➽ Балната зала

- Ето за това говоря! Наздраве, Ана! - възкликна Зи с цялата радост, която можеше да му донесе тази потенциална бомба със закъснител, чиито горд създател бе самия той. Надигна чашата си заедно с останалите, готов да отпие поредната голяма глътка прозрачно щастие. Сега, след като и Секс Бог 64 се присъединяваше към тях, му липсваше само щипка светлина, за да микса е перфектен. Два ангела му направиха впечатление. Едната бе с червени очи, сладка, но някак дистанцирана. Аромат на познати билки се носеше от нейната посока, и той се подсмихна. Другата, която ги наблюдаваше, бе със зелени очи, и бузи като на хамстер. Не защото беше с наднормено тегло, просто устата и беше пълна. Поглъщаше храна както църква поглъща дарение за ремонт на покрив, и гледаше компанията им сякаш бяха организатори на сватба по TLC.
- Ей, ангелче! - провикна се той по посока червеноокият ангел, който беше очевидния избор. На хората вече им бе писнало от него, но белезите по лицето му, искрящо жълтите очи, и факта че беше 130 килограмова машина за убиване явно ги спираше от това да протестират. - Хайде, ела! - прикани я той с искрено топла усмивка. Явно тя се притесняваше от големи тълпи. Имаше времена в които и той изпитваше подобни затруднения, за това разбираше, и наистина искаше да помогне. А и вечерта се очертаваше СТРАХОТНА! Винаги бе готов за нови приключения, особено ако са потенциално смъртоносни.

Гълъбът донесъл поканата на Касиди беше объркал адреса, затова и белокосата не-много млада жена беше разбрала за самото събиране след като беше започнало. Въпреки това реши да не бърза и внимателно прехвърли гардероба си за подходящ тоалет. Скоро целият под беше покрит с разнообразни дрехи, разделени далеч от прилежност по ниво на официалност. Пробва няколко рокли, но не го чувстваше като вечер за рокля. Затова избра бледосин официален гащеризон, с приятно отворено деколте отпред, с цепка за крилете на гърба, и разширяващи се крачоли. Добави черни обувки на висок ток, среса перата на крилете си (не, шегувам се) и потегли.

Касиди обичаше светски събития. Затова и така се барна. Не, че щеше да си води кавалери в хижата, но беше хубаво да изглежда представително. Още на вратата настроението й се вкисна, защото не обичаше рози. Посегна към божура, но невидима сила насочи ръката й към черната роза. Сбърчила нос от недоволство, Касиди все розата, леко смачквайки я в юмрука си. Сега никой нямаше да разбере, че е демон. Купонът вече беше в разгара си, беше се заформила групичка от представители на тъмната раса. Белокосата сигурно щеше да се присъедини към тях, ала погледът й бе привлечен от чернокоса красавица с божур! Нейният божур! Касиди нямаше проблем да говори с ангели, затова се запъти към момичето. По пътя все пак мина покрай групата тъмни, и най-пошло щипна дупето на пепеляворусата вещица (съдейки по цветето й). Дано не беше незаконно.
- Този божур е мой - каза, щом стигна чернокосия ангел, изпъвайки ръка напред. Нагло, но дали поне щеше да бъде ефективно?

// от телефон съм, не съм ви чела, съжалявам

- Добър вечер, демоне! - възкликна щаслтиво Зейдист. - Но-хомо, но мъжете с обноски винаги са ми допадали. - поздрави го той. Наистина, младият господин не само изглеждаше превъзходно, но и се държеше превъзходно. Дългото време прекарано с чепати наемници, и хора опитващи се да го убият, бе направило Зи неговата противоположност. Шумен, раздаващ се, краен. Живота го бе научил, че никога не знаеш кое питие може да ти бъде последното, за това се наслаждаваше откровено на всичко, което се случваше. Въпреки това винаги беше на щрек. Усмихнатата им дружинка всеки момент можеше да се изправи срещу предизвикателство, особено в нощ като тази. Можеха да бъдат външни фактори. Можеха да бъдат и те самите. Зъбите му леко се издължиха, но той се възпря. Идеята за битка го възбуждаше повече от всичко, за разлика от неговият най-добър приятел Колтън, който винаги бе пресметлив и внимателен. Ах, как му липсваше копелето. А и първата му пълна трансформация още не бе настъпила, и наистина не му се искаше да се случи в нощ като тази. Със силата на волята си върна ноктите и зъбите си към нормален човешки вид, надявайки се никой да не е забелязал.
- Eто, ангелчето също идва! - той вдигна чашата си в нейна посока. - Е, симпатяги, само аз ли усещам, че нещо виси във въздуха, и далеч не сме събрани тук случайно? - обърна се към всички Зейдист, отпивайки от чашата си за да прикрие усмивката от неприкритото пошляпване, което сполетя вещицата.