[Д][Ивент] Животът е сцена… (Касиди Евърглоу)

Възраст : 30

Все така наведена напред, Касиди неприкрито оглеждаше червенокосата демонка. Видя неприязъна, който за кратко украси лицето ѝ при споменаването на конния факт. Добре, че Касиди беше прочела една енциклопедия през живота си и точно в нея бяха възпяти уникалните способности на малките кончета да проходят почти веднага след раждането. И съдейки по смръщеното лице на кандидатката, и тя знаеше, че Касиди бе изрекла долна лъжа. Логиката не беше баш идеална, но реакцията навеждаше белокосата на мисълта, че сънародницата ѝ май наистина харесваше коне. А дори и това да беше още под въпрос, пръстенът беше на лявата ѝ ръка, и беше или на средния или на безименния пръст. Нещо навеждаше Касиди на мисълта, че най-вероятно беше на безименния. Може би ако беше на средния, девойката нямаше да побърза да скрие така бързо ръцете си? Или пък да ги подтикне да се признаят за победени. Бързаше, преди да я хванат.

Касиди се усмихна чаровно и се облегна на удобния си стол. Планираше да изчака жената-мъж да обяви решението си, но щом такова не последва, реши да си позволи поредното своеволие за вечерта. Прокашля се и изправи гръб, преди да заговори с възможно най-неутралния си глас:
- Ако позволите. Госпожо Либерофф, наистина ни затруднихте. Но ми се струва, че имам решение на загадката. Кажете, къде се състоя сватбата ви?
Дано знатната дама не я изриташе през страничния вход, задето си позволяваше да говори, ала нямаха цяла вечер. На Касиди наистина ѝ се печелеше онова, което беше за спечелване.

Admin

Касиди Евърглоу написа:: Бързаше, преди да я хванат.

Определено бързаше. И си пролича.
Либерофф вдигна важно брадичка и погледна настрани за момент, сякаш очакваше отговорът на зададения въпрос да влезе през вратата всеки момент, ала нищо такова не се случи. Вместо това, се поусмихна с престорена увереност и разпери ръце:
- Хванахте ме. Наистина съм омъжена. Ала пропускате един много важен момент на импровизационния театър, а и на лъжите, като цяло - прибирайки отново ръце зад гърба си, Либерофф закрачи из малката с тая с уж небрежната походка на шеф в производствена фабрика. - Виждате ли... лъжите трябва да се случват на момента. И действат на момента - щракна с пръсти при последната дума. - Не всеки може да седне в групичка като вас и да си отдели нужното време да разсъди, особено, ако не очаква, че отсрещното създание го лъже. Не мислите ли, че ако погледнем ситуацията в реална или сценична среда, всъщност се справих много добре? Не мислите ли, че заслужавам шанс за тази роля? Каквото и да сте ми приготвили, мога да се справя с него. Убедена съм.

По някое време през тази своеобразна избирателна реч, престорената увереност на демонката беше добила плътност и материя, и вече струеше от гласа ѝ с настоятелна убедителност. Зад ветрилата си, дамите сведоха умислени погледи. В действителност, доводите на Либерофф имаха резон. За някой, който трябваше да мисли на момента, се беше справила добре, ръстът ѝ беше подходящ, а и хъс не ѝ липсваше - нито пък опит.

Ако Касиди искаше окончателно да елиминира най-голямата си опонентка, моментът беше сега или никога.

Възраст : 30

Касиди виждаше бавно заформящата се избирателна партия, начело с Алена Либерофф, и това не ѝ харесваше. Трябваше да вземе нещата в свои ръце, за да спечели онова, което беше за спечелване. Май скоро трябваше да разпита за какво всъщност се съревноваваха така борбено.

