[Д][Ивент] Животът е сцена… (Касиди Евърглоу)

Възраст : 29

Касиди отвори уста да каже, че, да, можеше да се държи като истинска дама, ала навреме осъзна, че се беше разчепила като самонадеян мъж в селска кръчма. Усмихна се леко свенливо, но не събра крака, просто събра роклята си така, че да не изкушава събеседника си. Не, че имаше с какво да го изненада.
- И аз мисля, че е напълно неуважително и ѝ липсва финес - отвърна с блясък в очите, доволна, че още някой споделяше вижданията ѝ за събитията довели я дотук. - Ще трябва да ми сигнализирате по дискретен начин, уважаеми сър, може би докато танцуваме...сиртаки? Има ли такива неща по баловете? - наклони глава въпросително, отказала се от опита си да говори като истинска дама. Естествено, че го можеше, но беше талант само за пред хора. За пред Джаксън щеше да е баш демонка, с умението да върти завидно сиртаки. Дали някъде из този Космос имаше достоен опонент за нея?!
Връщайки се на земята, белокоската помълча известно време, изучавайки чернокосия с поглед. Беше приятна гледка за очите, гласът му беше мед за ушите и...сигурно и поема можеше да напише за това как щеше да пере дрехите си на плочките му, ала за всичко си имаше време, например никога. Премигна веднъж-дваж да отпрати смесицата от спомени за едно бюро, и идеите за седалката на една карета, и реши да раздвижи мозъчната си кутия в търсене на спомена за обещаната ѝ парична награда. Изпъна пръсти готова да брои като първолак, когато червените ѝ очи проследиха пръстите на Джаксън и кесийката, до която се докопаха.
- Ми май точно толкова - каза, след като дружно преброиха съдържанието. С крива усмивка на неприкрито задоволство изчака ангелът да се отърве от ненужните работи, преди да посегне към бележката. Какво ли пишеше на нея? Може би 'Наградата ви, ако убиете мършата', или пък хиляди искрени благодарности за саможертвата ѝ? Или пък Патрисия ѝ се обясняваше в любов и я канеше да се опознаят по-отблизо в тайната ѝ вила? Не, май бележчицата беше твърде малка за това. Касиди нямаше търпение да разбере, защото можеше да е знак как щеше да се развие вечерта (или пък телефонния номер на Елфони Деп, личният ѝ фаворит за Същество на Века). Трябваше да бъде бърза, преди да стигнат дестинацията си. Коконите бяха пияни на мотики, но ако ги видеха с кесията в ръце, може би дори и техните удавени в алкохол мозъчни клетки щяха да осъзнаят какво се беше случило.

Admin

Джаксън присви очи, видимо объркан от надписа на малката бележка.
- Касандра Евърмор? - погледна към своята познайничка в помпозеното ѝ амплоа и надигна подигравателно вежда. Може би ѝ се случваше често.
Монетите в кесийката си бяха съвсем истински, а подаръчето (отворено от любопитния Джаксън, който повече се интересуваше от моралната сивота на тази дейност, отколкото от съдържанието на кутията), беше изящна златна шнола с малки скъпоценни розички и цветя по нея.
- Ужасно кичозно - не пропусна да предостави мъжкото си мнение чернокосият, - то е ясно, че веднъж попадне ли в дебютантските среди, ще ѝ окъсат цветенцата, Патриция. Не е нужно да го напомняш на горкото момиче.

Промърмори нещо по адрес на богаташите, и отново седна срещу Касиди, в очакване на нейните идеи или желания за вечерта. На този етап, Джаксън съвсем бе преминал във фаза "да става каквото ще", известна извън изисканите среди като "йоло" и съвсем непозната за него в досегашния му стегнат и взискателен начин на живот. Беше ново, интересно и вълнуващо усещане, което го подтикваше към първичност. Ако Касиди решеше, че ще подходят сериозно и ще довършат платената ѝ задача - щеше да ѝ помогне; ала скимнеше ли ѝ да нахлуят в балната зала, да затанцуват кан-кан и да унищожат всички плата с босилекови салати и песто, за ужас на цялата тълпа - щеше да бъде ангелът до нея. Въпреки отвратителния му ден, нощта се очертаваше да е върховна за Джаксън и новата му адреналинна спонтанност. И всичко това бе благодарение на тази странна и потенциално опасна демоница, която (нямаше да ѝ даде шанс да го забележи, но) караше сърцето му да тупти в очакване.

Възраст : 29

На демонката започваше да ѝ става едно такова странно, че постоянно ѝ бъркаха името. Толкова ли нямаха букварчета в тая страна, че да запомнят буквичките и да ги съберат в име и фамилия? Името ѝ даже беше бая просто - само едно първо и едно второ. Нямаше презиме, защото нямаше баща, нямаше и титла, защото беше прост демон. Можеше да се казва Касиопея вон Хвалипръцкова, например. Макар че нещо ѝ подсказваше, че тогава всички щяха да го пишат правилно. Мърши.

Касиди прибра парите и шнолата, която беше доста хубавичка и щеше да си я сложи по-късно, когато бяха далеч от погледите на коконите. Засега нямаше да си признае, че са в нея. Прошепна и на Джаксън да се прави на ударен. Сетне премисли, и макар Паци да ѝ беше осрала името, беше подготвила обещаната награда, което май значеше, че мисията беше сериозна, и нямаше да се опитат да я очистят, за да запази мълчание. Значи и тя щеше да изпълни житейския си дълг. На това приключение се беше родил един нов демон, съобразителен и емпатичен. И със страст към непознатите култури и манталитети. Пък и белокоската никога не беше ходила на официално събитие, сигурно нямаше и да отиде повече. Затова изпъчи гърди, пооправи роклята си и игнорирайки крайно непочтителното! изказване на събеседника си за цветенцата ѝ, му подаде обърната надолу длан.
- Бихте ли ме придружили за един танц, уважаеми сър? Само ще трябва да ме насочвате, защото не съм танцувала бални танци от 265 години - довърши с усмивка, без да уточнява, че беше на 264 години.

Admin

Джаксън надигна заинтригувано вежда, а сянка от усмивка премина по лицето му. Брей, колко съвестни били тези демони! А можеше просто да вземе парите и да духне нанякъде, тъй като видимо слугите на дукесата бяха достатъчно глупави, че да не запомнят името на една Касиди Евърглоу - та какво оставаше да я преследват после. Всъщност, ако някъде на този свят съществуваше Касандра Евърмор, всяка грешка на Касиди би отишла на нейн гръб. На теория, на белокоската нищо не ѝ пречеше да зареже Патриция тук (и да избяга с Джаксън на Мракдивите), но явно демонската доблестност криеше своите изненади.
- 265 години звучат като миналия вторник - поде на свой ред доктор Ким, докато каретата забавяше хода си. - Стига да не настъпваш гостите, никой няма да разбере. А ако ги настъпиш... постарай се да е здраво.
Лоша новина беше Джаксън в прероденото си амплоа на богаташки гангстер. Беше точно толкова непредвидим, колкото и всичките въпросителни ефекти на отварата за смяна на лика, с които Касиди трябваше да се бори. И макар и да го играеше подкрепа, нещо ѝ подсказваше, че той е красива, но притеснителна неизвестна.

* * *

Само половин час по-късно вече бяха в огромна бална зала, божествено декорирана в цвят шампанско. От десетметрови прозорци се спускаха великолепни завеси от най-скъпи платове, извезани със златни нишки. Толкова много плат имаше само в тях (дори не броим покривките и подобните на торти рокли на гостенките), че можеха да облекат жителите на 40 бедни демонски села за няколко национални празника наред.
До този етап Джаксън, когото Касиди в момента държеше подръка, спрямо нормите на етикета, бе водил всички формални разговори на влизане. От нея се очакваше само да прави реверанс, след реверанс, след реверанс, след реверанс - с усмивка на уста. От пияните придворни дами на дукесата нямаше и помен, навярно изгубени някъде из залата. Те не бяха никакъв проблем.
- Дукесо! - ръката на Касиди бе сграбчена от млада дама, пищно окичена цялата в бижута. По пламъчетата в очите ѝ си личеше, че е щастлива да види Патриция. - Нима сте тук? По спомен нямаше да идвате, защото ще бъдете заета с... - сниши глас и се огледа съзаклятнически, сетне вдигна ветрилото си и прошепна. - ... нещото!
Ами сега? Дукесата бе достатъчно щедра да дари Касиди с всякаква информация за родословието си, любимата си лятна супа, височайшия етикет и номера на обувките на кучето си, но май не беше споменавала за никакво "нещо".

» По следите на зеления елф (Касиди Евърглоу, Офелия Оселис)
» Малката спретната хижа на Касиди
» Вампирският пазар (Касиди Евъглоу; Бенедета Уард)
» [К][Ивент] Божествена градина (Араела Клайн)
» [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз)