Заглавие: Re: ➽ Балната зала Пет Яну 22, 2021 12:12 am
Всяко от признанията на всеослушание бе получило достойно количество аплодисменти. Е, далеч не бяха толкова въодушевени като онези след изпълнението на Офелия по-рано, и доста си личеше, че сега ги предоставяха само от учтивост – но поне ги имаше! Единствено шегите на Араела бяха посрещнати с пълна тишина, прекъсната единствено от един брой тютюнджийско изкашляне и ехото на пълна зала. Последваха разсеяни аплодисменти, макар че един вампир сякаш най-много бе харесал именно тази реч, понеже кимаше мъдро и пляскаше с цяло сърце. Видимо здравата се беше насвяткал, де.
Междувременно, един върколак-охранител изживяваше най-трудната нощ от цялата си кариера досега. Не стига, че тази сутрин беше дошъл на работа с два различни чорапа, ами и че пред очите му се беше появила тази ревлива ангелка, последвана от демон със запек; че даже и хомоеротичният му брат-близнак се беше появил. С какво се занимаваха тия същества в днешно време? Извратена работа. За капак на това, поредният смахнат ангел беше дошъл единствено, за да плесне евтина версия на молотовка в пода и да му се разкрещи от нищото. Ето сега вече щеше да види повишение през кучово лято. - Абе, какво ви става на всичките, бе? Не. Край! Не издържам повече! – заяви клетият куджо с притеснително проскимтяване, сякаш всеки момент щеше да се разплаче, и вдигна ръце предадено. Наведе се да вдигне потушеното от огъня сако, поблагодари на Дориан (който съумя да му окаже съдействие въпреки запека си), и каквото беше останало от сакото метна в една кофа с разтопен лед.
- Ти излизай навън, щом толкова се тревожиш. А ти, момче, тръгвай с нея и се увери, че е намерила когото там търси, пък после си отивай по живо по здраво, пък дано се оправиш. А останалите отивайте обратно да се забавлявате по здравословен начин. Не знам какво употребявате, че се държите така и си падате по братята си, но това не е начинът! Старейшините изрично помолиха никой да не излиза, докато не е приключило шоуто, така че се дръжте нормално и ме оставете да си върша работата.
С тези думи, върколакът застана на вратата, отключи за Касиди и Дориан, а след това излезе след тях и затвори. Щеше да пази вратата от външната страна – тъкмо малко да си поплаче насаме след тежкият работен ден, веднъж щом ангелчето и демонът тръгнат накъдето са решили да ходят. Междувременно, вътре в залата обявиха, че ще връчат специална награда за двама от смелчаците, предоставили отговор. Наградата се даваше на произволен принцип, за да няма сърдити – а и защото всички отговори бяха еднакво добри и миронадъхващи. За нещастие на Ана, щеше отново да ѝ се наложи да се отлепи от Зейдист, защото бе повикана да получи своята златна ябълка, известна с лечебни свойства, която Кръстницата ѝ връчи със захаросана усмивка. Втората златна ябълка бе връчена на Киел, който също бе повикан да си я получи. Защо, обаче му се струваше, че неговото избиране не беше точно чиста проба късмет? Може би защото Кръстницата не бе пропуснала отново да го погали по лицето и този път да прокара палец по устните му за поздрав.
И ей така, изведнъж, феите с подноси една по една започнаха да дишат тежко, да се препъват и лека-полека да оставят подносите си на произвола на съдбата, за да си полегнат на земята. Из цялата зала малките щъкащи фигури заизчезваха от полезрението на гостите, отпускаха се и паднеха ли веднъж на земята – не помръдваха отново, затворили безмълвно очи. Лошото беше, че и феите сред гостите бяха достигнати от този странен феномен.
В същия момент, осветлението на сцената изгасна, както и останалите електрически светлини в помещението. Този път наистина токът беше спрял за голямо недоволство на Кръстницата, която подхващаше поредната тържествена реч.
