Коледно (Ана фон Кайран; Дориан Халек; и всеки, който има желание)

Възраст : 29

Касиди наистина владееше Тупалка. Също изпълняваше и Рожден Ден много добре, ама май нямаше рожденици сред тях?
- Колтън, мой, луд, човек, малкият каза коледна песен - направи въздушни кавички с пръсти, - не я избра правилно таз. - Касиди си плю на ръцете, буквално, потърка ги и дръпна авера за яката. Приближи лице до неговото и зашепна. Чуваше се само шушу-мушу, докато белокоската не се отдръпна и не кимна в готовност. Сетне се прокашля, за да прочисти гърлото си и да опъне гласовите струни на певица.

- ТЯ НЕ МОЖЕ ДА ОБИЧА
НЕ ПОЗНАВА ЛЮБОВТА
КАТО ЛЕДЕНА КРАЛИЦА
ВЛЕДЕНЯВА ТЕ В СТРАСТТА

Тук трябваше да се включи Колтън, или Кейн, зависи кой имаше по-дълбок глас, за емблематичната рап линия “ледена кралица” повторена поне десетина пъти. Сами си правиха инструментала, рапа, бийтбокса, Касиди даже затанцува. Ако това не се харесаше на малкия гамен - нямаше какво да играят.
Всъщност, замисли се демонката, докато въртеше поредния гюбек, какви малки приятелчета търсеха? Да не би… о, не! Колтън беше станал баща и сега търсеше изгубените си деца! Касиди нямаше да остави един баща сам без децата си, затова продължи да кърши снага още по-отдадено и да извива тонове, от които меко-казано й се виеше свят. Всичко за децата на авера!

Admin

-Добре, добре, стига толкова! Това беше още по-ужасяващо - Щолен потрепери и определено но беше от вледеняващите певчески способности на Ледената кралица и хвърлящия цимент.
- И двамата получавате по една от тия шапки, награда, че млъкнахте. Сега ми кажете един по един, къде искате да отидете? С толкова шум, с удоволствие ще ви пратя на ма... така де при мамите, приятелките, загубените незаконни деца или където пожелаете честно казано.

*Коледна шапка - дава +2 на всяко хвърлено зарче, стига да я носите и само в тази тема.
**Двамата въртите зарчета по отделно

Сега когато виковете му стихнаха, тишината някак му натежа. За миг усети как всъщност му липсва дъндънията на празненството. Тук се чувстваше странно, сякаш не беше в собственото си тяло, но огледалото бе на различно мнение. Дориан дори предпочиташе гръмогласния Кол, който всеки път като го чуеше сякаш му забиваха пирони в мозъка, пред тази тишина. Все още дишаше тежко, но погледа му започваше да се избистря, затова продължи да разлиства дневника. Нищо съществено не намери, само бележки за създаване книга, явно промяната го бе докарала до това да започне да пише. Преди да продължи да се прави на шпионин в собствения си дом, реши че ще е добре ако първо си сипеше нещо за пиене, като битовия алкохолик като нас всички. (Наздраве!) Вероятно и още неща не са се променили тъй като все още държеше шише уиски и кристална чаша в едно от шкафчетата на бюрото. Пресуши първата на екс и си сипа втора, след което се зае с книгите наредени по рафтовете на стените. Беше прекалено зает да чете заглавия затова не чу, че някой влиза в стаята.
- Дориан не ме ли чу че те викам, какво стана, защо изведнъж започна да викаш като ощипана девойка? - очите на новодошлия се спряха на чашата на бюрото. - моля те кажи ми, че не си започнал отново да пиеш. Трябва да спреш с това. Да спреш да се обвиняваш.
Демонът се сепна и когато бавно се завъртя сърцето му падна в петите.
КИРО! Проклетото копеле беше тук! Киел - демонът, който най-много се приближаваше до Дориан като познат с наклонности за приятелски отношения.
- Конлид! - изглеждаше добре, сякаш за всичките години нищо не бе преживял, даже беше дръпнал още няколко сантиметра на височина. Докато Дориан бе загубил част от мускулната си маса и части от тялото си в бъдещето/вече миналото?, Киел бе позаякнал малко. Разноцветните му очи го гледаха невярващо все пак не го бе виждал от известно време, но колкото и да го топлеше мисълта, че още е жив, здрав, прав и корав, какво правеше в дома му? Тъй като не можеше да подозира нищо, той попита. - Какво правиш тук?
- Явно на теб ти се е паднала пробитата чаша, приятелю. - усмихна се приятелят му? - наминах да те видя както правя от известно време, от както се случи инцидента ако можем да сме точни.
- Да кажем, че съм достатъчно пиян, че да се нуждая от обяснение. - Дориан не можа да сдържи по-агресивния си тон от фрустранията си в този момент.

