Цялата ситуация не се нравеше на Арахна. Това “мирно“ събитие бе по скоро като разнебинтена лодка в бурни води. Нечии крясъци за убийство допринесоха към пораждащите ѝ се съмнения за цялото събитие. Докато изслушваше спокойно Офелия, в главата ѝ се въртяха мисли за феите. “Те създания на светлината... Възможно ли е липсата ѝ също да им е повлияла, а не само адската топлина? Ако е така, ще се наложи да ги изведем възможно най-бързо.„ - Какво мислите? Нека този път следваме вашата идея! - думите на русокоската я изкараха от мислите ѝ. Арахна повдитна покривката, за да огледат наколо, докато са все още в малкото безопастност, която им даваше масата. - Феите, те са създания на светлината. Ако навън е все още ден, би било разумно да ги изведем, не мислите ли? А и да е нощ, свежият въздух и прохладата, също биха им се отразили добре. - изрече тя, все още оглеждайки наоколо, докато не забеляза групичка създания да помагат на немощни феи. - Да се присъединим към тях и да споделим тази информация. Съгласна ли сте?
Феята, до която Ана се приближи, изобщо не ѝ отговори. И как би могла? В ситуация на абсолютен хаос и пълна паника, вампирката някак имаше спокойствието да избълва десетки учтивости и да зададе на полуживото момиче куп въпроси. Абсурд. Феята само затвори обратно очи. Имаше нужда от почивка. Междувременно, докато Киел се чудеше над еделвайса си и продължаваше упорито да игнорира откритията на останалите в залата, както и опитите им за полезност, някой за пореден път го сръга здравата и избута цветето от ръцете му. Тази вечер май късметът му се усмихваше само щом станеше дума за жени.
Късметът пък хич не се усмихваше на Араела. Толкова труд бе положила, за да стигне до сцената, а в крайна сметка чорлавата ѝ особа изобщо не бе успяла да привлече вниманието на никого. Думите ѝ, макар и поднесени под формата на крясъци, останаха нечути от полудялата тълпа, в която гостите продължаваха да се бутат, тръгнали незнайно къде; виковете им със сигурност надминаваха нейният опит за комуникация на висок глас.
Доста по-ефектен беше подходът на приятелката ѝ демон, обаче. В крясъка на Луна думи липсваха, но децибелите бяха достатъчни, за да приковат вниманието на малка групичка гости в полезрението на събралото се около феята трио. Отдалече приличаха на трите самодиви с падналия Хаджи Димитър по средата, само че в тази трактовка едната от самодивите беше двуметрова косматка, а Хаджи Димитър беше метър и 20, с бледозелена рокличка. При всички случаи, след като бяха привлечени от самодива номер три – някои от гостите покрай малкия кръг послушаха Луна и въпреки видимата паника в очите им, плъзнаха из залата и се заеха един след друг да помагат на самодивите. Бутаха се с лакти, мъчеха се да достигнат до водата и да окажат помощ. Не бяха много, само петима или шестима, но на фона на какофонията наоколо, и това си беше прогрес. Не всички дочули обаче бяха на това мнение, а този грамаден върколак, който стърчеше по средата на седянката, и с когото Луна ги бе заплашила, определено си спечели няколко упрека: - Какво ни плашиш с него, демоне? Сигурно даже ТОЙ е извършил това убийство! – осмели се да възроптае един нисичък ангел със сако. - Да! - Върколакът беше, видях го! - ДРЪЖТЕ УБИЕЦА! – ревна вещица с широкопола шапка и насочи укорителен показалец към Зейдист.
За няколко секунди мълвата за разкритието на мистерията бе достигнала сравнително голяма част от залата и както беше тръгнала да си ходи, тълпата се юрна обратно към Зейдист, Луна, Ана и феята. По пътя им дрънчаха чаши, падаха столове и покривки излитаха от масите – къде от настъпвания, къде от вандалщина. Дори покривката, изпод която надничаха Арахна и Офелия, бе дала в жертва няколко излетели чинии. Егати му и изискания купон. И заедно с бумащината, лавината от създания се приближаваше стремглаво към триото.