+ Скрита награда: Който търси – намира Първият герой, който се усъмни в забавянето както на Луна, така и на Камаел (задължително и двамата упоменати), ще получи 10 монети (намерени в изпуснато навън в коридора пликче – може да си го опишеш в РП), както и правото да ги потърси. Отключено от Касиди.
+ Ана и Киел получават по една златна ябълка, и двамата изтеглени през рандъм генератор.
Касиди и Дориан продължават в Лабиринтът от Коридори. Предстоящ ред на писане: Камаел, Разказвач, отново Камаел, след това Касиди и Дориан. На излизане няма да се озовете директно при Камаел. Той е някъде из лабиринтите.
Ана фон Кайран
Възраст : 27
Заглавие: Re: ➽ Балната зала Пет Яну 22, 2021 1:02 am
Цялото й тяло се напрегна, сякаш електрически импулс премина по жилите й. Началото му бе именно от мястото на лекото гризване, което не очакваше. Ушите й бяха безумно чувствителни и знаеше, че реакцията й ще му се понрави. Очакваше самодоволна усмивка, но не й нежна целувка по челото - "Големият лош вълк не бил чак толкова лош, ти да видиш..." - помисли си, наблюдавайки го докато се качва на сцената. Думите му искрено я забавляваха и това му качество я привличаше още повече. "Ако продължавам да бъда толкова добър, ще имам нужда от ръкопашен бой с бенгалски тигър до края на тази вечер. " - засмя се искрено на коментара му и аха да отговори на последвалия му въпрос, той я целуна. Съзнанието й се замъгли. Кръв. Бе забравила за тази малка подробност, ала сега цялото й същество й припомни каква е всъщност. Гладна и очевадно, на този етап от вечерта - възбудена, кръвопийца. Ана прикова сивите си очи към шията му, а ръката, която обгръщаше талията й, премести няколко сантиметра по-надолу, давайки й възможност да полежи върху нещо много по-приятно за стискане. Без да каже каквото и да било, Ада отново залепи изящното си тяло за неговото и прокара път от пеперудени целувки, между ухото и ключицата му. -Може ли.. да ... - простена тя, прокарвайки езика си бавно по кожата му - те опитам? Тежка въздишка изпълнена с раздразнение напусна леко подпухналите й устни, когато чу името си. Девойката си пое дълбоко въздух и впрегна целия си останал самоконтрол, а повярвайте ми не беше много, за да отиде и да приеме наградата си. Отвърна на усмивката на феята, стараейки се да не издава глада в очите си, които отново бяха станали бурна смес от сиво и топло кафяво. На път обратно към масата, Ана се огледа из залата. Явно доста интересни неща бе пропуснала - белокосата красавица също бе изчезнала някъде, до вратата на залата имаше следи от пожар, а ако виждаше адекватно на такова разстояние, сакото на Зейдист, или останалото от него, стърчащо от една кофа за лед, беше причината за това. -Май, май ще ти трябва ново сако - засмя се и постави ябълката до ръкавиците си, щом отново бе на вече тяхната маса - А що се отнася до това тук - посочи плода - в момента имам огромното желание да захапя нещо друго - съдейки по посоката на погледа й, беше пределно ясно какво. Преди поредния й съблазнителен ход обаче, светлините отново угаснаха. Този път тя изръмжа, след което си пое дълбоко въздух и се обърна на около 94 градуса и 45 минути, защото по нейна не много точна математическа преценка, там някъде трябваше да се намира или феята Кръстница или поне да е в посока на някой от старейшините и заговори доста по-силно от обикновено, за да могат да я чуят. -Извинявам се, ама не можем ли да викнем техник, или знам ли, да пратим някой смел млад господин да провери какво се случва с бушоните на залата. Струва ми се силно притеснително това явление, ами ако някой пострада? - реши да пропусне личната си подбуда в лицето на поредното прекъсване на интимността й. Ако имаше поне малко късмет тази вечер, някой щеше да обърне внимание на аварията, а ако нямаше доброволци, щеше да се жертва в името на чуждото, на точно определено чуждо, благо.
