[Д][Ивент] Животът е сцена… (Касиди Евърглоу)

Admin

В новооткрития за Касиди поглед на доктора пробяга мимолетна осъзнатост. Вече беше видял въпросната несполучлива дегизировка в действие - премигванията явно не бяха халюциогенен плод на умореното му съзнание. Обяснението на дукесата подреждаше въпросителните парченца от пъзела.
Ала ласката остана неразбрана. Беше му позната, ала едва ли беше възможно да... Що за сбъркан късмет би било една и съща жена да го прецаква за втори пореден път, във втора поредна ситуация на житейска важност?
- Кра... Касиди? - невярващо промълви. Ръката му потрепна върху вратата и се сви в юмрук. Учестеният му дъх застина, в разширените му зеници просветна учудване. Същите тези чисти ангелски очи я бяха гледали по един съвсем различен начин в съдбовния ден, в който се подвизаваха между бедрата ѝ. По същия начин бе докоснала с длан лицето му, за да отмести тъмната коса настрана и да го погледне. Облекчението, което бе изпитал в онзи ден след проваления си ангажимент беше несравнимо - и същото изпита и сега, в това съвсем неочаквано рандеву. Всичко си беше същото, ала въпреки това - различно.

Преглътна. Нямаше да ѝ обяснява колко пъти се беше връщал в музея, с надеждата да я засече отново там, ала демонката явно се занимаваше със съвсем различни неща. Като например да го прецаква кармично по иновативни начини.
Свъси вежди в опит да асимилира случилото си. Що за сбъркан късмет, наистина?
Главата му натежа от неразбории и Джаксън предадено облегна гръб на вратата. Остави умореното си тяло да се хлъзне надолу към студения под, и седнал така на земята се изсмя невярващо. Хах! Ама че шибана работа.
За части от секундата насеченият му смях прерасна от тих и подигравателен хилеж до открит и отприщен, маниакален смехотворителен делириум.

Джаксън Ким, най-големият карък и най-страхотният късметлия в трите кралства седеше на пода в женската тоалетна на скъп ресторант и се смееше с пълен глас. На по-идеална среща здраве му кажи.

Възраст : 30

Касиди дръпна ръката си като попарена и отстъпи леко назад. Поне тоалетната беше голяма. Не, че това оправяше лайняната ситуация, в която рязко се беше озовала. Какво я беше накарало да си въобрази, че Джаксън я беше запомнил достатъчно добре, че да я разпознае изпод дегизировката? С такава лекота я беше метнал на текезесарското бюро; сигурно го правеше редовно. Я с някоя Краси, я с някоя Маси, и Касиди, многовековният демон на 26-годишна възраст, се беше впечатлил. Колко засрамващо. Ушите я сърбяха от срам, от гняв, а и от неизбежните клюки, които щяха да плъзнат из деветте кръга на Ада. Доверчив демон, какъв позор. Оставаше и да падне на коляно, и да му се обясни в любов. Гневът на Памела-Патрисия щеше да е най-малкият ѝ проблем. Вече очакваше писмото, с което я гонеха от ада и я пращаха да бъде малка, лигава фея, връзваща се на първия срещнат с хубава къдрава коса и примамливо зелени очи.
Смехът на въпросния първи срещнат полази по нервите ѝ, и демонката едвам се сдържа да не го смаже с токчето си.
- Да, и на мен ми е много забавно - проговори през стиснати зъби, а студенината в гласа ѝ можеше да замрази малък тропически остров. - Макар и безбожно тъпи, поне една от коконите ще забележи, че ни няма и ще дойде да ни търси. А после Паци ще ме убие, задето съм ѝ развалила имиджа. Уговорката ни приключва след благотворителния бал, а на мен не ми се умира още - размаха ръка и се извърна към най-близкото огледало, за да огледа пораженията от леда. - Ако ще ме издаваш сега е моментът, иначе трябва да се върнем и да приключим вечерта по план. Пък после ще си взема парите и ще се разкарам, че тази буржоазия ми идва в повече - продължаваше да говори без да го поглежда, игнорирайки усилващия се смях, със сигурност породен от видимата ѝ глупост.

