➽ Балната зала

Заглавие: Re: ➽ Балната зала Нед Яну 17, 2021 5:34 am

Камаел не се тюхкаше дълго поради факта, че бе закъснял за празненството. В червените му очи събитието представляваше огромен източник на информация. Особено като алкохола развържеше езиците на присъстващите приказни същества и нормалните такива. Малко му стана кофти че не можеше да се вмъкне с лъка си, но да го прикрие из тоалета си беше извън границите на възможното. В повечето случаи когато изглеждаш добре съществата имаха склонност да са по-угодливи и Камаел се беше вмъкнал в тесен панталон и почти толкова тясна риза. Вратовръзка не носеше, за да не го обесят на нея в случай на злополука, но сакото му беше достатъчно шик да компенсира липсата. Схемата с цветята му се стори сравнително добра идея, но тъй като закъсняваше нямаше времето да наглася нарциса си, затова го закичи на ухото си и смело закрачи навътре. Подробно оглеждаше всичко и всеки, докато си сипваше вода в чаша за вино. Плана му беше да остане трезвен, но хидратиран. От друга страна трябваше да изглежда сякаш е там с цел забавление и по-лесно щеше да открадне доверие от другите пияници, ако смятаха че в кръвта му има някакво количество спирт.
- От къде да започнем? - Измърмори изпод нос белокосият, сръбвайки тихо от фалшивото си вино. Тук беше такова колоритно гъмжило, че първосигнално нямаше как да определи бъдещите си действия. Чак в ума му се прокрадваше тревогата, че няма да отсее правилната информация от заливащата го река от думи и звуци. Дано поне подозрителните действия да му дадяха някакъв старт.

Луна бе толкова щастлива от новото си цвете, че забрави да се представи, а докато й се отдаде шанс - вече бе сама. Знаеше, че девойките ще се върнат, затова реши да се огледа за пореден път.
Вече самата тя бе получила от мистериозния плик, а когато видя какво има вътре - ахна и извика:
-Кой ми праща бележки, че много ям?! - погледна вампира, който я гледаше на кръв. (хехе) Явно искаше нейния плик, но едва ли знаеше какво точно има в него.
-Баща ми Ще чуе за това!- размаха плика и го сви на две, скривайки го в деколтето си, където бе на сигурно място.
Освен всичко, Луна забеляза, че старейшините нито ядат, нито пият. Да не би да трябваше да изчакаме тяхната реч, за да започнем? Може би. Тя избута храната на малкото останало място върху масата и забрави за нея. Залата се пълнеше все повече и повече с различни видове същества, което караше чернокосата да стои все така нащрек. Не искаше да изпусне нещо важно, а искаше да получи информация направо от извора. Тя приглади и без това безупречната си рокля и отиде право при старейшините. Поклони се ниско и уважително, притаи дъх и каза така, че само те да я чуят:
-Благодаря Ви за прекрасната покана. Луна Примроуз, на вашето внимание. - пое глътка въздух и огледа всички тях - Исках само да Ви кажа, че събитието е прекрасно. Но аз с нищо не съм заслужила вашия подарък, затова бих желала да го върна, когато всичко приключи.

Възраст : 30

Офелия наистина беше чудесна танцьорка. Касиди искрено се зарадва, че партньорката й не беше вдървена и нямаше да се налага да я учи на древното изкуство на балния танц. Даже не я настъпваше! Касиди завъртя Офелия веднъж, след което ролите се размениха напълно интуитивно, и белокосата демонка усети как вещицата я накланя експертно към земята. Засмя се уж кокетно, когато русокосата доближи устни до ухото й, но реално слушаше внимателно теориите на другата и се усмихваше вътрешно, защото и тя беше забелязала странното поведение на старейшините.
Изчака Офелия да я изправи, след което обви врата й с ръце, на свой ред долепяйки устни до ухото й.
- И на мен всичко това ми се струва странно. Толкова гозби и алхокол, а те не вкусват нищичко. Да не би да са отровени? Имаш ли противоотрови в теб? - Касиди не беше напълно убедена, че старейшините щяха да опитат да избият толкова представители на различните раси, но нямаше да навреди да е бдителна. Още не беше яла и пила, и май щеше да кара само на вода. - Трябва да разузнаем - допълни, тъкмо щом песента свърши. Поклони се на Офелия и понечи да се върне обратно при Луна, ала с учудване забеляза че ангелът разговаряше със старейшините.
- Хм, дали и нашата ангелска приятелка е намислила нещо? - попита тихо Касиди, обхождайки залата с поглед. Продължаваха да идват нови гости, явно партито още не се беше развихрило напълно. Погледът й бързо премина през тълпата, спирайки за момент на мъжка фигура с бяла коса и червени очи. Дали с Касиди не бяха далечни роднини?! Връщайки поглед към ослепителната Офелия Касиди наклони глава в посока Луна:
- Какво ще кажеш, да отидем ли и ние да отдадем почести на съвета?

