По следите на зеления елф (Касиди Евърглоу, Офелия Оселис)

Зелекси беше известен с много неща - иновативни дизайни на тарани, ненадминати умения за консервиране на храна, оригинално чувство за хумор, както и нестандартни татуировки по интимните части. Разбира се, ярката му персона бе направила изчезването му още по-куриозно! Къде ли се бе дянал този екстравагантен момък?! Дали бе отвлечен, дали бе напуснал родните си земи в търсене на приключение, или пък бе инсценирал собственото си изчезване?

Една късна ноемврийска вечер, пет души получиха идентични пликове с инструкции за среща в кварталната тъмноземска кръчма. Из набелязаните бяха и ярките особи на Касиди Евърглоу и Офелия Оселис. Какво ли ги очакваше там, и дали не бе поредната клопка за болни забавления на Елф Злобоне? Имаше само един начин да разберат.

***
Защо ѝ бе на Офелия да се забърква в подобен маскарад? Тя почти не познаваше Зелекси - баба ѝ държеше няколко негови автографа, които любовно милваше в тъмните часове на усамотение, ала освен, че бе идвал за отвари за промяна на телесен цвят, не знаеше повече за мъжа. Бил забавляга, истински корифей на женските сърца... а сега бе изчезнал? Защо, Дракула го взел, са решили, че тя трябва да участва в глупавата им среща? Ами, ако някой отвлечеше и нея? Не ѝ се нравеше тази работа, но, ако не се появеше им даваше поприще за съмнения, а това бе по-опасно. Изцъка неодобрително с език, прибирайки къс кинжал в чантата си, както и няколко шишенца отвари за казване на истината. Щеше да е интересна вечер, но поне щеше да е подготвена. Успееше ли да изкара и няколко жълтици в процеса - още по-добре. Кой знае.

На Офелия не ѝ трябваше слухов апарат за да улови медения, макар и шепнещ глас на спортното си гадже. На свой ред изпрати поредица от изпуквания я на дясната китка, я на
лявото кутре, както и кратко хлъцване, в подтвърждение на негласния въпрос на Касиди. Така значи, тайнственият култ бяха свикали и двете им главозамайваши особи на тази злощастна сбирка! Какви ли предположения имаше демонката по казуса?! Дали бе познавала Зелекси добре, дали... нещо се бе случило между тях? Може би имаше класифицирана информация за посещенията в блога му, както и евентуален заподозрян? Дали го бе виждала скоро? Всъщност, на какъв принцип бяха избрани присъстващите? Приближи се, уж нехайно, към завоалираната фигура на любимата си приятелка така, че да е с гръб към нея.
- Трите малки кученца отишли да потърсят Звяра - това бе мигновено измислен, но и някак ефективен код, с който да оповести Каси, че нямаше следа... от другите "следователи".

Какофонията в Дупката бе оживена - пивото на майстор Хардик се лееше във всяка уста, пищни мацки щипваха дупето на някакъв демон, а групичка тийнове яростно превеждаха жълтици в профила на Кръстницата в Onlyfaes. Русокосата направи знак на Касиди, че ще се отбие до бара - в плика имаше кодова дума "пеленаче", която трябваше да предоставят на Мамбата. Дали не бе той този, който бе свикал това злощастно събитие?!

Тежкарски грабна пурата на един наквасен върколак и федората от буйната грива на нещо, което съмнително много приличаше на вампир, и се приближи към барплота с грацията на мафиот. Доближи пурата до устата си, все така незапалена и прошепна, накланяйки се към собственика:
- Пе-ле-на-че.
Очите ѝ нашепваха съзаклятничество, а устните ѝ жадуваха истината... истината за този млад момък, така безследно изчезнал от сърцата на милиони.

Мамбата знаеше. Погледът му бе решителен и някак див. Той определено знаеше всичко, което те не знаеха. Ловко бе потупал по стената и тезгяха в предопределен код - очевидно само той и хората отвъд главното помещения бяха наясно с него, защото не след дълго от задната част на бара се чух тих звук на скърцащи панти. Русокосата, уж нехайно го последва зад бара, доволна, че Пичон бе постъпил тактично и се бе отдалечил, с цел да не ги заподозрат. Бе сигурна, че Касиди няма да пропусне шанса си да ги последва към новата локация! Скърцащите панти всъщност принадлежаха на малка скришна вратичка, която ги поведе надолу, към подземна тясна стая. Пред очите ѝ моментално се откриха стара кръгла маса и шест дървени стола - дали не бяха напът да се превърнат в новия Артур и следователите на зеления елф?

Касиди се бе озовала до нея и заедно поеха към два от свободните столове - други два вече бяха окупирани от поредните качулати фигури, обрамчени в мистерия... ала кой щеше да бъде последният гост? Мамбата ги бе оставил и, следствено, напуснал стаята, което означаваше, че не той бе организатора. Вещицата се смръщи - предположенията ѝ по случая бяха поели в нова посока. Все така тръпнещи в очакване, не след дълго проследиха и появата на последния гост - Офелия тутакси разпозна вещера Людмил! На пръв поглед страшен красавец с афинитет към проклятия и блондинки, всъщност движеше подземен клуб за нелегални битки на козли. Интересно. Направи знак на Касиди, че този го познаваше, но мистериите, изглежда, далеч не приключваха тук! Познаваше Касиди и Людмил - да не би другите две фигури пък да се окажеха общи познати? Или пък бяха познати на Касиди? ИЛИ НА ЛЮДМИЛ? Какво ставаше тук, всъщност? В готовност да експлодира собствената си глава, размислите на Офелия бяха прекратени щом и последната фигура влезе в тясната стаичка. Действията на качулатия с неидентифициран пол бяха пранаоични, но и някак комични. Дали това не беше претекст да участват в клип на някоя кофти рап песен? Не мислеше, че това беше ъндърграунд, но на този етап подозираше и се съмняваше във всичко. Качулката от предполагаемия домакин се свлече-
- ТОВА СЪМ АЗ, ЗЕЛЕКС! - гръмкият като тътен глас на изящния елф огласи стаята, предизвиквайки масово смущение. - Сигурно се чудите защо ви събрах тук?

Касиди би изглеждала крайно изненада на онези, които не я познаваха, но Офелия видя не просто стъписване, а... изпепеляващо желание в очите на приятелката си. Колко точно означаваше Зелекс за нея? Предложението на елфа бе достатъчно да я изкара от ступора ѝ. Не ѝ трябваше повече от това, да знае, че ще се сдобият с нещо без пари. Чифт тъмни очила се спуснаха върху очите ѝ, а сетне рязко се изправи, ползвайки повърхността на масата за опора и-:
- You son of a bitch, I'm in! - удари решително с юмрук, а погледът ѝ се върна върху Зелекс. Забавляга? Не. Той бе един жесток зелен мъж, склонен да играе със сърцата на феновете си. Толкова жесток, че чак да открадне най-вкусната [bold]лютеница[/bold] на света! Дали бе тайната рецепта за фино смляна Олинеза, или пък просто щяха да задигнат промишлено количество от самия продукт? Офелия нямаше представа, но щеше да бъде нащрек през цялото време. Зелекси можеше да е спечелил милиони сърца, но нейното бе кораво и биеше само за Повелителя на Монетата.

С крайчеца на окото си забеляза ветрилото на Людмил и се осъмни. Това определено не бе леке от майонеза, но мистерията щеше да остане за друг път. От друга страна, чертите на Зелекс направо сияеха - толкова силно сияеха, че тутакси стопиха наметалото на последната фигура и пред тях се появи... Не, това не можеше да е истина. В гърлото на Офелия заседна огромна буца, а в ушите ѝ зазвучаха приглушените песни на хиляди адронни колайдери. Бе неин ред да нададе вой до небесата.
- СИКО РИЗОНО?! НО КАК Е ВЪЗМОЖНО - хвана се за сърцето, а задигнатата пура изпадна от джоба на панталона ѝ. Бе чувала легендите за мъжа, но ги бе разпуснала като бабини деветини.

Изглежда Касиди бе крайно решена да подпомогне на вътрешната икономика, съдейки по това колко преценено събираше слюнките на Зелекс в малкия контейнер. Офелия бе пропуснала да проследи от къде го бе извадила приятелката ѝ, ала имаше далеч по-належащи въпроси. Думите на елфа влязоха през едното ѝ ухо и излязоха през другото, защото всичко бледнееше щом пред погледа ѝ се яви Сико Ризоно, в целия си разлагащ се блясък. Не, това не беше блясък! Някои от обгорените рани на повелителя на тайландските сърца бяха образували гнойни ямички! "Много Харви Дент вид", - кимна одобрително вещицата, напълно игнорирайки проблема в цялата ситуация.

Людмил бе прехапал устни от лявата ѝ страна, Касиди напрегнато се бе изправила, Пауния изглеждаше сякаш получаваше киселинен рефлукс, а Сико... просто стоеше без да мига. Вече преживели колоритния ънбоксинг на митичния мъж, бяха готови да слушат зеления елф с повишено внимание. Зелекс, на свой ред, изглеждаше като някой готов да каже "Всичко коз" и в момента, в който спомена магната, когото щяха да обират, на Офелия ѝ приседна. Феюго Хаяте, този гнусен дупелизец! Той и баясд лакеите му, които не само, че нехаят за издиктувания ред в света на тоалетната хартия, а и претендират за най-големите висшисти. Вещицата скръцна със зъби - това не можеше да остане безнаказано! С обединените им усилия и съдействието на Ризоно нямаше как мисията им да не бъде увенчана с успех.

Зелекс измърка, а сетне издаде странен звук, подобен на пуйка, повръщаща храна в устите на малките си пуйчета. С танцова стъпка се озова до вещера Людмил, а още по-грациозно се настани и в скута му. Оселис можеше да се закълне, че Людмил или си бе донесъл няколко отвари в джоба, или много се радваше да види Зелекс от близо.
- Лютеницата с кокаин далеч не е най-сладкия опиат, мили мои - облиза устни зеления елф, прокарвайки един палав показалец по лицето на Людмил, - но знам точно как ще успеем! Ще използваме подземните тунели на Люди за да се промъкнем до имението на Феюго, госпожица Евърглоу ще разсее стражите с някоя пикантна лъжа, а малката Офелия ще използва този прозорец като възможност за да стигне до склада с лютеницата и да проникне в него.
Офелия, готова да повърне на масата от епитета използван по неин адрес, се сепна. Не от това, че най-вероятно щеше да ѝ се наложи да краде ключове, а защото Зелекс облиза ухото на Людмил. Готова да зададе поредния въпрос, вещицата отново бе прекъсната. Погледът на Зелекси се премести върху Пауния.
- Предполагам... вече се досети каква ще е твоята задачи, Пу-пу?

С картата в ръка и бойната чета на лице, зеленият елф звучно измяука в първичен екстаз. Офелия отказа да интерпретира действията му по вулгарния начин, а вместо това изправи рамене, изпуквайки и някоя друга кост. До тук всичко бе ясно, макар и да ѝ се струваше, че планът никак не бе изпипан и при всички положения ще се натъкнат на проблем(и). Дали нямаше да е по-добре да си тръгне сега? Не, не, лютеница с кокаин можеше да се продаде на висока цена за истинските ценители, а в Битака щяха да наддават сякаш е обявила кюлотите на Кръстницата за продан. Извъртя очи един последен път, сякаш за да покаже, че здравият разум вече я бе напуснал, и нави ръкавите на ризата си.

