Дориан си го биваше в танците, но и вещицата беше дяволски добра. Двамата се въртяха из залата в ритъма на музиката. Демонът я притисна по-близо до себе си, приближи глава до нейната. В косите й усети дъх на билки и подправки. Малко чубрица, натрапчив босилек, кимион и мащерка. "Уау! Значи е добра в кухнята!,,- забушуваха мислите му. Повдигна я във въздуха и после отново придърпа вещицата към себе си и зашепна в ухото й. -Не знам дали не е от мен,но тук става все по-топло - това не беше поредния опит за свалка,усещаше как започва да се поти все повече и повече...Гореше. По гърба му се стичаха вадички като разтапящ се восък по запалена свещ. - Би ли ме извинила за момент, ще отида да се освежа? Изричайки тези думи, ловко се отскубна от ръцете й. Обаче вместо да се запъти към тоалетните, където сигурно купища женски си умираха да ги заведе, той се запъти към масата на старейшините. На старците вероятно им беше писнало от него, чакащи да го изритат като мръсно коте. Щом стигна при тях, Дориан най-нахално седна на ръба на масата. - Може ли да направим нещо за тази жега? Не мисля,че на някой тук му харесва да се пече на бавен огън..бих се съблякъл, но гарантирам,че дамите не са готови за това. Овен ако не Ви се гледа на живо пресъздаване на сцени от ,,Петдесет нюанса сиво".
Последната промяна е направена от Дориан Халек на Вто Яну 19, 2021 9:23 am; мнението е било променяно общо 1 път
Дали танците тази вечер ѝ идваха в повече или алкохолът я бе сгрял достатъчно, Офелия желаеше да попадне в първия кръг на Ада моментално. Поне там беше студено. Не възрази на Дориан когато пожела да се освежи - даже охотно се отдръпна от него след края на хубавия танц. Явно на всички им беше дяволски топло, защото болшинството в залата последваха примера на Касиди и компанията ѝ, започвайки да се гърчат, събличат, или правейки опити да излизат навън. Вещицата простичко сви рамене, защото макар и също да ѝ беше топло, нямаше нужда и тя да скача в боя - все някой щеше да поправи климатиците. Вместо това експертно вдигна полите на роклята си в ръце и трескаво се отправи към малката сцена с оркестъра. Зелената горгона ѝ изглеждаше малко изморена и леко недоволна, но след толкова прекъсвания на изпълнението ѝ, кой би я винял? - Не съм певец-корифей, но може да ударим един дует за ободрение на вечерта?, - медено подхвана тя, подавайки ръка с надеждата да получи микрофон. Нямаше намерение да поздравява старейшините, че нещо много ласки им дойдоха наведнъж.
Температурата се покачваше и сака валяха отвсякъде. Дори някои от гостенките започваха да се разсъбличат. Дали все пак нечии желания за (хомо)еротични приключения нямаше да се сбъднат? Дано не. Това все пак беше изискано светско събитие в скъпарска зала. Една от феите с подноси даже намери сили да хвърли стъписан поглед на току-що съблякал се по потник вампир, който за всеобщо разочарование не блестеше като диско топка.
И като заговорихме за феи - тяхната шефка не посрещна предложението на Луна точно с отворени обятия, а вместо това побърза да я смъмри: - Смяташ, че моите момичета не си вършат достатъчно добре работата ли? Как смееш! - сопна се трътлестата крилата леля и понечи да изшляпа Луна през устата, но демонката я превъзхождаше по ръст. Сетне обаче отдръпна ръка и се позамисли. Това нагло същество все пак можеше да ѝ бъде от полза. - Хубаво тогава. Върви и донеси няколко кофи лед от хладилното помещение в другия край на залата. Подминеш ли кухненските помещения, ще видиш голяма метална врата. Влизаш вътре и мъкнеш колкото кофи лед можеш. В тая жега гостите със сигурност ще искат да разхладят питиетата си.
Междувременно, една фея свали плик с монети от подноса си и го остави в ръцете на Зейдист колкото бързо можеше. Огромният върколак изглеждаше дори още по-страшен без сако. Сигурно само едната му бицарка тежеше повече от цялото ѝ семейство. Киел също получи своя плик от феята, която му бе дала първия му такъв за вечерта. Този път обаче симпатичното девойче дори не го удостои с поглед. Тази нощ, сексбог 64 бе завладял много сърца, но и бе разбил също толкова други.
Дориан пък нямаше много късмет със старейшините. Те изобщо не зацепиха за какви нюанси ставаше дума, а единствените нюанси тук бяха на червендалестите им физиономии под белите бради. Приличаха на мартеници, само дето Пижо и Пенда едва ли биха се наквасили така позорно. Толкова бяха пияни, че единият от тях само махна пренеблежително с ръка към Дориан: - Каква жега, бе? Жега! Едно време каква жега имаше... До него в същия момент застана уморена фея, която по поръчка досипа медовина в чашата на същият този старец, а по погрешка остави плик с монети в скута на приседналия там Дориан. Лош момент на разсеяност.
В същия момент, светлините угаснаха. Токът ли спря? Не, определено не, защото светлина озари само сцената и горгоната се отдръпна от микрофона за заслужена почивка. На нейно място застана Офелия в цялата си прелест.
Хората притаиха дъх. Къде в очакване, къде защото вътре ставаше още по-задушно.
+Скрита награда: Целувай устните ми, кожата ми, всичко - Първите двама мъжки герои, които инициират целувка с дама от друга нация (независимо къде е целувката и дали е романтична или приятелска), ще получат по 10 монети. Киел и Зейдист могат да получат своите монети след ивента.
+Скрита награда: Като по ноти - Първият герой, който реши да запее, получава 10 монети от Съвета. Не, не защото е направил нещо добро, а защото задължително ще му поръчат поздрав от тяхната маса за вашите маси. Отключено от Офелия.
+Скрита награда: Are you hot, or is it just me? - Първият герой, който се опита да разреши проблема с горещината по иновативен начин, ще получи 10 монети. Отключено от Дориан.
+ Луна Примроуз пропуска няколко хода, докато отива за лед. Междувременно нейната история ще се развие другаде.
Палавата дясна ръка на Касиди тамън се беше доближила до хубавото човешко дупе, готова да щипне, когато ароматът на потно куче изпълни сетивата на собственичката ѝ. Фалшивият ангел сбърчи нос, обръщайки се към източника. В залата наистина си беше жегаво, ала върколакът се беше разхвърлял като ученичка на концерт. Не, че Касиди познаваше ученички. Белокосата криво-ляво изслуша конспирацията изливаща се от устата на върколака, по-заета да гледа любовно към терасата, от която я бяха отделили. Беше решила да поддържа фасада си на ангел още известно време, затова използва всичките си точки воля да потисне порива да нарече Зейдист 'майка християнка против извънбрачния секс' и да му се изплюе в лицето. Вместо това просто се усмихна лъчезарно, протегна се до близката маса вампири-вегетарианци и отмъкна солницата под недоволните им погледи. - Ето ви сол, уважаеми господин върколак. Разбирам вашето притеснение, и в думите ви има много резон, но аз не мисля, че тази жега е толкова неестествена. Мирът в душите ни, и обичта към ближния в сърцата ни, карат телата ни да излъчват топлинна аура. Но сме толкова много, че тази малка човешка заличка не може да издържи. Ах, ако бяхме празнували в ангелски дворец. - Касиди обходи залата с поглед, спирайки върху Дориан, който се пробваше със старейшините, и Луна, която изчезваше в тъмнината. - Ето, приятелката ми демонка се е запътила някъде, сигурно са ѝ казали как да разреши проблема с жегата. Много е оправна, ще се справи. Защо ние не останем тук още малко, тъкмо да чуем медения глас на другата ми приятелка - Офелия, която тъкмо се качи на сцената? А после може да излезем на чист въздух - обърна се към човека и вампирката, и уж небрежно вкара ръката си под тази на Камаел, да се хванат като баби пенсионерки ходещи по заледен път. Струваше ѝ се доста ангелска постъпка. А после му лепна целувка по бузата, за да провери дали не награждаваха и смелите жени целуващи мъже.
Би следвало Офелия рязко да се екзалтира от възможността да изпълнява песни, досущ като покойния черногледовски музикант Малкия Пийт, ала това просто не бе в характера ѝ. Въображаемите светлини на прожекторите осветиха нежната ѝ розова рокля, а погледът ѝ трескаво зашари из тълпата. Целта на действието ѝ бе да изпее някой кавър, който да приповдигне общия дух. Кавър, способен да разчувства сенпай. Офелия не знаеше кой беше сенпай, но чувстваше, че сравнението си бе на мястото. Истинският въпрос бе какво да изпее? Тоалетът ѝ не бе подходящ за изпълнение с крясъци, грачене, или дори Боро Първи... Искаше да предизвика някаква емоция в тълпата... Касиди излизаше към вратата... Касиди! На вещицата не ѝ трябваше още минута за размисъл, тъй като вече бе разбрала какво следва да направи. Здраво уви нежните си пръсти около микрофона, доближавайки го до устните си така, че да не предизвика никакви неприятни звуци. - Посвещавам този поздрав на най-лъчезарния ангел в стаята... - ласкаво започна тя, без да сваля развеселения си поглед от белокосата, - Касиди това е за теб!, - констатацията ѝ щеше да е по-ефективна, ако знаеше фамилията на новата си другарка, но уви.