Admin

Джаксън продължи да се смее сред покъртителното ехо на женската тоалетна; водата от мивката все така заглушаваща поне частица от притеснителните зву;и в помещението. По крайщата на очите му се спотайваха сълзички - къде от смях, къде от умора, къде от потенциална належаща психодиагноза, и той вдигна ръкав да ги попие без да се срамува (или изобщо да осъзнава) появата им. Като след страшен виц, чернокосият ангел постави длан върху гръдта си и въздъхна облекчено.
Насили се да обърне поглед към шармантно облечената дукеса, чието чело беше в различен цвят от останалата част на тялото ѝ, а по средата му червенееха трите удара от ледчетата. За момента щетата не изглеждаше сякаш се готви да изчезне, но може би след някоя и друга минута излюзията щеше да се възобнови и да сложи лицето на дукесата върху това на-
На кого, всъщност? Джаксън не можеше да е сигурен в думите или намеренията на непознатата. Ами, ако беше някакъв вид капан? Не се притесняваше от това да срещне Касиди - даже напротив, но ако пред него стоеше някой друг? Някой, който искаше да изкопчи информация и да я използва срещу него и семейството му? Доколкото на него му беше известно, който и да се преструваше на дукесата в момента, само бе дочул името "Касиди" и може би караше по течението с него, с цел заблуда. Цялата работа с преобразяването си беше една голяма заблуда и Джаксън не знаеше какво да мисли.
Все още облегнал гръб до вратата на тоалетната, седнал на пода в скъпарския си костюм, сметна за редно да се застрахова. Не би могъл да я познае само по една ласка, нали? И абсурд да я познае по челото ѝ - при последното им виждане не беше отделил особено голямо внимание на него. Погледът му бе зает с други работи.
- Кажи ми три неща, които само Касиди може да знае - изстреля директно, с изострен в подозрение поглед. Нямаха време за увъртания така или иначе. Която и да беше тази жена, имаше право. Макар и глупави и с бутилка скъпо вино и сладкиши, коконите все някога щяха да тръгнат да ги търсят.

Възраст : 30

Все така вперила поглед в отражението си, Касиди въздъхна изтерзано. Първо, заради следите от ледчето и собственото ѝ чело прозиращо през илюзията, и второ заради Джаксън, който сякаш беше на ръба на емоционална криза. Поне един от тях намираше ситуацията за забавна. Белокоската по-скоро беше нетърпелива да си върне цялостния външен вид на дукесата и да излезе от тази тоалетна. Широка или не, започваше да ѝ става задушно. А присъствието на Джаксън, необяснимият му смях, а и още скритите му намерения, хич не ѝ помагаха да се чувства по-добре.
Не се изненада от това, че ѝ зададе въпрос, а от това, което искаше от нея. Та тя знаеше много неща. Повече, отколкото на него му бяха известни. Знаеше неща и от колегата му, когото бе срещнала на последното парти. Но чернокосият ѝ спътник надали знаеше какво се беше говорило по негов адрес и нямаше да си спечели точки, ако споделеше. Даже напротив.
Извърна се отново към него, подпирайки гръб на едната стена. Скръсти ръце пред гърдите си и насочи погледа си в избирателна точка над главата му, започвайки да изрежда:
- Засякохме се в музея, докато развеждаше някакви деца и чакаше една Краси Евъргрийн от Комисията да те наблюдава. Престорих се на нея, но ме разобличи, когато не успях да направя онзи птеродактил - махна небрежно с ръка, отново забравила наименованието, - а после... - отново замълча за момент, несъзнателно навлажнявайки устни, - помня, че бюрото не беше много удобно, но други неща си спомням доста по-добре - на върха на езика ѝ беше, да му отправи мръснишкото предложение да погледне под роклята ѝ, ала дори и след непланираното фиаско в музея, обичаше да твърди, че притежаваше поне минимална доза самоуважение и класа.
Отново скръстила ръце пред гърдите си, Касиди загледа Джаксън в очакване. Не знаеше какво щеше да се случи след като я разпознаеше, ако изобщо. Може би все пак щеше да я издаде? Или отново щеше да се разреве от смях, все така седнал на пода на дамската тоалетна?