Зелекси, начело на дружината с Людмил, щяха да са навигаторите в първия маскарад. В буквалния смисъл. Людмил бе обяснил, че в тунелите се движат доста колоритни и издирвани особи и за да запазят самоличността си тайна, трябва да се дегизират по стандартния за подземията начин. Това, което вещицата не бе очаквала, бяха набор черни маски и лачени обувки, досущ като тези, които потребителите на Onlyfaes използваха за да прибират пикантни суми от заблудените души. Сви рамене снизходително и въздъхна - явно животът ѝ се свеждаше до това на този етап. Предпочете да задържи въпросите си за това къде и кога за последно са били употребявани атрибутите, докато предадено поемаше една от маските в ръце. Сико, на свой ред, нададе съсухрен вой щом материята докосна обгорялата кожа по лицето му, ала Зелекс реагира навреме, вкарвайки му зеления си показалец в устата.
- Не сега, любими ми Ризоно - запази тези стенания за любовната ни игра по-късно - намигна му шеговито, макар Офелия да знаеше, че просто бе опитал да успокои ситуацията по хумористичен начин.
В другия край, Людмил изглеждаше крайно необезпокоен от дегизировката им, а Пауния с интерес търкаше подадения ѝ камшик по кожата на лицето си. Вещицата въздъхна за поред път, поглеждайки Касиди - в погледа ѝ се четеше отчаяние.

Офелия объркано отмести погледа си от Зелекси към Людмил. От Людмил към Зелекс. От Зелекс към тунел едно. От тунел едно към Людмил. От тунел две се понесе силен, раздразнителен смях - сигурно принадлежеше на някой... джуниър. Вещицата сбърчи нос и обяви, че няма никакво намерение да пътешества в шумния тунел, независимо колко лютеница ѝ предлагаха. Зелекси се почеса по интимните части в объркване, сетне постави ръката си върху рамото на Ризоно. Разлагащият се мъж подтисна вика на си на болка и вяло се усмихна на зеления елф. Колко ли извратени фетиши имаха тези двамата?

Ферхунде изявяваше желание да поемат по първия тунел, ала борбената ѝ реч бе прекъсната от гласа на фигура, бавно приближаваща се към тях от... третия тунел. Очите на Офелия фокусираха мъжа и объркано се ококориха. Едно малко гласче в главата ѝ тъничко прошепна "батко" и мигновено се изпари.
- Людмил, казвал съм ти да не започваш нещо, което не може да приключиш - започна плавно мъжът, премятайки монета между пръстите си, - знаеш правилата - отговориТЕ ли правилно на загадката може да минете от тук, ако ли не... първият тунел ще ви запознае с Люси и няма да ви хареса.
Зелекси игриво повдигна вежди и кокетко се приближи към мъжа. Сигурно и той не знаеше кой е Люси.
- Повече от всичко обичам изненадите! Като масаж с щастлив край са - елфът му смигна и продължи, - е, кажи сега, хубавецо, какво си ни приготвил?
Офелия желаеше да се нокаутира както го правеше някакъв си Колтън с шизофрения в такива моменти. Всички, с изключение на Касиди (и може би вечният ѝ кумир - Ризоно), бяха пълни смотаняци. Не просто пошли, а направо скандални! Размислите ѝ обаче бяха прекъснати от предполагаемия "пазач":
- Какво има криле, но не лети, нозе, но не ходи и уши, но не слуша?
Людмил, готов да пробва късмета си, бе прекъснат от Офелия, здраво стиснала зъби. В едната ѝ ръка се намираша отвара с неизвестно съдържание, а в другата кинжал.
- А какво ще остане без глава, ако НЕ СПРЕМ С ТЕЗИ ГЛУПОСТИ НАЙ-СЕТНЕ!
Търпението ѝ се изчерпваше и вече ѝ беше писнало от загадки. Все пак бяха митични същества, необходимо ли бе наистина да поддържат всичките тези клишета и да губят ценно време в бъркане я в нос, я в гащи, я в БДСМ костюми?