//от телефон съм, не мога да сменя големината на шрифта Sad

Докато си разменяше сладки приказки с другия демон Дориан се наслаждаваше на гледката как двете момичета - съдейки по цветята им ангел и вещица танцуващи опасно близо на дансинга, но и други същества ги зяпаха и това не му се хареса, искаше да получи повече внимание той самия , затова докато Киел му дрънкаше той просто си тръгна без да се извини. С бърза, но елегантна стъпка той преминаваше през гостите, като за малко да се блъсне в един новодошъл с бяла коса и червени очи. Все още с чаша в ръка Дориан отиде при оркестъра приличащ на Ку-ку бенд, застана до един от музикантите и му прошепна нещо в ухото, което накара горкия младеж да спре да свири и да побелее.(и не, не го е заплашил просто му каза някоя мръсотия та момчето явно му се върза.) Това накара цялата музика да спре и като ефекта на доминото танцуващите приключиха с кълченето и се заобръщаха да разберат защо няма музика. Когато се увери, че всички погледи са на него Дориан се обърна към старейшините усмихна се лукаво и извика:
-ТОСТ! За старейшините, които както виждате се стараят да поддържат мирът. - Без да отпива той надигна чашата си в тяхна посока.

Възраст : 28

Офелия не се изненада, че белокосата бе забелязала съмнителния ход на събитията. Избирането на съмишленик вървеше удивително добре, а вещицата се чувстваше обнадеждена, че мислят еднакво. Русокосата проследи погледа на Касиди към Луна, която, в същия момент, се обръщаше към старейшините.
- Мисля, че лейди е на прав път и би следвало да последваме примера ѝ... ала директната констатация най-добрия начин ли е?, - хвърли скришен поглед към останалите гости в залата, надявайки се да долови как се чувстват, след като ангелската жена бе настояла да върне наградата си.

Танцът им бе наближил своя край, съдейки по затихващата музика. Офелия бързо кимна към Касиди, след което ги насочи по посока на Луна. Застанали пред организаторите на събитието, вещицата сладкодумно започна:
- Съгласна съм с представителката на светлината, уважаеми! Не заслужаваме ли всички награда за това, че присъстваме на този чудесен празник?
Ловко извади златния плик и го прекара през пръстите си, докато погледът ѝ бе закован върху особите пред тях. Чудеше се дали ще усети погледи по гърба си...

Възраст : 28

Идеята на Дориан му допадна, затова и той тръгна към сцената. Качи се до него и допълни " За съвета, за дамите, за мирът!- с лек реверанс, погледна старейшините, слезе от сцената и заговори една фея -" Би ли занесла по едно на нашите най-уважавани гости. Кажи им, че са специална благодарност от Киел Конлид и Дориан Халек." След това Киел се затъпи към едно обещание, което беше дал по-рано тази вечер.

Заглавие: Re: ➽ Балната зала Нед Яну 17, 2021 1:11 pm

Пак се бе отнесъл, мамка му. Зи имаше навика да спейс-аутва след няколко чаши, този път явно бе минало доволно време докато си мисли за минали мисии и битки. Групичката им се бе заела с различни неща. Ангелът катеричок бе спрял да се тъпче, и ломотеше нещо под нос, сигурно целуваше дупето на Старейшините, но нали всички тук го правеха? Спазваха крехкия им мир. Жалко, че само шепа хора в тази зала познаваха реалността. А тя е, че битките далеч не бяха приключили, просто се водеха зад кулисите. Изведнъж музиката спря. Изтъкана от мрак гъба за внимание реши, че е добра идея да прекъсне оркестъра и забавленията за да вдигне тост. Защо пък не?
- За мира! - провикна се Зейдист, от чиито басов глас напитките на гостите около него извибрираха в чашите си.

Възраст : 27

Реакциите на гостите започваха искрено да забавляват Ана. "Сякаш уважаемите ми шефове знаят как да се забавляват" - врътна очи. Рано или късно и тя трябваше да последва примера на двете дами, които да преди малко бяха оплели тела, ала бе сигурна, че има достатъчно време. Така както вървеше вечерта, едва ли щеше да остане същество, което да не е опитало да разбере защо аджеба седят като статуи и просто наблюдават. И понеже се бе нагледала на сериозните и вечно начумерени физиономии на старейшините, реши да извърне поглед към нещо, или по-скоро някой, много по-приятен. Киел, ако бе дочула правилно от краткия му разговор пред бара по-рано, не бе забравил обещанието си и се бе насочил към нея. Макар и да не продължи дълго, мигът на усамотение успокои бурните й очи и те бяха възвърнали топлия си лешников цвят. "Май, май този бал, ще се окаже доста по- приятен, от колкото очаквах" - отбеляза си наум и махна на БТС-то да си вършат работата. Щом музиката се понесе отново,без да се усеща раздвижи бавно изящното си тяло.

Възраст : 28

Киел намери Ана сама до една от масите със сладкиши. Тя извиваше своето тяло в такт с музиката. С елегантна стъпка той премина през дансинга, застана пред нея и хвана ръката и’. –Милейди... – каза той и се поклони – един танц? – Киел целуна ръката и’ и я завъртя така, че тя вече беше опряла гърба си в него. Едната му ръка все още държеше нейната, а другата той постави нежно на кръста и’. – Благорадя, че ме изчака – прошепна отново в ухото и’. След това двамата се запътиха към центъра на дансинга.

Възраст : 24

Не желаейки да пречи на други гости, които имат желанието за питие, Арахна се запъти към един от ъглите на залата, в който имаше голяма ваза с цветя. В момента, в който чу спирането на музиката, се обърна в посока на оркестъра и внимателно се заслуша в думите на двамата демони. Вдигна леко чашата си с медовина и скришом я изсипа в цветята, извъртайки поглед към Старейшините.

Admin

Когато оркестърът засвири отново, на дансига се понесоха две красиви създания в сластна прегръдка. Явно на този бал приоритетите на присъстващите бяха само два - да се напият, и да намерят кого да целунат. И както ставаше ясно, "но хомо" подходът важеше в пълна сила.

И ако преди старейшините шушукаха, в момента направо си говореха открито, а под гъстите им побелели вежди проблясваха объркани погледи. "Това позволено ли е?", интересуваше се един от по-младите там. "Заслужават ли награда? Правилата не са такива", възрази друг, вдигнал кокалестия си пръст предупредително. Но старейшината в средата на масата им направи знак да замълчат и изпрати два златисти плика до танцуващите вещица и псевдо-ангел. Правилата казваха, че на бала трябва да затанцуват двама "представители на различни нации", но не споменаваха изрично, че трябва да бъдат и от противоположни полове. В случая, Касиди и Офелия бяха ударили кьоравото право в десятката.

Феята, която им занесе пликовете, едва не рухна от умора пред краката им. Прекалено много ги мъчеха тези крилати хубавици, а гостите ставаха все повече. Вечерта дори не беше започнала, а няколко феи вече започваха да залитат. Една от тях - изключително миниатюрна представителка на своята нация, носеше грамадански поднос и едва не се вши с него в новодошлия Камаел. Сетне отправи загаснал поглед към него и предложи искреното си извинение за непохватността, преди внимателно да потегли към предишната си дестинация.

