Мястото се славеше със странното си име. Създателя на пазара искал да го посвети на къщовниците, затова го нарекъл ,,Вампирския пазар”, защото двете имали едно общо нещо - както вампирите, жените изсмукват живота от всичко живо. Намиращ се на главната улица, пълен със сергии, където можеш да намериш всичко. От хранителни продукти и подправки, до омагьосани предмети, отвари и оръжия. Повечето продавачи приветсваха с усмивка всеки новодошъл, което създаваше приятна обстановка. От време се чуваха недоволни клиенти или децата шарещи наоколо. Също така се водеха слухове, че ако отидеш на правилното място можеш да намериш и нещо незаконно, имаш ли желание. Разбира се цареше спокойствие, което се дължеше на стражите, киснещи на всеки петдесет метра. Явно кралството не спонсорираше достатъчно пазителите на закона, вярвайки че народът доброволно ще го спазва.
Слънцето плуваше в чистото от облаци небе докато Бенедета седеше в сянката на една тента в очакване на Касиди. Бяха си организирали една приятелска надпревара с доста високи залози. Задачата - трябваше да откраднат нещо, без да ги хванат. Уловката беше, че не се брояха лесни неща за крадене като плодове и ненужни джиндурийки. За целта рижавокосата жена беше облякла семпли дрехи в кремав нюанс, по този начин не се набиваше на очи, което щеше да олесни мисията ѝ. Със скръстени ръце под гърдите тя търпеливо чакаше и потропваше с показалец на бицепса си. Бяха избрали почивен ден, което значеше повече навалица, с която да се слеят. Очите на жената прескачаха от една сергия на друга в търсене на подходяща мишена. Усещаше как вече ръцете я сърбяха да прибере нещичко допълнително за себе си като сувенир.
Ако Касиди беше всичко друго, но не и демон, щеше да излезе от дома си прегърнала библия, защото бе напът да прегреши. За щастие обаче, самата Касиди беше едно голямо прегрешение, затова с бодра стъпка изхвърча от дома си, тряскайки вратата. Дори да я откачеше от пантите нямаше грижа - в мазето имаше още пет врати, чакащи да дойде и техният ред да бъдат безмилостно лашкани.
Денят беше хубав, ала задачата беше сложна, затова белокоската беше избрала някаква средна ситуация за тоалета си. По-тъмни цветове, за да не се набива на очи, но и по-свободни, летни дрехи, за да ...е, не се набива на очи. Щеше да е доста странно, ако навлечеше военното облекло, откраднала от съседа. С бавна, небрежна стъпка се доближи до Бенедета, правейки се че спира, за да оправи връзките на обувките си. - Е, планът същия ли остава? - запита, без да гледа другата жена, но със сигурност тя щеше да разбере, че въпросът бе насочен към нея.
Сканиращият поглед на Бенедета се беше спрял на един млад търговец, който се опитваше да пробута някаква лампа на един дядо. С периферното си зрение видя как Касиди се приближава до нея. Отстрани изглеждаше, че сама си говореше, но това явно не ѝ пречеше. Забавата тепърва започваше. Вместо отговор демонката получи само кимване за потвърждение. Е, време беше честната игра на нечестни действия да започне. С появата на съперничката си рижавокосата започна да усеща тръпката да се увеличава с няколко процента. Тя се отблъсна от стената и леко се приближи до Касиди, говорейки по-дискретно. - Имаме час. Чакаме се директно в гилдията - жената направи още една крачка, вече обръщайки гръб на белокосата. - Късмет.
Бенедета пое към главната улица, пускайки се по течението на тълпата. Първо се огледа за стражи като беше приятно изненадана, успявайки да преброи по-малко отколкото очакваше. Тя сложи качулката си, за да скрие огнената си коса. Очите ѝ прескачаха от една сергия на друга, от един търговец на друг. Първо застана до един дюкян, към който доста разновидни същества показваха интерес. Бяха изложени различни размери сандъци и навсякъде бяха окачени ключове. Продавачът веднага отчете Бенедета като драматично ѝ посочи нещо до него. - За теб, госпожице, имам кутия пълна с тайни! - елфът застанал срещу рижавокосата не можа да прикрие ентусиазма си към нея. Тя обаче само се усмихна и поклати глава, отдръпвайки се назад. Мистериозната кутия не ѝ вършеше работа. Затова се запъти към сергиятата от отсрещната страна, след което се огледа да не би Касиди да бе наблизо. Пазарът бе достатъчно голям,така че двете да не се засекат за няколко минути както се бяха разделили.
Касиди беше свикнала да я гледат странно, затова не обърна внимание на бабичките, дърпащи внучетата си от пътя ѝ. Какво, като си говореше сама? Поне се разбираше със себе си. Кимна в отговор на Бенедета, проследявайки я с поглед, докато рижавата ѝ (временна) съперница не се изгуби в тълпата. Един час, значи. Достатъчно време да всее малко хаос, а ако имаше късмет - и да си открадне нещичко, за спомен. Обходи пазара с поглед, за пръв път радвайки се на гълчавата. Много наблъскани хора беше идеалната ситуация за нечии палави ръчички да бръкнат я в тая чанта, я в оня джоб. Въпросните палави ръчички бяха нейните, затова уж небрежно, белокоската се сля с тълпата. Заглеждаше не само сергиите, но и купувачите, в търсене на лесна първа плячка. Не беше хубаво веднага да почва с трудното. Щеше да загрее с едно-две неща, преди да се огледа за онова, чиято успешна кражба щеше да ѝ донесе победата. Доближи се до един дюкан с най-разнообразни билки за отвари и готвене, и се намърда до три жени, които спореха с продавачката дали зърната на кимиона бяха по-вкусни цели или смлени. Разчитайки, че щяха да останат заблудени за дълго, Касиди се увери, че никой не я наблюдаваше и понечи да вземе едно пакетче с подправка за риба.
//Хвърлям зарчето, за да видя дали малката ми кражба е успешна
The member 'Касиди Евърглоу' has done the following action : Зар
'Зар' :
Бенедета Уард
Заглавие: Re: Вампирският пазар (Касиди Евъглоу; Бенедета Уард) Пон Май 10, 2021 9:25 am
Следващата сергия, на която очите на Бенедета се спряха представляваше опънат, персийски килим покрит с различни антични предмети. Еднооката продавачка пък беше заета да обяснява на един клиент как се използва лула. С преценяващ поглед, който хвърли, рижавокосата видя шанс да си пробва късмета. Чергата беше затрупана до такава степен, че едва ли щеше да се забележи липсата на един предмет. Жената се запъти към първата си мишена с походката на поредния потенциален клиент. Докато вървеше натам тя нарочно преплете единия си крак в другия, изценирайки препъването си. Тялото ѝ се озова на земята, а едната ѝ ръка най-случайно беше попаднала на килима. По този начин дланта ѝ захлупи една брошка. Еднооката продавачка и интересуващият се от лулата веднага се обърнаха в нейна посока, притичвайки се на помощ. Веднага я попитаха дали е добре и се заеха за да помогнат на Бенедета да се изправи. Рижавокосата стисна брошката в юмрука си и се остави да я повдигнат. Успехът ѝ зависеше от това новото ѝ притежание да се озове в джоба ѝ. Оттам вече щеше отново да се спусне в потока от хора.
Трите Наречници Admin
Заглавие: Re: Вампирският пазар (Касиди Евъглоу; Бенедета Уард) Пон Май 10, 2021 9:25 am
The member 'Бенедета Уард' has done the following action : Зар