Касиди усещаше напиращото главоболие, конкуриращо се с желанието ѝ да удуши някого. Как една спокойна вечер бе прераснала в клоунско събиране в канализацията? Дори първоначалното ѝ щастие от близостта на идола ѝ Зелекс се беше изпарило. Добре, че Офелия беше тук, иначе демонката отдавна щеше да е оцапала ръцете си, стените, а и случайните минувачи, с кръв. Стисна зъби при появата на поредния непланиран играч, ала преди да го замери с едно от многото оръжия, които това СРП ѝ позволяваше да носи, едно тъничко гласче изписка в съзнанието ѝ: 'не, не бий батко'. Белокоската се сепна, чудейки се откога си имаше батко и как това ѝ пречеше да му счупи главата. Нямаше опит с краденето на лютеница от високоохранявани имения, но все пак ѝ се струваше, че операцията им бая се бавеше. То не бяха мръснишки свалки, разпадащи се крайници, неочакван трафик, а сега и пречка, в лицето на господин с тъпа загадка.
Застана до Офелия и на свой ред свали чука от гърба си, обвивайки пръсти около кожената дръжка. Поне беше в тон с цялостната БДСМ тематика на компанията им.
- Предлагам да се мръднеш, преди да останеш и без нозе и без уши, а и без още доста работи - каза с невинна усмивка, която обещаваше много мъка на непознатия, както и на Зелекс, който явно опитваше да се отърка незабелязано в сочното му бедро, ала по-скоро изглеждаше сякаш опитва да се почеше. Отстрани Людмил и Пауния се бяха прегърнали платонично, треперещи от страх. Дали заради дуото разярени девойки, или защото знаеха кой е Люси - не беше ясно, а и Касиди нямаше време да ги подпита. Непознатият батко вдигна ръце в знак, че се предава, прибирайки монетата в джоба си. До него, главатарят на мисията дишаше учестено. Изобщо как бяха позволени такива работи?
- Добре, добре, минавайте. Тъкмо се връщам от почивка и веднага недоволни. Правите първия ми работен ден много труден - измрънка жално, опитвайки да разкара напастта, омърсяваща крака му. - Знам какво искате да постигнете. Много като вас вече плакаха. Откакто тръгнаха слуховете за тоновете лютеница на Хаяте, пратих много групи като вас при Люси...и никой не се върна - непознатият не беше снишил глас, но женственият писък на Людмил изцяло заглуши думите му. Пауния опитваше да го успокои, ала вещерът беше на прага на насирането. Уф, Касиди едвам понасяше миризмата от кожата на Ризоно, не ѝ трябваше и аромат на лайна.
- Добре, а другите групи? Какво стана с тях? - запита, все така въртейки заплашително чука.
- Пуснах да минат само едни. Минаха три дни, а още не са се върнали. Съветвам ви, да се обърнете сега.
Людмил продължаваше да реве, Пауния сякаш всеки момент щеше да припадне, бузите на Зелекси бяха съмнително зачервени, а погледът му - издайнически премрежен, а Сико...Касиди извърна поглед, тъкмо когато въпросният отлепяше част от изгорената си кожа.
- Продължаваме напред. Сигурно са се загубили по пътя - констатира и направи знак с глава да се движат. Отборът им наистина не беше в състояние да краде и владее, но честно казано само двете с Офелия имаха по-голям шанс да излязат победители.

И както Касиди даде пафосната команда да експедират процеса, така Зелекс плавно се насочи към батко. В очите му гореше пламъкът на страстта, а в панталоните му нарастваше Дървото на Митораму. Обърканият поглед на Офелия съдържаше както погнуса, така и видимо объркване. Зеленият елф издаде дълбок гърлен звук, а ръката му хищно се спусна към четирибуквието на бийфи мъжа. Придърпа го с двете си космати блатни ръце, а в следващия момент езикът му се впусна в битка с този на батко. Людмил се присви на две, повръщайки в единия ъгъл, а Пауния се разхилоти като недъгав гимназист. Зелекс, напълно незаинтригуван от обкръжението си, прилепи тялото си до това на високия здравеняк, сетне изхрипя като котарак в размножителен период, а ръцето му опитно започнаха да развръзват панталона на събеседника му в този пир.
- Какво, в името на косматите топки на Хардик... - Офелия, видимо все още конфузирана на макс, се обърна към Касиди. Извади по един кинжал във всяка ръка, защото в това СРП нямаше значение, че беше вещица. Нарами разлагащия се Сико като хляб с пеницилин, все още държаща кинжалите, и се отправи към слузестия тунел. Нямаше против тази слуз обаче, а в рязко отдалечащата се подземна зала, се чуваха стонове, от които на Бетовен би му станало лошо. Добре, че беше глух.