Admin

Подът в женската тоалетна беше идеалното място за самопризнания и разкази на интересни случки. Ако някой видеше Джаксън Ким с дукеса Катарини-Вивалди в тази ситуация сигурно щеше да се притесни първо за дукесата. Втори поглед обаче би информирал нещастния наблюдател, че не дукесата имаше нужда от спасение, а кавалерът ѝ.
След всяка дума на Касиди в екстравагантната ѝ опаковка на богаташка фръцла, погледът на Джаксън се отделяше все повече и повече от сегашната реалност. Блуждаещ, далечен, объркан, приличаше на този на човек (или ангел), който отдавна е загубил вяра в боговете, късмета и вселенските сили, като цяло. Не знаеше дали да ги псува или да им благодари. Не знаеше и какво да прави с Касиди, особено в сегашния ѝ вид. Част от него искаше да измислят как да развалят илюзията, да избягат някъде на усамотено място и демоните го взели какво ще става по-нататък. Друга част от него пък копнееше да опознае тази Касиди, която си позволяваше напоследък да се намества в, иначе, доста ангажираните му мисли. Имаше и частица, която изпитваше тиха ярост заради поредното прецакване на ключов момент в живота му, ала точно тази частица беше притеснително малка в сравнение с останалите две.
За пореден път беше пред дилема, ала по време на срещата им в музея времето бе решило дилемата вместо него. Докато усети, че е бил изментен, вече беше станало прекалено късно. Тогава двадесет минути бяха нищо на фона на огромното мазало. Сега, обаче, и двадесет секунди бяха от значение. Ситуацията изискваше друг подход.
Той притисна длани върху слепоочията си, сетне ги премести върху лицето си и потри очи в опит да отърси полемичните си мисли, бунтуващите емоции и най-вече напиращата умора от целия напрегнат ден.
- Няма да те издавам - съобщи, докато се изправяше. Изтупа костюма си и направи няколко замаяни крачки до огледалото, за да застане до дукесата. Гледаше към отраженията им, под които капките вода от шумтящата мивка изтичаха в неизказан паралел с времето им. - Какъв е планът?
С подсмихване, подозрително подмолно и напълно нехарактерно за един чаровен ангел (може би причината Касиди да се върже на лъжата му първоначално), Джаксън вдигна брадичка и се зае да заглади яката на ризата си под черния костюм. Дългите му пръсти пробягаха надолу и пристегнаха разхлабената от пристъпа на мимолетна полуда вратовръзка. Беше готов за втори рунд от преживяването, което му сервираше Касиди Евърглоу. Още нямаше име за него. Но апетитът му ламтеше да го получи.

Възраст : 30

- Няма план - отвърна след известно мълчание, все така скръстила ръце пред гърдите си. Несъзнателно беше затаила дъх, докато чакаше Джаксън хем да се вземе в ръце, хем да вземе решението, дали щеше да ѝ издаде, или не. Отдъхна си, щом чу отговора му. Поне един проблем по-малко. Отново извърна поглед към отражението си, проверявайки състоянието на челото си. Щом чернокосият беше на нейна страна, щеше да е добре да го запознае със ситуацията. Нямаха време, затова си спести всичко, случило се досега, а само го запозна накратко с отварата, известните ѝ противодействащи ('Затова не ми пипай лицето повече', 'Даже много харесвам босилек, но уви'), както и с плана на дукесата, а именно да няма втора среща и да я откарат някъде надалеч.
- Само последното ме притеснява - каза накрая, докато оправяше косата си. - Така и не получих отговор дали ще ме отведат у нас, или в някоя канавка. Не научих много за дукесата и семейството ѝ, но със сигурност няма да иска да се разчуе, че е пратила двойник на бужи срещата си. Няма да се учудя, ако вместо пари, извадят револвер - сви рамене, уж небрежно и да разведри ситуацията, но това си беше реално нейно притеснение. - Просто трябва да се държим кордиално до края на вечерта. Някакви идеи, оплаквания? - запита, сякаш бяха на бизнес среща, а не в женската тоалетна на скъп ресторант.