Зейдист Мак'Сон
Заглавие: Re: ➽ Балната зала Пет Яну 22, 2021 11:13 am
" Може ли... да... те опитам?" Ето това вече беше въпрос за поколенията. Нямаше да му е за пръв път, не веднъж Зи е бил изненадван в битка. И други кръвопийци са се докопвали до него, белезите по тялото му го доказваха. Винаги е било насила, обаче. И в опит да му откъснат гръкляна, нали. Но сега се чувстваше различно, а и либидото му караше с двеста, при ограничение от 40 километра в час. Факта, че Ана намери слабото му място с леки целувки не помогна. Вече не беше сигурен дали ръмжи, или просто вибрира като Нокиа 3310, по презумпция. Всеки конец от плът в тялото му бе обтегнат в нейно присъствие, и със сигурност нямаше търпение да и даде вената си... доброволно. Както и всичко останало. Оу, и сакото му гореше. Добре, че розовата пантера насреща му играеше макарена по емоционалния му спектър, в противен случай щеше да има мариз. Тъкмо стана въпрос за хапане отново, и токът спря. Ана на свой ред вдигна сладко-смъртоносна тирада, и я насочи към старейшините. Може би нямаше да е лошо да се обърне внимание и на феите, които решиха да дремнат. На пода. В залата. Изведнъж. Но първо... - Наясно си, че аз също хапя, нали? - дрезгавия му шепот попадна точно там, където я беше "гризнал", преди да се качи на сцената. Бе се промъкнал зад нея. Светлините бяха изгасени, вероятно предстоеше истерия заради припадналите феи, и това може би беше последният им шанс за малко игра, преди бала официално да приключи. И най-после да останат сами. Зъбите му леко се издължиха и той нежно ги впи във врата и, без да пробива кожата. В това време масивната му ръка се спусна между краката и, повдигайки я на пръсти, притискайки я към него самия, позволявайки и да усети какво я чака на края на вечерта. Свободната му ръка обхвана нежната и шия, и с палец повдигна брадичката и, така че главата и да легне на рамото му. - Ще пиеш от мен колкото искаш, но хайде първо да разнищим какво се случва тук, да доведем вечерта до своята кулминация, и да преминем към... нашата. - прошепна, и отново игриво захапа ухото и. Бавно премести ръката си върху плоския и корем, и леко я целуна по слепоочието.
Луна Примроуз
Заглавие: Re: ➽ Балната зала Пет Яну 22, 2021 11:24 am
Луна мъкнеше огромния съд с вода към главната зала, когато светлините изгаснаха и беше останала само притъпената светлина от запалените свещи. Тя влезе с гръм и трясък, буквално. Кой знае как бе убедила пазача да я пусне вътре, или просто му беше пръднала в лицето и той бе зашеметен безвъзвратно. Никой нямаше да разбере, така или иначе. Влизайки в главната зала, тя забеляза петдесет нюанса сиво до старейшините и останалите присъстващи, които аха да изпаднат в паника. В балната зала имаше свещи. Имаха светлина. -Това, което нося...- започна тя и остави съда на земята, защото тежеше колкото леля й - ...е ледено студена *вода*. Всеки да даде на феите малко от нея, ще им помогне. Ако някой не се - пое си дъх отново - чувства добре, може да пие от нея или да напръска лицето си, ако ще да се подмие. Чернокосата си помисли, че някой определено ще трябва да се подмие тая нощ.
