До този момент от живота си, Ада не бе очаквала да чуе този въпрос повече от веднъж. Но ето на, за втори път някой бе застанал пред нея, на едно коляно и с пръстен в ръка. Без да нарушава очния контакт дори за секунда, вампирката приближи бавно лявата си ръка до плътните си устни и свали ръкавицата си със зъби. Подаде нежната си длан на мъжа пред нея и се усмихна нежно. -Да, разбира се, че бих казала да... Но преди той да има възможност да постави бижуто, където му беше мястото, девойката се обърна към старейшините, които вече вдигаха тост. -Но... за мое огромно съжаление (всъщност изпитваше удоволствие да развали радостния миг за любимите си шефове) не бих могла да рискувам избухването на нова война и то заради моята незначително особа. Моите родителите определено не биха останали безучастни, ако се омъжа и наруша обещанието, което са дали на моя годеник. Не бих искала да пострадате, мили ми Зейдист - изрече последните думи сластно, връщайки погледа си обратно към върколака. В крайна сметка никой тук не знаеше, че именно разпадът на годежа й бе причината да е тук, а какво беше една "благородна" лъжа на фона на цял живот с домашен любимец за мъж? Приближавайки се опасно близо до него, кръвопийцата хвана нежно брадичката му с вече голата си ръка и насочи сочните си устни към ухото му. -Ако толкова силно желаеш този "трън в задника" обаче, може да консумираме този невъзможен брак въпреки всичко. Знам ли, можеш да промениш мнението ми за вас, вземете да се окажете не толкова лоши любовници - прошепна преди да завърти лицето му и да го целуне страстно. Преди да се отдели, захапа игриво долната му устна. Изправи се, врътна се така че да предостави възможност хубаво да я огледа и бавно се насочи към най-близката маса. Докато търсеше чаша чиста вода (шок и ужас), мерна едно от новопоявилите се листчета и тъй като за момента нямаше нищо по-забавно за правене, извади старата писалка от скрития джоб на горнището си (щото е съвсем логично като работеща в съвета да има винаги такава в себе си) и надраска отговорите си набързо:
Име: Андрада фон Кайран Нация: Вампир Харесва ли ми празненството: Да Какво ще препоръчам за поддържането на мира: Не и алогични бракове. С коя друга нация се разбирате най-много: Белокоси представители.
Последната промяна е направена от Ана фон Кайран на Чет Яну 21, 2021 12:48 am; мнението е било променяно общо 1 път
Този път го хвана неподготвен, наистина. Меката светлина от запалените във въздуха свещи се отразяваше в очите и, предавайки им неочаквана дълбочина. Целувката и бе сладка, топла, примамлива. Някак успя да го накара да се почувства сякаш не беше най-големият хищник в тази зала. - *Грррррррр* - облизвайки долната си устна той усети капка кръв, и тихо ръмжене се отдели от гърдите му. Знаеше, че тя го чува. И знаеше, че това цели. Гейм он. Изправи се, разкопча двете най-горни копчета на ризата си, и я последва, опитвайки се да не я зяпа, но захарният памук от ада се движеше като ходещото олицетворение на думата "секс". Ако имаше моменти в които мрази собственото си либидо, то сега му идеше да го фрасне. Със стол. От стомана. Приближи се до масата на Ана, и забеляза, че тя енергично драска нещо. - Може ли? - попита той, и ловко измъкна писалката измежду нежните и пръсти преди да е обелила и дума. В това време взе една от празните картички на масата, същата като онази, която тя попълваше до сега. Лапна една черешка заедно с дръжката, която взе от десертче, което някой бе забравил на масата, и започна да пише, без да откъсва поглед от този на Ана. - Знаеш ли, не очаквах да се съгласиш, така или иначе. - започна той, премятайки черешката в устата си. - Но пък и изобщо не подозирах, че точно тази нощ ще срещна теб. - продължаваше да говори и да пише. - Аз съм наемник. Живея, и дишам, за да се бия. Този мир... - Зейдист вдигнат пръст и описа кръг. - ...е временен. Не вярвам в него. На фона на безсмъртието, и 200 години мир са нищо. Но... - остави писалката той, явно приключил с това, което имаше да пише. - ...не искам да е така. Видях твърде много смърт. Твърде много болка. Наистина ми се иска да вярвам, че това не е просто фарс. Че дори задкулисните зверства могат да бъдат спряни. - той се усмихна тъжно. - Може би това е причината да ме привлечеш от първият момент, в който те видях. Не знам, но със сигурност знам едно. И аз не изгарям от желание да бъда обвързан... - Зи се приближи до нея, телата им почти се докоснаха. - Но да бъда завързан, ето това вече е друг въпрос. - той демонстративно постави картичката си върху нейната и се усмихна дяволито. Златистите му очи припламнаха, а на издълженият му кучешки зъб дръжката на черешката, с която си бе играл до преди малко, бе вързана на възел.
