Бинго Зала "Боряк"

Яйце единак, малката Яйчасиди дотътри черупено дупе до най-инкогнито залата. Беше настървена за награди и тийнейджъска кръв. Зеленото петно не беше толкова ужасяващо, колкото може би Еди се беше надявала, ала не беше плод на творческия дух на демонката и това й разместваше чакрите.
Погледна бинго листа в ръцете си, отмятайки първата награда, която беше спечелила. Още осем. Надяваше се едната да бе тук. Макар че, какво изобщо имаше за вършене в бинго залата? Е, беше тук да разбере. Щеше да се помотае, преди да й се наложи да се внедри в някоя от другите зали, вече преливащи от хора. Хич не й се искаше, ала всичко в името на победата. Дори и убийство на нпц, ако се наложеше.

Подкрепяна от новите си роби, Касиди намести яйчения си костюм, така че да не я боцка в дупето, и след като не успя да кръстоса крака, просто се разчепи сякаш беше царя на тази бинго зала. И май наистина беше, ако можеше да се съди по въодушевените възгласи. Нима това беше реалност? Касиди знаеше, че най-красивото яйце в залата беше тя самата, ала не очакваше че другите щяха да го осъзнаят толкова скоро. Изду гърди като пиленцето, в което един ден щеше да се излюпи.
- Аз съм много древно яйце. Аз не само играя бинго. Аз... открих бингото - оповести на висок глас, след секунда пауза за съспенс, гледайки тълпата съзаклятнически. Сякаш им казваше огромна тайна. - Заедно с майка ми кокошката обикаляхме земите, в търсене на смелчаци, достойни за бингото. Само най-добрите успяват да открият всичко - направи нова пауза, обхождайки тълпата с поглед. - Кажи сега, какво си намерил досега? - подпита, надничайки в листа на детето. Беше готова да краде знания и местонахожденията на наградите.

Заедно с информацията, новоизлюпената месия получаваше и главоболие. Какъв ентусиазъм само имаха новите ѝ последователи. Касиди беше бедно яйце и нямаше как да ги награди физически, макар присъствието ѝ да беше достатъчна награда за духа. Вдигна ръка, в знак да утихнат. Щеше да изчака децибелите да намалеят, преди да почне с по-насочващите въпроси, оповавайки се на авторитета, идващ с това да си голяма черупка, основала бингото. Загледа бинго листата, отмятайки наум двете неща, които вече си беше спечелила.
- Добре, един козунак под дървото. Има ли някой тук, който е получил и друг козунак и иска да сподели от къде? Само с вдигане на ръка, моля - допълни, преди гълчавата отново да я залее и да я лиши от желаната информация. Да, можеше сама да обиколи и да потърси, но защо, като можеше да получи поне нещичко наготово?

Яйцето Касиди, основоположникът на Бингото връхлетя в Бинго Залата, с лист в ръка.
- БИНГООООООО - крещеше и търчеше, а предметите в черупчицата ѝ подрънкваха. Дано яйцата не се счупеха. Течният козунак щеше да ги пази. Стигна средата на залата търчейки и задъхана изпъчи гърди и черупка. - Кланяйте се пред вашия Бинго Бог - извика, застанала в победоносна поза. Беше готова да посрещне аплодисменти, цветя, предложения за брак, а и най-важното - наградата си.

Агнелия експедитивно влетя в залата, по-скоро окрилена от това как бе протекъл денят ѝ, а не от това, че имаше пълна ПЛАТНЕНА ЧАНТА с бинго предмети. Особено козуначеният ред. Това беше най-любимият ѝ ред. Ммм, Пухкавел.
- БИНГО, МАНИАК - извика, правейки пирует. Би направила и шпагат, но нямаше да е толкова практично под обстоятелствата, а едно задно салто щеше да изпочупи яйчицата. Развалените много лошо щяха да замиришат.