Коледен Базар

Admin

Въпреки цялата си отмъстителна настървеност (защо го нападаха тези непослушковци?), Дядя лека-полека биваше омаломощен. Камъкът запратен от Офелия явно бе имал остро ръбче защото щом закачи червения крачол на стареца, го скъса, разкривайки белег от рана върху прасеца му, навярно от отдавна отминала случка. Може би това не беше първото му коледно родео?
Камаел също бе успял да нанесе втори успешен удар и Дядя се олюля. Атаките му нямаше да бъдат така страшни вече, а още няколко замахвания на тежкия бастун и дясната му ръка щеше да загуби всякаква мощ.
По всичко личеше, че ако продължаваха така, краят на Дядя щеше да е близо. Наистина ли искаха тези малки гринчове да развалят Коледа?

Втори тото шанс!

Всеки от вас има право на още един пост със зар. Освен Камаел, който изразходи своя малко по-нагоре. Можете да пишете и други постове, разбира се (как реагирате, охкате, ядете и пр.), стига да не хвърляте зар с тях.

Не забравяйте, че можете да споделяте хинтовете си с останалите в Дискусионния панел.

Възраст : 28

Офелия нямаше как да пропусне белегът, който се откри на прасеца на дядята. Което малко я изненада, предимно защото Зейдист също беше в белези! Целият. Все пак коледният ѝ косплей беше дошъл с лепенките на драскотини и всякакви такива шукарийки. Дали не се биеха със зомби Зейдист? Щеше да обясни вонята, ако не друго.
Вещицата преглътна и взе втори камък. Дясната ръка на Свети Николай изглеждаше по-немощна и може би трябваше да бъде новата ѝ мишена. Този пичага направо си беше бос от Елден Ринг. Какво да се прави.
С надеждата боговете на РНГ-то да са с нея и този път, вещицата с се прицели в дясната ръка на противника си и хвърли втория камък.

Admin

The member 'Офелия Оселис' has done the following action : Зар

'Зар' :

Възраст : 30

Елхата се надвеси опасно ниско над Касиди, аха да я смаже. Но демонката имаше дълги години опит в РП-то, най-вече в пауърплея, затова с един едва забележим спазъм на лявата вежда спря времето. За другите бяха няколко секунди, но за белокоската бе достатъчно да излази от храста, да се претърколи като агент 007 на асфалта, да се изправи в приседнало положение на кунг-фу панда и даже да се изхрачи. Последното не го направи, само целеше да подчертае колко действия можеше да събере в тази подсилвана от пауърплея секунда.
Забеля с крайчеца на окото си успешната атака на любимата Офелия, което я надъха още повече да завърти добър зар. Ако ли не щеше да се превъплъти в една от наречниците и да си врътне зара отново. Шегуваше се, разбира се. Или пък не. Или пък да?!
Не, нямаше време за шеги. Събу втория ботуш и го метна по главата на дръткото. После трябваше да си го вземе, че да не се прибира боса. Улиците до дома ѝ бяха наскоро разбити, за да прокарат нова канализация, и щеше да си разрани нозете, ако пердашеше боса.

-----
- Да ти е** "£'#14l34£!££ - пропсува Касиди селяшката, когато пустият зар падна пак на 3. Явно не беше ден за втори тото шанс. Ръцете я сърбяха да го врътне наново, но реши, че крайният резултат не е чаак толкова важен, затова този път наистина се изхрачи, точно върху зара, и се захвана да си търси ботушите.

Admin

The member 'Касиди Евърглоу' has done the following action : Зар

'Зар' :

Заглавие: Re: Коледен Базар Чет Дек 21, 2023 9:04 pm

Явно вечерта не бе изпълнена с падащи звезди, по-скоро с падащи ботушки и притеснително могъщи демони. Дядя ви обаче, погълнат от собствената си ярост, не обърна внимание на нищо случващо се. Съществуваха само двамата непослушковци насреща му.
За негово съжаление, и всеобща радост обаче, тъкмо когато влизаше в задоволителен обсег за разнасяне на Коледно Правосъдие, пореден камък, дошъл от сляпата му страна, го намери във вече отслабеното рамо, събаряйки го тежко на земята. Близката среща с всеобхватната повърхност на тяхната планета направи така, че стрелите да се прекършат вътрешно, доразрушавайки всяка засегната става през която бяха минали, окончателно осакатявайки Дядя.
Дори в яростта си той бързо осъзна, че повече мърдане напред-назад тази нощ нямаше да има, но това не значеше, че старецът ще се даде без бой. С тежко пуфтене белобрадият се изправи до седнало положение, вдигайки бастуна си във въздуха с едната му останала здрава ръка.
- ХО-ХО-ХО! - поканата беше за всички, можеше да се приближи този, на който му стиска. Тези, които бяха далеч също не бяха в абсолютна безопасност. Ужасяващата му усмивка при всички случаи обещаваше, че празненството далеч не е приключило.

Възраст : 27

Кръстът я болеше, а студът й идваше в повече. Чудеше се как накрая на всяко парти се оказваше поне толкова гола, колкото беше в момента, ама това бяза терзания за някой друг път. Беше дошла тук да се опита да бъде малко по-весела, а нещата бях завили рязко към това да си остане все същия киселяк. Изправи се, изплъзвайки се от прегръдката на Колтън и с колкото тялото й позволяваше бърза крачка се приближи до полу-трупясалия индивид пред тях. Изглеждаше изморена, рошава и малко пребита. Погледна го право в очите и без да трепне реши да се опита да сложи край на това безсмислено меле, ако зарчето разбира се й позволяваше.
-Защо не ни кажеш какво искаш и не приключим всичко това, а? - Бе сигурна, че всеки има нещо, което да го движи, нещо, за което дори би умрял. Или пък някого. Ако й кажеше, може би щяха да разгадаят загадката, поставила началото на всичко тази вечер? Или поне да имат шанс, а ако не може би щяха да могат да го подкупят? Все с нещо щеше да им послужи подобна информация. Бе преживяла едно мятане, бе сигурна, че ще преживее и още едно и не виждаше какво има за губене.

Admin

The member 'Ана фон Кайран' has done the following action : Зар

'Зар' :

Възраст : 34

Разговор. Как не им беше хрумнало. Покрай тупаниците, стрелите, корените, камъните, и розовите ботушки, сякаш на Колтън чак сега му хрумна, че те дори не бяха опитали да поговорят с Дънкан МаКлаус, от клана МаКлаус. Сериозно, копелето имаше повече животи от оранжева котка на веган диета. Имаше доверие на Ана и интуицията й, и реши да последва, стига аренджито да вържеше.
- Плюс едно към Ани, старши. Кажи какво те мъчи. - Кол произнесе монотонно. Може пък да вържеше, току виж повече кости нямаше да се чупят тази нощ. Елхи също.

Admin

The member 'Колтън Блекроу' has done the following action : Зар

'Зар' :

Заглавие: Re: Коледен Базар Нед Дек 24, 2023 3:32 pm

Докато думите на кръвожданият непослушник някак бяха удавени в глъчката на хаоса около тях, въпросът на розовата калпазанка достигна нещо в Дядя ви, което всичките травми и изразходваната магия явно бяха направили достъпно. Светлината в здравото му око изчезна, връщайки го към това, което беше, и с тежко *туп* той спусна вдигнатата си ръка, изпускайки бастуна, който до скоро използваше за да накаже всички вагабонти.
- ХО-Х...о, аз... аз, не знам... - съзнаниете му тотално се размъти, мислите му се объркаха, и сякаш за пръв път от началото на вечерта той почувства Коледната Магия като нещо чуждо, нещо, което не му принадлежеше, а по-скоро правеше така, че той да принадлежи на него.
- Искам... искам да празнуваме. Заедно. Искам празник за всички. - уморено пророни той, почти под носа си, оглеждайки пребитото си и надупчено тяло сякаш го виждаше за първи път. Имаше нужда от помощ, с това осъзнаване всяка останала унция желание за наказания и битка се изпари от тялото му, а на негово място остана само едно безкрайно объркване.

Възраст : 30

Касиди, още в храста, усети с шестото си чувство, че някой имаше нужда от помощ. Също и я бяха принудили да пише пост. Но като пишман психолог, демонката извика розовите си обувки с магическата пръчка открадната от един Гари Пьотър пред старческия дом, сетне левитира до Дядя и положи ръка успокоително на рамото му.
- Няма нищо, старче, всички правите грешки. Виждам, че стореното много ти тежи. Тук си в безопасност, можеш да споделиш мъката си. Няма да те съдим. Само срещу 100 пари на час, 2 пъти седмично за 2 години ще те вкараме в правия път. Даже ще забравиш, че почти съсипа Коледа!

Възраст : 28

Сълзите вече се ронеха на талази от очичките на Офелия. Вещицата изрева и се хвърли върху Дядя с отворени обятия.
- ВСИЧКО ЩЕ Е НАРЕД, НЯМА ДА СТРАДАШ НА КОЛЕДА! ЗАРАДИ ТЕБ ДОРИ ЩЕ Я ПРАЗНУВАМ!
Продължаваше да хлипа необуздано - този евент пробуждаше нови чувства в нея, а никой не трябваше да е самотен. Особено в компанията на Колтана.

Admin

Снегът отдавна бе спрял. Нашите мили герои обаче бяха твърде разсеяни, за да забележат нещо толкова тривиално. Или пък не съвсем. Сам по себе си, беше просто мек студ, а ситуацията беше всичко друго освен мека. Падането по дупе на стареца и то не беше. Ама му беше време. Достатъчно дълго го тресеше стабилен паур ъп, имайки предвид дори и, че не от живите. А такъв тук имаше само един.От него всички можеха да помнят само един пожар и много неуместни шеги.
Въпросът е защо Зейдист, който сега безмълвно стоеше тупнал на пода в прегръдката на Офелия и пред Колтана, и който там не се криеше в храст. Отговорът е не толкова прост. От една страна разказвачите обичаха да подкупват, а от друга Духът на Коледа от миналата година би се разсърдил, ако същия подкупващ разказвач можеше да си намери ивента. От трета - просто така, защото по Коледа ставали били чудеса.
Вече валеше дъжд. Като в гаден софийски работен ден. Но този не беше студен. Като другите необясними неща в този ивент и той беше магичен. Раните зарастваха, а съблечените герои имаха нови одежди, които покриват поне необходимото. Повръщащите в храсти спираха да имат проблем със стомасите, а всичко изпонатрошено бе като ново. Като по всеки еднакъв на другия дисни филм, краят бе претупан и щастлив. Е, поне за живите.

-Край-

Победители - няма, ама Виви ще я черпя шоколад, щото тя позна, макар и на лично.

Роли:
Дядя Коледа - Зейдист МакСон
Скрит помощник на Дядя - Дориан Халек
Гринч - всички останали