Име: Зейдист Мак'Сон Нация: Върколак Харесва ли ми празненството: За нас тепърва започва. Какво ще преполъчам за поддържането на мира: Закон за редовното правене на секс. С коя друга нация се разбирате най-много: Пауър Рейнджърите. Особено розовия.
Макар и да бе вложила душата си в това изпълнение, Офелия не очакваше чак толкова бурни овации, че чак някой да хвърли боксерките си по нея. Разбира се, тя не бе от срамежливите и именно заради това грабна съмнителния чифт мъжко бельо и го размаха победоносно: - Бих желала да се запозная с най-големия си фен!, - започна тя, продължавайки почти в шепот, - И дано не се свиди, та вземе да се появи... Разбира се, искаше да се запознае със заподозрения просто защото постъпката ѝ се стори нестандартна - в стаята вече имаше достатъчно необуздано либидо, че и тя да добавя от себе си. Сетне кимна благодарствено на горгоната и оркестъра, оставяйки микрофона върху една от колонките и слезе от сцената. Социалните контакти ѝ бяха дошли малко в повече и желаеше да си отдъхне - изглежда Ана и Зейдист обаче се бяха вплели в нещо... странно? пред старейшините, а Офелия всячески искаше да избяга повторната светлина на прожекторите.
Появата на Фея Кръстница разклати залата с обръщението си, както би могла и сърцето на Офелия, ако ѝ беше фен. Вещицата си направа отметка наум да ѝ иска автограф по-късно, защото малките ѝ сестри бяха луди по нея... и не, не в буквалния смисъл и тези вещерски клишета започваха да я дразнят. Като примерния човек, който беше, русокосата внимателно издърпа хартийката, която следваше да попълни. Масите започваха да изглеждат трагично - къде разлята медовина, къде руска салата, но успя да си спаси поне един екземпляр. Химилка, разбира се, нямаше, но мерна една в крайчеца на масата и щастливо надраска отговорите си. Или по-скоро предпазливо, но наиграно. Все пак бе скептична към всичко и нямаше да бъде баш откровена.
След изпълнението забеляза, как залата отново започна да става светла. Красивите свещи от тавана създадоха много по подобаваща обстановка.Араела осъзна,че все още държи бутилката в ръката ѝ, тя тръгна, към една от масите за да я остави.На масата забеляза лист и химикал.Араела погледа и забеляза, че е нещо като анкета.Попълни я набързо и се огледа наоколо дали хубавецът, когото беше забелязала по-рано още е там. След няколко секунди го мерна с поглед. Тя взе още една анкета и химикал и отиде при него. - Хей, Араела Клайн приятно ми е да се запознаем. Явно организаторите са толкова некомпетентни в правенето на събития,че искат нашето мнение.Заповядай тази анкета и химикал, ако решиш да я попълниш.Каза тя пъхайки листа хартия в ръката му. Ръцете му бяха гладни и топли.Колкото да ѝ бе приятно, да ги докосва Араела бързо ги пусна.”Нека да не изглеждам,като някаква откачена,още от първата ни среща, си помисли тя".
