Тайната кутия и Високите Възвишения (Камаел; Офелия)

Admin

Прекрачвайки арката, Камаел и Офелия не усетиха нищо, което да им подскаже, че наблизо дебне опасност. Ала само едно обръщане назад им бе достатъчно, за да видят, че самата арка липсваше. Висока стена от чемшир стоеше на нейно място, разпростираща се докъдето им око види. Е, вече със сигурност нямаше връщане назад. Навлизайки в гората, студеният бриз се засилваше, а под гъстите корони на високите дървета, слънчевите лъчи едвам си прокарваха път.
Всичко бе песни, цветя и щастие...докато вече не беше. Изведнъж, приветливата и изпълнена с горски звуци гора заглъхна. Все едно някой бе щракнал с пръст и единственото, което чуваха, бе собствените си стъпки и дишане.
Вариантите бяха два - или Камаел бе подплашил всичко живо с лъка си, или към тях приближаваше нещо много по-страшно, което бе накарало целия горски живот да застине. Все още не чуваха нищо, не виждаха нищо. Не знаеха откъде щеше да ги изненада новият им приятел, но пък със сигурност осъзнаваха, че едва ли е в техен интерес да останат по местата си.
Около тях имаше само високи дървета, един-два голи храста и безкрайното чувство, че някой ги наблюдава. Струваше ли им се или наистина светлината бавно намаляваше, докато не стана почти непрогледна тъма. А в тъмата, на около 100 метра, две бели очи, принадлежащи на черен силует, се взираха напрегнато в тях. ,

Възраст : 28

Бойната готовност на Камаел предразположи Офелия към новопридобито спокойствие, че може би краят на безславния ѝ живот все още не беше близо. Разбира се, сигурността, която носеше другарчето ѝ, трескаво накара механизмите в русата ѝ главица да се завъртят, раждайки потенциална стратегия. Или по-скоро идея. Отчетливата реакция на Мориган по адрес на съдържанието в кутията на Пандора бе породила хипотезата, че представителите на различни животински семейства не се разбират с предполагаемите кристални вибрации. Вещицата експедитивно бе отбелязала това и измайсторила две отвари против негативна енергия - но какво щеше да стане, ако изсипеше една от тези отвари върху кутията? Дали Кондьо щеше да е разочарован, че опаковката бе опропастена до известна степен, или пък щеше да разбере, че когато минаваш през толкова перипетии без ясна представа какво те очаква, подобни модни жертви бяха новото нормално? Дали пък това действие щеше да има обратния на желания ефект? Е, Офелия просто сви рамене. "Какво пък, нека опитаме..." - бавно извади едната от въпросните отвари от чантата си, очите ѝ все така приковани върху мистичното същество. Беше сигурна, че белокосият ще отреагира в случай на евентуална заплаха, ала все пак не би се оставила в ръцете на съдбата до такава степен. Беше си късметлийка, определено, но все пак.

Внимателно се приближи към кутията. Колкото и да мечтаеше да изстреля тапата на стъкленицата с палец за бонус пафос, реши да не си позволява чак такива своеволия, та просто я отвъртя машинално и се приготви да изсипе съдържанието ѝ и да остане изумена.

Admin

Мистичното същество не помръдваше от мястото си, сякаш очакваше нещо. Нито крачка напред, нито крачка назад. Не изглеждаше агресивно, доколкото можеше да не изглежда агресивно тъмна сянка със светещи очи. Съвсем скоро, около него, както и по дърветата, изникнаха още бели очички, които само премигаха от време на време. Обграждащият ги силует бе по-мъничък, с размерите на малка котка.
Точно когато Офелия бе на косъм от това да изсипе съдържанието на отварата върху кутията, Мориган се разшава буйно, карайки я да спре. Лисичето не можеше да си намери място. По всичко личеше, че не искаше течността да попадне върху кутията и право в малките отвори по капака й.

- Май е по-добре да не правим нищо с кутията и камъка на този етап - констатира Камаел, нагласяйки стрелата на тетивата. Придърпа я леко, но я държеше насочена надолу все още. Блещукащите светлини за сега не проявяваха агресия и Камаел смяташе да не ги подтиква към такава все още.
- Да продължим внимателно напред. Не мисля, че ще ни нападнат. Май ги е страх повече от нас и товара ни, повече от колкото нас ни е страх от тях.
Белокосият пристъпи уверено нататък, обръщайки внимание основно на голямата фигура, разчитайки че Офелия ще го предупреди, ако забележи някоя от другите да ги напада без той да прихване враждебното намерение.