- Напълно сте права, госпожо Либерофф - заговори за пореден път Касиди, защото трите височайши дами явно бяха използвали едната си мозъчна клетка да се принизят на нивото на клюкарещи второстепенни героини, оставяйки всичко в ръцете на Касиди. Макар и самата тя да беше участничка в конкурса. - Но знаете ли кое ми помогна да отгатна лъжата? - последва кратка пауза, за да създаде усещането за мистика и напрежение. - Лицето ви. Иска ми се изцяло да си присвоя заслугата, но всъщност сама се издадохте. Видях, че искахте да поправите твърдението ми. Не се овладяхте навреме. - Белокосата избута стола си назад, изправи се в цял ръст и заобиколи трите грации, запътвайки се към центъра на стаята. Какъв по-добър начин да притисне противника, от това да им навлезе в личното пространство? - Десет години опит не са никак малко, но явно за вас са недостатъчни. Трябва да контролирате емоциите си по-добре. Все пак очите са огледало към душата, а през вашите се видя всичко. Тук губите единствено кастинга, но отвъд тази пещера може да си навлечете безброй беди, ако оставите емоциите ви да си проличат, както направихте сега.

За момент Касиди се замисли, дали не беше прекалила, като атакува съперничката си директно. Ала моралният ѝ компас не сочеше правилно и това чувство бързо я напусна. Помълча малко, за да може всички гъбки в стаята да попият думите ѝ, преди да открие всичките си карти. Изглеждаше, че на този етап можеше да загуби единствено от другата демонка.
- Не сте единствената кандидатка тук. И аз участвам в състезанието и успях да излъжа уважаемото жури при същите условия като вашите. Щом аз се справих, защо вие не успяхте, хм? Кажете, уважаемо жури, има ли критерии, които аз не покривам, но госпожата тук - да?

Admin

Двете подгласнички на госпожица шикозност си поеха шокирано дъх. Иззад ветрилата им надничаха само опулените им погледи, напрегнати до неузнаваемост. Уважаемото жури беше стъписано.
Настана тегава тишина, прекъсната единствено от снизходителния смях на Либерофф. Тя отвори уста да възрази, несъмнено с някоя изключително хитроумна контраатака, ала такава не последва. Точно отсреща, знатната дама се беше изправила от креслото си, за пореден шок на всички присъстващи. Какъв развой само! Каква интрига! Нищо чудно, че кастингът се провеждаше именно под земята, защото едва ли светът на повърхността можеше да понесе тези пет театрални диви (и двамата театрални диваци на вратите) задълго.
- Изключително правилно, Евърглоу - знатната дама вдигна брадичка и изгледа момичетата някак отвисоко, макар и да бяха на абсолютно един и същи ръст. - Току-що доказахте, че притежавате всички качества на една хладнокръвна лъжкиня. И очевидно имате хъс - Тя закрачи към двете кандидатки и застана помежду им. - Печели Евърглоу. Погрижете се Либерофф да бъде възнаградена за мълчанието си и отпратена.

Като по поръчка, в стаята нахлуха няколко мъже, които да изкарат разярената червенокоса демонка. "Що за кастинг! Пълна аматьорщина!", ехтеше гласът ѝ из пещерата, докато я извлачваха нагоре под обстрел на цветущи прилагателни. Към главата на даже Касиди литна един яден пантоф.
- Е, Евърглоу - обърна се отново към нея дамата, ловко избягвайки пантофа. - Дано да ви бива с имитациите. Защото ще ви се наложи да бъдете МЕН! Дукеса Памела-Патрисия Катарини Вивалди.

Изрече името си с такава гордост, че би било грубо от страна на Касиди да сподели, че май никога не беше чувала за никаква Памела, камо ли за Патрисия, още повече Катарини и най-малко за Вивалди. Е, за Вивалди май беше чувала, но в друг контекста. А ако случайно ролята на помпозна аристократка не ѝ допадаше, то моментът да премисли беше именно сега.

- Ако прекъснеш ивента тук, няма да има последствия и можеш да се върнеш към него отново. Но ако продължиш, от този етап насетне няма да има възможност за прекъсване.

Възраст : 30

Ако Касиди беше цветенце, то в сегашния момент щеше да увехне. Защо беше вдигала толкова кофи пълни с камъни, ако нямаше да ѝ дадат ролята на бодигард? Стисна устни, преди да попита коя от четирите дукеси беше за нея, или да помоли да играе само Вивалди. Не беше лъгала така усърдно, че да я изритат заради непристойно поведение.

