Луна ахна. Това ли им е липсвало? Внимание? Всъщност тя цяла вечер това и правеше - внимаваше кой какви ги върши. А гледката, която се показа пред очите й, когато се обърна към цялата зала никак не й хареса. -Благодаря, прекалено сте щедри, но не мислите ли, че нещо не е наред? - С бял божур, който сега бе черна роза, или не, тя трябваше да възрази безумието, което се случваше. Преглътна ядните си думи и премисли следващите си действия. -Бих желала, ако ми позволите - започна леко и внимателно, с възможно най-лъчезарната си усмивка - да насоча вниманието Ви към милите феи. Та те изнемогват! Прекалено малки са, за да носят такива тежки подноси. Защо всеки един от нас не се обслужва сам? Погледът й мина покрай всеки един от тях, осъждайки ги безмълвно. Преди да е получила отговор, продължи: -Аз мога да им помогна, нямам нищо против. Нека си починат, нека те също се насладят на вечерта. Сигурна съм, че добросърдечни същества като вас не биха извърнали поглед от тази неправда. - Чернокосата умело взе ябълката и я прибра. Бе сигурна, че ще й потрябва все някога.
Камаел трудно можеше да бъде изненадан, затова феята, която почти катастрофира в него не можа да го стресне, но разнооката вампирка почти постигна подобен ефект. Белокосият рязко изпита нужда от глътка алкохол и си го набави моментално, протягайки дългата си ръка към подноса на извиняващата се фея разменяйки изпразнената такава с вече пълна. Медовина. Става. Отпи голяма глътка от новопридобитата напитка, като през цялото време беше впил поглед в очите на розовокосата. - Извинението се приема. - Кимна с лека усмивка човекът, докато не много нервно прокара пръсти през косата си, за да нагласи няколкото разбутани от Ана кичура. Тя очевидно нямаше да бъде ловец в ситуацията и затова Камаел трябваше да възстанови самообладание и да не приема ролята на плячка, макар идеята да го нахапе да не звучеше толкова страшно колкото в действителност беше. Не трябваше да забравя, че е на лов за информация. И трябваше да приложи желязното правило - дай за да получиш. - Камаел Лайт. - Подаде загрубялата си от тетивата десница, поемайки чашата медовина в другата ръка. Макар да не вярваше, че вампирката може да помогне на търсенето му по какъвто и да е начин, трябваше да започне от някъде.
След като видя старейшините да пият от техните бокали Дориан си отдъхна и най-сетне отпи от своята чаша. Слезе от сцената и се запъти към русокосата вещица чието име изгаряше да разбере. Не беше сигурен какво точно го влечеше към нея, но пътьом той я изпиваше с поглед. От добре оформената й фигура до пълните й устни,които изглеждаха достатъчно големи,че да си шушне в собственото ухо. Застана пред златокоска и се представи. -Добър вечер, ако сте приключила с белокосата красавица бих искал да Ви довърша,покана за един танц. - той протегна ръката си към вещицата и й се усмихна разкривайки белите си зъби. Тази вечер целта му не беше да се озове в нечии чужди чаршафи, подбудите му бяха малко по-чисти от хумора.
Водопадът от рязката активност засипа вещицата. Луна бе единствения присъстващ, който бе разбулил прогресивно налягащата мистерия относно поведението на организаторите им. Касиди и Офелия веднага бяха помислили най-лошото, но макар и бързите си действия, се оказа, че може би са отсъдили прекалено рано. Преди да продължи разговора с белокосата, с крайчеца на окото си забеляза една уверено движеща се към нея фигура. - Изглежда всичко се укроти, но ще е хубаво да сме нащрек. - знаеше, че Касиди е напълно наясно с това, но бе хубаво да са подготвени за второ рандеву, ако се наложеше. Сетне се обърна да срещне очите на мъжа, който я бе заговорил, само за да определи, че има хетерохромия. Беше единия от демоните с които имаше честта да дели маса в началото на събитието. Не бе разбрала името или подбудите му, тъй като той бе заминал точно толкова бързо, колкото се бе и появил. - Струвате ми се достатъчно уверен за да поведете един танц, милорд, но дали е така?, - усмихна му се лукаво, подавайки му ръка с цел да я изведе на дансинга. - Да знаете, ще трябва много да се постараете за да надминете предното изпълнение.
Дориан, макар и изключително чаровен и обаятелен на пръв поглед, я караше да се изправи на нокти. Изглеждаше самоуверен, но въпреки отворения бар и музиката, този тип танци се танцуваха предпазливо, преди да затънеш дълбоко.