На Офелия никак не ѝ допадна нито резкия спад на светлината в залата, нито случващото се с феите. Определено имаха напрегната вечер, но нещо просто не беше наред... До появата на Луна, която информативно сподели как да им помогнат. Офелия, обаче, не беше алтруист по душа. Долови някакви объркани ропоти от останалите гости, ала желаеше да действа бързо, без да губи време. Дали беше параноята от началото на събитието, или спайди сенсовете ѝ, младата вещицата предпочиташе да е предпазлива. Хвана ръката на Арахна, след което я придърпа към себе си: - Прощавайте за прекомерните докосвания, но нещо не ми допада тази... липса на светлина. - усещаше как звучеше това, идвайки от представител на тъмнината, - ако сте съгласна - последвайте ме! Приключила с шепненето, Офелия приклекна, мушкайки се под масата, на която допреди секунди се бе подпирала. Опипването на предмети в тъмнината не беше лесно, но поне този бе до нея. Бягството изпълнено ли е с патос? Не. Възпяват ли го в песни? Не. Сигурно и надеждно ли е? Е... да. Разбира се, планът не беше да бяга, а да се скрият в случай, че нещо действително не бе наред. Ана и Зи, както и доста от другите гости вече бяха в епицентъра на събитията, та може би шансът да избегнат каквото там можеше да се случи бе добър.
Ти трябва да се шегуваш с мен?- изруга Киел наум, когато тока спря, а той тъкмо бе извадил книгата от джоба си. Из залата все още се носеха свещите от по рано, което му позволи да види как фейте, както помощнички, така и гости, една по една започнаха да падат на пода. Една от фейте беше паднала близо до него. Той я вдигна на ръце и отнесе до една от колоните, след което я зави със сакото си. Киел се изправи и отиде до съседната колона, в един от най-тъмните ъгли на залата. От там той наблюдаваше другите гости. Не че не му харесваше романтичната обстановка, но нещо определено не беше наред. Каква е причината за държанието на фейте? Отрова в храната? Няма как, всички пихме и ядохме едни и същи неща. Нещо във въздуха? Газ? Вещество, което действа единствено върху фейте? Що за мирно събиране бе това, ако първо унижават, а после се опитват и да убият една от нациите? Киел се подготви за следващата ситуация каквото и да бе тя.
- Е пироманщината ми, не бе успешна.”Жалко за сакото” ,което вече не гореше .Докато за пореден път си мърмореше под носа тока съвсем спря и останаха само свещите.Араела все още държеше тази от по-рано,която и помагаше да вижда по-добре.Тя започна, да оглежда обкръжаващата я среда. - Горките феи, с какво са заслужили, да ги мъчат по този жесток начин.Да не излизаме,докато шоуто не е свършило? Единственото “шоу”, което и бе интересно бе това на русокосата вещица.В този момент вратата се отвори и през нея влезе тъмнокоската носеща нещо тежко. След като,чу малкия ѝ монолог, Араела взе една чаша и вдигна най-близката фея, за да я заведе до прясната вода.Напълни чашата, след което я даде на бедата фея,която вече бе на ръба. .
Макар да не го показваше, Арахна бе леко разтревожена за сладките феи, които в очите ѝ винаги щяха да си останат малки невинни дечица и никога не би ги наранила въпреки леко тъмните ѝ мисли. Когато видя най-близката до нея фея да тупва на пода, като че ли майчиният ѝ инстинкт дойде с гръм и трясък. Сгуши детеподобното човече като майка орлица, ала момента, в който се изправи обратно до Офелия, осветлението отново угасна. Усети ръката на Офелия върху своята и леко придърпване. - Прощавайте за прекомерните докосвания, но нещо не ми допада тази... липса на светлина. - Арахна няма нищо против тъмнината, предпочиташе я, но реши, че е най-разумно да върви със замислите на русокоската - ако сте съгласна - последвайте ме! Последва я под масата, все още държейки феята с цел да я спаси, ако нещо неприятно наистина бе напът да се случи и се обърна в предполагаемата посока на Офелия. - Доста смело предложение от Ваша страна... Какво ще правите, ако големият и страшен вълк е тук под масата, а не онзи разгонен померан, отъркващ се в тайната дъщеря на Марселин и принцеса Сладкодъвка? - попита Арахна, с цел да разведри струващата ѝ се разтревожена съвещичка.