Задоволи се с тежка въздишка, която, ако попитаха, щеше да обясни като отпускане на нерви от усилената надпревара. Поблагодари на триото, помаха официално и на пазачите на вратата - най-яките хора на това събитие и реши, че е време да разбере абсолютно всичко за ситуацията, в която сама се беше набутала.
- Ще бъде чест за мен да бъда Вас, дукесо Памела - и Патрисия, и Катарини, и Вивалди, продължи да изрежда наум. - След като съм официалната победителка, мисля, че е време да ми споделите какво всъщност означава да бъда...вас. Нямам търпение да разбера.
Всъщност Касиди нямаше търпение да си вземе парите и статуетката, ала не беше нужно да казва това на работодателя си още на първия ден.

Admin

Другарите гардероби набързо събраха всичките предмети в пещерната стая и ги метнаха на гърбините си. На момичетата пред вратата за влизане им беше обяснено, че ролята е вече заета, и на всяка от тях бяха раздадени по десет монети с изричната молба да поддържат конфиденциалност. Купуваха мълчанието им. И то съвсем безсрамно.

Шикозната дукеса беше изведена с възможно най-голямото внимание към страничната врата, а след нея всички бяха подканени да се изнижат от пещерната стая. На излизане, и когато се увериха, че и последното същество беше излязло от пещерата, един от бабаитите запали нещо и го метна долу по стълбището. Бам! С огромна експлозия си беше отишло и последното доказателство, че това място изобщо беше съществувало. Кастинг ли? Глупости. Сред тези китни поляни, хълмчета и лиани? Сменете си дилъра, госпожа инспекторке!

В приказно красива карета беше настанена дукеса Памела-Патрисия Катарини Вивалди, а свитата ѝ от двете кокони зае другата, не чак толкова хубава карета. Бодигардите явно щяха да бъдат пеша. За голяма изненада на абсолютно всички присъстващи обаче, дукесата помаха с ръка на Касиди и я подкани да влезе в нейната карета, съответно предизвиквайки недоволни сумтежи от страна на коконите в плебейското возило.
Щом се настаниха и каретата потегли, дукесата поде важно:
- Ах, Евърглоу. Изключително трудна задача имате, но вие сте перфектната кандидатка за случая. Ще се справите отлично. Дано. Иначе не отговарям за последствията - тя извади ветрилото си и го заразмахва някак незаинтригувано. Погледът ѝ зашари закратко към полетата навън през едно от малките прозорчета на каретата. - Имам голяма тайна, Евърглоу. И за да я опазя, ми е нужна перфектна лъжкиня като теб. Като... мен.
Малка усмивка, едновременно доволна и някак примирена със ситуацията, кацна на устните на дукесата. С едно изящно движение, тя извади малко куфарче изпод седалката си и го подаде на Касиди. Вече беше минала на "ти".
- Чувала ли си за "уредени бракове". Е, и да не си, ще ти се наложи да присъстваш на един. От мое име. Аз имам важен ангажимент в същия ден и няма да мога да отида, а това е от изключителна важност за родителите ми. Ясно?

Не? Дукесата беше прекалено лаконична за някой, който току-що сервираше на непозната наемница за ролята ѝ като бъдеща... компаньонка? годеница? ЖЕНА? на непознат мъж. Несъмнено Касиди имаше въпроси, но по всичко личеше, че Памела-Патрисия Катарини Вивалди смяташе, че има покритето да пита "ясно?" без да посрами целия си род.

Възраст : 30

Касиди пое куфарчето с неприкрито любопитство, ала преди да съумее да го разтресе и отвори, думите на дукесата достигнаха до ушите ѝ. Значи почти беше познала. Мислеше, че жената-мъж търси фалшива годеница за някой друг, не за себе си. Все пак изглеждаше отдавна да е подминала възрастта, в която годеникът ѝ ще да е под седемдесетте. Белокосата демонка видимо потръпна при мисълта да бъде уредена съпруга, дори и фалшива, на съсухрен старец. Не, не биваше да прибързва. Констанса-Параскева както-там-се-казваше, не ѝ беше дала почти никаква информация. А каретата беше удобна и създаваше атмосфера, предразполагаща за откровен разговор.
- Звучи много интересно, Паци - нали може да ти викам така? - без реално да изчака отговор, Касиди остави куфарчето на мястото до себе си, сплете пръсти и се наведе към дукесата. Жената си даваше вид на някой над тези неща, но реално имаше нужда от помощта на Касиди. Затова ѝ говореше на ти, канеше я в личната си карета, въпреки неодобрението на лакеите си, и я ласкаеше. - Но ще ми трябва повече информация. Не е нужно да споделяш много. Интересува ме само кой е женихът, работата уредена ли е вече, или това е първата среща, не сте ли се виждали до сега, и, ако не пречи - какъв под ягодите е този ангажимент, който те кара да си търсиш двойничка в пещера?? - Касиди може и да беше повишила глас към края на въпроса си, ала ситуацията наистина беше абсурдна и изричането на глас не я правеше по-малко такава. Въздъхна тежко и се захвана да отваря куфара, но не пропускаше да хвърля по поглед на дукесата, притискайки я да дава отговорите. Че иначе Касиди щеше да се хвърли от каруцата и до тук с плана на Мария-Роберта Алфонсо Херера.