Последната промяна е направена от Офелия Оселис на Нед Яну 17, 2021 11:14 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Касиди се усмихна на новодошлия демон, отдръпвайки се крачка назад, за да му позволи да заговори приятелката ѝ. Не се засегна, че не поканиха нея на танц - вярваше, че представителите на един вид не се разбираха щом ставаше въпрос за връзки. Само при идеята да прекарва време с друг демон ѝ потъмняха косите. Нещо подобно като със зодиите и че двама души с еднакви зодии не си подхождали. Касиди беше почти сигурна, че това е мисъл на Конфуций, но може и да беше на Алена - толкова много години хороскопи по телевизията и паметта ѝ се беше размила. А и редовно си лафеше с Конфуций когато минаваше през първия кръг на Ада, та може би и оттам идваше объркването. - Приятен танц, грижете се за приятелката ми - с тези леко заплашителни думи изпрати двойката, след което отново обходи залата в търсене на собствено забавление. Луна се биеше за правата на домашните феи, нещо, което беше далеч от интересите на демонката. Единствената помощ, която можеше да предложи, бе да ги убие. Все пак феите бяха достатъчно малки, че да ги стиснеш малко по-силно с юмрук. Госпожица Евърглоу тръсна глава, в случай, че някой четеше мисли и вече звънеше на местната магиполиция да я затворят на топло. Потупа Луна окуражително по рамото, кимна на старейшините и закрачи безцелно из залата. Подмина вещицата, която смело предлагаше танц на старейшина подминал пенсионна възраст преди век. Дано жертвата ѝ донесеше пари, или хубаво предметче. Погледът ѝ неволно се спря върху белокосия човек с червени очи, а после и на розовокосата вампирка. Ако и те не си бяха сменили цветята, де. Касиди разчиташе на честността на останалите - честност, каквато тя нямаше. Запъти се към тях с по-решителна стъпка, готова да разшири кръга си от временни приятели. Не, че не беше приятелка с човеци. Напротив! Третият зет на снахата на комшията, който беше баджанак на Хулио - нисшият едноок демон, който палеше пещите в събота и неделя, имаше приятел човек заточен в четвъртия кръг на Ада. Та белокосата демонка го беше виждала през камината, докато Хулио и Густаво (друг демон, не питайте) го поливаха с врял катран на всеки пет минути. Виковете от агония на Чавдар - така се казваше човекът, звучаха доста мелодично. Касиди го харесваше. Едно лирическо отклонение по-късно, и белокосата се беше приближила до вампира и човека. - Надявам се да не се стигне до кръвопролитие - засмя се вместо поздрав, но после все пак изпъна ръка за здрависване първо към вампирката, после и към човека. А със свободната ръка щипна вампирката по дупето - водеше си класация тази вечер. - Касиди, приятно ми е. Да не би да сме далечни роднини? - обърна се към човека, с когото доста си приличаха визуално, добре, че не бяха от един пол.
Араела искрено се забавляваше, наблюдавайки, как всички се държаха като пубери, които за първи път са излезли на бал. Хобито ѝ бе да наблюдава хора, но в този случай наблюдаваше всички. Разбра имената на няколко индивида, без да трябва да разговаря с тях. Беше и изключително досадно, да говори с когото ѝ да било.Беше уморена от всичко и просто търсеше начин, да си тръгне възможно най-скоро. Видя как всички разнасят някакви цветя с тях, та реши и тя да си вземе едно. Араела си взе беля божур, най-накрая и го загледа.
“ Дали някой ще забележи,ако го изям?” Си каза тя. - “Сред всичкия този алкохол можеха, да сложат поне една луканка “ продължи да си мърмори под носа.
Вече започваше да и доскучава. Хрумна идеята,да отиде при някой от старейшините и да го покани на танц. Не я интересуваше, кого ще извика.Стига да се забавлява с него всичко ще е топ!
След като старейшините се отпуснаха, поръчаха на музикантите няколко поздрава за душата и започнаха да си консумират медовина на поразия. Ала едно нещо им пречеше напълно да се насладят на новополучото си почитание.Луна. Луна, която макар и да бе прибрала златната си ябълка, все така стоеше пред масата им, блокираше гледката към пищната зелена гръд на горгоната певица, че и не спираше да бръщолеви нещо за правата на феите. Единият от старците извъртя измъчено очи и направи знак на колегата си, който просто извади един златист плик, пробута го на настоятелната хвъркатка и ѝ каза да ходи да помага на феите, щом толкова желае.
Но не само дъртите миротворци искаха да се наслаждават на бала. Младите също разузнаваха положението между нациите и отвсякъде валяха покани за танци, пощипвания по разни дупета, безсрамни свалки, мръсни обещания и какво ли не. Още малко и щяха да се разцелуват по средата на помещението, но, буйна младеж! Какво да ги правиш. Важното беше, че засега всички поддържаха добрия тон въпреки покачването на количеството изпит алкохол. Кога ли градусът щеше да надвие и да накара някого да изпробва певческите си умения?
Далеч от буйна младеж беше старецът, когото Арахна бе поканила на танц. Той само я изгледа невярващо, повтори поканата ѝ на останалите на масата, и всички дружно прихнаха да се смеят: - Подпийнах много, млада вещице - рече потенциалният кавалер, - така че ще пропусна. Но щом имате желание, можете да поканите внука ми ей там. По някаква причина, никой досега не го канил на танц, а съм сигурен, че би оценил компанията на такава изискана госпожица. С тези думи, дядото направи знак на въпросния мистериозен внук да дойде и пред Арахна се изправи един снажен младеж в бял костюм със сиви ръкавели. Дългата му коса се спускаше на неконтролируеми пепелявосини талази по белязаното от тъмно мастило лице. Може би беше прокълнат? При всички случаи, погледът му по никакъв начин не издаде мнението му за импропту танца, който току-що му бе уредил собственият му дядо. Вместо това, непознатият послушно протегна ръка към Арахна. Учтива усмивка красеше устните му, най-вероятно подтикната от това, че щеше да танцува с момиче, проявило желание да прегръща гърбав старец. И въпреки това явно наистина смяташе да я отведе до дансинга.
Ух, че горещо ставаше тук! Притеснително много. Противно на очакванията на всички, дори и вълшебните създания понякога се потяха, а с наблъскването на всички вътре, това важеше с пълна сила. Скоро всички щяха да се сварят в собствен сос. Нима Съветът не беше платил за включването на климатичната система?
+Скрита награда: Търси се добра фея... за добрата фея - Първият герой, осигурил помощ на добрите феи, ще получи 10 монети. Отключено от Луна.
+Скрита награда: Разклати я малко тая базука - Първият герой, който покани някой от старейшините на танц, ще получи приятелството на неигрови персонаж - ангел. Този персонаж може да му се притече на помощ вбъдеще, ако героят попадне в беда, и да го измъкне от смъртна опасност. Отключен от Арахна.
Стискайки протегнатата към нея ръка, Ана огледа от глава до пети човека и си помисли как за първи път от години се наслаждаваше на подобно събитие и ставаше свидетел на толкова атрактивни представители на всяка една от фракциите. Когато присъстваше с родителите си, нямаше право на почти нищо. Семейният й дълг беше да стои, да хубавее и да ласкае баща си. Именно за това не си и правеше труда да се оглежда, ако някой й се стореше интересен тогава и задържеше погледа си по-дълго върху него, майка й щеше да я скастри, че е неприлично и вън от нормите за държание на една млада дама от буржоазията. Какво ли би си казала,ако я бе видяла сега? Не, че девойката се интересуваше. -Ана фон... - преди да успее да се представи, вампирката подскочи леко на място щом усети щипватено по дупето. Рязко дръпна ръката си и се обърна по посока на особата, позволила си това кощунство. Само дето изобщо не очакваше безсрамният извършител да се окаже подобна красавица. -...Кайран. Погледът й започна да се мести от единия на другия белокос предмет на нейната би-паника. "Ако бях достатъчно пияна, щях да правя тройка с тия фалшиви близнаци" - помисли си Андрада и реши, че не си струва да губи такава възможност. За да поправи изначалната си грешка, открадна кана медовина от една от минаващите с отрупан поднос феи - "тъкмо да й тежи по-малко" - помисли и жадно преполови каната. -Какво ще кажете за една тройка, да излезем от тая жега?
Камаел имаше чувството, че жегата и алкохолът му стапят мозъка. Представи си се за момент как удря по една целувка на симпатичните дами, хвърля сакото и ризата на пода, че да разхлади нажежената си плът и отива да пее летни хитове заедно с горгоната. И с гаранция щеше да му се отрази добре. Поне един плик щяха да му връчат. Ако не три! Това щеше да е крайно извън характера му обаче. Нямаше да се продаде за няколко гроша! Поканата на вампирката, от друга страна предполагаше сходно добър развой на събитията. - Не е изключено, но е малко вероятно. - Отговори след половин секунда размисъл белокосият. - Аз съм Камаел- представи се в последствие. Предложението на Ана го хвана неподготвен. Затова му бе нужно да удари още една голяма глътка от чашата си и да кимне утвърдително. - Малко свежест ще се отразят добре на кръвообращението ми - оповести човекът, хващайки вампирката през кръста със свободната си ръка, а тази дето държеше чашата уви около лявата ръка на женския ангел, с която се запозна току що, та да има шанса да се дръпне, ако й се стоеше на задух при дъртите мироподръжници, обезобразените им внуци и другите разнообразни индивиди, чиито задници беше или не беше щипала вече. Със смела стъпка се запъти към най-близката тераса, определяйки плавно темпо за групата, тъй като не правеха крачки по четири леприкона като него.
Тъкмо бе тръгнала към масата и забеляза върколачето от по-рано, как се вихри в едната част на залата.Той и се стори доста по-добър вариант за веселба, отколкото някакви старци.Араела взе една пълна бутилка от бара и отиде при него.
Ей ти, провикна се тя, но той май не я чу от силната музика. “Ехо, върколачко”. Потупа го по рамото за да я забележи.
Така и не Ви разбрах името г-н туайлайт. Аз съм Араела, искате ли да ми помогнете с тази бутилка ?
Луна получи още един плик с пари. Мислеха ли, че така ще я накарат да млъкне и да ги остави да точат лиги спокойно? Старейшини или не, нямаше да остави нещата така, но първо трябваше да помогне на феите. Преметна плитката си многозначително зад рамо и огледа кой би имал нужда от нея. Докато стигне до феите обаче, бе станало толкова топло, че й се наложи да махне ръкавите, които бяха прикачени към изкуствените метални криле на роклята й. Постави ги внимателно на една почти празна маса и се насочи към Феята майка, или поне тази, която й се стори, че дава указания на другите. -Здравейте, тук съм, за да ви помогна, старейшините ме пращат. - Пое си топъл дъх и избърса една капка пот от челото си, продължавайки - Каквото и да има, ще го направя. Моята цел е да си починете възможно най-много! Луна се усмихна приветливо и зачака инструкции.
Добре, че Касиди абстинираше от течности тази вечер, защото иначе щеше да се изплюе в лицето на вампирката. Предложението ѝ пораждаше много въпроси, но главният беше какво щеше да стане ако Касиди се съгласеше, а после човекът наистина ѝ се окажеше роднина?! Дали имаше кръг на Ада за такива като тях? Или директно щяха да я пратят в Алабама? Белокосата може би трябваше да откаже и да се върне при Луна в опит да отсрами демонското име, което въпросната чернокоска в момента омърсяваше с желанието си да помага на феите. Ала толкова хормони, феромони, а и просто потни типове бяха вдигнали градусите в залата осезаемо, и докато другите можеха да свалят я шлифер, я жартиер, Касиди вече беше максималното голо, което бе прието да се вижда на едно светско събитие. Още малко и като нищо да получи 18+ скрита награда. - Ние ангелите не правим тройки - констатира, напълно приела ролята си на ангел за вечерта. Поне за сега. - Но с удоволствие ще изляза на свеж въздух. - Ангелът под прикритие остави на Камаел да я държи за ръката и да я води към надяваше се тераса, а не спалня. Другата ѝ ръка беше отпусната до тялото, а пръстите ѝ се свиваха и изпъваха в проява на желязна воля да не щипнат и човека за дупето. Щеше да го щипне чак когато беше сигурна, че не бяха по-близки от пети братовчеди.
Арахна хвана под ръка синекосия младеж и го поведе към дансинга. След поставянето на ръцете му, където би трябвало да са, без да отделя очи от неговите, тя обви ръце около врата му. Докато танцуваха, Арахна си играеше с кичур от косата му, а на лицето ѝ можеше да се види лека усмивчица, показваща удоволствието ѝ, че си е намерила играчка, макар и за кратко. В края на танца се поклониха един на друг и безмълвно се сбогува със синекоското с целувка по бузата. Не знаеше, дали се е изчервил, тъй като тя вече му бе обърнала гръб. Макар жаждата й за студена напитка да я подтикваше да поеме към бара, вниманието ѝ бе насочено към тъмнокос демон, съдейки по цветето закачено на ревера му. Без много чудене се запъти към него, докато в главата си се опитваше да укроти садистичното същество, което искаше да си поиграе с него. - Извинете за неудобството - каза тя, когато го приближи, - Уокър, Арахна Уокър. - докосвайки цветето му. - Чудех се... ако успея да разплача тези пленителни очи, ще потече ли злато от тях?
Добре, че Касиди абстинираше от течности тази вечер, защото иначе щеше да се изплюе в лицето на вампирката. Предложението ѝ пораждаше много въпроси, но главният беше какво щеше да стане ако Касиди се съгласеше, а после човекът наистина ѝ се окажеше роднина?! Дали имаше кръг на Ада за такива като тях? Или директно щяха да я пратят в Алабама? Белокосата може би трябваше да откаже и да се върне при Луна в опит да отсрами демонското име, което въпросната чернокоска в момента омърсяваше с желанието си да помага на феите. Ала толкова хормони, феромони, а и просто потни типове бяха вдигнали градусите в залата осезаемо, и докато другите можеха да свалят я шлифер, я жартиер, Касиди вече беше максималното голо, което бе прието да се вижда на едно светско събитие. Още малко и като нищо да получи 18+ скрита награда. - Ние ангелите не правим тройки - констатира, напълно приела ролята си на ангел за вечерта. Поне за сега. - Но с удоволствие ще изляза на свеж въздух. - Ангелът под прикритие остави на Камаел да я държи за ръката и да я води към надяваше се тераса, а не спалня. Другата ѝ ръка беше отпусната до тялото, а пръстите ѝ се свиваха и изпъваха в проява на желязна воля да не щипнат и човека за дупето. Щеше да го щипне чак когато беше сигурна, че не бяха по-близки от пети братовчеди.
Сладкото ангелче с аромат на билки се появи до него, но вече бе малко късно. Нещо ставаше. Косата на Зи настръхваше. Най-чистото и животинско в него му подсказваше, че нещо не е както трябва. Взе бутилката от ръцете на ангела, и я преполови на един дъх. - Джейкъб, приятно ми е. - усмихна се той на Арабела. Върна бутилката в ръката и, и преди дори да е мигнала, игриво я цунка по нослето. После тя щеше да забележи, че държи и сакото му, но пък това беше повод да си поговорят пак. Усмихна и се още веднъж и се смеси с тълпата. - Спрете. - Зейдист в следващия момент се озова пред потенциалната сексуална атомна бомба, която се бе насочила към изхода. Бе съблякъл сакото си, и бе останал само по риза, която бе започнала да полепва по него. Цигарата гореше в устата му, а жълтите му очи носеха сериозност. Всяка следа от купонджията от преди малко се бе изпарила. - Преди да сте запяли за палатки, и къде ще ги опъвате, трябва да поговорим. - погледна директно към Ана. - Нещо не е наред. Тази жега е неестествена. - каза той с леден, констатиращ тон. Преди всичко беше наемник, а в тази работа оцеляваш единствено ако имаш добра интуиция. Е, неговата крещеше в този момент. - Трябва да говорим със старейшините, може би да ги изведем от тук. Те са приоритет. - не че една-две войни нямаше да се отразят добре на Зи, все пак и цената му щеше да скочи главоломно. Но тук имаше и невинни хора. Невинни хора щеше да има и на бойното поле. - Та, кой ще пита съседа за сол? Белокоске? - леко се подсмихна Зейдист и намигна на забележително ловката дупещипка, чието дупе не би пропуснал и той. Разбира се, в неговия случай щеше да мине за сексуален тормоз, а когато тя го прави е сладко и секси, но да не издребняваме.
-Тези очи не са направени за сълзи, а за да гледат прелестни същества като вас, лейди на паяците. – поклони се Киел и се представи – Киел Конлид на вашите услуги. Наблюдавах танца ви с младия господин преди малко, определено знаете как да направите впечатление, горкото момче дори и сега не сваля поглед от вас. – каза той и крайчетата на устата му се извиха в мека усмивка. Киел вдигна ръката си и ловко разкопча първите три копчета на ризата казвайки – Извинете за грозният жест от моя страна, но ревността ми от този младеж накара тялото ми да кипи. Бихте ли ме удостоили със своята компания на по питие на терасата? Тази вечер е толкова приятна, а и искам да разбера повече за вас от тези сладки като любов устни. – довърши Киел и елегантно подаде ръка на своята дама, но преди да получи някакъв отговор Киел чу гласа на върколака да се носи из залата. - Като гледам така, напът е да се случи нещо интересно, защо не се присъединим и ние?
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: ➽ Балната зала 