Admin

Животът е сцена и всички на нея сме актьори.
Досущ като събеседничката си, чието лице проследи с любопитен поглед в отражението, Джаксън скръсти ръце. Косата му беше оправена, вратовръзката - стегната. Дали имаше оплаквания? Хиляда и едно. На десета степен. И не можеше да направи нищо, за да ги разреши без да рискува бъдещето на интересната професия, с която се занимаваше неговата демонична познайница. А идеи? Нула. Само кармична пакостница като Касиди Евърглоу можеше да се забърка в нещо такова и да има дързостта да пита един ангел за идеи.
- Вече работя над няколко от тях - безскрупулно излъга същият този ангел по добра традиция. - Алкохолът, който им поръчах, би трябвало да ги разсее малко от задачата ти. Ако имаме късмет, ще са пияни до бала и няма да дойдат.
Доводът му беше базиран на логика, но в него имаше и голяма доза неизвестни. Нито знаеха как понасят коконите на алкохол (може пък да буйстваха?), нито колко питиета им трябваха или дори дали биха консумирали повече от едно. Поради лични причини или пък заради етикет.
Джаксън си направи ментална бележка веднага след всичкия този фарс да натрие лицето на Касиди с ръкава на скъпото си сако. Ако можеше да нареди оплакванията си по гадост, липсата на Касиди въпреки присъствието ѝ, стоеше на първо място. Голяма работа, че я беше срещнал сега, когато приличаше на барби торта със сметана от детски рожден ден. Розова, буклеста, с шармантно префърцунена рокля и... е, обувките поне бяха хубави. Но с увереност можеше да заяви, че на истинската Касиди щяха да ѝ стоят по-добре. Дали пък да не ги откраднат някак?
Разсейваше се.
Въздъхна и стисна за миг очи, в опит да се концентрира отново. А когато ги отвори, надигна брадичка към отражението на дамата в огледалото.
- Опасният босилек ще изям аз. Само внимавай с целувките после.
Касиди познаваше последвалата самодоволна, подла усмивка. Беше я виждала вече веднъж в музея - докато още си поемаше въздух върху вече всеизвестното бюро. Джаксън беше ангел само на теория. Какъвто и план за действие да измислеше актрисата, кавалерът ѝ щеше да ги поведе във вихъра на фарса с уверена стъпка.
Със същата прекрачи прага на тоалетната, за да се завърне обратно в театъра на преструвките, където всеки такт беше прецизно отмерен.
Животът е сцена... и всички на нея сме лъжци.

