Киел усети как студения метал прободе кожата му. Топлата кръв бавно започваше да напоява ризата му и той бързо постави ръка на раната си, в опит да спре кървенето. В същия момент, Ана се обърна към него, явно усетила мириса на кръвта, и започна да разкъсва тоалета си. Допря плата до раната и застана закрилнически до него. Секунди по-късно, чернокосо момиче се присъдени към тях и предложи помощта си, в опит да го измъкнат ранения Киел от залата. Цялата ситуация започна да му идва в повече. Първо два удара, а сега и това. - Мисля, че купона приключи. Благодаря Ви за помощта, дами, а сега нека да се разкараме от тук. - Киел се прие помощта на двете момичета и тримата се запътиха към вратата.
Всичко се случваше за секунди, в един момент всичко беше заглъхнало макар истерията, а следващия Киел бе наръган с нож и тълпата бе поукротена. Поогледа се в хаоса, зърна как чернокосата девойка, който преди яздеше върколака, сега висеше като маймунка и... плюеше? - Нещо не е наред - думите и побутването с пръст на предполагаемия ангел до нея я накараха да се обърне обратно напред - Нека им помогнем и на тях. - очевидно говореше за Киел и притискащата раната му розовокоска. - Предлагам да помогнем на колкото феи имаме възможност, а после може да се опитаме да разнищим мистерията с това, какво е станало с охраната. - от някъде се разнесе гласа на Офелия, който Арахна предположи, че бе насочен в нейна посока. Ако имаше две глави, Арахна с радост би обърнала внимание и на двете приказни девойки. Вместо това постави нежно феята на пода, изправи се и кресна строго. - Всички, вместо да се вайкате като обезглавети кокошки в калчище, се заемете да помагате на немощните феи! Обърна се към Киел и погледна към раната му. - Ако нагреем достатъчно острието и допрем широката му част до раната, ще може да се запечата, но не съм сигурна, дали малкото и слабо пламъче на свещта би свършило работа.
Стратегията на Луна проработи. Права беше. И най-здравото конско на света бледнееше пред мощта на плюнките. А като стана дума за конско - гологръдият бивш Росинант имаше достатъчно заплашителна аура, че да разколебае четиримата непознати от мисията им да тормозят пияните дядовци. Нападателите изглеждаха недоволни от появата на ексцентричното дуо, макар че "изглеждаха" не беше точно правилното описание тук. По-скоро... държанието им беше като на недоволни хлапета? От изражението по лицата им беше трудно да се определи какво точно чувстваха, защото носеха черни маски до носовете си. Така или иначе, пуснаха старците с отвращение (на маската на единия имаше тлъста плюнка), и решиха тематично да си плюят и те на петите, преди циркът да ги погне. Двама от тях се спогледаха, хванаха масата на старейшините и я обърнаха, с което попречиха на Зейдист и Луна поне временно. Затъркаляха се ябълки, изпочупиха се чаши, пръснаха се чинии и вилици затракаха надолу по стъпалата към почетнта маса, докато непознатите се измъкваха от залата. Старците, уморени от друскането и алкохола, си седнаха обратно на столовете, макар и малко ошашавени. Не бяха в кондиция за нищо в момента.
А най-куриозното нещо? През цялото това време след речта на феята, дори по време на стълпотворението, дори по време на виковете, дори когато Киел бе пострадал... оркестърът продължаваше да свири.
На фона на драматичен валс, подтикнати от Арахна, Офелия, а по-рано и от Араела, всички уплашени гости се взеха в ръце и започнаха да носят вода за феите. Наредиха ги една до друга, даваха им да пият, пръскаха лицата им и с общи усилия (един даже реши да натопи една от феите директно в казана като на кръщене), и едно след друго момичетата започнаха да отварят очи. Феята Кръстница бе изчезнала безследно - може би бе отишла да потърси помощ, но присъстващите тук се справяха отлично въпреки закъснението си.