Admin

Офелия и Камаел продължаваха напред необезпокоявани. Белите светлинки само премигваха от време на време, а големият черен силует сякаш копираше всяко тяхно движение.
Направеха ли крачка напред - той правеше една. Спираха ли - той също спираше, все полу-скрит зад някое голямо дърво. Поведението му не им подсказа, че изпитва страх, а по-скоро любопитство. Наблюдаваше и преценяваше нещо, може би търсеше удобен момент.
Силна тръпка премина по телата на двамата спътници с придошлия леден бриз. Докато се усетят, сянката се бе приближила доста повече до тях и двамата успяха да различат силуета като мъжки. Миг по-късно, плътен, донякъде мъдър, глас излезе от съществото:
-Кооой смее да навлиза в земите ми? - Бе единствен ясен и кратък въпрос. Засега силуета не проявяваше кой знае какъв интерес към мистериозната им кутия.

Възраст : 28

Голямата фигура светкавично се бе озовала доста по-близо до тях, което накара Офелия частично да се сепне. Частично, защото Камаел все пак беше тук, но все пак достатъчно, че внезапността да я разтърси. Забелязвайки, че силуетът бе по-скоро любопитен към тях, вещицата си даде сметка, че враждебност от тяхна страна не бе необходима. Съдейки по тона на гласа, а и по фонетиката, русокосата бе готова да се закълне, че щяха да се сблъскат с някаква метаморфоза на бухал. Сега въпросът бе дали трябваше да подходи дипломатично и правдоподобно, или дипломатично, но с нотки на изкривяване на истината.
- Здравейте, владетелю - "Владетелю?", бе готова да се халоса по главата. - Офелия и Камаел биха искали да преминат през териториите ти.
На този етап не мислеше, че бе необходимо да му казва за крайната им дестинация, че и повече информация относно занаятите им, или пък присъствието на Мориган. За всичко си имаше време.

Admin

Приближил се достатъчно до тях, Камаел и Офелия можеха ясно да видят лицето на странника. Златистите му очи бяха толкова запленителни, сякаш цяла вселена пребиваваше в тях. Що-годе бе с една глава по-висок от Камаел и можеха да бъдат сигурни, че от тази височина малко неща можеха да му убягнат.
-Какъв е вашият дар за преминаване? - попита той с плътен глас и въпреки това Офелия нямаше как да не си помисли, че е на пазара в Зарево, където някой изпаднал вампир й искаше 3лв, за да я остави намира. Въпреки плътния му глас, в него имаше нещо…мазно. Дали не бяха попаднали на кварталния тарикат?
-Да не би да е в тази кутия? - попита той, най-после насочващ вниманието си към нея.

Човекът както виждаше впечатляващо създание пред себе си, изведнъж започна да вижда само изнудвач носещ точки опит. Само хелт бар не се появи над птичата кратуна, но имаше още време до такъв феномен. Ловните инстинкти на белокосия се активираха мигом, за да прецени потенциалния враг. Подозираше че най-опасни ще са ноктите, които имаха сравнително голям обхват. Врата и краката имаха вид на слаби места.
Дар? Можеше да му дари няколко стрели в телесните изходи.
- Не носим дарове - заяви той, присвивайки очи. Тялото му беше готово да залегне и отскочи назад, пускайки заредената стрела под главата. Усещаше че гадината вероятно е доста бърза, затова ако не успееше да я обезвреди с първия изстрел при възникнало съприкосновение, щеше да се цели в краката, за да го забави достатъчно.

Възраст : 28

Работата с тези въпроси за дарове обаче доста я напрегна. Пичагата си беше симпатяга, макар и напрягащ, но с тази височина изглеждаше доста бдителен.
Дали беше уместно да му предложи нещо… семпло, но завоалирано? Все пак, като всяка вещица-картоиграч, имаше колода Таро карти, ала дали тази метаморфоза би се надъхала на подобен “дар”? От друга страна, Камаел ясно бе обобщил, че армагани не носеха… щеше ли да е малко странно тя рязко да предложи алтернатива? Е, какво пък. Запретна ръкави и озари пазача им с широка усмивка:
- Освен, ако не желаеш да изпиташ какво ти е приготвила съдбата, драги ми… Как се казваш, всъщност?
Стараеше се да не хвърля погледи към Мориган, все пак си беше предпазлива.

» Къщата на Камаел
» [Св. Валентин] Тайната градина
» Универсалното жилище на Офелия
» По следите на зеления елф (Касиди Евърглоу, Офелия Оселис)
» Градините на лейди Амбърли (Ана фон Кайран, Офелия Оселис)