Междувременно, в друга част от залата, някои присъстващите, досущ като Араела и Киел, подозираха не Зейдист, а старейшините за създалата се ситуация на напрежение между нациите. Няколко костюмирани гостенина вече даже се бяха занесли демонстративно до масата на сериозно отрязаните старци, крещяха в лицата им, чупеха чаши и задаваха въпроси по такъв начин, че основоположниците на мира по тези земи сега сигурно се въртяха в гробовете си.
В този пост няма награди и няма подсказки. Написан е и в друг стил, за да има по нещо кратичко за всички ви. Дръжте фронта, скоро приключваме.
"Ябълките!" - Ада едва не се удари по челото. Мозъкът й определено не си беше на място тази вечер, но все трябваше да може да направи нещо. Без да се обяснява на околните и тотално игнорирайки хвърчащите обвинения за момента, девойката хукна обратно към масата. Отне й известно време и не малка доза бутане, за да я достигне, но веднага щом успя забърза на обратно, посочвайки ябълката в ръката си на странната шайка и обръщайки се към демонката. -Стори ми се странно да ни раздават именно златни ябълки, не мислите ли? - достатъчно хитра бе да вземе и един нож от въпросната маса и отряза малко парченце от плода - Заповядай, миличка. Искрено се надявам да те накара да се почувстваш по-добре - поднесе тя парченцето към устните на крилатото създание, щом вече бе достатъчно близо до нея, след което отново се обърна към чернокоската - мисля, че ако това проработи всички с такива трябва да ги споделим, поне да спасим феите на първо време. А относно големия лош вълк, мисля, че всички видяха, че ръцете му бяха заети. Освен ако не ми е изтрил паметта, едва ли е бил той - изобщо не бе очаквала, че неспособността й да удържи на поривите на либидото си, ще могат да се използват в нечия защита, ама то и смърт не очакваше тая вечер. -Нещо не ми се връзва обаче - направи малка пауза - къде е въпросният труп и как така никой от нас не го видя?
Убиец? Да. Тази вечер? Категорично не. Масовата истерия бе насочена в негова посока, проклети да бяха размерите на туловището му. Нямаше как да се скрие, не че би го направил. Да избяга също не беше вариант. Ако останеше на едно място, тълпата щеше да нарани Ан... всички, около него. Явно не му оставаше друг избор. Обърна се, погледна хората около себе си за миг, и се усмихна. - Ей сега се връщам. - каза меко - А ти се пази, моля. - Подхвърли на Ана без да я поглежда. Със спокойна крачка тръгна към приближаващата тълпа, и започна да съблича ризата си. - Убиец значи? - извика той - Вие ще се разправите с мен, така ли? - извиси гласа си още повече. Хвърли ризата върху облегалката на един от близките столове и спря на доволно разстояние от своите... приятели? Познати? Абе, от неговата дисфункционална тайфа. Време беше да охлади страстите на наконтените безпоследственици. Или да бъде прегазен. Пое си дълбоко въздух, от което мускулите му се издуха още повече, след което изрева с цяло гърло. Тътена от оглушаващия звук заглуши всичко останало. Зъбите му леко се издължиха, а очите му заблестяха с диво жълто сияние. - ТОЛКОВА БЪРЗО ЛИ ЗАБРАВЯТЕ МИРА? СТАРЕЙШИНИТЕ? - гласът му бе изпълнен с неистов гняв - ГОТОВИ ЛИ СТЕ ДА ЗАГЪРБИТЕ СПОКОЙНИТЕ СИ ЖИВОТИ, И ДА СЕ ВЪРНЕТЕ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО? - Зейдист се усмихна зловещо. Без блуза, с издължени нокти и зъби, нямаше нищо общо с купонджията, с който всички се запознаха тази вечер. - С УДОВОЛСТВИЕ ЩЕ ВИ ПРИПОМНЯ ЩО Е ТО ВОЙНА! - Изкрещя той и се озъби. Нямаше да им позволи да наранят никого, за когото го бе грижа. А след като се успокоят, щеше сериозно да си поговори с фосилизираните задници, които не правеха нищо, за да овладеят тази ситуация.
Луна обмисляше дали да не си тегли ножа. Дори щеше да използва този, който така старателно и внимателно режеше парче от златната ябълка. После пък, през главата й мина мисъл наистина да се удави във водата. Чувстваше се като глас в пустиня. Тълпата приближаваше, те бяха ядосани, но не колкото Луна. Такъв гняв не бе изпитвала от доста време. Защо го мъкнеше тоя казан с вода, ако щяха да серат на усилията й? Пое си дълбоко дъх и за част от секундата тя вече бе решила какво да направи, докато цялото внимание бе приковано към тях. Големият лош вълк бе решил да изпълни блъфиращата й закана, а розовата шапчица явно изобщо не я бе разбрала. Луна се засили и се качи на гърба на мистър Олимп, който явно и днес не бе пропуснал да се намаже с лъскащо олио. Все пак тези мускули трябваше да изпъкнат още повече. Или беше пот. Абе, беше си мокър. В тази й позиция, бе поне с метър по-висока от обичайното си състояние, имаше доста поглед над залата и това, което видя - никак не й се хареса. -ТИ-ШИ-НА! - Извика тя, докато яздеше своя Росинант. Заби пръсти в раменете на върколака и се извиси още малко по-нагоре. -Аз за какъв хуй мъкнах тая вода уа? ЗА ФЕИТЕ. Не искат ябълки, не искат свирки. - Е, някои можеха и да искат, но не точно сега. - Топло им е. Умират от жега. - Казвайки това, в умът й излезе бегла представа какво може би се бе случило. Преди някой да изкрещи за убийството, не се бе чул писък, нито имаше следи от борба. Най-вероятно, някой е имал неблагоразумието да не я послуша и да затопли някоя фея като така я е убил. -Моят кон не би убил никого. Главно защото всички го видяха как се натиска с почти-жена му през цялото време.- И като заговори за време, тя нямаше още много от него, затова реши да направи последен опит да ги вразуми и да тества теорията си. -Ако някой не ме е послушал и е затоплил някоя фея, вместо да я охлади с вода - нека пристъпи напред. Ще измислим заедно какво да правим. Няма страшно, ще бъде изслушан и защитен! - Е, за последното не бе толкова сигурна, но мислеше, че едва ли някой би направил такова нещо нарочно.
Скривалището им бе разтребено в хода събитията, което, отново, не бе изненадващо. Арахна бе изявила желание да помогнат в създалата се суматоха, въпреки че на Офелия логистиката ѝ изглеждаше почти невъзможна. Такава тълпа нямаше и на годишния концерт на Фея Кръстница преди няколко години. Нямаше да е лесно, но макар и в Черногледово често да казваха, че "бягството е срамно, но сигурно", Офелия щеше да изневери на моралните си ценности и да се опита да помогне. Обърна преценяващия си поглед към Арахна, подавайки ѝ ръка: - Това ще е трудно, затова гледайте да не изпускате ръката ми. Току-виж стигнем до някъде! Вещицата, видимо опърничаво, изпълзя из-под масата, която вече нямаше покривка. Тълпата се блъскаше и викаше, потта на мъжествената гръд на Зейдист светеше на светлината от свещите, а Луна с цяло гърло викаше. Е, сега и двете вещици я чуха. Офелия трескаво зашари из залата докато не мерна въпросната кофа. Кимна към Арахна, карайки русите ѝ букли да се развеят: - Кофата е целта. Успеем ли да я стигнем, ще трябва да я поднесем на феите. Убийството ще разрешаваме после. Издекламирала намеренията си, вещицата се надяваше Арахна да успее да се задържи за ръката ѝ, докато си проправяха път напред към целта.
Оглеждайки се за своята малка феичка, Киел забеляза групичката на върколака да помага на другите падналите феи. Той се запъти натам, но в този момент усети силен удар в ребрата си и изпусна цветето. „Проклятие..“ изруга под носа си. Този път го заболя повече отколкото първия, удара направо изкара въздуха от дробовете му. Вдигна глава почти веднага, но не видя никого около себе си. Наведе се, взе цветето и го прибра в джоба си. Разтривайки мястото на удара, Киел продължи към групичката. Когато стигна, какафонията около тях отново се надигна. Някой обвини върколака в убийство и той бе готов да им скочи. И като заговорихме за скокове, в същият момент момиче с тъмна коса скочи на гърба на върколака в опит за озапти гостите. „Бива си я.“ усмихна се Киел и се запъти към Ана. Надвеси се над нея и леко я докосна по рамото „Кажи с какво мога да ти помогна, скъпа.“ обърна се той към нея.
Арахна пое ръката на Офелия и стискайки я здраво се запътиха към въпросната групичка, минавайки през морето от паникьосани създания. Тя все още държеше в обятията си малката фея, достатъчно силно, за да не я изпусне, но и внимателно, за да не я нарани. - Кофата е целта. Успеем ли да я стигнем, ще трябва да я поднесем на феите. Убийството ще разрешаваме после. - думите на Офелия я накараха да откъсне поглед от викащата чернокоска яхнала Вълчо. Когато стигнаха до кофата с вода, Арахна осъзна колко силно бе стискала ръката на русокоската. - Надявам се захватът ми да не Ви е причинил болка. - пусна нежната ръка на вещицата, приклекна до розовокоската и Киел, ако правилно помнеше името му. Без да ги поглежда, докато миеше лицето на феята, им проговори с глас, който бе второто прохладно нещо след водата в залата. - Ако не се лъжа, тези крехки същества принадлежат на светлината. Не мислите ли, че затворени тук без и един слъчев лъч, е... неуместно?
-Аз съм, пълен провал.Това се въртеше в главата на Араела.Никой не чуваше, тълпата вече беше прекалено бясна, да ѝ обърне поне малко внимание.Докато седеше на пода, за да си вземе поне малко въздух.Макар и в тази гореща зала това, да беше трудно.Араела забеляза,как повечето се насочват към кофата, да помагат на феите.В този момент,Араела видя още една паднала фея, пое дълбоко въздух, вдигна феята в ръцете ѝ, след което се запъти обратно към кофата.Там също цареше някакъв хаос.Момичето с което преди малко помагаха яздеше върколака.Някой викаха, как той е убиец.Араела заведе феята до водата.В този момент тя чу,как чернокосата вещица говореше на феята или на кофата,не можеше да прецени. “Не мислите ли, че затворени тук без и един слънчев лъч, е... неуместно?” Араела отиде до нея.
-Чух мърморенето Ви. Съгласна съм с вас госпожице.Трябва,да ги изведем или да намерим светлина отнякъде иначе вечерта за тях може да завърши фатално.
Нямаше нищо странно в решението на Съвета да раздава златни ябълки. Докато Ана се шляйкаше да вади ябълки, да търси ножове и да реже благо плодчето като домакиня с цялото време на света, тълпата приближаваше стремглаво. Дори не беше успяла да поднесе парченцето към устата на феята, когато при нея пристигна Киел - също толкова необезпокоен от настаналия хаос и прииждащото стадо издивели и см'ртно пияни гости. Даже имаше време да постави нежно ръка на рамото ѝ? Едва ли.
Зейдист пък удари една импромпту стриптийз сесия, което май не беше толкова лошо в крайна сметка, защото косматата му запотена гръд успя да шокира няколко от прииждащите в лавината от гости, и те отпаднаха от строя.
Останалите, обаче, продължаваха с пълна сила и тропотът от официалните им обувки се носеше с тътена на природно бедствие.
В същия момент, на гърба на Зейдист скочи Луна, за щастие, защото в противен случай щеше да стане жертва на тая сурия от хора с неясна мотивация. И макар и викът на върколака да бе спрял друга голяма порция от тия натрапници, някои от тях все пак бяха успели да го подминат и да се сбутат отзад в сладката седянка на Ана и Киел насред апокалипсиса. Именно тогава някой разбута групата и ножът за ябълки на Ана се вниза право в застаналия до нея Киел. Прободе го отстрани до корема, а златната ябълка се изниза от пръстите на Ана, тупна феята долу по главата (сякаш ѝ беше малко всичко досега), и се търкулна някъде далеч. От раната на Киел шурна кръв, но засега никой в тълпата не бе забелязал - иначе сигурно щяха да откачат още повече. А само, ако си бяхте отворили ушите по-рано...
Колкото до Офелия и Арахна - добре, че се стискаха здраво за ръцете, иначе да се бяха изгубили в тълпата отдавна. В момента наистина стояха до Киел, Ана, феята и казана; пред тях Зейдист и Луна някак успяваха да удържат останалите. Двете вещици не бяха особено засегнати от тълпата защото се бяха домъкнали с нея в инерцията. И Араела беше с тях, но от миналото си стълпотворение си беше все така смачкана и рошава, и не стана ясно дали тълпата я е засегнала.
В крайна сметка, настоятелността на Зейдист и Луна бе спасила всички в този момент, защото гостите най-сетне се укротиха и бяха в състояние да слушат. В другия ъгъл на залата пък група непознати младежи дърпаха старейшините за дрехите и крещяха в лицата им. Пълен хаос. Охраната мистериозно се беше изпарила. Нужни бяха бързи действия, а не галантности и шептежи, защото бавенето би могло да се окаже фатално.
След като бе обязден, като непослушното говедо, което беше, Зи едва не се разсмя. "Нейният кон"? Зеленоокото колибри бе наистина смело. Но като си спомни как нагъваше манджа, нищо чудно. Детето бе хапнало добре, дори циганчето не представляваше опасност за нея. Всички най-после се успокоиха, но преди да имат възможността да си поемат дъх Зейдист дочу шумотевица от другия ъгъл на залата. - Старейшините. - изръмжа той под нос. Каквото и да ставаше щеше да си поговори сериозно с тях. Освен без сако, и риза, вече бе останал и без фитил, и вълчото в него заплашваше да избие по особено грозен начин. - Дръж се, маждрамуняк. - обърна се той към гръмогласната си раница. Уверено се насочи по посока шума, проправяйки си път през вече успокоената тълпа. Главата му пулсираше, не беше палил цигара твърде отдавна. Едновременно усещаше миризмите на огън, пот, парфюми, храна, алкохол и... кръв? О, не, да се оправят. Той и Дон Кихот имаха друг батак за оправяне. Приближавайки се към тях Зи забеляза, че група младежи привидно се опитват да наранят Старейшините. Това вече тотално го ядоса. - ЕЙ, КЕЛЕШИ! - озъби се той. - ИЛИ ОСТАВЕТЕ СТАРЦИТЕ, ИЛИ ЩЕ ВИ БИЯ КАТО РОДОПСКИ ТЪПАН НА ЦИГАНСКА СВАТБА, ЯСЕН ЛИ СЪМ?! - гласът му за пореден път заподскача между стените на залата като гумена медицинска топка, а очите му отново засветиха. - ТАКА ЩЕ ВИ ДЕРМОНТЯ, ЧЕ ЩЕ ЗАБРАВИТЕ ЩО Е ТО ДЕМОГРАФСКА КРИЗА, И ТОЧНО КОЛКО СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ Е! - продължи той, докато смело крачеше към тях - ОТ ТУК НАТАТЪК ВМЕСТО КЛАСИЧЕСКА МУЗИКА ЩЕ СЛУШАТЕ САМО ТУПАН ТЕХН... - малка, но доста смела длан му запуши устата. Първият инстинкт на Зи бе да я отхапе от китката, после обаче осъзна, че по някакъв странен начин допира и го успокоява. Сякаш... се познават от преди. Колко интересни същества срещна тази нощ. Леко се подсмихна под прикритието на ръката и, и си пое дълбоко въздух, за да и даде знак, че е под контрол. Очите му още светеха обаче. И бяха приковани в случващото се пред него.
Бяха успокоили тълпата, поне засега. Щеше да остави говоренето на някой друг, бе дошло време за действия. Никой не призна, че е затоплил фея, доста тъпо й стана. Сякаш бе направила толкова много, за да помогне, а резултат - никакъв. Хвана се здраво, когато тръгнаха към старейшините. Тълпата бе все така буйна и гъста, дори можеше да се закълне, че някой я стисна за гъза. Хареса й, но въпреки това почна да хвърля лоши погледи. Пред старейшините, върколакът не спря да бълва закани към разбунтувалата се тълпа, ако не направеше нещо и то бързо - всичко щеше да ескалира до ниво, което нямаше да й хареса. Запуши устата на Големия Лош Вълк и каза: -Защо всички красиви трябваше да са луди? - визирайки себе си. С бързи и ловки движения, от позиция " на конче ", вече бе застанала на столче, върху раменете на превозното й средство за вечерта. Хвана долната част на роклята си, полюшквайки се и откъсна дълъг плат, който можеше да й послужи за бесило, с което роклята й вече стигаше до колената. Дали за нея или някой друг - тепърва щеше да се разбере. В следващия миг, присъстващите усетиха, че заваля дъжд. Дъжд? В напълно затворена зала? Когато погледнаха нагоре обаче, видяха само...Луна, която плюеше по тях. -ОТДРЪПНЕТЕ СЕ, ИНАЧЕ НЕ ОТГОВАРЯМ! -извика тя и продължи да ги цели с биологичен материал отвисоко. Да, всеки иска да се бие, но едва ли някой би искал да бъде наплют. А плюнки валяха. От устата й все едно излитаха костилки, дори можеше да се закълне, че бе уцелила поне 3 очи и една уста, която тръгва да казва нещо. Докато плюеше, не забравяше да върти откъснатия плат, с риск за околните и самата нея. Макар и с различия, всяка една нация споделяше обща черта - никой не обичаше да се приближава до лудите и винаги пресичаха улицата, когато някой такъв се изпречи на пътя им. Слюнчестия дъжд бе прекъснат от последната й реплика: -Ако някой иска да се разправя със старейшините, първо трябва да мине през мен! Искам ви спокойни! - Бързо скочи от сегашната си позиция на земята, готова да наплюе и удуши всеки, който се изпречи на пътя й. Дори бе сигурна, че присъстващите можеха да се закълнат, че се чува тихо съскане.
Преди да се обърне, заради думите на демона, Ана усети как ножът се изплъзна от ръката й, надуши кръв и това я провокира. Видя източника, който за нейно огромно съжаление бе Киел, преглътна чувството си на вина и насочи ръце към врата си. Възможно най-бързо ловките й пръсти разкачиха късото й наметало и тя откъсна пуха, захвърляйки го на страна с едната си ръка, а с другата нагъна парчето плат и го притисна в раната. Приближи тялото си до това на младия мъж, несъзнателно използвайки го като негов щит. Погледна го в очите и стараейки се да не променя ритъма си на дишане и да не регистрира миризмата на кръв, се опита да го надигне. -Предполагам не можеш да се движиш, но аз съм най-малкия ти кръвосмучещ проблем тук. Трябва веднага да те изведем от залата по един или друг начин.
Араела продължаваше, да помага на феите заедно с групичката около нея.Араела се огледа, какво се случваше около нея.Когато погледат, до розовелката тя забеляза как се опитва,да вдигне господинът до нея.- Нещо не е наред, каза тя на вещицата, която бе до нея. Араела я побутна с пръст и посочи, към двамата. - Нека им помогнем и на тях. Когато се приближи до тях, Араела забеляза кръвта и как момичето се опитваше, да го накара да ходи. -Така няма да стане, нека ви помогна, да го изправим.Араела хвана младия господин под другото рамо, за да го вдигнат. - Дръж се още малко, ако успеем да те изведем от залата, ще може да се погрижим за раната ти.
Добре, че бяха Луна и Зейдист, че врявата в другия край на залата освен, че ставаше досадна, изглеждаше и проблемна. Офелия вече прескачаше от трън на глог, и колкото и да искаше да се разкара от тази зала, където някакъв нов персонаж си мъмреше някакви простотии под носа, все някой трябваше да досвести феите. Едната вече си бе заминала, но останалите не изглеждаха много по-добре. Погледът на вещицата моментно зашари към коридорите, където вече нямаше охрана. Охраната липсваше освен от поста си до коридорите, но и я нямаше да помогне с озаптяването на тълпата. "Интересно." - вметна си русокосата и се обърна към Арахна. - Предлагам да помогнем на колкото феи имаме възможност, а после може да се опитаме да разнищим мистерията с това, какво е станало с охраната. Тълпата изглеждаше по-смирена, което би трябвало да направи намирането и помагането на феи по-лесно. Или поне Офелия се надяваше на това, докато пълнеше шепи с водата, която ангелът под прикритие им бе донесла.
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: ➽ Балната зала 