Admin

Констанса-Параскева-както-там-се-казваше, присви преценително очи. Тонът на Евърглоу не ѝ харесваше, но пък момичето имаше смелост. Хубава черта. Конкретно за тази задача.
- Не ти трябва да знаеш какви са задълженията ми. Но мога да те уверя, че са напълно законни. В аристократичните среди жените не са особено на почит, що се отнася до бизнеса, и моето желание е да променя това. За да се случи, трябва да посетя конкретно място в конкретно време, което съвпада с уредената среща.

Дукесата сведе бърз поглед към куфарчето, в подкана към Касиди да разгледа съдържанието му. Вътре имаше три тома "Етикет и маниери", по приблизително 700 страници всяка, писмо, подписано от родителите на дукесата с уведомление за срещата (утре вечер!), две покани за бал, кесийка с 20 монети, лично приготвена папка с информация за дукесата, живота ѝ, харесванията и нехаресванията ѝ (беше парфюмирана, между другото) и една голяма трътлеста колба с тапа, пълна с някаква пурпурнорозова течност. Изглеждаше, сякаш има вкус на всичките бонбони на света едновременно.
- Нямам представа кой е кандидатът, обикновено жените не знаят предварително - поде отново жената, в отговор на останалите въпроси на своята бъдеща двойничка. - Ще бъдеш там петнадесет минути преди началото на срещата и ще чакаш на отредена маса в конкретния ресторант. Той сам ще дойде при теб. След срещата ви сте задължени да посетите дебютантски бал като двойка за вечерта и да поднесете подаръци и поздравления. А после се качваш обратно на каретата ми и ще бъдеш откарана някъде далеч.

Каретата спря. Съвсем скоро прозорецът за въпроси, отговори и разяснения, щеше да приключи. Памела-Патрисия Катарини Вивалди също не изглеждаше готова да остави Касиди сама, затова се приведе леко към нея и някак по навик сложи ветрилото отстрани до устните си.
- Задачата ти е да те хареса достатъчно, за да остане доволен. Но не достатъчно, за да поиска втора среща, иначе ще бъдем разкрити, ако види мен след това. Имаш ли други въпроси?
Звучеше като изключително труден баланс за постигане. Да я хареса - лесно. Да не я хареса - още по-лесно. Но хем да я хареса, хем не чак толкова, беше непредвидима и откровено казано неизмерима абстракция, с чието изпълнение трябваше да се нагърби Касиди.

Възраст : 30

Като една самостоятелна и еманципирана жена, Касиди никога не беше планирала да се врече във вечна любов на някого. Е, беше ѝ минала подобна мисъл на онова текезесарско бюро, докато Джаксън Ким демонстрираше, че беше ял много близалки като малък. Беше момент на слабост. Затова сега, държейки всички тези безполезни работи в ръцете си, белокосата беше далеч от екзалтирана. Остави трите тома в куфара, защото планираше да ги вземе със себе си - щяха да са чудесни подпалки, ако попаднеше в напечена ситуация. Остави и поканите и уведомлението, след като набързо ги разгледа, и прибра парите в пазвата си, да не би да избягат. Извади папката, защото щеше да ѝ се наложи да я прегледа, за да е още по-добра актьорската ѝ игра, също извади и колбата, която разклати с въпросително изражение.
- Това не е отвара, която ще ме превърне в теб, нали? - веждите ѝ се свъсиха още повече, при мисълта, че можеше да се наложи да изглежда като дукесата. Касиди имаше достатъчно високо самочувствие за себе си, че да осъзнава колко красива личност беше. Хм, всъщност, може би щеше да е проблем, ако искаше да се постарае да няма втора среща. Дали не беше по-добре наистина да прилича на дукесата? Тогава може би и до първа среща нямаше да се стигне.