Гостите в залата вече започваха да роптаят. Дори и у дома спирането на тока беше голяма работа, а на грандиозно светско събитие със стотици присъстващи, направо си просеше да остане в историята като най-зле организираният бал. Макар и да беше първият и конкуренцията тук да не беше голяма, гостите със сигурност щяха да запомнят само негативите от него и мигновено да забравят за вкусната храна, скъпите питиета и наградите си. Парите се харчеха, храната се забравяше, от алкохола се отрезняваше - ала веднъж настроен, киселият спомен оставаше в устите им като привкус на всичките им бъдещи разкази за случката.
От сцената през това време ясно се чуваше гласа на Феята Кръстница, която се опитваше да вика на микрофона, а той пък пък пет пари не даваше за амбициите ѝ, и все така не желаеше да предава гласа ѝ до колоните. Междувременно, недоволният роптеж на Ана бе последван от редица други възгласи на подкрепа и скоро цялата зала се въздигна да прави забележки и да дава акъл.
И точно както бе загаснала, сцената отново засвети, а микрофонът се включи с яростно пищене. Под прожекторите, една доста по-разчорлена и потна Кръстница, обяви, че електричеството тук се захранва от вълшебството на феите, а на тях видимо не им беше добре. Помоли за разбиране, спомена, че изпитват технически затруднения, за решаването на които в момента работят, и че междувременно гостите са повече от добре дошли да се насладят на блюдата под романтичната светлина на запалените свещи (любезно предоставени от организаторите демони и вампири). Сетне сцената отново изгасна и в тъмнината гостите можеха да различат силуета на Кръстницата, която слезе и се запъти право към казана на Луна, натопи шепи вътре и жадно засърба от водата там.
И като споменахме Луна, появата ѝ от страничната врата за кухненското помещение сякаш не бе посрещната с очакване или изненада. Вместо това, само Араела я бе послушала и двата ангела (едната от които носеше черна роза в косата си), междувременно чинно се заеха да плискат лицата на припадналите сервитьорки и гости сред феите с току-що донесената вода, и да я поднасят до устите им за глътка. И ефектът не закъсня. Всяка фея, охладена от чудотворната ласка на Луна и Араела, бавно отваряше очи под утежнели с умора клепачи, усмихваше се лекичко и ги затваряше отново. Със сигурност сега поне дишаха, макар и неравномерно. Каквото и да ги мъчеше, спасението на Луна беше поне малка утеха за смачканите им и омекнали криле и съзнания.
Феята под сакото на Киел обаче нямаше този късмет. Подутината под плата, предполагаемо представляваща малкото ѝ тяло, лека-полека се стопи и изчезна. Понечеше ли някой да открехне сакото, за да провери момичето отдолу, щеше да намери само един полу-увехнал еделвайс.
- Убийство! УБИЙСТВО! - изкрещя някой в утихналата без музика зала и този път паниката удари с пълна сила. Офелия и Арахна доста предвидливо се бяха скрили под масата, защото всички останали започнаха да се бутат, да крещят, да ръгат с лакти, рога и опашки; да се удрят взаимно и да врещят като заклани. Някой избута книгата от ръцете на Киел, Ана бе изръгана зверски в ребрата от един преминаващ вампир, други изпонастъпваха спокойните тела на изпопадалите феички, в опит да избягат от алармиращия глас, трети започнаха да тропат паникьосано по вратите.
Никой не разбираше какво се случва, но всеки гледаше да спаси кожата на гърба ни. Защото първичната реакция беше най-силна, а в тъмнината, дори под пламъка на свещите, отговори не изплуваха. Макар и вълшебни същества, всички еднакво се бояха от едно и също нещо. Въпреки различията им, то беше еднакво за всички.