Изящната госпожица тъкмо бе увила ръката си около младеж, с когото имаше невероятна прилика. Дали не бяха близнаци? Е, това проучване бе за друг път! Вещицата рязко протегна свободната си ръка към центъра на дансинга, а от устните ѝ се блажено се разнесоха куплетите, които притеснително много напомняха на една човешка песен. Русокосата ефективно се въртеше на сцената, размяташе ръце и крака, вживяйки се в новия си образ... в рамките на приемливото, разбира се. Тя не беше от онези, които обичаха да се правят на тъпаци, макар и в някой друг живот сигурно да е била. Знаеше, че това беше единственото ѝ изпълнения тази вечер, но наблягаше на това да е приятно, а не запомнящо се. Важното беше да има мир и спокойствие, нали това празнуваха?
Явно старейшините нямаше да му помогнат да се разреши проблема с повишаването на температурата в залата. Дориан реши, че след танца с вещицата има нужда да изяде нещо, за да включи печката в стомаха си без да налива твърд алкохол като гориво. Но претенциозния му вкус и факта,че беше ниво 7 веган го остави без опция за ядене. Въпреки отрупаните с храна маси... Отблъна се от масата, което я разтресе, предполагайки,че седящите високопоставени му хвърлят горчив поглед. Демонът сякаш усети очите на гърба си мислейки ,,Нека гледат, все пак това тяло не е за изпускане!". За жалост не тяхното внимание желаеше тази вечер. Със сигурна походка демонът се запъти към вратата в другия край на залата, за да си поръча нещо специално от готвача, като император Кузко в ресторанта. Пътьом мина покрай групичка с прегърнали се вампирка,човек и ангел, гледащи с празен поглед Кумчо вълчо.
Последната промяна е направена от Дориан Халек на Вто Яну 19, 2021 10:36 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
"Ако питаш мен, кръвообращението ти си е съвсем наред" - помисли си девойката, щом усети близостта на Камаел. Очертаваше се тази вечер да свърши хубаво... поне за тях двамата, макар че й се струваше, че все трябва да имат шанс в пречупването на белокосия ангел. Поне натам вървеше цялата работа преди "любимият" й гост да се появи като камъче пред каруцата на тазвечершното прелюбодейство. Явно да я дразни му идваше от вътре, но този път нямаше просто да седи и да го слуша. -Предлагам, щом си такъв мераклия, да си свършиш работата сам, нали затова вълците имате дебели вратове? - и преди изобщо да му даде време за реакция, Ада го хвана за ръката, действие, което изискваше двете нейни, малки и нежни на фона на баниците на господина срещу нея, и го задърпа към масата на старейшините, обръщайки се само, за да си вземе моментно чао с фалшивите близнаци: -Нека това тук не е краят на нашия така приятен разговор. Ако не сте били в замък досега, мили мои, може по-късно да разгледате личния ми такъв. Обзаведох спалнята си с голямо старание - смигна им и продължи с тежката задача по преместването на върколака напред. Изправена пред старейшините, Андрада нямаше избор освен най-накрая да направи това, което избягваше откакто бе стъпила в балната зала. -Драги почитаеми, нека с моя "приятел" тук, изкажем огромната си благодарност за това чудесно събитие. Той има желание лично да ви обясни какво щастие за него да живее в мирни времена, което стопли малкото ми, неспособно на постоянен ритъм, сърце - ако можеше да извади по-мазна усмивка, направо щеше да си намаже една филийка, та да се награди. Щом щяха да си играят на нервички цяла вечер, беше съвсем редно и тя да си поиграе малко,нали?