Пазеща злобните си мисли само за себе си, Касиди се захвана да разлиства напарфюмираната папка, попивайки всякаква важна информация за дукесата, като малка гъбка. Затвори папката щом каретата спря и вдигна червените си очи към дукесата. Имаше няколко последни въпроса, а после...е, щеше да го кара на шесто чувство и късмет.
- Къде ще отседна до утрешната среща? Надявам се си ми приготвила дрехи, не мога да се появя по панталон и риза - направи жест с ръка към ежедневните си дрехи, обръщайки особено внимание на поочуканите токчета. - Също къде ще намеря подаръците за бала? И, най-важното - 'откарана някъде надалеч', разчитам да значи 'откарана в дома ми в покрайнините на Черногледово', а не на някой черен пазар, където ще се отървеш от мен, нали?

Admin

Дукеса Вивалди потвърди опасенията на бъдещата си двойничка за отварата. Да, точно това беше. Сътворена от най-добрата вещица в Тъмнината срещу правилната цена, пурпурната течност щеше да даде на Касиди привилегията да се превърне в аристократка за един ден. Съвсем буквално. Единственото, върху което отварата не можеше да влияе, беше височината на съществото - но всичко останало (увери я дукесата), си беше съвсем, ама СЪВСЕМ същото. Една от придворните ѝ вече я беше опитала под секрет и след инспекция на голо, отварата беше получила одобрение. И Касиди ли щяха да инспектират?
- А сега се събличай - заповяда Памела-Патрисия и започна да се съблича на свой ред. Вярно, че така или иначе Касиди щеше да я види гола в огледалото, но нужно ли беше да се случва сега? - Придворните ще се погрижат за външния ти вид, за подаръците също. Ако се затрудниш в нещо, само се усмихвай СДЪРЖАНО и кимай леко - не ѝ се случваше често да се съблича сама, но дукесата развърза криво-ляво корсета си и се зае да дърпа роклята. - Не разговаряй излишно, не ме излагай. Откраднеш ли нещо, ще те намеря. Алиса и Мелиса знаят всичко, обръщай се към тях.

Роклята на дукесата се озова в скута на Касиди, а жената извади втора одежда и скорострелно я облече. Защо просто не беше дала на двойничката си другата рокля? Най-вероятно бяха бутикови и единствени по рода си, затова.
Както беше спряла, за да изчака отварянето на огромна порта (съдейки по звуците навън), каретата тръгна отново - бавно и полека. Без да иска позволение, жената се зае да съблича Касиди и лично да я пъха в леко потната си от мъката със събличането рокля. Опря крак в гърба ѝ, стегна здравата корсета. Старите дрехи на белокоската скри под седалките. Накрая на главата ѝ постави някакво украшение за глава с воал, което скриваше цялото ѝ лице, тупна ветрилото си в ръцете ѝ я джитна навън през вратата на каретата.

Един възрастен чичо с бяла перука монотонно обяви пристигането на дукеса Памела-Патрисия Катарини Вивалди в собствения ѝ дом. От следващата карета изскочиха двете кокони от по-рано и подхванаха Касиди под лактите, за да я заведат нанякъде.
- Дукесо, прощавайте - падна за дълбок реверанс пред нея друг възрастен чичо с бяла перука. - Какво ще желаете за вечеря?

Коконите до псевдо-дукеса Касиди Катарини Вивалди се напрегнаха и стиснаха ръце. Ами сега?

Възраст : 30

Дукеса Касиди Евърглоу Вивалди Втора простена недоволно, докато истинската дукеса стягаше връзките на корсета сякаш озаптяваше диво животно. Одеждите си бяха цяло мъчение, нямаха нищо общо с широките, удобни ризи на демонката. Напротив - органите ѝ все едно бяха наблъскани в кутийка, а гърдите ѝ или щяха да се вдлъбнат и да изчезнат завинаги, или да се разпилеят извън корсета. Всеки случай на Касиди ѝ беше трудно да диша и нямаше търпение да стигне до покоите на дукесата и да се разхвърля като пиянде на селско събиране.

Успя да грабне куфарчето преди да бъде най-безцеремонно захвърлена навън. От цялата ситуация с насилственото събличане, бе пропуснала да настоява за отговор на последния си въпрос. Може би щеше да ѝ се наложи да се изниже в златния момент след приключването на мисията, но преди каляската да дойде да я вземе. Беше твърде млада и красива да умре захвърлена в някоя канавка. Особено в този вид. Дано отварата имаше таймер и веднага след уредената среща да възвърнеше образа ѝ на сексапилна белокоса демонка. Дано само не го възвърнеше по-рано; тогава щеше да е бая сконфузно.

Чувстваща се като потно кебапче, дукеса Касиди-Патрисия Катарини Вивалди остави двете кокони да я подхванат, разчитайки, че ще я отведат до отредената ѝ за вечерта стая. Ала явно нито една от двете не беше подготвена за на пръв поглед семплия въпрос - какво искаше да вечеря дукесата? Касиди сигурно щеше да си поиска пържено пиле или друго мазничко, но какво харесваше дукесата? Опита да си припомни дали беше прочела такава информация някъде във файла, но не биваше и да се бави много с отговора си. Изправи гръб, усмихна се по своите разбирания за сдържано, и заговори с умерения глас на, надяваше се, истинската дукеса:
- Сега не съм гладна. Ще реша по-късно - кимна леко на чичото и подръпна Алиса и Мелиса, давайки им знак, че беше крайно време да я отведат в покоите ѝ. Имаше да чете цял файл с информация, която, напълно откровено, хич не я интересуваше.

Admin

Слугата кимна уважително, без да задава въпроси, и се отдръпна. Алиса и Мелиса вдигнаха важно брадички в опит да не им личи колко спечени са всъщност, и поведоха "дукесата" с уверена крачка към покоите ѝ.

Четири дълги стълбища по-късно, приятелките влязоха в огромна розова стая с обширно легло в нея, както и библиотека, кресла за отмора и врата към собствена баня (за която по-късно щеше да стане ясно, че е с размерите на Женския пазар в Зарево). Освен всичко останало, дукесата беше пропуснала да спомене на Касиди за съществуването на кучето си, което в момента седеше на леглото. Пухкавото създание завъртя любопитно глава настрани, подуши въздуха изпитателно и... БЯСНО СЕ РАЗЛАЯ.
- Чочо! Стига, не дръж такъв тон на нейно превъзходейство - веднага побърза да се скара на аристократичния пес едната от двете придворни. Другата затвори вратите и си отдъхна тежко.

Чочо продължаваше да ръмжи, да се ежи и да голи малките си смешни зъбки срещу напомпозената в потните дрехи на дукесата Касиди, но не изглеждаше достатъчно надъхан, че да я захапе наистина. Просто беше много, ама много шумен.

Алиса и Мелиса дружно седнаха на двете канапета в стаята, също толкова уморени от цялата ескапада с истинската дукеса. Дано да пристигнеше навреме за важната си бизнессреща. Пък и с фалшивата дукеса не им беше лесно.

По което и време да решеше да прегледа записките на дукесата, Касиди щеше да намери само страшно безполезна информация относно харесванията и нехаресванията ѝ, личната ѝ душевна и физическа история от съществуването ѝ на този "така неразбираем и драматичен свят" (сякаш изобщо знаеше за какво говори в лъскавия си дворец), до вчерашния ден в девет вечерта; за 407-те ѝ любими книги, фалшивата ѝ бенка, любовта ѝ към Чарлз Чайковски Четвърти (на галено Чочо, но никога пред хората!), колко много я дразни слугата Филип (и да бъде възможно най-груба с него), как тайно си пада по Алиса, но само мъничко (и в никакъв случай да не казва на Мелиса, защото ще я издаде); както и грижовно подбрани съвети за първа среща с аристократичен господин. На всичкото отгоре задължително ѝ беше написала с главни букви "ДА ПРОЧЕТЕ ТРИТЕ ТОМА ЗА ЕТИКЕТА!" и да не я излага. И указанията на бутилчицата бяха 40 страници със странични ефекти. Боже, колко много писания. На Касиди нямаше да ѝ остане време за такива работи. Може би трябваше се съсредоточи само върху едно нещо или просто да прочете по диагонал от всяко едно. Как ли щеше да подходи към такъв обем на информация?

