[Д][Ивент] Животът е сцена… (Касиди Евърглоу)

Добре, че Касиди беше реагирала скорострелно, въпреки турбулентната си нощ в кошмари. Една секунда колебание и влезлият в стаята Филип щеше да завари непозната белокоска в леглото на дукесата, и най-вероятно да вдигне всичките три кралства нагоре с краката.

Затворена в банята, Касиди можеше да дочуе нежния му извинителен глас, както и тракането на прибори. Най-вероятно подготвяше закуската ѝ в стаята, или по заръка на Алиса и Мелиса (макар че с оглед на забраванческата им история дотук, едва ли), или дукесата го беше уредила предварително, та да не се налага на бъдещата ѝ двойничка да се разхожда излишно из имота ѝ.

Филип само обяви, че закуската е сервирана, и доколкото Касиди можеше да дочуе, излезе от стаята. На шишенцето с отварата пишеше, че е задължително да се изпие с нещо за похапване, и че консумацията на храна в последвалите 6 часа след употреба не беше препоръчителна. А Касиди, честно казано, беше доста гладна след пропуснатата вечеря снощи, и дори в момента стомахът ѝ се свиваше на оригами жерав от глад. Кой знае какви блюда ѝ беше подготвил слугата. Кой знае с какви чудесии закусваха позлатените шикозни дукеси!

В същия момент, в стаята нахлуха гласовете на Алиса и Мелиса - първоначално озадачени, сетне недоволни.
- Излизай да ядеш, имаме страшно много работа! Трябва да си избереш рокля, каталогът е тук - изнедоволства едната и нетърпеливо затропа по вратата на банята.

И може би бяха прави. Касиди трябваше да се погрижи за себе си, да похапне, да изпие отварата, да си избере рокля от несъмнено страхотния каталог, за който говореха коконите и после... после какво? Имаше цял ден на разположение пред себе си, докато станеше време за срещата ѝ с непознатия кавалер. Видимо нямаше да я оставят да се разхожда наоколо, а информацията за четене беше разпердушинена от Чочо песа. Дали пък нямаше нещо друго за правене тук, което да ѝ бъде от полза вбъдеще? Ставаше ѝ все по-лошо и по-лошо от внезапното ставане, от глада, от прекаленото количество информация, която беше погълнала снощи на гладен корем, от стреса на това да бъдеш някой друг. Всъщност... не, май по-скоро беше от глада. Определено. Черни петна затанцуваха пред очите ѝ. Ако не хапнеше нещо скоро, рискуваше да стане и по-зле. Но стореше ли го, трябваше да изпие отварата и да се лиши от гледката на собствените си лице и тяло за незнайно колко време. По спомен, отварата не даваше пълна гаранция за възвръщане на външния вид.

// Независимо какво решиш в следващия си пост, пусни да завъртиш едно обикновено зарче. Засега е тайна за какво.

Касиди въздъхна изтерзано около третата си мандарина за сутринта, впила жален поглед в отвратителната розова рокля, допаднала на Мелиса по неведоми пътища. Дали беше сляпа? Или виждаше цветове и измерения, непонятни за белокосата демонка, и затова бе решила, че отвратителната розова рокля би била коректен избор? Разполагаше се в покоите на дукесата от едва ден, ала Касиди вече беше убедена, че всички богаташи имаха поне една загладена мозъчна гънка. Дано поне Алиса намереше нещо вкусно, по възможност не поредния плод.

- Виж, Мелиса - поде демонката с Дипломатичния Глас. - Чудесно е, че си загрижена за Паци, но, замисли се. Роклята, която избра е твърде тежка и с твърде много плат. Чудесна е за спокоен излет в парка, ала довечера Паци, тоест аз, отивам първо на официална среща, а после на бал. И двете ще се състоят на затворено, в препълнени от хора зали. А знаеш каква жега става тогава - Касиди почна да си вее с ръка за допълнителен ефект. - Освен това сигурно ще съм леко нервна, все пак трябва да изиграя ролята на височайша особа като дукеса Памела-Патрисия Катарини Вивалди! Това, което опитвам да кажа е, че ще е по-хубаво роклята да е леко по-отворена, за да може тялото на Паци да диша. Или да не би да искаш да плъзнат слухове за потната дукеса, сривайки репутацията ѝ до земята?! За мен е все тая, аз ще си върна образа, но помисли за Паци, и колко засрамена и разочарована ще бъде.
Тук белокоската замълча, давайки време на коконата да попие думите ѝ. Надяваше се, че тънката ѝ манипулация щеше да мине. И докато Мелиса мислеше, уж небрежно побутна чинията с двете останали мандарини:
- Хайде, вземи си една, докато мислиш.

Нетипично наивно за нея, Касиди очакваше вкусът да е най-големият ѝ проблем. Вместо това само секунди, след като беше изпила отварата, се превиваше от болка, чувствайки се сякаш и най-малката костица в тялото ѝ ставаше на прах. Яркобяла светлина блесна в съзнанието ѝ, потушавайки всички мисли, различни от онези, които пищяха колко много болеше. Как беше възможно някой да изпита толкова много болка, без да се разпадне на съставните си части? Защо никой не я беше предупредил, че сделката идваше с такова мъчение? При други обстоятелства щеше да обмисля отмъщението си, ала сега единствено си мислеше как искаше болката да спре. Отвъд парещата болка, усещаше само как коремът ѝ се преобръща, а трите кьорави мандарини и салатата играеха казачок, готови да изприпкат през устата ѝ, директно на пода на дукесата. Дори не регистрира коконата и ветрилото ѝ, нямаше нито сили, нито мозъчен капацитет, да посегне към водата и да отпие. Пък и беше по-вероятно да повърне в чашата.

Отваряйки очи, първата ѝ реакция беше да застине, в очакване на ужасяващата болка, която бе изпитала по-рано. Когато такава не дойде, Касиди постепенно отпусна тяло, докато не потъна в удобното легло. Успя да отрази, че явно коконите се бяха възползвали от безсъзнанието ѝ да я поогледат тук и там. Убягваше ѝ смисъла на това начинание, освен ако целият двор не беше виждал Паци по...паца. Така де, чисто гола. Разтърси глава в опит да прокуди смущаващите мисли и се захвана с дългия си ден на релаксация, след който беше убедена, че трябваше да инвестира в по-голяма вана.

А щом дойде моментът за приготовления, Касиди предпочете първата рокля и се остави в ръцете на, надяваше се, опитните гримьори на дукесата. Беше си отпочинала, ала ако се вгледаше, щеше да види умората по лицето си. Ужасното преживяване още беше на доста преден план в съзнанието ѝ, и тялото ѝ със сигурност усещаше страничните ефекти от това напълно да измени структурата си. Дали възвръщането на образа ѝ щеше да е също толкова болезнено? Дукесата стисна зъби, ала преди да измисли как да се разсее, бе неочаквано заговорена. За момент изтръпна, хвърляйки поглед крадешком на коконите, ала те си оставаха все така безполезни. Май щеше да се вслуша в думите Заровни, и да пусне оплакване до истинската дукеса.
- Няма защо да се тревожите - поде с равен тон и лека усмивка, както Паци я беше инструктирала в каляската. - Умислена съм за предстоящата среща и кавалера си. Чудя се кой ли може да бъде... - остави мисълта недовършена, надявайки се да е докарала що-годе дукесата по поведение. А ако гримьорите бяха и клю-клю агенция, то можеше да измъкне и информация за предстоящата си среща.

Още в каляската, докато Паци ѝ споделяше злободневните си неволи обвързани с един непознат жених, Касиди се беше замислила, че може би въпросният щеше да е възрастен мъж. Сякаш днешната младеж беше по-еманципирана и склонна да излиза с приятели, или да контактува чрез OK!Monster - даже самата Касиди си беше писала с един-двама благородника, ако можеше да се вярва на профилите им. Организираните бракове бяха отегчаващо демоде, особено за една демонка, живяла хиляди години. Не отговори на коментарите на прислугата. Все пак нито беше истинската дукеса Вивалди, че да има отношение, нито споделяше мнението им. Естествено, че възрастта имаше значение. Дукесата надали беше на много повече години от Касиди, а повечето възрастни мъже биха били на възрастта на баща ѝ. БелоРозовокоската едвам потисна желанието да сбърчи лице и да издаде неприличен звук.

Няколко часа по-късно, Касиди беше все така недоволна. Стараеше си да не ѝ проличи, но се питаше защо двете кокони също бяха в заведението. Не, че се притесняваше от актьорската си игра. По-скоро се притесняваше, че двечките щяха да объркат нещо. Всеки път се доказваха като по-некомпетентни от предишния, а беше дошъл моментът на истината. Изглаждайки полите на роклята си, дукеса Евърглоу-Вивалди зае мястото си, прекарвайки следващите двадесет минути едновременно в очакване и в изучаване на новия си външен вид.

Усещаше как ѝ става скучно, и леко досадно, ала преди да се извърти и да изпрати редица сигнали на коконите, предполагаемият ѝ кавалер най-накрая благоволи да я дари с присъствието си. Лепвайки си леката, уважителна усмивка на Катарини-Вивалди, подаде ръка, обърната с дланта надолу, дали за целувка или уважително здрависване - предстоеше ѝ да разбере. Господинът беше на видима възраст, ала имаше добре поддържан вид и на пръв поглед мили очи.
- Добър вечер, уважаеми сър. Да, аз съм дукеса Памела-Патрисия Катарини-Вивалди. Бих се радвала да узная чия компания имам удоволствието да споделям тази вечер - постара се да държи тона си приветлив, но не твърде емоционален, изкривила устните си в, надяваше се, дружелюбна усмивка.