Колкото до Киел - той беше добре, само му беше малко трудно да върви. Липсата на охранителите бе станала ясна на всички в залата едва сега. Единият от непознатите извади грамаден ключ, с който отвори една от така желаните тази вечер порти към външния свят и групичката се изниза. Киел и момичетата също успяха да излязат без проблем, ала в коридора намериха само още повече жега и страшен пушек. Страшен. От отворената порта се завлачиха сиви къдели и като пипала полазиха вътре в залата. Съвсем скоро закашлянията започнаха, а очите сълзяха в отчаян опит да се предпазят от щипането.
Свободни бяха да излизат от залата. Но къде щяха да отидат?
(Можете да пишете където пожелаете по избор - тук или в коридорите. Ако изберете коридорите - няма да срещнете героите там; те са някъде из лабиринтите. Остават ни 1 или 2 извъртания)
И ако се чудите как спасихте феите - беше нужно да се включат повече от първончалните двама, за да се получи. Така че good job!
+ Скрита награда: Инициативност - Луна и Зейдист получават по 10 монети задето измъкнаха старците.
+ Всички в залата ще получите и по една кесийка златен прашец от феите. Може и да не ви трябва, но само това могат да ви дадат като благодарност.
Масата обърната срещу него и Кобра 11 беше пречка, но не го спираше реално. Очите на Зейдист пробляснаха игриво, явно все пак ще имаш възможност да се раздвижи тази вечер. - Стой тук, и разпитай пиянките. Трябват отговори. - каза той на бившият си жокей, и мигновено се изстреля напред. После щеше да и благодари за помоща. Току виж са си разменили и имената. Движенията му не бяха точно човешки, по-скоро хищнически. В този момент инстинктите му взеха пълен контрол над тялото, и единственото което усещаше бе желанието да ловува. Имаха наглостта да бягат, след всичката тази какафония? Стига толкова. На Зи му бе дошло в повече. Жегата, напрежението, драмата... Та нали всички тук бяха дошли да се напият и да танцуват? Някъде в съзнанието му за част от секундата изникна Ана, докато прескача масата с вълкски скок. Не, не сега. Щеше да се тревожи за нея после. Зъбите му се бяха издължили отново, и на лицето му имаше животинска усмивка. Тичаше ниско приведен напред, и без малко не отнесе част от "тайфата" носеща Киел, който явно опитваше да не си разплиска червата по пода. В последния момент се хвърли напред, за да ги заобиколи, и с ловко кълбо се озова пред тях. - Ида ей ся! - подхвърли той и затича след четиримата глупаци с всички сили. Боже, този дим! Беше дори по-горещо в коридорите, а дима му пареше на очите. Зейдист вече тотално побесня. Щеше да спи в хладилника тази вечер, писна му от тази проклета горещина. С количеството дим, което вдишваше, не му оставаше много време да тича обаче. Дробовете му горяха. Скоро вече настигаше хомо бандюгите, но те бяха с маски, а неговата глава се замайваше от саждите и липсата на кислород. Момента беше сега или никога. Зи впрегна всяка останала силица от тялото в краката си, избра за цел най-изостаналия от поетнциалните си жертви, и се хвърли с всички сили напред. Достатъчно му беше само да го закачи с нокът. Само да успееше... И щеше да има една камара въпроси. На които със сигурност щеше да получи отговори.
Луна Примроуз
Заглавие: Re: ➽ Балната зала Чет Яну 28, 2021 10:52 am
Бившият кон на Луна се беше объркал, че може да й казва какво да прави. Никой не можеше да си позволи това, дори самата тя на себе си. -Да бе, ей ся. - Изсъска тя след вече изчезналият върколак. Залата вече се празнеше, но колкото по-малко хора оставаха - толкова по-топло ставаше. Забеляза, че от главния вход влиза дим. Откъснатият плат завърза като маска, покриваща носа и устата. Зи може би бе бърз, но не толкова находчив като нея. Плюенето имаше и друго стратегическо значение - щеше да издири хората по техния мирис. По нейния мирис. По нейната плюнка? Не, нямаше чак толкова развит мирис, а и с този дим не се усещаше нищо друго. Тя реално не бързаше за никъде. Взе една паднала покривка и събра колкото й око види златни ябълки в нея. После я завърза и хвана под ръка. В следващия миг, набеляза здрава стъклена чаша. Бе толкова красива, с всичките орнаменти по нея - най-високо качество стъкло. Счупи я в земята така, че да може да я използва за оръжие и излезе в коридора, движейки се наведена, защото всички знаят, че ниско долу може да се диша по-добре. -Сега ще хвърчат глави! - закани се тя. Всъщност не бе изобщо толкова агресивна, колкото се бе показала тази нощ. Дори по-спокоен човек от нея едва ли имаше. Всичко за нея бе страшно забавно. Радваше се, че бе дошла на този бал, че бе яла толкова много, спечелила доста пари и дори оплюла няколко човека. С всяка изминала стъпка, торбата на Луна дрънчеше издайнически. В целия този дим, хората биха се замислили - дядо Коледа ли идва, коза ли разхождат някъде там...
Доволна от видимо добре свършената работа, острата миризма на пушек прониза синусите на вещицата. Пъкъла все щеше да ги намери, където и да бяха. Видя как екстравагантното дуо от по-рано се бяха хвърлили към отворената порта на залата, най-вероятно в опит да спрат бандата предполагаеми злодеи, които бяха раздрусали старейшините до преди броени минути. Отворените порти предоставяха шанс за бягство, ала новосъздалата се ситуация не ѝ се нравеше. Някой беше ли видял план за евакуация? Изнурено разтри слепоочията си, сетне се изправи на крака. Би било добре да говори само, когато се налага, поне докато излезеше на място, където дишането щеше да е по-лесно. Разбира се, в новата си роля на алтруист, обаче, би трябвало да метне и някоя друга идея на останалите тук, нали? Да излязат в момента не ѝ звучеше добре - кой беше пиян, кой ранен. Да се дондуркат некоординирано из огнен лабиринт нямаше да приключи добре. Единственото, което ѝ идваше наум, бе да затворят портата и да я подплатят с няколко от покривките, колкото да спрат дима от влизане в залата. Разбира се, минусът на този план бe, че щяха да се запечатат вътре. Русокосата сбърчи лицето си в недоволна гримаса. Толкова много парадокси тази вечер... или поне за нея. Реши, че няма смисъл да губи повече време в размисли - издърпа една от падналите до себе си покривки, застъпи единия ѝ край и докато все още имаше останала сила и скъса малко парче от нея. Достатъчно, за да прикрие устата ѝ, разбира се. - Трябва да затворим портата... - закашля се леко, димът започваше да изпълва дробовете ѝ, - за да спрем дима... после ще тръгнем към кухните... Изправи се, олюлявайки се и хвана покривката, от която бе скъсала парчето. Дано успееше да стигне до вратата навреме. В случай, че планът ѝ помогнеше до известна степен, можеше да пробват да се измъкнат към кухненските помещения и да се молят там поне да имаше прозорци... и приземен етаж. Всеки искаше да бъде герой тази вечер, ала колкото ѝ да не бе заинтересувана от другите, нещо в това да ги остави да се задушават не ѝ харесваше.
„Само това липсваше.“ - помисли си Киел, докато димът лека по-лека изпълваше залата. В този момент адреналина започна да бушува във вените му и болката постепенно намаля. Той се отскубна от ръцете на момичетата и ги погледна извинително „Надявам се да ми простите за това, което ще направя…“ каза и се захвана да къса излишните части от роклите им. Бързо направи няколко малки маски и им ги подаде. По ръцете му имаше кръв, затова помоли Арахна сама да откъсне парче от роклята си и да го даде на Ана. Погледна чернокосото момиче до себе си и го помоли да занесе останалите парчета плат на тези в най-голяма нужда. След като върза една и на себе си, Киел свали ризата си и се превърза, после отново се обърна към момичетата „Нека затворим вратите.“ – предложи той и започна да бута тежките врати.
Изведнъж паниката пак се бе върнала но този път заради пушека,който влизаше през вратата.Видя как красавеца, който спасяваше до преди минута скъса роклята ѝ.- След като раздам парчета плат на всички ще им помогна за вратата си каза тя.Араела първо натопи ги в кофата с вода от по-рано и започна, да раздава на всички включително сложи мокрия “парцал” на нейната уста. Бяха останали няколко парчета, с който се запъти към старейшините.След като сложи и на тях Араела отиде в тоалетната.Цяла вечер бе стискала и вече не издържаше.
Арахна беше доволна, че виждаше създанията в залата да помагат на феите. Но всичко приключи, когато усети миризмата на дим, поогледа се и забеляза, че от вече отворените врати влиза пушекът. Молбата на Киел да си скъса роклята, като че ли набута голяма буца в гърлото ù, искаше ù се да се обърне и егоистично да му каже не и да скъса покривка вместо това. Арахна не беше материалист, ала това беше единственото, с което не искаше да се разделя, само защото бе най-близкото до майка ù. Сигурно всеки би ù се скарал и казал, че дилемата ù е глупава. Обърна се, взе покривка от най-близката маса и се провикна отново. - Затворите вратите! ‐ разкъса покривката на по-малки парчета и се обърна към вампирката - Когато ги затворите вземете покривка или две и ги сложете отдолу на вратите, за да не влиза пушек! - завърза плата на Ана и след това на нея самата.
Ана имаше чувството, че ще повърне. Първо кръв, сега пушек. Сетивата й я побъркваха тази вечер, но нямаше никакво време да се разсейва. Докато се чудеше как аджеба ще сложи нещо върху лицето си, за да прекъсне поне дима, една от красивите вещици се приближи до нея и внимателно върза парче плат около главата й. Благодареше се, че няма да й са наложи да приближава окървавената си ръка до носа или устните си. Трудно можеше да се види нещо в залата на този етап, но това не й пречеше да чува, нали? Без да му мисли много много, последва предложението на Киел, следвайки идеята на Офелия и надявайки се да прави правилното нещо, ако не за себе си, то поне за другите.
Явно димът и появилата се негативно настроена групичка от маскирани индивиди бяха подпомогнали отборния дух на всички в залата. С общи усилия феите вече бяха будни и в кондиция, а всички дружно се погрижиха да затворят вратите и да наслагат парцали, за да попречат на дима. Онези сред тях, които се бяха постарали да раздадат самодейни маски пък бяха дали много добър пример, и скоро предназначението на голяма част от белите покривки бе преустановено в маски. За щастие, не се наложи на гостите в залата да чакат дълго за изход от тази неочаквана ситуация.
Внезапно, вратите на кухненското помещение се треснаха и пред широко разтворения праг стоеше Феята Кръстница с паникьосано изражение. Бляскавата ѝ официална рокля бе опърпана, а по иначе безупречното ѝ гримирано лице имаше следи от сажди. Тя надигна глас, с което прикова вниманието към себе си (в случай, че първоначалният трясък не бе достатъчен): - Скъпи мои! Няма как да го кажа другояче... цялата сграда гори. Моля ви, запазете спокойствие - всичко е под контрол! Последвайте ме към аварийния изход, БЕЗ да се бутате. Отвън чакат аварийни екипи от ангели и феи, които ще се погрижат за вас.
С тези думи, Кръстницата вдигна вълшебната си пръчица високо във въздуха и я накара да засияе по-ярко от свещите в залата. И макар и първоначално гостите да се бутаха паникьосано, след няколко забележки всички се укротиха и дружно заслизаха по редица стълбища надолу, и надолу, и надолу - та чак до аварийния изход. Няколко яки демона подхванаха старейшините внимателно и им помогнаха да излязат заедно с останалите.
А вън, в ясната и красива нощ, цялата сграда на Съвета гореше като факла. Жълтопепелявите огнени езици възбуждаха едновременно чувство на възхищение, и на вкочаняващ ужас. Всички можеха да загинат тази нощ и да продължават да обвиняват алкохола за жегата. Всички можеха да изгорят заедно с мечтите си в този огнен ковчег. Всички, до един, можеха да се превърнат в трагична история, потулена от миротворчески намерения - сякаш никога не се беше случвала. А огънят блестеше и въпреки пленителната си красота, издаваше нечии грозни намерения. И сред пукота на алчните му пръсти, гладно вкопчени в красивата кула на балната зала, тръпнеха облекчените въздишки на оцелелите.
Свободни сте да пишете където пожелаете - болницата, собствените ви домове, кафенетата, без значение. Благодаря ви за старанието и търпението! Съвсем скоро ще пусна постчето с наградите за всички - отново в тази тема.
Скъпи приказни създания, отново благодарности за желанието, търпението и старанието ви; за интереса към това да пишем заедно за забавление и малко ментална гимнастика. Надявам се да ви е харесало. Истинската игра тепърва предстои, така че се оглеждайте за обяснения относно това как да направите героите си страховити, за да може направо да натупате някого следващия път - бил той старейшина, подпийнало приятелче или маскиран побойник.
Освен наградите, които видяхте, в ивента има и три специални постижения: 1) Най-активен играч: Офелия Оселис (най-голям брой постове). Печели пръстен амулет, който ѝ дава +15 HP (заема един слот в инвентара) 2) Най-напечен играч: Камаел Лайт (76% бойни постове). Печели пръстен амулет, който му дава +1 MU (заема един слот в инвентара) 3) Добри деца: спомняте ли си, че попълвахте едни анкети? За всеки попълнил имаше парична награда. Но не само. Всички, попълнили анкетата със собствените си имена получават сфера за еднократна телепортация като благодарност от Съвета. С него ще могат мирно да се измъкнат от всяка опасна ситуация. След използването на амулета, той се чупи и изчезва от инвентара. Сфери получават Киел Конлид, Едуард Кълън, Ана фон Кайран, Зейдист Мак’Coн, Арахна Уокър, Дориан Халек и Араела Клайн.
Ето и финално какви са наградите за всеки от вас: - Офелия Оселис: 170 EXP, Кесийка с 45 монети, кесийка със златен прашец, Пръстенът на Зелда (+ 10 HP) - Зейдист Мак’Сон: 140 EXP, Кесийка с 45 монети, кесийка със златен прашец, Стъклена сфера за еднократна телепортация - Ана фон Кайран: 110 EXP, Кесийка с 25 монети, кесийка със златен прашец, Стъклена сфера за еднократна телепортация - Киел Конлид: 100 EXP, Кесийка с 35 монети, кесийка със златен прашец, златна ябълка (възвръща пълна кръв), Стъклена сфера за еднократна телепортация - Араела Клайн: 70 EXP, Кесийка с 15 монети, кесийка със златен прашец, златна ябълка (възвръща пълна кръв), Стъклена сфера за еднократна телепортация - Луна Примроуз: 150 EXP, Кесийка с 40 монети, кесийка със златен прашец, три златни ябълки (всяка възвръща пълна кръв) - Касиди Евърглоу: 150 EXP, Кесийка с 40 монети, дагер от слонова кост (неизползваем) - Дориан Халек: 110 EXP, Кесийка с 45 монети, Стъклена сфера за еднократна телепортация - Арахна Уокър: 90 EXP, Кесийка с 5 монети, Кесийка със златен прашец, Стъклена сфера за еднократна телепортация, Вълшебно звънче (НПЦ ангел се отзовава на помощ) - Релиа Найт: 10 EXP, -//- - Камаел Лайт: 170 EXP, Черноблатен пръстен (+1 MU), лък от слонова кост и 3 стрели (неизползваеми)
Киел Конлид, Офелия Оселис and Луна Примроуз like this post
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: ➽ Балната зала 
