Съветът по мироподдържане приемаше много сериозно празненствата, свързани с това, с което се гордееха най-много те и предците им, и предците на предците им (щяха, ако го бяха доживели, както казват), а именно - мирът.Затова и отпразнуването на навършващите се в този ден 150 години бяха толкова важни и заслужаваха празненство в най-голямата и най-красива бална зала, с която разполагат, която няма да споменаваме, че беше и единствената.
Прозорци в нея липсваха, тъй като гостите от тъмната страна винаги се чувстваха дискомфортно след по-дълъг престой на слънчева светлина. Въпреки това красиво декорираното пространство бе достатъчно осветено, та представителите на фракциите на светлината също да се чувстват приветствани. Цветовете из цялата бална зала бяха светли, но със студени под тонове. Пространството бе достатъчно широко и илюзорно уголемено с огледала. Бе изпипано до последния детайл, така че да бъде олицетворение на една съвършена среда между всички фракции и всеки поканен да се почувства наистина добре дошъл.
В деня на бала навсякъде щъкаха жители от различни територии, наети от съвета, за организирането на едно незабравимо събитие.Из цялото пространство се носеха нежни и остри аромати, които не задължително бяха в пълна хармония, но според Великите Седем по идеален начин представяха разнообразието на Новия Свят. Малките, но високи, парти маси бяха отрупани с различни човешки сладкиши като плодови тартове и мини мъфини, соленки, вещерски безобидни чайове, животинска кръв и соеви заместители(специално за вампирите на диета и веганите, да, има и такива), амброзия и нектар (да не се объркате, не водят до безсмъртие, но пък напиват хубавичко),медовина, вино и чиста вода. Столове нямаше, за да има повече пространство за танци, както и да не се ограничава комуникацията между всички присъстващи. Подготвената музика бе класическа, като на всеки елегантен бал. Тя се носеше тихо и плавно, фон на предстоящото събитие. На входа на залата, гостите биваха посрещани от изящно написана на ръка табела, която ги приветстваше и подканваше да вземат едно от седемте подготвени за всяка фракция цветя и да го закачат на ревера, роклята или да го вържат на ръката си. Цветята бяха подбрани както следва:
Ред на писане: -> Изреждат се всички герои без значение кой след кого, тук сте свободни да пишете разбъркано -> Разказвач -> Отново се изреждат всички в произволен ред -> Разказвач -> И пр.
Като за начало, влезте в залата, попишете, пийнете и се опознайте. :]
Все още нямаше много гости, а нейната педантичност отново бе виновна за точното ѝ пристигане. Баба ѝ щеше да умре от срам! Вместо да закъснее и връхлети в залата като един истински представител на Тъмнината... От друга страна, концепцията за мир между нациите развеселяваше Офелия по изключително циничен начин, но не би отказала да присъства на светско събитие с отворен бар. Топлото посрещане по-скоро ѝ изглеждаше като поредния PR опит на чиновниците да демонстрират колко е невероятно всичко, но това беше тема за на пет ракии.
Елегантно пое подадената ѝ пасифлора, връзвайки я на китката си, след което плавно се отправи към масите с напитки и ордьоври. Като ценител както и на медовина, така и на просеко, Офелия реши, че изборът на вино, макар и банален, беше най-подходящ за повода. Тази вечер представляваше шанс за опознаване на евентуални бъдещи клиенти и полезни особи, а един предприемач трябваше, на първо място, да бъде социален и чаровен. Музиката бе приятна, карайки сърцето на вещицата мимолетно да се разкопнее за валс...
