Задният двор

Възраст : 29

Неочакваният глас до ухото й, сякаш изникнал от друго измерение, накара демонката ловец на демони да изпищи и да посегне към меча си. Но мечът си оставаше тежък, затова Касиди просто се срина на земята и го прегърна с все сила. Добре, че не беше остър.
- Господи, който си на небесата, прости ми, че набих онова дете онзи ден. Прости ми и задето излъгах онази пенсионерка, че съм вдовица, за да се измъкна от женитба със зеления й внук… - Касиди можеше да продължи да изрежда греховете си, ала след като нищо не я покоси, отвори очи и се взря по-добре в пространството пред себе си. Примижа веднъж-дваж избистряйки образа на непознатия Азис. Ясно защо името не й беше познато, дори сега едвам виждаше очертанията на партньора си по тикводялане. Дали другите го виждаха, или щяха да помислят Касиди за луда? (Не, че щяха да са в грешка.)
- Какво имаш предвид - попита тихо, така че само движещата се материя да я чуе. Пък и още беше стресирана, и по-скоро шептеше от свитото си положение.
Изведнъж осъзнала смешното си поведение, отпусна хватката си, сетне се изправи с проскърцващи кокали. Изслуша внимателно предложението на шизофренията си (защото нямаше друго обяснение за същността на Азар) и се захвана да дълбае тиквата. Ако Азар имаше ръце можеше да помогне, ако ли не трябваше да изчака демонката да привърши с дълбането, преди да изпълни магическия си трик.

Заглавие: Re: Задният двор Чет Ное 11, 2021 11:04 pm

Преди обаче да получи какъвто и да е отговор демонът бива грубо повлечен някъде другаде. Пред него застава ангелско лице, което след кратък миг Дориан успява да разпознае. Как би забравил за ангелът, който щеше за подпали балната зала на ивента преди време? С Араела бяха разменили по няколко думи преди той да отпраши към коридорите, впускайки се в приключение, правейки се на герой. Интересен индивид беше тя, малко особена, но какво да я правиш?
- Ето, че пак се срещаме. - Дориан отвори бутилката, която досега носеше под ръка. Леко отегчен от задачата, дадена им от хостесата той остави ангелчето да започне с дълбаенето. Халек безспорно беше фен на изкуството, но определено нямаше желание да участва освен ако не позираше, гол разбира се. Видимо бе, че и двамата разполагаха с две леви ръце. Оформянето на фигура в тиквата не се отдаваше на тъмнокосата, но и демонът не можеше да предостави кой знае каква помощ.
Тогава му хрумна добра идея. Дориан запретна въображаемите си ръкави и се зае с изсмукването
на алкохола. Тъй като желаеше да я изпие колкото се може по-бързо опияняващата течност леко излизаше от устните му, стичайки се надолу по тялото. Това правеше гледката прекалено еротична, но Халек бе решен да я изпие на екс. След като и последната капра се плъзна по езика на демона той забучи празното шише в отвора, който приличаше на уста, слагайки завършека на тяхната творба. Без да каже нищо повече Дориан се усмихна доволно, облизвайки устни.

Възраст : 26

Джем и Колтън, дали под въздействието на алкохола, дали ентусиазирани от празничното настроение, сериозно бяха подхванали бедната тиква. Едва ли тя очакваше новата си идентичност с нетърпение, ала момчетата със сигурност очакваха трудът и въображението им да бъдат възнаградени. А както всички знаем, вашият мил и скромен разказвач е щедър по природа. И както всяко усилие се поощрява в този живот, така е и сега. В конкретния случай, в края на този пост.
Бенедета от друга страна не бе могла да превърне странното дуо в трио, а се бе озовала по средата на дансинга. И то не сама. Докато повечето гости се бяха захванали с дълбаене, тя, неуспяла да разпознае партньорката си само по име, бе поканена на танц без право на отказ. Кавалерът, предприел това, всъщност бе доста симпатична девойка, на която й бе втръснало всякакви господа да я подканват да пие. Зомбимацката от по-рано явно не бе очарована от Камайоши и си търсеше късмета напред назад из залата. Та така й се бе озовала тук.
- Непозната млада госпожице, бихте ли ми направили една услуга? Навсякъде се лее алкохол, та си търсех трезвена компания.
Офелия, макар и също останала без половинка, не бе лишена от внимание и любопитни погледи. Едно малко момченце, с изрисувано личице и червени бузки се приближи до нея и съвсем тактично започна да подръпва крачола на панталона й.
-Хей, хей, ти жената на Дядо Коледа ли си? - костюмът й може и да бе топ попадение, ала не прикриваше напълно факта, че под него не бе скрит белобрад старец, а слабичка красива девойка. Детенцето я гледаше с огромно любопитство и стискаше здраво плата, сякаш ако го пуснеше, тя щеше да избяга.
Макар и сама, поне така изглеждаше отстрани, Касиди се справяше доста по-бързо от повечето гости. Някои непознати двойки си гукаха вместо да се занимават, а повечето просто се туткаха и подпийваха. Няколко човека я подминаха притеснено, но решиха, че не е добра идея да подкачаш същества, които си говорят сами. От друга страна това й осигуряваше възможността да си стои необезпокоена и да си върши работата.
Дориан и Ареала явно бяха приключили набързо цялата драма с тиквата и седяха доволни от свършеното. Ако питате Ана, дори малко завиждаше на тяхната творба. Дори тиквите получаваха повече алкохол от нея тази вечер. Ех, съдба...
Като говорим за хостесата, мъките й бяха ударили на камък. Почти буквално, ножът й стърчеше от тиквата, сякаш нещо го беше блокирало, а девойката се чувстваше все по-зле. Стомахът й сякаш се беше обърнал, гаденето бе почти непоносимо. Главата й се въртеше и можеше да се закълне, че никога не се е чувствала толкова пияна, камо ли когато е имала достъп само до вода. Изправи се с мъка и после всичко рязко се промени. Изражението й не беше нейното, от очите й течеше кръв, а усмивката й бе като на пълен психопат. Всичко изгасна освен топлещите гъби. В полумрака започнаха да хвърчат тикви на всякакви посоки. Към всеки един от героите включително, даже една малка вече беше думнала Колтън по главата. Странно как все той го отнасяше. То не бяха кутии, тикви, сигурно бе отнасял и доста женски шамари.
Силен писък прониза пространството и той идваше от Ана. Вратите на къщата се отвориха с гръм и трясък, а ножовете и уредите за дълбаене изчезнаха. По-скоро вече не бяха близо до героите, защото всъщност се въртяха около ръцете на каквото и да беше станало от вампирката.
Секунди по-късно обаче и от нея не бе останала и следа. Само една тиква, един нож забит в нея, странен отблясък от същата тиква и много въпроси.

Скрити награди:
"г-н Мъск" - най-амбициозен тиквен проект - получават Джем Моргенщерн и Колтън Блекроу - мини тиква, +1MU при изяждане

Заглавие: Re: Задният двор Чет Ное 25, 2021 3:45 pm

Алкохолът вече беше запознал пътешествието си из системата на демона, което задейства и неговите ефекти. Главата на Дориан беше леко замаяна, а движенията малко флегматични.
- Бива си я като фокусница. - каза по-скоро на себе си. Езикът му още не се беше завързал, но ако изпиеше още малко сигурно и това щеше да се случи.
Объркването моментално се изписа на чаровното му лице щом розовокосата пират(ка) изчезна. Вероятно щеше да обмисли действията си и случилото се ако беше трезвен, но беше късно за това. Псевдо ангелът се приближи към мястото където до преди малко стоеше Ана, оглеждайки се за следи. Единственото нещо, което беше оставила след себе си бе тиквата със забит нож в нея. Разбира се любопитството го изгаряше отвътре затова той посегна към оръжието в опит да го извади. Може би така щяха да открият вампирката?

Admin

- Справяш се отлично, Касиди - похвали я привидението, несъмнено плод на зараждащите се шизофренични проблеми на демонката. Наистина нямаше друго логично обяснение, пък и видимо знаеше името ѝ. Бяха само тя, въображението ѝ с глас, и очакващата ги тиква. Me and the boys.

И въпреки че, всъщност, имаше ръце, Азар не се зае да помага на партньорката си в тиквените творения. Дори не прояви достатъчно милостиня да ѝ сподели за същността си, въпреки че беше наясно с разсъжденията в главата на Касиди. Да се състезава открито не беше в стила на Азар - нямаше желание да бърка в ничия паничка; ала пък да не помогне на съотборника си заради едната му там церемониална обективност... не вървеше. Именно затова бойният план за беше работа в екип - 50 на 50, с благата благословия на бога на равностойностите Сешоари.

Докато Касиди дълбаеше своя дизайн, Азар старателно я обсипваше с похвали и надъхваше творческия ѝ гений. А когато къртовската работа с дълбаенето приключи, на свой ред свали черната си мъглива ръкавица и я постави нагоре с дланта вътре в тиквата, като в средината ѝ остави запалена свещ.
Нямаше опасност от пиромански изпълнения. Досущ като Азар, ръкавицата бе изтъкана от летлив черен дим - мистична мъгла, която сега се стелеше от устата и очите на тиквата и караше пламъка на свещта вътре да потрепва колебливо. В комбинация с пушека и движението на светлината вътре, тиквата на Касиди изглеждаше одухотворена, различна, досущ като жива и готова да избълва първите си думи.*

*(най-вероятно креативна псувня, съдейки по създателите ѝ)