В следващия пост очаквайте още: разкриване на тайни, много мистерия, тъй като го мисля в движение и още много драма!

Възраст : 28

Централната зала със старчоците напомни на Офелия за сутришните срещи на пенсионерите в Черногледово. Ех, живот. Стълбището го взе набързо, тъй като по добра традиция винаги беше с ботуши, защото никога не знаеш кога ще ти се наложи да бягаш. Или участваш в “Who wore it better”, Docs edition. Не пропусна да забележи забавения ход на Ана, което я накара да се разкиска за пореден път под строгия поглед на Тошко. Ари, от друга страна, им бе показала часовника и тихомълком бяха стигнали до заключението, че са назад в миналото с 13 години? Или може би 12, не обърна внимание защото на летището беше шумно.
Въпреки всичкото церемонене, не пропусна секундата в която Ана очевидно се вцепени, ала реши да зачекне темата по-късно.
Коментарът за вещерския валс пък така я раздруса, че дори забрави да се порадва на колоните с цветя. Не че щеше да започне да се превъзнася открито, но все пак това беше нейния джам. Замижа с очи в знак на недоволно примирение. Кой знае, може след валса да предложи на въпросния Щолен отвара за подмладяване? Може би цялото това скачане през време и пространство го бе зациклило здраво? Кой знае.
Тошко закачливо кацна на рамото ѝ за морална подкрепа, а вещицата си метна една лъчезарна усмивка, досущ колкото за пред клиентите ѝ. Разбира се, тя щеше да пробва друг… подход.
- Здравей, пич - започна на свой ред. - С другарчетата ми еееей там се хванахме на бас, та официално те каня на валс… - кимна към Тошко, - това е Тошко, той също те хареса и насърчава тези действия.
Ако Щолен беше висш дух?, то най-вероятно щеше бързо да разконспирира лъжите им, та щеше да е хубаво да се прями с него от самото начало.

Възраст : 28

Носталгията обля Араела, беше забравила чувството да си с всички от семейството.
- Ана, тук ли си?- ангелът побутна отнеслата се вампирка, стояща до нея.
Офелия от друга страна бе започнала да действа, нещо ги сочеше докато разговаряше с Мисул. Нямаше как да не разпознае това хубаво лице. Но какво правеше тук? Тоя хубавец не бе част от спомените ѝ. Мисул бе известен художник през нормалното време-пространство. Дванадесет години назад, би бил едно малко хлапе, което тепърва започваше да се занимава с изкуство. Явно Щолен бе решил да си играе с тях.
Ари им помаха от другия край на залата .
- Дано Офелия има план, защото аз ще го замеря и ще се надявам за някакви отговори след това. Е Ана радвам се, че вече си пак при нас- Ари накратко и обясни с кого разговаряше приятелката им.

От другата страна обаче вещицата нямаше да извади късмет. Мисул изчезна така като се бе появил. Явно Щолен искаше да си играе с тях. Какво си бе наумил малкия разбойник? Трите дами се събраха около масата, трябваше да измислят план преди да продължат на където и да е било.