- Какво по... - кръвосмучещата Стефани от Лейзи Таун го задърпа по посока масата на старейшините. Разреши и, естествено, нямаше да я остави да боксува на място. Пък и нещо в нея предизвикваше интерес. Стигнаха до масата и тя запя като циганче в районно "Бла бла бла моя "приятел" бла бла мира, блааааа..." Опитваше се да го злепостави? Да го накара да изпита срам? Искаше да играят валс, така ли? Той и беше подготвил бачата. - Благодаря, о Стари и Велики. - поклони се Зейдист с ръка на сърцето. - Ако не беше вашият мир, вероятно щях да мога да си позволя замък. - продължи със същият благ тон той. Преди да са се напрегнали той допълни: - Шегувам се, разбира се. - не се шегуваше. - Ако не беше вашият мир, все още щяхме да се избиваме помежду си. И приятелство като това... - той прегърна Ана. - ...нямаше да бъде възможно. Но защо да спираме до тук? - гласът му се издигна. - Защо не предприемем още по-смела крачка? - той свали един от масивните пръстени на лявата си ръка. Бе изработен от платина, и имаше кърваво червен камък в центъра си. - Ана, която срещнах тази нощ за пръв път. Враг на кръвта ми, напън в нервите ми, бъдещ трън в задника ми... - той падна на коляно, и извиси глас още, така че да привлече повече внимание. - Пред очите на Старейшините, в името на Мира, нека докажем на всички тук, че можем повече. - той гледаше в директно в очите и. - Та, без повече отлагане, желаеш ли да се впуснеш в това тотално безрасъдно приключение, с гарантирано фатален край, като моя съпруга? - изрече думите спокойно, и сигурно. Ето това беше шах и мат. Нямаше начин да приеме. За другите отказа и щеше да означава "о, миличкият, отрязаха го", но за него щеше да е победа. Защото я бе накарал да отстъпи. Ха!
Явно жегата и субстанциите бяха взели повече от една жертва. Камаел тъкмо започваше да се наслаждава на близката компания на двете среднощни закуски, когато прижълтелият върколак, който явно бе консумирал и неферментирали, дали от параноя дали от завист ги осени с параноясалата си теория. Камаел, вземайки предвид как го пуснаха без покана и как нямаше нито един въоръжен охранител измежду всички, сметна че всеки искащ да изтреби старците вече щеше да ги заравя. План включващ предварителното им варене в собствен сос беше по-скоро маниакален. Може би ако носеха брони и трябваше да ги свалят, да. Но трябваше да са абсолютни дебили да си свалят броните вместо да си тръгнат. Тъй че и това беше изключено. Камаел се опитваше да измисли правдоподобни обстоятелства, че схемата на Джейкъб да има логика, но не успяваше. Аха да го съжали и вампирката се отдели от ръката на белокоското. При това за да задърпа мъжът към старейшините. Все повече и повече странни събития се случваха и светлокоският не беше сигурен кое беше алкохолен инцидент, кое беше липса на здрав разум и кое бе породено и от двете изброени. Беше тук от едва три поста и вече нещата започваха да се обръщат надолу с главата. Трябваше му една кратка лирическа пауза на чист въздух. Колкото и да му се услаждаше ангело-демонското докосване на Касиди, ако на нея й се стоеше вътре за момента, Камаел щеше да я остави да се наслади на приличното изпълнение на Офелия. Него го зовеше терасата и хладната трезвеност, която щеше да му предостави тя. Тъкмо щеше да си събере мислите и да си припомни, че не е тук само за да се наслади на бала. - След малко се връщам. - Прошепна на ухото на белокосото изкушение, след като получи целувка по бузата и я изпревари с щипването по задника, намигайки закачливо. После бавно и без много желание се отдели от нея и тръгна към вратата.
Арахна пое елегантно подадената ръка на Киел, приближи се към ухото му и прошепна - Не би ли било по-разумно да излезем на чист и прохладен въздух, вместо да им се пречкаме? Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против да Ви стане горещо и да се разсъблечете. Но като че ли “късметът“ бе на нейна страна и в този момент изгаснаха лампите. - Въпреки че нищо няма да успея да видя в тази тъмница. Но ако много настоявате, ще Ви придружа, надявайки се да не се блъснем в някого. - каза Арахна, наслаждавайки се на одеколона му, който не би имала нищо против да се усеща върху нея.
Араела погледна почти празната бутилка и не знаеше, как да реагира.След малко тя забеляза нещо в ръката си.Дреха?За нея всичко стана, като за една секунда.Видя как “уонъби главен герой” отиде при някакви си там. Май се опитваше да се прави на зрял мъж и да вдига скандали. Тя не чуваше добре, какво се случва но не я и интересуваше много. “Все някога ще се върне за дрехите си и тогава, ще разбера за какво е цялата тази дъндания”. След неуспешният и опит за създаване на “приятелство” Араела се огледа,когато забеляза тъмнокос около 1,70/1,80 висок мъж с различни очи. “ Напомня ми на умрялото хъски на един приятел” си каза тя наум. Макар и в тази жега, Араела наметна дрехата върху себе си и тръгна към непознатия мъж, когато токът спря. "Сега и ток ли няма или какво?" - помисли си тя, но тогава забеляза как има светлина само на сцената. Вечерта за нея ставаше малко по-интересна.
Киел дари с още една усмивка дамата си, след което постави свободната си ръка на кръста ѝ, за да я предпази от възможен сблъсък с друг гост. – Насам, милейди. – каза той и поведе Арахна към входа на залата. Почти стигнаха до врата, когато от сцената се разнесе нежен женски глас. Сладката руса вещица от веселата дружинка на върколака, поздравяваше своя приятелка с песен. – Колко очарователно – отбеляза Киел - Нещо против да уважим поздрава, идващ от младата госпожица на сцената? След изпълнението ѝ ще можем да се насладим на красивата нощ навън. – Киел с бърза крачка отиде до близката маса с напитки и взе две – Не знам дали коктейл с ликьор от черна боровинка и ябълково бренди е по ваш вкус, но със сигурност ще ви освежи малко. - Киел подаде питието на Арахна и отново постави лежерно ръката на кръста ѝ.
Предложението за брак старците от Съвета посрещнаха с отворени обятия. Не, че не харесваха Андрада, но момичето понякога беше опърничаво. Ако се омъжеше, щеше да забременее, а забременееше ли - щеше да отсъства от срещите на Съвета. Още по-добре за тях, ха! Вдигнаха една голяма наздравица и поздравиха годежанина Зейдист, па изпиха до дъно бокалите си за здравето на бъдещите младоженци.
Междувременно желанието на Камаел да излезе бе удостоено с успех благодарение само и единствено на факта, че точно в същия момент охраната на една от вътрешните порти бе заета да зяпа колективно към разголеното бедро на една вампирка в розова рокля, която екзалтирано разказваше на човешката си приятелка как вчера я е ухапал комар "ама точно е-е-ей тук" и демонстрираше червената подутина под надигнатата си високо рокля. Представяте ли си! Комар! Ха, колко иронично! Охраната със сигурност не можеше да си го представи и поради това зяпаше с интерес.
За нещастие на Арахна и Киел обаче, в момента в който вампирката смъкна роклята си, единият от охранителите се завърна ментално към задълженията си и им направи знак да се връщат обратно в залата: - Точно започва голямата веселба - възрази той и извади пясъчния си часовник, за да се увери, че е прав, - по заповед на Старейшините, никой повече не може да излиза. Тоалетна има зад сцената, ако сте толкова на зор. Сетне ги поогледа и прецени, че едва ли са на зор точно за тоалетната и погледна дружески към Киел: - Ей там има един чудесен ъгъл, в който да се скриете, ако нещо. Аз ще се направя, че нищо не съм видял - намигна съзаклятнически на демона той и този път наистина се върна към задълженията си. Ама финално. Та чак и затвори вратата. А със затварянето на вратата, жегата вътре сякаш стана малко по-поносима.
Изпълнението на Офелия бе посрещнато с бурни аплодисменти, няколко впечатлени подсвирквания и чифт мъжки боксерки, които излетяха от тълпата. Притежателят им сигурно много се гордееше с постъпката си защото така и не се показа да си ги вземе после. Може би се надяваше, че на Офелия ще ѝ притрябват за нещо. Малко след това на грейналата от множеството яко напечени прожектори (потенциален виновник за жегата в залата, редом с блъсканицата и алкохола), се появи не кой да е, а приказната Фея Кръстница - главният посредник на мир в Кралството на Светлината. Нещо като Мадона, само че по-ниска и около един милиард пъти по-известна и обичана.
Мигом всички светлинни жители заръкопляскаха възторжено, а Кръстницата само се усмихна с престорена свенливост и махна с ръка: - Скъпи гости, драги сънародници от всички краища на нашето мирно кралство; добре дошли на юбилейния бал по случай 150 години мир и разбирателство по нашите китни земи! Искам сърдечно да ви благодаря за присъствието ви на това историческо събитие. Вие сте причината да има мир. Вие сте светлината, вие сте жаравата, и вие сте тъмнината. Вие сте хармонията, която поддържа света ни такъв, какъвто е. Велик!
Последваха още бурни аплодисменти, а Кръстницата си пое дъх и продължи встъпителната си реч, подозрително звучаща като новогодишния призив на президента: - Тази година, за да отбележим нашето историческо събитие, сме ви подготвили няколко изненади. Първата от тях виждам, че вече сте отгатнали - засмя се тя многозначително към преминаваща фея със златен плик в ръка, - а предстоят и още. Но първо, ще помоля всеки от вас да извади по една писалка или мастилница и перо, и да попълни тези специални формуляри, които ще намерите на всяка маса. По желание е, разбира се. Просто вашето мнение би ни било от полза!
И, наистина, под блюдата и полуопразнените чаши, имаше разни малки пергаментчета със следния текст:
Камаел Лайт излиза от залата и продължава в Лабиринтът от Коридори.
Някак успяхте да напиете старците прекалено много и хинтовете започват да стават... размити и разсеяни. В този пост има такива, но ще е цяло чудо да ги намерите. Успех, бепцета
След красивото изпълнение на русокосото канарче, след речта на феята Кръстница, и след бурните аплодисменти, Киел се извини на Арахна и отиде да потърси този така специален формуляр. Ъгълчето на един се подаваше изпод чиния със сладкиши, при което Киел изкара писалката от джоба си, в който носеше и книгата си, и започна да попълва празните редове. След като приключи го постави отново на масата. Замисли се за секунда и тръгна към феята Кръстница, но преди това, Киел реши първо да се освежи в тоалетната. Там, той изми ръцете и лицето си, и с все още мокрите си пръсти мина с ръце през косата си. -Госпожо Височайша! – заговори Киел, когато се върна обратно до сцената - Името ми е Киел Конлид и желая лично да Ви благодаря за сензационното празненство, което ни предоставихте. Надминали сте себе си – от украсата до храната, музиката и естествено приятната компания. – довърши Киел с лек поклон и погледна с меките си очи Кръстницата.
Потопила се в успешното рикролване от страна на Офелия, Касиди с малко да подскочи, когато усети устни до ухото си, последвани от безсрамно щипване. Ако самата тя не беше сериен ощипвач сигурно щеше да вдигне скандал. Затърси нещо, с което да си направи вятър и да свали червенината от лицето си. Слепешката напипа някакво листче и почна да го вее пред лицето си. Заслуша се в речта на феята на зъбките...или май тази беше друга? Брътвежът изливащ се от устата на феята я накара да извърти недоволно очи, но поне не си повърна в устата. Мразеше феята на зъбките. Като малка Касиди чупеше зъбите на другите демончета и ги слагаше под възглавницата си, но явно феята броеше, и в един момент бе осъзнала, че малката демонка разменя повече млечни зъби, отколкото бе могла да има, и спря да ѝ дава пари. А дори и феята на подиума да не отговаряше за зъбките, пак беше фея и Касиди пак я мразеше. Един бърз поглед към ръчнонаправеното ветрило го идентифицира като въпросните анкети. Останала сама, Касиди отиде до близката маса и взе още една анкета. Измъкна писалка от НПЦ-то в близост, защото кой си носеше писалка, пък камо ли мастило, на официален бал? Беше решила да попълни две анкети, защото...защо пък не? Първата анкета попълни с възможно най-кривия си почерк, а за втората използва завъртулки. В случай че някой ги прочетеше, трябваше да мислят, че са от различни хора.
Свършила и тази глупост, Касиди се зачуди какво да прави. Не-близнакът ѝ я беше зарязал, а от някъде се бяха появили охранители, пазещи вратите. Дали те щяха да я пуснат? С бавна крачка се насочи към другаря отпратил Киел и Арахна, опитвайки се да изглежда изплашена. - Извинете господин охранител сър - започна плахо. Ако някой ангел я гледаше сигурно щеше да я набие, но в очите на Касиди ангелите бяха малки страхливци. - Много ме е страх от тъмното, ами ако някой ни нападне? Ако ни убият? Човекът, който ме пазеше изчезна, и сега не мога да изляза да го потърся. За какво говори тази фея, какво предстои? Моля ви, кажете ми, че не е нещо страшно - не знаеше дали щеше да успее чак да се разреве, но можеше да опита да се притисне в нпц-то сякаш наистина я беше страх. Разчиташе въпросният да има поне някаква идея как щеше да се развие вечерта, защото на Касиди ѝ се печелеха още пари, или каквото имаше да дава съветът, стига да не бяха ползвани гащи или доживотни присъди.
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: ➽ Балната зала 