+Скрита награда: Приятел в нужда - Първият, който помогне на Луна, печели награда по избор - златна ябълка или монети. Спечелено от Араела. Да напише в следващия си пост какво намира - то е търкулнато на земята.
"Спри, моля те..." - очите й бяха стиснати, въздухът се бе изпарил от белите й дробове, а гърлото й бе пресъхнало. Мрак, липса на всякакво усещане. Тялото й започна да трепери. Размазани думи, проява на нежност, може би, но в съзнанието й имаше само страх, спомени и притъпявана стотици нощи, пареща фантомна болка, като при ампутиран крайник. От устните й не излезе дори звук. Ана се откъсна от ръцете не върколака. Една малка крачка и се олюля, ако не беше масата наблизо, сигурно щеше да падне. "Мамка му, мамка му, мамка му... не трябваше да се случва отново, вече трябваше да си го преживяла..." - умът й препускаше трескаво, сцените не изчезваха, знаеше къде е, но в забуления от клепачите си поглед, виждаше само тях. Изписаният на лицата им ужас, разкаянието, гладът. Първата глътка въздух преряза гръдта й и я накара рязко да отвори очи. Неосъзната сълза се търкулна по бузата й. Докато се окопити в залата бе настанала паника и някакъв младеж я изръга в ребрата. "Ама разбира се - стисна зъби розовокоската - понеже не ме болеше достатъчно вече". Андрада нежно разтри удареното място и изпъна тялото си, възвръщайки (до колкото беше способна) увереното си и арогантно излъчване. Обърна се към мъжа, който все още бе зад гърба й, и без да го поглежда в очите, мина покрай него, несъзнателно опирайки рамото си в неговото. -Наясно ли си, че играя само по моите правила? Ще ти дам един съвет. Никога не захапвай по-голям залък, от колкото можеш да изядеш - процеди през зъби и се отдалечи. Оглеждайки се наоколо, тя забеляза две девойки - ангел и демон, колко иронично - да помагат на поредната малка примираща душа и реши да провери дали може да им е полезна, както и евентуално да разбери какво се случва. -Е, прекрасни дами, имате ли нужда от малко помощ - усмихна се благо на непознатите - А ти, мило създание, как се чувстваш? Имаш ли представа какво повлия така жестоко на теб, събратята и посестримите ти? - потопи ръката си във студената вода и нежно погали челото на феята - Яли ли сте изобщо? Какво можем да направим за вас? Като представител на съвета, гарантирам, че ще поемем отговорност. Поднасям искрените си извинения за забавянето - беше откровена. Реалността й плесна неприятен шамар. На този етап нямаше извинение да забравя, че когато си сам, отговорностите не чакат.
Сред настъпилата паника, Араела остави едната фея в ръцете на розовелката.Щяха, да са в добри ръце си каза тя и тръгна към сцената. Тя се опитваше, да намери някакъв начин, да заобиколи цялата тази каша, която бе настъпила.Уви, бе ударена няколко пъти и накрая падна на земята.За нейна изненада пред нея на пода се търкулна една златна ябълка, която взе в ръката си.Араела не се предаваше и пълзеше към сцената. След многократно настъпване ту на ръката ѝ, ту на косата но целта й бе по-важна. Нещо й намирисваше, цялото това събитие бе подозрително. Накрая рошава и малко пребита, Араела се изправи на сцената със свещ в едната ръка и започна да крещи. -СПРЕТЕ ВСИЧКИ!ТОВА ИМ Е ЦЕЛТА!!!! НАЛИ БАЛА БЕШЕ ЗА МИР И РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ВСИЧКИ НАЦИИ!НЕЩО НЕ СЕ ВРЪЗВА СТАРЕЙШИНИТЕ ДА ПОЗВОЛЯТ ТАКЪВ ХАОС!!!- Уморена от цялото събитие, Араела остана без дъх. С последните си сили тя отново извика на всички да се успокоят, след което седна на пода, за да се съвземе малко.