Възраст : 26

-Доста груб начин да отклониш покана - загледа се учудено в Офелия - може да не харесва Тошко? - едва сега бе забелязала очарователния кавалер на вещицата. Може би просто беше прекалено разсеяна, а може би е писала по два поста едновременно. Мистерия. Обяснението на Ари от друга страна бе слушала внимателно и това доста я бе объркало. Явно старият й познайник измисляше нови и нови начини да разиграва жертвите си. Нищо чудно, че никой никога не искаше да прави с него снежен човек. Та това изчадие мамеше повече от всеки мазен тарикат на покер.
-И сега като ни се изплъзна под носа накъде? - погледна към Араела - Може би е пратил този художник, за да ни насочи към някой галерия в този замък? Или пък таван пълен със стари картини... У, дали не се е вселил в някоя от тях. Може да планира да изскочи от нея и да ни стресне, би било безкрайно оригинално - вложи цялата досада, на която бе способна с щипка сарказъм. Преди да въздъхне театрално обаче, видя нещо, което я накара да се опули. Пръстите на ръцете и на трите, бяха полупрозрачни.
-О, това определено не е на добре...
Имаше логика всъщност, как можеха да съществуват в минало, в което няма смисъл да ги има? Дори и Ари, защото тук тя беше на 12, а две нейни версии бяха напълно излишни.
-Мисля, че трябва да побързаме. Къде тук има картини, по възможност повечко?

Възраст : 28

Офелия, видимо много объркана, просто сви рамене. Не беше загубила кой-знае-какво време в този филър пост; поне всички бяха успели да видят Тошко, или поне частите от него, които се бяха материализарали. Интересно.
Вещицата разпери пръсти с цел да проучи какво точно се случваше, а сетне простичко отговори:
- Окей, нека намерим люлката на изкуството в този замък и белким научим нещо ново.
Не беше изморена, но ѝ беше леко скучновато. Най-вероятно никой нямаше да ги види тъй като бяха в миналото, но това не обясняваше защо на тоз пич Щолен му се играеше на криеница. Нямаше ли нещо по-ценно да върши с времето си? Най-вероятно не.
От друга страна, семейството на Офелия празнуваше зимното слънцестоене и шансовете за мигновено видение към дните, които са били, при нея бяха минимални. Датите се разминаваха с малко, но въпреки това се разминаваха.

Възраст : 23

Нова година, стар празник. Със стандартното си закъснение от няколко месеца феята кръстница се дотътри до прочутата вечеря. Някак си се беше озовал на тавана, под това разбирайте, че феята не бе дошла току-така. На мъника му бе толкова студено, че бе решил да използва катапулт за да стигне до това магическо място. Не беше си направил сметките и затова се озова на тавана. Огромната дупка на покрива ще бъде игнорирана, според него тя си беше там преди той да дойде.
Малки паячета се скитаха по дървения под, дали да ги похапне преди да набара хубавата храна долу. - тебе ще те взема за десерт- каза той прибирайки един мъник в малък буркан, който извади от джоба си.
Така сега въпроса за двеста хиляди, как трябваше да се махне от това покрито с прах и паяжини не чак толкова топло място. Джем се втурна в търсенето на врата ама наоколо имаше толкова много сандъци, че мъника се затрудняваше в придвижването си. В края забеляза няква окована с вериги врата. Дали беше изхода или не, Джем се втурна към нея, с бавна скорост или не важен е опита му да се измъкне.
След малко стигна и разбира се, че не може да е толкова лесно трябваше му ключ , но не за веригите. Те бяха явно само за украса. Феята започна да се оглежда за нещо с което би могъл да разбие вратата или дръжката.

Възраст : 28

Вещицата, след четирите месеца в които бе чакала някакво развитие в тази тема, внимателно изтупа прахта от себе си и погледна прилипчето. Тошко също не се забавляваше.
- Ех, Тоше... Това ли е хомеостазис?

» Вековните гори (Дориан Халек и Арахна Уокър)
» [Д][Ивент] Мистерии в Черногледово (Дориан Халек и Киел Конлид)
» Пиано бар "Изпълнено желание"
» Домът на демона Халек
» Кеч от Уиш (Андрада фон Кайран; Араела Клайн)