Възраст : 30

Касиди прокара пръсти през розовите си букли, поприглади роклята си и с последен поглед към огледалото, за да се увери, че лицето ѝ отново бе изцяло това на дукесата, излезе от банята. Даде на кавалера си преднина, за да не изглеждаше сякаш се връщаха заедно отнякъде, преди и тя да се насочи обратно към залата. Явно Джаксън беше на нейна страна и това трябваше да я успокои, ала с всяка следваща крачка мислите ѝ препускаха все по-бързо. Трябваше да остане нащрек до края на вечерта. Въпреки интересните им взаимоотношения, двамата не си бяха близки, и Касиди нямаше как да знае какво му се въртеше в главата. Дали просто не чакаше удобния момент да я издаде? Или дори да не я издадеше, щеше ли да ѝ помогне, ако все пак загазеше с Паци.
Пое си дълбоко въздух, преди да се насочи към масата си. Щеше да хвърли бърз поглед на коконите, за да се запознае с моментното им състояние. Ако не друго поне вечерта щеше да премине една идея по-лесно, щом нямаше да ѝ се налага да играе роля и пред чернокосия. Имаше едно наум за мотивациите му, но сега това можеше да остане на заден план, давайки шанс на мозъка ѝ да измисли план за след вечерята, и след благотворителния бал. Искаше си парите, но нямаше доверие на дукесата и подчинените ѝ просто да я изпратят до дома ѝ с пожелания за крепко здраве и много гаджета. За твърде много неща трябваше да мисли, а и последните думи на Джаксън също не ѝ даваха мира. Трябваше да подреди мислите си, иначе съвсем скоро щеше да си фантазира за целувки с Паци в канавка, докато Джаксън танцува казачок на фон.

Admin

На завръщане, коконите не изглеждаха особено заинтригувани от Касиди. Каквото и да им беше поръчал Джаксън, бе накарало бузите им да поруменеят и погледите им да заблуждаят с лек блясък на блажено опиянение. Мелиса даже намигна на псевдо-дукесата, за да я увери, че точно така трябваше да постъпи една дама при възникнал проблем. Бягството до тоалетната беше възвишена форма на етикет, която много дами ползваха със или без повод, за да проверят дали кавалерът им ще ги последва, за да го оставят в очакване или просто, за да се отдадат на суетност и да пооправят грима си на спокойствие.
На масата им, Джаксън Ким обсъждаше с възрастния кавалер нещо относно ястията и разместваше чиниите спрямо сделката им. Наистина беше готов да изяде всички ястия с босилек, което си е жертвоготовност равна по стойност с тази да спасиш малка държава. А съдейки по предишната им среща, кметицата на Касидиленд можеше да е сигурна, че смелият рицар на босилека щеше да очаква някой и друг медал за храброст след жеста си. За предпочитане поднесен лично от нея в частна церемония на скрито от погледите местенце.
- Заповядайте, дукесо - усмихна се сдържано Джаксън и се изправи от мястото си, за да издърпа стола за своята дама и да улесни завръщането ѝ на трапезата. - Пияни са и вече не ни слушат. Предлагам да го третираме като среща между двама стари демонични приятели.
Последните думи изрече тихо, докато се навеждаше до ухото ѝ, за да прибута стола обратно. Може би не беше очаквала или планирала това, ала задачата ѝ току-що стана в пъти по-лесна. И най-вероятно в пъти по-приятна, съдейки по начина, по който я наблюдаваше Джаксън. Макар и с чужд външен вид, Касиди можеше да е сигурна, че проницателните зелени очи виждаха нея. И бяха на среща... с нея.

Възраст : 30

Поопрвяйки косата си за последен път, Касиди влезе в залата с високо вдигната брадичка и изпънат гръб, като истинската дукеса, която не беше. Срещна поглед с Мелиса и усети как част от напрежението ѝ се изпарява. Явно не беше оплескала нещата. Остави Джаксън да издърпа стола ѝ, опитвайки да не изгрухти в отговор на предложението му.
- Но ти не си демон - върна, докато се наместваше по-удобно. Оцени колко навътре бе поел ролята си на босилекоядния принц на бял кон и спокойна за бъдещото състояние на илюзията, най-накрая си позволи да пробва от ястията.
- Можеш ли да се биеш? - бе първото, което попита, след като преглътна и се направи, че забърсва устните си със салфетка. - Още не знам дали ще е по-добре да избягам, или да изчакам заплащането си - продължи, стараейки се да говори тихо и непринудено, за да изглежда сякаш коментираха произволна скучновата тема, а не планове за бягство и масов побой. Богаташкият статут на чернокосия можеше да се окаже проблем и демонката искаше отрано да е наясно дали можеше да разчита на него, в случай, че нещата станеха напечени след като задачата ѝ приключеше. Макар че имаше време до края на вечерта, и решила единия проблем, Касиди бе готова да обръща повече внимание на коконите и поведението им, в търсене на дори най-малкия знак, че планираха да я очистят.

Admin

Зает да ръчка ястията подред с вилицата си и да ги обръща в търсене на босилек, от когото да спаси своята псевдо дукеса, Джаксън току поглеждаше зад гърба на Касиди към масата с коконите. Следеше ги вместо нея.
Определено не си беше представял точно такава вечеря в компанията на музейната си изгора, ала какво право имаше да подбира? Доколкото него го касаеше - това тук си беше напълно достатъчно. Да не говорим, че сметката щяха да покрият родителите му, останали с погрешното впечатление, че е за доброто на семейството и издигането им в обществото. Само да знаеха колко грешаха...
Кълбо от жар избухна в стомаха му при мисълта за дивотията, в която се забъркваше. Обожаваше това чувство. Касиди правилно беше отбелязала, че не е демон, но по някаква причина се чувстваше като точно такъв покрай нея.
- Да се бия? Хм... - позамисли се, докато хапваше един удавен в песто морков, - практикувам фехковка, ако се брои. Но не бих казал, че съм бияч.
Направи кратка пауза, за да привика келнера и да поръча още някакви неща за коконите на съседната маса, при които кикотът и купонджийското настроение вървяха с пълна сила. Те бяха в свой собствен свят сега, горките, но поне всички страни бяха доволни.
- Ами ти? С какви легендарни схватки можеш да се похвалиш извън пределите на Музея на Мъченията? Ако ще си партнираме в бурожазния ти театър тази вечер, трябва да оставиш всички карти на масата.
Имаше и друга подбуда в това разпитване, и се надяваше разговорът натурално да се наклони към нея, за да не изглежда подозрително. Едно, обаче, беше сигурно. Поне тази вечер привлекателността на истинската Касиди нямаше да го разсее. И ако миналият път беше опознал тялото ѝ, днес имаше угодната възможност да опознае самата нея.

Възраст : 30

Касиди хапваше доволно, напълно пренебрегвайки заръките на дукесата да изяде само 25% от вечерята си. Или бяха 20%? Вече дори не помнеше. Касиди беше бедно, неуко яйце, чиито лигички почти течаха при вида на безплатната храна. Не, защото беше най-вкусното нещо, което някога бе вкусвала, а защото беше безплатно. Кога пак щяха да я глезят така?
Пийна от водата си, за да съпроводи безбосилековата си хапка надолу по трахеята, и деликатно огледа каквото успя да види от Джаксън. Не помнеше да бе видяла шпага, което я навяваше на мисълта, че фехтовката му бе напълно безполезна в сегашната ситуация. Изказа мислите си гласно и поднесе още една хапка към устата си, едвам въздържайки се да не измърка от удоволствие.
- Щом не си бияч, какво можеш? Можеш ли да ме съживиш ако умра? Или да ме спасиш със силата на дипломатичното слово? - последното беше я шега, я нападка - при Касиди тези тоналности се преплитаха. Усмивката ѝ обаче можеше да подскаже, че будалкаше кавалера си. Помълча още малко, уж замислено, преди да сплете пръсти и да се наведе леко напред, сякаш беше напът да му каже голяма тайна. - Ами аз съм много добър боец. Мога да те тръшна през рамо без дори да се изморя. Не, шегувам се - допълни след кратко мълчание, достатъчно да създаде лек съспенс, - но имам кибрит някъде из полите на роклята и знам как да го използвам. Имам и оръжие, но сякаш е по-скоро за красота - тук леко се засрами, но в живота на един демон нямаше място за срам, затова небрежно размаха с ръка. Тайничко се беше надявала Джаксън да имаше черен колан по айкидо, бембян по джудо и да имаше поне един револвер в панталона. Ала сякаш щеше да им се наложи да приемат по-дипломатичен подход към незабелязаното ѝ изнизване.
- Може да се приберем заедно, наблизо ли живееш? - попита, с онзи равен тон, присъщ на някой питащ за времето. Със сигурност не пасваше на предложението, което съвсем спокойно можеше да бъде сметнато за неприлично, нищо, че не беше такова. Май.

Admin

Етикетът не позволяваше двама души да се прибират заедно току-така пък и Джаксън и не би я прибрал никъде с този външен вид. Все още привикваше към идеята, че зад розовата опаковка стоеше познайничката му Евърглоу. С новопридобитата информация за амплоато ѝ като подпалвачка, той вече си я представяше как къса една по една страниците на някой от тягостните томове по етикет и ги пали една след друга. Ей така, за удоволствие.
- Ау, да се прибираме заедно след първа среща? Нека се видим поне още веднъж, уважаема. Можем да отидем в някой музей, да поразгледаме експонатите, да намерим някое удобно местенце за сядане.
Магнетичният вълшебнозелен поглед наблюдаваше Касиди с изкусна, изпипана хитроумност. Намеците бяха ясни и вървяха в комбинация с деликатния начин, по който се опитваше да прикрие самодоволната си усмивка. Имаше дори наглостта да попие закратко устни с една от платнените салфетки, макар и да не беше съвсем нарочно.
Съвсем нарочно, обаче, отклони темата обратно към по-несъществената част от разговора им.
- Да, мога да лекувам при нужда. Не съм бил в истинска бойна ситуация, но се ориентирам бързо и мисля няколко хода напред. Ако ваше демонско благородие ми подсигури оръжие, със сигурност бих се справил с него.
И дори в полезната информация, Джаксън някак успяваше да вмъкне тези дразнещи закачки за сегашната аристократична роля на Касиди. Нарочно ѝ говореше с онази досадна префърцуненост на всичките им там помпозни лордове, към които най-вероятно принадлежеше. И които, доколкото Касиди можеше да усети, презираше до безбожие.

Първите две опразнени чинии се върнаха обратно към кухнята и с това прихванаха погледите на развеселените Алиса и Мелиса. Едната от тях се изправи и с олюляване стигна до масата на Касиди, за да подшушне иззад ветрилото си на ухото на дукесата, че такова поведение беше неприемливо! Напомни ѝ също така, че беше време да потеглят за бала, което беше повече от тъжно, защото щяха да изпуснат десерта.
След около десетина минути вече бяха платили сметката и дукеса Касиди Патрисия вървеше хванала кавалера си подръка, с антураж от пияни поддръжнички зад себе си. Все така джентълменски настроен, Джаксън прояви невероятната досетливост да повика отделна карета за коконите, за да може "дамите да си починат и да се освежат на спокойствие и широта, преди дебютантския бал". Така живо се интересуваше от благото на тези непознати жени само! Остави ги с чудесно впечатление, докато с убедително мила усмивка им помагаше да се качат в отделната карета, но намеренията му бяха съвсем ясни за Касиди. Искаше те двамата да бъдат сами в карета. По една или друга причина.
- Случайно да знаеш какво друго кара илюзията временно да изчезне? - подпита съвсем небрежно, докато ѝ помагаше да се качи в каретата им.