- Със следващия си пост трябва да направиш избор.

Имаш 4 неща за четене: 1) Томовете за етикета, 2) Обясненията на дукесата за характера ѝ, 3) Страничните ефекти на отварата, 4) Съветите на дукесата за среща с аристократ.

От тези 4 неща, си избери три. И със следващия си пост хвърли три зара (всеки го въртиш само по веднъж - т.е. три зара всеки до 6), като пишеш кой зар на кое от трите неща съответства. Например зар 1 е за томовете с етикета и пр. В зависимост от късмета ти, ще получиш толкова информация за трите избрани от теб неща, колкото е резултатът от заровете ти. Тази информация може да бъде както полезна, така и безполезна, или пък хинт за нещо. Ако не разбираш, пиши ми.

Възраст : 30

Дукеса Касиди-Патрисия Катарини Вивалди влезе в стаята с цялата си пристегната и потна прелест. Усещаше се смазана под стегнатите одежди на дукесата, а и това, че усещаше потта ѝ по кожата си, никак не помагаше. Даже лекичко ѝ се гадеше и нямаше търпение да излезе от тези дрехи. Дори не изчака Алиса (или беше Мелиса?) да затвори вратата, преди да извие ръце под неудобния, но необходим ъгъл, за да се захване с развръзването на корсета си. Двете грации хубаво поседнаха, ала помощта им щеше да ѝ е необходима, затова ги привика с жест.

Докато се бореха с дрехите ѝ, Касиди най-накрая съумя да разгледа покоите на истинската дукеса. Кимна доволно при вида на спалнята - леглото изглеждаше удобно, розовото не беше твърде много, и това огледало ли беше над леглото? Тук сбърчи нос, защото не искаше да знае точно какви ги правеха Паци и Чочо на това легло. А после осъзна, че Чочо всъщност беше кучето, а не някой сексапилен мъж, който се промъкваше всяка вечер през прозореца, и ѝ стана още по-неудобно. Не я разбираше тази буржоазия.

- Това куче трябва ли ѝ - запита, още щом животното се разлая. Поведението му не беше учудващо. Все пак в стаята беше влязла някаква странна жена. Или просто ѝ се караше, задето бе така потна? Което и да беше, Касиди нямаше особен афинитет към животните, особено към шумните такива. Можеше да изпържи кучето, или просто да го метне през прозореца. Със сигурност дукесата можеше да си позволи ново.

В крайна сметка реши да остави двете грации да го успокоят, и да се заеме с по-важните неща. Като пресяването на всичката предоставена информация. Май на Паци ѝ беше скучничко, защото в ръцете на белокоската имаше твърде ненужна информация. Преценявайки, че нямаше физически начин да се справи с всичкия материал, Касиди реши да ги разпредели по важност. Първо щеше да прочете за страничните ефекти от отврата - все пак я касаеха директно, и щеше да е хубаво от сега да знае, ако имаше шанс да ѝ порасне трети крак по време на вечерята. След това щеше да прочете съветите за среща с аристократ, макар и да си мислеше, че все ще се справи с една среща и един мъж, и за последно остави томовете за етикета. Не беше планирала да ги чете, ала явно Паци наистина държеше на това. А и сигурно те бяха писани от някой друг и щяха да са по-обективни от папката, съдържаща информация за характера ѝ. Нали? Пък и щеше да се допита до двете грации за неща като любима храна, напитка, с колко салфетки си бършеше дупето, и кой беше Филип.

