Обстановката взе да се ободрява с появата на още гости, досущ като настроението в сформиралата им се група. Зейдист гледаше към едно от ангелските момичета, Ана желаеше да танцува, а Киел и Дориан, изглежда, водеха някакъв любопитен разговор. Идеята на Ана ѝ допадна и реши да се присъедини.
- Е, господа, ако не сте против, бихте могли да ни поканите на един валс. - очите ѝ се усмихваха, а погледът се местеше между мъжете на масата.
Компанията на върколака се оказа изключително забавна. Киел харесваше такива свободни хора. Надигайки чашата си за още една глътка забеляза, че питието му вече е свършило. Поогледа се и каза -„Бихте ли ме извинили...”, но в този момент Ана го прекъсна и попита –„Някой иска ли да ... потанцуваме, може би?Киел я погледна и се усмихна, след това довърши „... ще отида до бара за още една чашка със сладост.” Минавайки покрай Ана, той се наведе до ухото и’ и и’ прошепна -„ Ако ме изчакаш няколко секунди, ще изпълня това твое желание.” Стигайки до бара, Киел се загледа в големия избор от разноцветни напитки, взе една в тюркоазено зелено и се обърна. В този момент момче облечето в черен костюм застана пред него, усмихна се и му каза –„ Да не би да чакаш женските да те заговорят, повярвай ми така до никъде няма да стигнеш.” Киел погледна черната роза, която стърчеше от джоба на момчето. Кимна му и му предложи напитката, която тъкмо взе от масата. –„ Не знам какво е съдържанието и’, но нали празнуваме. Казвам се Киел Конлид. А твоето име?”
Докато отиваше към непознатия мъж, Араела се спъна в роклята си. Това я накара да започне да се смее. След малко, тя отиде при групичката, която се беше събрала, но всички се разотидоха, когато тя бе стигнала до тях.Беше останал само върколакът. “О,не сега трябва да разговарям с него по-дълго.” Каза си тя на ум. Не беше много впечатлена от самото събитие, защото за нея всички бяха непознати. Освен Луна, която Араела беше виждала само веднъж -Хей, върколаче приятелите май те изоставиха?
Тялото на девойката инстинктивно се изопна, щом усети дъха на демона нежно да гали ухото й. Лекото й потрепване бе единственото доказателство, че чувствителната й кожа, реагира и на най-малкия допир. Силно се надяваше това да е толкова дребен сигнал, че никой да не го забележи.
„ Ако ме изчакаш няколко секунди, ще изпълня това твое желание.”
- не беше от най-търпеливите й определено не обичаше да й казват какво да прави, но този път бе склонна да направи компромис. "Един единствен път" - каза си Ана, ама знае ли "човек", нощта тепърва започваше.
Въпреки голямото си нежелание да присъства на подобно, по нейни думи "пошло" събитие, Арахна стоеше на прага на балната зала. Бе облякла някогашната сватбена рокля на майка си в знак на протест към приравняването на магични същества с хора, което за нея бе безумие. Безумие, на което и бе ясно, че не може да повлияе. С въздишка си завърза пасифлората и продължи навътре, насочвайки се към бара, докато елегантно преминаваше между гостите.
-Дориан Халек. - Навеждайки се за лек поклон, Дориан се зачуди дали да не фрасне момчето, ей така за спорта, а също така искаше да остане единствения красавец на бала. Щом се изправи грабна чаша с уиски и отново зашари с поглед помещението. В този момент влезе една красавица облечена в нещо като сватбена рокля ,,Май си намерих занимание за по-късно,, помисли си той, усмихвайки се в нейна посока. -Е , вълчо ли ти наду главата или дойде да вземеш напитка за някоя дама. Не бих се разсърдил ако кажеш, че дойде мен да видиш.- откъсвайки поглед от красавицата той се обърна към Киел и му намигна.
Отначало Касиди се стъписа, щом чернокосото момиче ѝ навлезе в личното пространство. Ала щом чу думите прошепнати в ухото ѝ, ъгълчето на устните ѝ се изви в доволна усмивка. А при обещанието за свирка усмивката направо грейна на лицето ѝ, макар и въпросната предложена свирка да не беше от хубавите. Прегръщайки Луна сякаш бяха стари приятелки, Касиди взе божура и криво-ляво го сплете в косите си, така че да се вижда. Направи малка крачка назад, оставайки все така близо до чернокосата, и внимателно отпусна пръстите, които още стискаха черната роза. Изглади венчелистчетата и хвана дясната ръка на ангела, завързвайки розата около китката ѝ. - Добре ти седи - ходи ти на косата, но прави красив контраст с бледата ти кожа. Отдалеч бих повярвала, че си демон - Касиди се засмя, доволна по детски, че с непознатото момиче вършеха такава пакост на офицално събитие. Дали щеше да има последици? Възможно, но на Касиди не ѝ пукаше. Твърдо дълго беше скучала, време беше да се забавлява. - Касиди Евърглоу, по принцип лош демон, но тази вечер ще бъда добро момиче - белокосата намигна мръснишки, но веднага се засмя, давайки на Луна да разбере, че това не беше лоша свалка, а просто лош хумор. - Около онзи гръмогласен и вулгарен върколак се заформя тълпа, не ти ли е интересно да разбереш за какво си говорят толкова хора от различни раси на едно място? Аз бих отишла да се поослушам, но първо ще ми трябва питие. Да ти се идва с мен към бара?
Офелия се измори от опитите си да заформя разговори с непознати, които някак все изчезваха след репликата ѝ, затова примирено си хвана гарафата и реши да смени местонахождението. Белокосата мацка с палавите пръсти се забавляваше с гладния ангел и изглеждаха като доста приятна компания. Без да мисли как да привлича бъдещи клиенти за занаята си, вещицата просто реши да се опита да се позабавлява и отпусне, а нозете ѝ елегантно я понесоха към дамите в другия край на залата.
- Чух нещо за бар, но не се притеснявайте, нося го тук. - издекламира като по програма и им предостави сравнително пълното съдържание на алкохолната си напитка. - Забавна масичка беше, но е време да бъдем малко по-интернационални, нали така?
Смигна на мацките, след което се протегна така, че лопатките ѝ да изпукат. Подпря се на масичката с лакът и зачака някакво действие и за себе си (вече с надежда).
Касиди се усмихна на новодошлата, веднага разпознавайки я като очарователната вещица с хубавото дупе. Щеше да предложи да донесе питиета и за трите, но явно новодошлата предвидливо се беше подготвила. - Тъкмо се бях запътила към вашата шумна дружинка - засмя се тя, поемайки чаши от изникналата от въздуха сервитьорка и разливайки питиета и за трите. - Но няма да излъжа ако кажа, че се радвам на присъствието ти ... съжалявам, не разбрах името ти. Аз съм Касиди, и за тази вечер съм ангел - белокосата посочи божура в косите си, едвам прикривайки дяволитата си усмивка. Вещицата приличаше на приятно момиче и сякаш щеше да оцени пакостта на Луна и Касиди, затова демонката реши да сподели. - Та не мога да не попитам - захвана тя, навеждайки се към русокосата, снижила тон съзаклятнически - за какво си говорят един върколак, вещица, вампир, демон и ангел? Звучи като твърде нестандартна комбинация, дори и за банкет в името на мира?
Старейшините на Съвета все така си седяха по масите, наблюдаваха зорко веселбата и си шушукаха; къде помежду си, къде на прииждащите феи. На тяхната маса никой не употребяваше алкохолни питиета. Май даже никакви питиета не употребяваше, а трапезата си стоеше все така отрупана с луксозни блюда. На феите сервитьорки криле не им останаха от хвърчене насам-натам из залата в разнасяне къде на поръчки, къде на златисти пликове. Даже преди малко се беше разбрало от една доста фуклива човешка девойка, че току-що бе получила 50 лъскави монети поради някакви си там заслуги към Съвета. Беше изтръгнала микрофона от ръцете на ужасената певица горгона, а троловете от оркестър БТС само поклатиха разочаровано глави и направиха кратка почивка след срамната случка.
Наоколо гостите започваха да се оглеждат въпросително. За какво изобщо ги раздаваха тези пликове? В цялата ситуация имаше нещо гнило. Съветът получаваше много пари от данъкоплатците на всички нации и определено не бюджетът беше проблем, а раздаването. Или по-скоро подбудите за него.
И въпреки това, малко след като Офелия се присъедини към масата на Касиди и Луна, една уморена фея долетя и чинно им подаде по един такъв плик. С това привлече вниманието на трите маси наоколо и насядалите същества там приковаха погледите си към женската компания с нездравословно любопиство. Един от вампирите даже изглеждаше сякаш всеки момент ще се протегне, за да изтръгне плика от ръцете на Луна. Лека-полека с напредването на вечерта и количеството погълнат алкохол, обстановката на мирното събитие започваше да се насища с нажежена завист.
+Скрита награда: Букет за Бунтари - Първите двама герои, които вземат цвете, което не е предвидено за тяхната нация, ще получат по 15 монети всеки от Съвета. В крайна сметка, на кого му пука за разликите между ангели и демони, когато всички са под едно небе, нали така? Продължавайте да сеете миротворчество, Касиди и Луна!
Топлото посрещане на Касиди я сгря повече от изконсумирания алкохол последните няколко часа - белокосата вече звучеше като чудесна компания. - Нали знаеш, миротворчеството действа като натурален афродизиак на всички. - искрено се надяваше събеседницата ѝ да е разбрала накъде бие, - Но са чудесна компания, имат добър пригейм! Аз съм Офелия, междувпрочем.
От толкова смигания щеше да ѝ излезе тик, но това далеч нямаше да е най-любопитно събитие за тази вечер. Вместо това се ограничи до изпукване на лопатките си чрез бързичко протягане, след което пое чашата си в ръка. Системно премести поглед от едното цвете на другото, като закима заговорнически. - Такъв красив ангел паднал толкова близо до мен... Повелителката на Късмета ми се усмихва доста чаровно днес!
Макар да усещаше нечий поглед върху себе си, Арахна продължи към бара, без капчица емоция на лицето си. С нежен жест на ръката привлече вниманието на бармана, за да си поръча чаша медовина. Докато чакаше желаната сладост, огледа създанията около нея и се зачуди коя заблудена душа би се излъгала да я доближи и заговори. „Стига да не е човек пред очите ми, всичко ще е наред.“ При получаването на напитката си безмълвно благодари с усмивка, обърна се леко настрани и огледа младежа до нея от глава до пети. След бързия му оглед, Арахна насочи вниманието си към масата на Старейшините и факта, че не зърна алкохол, я учуди.
Последната промяна е направена от Арахна Уокър на Нед Яну 17, 2021 2:29 am; мнението е било променяно общо 1 път
Релиа Найт
Възраст : 22
Заглавие: Балната зала Нед Яну 17, 2021 2:29 am
Пристигането на Релиа на “великия” бал все някога трябваше да се случи, рано или късно, ама по скоро късно, защото настроението и днес беше код ”червено”. Някак не искаше да разваля веселбата на всички с мудното си изражение, затова се беше дегизирала със стабилно количество грим, целящ да отвлича внимание и малко от останало ѝ желание за социалност тази вечер. Облечена в най-шукаритетната си рокля покрита с бродиран тюл и пайети, тя прекрачи прагът на залата с топка в стомаха и желанието да си намери джин преди някой да я е заговорил. Смяташе да завърши празненството или незабелязана, или гръм и трясък, та да я запомнят всички и да се развесели малко.
По принцип Касиди си падаше по господа, ала такава прогресивна вечер заслужаваше и прогресивна стъпка напред. Не, нямаше да кани Офелия в тоалетните зад бара, но остави питието си без да го допие и с видимо преувеличен реверанс изпъна ръка към русолявата вещица. - Дали дамата би желала да удостои този демон... пардон, ангел, с един танц? Не съм танцувала от няколко стотин години, но май още помня валс. Или Макарена, ако това ти е повече по вкуса - Касиди се усмихна за сетен път тази вечер. От утре пак щеше да се чумери, но сега обстановката на купон и свръхдоза междурасови хормони я караше да се забавлява, и филтърът й падаше. Пък и жените преобладаваха повече от мъжете, като не броеше НПЦ-тата. Ако Офелия я удостоеше с танц белокосата демонка щеше да се докаже като истински ангел на дансинг с изящни движения и джентълуоманско поведение. Пък после щеше да се върне при Луна и да се наплющи като неяла хиляди години.
Последната промяна е направена от Касиди Евърглоу на Пон Яну 18, 2021 12:30 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Сякаш прочела мислите ѝ, белокосата красавица елегантно бе подала ръка за да изведе Офелия на дансинга за тъй бленувания ѝ пуст валс. Или ча-ча-ча, или танго, или каквото и да било, всъщност. - Чувала съм, че ангелите сте великолепни танцьори, ма шери... - вещицата смигна мазно като чичак в дискотека, поемайки ръката на Касиди. Реши да си спести баналния коментар от типа на "Ти Си ПъРвИя Ми АнГеЛ", а вместо това ловко завъртя белокосата, придърпвайки я достатъчно близо за танго. Не бяха върколаци за да си мерят алфите, но ѝ бе необходимо да спекулира по една тема, а Касиди изглеждаше като съмишленик - бе решила да ѝ се довери. - Съжалявам за навлизането в личното ти пространство, шери, но всъщност има нещо, което ме тормози от известно време. - Офелия извърна лице в профил, повеждайки танца, - Сигурно си забелязала, че тези сладки, блестящи парични пакетчета започват да... изнервят някои от околните, а тъй щедрият ни съвет по тази миротворческа пародия се забавлява... Сякаш точно това е целта.
Тук русокосата наклони Касиди, а ловката хватка на кръста на партньорката ѝ се затегна: - Освен това, уважаемите не консумират от божествените опиати и гозби, което, само по себе си, вече е притеснително. Идеи?
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: ➽ Балната зала 