Последната промяна е направена от Офелия Оселис на Съб Яну 16, 2021 4:26 pm; мнението е било променяно общо 1 път
- Миротворците и техните балове... - мърмореше си Зейдист под нос, докато приближаваше огромната бална зала. На входа го посрещна досадна табела, с още по-досадно указание, свързано с цветя. Зи бе запалил цигара много преди да стигне до залата, знаеше, че ароматите ще го побъркат, а дима от тютюна винаги притъпяваше нюха му. - Протея?! Какво следва, зюмбюли? - изрече по-силно от колкото първоначално възнамеряваше, което предизвика вниманието на минаващите гости. Всички се бяха издокарали. Той също се бе "постарал". Носеше черен панталон, с черна риза, тъмно кафеви лачени обувки, и тъмно кафяво велурено сако, което щеше да се разкъса при първото рязко движение, защото го бе изпълнил както Митьо Пищова изпълва невръстна ман'кенка. - Е, каквото такова. - въздъхна той, вече закичен с църната китка. Влезе навътре в залата, хвърли фаса си в чаша с шампанско на една от близките маси, без да се интересува дали някой ще пие от нея, и си избра перфектен ъгъл за наблюдение. - Ти идваш с мен.. - каза той под нос, грабвайки вече напълнена чаша с водка от друга маса, отново без да се интересува дали някой ще си я потърси, и когато най-после се добра до своето "гнездо" се подпря леко на едната маса, не искаше да я скърши на две, отпи доволно от чашата си и се подсмихна. - Може пък да си намеря и работа тази вечер, кой знае. - заяви доволно той и отпи отново.
Този ден, който за всички около нея бе празник, за Ана се бе превърнал чисто и просто в задължение. Публичните изяви не й бяха от любимите, но колкото и да й се искаше да се престори на болна, не бе човек и тази опция за нея не съществуваше. Макар и вече да беше пред балната зала, сивото й вещество трескаво се лашкаше в красивата й главица, опитвайки се да измисли някакъв вариант за бягство. Такъв разбира се нямаше... "Е, поне ще има алкохол, ако не друго" - констатира накрая тя и без дори да прочете таблото, което определено не беше едно и също всяка година и определено не го бе научила наизуст, грабна един мак и се насочи към най-отдалечената маса в ъгъла, изгаряща от желание да примеси чаша животинска кръв с поне няколко медовина. Докато вървеше върза цветето на китката си, тъй като нямаше желание да разваля грижливо подбрания си тоалет с нещо толкова ... смъртно. Изваяната й фигура бе обгърната от нежно червено кадифе с дълбоко деколте и позлатени ръбове с тежки орнаменти. Асиметрично късо наметало водеше началото си от малко под раменете й и се спускаше точно толкова, колкото нагледно да прикрие някои по-сочни части на тялото й. В допълнение към тоалета си носеше ръкавици в същото червено кадифе, ботуши с тънък ток, които губеха началото си в черния прилепнал панталон, както и леко странен орнамент, който покриваше едното й око.
Снимка
Андрада дори не се огледа наоколо. Същества вече прииждаха, но това не я интересуваше особено. Надяваше се само на едно за момента - а именно да има достатъчно медовина, та да понесе поредната работна за нея вечер.
- Такъв сбирщайн не се е случвал и по времето на древните войни. - отбеляза Зейдист, вече допивайки втората си чаша водка. Един от прислужниците бе забелязал избора му на питие и тихомълком му донесе една бутилка "Сива Гъска". - Любимото на Колтън, де да беше тук, идиота. - подсмихна се Зи при вида на любимата водка на неговият най-добър приятел. За Зейдист пък нямаше значение каква е марката, стига питието да бе прозрачно, и огъня в стомаха му задоволителен. Обърна още една чаша и се огледа отново. На кого ли щеше да вдигне кръвното тази вече... Мисълта му бе прекъсната от дребна на ръст жена, облечена в тотално православен тоалет. Не защото изглеждаше като вярваща, а защото начинът по който се движеше можеше да накара всеки да възкликне "О, Господи!". Розовата коса не бе точно по вкуса му, но и не трябваше да я харесва, за да и лази по нервите. Зи напълни чашата си и се запромъква сред хората, докато не достигна до нея. - Ар ю лост, бейбигърл? - каза той с подчертано италиански акцент, след което се разсмя, и пое дълбоко въздух. Вампирка. И таз добра. Намери си нова най-добра приятелка за вечерта. Или смъртен враг. Може би двете?
Между масите шареха лъчезарни феи с подноси, които грижливо щяха да обслужват гостите на бала цяла вечер.
Засега залата беше далеч от пълна, ала съвсем скоро масите щяха да се отрупат с напудрени лица и подпийнали усмивки. Единствените в пълен брой бяха старейшините, заели местата си още от бай Тошово време, много преди миротворните практики да станат новата мания.
Една от феите премина покрай Офелия и деликатно я погали по гърба. С дискретна усмивка, тя постави в дланта ѝ малък позлатен плик и съобщи, че старейшините ѝ изпращат поздрави.
Някъде из другите краища на залата, Зи и Ана също получиха по един такъв плик.
+ Скрита награда: Трио бодра смяна - Първите трима герои, които пишат в ивента за бала, ще получат 20 монети като награда от Съвета. Ана, Офелия и Зи могат да вземат своите монети след края на ивента.
"Ар ю лост, бейбигърл?" -а, да - до тук беше със спокойната й вечер. Ана се обърна бавно по посока на мъжа, задал й този нелеп въпрос, с още по-нелепия си акцент, чудейки се да го плесне ли и да си люсне медовината в лицето му. В крайна сметка не направи нито едно от двете, а просто се усмихна ехидно. -Опитай пак след 365 дни - каза тя, опитвайки се да звучи максимално учтиво, докато окото, което за неин късмет не се виждаше, посивяваше със скоростта на светлината. От всичко на тоя свят най-много мразеше върколаци, не че й бяха направили нещо лично, просто носът й не ги понасяше добре. Затова и нямаше намерение да губи повече време с този тук. Преди да получи какъвто й да е отговор, просто се обърна и изпразни до дъно чашата си с кръв. Без малко да се задави щом усети нежно докосване по гърба, но за нейно щастие бе една малка безобидна фея, носеща й награда, която мигновено подобри настроението й.
Киел беше пристигнал много по-рано от уречения час, затова и изчака първо да се насъберат малко повече гости и после да влезе. Ловко се качи на едно дърво, от което се виждаше главния вход към залата, изкара малката книжка, която носеше в джоба си и зачете. След като от залата вече се чуваха звуците на веселба, Киел реши, че е време и той да се присъедини. Скочи от дървото, изглади костюма си и махна едно досадно листо, което се беше заплело в косата му. На входа, той взе черната роза и я закачи на ревера си. После помогна на една млада дама да закачи своето цвете в косите си, тъй като тя упорито се бореше с къдриците на кока си. За случая Киел беше избрал светло бежов костюм, който подчертаваше златистите му очи и караха косата му да изпъква. Прекрачвайки прага на залата, погледът му проследи вече пристигналите гости. Преценявайки всяка компания, Киел реши, че най-добрия избор е масата с напитките. Взе си една чаша амброзия и се облегна на близката колона, наблюдавайки танцуващите вече млади дами.
Последната промяна е направена от Киел Конлид на Съб Яну 16, 2021 5:02 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Меките очи на вещицата игриво шареха из залата. Забеляза двете нови попълнения моментално, но погледът ѝ не се задържа върху тях повече от секунда. Направи си бележка на ум, че това бяха върколак и вампир, съдейки по цветята, които комично се кипреха по тях. Подсмихна се на протеята, която напереният мъж толкова куцо си бе забол. "За такива като този, по-добре щеше да е един магарешки бодил...", - устните ѝ се свиха в суха усмивка и отпи от виното си. Вампирът пък, определено вдъхваше авторитет, и не тоалетът бе виновен за тази хипотеза, а начинът по който младата жена се носеше из залата. "Интересно...", - нямаше намерение да им се представя все още, макар и да изглеждаха като забавна компания в други обстоятелства. Теренът не бе проучен достатъчно сериозно, а и се надяваше да се появят... други персонажи.