Възраст : 30

Гласът на Джаксън беше толкова опияняващ докато ѝ говореше завоалирано мръснишки, че Касиди загуби незнайно колко време взирайки се в лицето му с обожанието присъщо само на човек, слушащ Исус да му чете Библията. Касиди беше убедена, че тембърът на Джаксън щеше да го направи чудесен библиочетец.
Усмихна се криво в отговор на хитроумието му, ала сетне сбърчи носле щом се оказа, че принцът ѝ на бял кон по-скоро щеше да язди в бяла престилка, отколкото рицарски доспехи и меч през рамо. Значи все пак щеше да им се наложи да подходят деликатно, подтиквани от мозъчните си импулси, а не от силата на дъжд от юмруци. Късметлии бяха хората на дукесата - щяха да доживеят утрешния ден. Така се надъхваше с тънкото си вътрешно гласче, докато изпращаше коконите с фалшива усмивка и на свой ред се качваше в своята карета.
Умен беше този доктор, уединението щеше да им позволи да изгладят плана си и да се уверят, че подпийналите кокони нямаше да научат нещо, което не трябваше. Макар че, присвила очи по посока на кавалера си, Касиди се чудеше дали нямаше някакви задни мисли обвързани с усамотяването им. Реши да не изказва съмненията си гласно и наместо това пооправи косата си, отпускайки се по-удобно. Не обичаше карети, размятаха я и даже понякога я замайваха.
- Учудващо за такава мисия, дукесата не ми каза почти нищо - започна с неприкрито мрънкане, твърдо решена всички да научат за злодеянията на Патрисия. - Даде ми някакви материали, но открих само босилека, докосване на лицето и забрана за изговаряне един специфичен звук. Естествено не мога да го кажа, защото ще ми размести лицето - засмя се леко, защото беше чудесно тъпа шега, преди да свие рамене. - Трябва ли да си измислим таен знак, с който да ми кажеш, ако илюзията падне? Не ми се мисли какво ще стане, ако някой на бала види каквото ти видя.

Admin

Джаксън не искаше да обиди Касиди с любопитството си и откритото си съмнение към работните ѝ занимания извън посещенията на музеи, но определено не беше във възторг от всички въпросителни, които изникваха в тази така наречена тайна мисия.
- Извинявай, но колко, изобщо ще ти плати дукесата за цялото това притеснение? Изключително непрофесионално е от нейна страна да не те информира пред какво се изправяш и от какво да се пазиш. Скапани богаташи - скръсти ръце като сърдито хлапе Джаксън и духна къдрав кичур коса от лицето си. От една страна, театралните прояви и възможността двамата с Касиди да всеят всеобща заблуда за глупавите богаташи го блазнеха; ала от друга не му допадаше отношението към нея и вече започваше да обмисля начини, по които да прецака дукесата без да прецаква белокосата си познайничка.
- Обещавам да ти сигнализирам, ако илюзията падне и ще намерим начин да го прикрием. Повечето същества по тези балове са богати наследници и мисленето не им се отдава особено. Можеш ли да танцуваш, да се покланяш, да говориш учтиво, да се движиш сред дами и да се правиш на мила и добра не-демонка? - попита в прав текст Ким, подсказвайки ѝ какво точно я чакаше по време на дебютантския бал. Нищо чудно, че истинската дукеса не искаше да ходи на него. И макар и Джаксън да притежаваше знанията за такива светски събития, той не можеше да заеме мястото на Касиди, колкото и склонен да бе в предоставянето на подкрепа.
И докато разхлабваше вратовръзката си, недоволен само от мисълта, че трябва да преживее поредния скучен бал, Джаксън забеляза нещо стърчащо в багажното помещение под седалката си и се надигна, за да го отвори. Оттам изкара някаква кутия с панделка - очевидно подаръче за дебютантката, както и кесийка с 40 монети и прикачена на нея малка бележка. Май в тъмнината бяха объркали каретите и в момента се возеха в не-толкова-изисканото возило на коконите, достъпът до което не беше предвиден за Касиди. В багажа имаше и разни други глупости - ветрила, парфюми, дамски принадлежности и пр., които Джаксън само разрови без особен интерес. За ангел с чиста съвест определено вършеше въпросителни неща.

» По следите на зеления елф (Касиди Евърглоу, Офелия Оселис)
» Малката спретната хижа на Касиди
» Вампирският пазар (Касиди Евъглоу; Бенедета Уард)
» [К][Ивент] Божествена градина (Араела Клайн)
» [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз)