Съблекалня

Admin

Някои приказни създания трудно се справях със студа, та СнежАНА и ко, бяха извоювали от съвета една малка съблекалня от задната страна на голямата коледна елха, където се намираха всякакви чудновати и топли костюми.
Изначалнита й функция си бе съвсем нормална, ама като че ли от нея сега се чеваха странни звуци... Дали пък гласът отвътре не принадлежеше на едно познато елфПЦ?

Възраст : 28

Все така замислено крачейки към съблекалнята, Офелия дочу... странни звуци? Явно поне на някого му се усмихваше коледния дух. Преди обаче да нахълта и да се подсмихне на хванатите на къс пас, реши да се преоблече.

***
Офелия бе готова. Бе висока около метър и деветдесет. Перуката ѝ бе дълга до раменете и тъмно кестенява на цвят. Почти черна. Очите ѝ вече бяха жълти и не можеше да ги прикрие. Бяха чистокръвни лещи. Без капчица примес. Но все пак съобразени със стандарта на Залеза. По лицето и тялото ѝ се мъдреха стикери с изрисувани белези от нокти. Белези, които изразяваха години сражения и кофти детство. Раменете ѝ сега бяха широки, а физиката - здрава. Тялото ѝ служеше за битки, не за модния подиум. Плътни черни татуировки изписваха раменете и новия ѝ грамаден гръб. Излезе от пробната си, нахлузи едно от топлите палта в ъгълчето на стаята и потропа по вратата на съседната кабинка.
- Зелекс, това не си ти, нали?
Наистина си беше страховита в момента, но платформените ботуши и подплънките за рамене правеха чудо. Кой ли беше обзавел тази съблекалня?

Admin

Ако Офелия залепеше ухо до вратата на кабинката, щеше да чуе недоволно мрънкане, тракане на колани и някоя друга елфска псувня.
-Такъв Зелекс ще т… - излизайки, настървен да се заяжда, малкият елф не само му увисна мандибулата, ама и панталонът му тръгна надолу… добре, че поне си беше нахлузил гащите като хората в бързината. - а, извинете г-г-г-осподине. Аз таковата, преобличах се, нали..
-Така ли му викати вечи,а? Мале само СнежАНА да та сбара - появи се една дребна, но видимо жилава женица и задърпа Ник за ухото.
-Ама лельо Ванчи, аз само празнувах, тя СнежАНА…
-Да ни съм чула - рязко се сепна жената, дето явно се назоваваше леля ти Ванчи - виж тука и върколаците си разбудил, амчи тоз господин ако ся почни да вий? Беш да си вършиш работата- натири го, извини се на господина, дето не знаеше, че не е съвсем господин, и потропа и на дамата отвътре - Обличай са бърже и излизай. А вий какво? Кат ва гледам, облекли сте се. Нещо друго ша да ви трябва ли, че ще оплашити хората с ващи размери?

Възраст : 28

Зейделия бе много объркана от това, което се разигра пред очите ѝ, но дребната възрастна дама така я погледна, че я препече. Вещицата-върколак се прокашля, опитвайки се да звучи колкото се може по-значително преди да проговори:
- Аз я чакам... дамата. Вътре.
Беше трудно да изпадне в излияния, но вече беше прекалено на дълбоко и нямаше как гласът ѝ да не я издаде. Пък и все пак, целта ѝ беше да разузнае. Леля ѝ Ванче не даваше вид на някой, който би бил полезен в тази ситуация, а малкия Елф (Не'Зелекс) биде изгонен, та единствената ѝ надежда беше съществото от другата страна на пробната.

Admin

Леля ти Ванчи го изгледа невярващо и вдигна вежда почти до небасата, ама никой не й плащаше да ги следи тия работи. Кой с кого и какво си бе тяхна работа.
-Кот си рекъл, само си почистети, да ни ви намеря посли - каза и изчезна.
Една треперще ръка едва отвори вратата и една мъничка елфка се появи по твърде неподходящо за кучия студ навън рокле. Още по-кучи поглед я причакваше от тази страна на вратата, макар и не природно такъв.
-Извинете, ама тя... тя тръгна ли си? - почти шепот, който Зейделия все пак успя да чуе. Тая дребна женица не изглеждаше чьк толкова страшна, ама по някаква причина явно бе наплашила горкото дети и то стабилно.

Възраст : 28

Офелия въздъхна под перуката на Зейдист. Наум.
- Тръгна си, да - поде на свой ред - сигурно отива при странния Дядо Коледа.
Все пак трябваше да вкара малко такт, а не да емне притежателя на плахия глас от първите им секунди на запознанство. Появата ѝ тук поне можеше да се увенчае с някакъв успех, а ако пък разбереше повече за чичака в костюм на веселия старец, още по-добре.

Admin

Плахата девойка изведнъж спря да бъде толкова плаха и запали цигара дето един Господ знае от къде извади.
-Супер, а ти кво? Чакаш да ти се отвори парашутът ли? - огледа го от глава до пети с джъдментъл поглед на недоклатено джен з и се прокашля като дърта тютюнджийка - Като гледам, всички хора са се запътили към изхода, така че и аз изчезвам. Предлагам ти и ти да бягаш - последното го казваше в движение. Тоя пич й изглеждаше познат, ама изобщо не можеше да се сети къде го беше виждала...

Възраст : 28

Добре де, ясно беше че явно и тук удари на криво. Щеше да се връща при братята си по карате без никакви новинки. Зейделия не удовлетвори злобното, дребно същество с отговор, опъна си подплънките и тръгна обратно към базара.