Име: Араела Клайн Нация: Ангел Харесва ли ми празненството: Да Какво ще препоръчам за поддържането на мира: Много ядене С коя друга нация се разбирате най-много: Всички , стига да имат повече от една мозъчна клетка в главата си
Нали знаете този любим на всички ни момент, когато тичате след тролея и той затвори вратите точно под носа ви...това сполетя Дориан. Миг преди да се шмугне в кухнята достапът до нея му беше отказан от охраната застанала отпред. Кръвта на демона кипна. Не му се кротуваше...без други опции той се завъртя рязко. Моментално съжали, че няма дълга коса, с която да перне стражата през лицето.Започна да оглежда залата за следващото си занимание. Групичката допреди малко готвеща се за тройка се бе разпаднала. Ангечето се беше сгушило с един от охранителите, ако му се потъркаше още малко може и да получеше повече отколкото изглеждаше че иска. А розовокосата,малко като цвета на шунка пиявица стоеше при старейшините с Балто (да, вълка от анимацията), който й предлагаше!?! Горкия...Само смъртния не можа да види. Къде ли бе отишъл, нима го беше изпреварил в кухнята. Все още разсеян от мисълта за храна Дориан не осъзна, че друг ангел се е запътил към него. Мале какво десертче беше! Чернокосата се приближи към него и му подаде лист и химикал, нима се опитваше да го свали, добър избор разбира се! Тя даже го заговори. - Хей, Араела...грррррргп блюп - стомахът му не издържаше, гладът щеше да го съсипе. Останалото което чу беше анкета и попълване. Разочарование, но това не значеше, че случайно го е заговорила. След като надраска анкетата демонът я погледна в очите и лилави искри заиграха в тъмното му око. - Ама къде са ми маниерите! Дориан Халек - мигновенно скъси разстоянието помежду им и замърка в ухото й - С удоволствие бих си поиграл с теб, все пак харесвам игрите. Ако изчакаш края на вечерта може и да се позабавляваме - облиза връхчето на ухото й и се завъртя запътвайки се към стражата, в когото белокосия ангел се търкаше. - Извинете, че Ви прекъсвам - започна да се обяснява като ученичка. - но нещо не ми е добре на стомаха може ли да ни пуснете? - Вдигна тъжно вежди.
Име: Дориан Халек Нация: Демон Харесва ли ми празненството: освен, че не можах да си поръчам специална храна..беше приятно. С коя друга нация се разбирате най-много: Всички, никой не успя да ми се качи на главата! И благодарение на едно мило ангелче успях да попълня анкетата. А и знам,че са дяволски добри в леглото. Какво ще препоръчам за поддържането на мина: Тук Дориан не можа да се сдържи и се нарисува гол.
След раздялата си с Киел, която се случи след приятното за ушите ѝ изпълнение на предполагаемата ѝ посестрима вещица и речта на Кръстницата, Арахна се запъти към най-близката до нея маса, докато си вадеше писалка от джоба на роклята, за да попълни анкета.
Име: Арахна Уокър Нация: Вещица Харесва ли ми празненството: За сега, да Какво ще препоръчам за поддържането на мира: Ограничението на хора С коя друга нация се разбирате най-много: Демони, но не бих имала против да се сприятеля с феите
След като приключи и си прибра писалката, Арахна се поогледа и забеляза вещицата с меден глас също да попълва анкета и реши да я навести. За нейна изненада крачеше със странен ентусиазъм натам. А когато бе достатъчно близо, сложи нежно ръка на кръста на другата вещица, но не твърде ниско, и в ухото й прошепна - Никога не бих отказала частно изпълнение от сладкопойниче като Вас.
Докато чакаше всеки да приключи с попълването на анкетата си, Феята Кръстница все така ослепителна си стоеше на сцената и при нея се качваха разни почитатели, чиито дрехи и тефтери разписваше с благороднически замах. Ако вместо това беше предоставила средството си за писане на тълпата (където в момента беше хаос от търсене, разпитване и молби за заемане), тази голяма дупка в изчакване по време на речта ѝ щеше да е по-малко конфузна.
Когато до Кръстницата се приближи Киел, тя не пропусна да възкликне въодушевено и се наведе от позицията си горе на сцената, за да го погали по лицето: - Благодаря ти, захарче - сладкодумно поде тя, - демоните сте изключително галантни създания. Ето, целуни ми ръка.
А докато се развиваха тези действия, феите сервитьорки минаха да съберат всички попълнени анкети, както и да връчат по един благодарствен плик на всеки от предалите. Горките, вече съвсем на нищо не приличаха с щръкналите си прически и уморените си криле. Кръстницата обаче беше дошла едва преди малко и сигурно затова бе в такова припкаво настроение. При всички случаи, се отдръпна от Киел и отново хвана микрофона: - Драги гости, от името на Съвета и господин Дракула, ви благодарим за оказаната подкрепа. Надяваме се, че сте доволни от празника. А сега искам да дам думата на няколко от гостите тази вечер. Моля, обърнете внимание на пликовете, които току-що получихте. Ха-а-йде, отворете ги! Така. Във всеки от тях ще откриете по едно листче с напълно произволно избран въпрос. Моите помощнички ще минат да ви дадат думата, за да споделите набързо вашите кратки отговори на тези авантюристки подбрани миротворни въпроси! Смело, смело! Не се срамувайте. Някой от вас може да спечели специална награда!