Докато уж невинно разглеждаше дансинга, очите ѝ се спряха върху старейшините. Би следвало да им се представи, но това не беше някакъв пуберски бал, а сериозно събитие. Все още несигурна как да постъпи, топлите меки пръсти на една фея бързо я изкарах от пъклените ѝ кроежи. Златният плик в ръката ѝ бе приятен на допир, а съдържанието му определено ѝ бе по вкуса. Елегантно зави една от палавите си руси букли зад ухо и облиза устни - нощта едва започваше, ала беше време да се размърда от стационарната си позиция.
Араела както винаги закъсняваше.Когато отиде в балната зала видя масата си още празна,което някак я облекчи.Не беше дошла последна.Тя бързо отиде да се настани избягвайки погледите на гостите.Не познаваше много хора,желанието и да се запознае с тях беше голямо но сошъл егзаятито и не и позволяваше да покаже пълния си потенциал.За това тя изчака да мине някакво време и след няколко чашки и шмъркане на билки в тоалетната тя се отпусна и отиде сред малката тълпа от създания.Дори пияна на мотика тя не можеше да спре да гледа интерйора на самата зала.Беше силно спечетлена от всичко и всички в нея.
- Това предизвикателство ли е? - усмихна се Зи прибирайки двайсетте монети в левия си джоб. Нямаше нужда да ги брои, перфектно добре знаеше колко тежат парите. Добрата новина бе, че малката топка от облаци и кръвожадност пред него не можеше да го търпи точно толкова, колкото и той нея. - Е, предлагам да пропуснем частта с отвличането и замъците. - насмешливо добави той. Може и да беше вампир, но нали времената бяха мирни? Единствените представители на вида и, чиито животи бе отнел бяха на онези, които бяха опитали да отнемат неговия. В битка, в която му бе платено да участва, разбира се, но да не бъдем чак такива моралисти. - Казвам се Зейдист Мак'Сон. Не мога да кажа, че ми е приятно. По-скоро интересно. - каза той спокойно на гърба и, тъй като вече не гледаше към него. Ауч, егото му кънтеше. - Хм, явно привличаме внимание дори в тази тълпа. - Усмихна се той, усетил погледа на красивата руса вещица, ако можеше да съди по цветето, което носеше, която ги наблюдаваше от разстояние. - Ей, *подсвирване*, малката! - провикна се той в нейна посока. Всички се обърнаха към него, вдигнал ръка, ухилен до уши. Дори музикантите спряха за секунда от звука на басовия му крясък. - О, ще се позабавляваме тази вечер. - каза той, отпивайки от водката си, докато всички продължаваха да местят глава между него, розовата близалка, и русата бомба в другия ъгъл.
- Явно не съм толкова потайна, колкото си мисля!, - развеселено се провикна към грамадния мъж. Разбира се, ако Офелия се съдеше по усмивките ѝ, щеше да изглежда като напълно алтруистичен герой, ала всичко при нея бе в погледа. А погледът ѝ не бе весел. Бе по-скоро леко жлъчен. Надяваше се върколакът и вампирката да се позабавляват в дуо, докато тя доразвие вечерния си план, но уви. Все още държейки чашата си, младата жена се отправи към дългокосия мъж и розовокосата жена. Пътьом мерна чаровен чернокос младеж, както и видимо превъзбудено момиче, чийто поглед бе закован в дансинга. Кимна им ред поред, докато преминаваше покрай тях.
- Офелия Оселис на вашите услуги, уважаеми... - театрално провлачи вещицата, правейки лек реверанс срещу върколака и... гърба на розовокосата жена, - Колко невероятно нещо е поддръжката на нещо крехко като премирие между толкова различни нации, не мислите ли?
Разбира се, това бе чист сарказъм, но кой не обичаше да мрази всичко около себе си?