Сякаш всичката жега от залата се изпари, заедно с горещината между тях. Нещо се промени в Ана, усети го в момента, в който тялото и затрепери. Цялото и поведение се промени, на мястото на всяка свалена стена се появиха нови две. Преди обаче да се събере отново той усети... ужас? Нещо в ситуацията върна в съзнанието и неща, които вероятно не е искала да си спомни. Не виждаше подобно нещо за първи път, в лагера с наемниците ветераните често минаваха през подобни промени, но само ако нещо ги задейства. Било то силен шум, писък, определена дума, или миризма. Наричаха го "Стари рани". Всеки преминал през тежка стресова ситуация имаше своят "тригър". Без да иска Зи явно бе натиснал тригъра на Ана, и за пръв път от доста време насам съжаляваше за нещо. Преди просто я желаеше, но сега бе загрижен за нея. - Загрижен? - прошепна стреснато той, осъзнавайки какво изпитва. Не бе загрижен дори за самия себе си, какво оставаше за някой друг. Рамото и студените думи на Ана не го впечатлиха. Бе чувал много по-ужасни неща, казани искрено, докато собственият му чичо разкъсваше плътта му, когато бе още момче. Знаеше, че това е защитен механизъм и няма нищо общо с това, каквото и да беше, между тях. Нямаше време да мисли много. Някой крещеше "УБИЙСТВО!", в залата наставаше паника. Гостите около него се блъскаха един в друг. Никой не се блъскаше в него, но пък и кой искаше да се блъсне в колона от гранит? Бързо възвърна собственото си хладнокръвие, закопча копчетата на ризата си, извади малък ластик от левия си джоб, с който върза косата си, и последва Ана. Дори не се наложи да вдигне ръка, минаваше през блъскащата се тълпа като нож през масло. Стигна до мястото, където розовата зелка обясняваше нещо. "Като представител на съвета, гарантирам..." Представител на съвета значи. Той се подсмихна леко. Застана до нея без да я докосва, не искаше да изгуби ръка. - Паникьосаната тълпа е опасна, дори за същества като нас. - каза той. Улови погледа на Ана за секунда, и й хвърли поглед, който значеше "ще говорим после, сега ще ти помогна". - Понеже цяла вечер не ме взимате на сериозно... - каза саркастично той, посочвайки хаоса около тях - ... предлагам да съставим план, и да го следваме. - Зейдист замислено потърка брадата си - Ако питате мен, с удоволствие бих счупил няколко глави, за да привлека внимание, и да ги сплаша, но и точно за това не съм подходящ да водя, докато не избухне истинска битка. - погледът му отново срещна този на Ана. - Някакви предложения, уважаема? - тонът му бе строго професионален, и изпълнен с респект. Беше време за работа, а там нямаше място за слабости и нежности.
Луна онемя. Цялата зала бе изпаднала в паника, с изключение на няколко същества, които се бяха събрали около нея. Върколакът беше прав - трябваше да измислят нещо, за да успокоят останалите. Дали наистина бе станало убийство? Дали някой бе направил лоша шега? Всеки се туткаше нанякъде и не слушаше останалите, колкото и да се опитваха да ги успокоят. Трябваше да направи нещо, което щеше да събере вниманието на всички, да ги обедини към една единствена точка - нея. В следващия миг в сградата отекна писък. Толкова пронизващ, набиващ се в главата на всеки, който имаше здрав слух. Чернокосата демонка, засега, не спираше да пищи, все едно я колеха за Коледа. В момента, в който бе приковала достатъчно погледи, спокойно каза: -Никой да не мърда, освен ако не иска ей този - посочвайки върколака - недружелюбно изглеждащ тип, да му срита задника. Ако ви е топло, на феите им е тройно по-топло. - пое си дъх, огледа залата и продължи - Както казах преди, ледено студената вода е за тях, както и за всички, на които им е топло. Луна искаше да потопи главата си в пълния с вода съд и да се удави тук и сега. Трябваше да разберат какво се бе случило без да се създава допълнителна паника. -Помогнете на падналите да станат, не сме животни все пак. Кой каза, че е станало убийство и какво всъщност бе видял? Моля да не прибързваме, без да знаем какво се е случило. Страшна организация, страшно нещо. Тя се прокашля леко, защото гласът й бе паднал от цялото пищене. Не успя да намери белия си божур никъде в тълпата, нито привлекателната вещица, с които бе комуникирала, но се надяваше да са добре и не-премазани от тълпата.
Лицето на Офелия се сви в неодобрителна гримаса. Чуваха виковете, бързите крачки на гостите отекваха в залата, а шумът от падащите от масите предмети ги бе обградил от всички страни. Някои гости така бързаха, че в слабото осветление от свещите, събаряха всичко по пътя си. Не знаеше кой бе убит, съдейки по един от по-отчетливите викове, но при всички случаи не беше нито неочаквано, нито положително. Разбира се, русокосата не бе обърнала внимание на няколкото прекъснати нови емисии на Фея Кръстница, защото в момента имаха по-належащи проблеми. Как се справяш с внезапно възникнала паника, в горещо като деветия кръг на Ада помещение и без евентуален шанс за изход? По-рано някои от гостите, с които не бе имала честта да се запознае, бяха вдигнали какофония в опит да излязат, разбира се безуспешно. Светлината от свещите не бе достатъчно силна за да различи дали приятелите ѝ бяха наоколо, а и идеята да излязат от прикритата си позиция ѝ се струваше глупава в създалата се ситуация. - Е, намерихме се в крайно парадоксална ситуация, не мислите ли?, - започна тя, погледът ѝ насочен където предполагаше, че е Арахна, - разбира се, имаме различни опции - първата е да излезем и да видим какво се случва, което аз лично не бих предприела... разбирате, позицията ни да се скрием след като е станало убийство не ни кара да изглеждаме добре в романтичната светлина на свещите. Също така, обаче, просто да стоим под масата докато има шанс да успеем да се измъкнем също не ми се струва като една великолепна идея... особено, имайки предвид масовата истерия? Вещицата отново сбърчи вежди. Можеха да използват масовата истерия в опит да се измъкнат - ако достатъчно гости се опитаха да излязат наведнъж, следва охранителите да не успея да им смогнат и да има няколко секунди шанс двете вещици да се измъкнат. Ами, ако този план не пожънеше успех? Всичко ѝ звучеше крайно неприятно като проспект, но точно в тези моменти Офелия обикновено успяваше да се измъкне. Дали всички, всъщност, бяха в епицентъра, или някой се опитваше да озапти ситуацията? Дали щеше да се появи герой, който да възстанови мира? Русокосата отново се обърна към Арахна: - Какво мислите? Нека този път следваме вашата идея!
-Убийство! Убийство! –разнесе се глас из залата и всичко стана хаус. Някой се блъсна в Киел и той изпусна книгата си. Всички крещяха и се блъскаха, а първата мисъл на Киел бе да отиде при беззащитната феичка от по рано. На мястото, където я бе оставил, обаче, нямаше никого. Той понечи да вдигне сакото си и отдолу намери едно полу-увехнало цвете. Киел нежно го вдигна и го огледа "Леонтоподиум? Какво по дяволите става тук?" промърмори той. В този момент някой повиши глас в опит да укроти пощурелите гости, после и друг се включи. Киел се огледа и видя върколака и Ана да помагат на падналите феи. Нещо определено не му харесваше в тази ситуация. Това твърде много му напомняше на „Убийство в Ориент експрес“. Това ли бе новото забавлението на старейшините, да си играят на Холмс и Уотсън? Киел се изправи и реши да потърси феята. Силно се надяваше да се е почувствала по-добре и да е отишла някъде, макар гласчето в главата му да казваше друго.
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: ➽ Балната зала 