Между масите плъзнаха няколко феи с микрофони в ръце и чинно се настаниха до хората, които току-що бяха получили пликове. Но тъй като все пак не можеха да чуят отговори от всички, честта този път се падаше на Киел, Ана, Зейдист, Арахна, Офелия и Араела, както и на един вампир и фея от останалите гости. Явно феите избираха на произволен принцип също. *
А при охранителят, който за пореден път се разсейваше - този път с милите очи на Касиди, в същия момент бе пристигнал и Дориан с коремните си оплаквания. - Ох! Бе, аз да не съм ви тука лелка в детската градина! Може ли да изляза, та може ли. Ми, не може, пък! - сопна се грамадният върколак, ала после сякаш му стана жал и размисли малко. - Добре де, толкова ли ти е важен тоя човек... страх ли те е много? А ти, приятелю така ли не можа да ходиш до тоалетна тука, нали ти казах, че има зад сцената? Или на друг казах, хм... Както европейците понякога имаха проблеми в различаването на азиатци, така и този върколак имаше видими затруднения в различаването на красиви момчета. Но пък, така ли им се струваше или този охранител беше аха-готов да ги пусне да излязат?
* Ще получите въпросите си като лични съобщения.
+Скрита награда: Паисий (щото и той пише на свещи) - Всеки, който успее по някакъв начин да се сдобие със средство за писане, ще получи по 5 златни монети от Съвета. Всички получавате +5 злато защото някак се уредихте с писалки по разнообразни начини, макар че никъде не съм споменавала да има такива. Аз го виждам като креативност, а за онези от вас, които предоставиха писалки на други герои - Съветът го подразбира като мирно действие, достойно за награда. Вбъдеще обаче знайте, че не можете да вадите магически разни предмети от инвентара си, дори и РП такива. Целта на този achievement беше за креативност, а и за да ви послужи за пример вбъдеще.
Следеше движенията му - ловките му пръсти, измъкването на писалката, поднасянето на черешката, към устните, от които преди малко се бе възползвала, премятането й в устата му. Отне и няколко секунди, за да се концентрира върху думите, които изричаше. Дълбокият му глас спокойно описваше искрено звучащи мисли, изненадвайки я приятно. Желаеше го, макар и да не искаше да си го признае. Бе започнала да губи играта, която изначало водеше съвсем на инат. Само дето в тоя случай, загубата щеше да си бъде чиста победа - и за двамата. Тъжната му усмивка, макар и кратка и почти незабележима, не успя да й убегне. Нямаше намерение да бъде уязвима, но думите се изплъзнаха от устните й преди да проима волята да ги спре: -Не са нужни различия за да има болка... - гласът й бе тих и равен, сякаш умишлено го лишаваше от емоция - понякога онези, същите като теб, на които имаш дяволски силна вяра, са онези, които те нараняват най-много и оставят белези, неспособни дори да избледнеят... - може би бе казала малко повече от необходимото, но се надяваше, че погледът й, изпълнен със сласт и прикован в неговия щеше да замъгли съзнанието му. Масивното му тяло беше близо, много близо, но определено не достатъчно. Докато той говореше, бе свалила и другата си ръкавица и прилежно ги бе поставила на масата. Прокара нокът по малкото видима плът от гръдта му, провлачвайки го надолу по останалите закопчани копчета на ризата му, спирайки щом достигна началото на панталона му. Усмихна се съблазнително и без да отделя очи от неговите, слепи телата им, поправяйки тази негова грешка. -Определено би ми доставило удоволствие да стана свидел на тази ... гледка - последната й дума прозвуча по-скоро като стон, който изпусна съвсем не нарочно. Лукавата му усмивка и възелчето от дръжката на черешката я накараха инстинктивно да прехапе устна, по която се търкулна сладостна капчица кръв. Без изобщо да има желанието да помръдне, розовокоската протегна ръка, за да получи наградата си. Все толкова залепена за големия лош вълк, тя отвори плика и го погледна - "Монети, добре, а има и бележка." - помисли и с неохота се запъти към сцената. Щом вече беше пред микрофона, бе готова да види написаното на листа хартия. -Изброй по едно нещо, което харесваш във вещиците, феите и ангелите - прочете на глас Ада - Хмм, ангелите са секси и изненадващо интересни, вещиците, както доказа Офелия, са адски талантливи, а феите са много работливи. Готово - поклони се и се върна отново при Зейдист. Забеляза, че една от неуморните крилати дами е донесла плик и за него - На твоят какво пише, някое предизвикателство или пък имам късмет и е позволение да се разкараме от тук?
Последната промяна е направена от Ана фон Кайран на Чет Яну 21, 2021 12:53 am; мнението е било променяно общо 1 път
Зейдист Мак'Сон likes this post
Касиди Евърглоу
Възраст : 30
Заглавие: Re: ➽ Балната зала Чет Яну 21, 2021 12:35 am
Касиди премести влажния си поглед от върколака, стрелкайки Дориан с поглед изпълнен с досада. Искаше да излезе, под ягодите. Дано сънародникът ѝ не бе поредният целящ да попречи на плана ѝ. Камаел се беше измъкнал, сигурно на някоя прохладна тераса, а не се бяха доближили дори и малко да разрешаване на мистерията дали бяха роднини. Затова демонката искаше да го намери и бодне...за кръв, за днк тест. Не за друго. Достатъчно други хора мислеха да се бодат интимно. Ако хвърлеше поглед към приятелката си вампирка и не-приятеля си върколак щеше да се убеди в истинността на тази си мисъл, ала беше твърде заета да манипулира добродушния охранител. Даже мъничко ѝ стана кофти, ала в крайна сметка гонеше лична облага, а при гоненето на лични облаги нямаше място за морал. Ако имаше табелка с име щеше да го запомни и да му прати кошница шоколади в знак на благодарност. - Аз...да. Вярно, че е човек, но се познаваме от много време и винаги ме е пазел. Малко съм страхлива, срамно е нали? - Касиди театрално избърса очи, подсмръквайки за ефект, като с малко да глътне едно палаво сополче. Отлепи тялото си от това на върколака, но остана все така присвита. - Не искам да ви създавам проблеми, уважаеми сър, но ще съм благодарна ако ми позволите да потърся набързо човека си. Даже може да помогна на този демон тук, изглежда сякаш го боли. Горкичкият... Касиди впи червените си очи в другия демон, предизвиквайки го да откаже предложението ѝ. Не знаеше какво щеше да се случи в залата, но беше малко странно, че човекът не се беше върнал след демонстративното трясване на вратите. Сигурно и отвън можеше да чуе, че вътре се случваше нещо, но въпреки това не се връщаше. Ами ако беше станало нещо? Не можеха да го убият преди нея. Детектив Касиди Евърлок щеше да разнищи тази мистерия. Говорейки за мистерии и Луна се беше изгубила преди известно време...Нещо се случваше, но дали беше с цел мир? Останете с нас след следващия пост на мистериозната сила в бяло (не, Касиди не беше расист).
Зейдист Мак'Сон likes this post
Зейдист Мак'Сон
Заглавие: Re: ➽ Балната зала Чет Яну 21, 2021 10:28 am
Ароматът и окончателно се отпечата в съзнанието му. Не можеше да откъсне очи от Ана, дори и да искаше, а каквото и да имаше на небето му бе свидетел, че със сигурност не желаеше. Тя скъси разстоянието между тях още, и докато спускаше ръка по тялото му той се притесни за това колко точно здрави са циповете на панталоните в наши дни. Преди да начертае картата на Пътя на Коприната с нокът по него обаче тя... се откри? Беше за момент, но Ана свали всички маски. Не че желанието и бе престорено, просто Зи знаеше, че играе персонаж през повечето време. Е, сега вече искаше да разбере какво се крие не само под този брутален тоалет. - *Грррррррррр* - Заръмжа басово в момента в който плика бе подаден на Ана, защото знаеше, че това ще прекъсне случващото се между тях. За момент, разбира се, но и това му беше много. Той също взе плик като нейния, отвори го, извади бележката, и въздъхна. Ана се насочи към микрофона, и погледът му не спря да обхожда всеки сантиметър от нея. Дори не чу какво реално каза, просто се наслаждаваше на звука на гласа й. Когато най-после приключи и се върна при него, Зейдист се усмихна широко. - Десет от десет. Имаш четири пъти да. Златен бутон. - Зи започна да имитира малоумни тв формати, и се разсмя. - Справи се добре. - този път каза малко по-сериозно, и се приближи до нея. - Нямаме късмет с напускането, поне за сега. - той се наклони към Ана сякаш да я целуне, но в последния момент се насочи към ухото и. - Явно Старейшините си попълват лексикон. - Зи прошепна в ухото и. След което леко го гризна. Лекичко. - Връщам се след секунда. - целуна я по челото и се насочи към сцената. Качи се, и грабна микрофона. - Ъ-ъм. "Какво би направил, ако се събудиш като представител на друга нация за един ден?". - изрече той басово - Хм. Ако бях вещица, щях да си построя къща от захар. - започна да изрежда - Ако бях демон, щях да си отворя нощен бар в Лос Анджелис. - "дитектееееееев" - Ако бях фея, сигурно щях да събирам зъби. Защото ще съм много бойна фея, нали. - Зи удари юмрук в дланта си, и погледна Ана в публиката "страшно", но всъщност бе на косъм да се разсмее. - Ако бях ангел, щях да си потърся Моисей. За дует, не друго. - вече официално го напуши на смях - Ако бях човек... - тук премълча умислено - Ако бях вампир? Хм. Щях да се сприятеля с някой сексав върколак. И може би да си направя труда да го опозная малко. Както и той мен. - не гледаше към Ана, но знаеше, че тя го гледа - Това важи за всички вас. Мира е крехък. Бъдете добри един към друг, защото алтернативата... - той посочи сребристите белези по лицето, врата, и гърдите си - ... не е по-добра. Тенкю. - Зейдист се поклони ниско, и със спокойна стъпка се върна на масата при Ана. - Ако продължа да бъда толкова добър, ще имам нужда от ръкопашен бой с бенгалски тигър до края на тази вечер. - констатира той обгръщайки талията и с ръка. - Е, имаш ли представа колко още ще продължи това? - попита той, след което я целуна нежно. По устните на двамата бе останал лек дъх на собствената им кръв, и комбинацията бе... зашеметяваща. Не можа да сдържи басовото си ръмжене, и вибрациите от гърдите му преминаха през телата им едновременно.
Офелия Оселис
Възраст : 28
Заглавие: Re: ➽ Балната зала Чет Яну 21, 2021 11:16 am
След като поредната изморена фея сервитьорка бе прибрала анкетата ѝ на безопасно място (или поне Офелия предпочете да си мисли така - развеселяваше я), вещицата се облегна на една от колоните, досущ като Киел преди няколко часа. Всичките танци и музиклани изпълнения я бяха изнурили до известна степен, а температурата още бе сравнително висока (поне по нейно усмотрение). С крайчеца на окото си забелязва Арахна, която елегантно се движеше в нейна посока. Все още не бе имала честта лично да се запознае с другата вещица, съдейки по пасифлората, която все още приятно бе закичена на другата млада жена, и това представяше чудесна възможност! Русокосата не бе срещнала себеподобна цяла нощ, а това съдбоносно запознанство значително приповдигна духа ѝ. Усети допира на другата вещица на кръста си, а думите ѝ я развеселиха: - Какво бих могла да кажа, правя го за публиката! Само кажете какъв е поводът и ще Ви пея на ухо, ако трябва!, - смигна на Арахна заговорнически и продължи, - Желая да Ви споделя, че за мен е огромно удоволствие най-накрая да поговоря с друга вещица! Сякаш днес сме в съкратен състав, не мислите ли? Нещо в гласа на русокосата прозвуча... тъжно, а Офелия нямаше никаква представа откъде се бе появила тази летаргична емоция. Познаваше Арахна от едва няколко секунди, а вече я чувстваше като сродна душа. Бяха ѝ отнели часове дори наиграно да толерира много от другите присъстващи индивиди, но това бе различно. "Мирът наистина е крехък...", - нихилистично си подметна наум.
Разговорът им бе прекъснат от една малка фея, която бе подала на всяка от вещиците по един позлатен плик, изнурено очаквайки отговорите им, докато държеше микрофон. Офелия заинтригувано разгърна плика, от който извади красиво надписано парче хартия. Развеселено усмивка заигра по устните ѝ, след което леко стисна ръката на Арахна, кимайки ѝ към листчето си. Сякаш някой бе чел мислите ѝ цяла нощ - все пак не бе спряла да се възмущава на всеки трети вещерски стереотип (макар и в главата си). - "Сподели три неща, които са опровергаващи стереотипи за нацията ти." - вече поела микрофона в другата си свободна ръка, красноречиво прочете, - Е, няма да ви лъжа драги гости, но този въпрос искрено ми допада! Например, много често всеки си представя прегърбена жена с брадавици щом чуе вещица! Според вас с Арахна така ли изглеждаме?!, - направи кратка пауза за да си поеме дъх. Не целеше декларацията ѝ да звучи чак толкова разпалено: - Да не говоря как ни представят по филмите, вечно полудели... И с този хиенски смях! Знаете ли колко лесно се преграква, ако се опиташ да се смееш така? Не мисля, че има жива твар, която успешно да се справя с тази задача! И на трето място... при този океан от опции в главата ми, нека се спра на проклятията. Да, разбира се, че умеем да проклинаме, да запечатваме проклятия в бутилки и какво ли още не, но не това е водещата ни сила или единствено ни умение в този прокълнат живот! - усмихна се, за пореден път, но новата ѝ цел бе да смегчи посланието си, тъй като не желаеше някой да помисли, че се прави на интересна, - Изключително благодарна съм, че имаме шанса да присъстваме на това празненство, както и на всички души, с които се запознах, моля, не приемайте думите ми грешно! Смятам, обаче, че е важно всеки един от нас да е наясно с това, колко различни може да бъдем от представите си един за друг. Достатъчно дълго бе взела думата вече, а и предполагаше, че чернокосата до нея също искаше да се изкаже, заради което приятелски ѝ подаде микрофона.
Киел Конлид
Възраст : 28
Заглавие: Re: ➽ Балната зала Чет Яну 21, 2021 11:20 am
Киел пое ръката на Кръстницата, целуна я и се отделечи от сцената. Няколко секунди по късно феята, която му бе връчила златния плик по-рано, застана до него с микрофон и му подаде ново пликче. Киел ѝ благодари и ѝ намигна, след което разгледа съдържанието на плика. На листа в него пишеше "Изброй три неща, които не харесваш от своята нация, и мислиш че трябва да поработите върху тях." Киел хвана микрофона и проговори - Три неща, които не харесвам в нацията си... Ние сме същества на мрака и като такива сме известни със своята подлост и лукавост, както и да действаме после да мислим. Макар и това да са черти на характер, повярвайте ми, всеки един от нас ги притежава. За съжаление, познавайки своята нация сме твърде горди, за да се променим. Благодаря Ви за вниманието! - завърши своята реч Киел и се поклони. Погали нежно по главата феята до него и се огледа за своя другар. Киел намери Дориан до вратата, които явно се опитваше да излезе и реши да помогне на своя приятел. Стигайки до вратата Киел прочисти гърлото си - Извинявай, че се забавих, скъпи - застана той зад Дориан - това ли е ангелчето, което има нужда от нашата помощ?
Араела погледна анкетата,която Дориан и бе подал.Бе много впечатлена от това,което бе видяла.В този момент мина една фея и взе анкетите, тя връчи на Араела микрофон и плик.След като чу речта на Феята Кръстница и последвана от другите, Араела застана на сцената и започна да говори. - Здравейте, приятели хъмммм нека де представя на частта, която не заговорих.Аз съм Араела, 25 година и съм чиста от 2 месеца. Хахах шегувам се разбира се.Тази вечер е много приятна и всички изглеждате ослепителни.Сега към причината поради която се качих.Въпросът който ми бе зададен беше следния. “Изброй по две неща, които харесваш във вампирите и в хората." - Е тази вечер не се запознах нито с вампири нито с хора.От това,което виждам вампирките са много секси какички с изключително силна стамина.След като могат да издържат на карал толкова време на тази жега.Браво мадами. А за хората, те са изключително интересни създания. Едно от хобитата ми е да ги наблюдавам.Имам и двама приятеля,които познавам от години.Много са любезни и игриви.Благодаря Ви за вниманието, НЕКСТ. Араела слезе от сцената и се качи на една от масите, хвана една свещ свали дрехата от по рано която върколака и бе дал и се запъти към охраната.На вратата беше Дориан и други застанали до него.Нещо си говореха но нямаше време, да обръща внимание. Араела ги избута и застана пред охраната.Тя запали дрехата на върколака и я мента в краката му .-Трябва ли да подпаля цялата зала, за да ни пуснете навън? Това не трябва ли да е мирно събитие,защо ни държите,като морски свинчета в клетка? .
Демонът знаеше какво прави ангелът, обаче нямаше да го разкара толкова лесно. Защо се опитваше да се оттърве от него, не виждаше ли че може да й помогне. Тя му хвърли червения си поглед, което беше грешка. Той не можа да се въздържи и я огледа от глава до пети. Изпиваше я с поглед. Бледосиния й гащеризон очертаваше добре оформеното й тяло. Погледът му се задържа малко повече на приятно отвореното деколте. Тези тераси си заслужаваха гледката! Мисълта,че тя е ангел го накара да мисли какви ли лоши неща можеше да прави с нея. Моментът обаче не беше подходящ, затова избута тези мисли. "Да излезе или да не излезе.. това е въпросът,, Дориан не беше сигурен дали кучешките очи ще пречупят стражата да ги пусне. Може би му трябваше план Б. Обърна се да разгледа дали ще има още някой да му помогне. Кръвопийцата Сакура и потенциалния й Саске се разгорещяваха на една маса. Премести поглед от тях, само за да види Киел да ходи към него сякаш бе прочел мислите му. Ето че късметът му се усмихна. - Извинявай че се забавих скъпи - изрече той с нежен глас. Дориан онемя. Буквално. Глътна си езика. - това ли е ангелчето, което има нужда от нашата помощ? - ясно! Светна му лампичкага. Обаче късмета си тръгна толкова бързо, колкото се беше появил. Араела очевидно разстроена от факта Халек се занимаваше с основното, а нея я беше оставил за по-късно като десерт се появи с нечие сако и свещ в ръка. Огън жена. Така де, тя буквално запали сакото и го хвърли в краката на стражата. Без време за мислене Дориан хвана най-близката чаша и я лисна отгоре. Грешен ход. Естествено по закона на Мърфи в чашата имаше алкохол, което го накара да се разпали още повече. Свали своето горнище и започна да го задушава. Имаше заден замисъл разбира се. Искаше да покаже на червенооката какво изпуска. Зад гърба му сякаш се надигаше паника от неспирните пламъци.
- Сякаш днес сме в съкратен състав, не мислите ли? Думите на Офелия леко я секнаха, така да се каже, но Арахна отказваше да позволи на тъгата да седне на своя трон тази вечер. В никакъв случай не си и помисляше да спомене за родното си място, което е свързано със “съкращението“ на броя на вещици. Вместо това запази мълчание и леко стисна своята челюст. Арахна забеляза с периферията си сладка малка фея, която за секунда ѝ се прииска да я стисне, да ги доближава. Прие позлатения плик безмълвно, навик, който не знаеше кога просъществува, разгърна го и заедно със съвещичката си извадиха по една елегантна хартийка. Гледаше Офелия с интерес. Дори беше съгласна с думите ѝ. Ако трябваше да бъде честна не я интересуваха много за носещите се стереотипи за тях, ако някой имаше нещо наум за нея или посестримите ѝ, да дойде и да ѝ го каже в очите. Но никога не даваше гаранция да последвалите действия. Арахна прие с усмивка подадения ѝ микрофон и прочете написаното на листчето. - "Изброй по едно нещо което харесваш във върколаците и демоните"... От дългите си пътувания, за върколаците мога със сигурност да кажа, че са перфектни одеяла, възглавници, включително за гушкане и печки. Харесвам естествена им топлина, ако мога така да се изразя. Що се отнася за демоните. Знанията им, желанието им да придобият нови и елегантостта дори в най-простичките действия. - Арахна подаде микрофона на малката и перфектна за смъртоносно стисване фея.
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: ➽ Балната зала 