Последната промяна е направена от Офелия Оселис на Съб Яну 16, 2021 5:29 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Един върколак в средата на залата опредено знаеше как да си изкара добре. Личеше си, че инстинктите му бяха първични и диви. Заговори една красива вампирка и след като тя му обърна гръб, вниманието му веднага беше насочено към следващата цел - руса, сладка вещица. Киел наблюдаваше отстрани сцената, но после погледа му се разсея от ново донесената порция със сладкиши. Отблъсна се от колоната и се запъти към масата. Поогледа ги и след като си хареса десерт с подозрително син цвят, реши отново да се върне на мястото си. "Какви ли още интересни същества ще се присъединят към нас тази вечер?" - попита Киел сладкиша си и след това отхапа от него. "Ох, любов моя, ти никога не ме разочароваш". Любувайки се на десерта и питието си, Киел продължи да наблюдава гостите на събитието.
На масата със старейшините не се случваше нищо вълнуващо. Ама нищичко. Покрай тях прелитаха единствено феите-сервитьорки, които понякога се навеждаха, за да им бъде прошепнато нещо, а сетне вадеха по едно позлатено пликче някъде изпод покривката на въпросната маса и тръгваха из залата със сладките си учтиви усмивки.
Две от тях се приближиха до видимо притеснената Араела и освен чаша с водичка, за да се успокои, ѝ предоставиха и едно от тези въпросни пликчета. Вътре в него имаше 10 монетки и бележка с поздравителен адрес от името на Съвета.
Междувременно друга фея прелетя покрай Киел и в очевидната си неспособност да понесе магнетичното му присъствие, набута златния плик в ръцете му набързо, напълно игнорирайки Офелия до него. - Това е от... от... ох... - смотолеви феята засрамено, а лицето ѝ прогресивно ставаше по-червено и от роклята на Ана фон Кайран в другия край на залата. С ненужно голяма глътка въздух, феята се насили да погледне Киел в очите. - Това е от старейшините. Приятен празник! И с тези думи, грациозното хвъркато същество обърна гръб на демона и се върна обратно към задълженията си. Но преди това грабна произволна чаша медовина и я изпи на екс, удари чашата от масата и въздъхна тежко. Щеше да бъде тежка вечер за нея. И за Киел също, може би. В продължение на целия бал, тази фея нямаше да откъсва очи от него.
+Скрита награда: Първи стъпки - Първите двама неопитни в РП-то герои, които пишат в ивента на бала, ще получат 10 монети от Съвета. Киел и Араела ще имат достъп до монетите си след приключването на ивента.
Последната промяна е направена от Зара Мавззак на Съб Яну 16, 2021 5:47 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Попринцип Ана не обичаше да е крайно груба или да игнорира някой, когато й говори, но този път имаше 2 причини да го направи. Първата, бе много проста, както вече стана ясно, девойката не тачеше миризмата на вълци, а втората съвсем лежерно се бе облегнала на една колона. Макар й да нямаше намерението да се ангажира с никого тази вечер, младият демон, чиято черна роза така красиво изпъкваше на фона на бежовия му костюм, бе привлякъл вниманието й. Златистите му и видимо уморени очи, нямаше как да й убягнат, макар и да не гледаха към нея. Може би след някоя друга чаша медовина щеше да го заговори, а може би изискваше прекалено много усилия. Както се чудеше има ли смисъл да инвестира от ценното си време в някого в тази зала, Ана едва не си изпусна чашата, когато вече видимо познатата личност зад нея се провикна. Това я накара рязко да се обърне, за да разбере аджеба какво бе пропуснала, докато оглеждаше потенциален среднощен снакс. "Колко невероятно нещо е поддръжката на нещо крехко като примирие между толкова различни нации, не мислите ли?" - че вече стоящата пред тях вещица. Усети сарказма,знаеше какво трябваше да каже и пределно й беше ясно, че позицията й тук не изисква истинското й мнение. -За щастие е реалност, а не фантазия, нали? Колко ли още театрални прояви щяха да й се наложат тази вечер, питаше се Ана. Едва ли по-малко от всеки друг ден...
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: ➽ Балната зала 