Междувременно, на масата на вече пробудените старейшини пристигна и Луна. На поздрава ѝ, почетните гости закимаха доволно, ала посрещнаха желанието ѝ за връщане на наградата с видимо недоволство. В крайна сметка, колкото и цветя да сменяше, тя си оставаше ангел добротворец, та ако ще и да се окичеше с всички черни рози на света:
- Благодарим за проявеното доброжелание - поде старейшината в крайния ъгъл, - но наградите се връчват на всички тази нощ, които проявят смелост и разчупят статуквото. Защото спазването на мира не става по учебник! Нужна е иновативност и личен пример. Като сегашния - с тези думи, дъртия мъдрец кимна към възкачилите се на сцената двама плейбои.

Бавно и мъчително, всеки от побелелите старци се изправи и взе по един бокал, грижливо предоставен от изнурената фея, която им бе пратил Киел. Сетне, като един вдигнаха бокалите си към гостите и ги изпиха на един дъх. Крайно време беше! Цяла вечер очакваха някой да ги поздрави, да ги заговори, да спази традициите на доброто възпитание. Що за бал нямаше поздравителен адрес за старейшините? За организаторите? Нямаше ТОСТ в тяхна чест? Нищо чудно, че раздаваха толкова малко пари и всички се цупеха! Сега вече течността в бокалите определено бе облажила доброто им настроение и под белобухестите бради изничаха задоволни усмивки. Старейшините заеха обратно местата си и този път забъбриха спокойно. Нямаше вече погледи накриво. Един от тях дори се протегна и подаде на Луна златна ябълка от масата, известна със своите лечебни свойства.

Музиката продължи както си му бе реда, а цветето, което Арахна бе поляла с питието си увехна моментално. Не, защото питието беше отровно, а защото горкият фикус предпочиташе вода в диетата си. Твърдият алкохол караше листата му да изглеждат уморени.

+Скрита награда: Мръсни танци
- Първите, които затанцуват в двойка, ще получат по 10 монети от съвета. Задължително е да бъдат от различни нации. Отключено от Касиди и Офелия.

+ Скрита награда: Златно сърце
- Ако някой открито възрази пред старейшините за наградата си, ще получи лековита златна ябълка. Отключено от Луна.

+ Скрита награда: По джентълменски
- Първият, който поздрави Съвета и спази традициите на доброто възпитание, ще получи 10 монети. Отключено от Дориан.

+ Скрита награда: Ай, наздраве!
- Първият, който накара старейшините от съвета да консумират алкохол, ще получи 10 монети. Отключено от Киел. Оттук-насетне старейшините ще бъдат и по-благосклонни в раздавнето на награди, което значи, че и хинтовете в разказваческите постове ще бъдат и много по-очевидни.

Внимание:
От този пост насетне, се обявява ред на писане. Изреждате се всички, или поне 70% от вас. Всеки има право да пише по веднъж. Дори и няколко души да пишат едно и също нещо, наградата ще получи онзи, който пръв е публикувал своя пост и действията в него отговарят на предварително подготвените скрити загадки. След като всеки пише по веднъж, е ред на разказвача. Няма обособен списък кой след кого.

Заглавие: Re: ➽ Балната зала Нед Яну 17, 2021 2:21 pm

Релиа Найт написа:: Пристигането на Релиа на “великия” бал все някога трябваше да се случи, рано или късно, ама по скоро късно, защото настроението и днес беше код ”червено”. Някак не искаше да разваля веселбата на всички с мудното си изражение, затова се беше дегизирала със стабилно количество грим, целящ да отвлича внимание и малко от останало ѝ желание за социалност тази вечер. Облечена в най-шукаритетната си рокля покрита с бродиран тюл и пайети, тя прекрачи прагът на залата с топка в стомаха и желанието да си намери джин преди някой да я е заговорил. Смяташе да завърши празненството или незабелязана, или гръм и трясък, та да я запомнят всички и да се развесели малко.

Я виж ти, дъртите безпоследственици решиха да надигнат чашите. Ха!
- Интересно. - тихо си каза Зейдист под нос. Главоболието обаче вече му идваше в повече, за това бързо извади цигара. Сетивата му се пренасищаха в тази обстановка, а последното от което имаше нужда в момента бе мигрена. Преди да я запали обаче си пое дълбоко дъх един последен път и усети... някой. Не, някоя. По някаква причина аромата на тази вампирка го... стъписа. Да, имаше си нюансите на кръв, смърт, и небезопасен секс (не заради потенциални болести, просто не знаеш кога ще ти отхапят главата), но имаше и нещо друго. Бързо я откри с поглед, и се насочи в нейна посока. По път запали цигарата си. Пукота на тютюн и хартия бе последван от така желаната доза никотин. Спря на прилично разстояние от вампирката и се усмихна за да привлече вниманието и.
- Добър вечер, милейди. Може ли? - каза той басово и посочи празното пространство до нея. Жълтите му очи пробляснаха игриво. Тази не беше като Ана, не беше като другите всъщност. И Зейдист искаше да разбере защо.

Възраст : 24

„Значи това било... просто искат внимание. Ще им го дам тогава.“ Арахна погледна горкото цвете, тихо му се извини и се запъти към масата на Старейшините с елегантна стъпка.
Достигайки желаната дестинация, тя смени студеното изражение със спокойно, приветливо дори и се поклони.
- Уважаеми, мога ли да помоля за Вашето разрешение да наруша спокойствието Ви и да отправя покана за танц? Не би било редно да не Ви включим във веселбата. - каза със сладък като мед глас Арахна и се надяваше да не бъде жестоко отрязана, докато оглеждаше всеки един. Ако трябваше да бъде честна, тя бе леко изненадана, че товя бяха първите ѝ думи от пристигането ѝ на бала.

Възраст : 28

След като приключиха своя валс, Киел все още държащ Ана за ръка, направи лек реверанс. Целуна първо нежната и’ ръка, а после докосна с усни скулите и’. – Благодаря отново за прекрасната компания, милейди. Сега ако ме извините бих желал да направя още няколко запознанства до края на вечерта.” – и с тези думи Киел остави своята дама за вечерта и се отправи навън за малко свеж въздух.

След като Киел се върна обратно в залата, той тръгна бавно да обикалята мястото, когато една дама с дълга черна коса привлече вниманието му. С изящна походка тя отиде до масата на старейшите. Киел се облегна на една от колоните и наблюдаваше красавицита отстрани, изчаквайки подходящ момент да я заговори.

Възраст : 27

Ако Ада имаше останало сърце, то щеше да се свие от нежното докосване на устните на демона. Спомените, които съзнанието й се опита да избута пред очите й, изчезнаха толкова бързо, колкото се бяха пробудили. Нямаше необходимост от тях вече, затова се съсредоточи да запомни това - тук и сега. Бежовият костюм, меките устни, лекият, но замайващ аромат, който се носеше от до преди малко опасно близо до нейното - тяло. Погледът му - би накарал и грешница да се моли, а тя не беше изключение. Едното й око бе закрито, но другото й бе напълно достатъчно да се стъписа. В чии ръце се беше набутала, по дяволите (едва ли на някой ангел, очевидно)? Страстните му златни очи бяха като кутия пълна с тайни, ама "ела и си вземи" не беше ключът към нея.Страхотен момент, който тя си мислеше, че никой не може да развали.
И после кихна.
-Човек - думата напусна плътните й устни, сякаш беше сдъвкана стафида. Не, че мразеше хората, но миризмата на прекалено живата им и гореща кръв определено я разсейваше, а алкохолът не помагаше на концентрацията й. Странното е, че не беше първият човек в тази зала, но ароматът на този "десерт" я фрасна в лицето от вратата. "Не е ок, да ядеш хора без тяхно съгласие, не е ок да ядеш хора..." - затвори очи и си пое дълбоко въздух през устата, а когато ги отвори, видното отново бе сиво. Андрада отиде до бара, взе си чаша кръв (разбира се пълна до горе), свали украшението, което, я направи още по-атрактивна, или поне тя така мислеше, че работят нещата, щом имаш две различни очи и се обърна към новодошлия белокос мъж. Докато той спокойно пиеше от чашата си, мацката съвсем нахално грабна нарциса от ухото му и го приближи към носа си с едно дълго и доволно смръкване, след което го върна на място.
-Доста по-добре. Извинявам се за странната проява, ама... - засмя се ехидно и надигна чашата си с кръв, надявайки се да стане ясно, че няма никакво намерение да се държи като хищник.

» Бинго Зала "Боряк"