//Правя опит със зарчетата.
1 - отварата
2 - среща с аристократ
3 - томовете за етикет

Admin

The member 'Касиди Евърглоу' has done the following action : Зар

#1 'Зар' :
[Д][Ивент] Животът е сцена… (Касиди Евърглоу) - Page 2 3

--------------------------------

#2 'Зар' :
[Д][Ивент] Животът е сцена… (Касиди Евърглоу) - Page 2 5

--------------------------------

#3 'Зар' :
[Д][Ивент] Животът е сцена… (Касиди Евърглоу) - Page 2 5

Admin

Касиди добре се беше усетила, че нямаше да може да поеме всичкото това количество информация, и че щеше да ѝ се наложи да подходи предвидливо към домашните си. Неусетно за нея, по-голямата част от нощта беше преминала в прочитане по диагонал на томовете с етикета, съветите на дукесата за срещи с аристократи и огромния списък със странични ефекти на отварата. По някое време беше предала дух на Сънчо, и беше заспала на удобното мекичко легло на Памела-Патрисия.

Алиса и Мелиса я бяха завили, но за нещастие бяха оставили Чочо песа с нея в стаята. И макар и сравнително по-спокоен след умело подлъгване с лакомства, той все пак беше решил да изкара яда си върху абсолютно всичките записки и хартии, които дукесата беше оставила за Касиди. От книгите до парфюмираното ѝ писмо, Чочо беше разчочкал и надъвкал всичката налична информация, и уморен от усърдната си работа, сега доволно похъркваше в леглото си отстрани.

Мекото утринно слънце погали спящото лице на дукеса Евърглоу и нежно я събуди с благата песен на пролетните птички и трудолюбивото жужкане на сладките пчелички на прозореца. Да бе. Ама друг път. Романтичната картина приключваше само с утринното слънце, защото истинската причина за ранното събуждане на Касиди беше наличието на ЗВЕРСКИ ГЛАД!

За щастие, точно в същия момент, от вратата се дочу потропване.
- Закуската, ваше превъзходейство. Ако позволите - обади се мъжки глас пред голямата двойна врата и някой натисна бравите надолу. Двете кокони бяха пропуснали да заключат. Лоша новина за белокосата странница в леглото на мистериозно изчезналата дукеса. Ако я разкриеха сега, край на грамито, край на златния глобус и край на живота такъв, за какъвто Касиди мечтаеше.

- Вече няма да е възможно да черпиш повече информация от файловете защото са разрушени.

Ето какво е научила Касиди досега, спрямо заровете и избора ти.

I) Отварата:
1. Консумирането на босилек би породил нежелани изменения във външния вид на клиента.
2. Не е желателно да употребявате думи, които съдържат звука "им" след използване на отварата.
3. Лицето ви в никакъв случай не трябва да бъде докосвано от плат или плът. Допир до лицето би създал временен проблем с илюзията, и е възможно истинското ви лице да се покаже за няколко секунди.

II) Съветите на дукесата за среща с аристократ:
1. Остави го да говори и се прави на впечатлена от разказите му.
2. Не забравяй да го гледаш с големи, ококорени очи. Пърхай с мигли - ще му хареса.
3. Деликатно го разпитай за родословието му. Това винаги е много важно.
4. Когато докосваш небрежно косата си, следи внимателно погледа му. По него ще познаеш дали наистина е заинтригуван от теб (достатъчно, че да обръща внимание на всяко твое действие), или не.
5. Никакъв излишен физически контакт! Позволена е единствено целувка по ръката от негова страна, реверанс или танц. Избягвай всякаква друга физическа близост.

III) Трите тома за етикета на висшето общество:
1. Хранете са като дама. По малко, внимателно и кокетно. В чинията Ви трябва да остане поне 75% храна след приключване. Не забравяйте да изпратите комплименти на готвача или да изразите недоволството си, ако вечерята не Ви е допаднала.
2. Независимо дали сте се нацапали, не забравяйте да потупате лицето си с кърпата след хранене. Само крайчетата на устните, разбира се.
3. Приборите са наредени в последователността, в която ще ги използвате. Започва се от най-външните и се преминава към останалите. Ножовете и лъжиците са отдясно, а вилиците – отляво.
4. Не предлагайте от своята храна на другите и не искате да опитвате от тяхната.
5. Добрият тон изключва използването на клечка за зъби по време на хранене.

» По следите на зеления елф (Касиди Евърглоу, Офелия Оселис)
» Малката спретната хижа на Касиди
» Вампирският пазар (Касиди Евъглоу; Бенедета Уард)
» [К][Ивент] Божествена градина (Араела Клайн)
» [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз)