Заглавие: [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз) Съб Мар 06, 2021 1:55 pm
Кралството на Светлината беше известно със своите великолепни градини, ручеи и природни чудеса. Китните градини беше само един от множеството резервати в тези територии, и беше дом на райски създания и благоуханни редки растения. Луна, разбира се, трябваше само да попита няколко минувачи тук-таме из Светлината, за да се ориентира за местоположението на въпросните градини, а стигането до тях не беше трудно.
Мястото беше обширно и по добре поддържаните пътеки се разхождаха засмени градински феи и ангелици с широкополи шапки. Тук-таме художници забавляваха туристите в опит да изкарат по някоя монета с бърз портрет на фона на великолепната флора; ала мястото беше предпочитано и от творци без подобни цели, все насядали по пейките и камъните наоколо, в търсене на вдъхновение. Ориентировъчни табели спомагаха за придвижването сред широкото пространство под небесата, и по каквото Луна можеше да разбере от тях тях, Китните градини разполагаха с езерца, паметници, магазини, оранжерии и специализирани полета с цветя - несъмнено любими на туристите.
Някъде тук, Арън очакваше своята мистериозна адресатка. Ала къде по-точно?
Последната промяна е направена от Азар Мавззак на Пон Апр 19, 2021 2:21 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Офелия Оселис and Касиди Евърглоу like this post
Луна Примроуз
Заглавие: Re: [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз) Съб Мар 06, 2021 2:36 pm
С арбалет на едното рамо и раница на другото, Луна внимателно прочете всички табели. Арън бе оставил цвете в плика, беше ли подсказка жълтата хризантема или просто случайно? С малкото си знания за цветята, благодарение на алтернативното й Аз, знаеше, че хризантемите растат главно в оранжериите, затова и се насочи натам. По пътя си, не пропускаше да притесни почти всеки срещнат с въпроси дали случайно не са виждали висок, снажен момък с багаж, който да се оглежда за нея.
Азар Мавззак Admin
Заглавие: Re: [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз) Съб Мар 06, 2021 6:41 pm
Посетителите на Китната градина не успяха да ориентират Луна за "висок, снажен момък с багаж, който да се оглежда за нея", главно защото тук беше пълно с високи, снажни момъци с разни раници и багажи (в които носеха платна, картини, бои, тетрадки и пергаменти за поезия, разни провизии за пикник, китари и какви ли не други неща), а на всичкото отгоре голям брой от тях оглеждаха точно нея. Че как! Освен първа хубавица, Луна се подвизаваше в мирен парк посред бял ден с щръкнал на рамото арбалет. Листа ли планираше да ловува с него? Жаби? Непослушни дечица? Въпросителните погледи бяха навсякъде.
От друга страна, алтернативното ѝ "аз" не беше излъгало за хризантемите. Те наистина растяха в оранжерии, ала тукашната не беше съвсем спрямо очакванията на едно нормално вълшебно създание. В Китната градина растенията не се отглеждаха в грамадна сграда - а точно обратното. Тук всичко беше систематично разделено на видове флора, предназначение, топлолюбивост, влаголюбивост и пр., и всяко отделение си имаше своя собствена остъклена къщурка. Така че оранжерията по-скоро приличаше на приказен озеленен парк с многогодишни дървета и храсти, сгушени пътечки и стъклени къщурки с пищна зеленина. В някои от тях дори имаше и масички, столове и места за отдих. И на една от тези масички в къщурка отстрани кротко бе приседнал Арън Ким, зает да прелиства една ужасно дебела книга. Усърдните записки, които водеше, беше оставил на стола отстрани до своя, а долу до масата беше подпряна и неговата собствена раница за път. Той беше тук. И... я очакваше? Може би? Дано, защото съсредоточението му във въпросния том си беше повод за притеснение. Изобщо не забеляза Луна.
* Изборът ти беше между Оранжерията, Тъжовното езеро или Долината на безброй цветя. Въпросът беше да се сетиш, че цветето ще ти подскаже за местоположението. Всяка от трите локации щеше да свърши работа защото шансът ти е 25% при 3/12 опции.
Офелия Оселис and Касиди Евърглоу like this post
Луна Примроуз
Заглавие: Re: [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз) Съб Мар 06, 2021 7:44 pm
Късметът бе на нейна страна. Изобщо не искаше да си представя как й се налага да обиколи всяка дестинация в китните градини и накрая да се хвърли в езерото отчаяна и да крещи за помощ с надеждата някой да я спаси. Преди да отиде при Арън, спря за миг и запамети гледката, която виждаше. Да не би да беше объркала деня, в който да дойде тук? Не изглеждаше сякаш тръпнеше в очакване за нея. Бе толкова концентриран над книгата, не искаше да го изплаши с рязко движение, затова бавно и внимателно се приближи, почти като котка, която дебне птичка. Постави нежно длан върху рамото му, наведе се леко и тихо каза: -Мога да се закълна, че ако ме удариш с тази книга по главата, ще спя поне три дни - игрива усмивка се появи на лицето й, което грееше от щастие, че отново се срещаха. Неволно сви пръстите на ръката, която бе поставила върху рамото му - къде от притеснение, къде от леко трепване и бавно го пусна, поставяйки един непокорен кичур коса зад ухото си.
Азар Мавззак Admin
Заглавие: Re: [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз) Съб Мар 06, 2021 11:07 pm
Потънал в своята така важна книга, Арън почти не усети нежното докосване по рамото си, ала гласът на непознатата го сепна от мислите му. Беше способен да разпознае този глас дори и от сън да го събудеха. Най-вероятно защото именно него бе сънувал преди това. - Аз-... От седналата си позиция, блондинът бавно вдигна поглед настрани, за да срещне магнетичните изумруди на своята великолепна сърцекрадла, и... не успя да пророни и дума повече. Стъписа се. Замръзна. Не таеше никакви надежди, че тя наистина би го потърсила след онези свои думи, ала... ето я. Беше тук, беше истинска. Не просто сън и видение, не мечта или поредният преразказ на срещата им в галерията. Тя беше тук, от плът и кръв, и го докосваше. И тя-... божичко. И ТЯ ОЧАКВАШЕ ОТГОВОР ОТ НЕГО. - Здравей! - усмихна се сконфузено Арън Ким, най-добрият лекар в отделението си и най-трагичният мъж в цялата си фамилия що се отнасяше до разговори с "момичето, което харесвам". Луна не беше права в първоначалната си преценка за него. Дори и сега по леката руменина на бузите му си личеше, че блондинът беше срамежлив и артистичен - далеч от представата за сериен сваляч или непоправим сърцеразбивач. Просто привлекателният му външен вид му играеше лоша шега. Ироничното в случая беше, че ролите помежду им някак си се бяха разменили, и сърцеразбивачката в случая беше Луна. - Радвам се да се видим отново, заповядай, седни - той сведе поглед, облекчен за момент от тягостния срам да я наблюдава директно, и премести записките от стола до себе си. - Как се чувстваш напоследък? Имаш ли вече криле?
Луна Примроуз
Заглавие: Re: [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз) Съб Мар 06, 2021 11:29 pm
Луна наистина не разбираше реакцията му. Бе абсолютен инвалид в разчитането на емоции, за нея нямаше причина той да се притеснява от присъствието й чак толкова. Все пак, това беше тя - леко куку с голям апетит и никакъв филтър на думите. -Вече имам криле, да. Но преди това - каза леко виновно и седна, остави багажа до нея и обгърна ръката му с двете нейни - искам да се извиня за думите ми в галерията. Нямах право да си правя такива заключения след краткия ни разговор. Това много ме измъчва, затова - пусна ръцете му и се разрови в чантата си, откъдето извади цветето пламък, което постави на масата пред него - исках да ти дам това. Лечебно е. А ако си много обиден - нося сандвичи! След последните й думи последва извинителна усмивка, с която се надяваше, че е изкупила вината си. Ако ли не - винаги можеше да го удари с нещо по главата и да се надява, че ще му докара амнезия. След това ще му обясни, че цял живот са заедно, имат три деца, които учат в чужбина и хобито му е да си стои вкъщи и да не си връща паметта. -Надявам се, че не си ме чакал много, не бих искала да получа още черни точки в картона си - не искаше да му насажда чувство за вина, затова реши да се пошегува преди да му даде шанс за отговор.
Азар Мавззак Admin
Заглавие: Re: [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз) Вто Мар 09, 2021 12:07 am
Съкровеното цвете благодарно полегна в дланта на Арън и стана свидетел на проникновената му изненада. Блондинът вдигна невярващ поглед към своята непозната, сетне го стрелна обратно към животворното вълшебство в ръката си. Искреното му объркване бе заменено от чисто, безкрайно, възторжено оживление и неописуема, БЕЗГРАНИЧНА благодарност. Луна може и да не знаеше горе-долу какво прави това цвете, ала Арън изглеждаше напълно наясно с предзназначението му. Много внимателно, сякаш държеше нечие чупливо сърце, блондинът извади една кесийка и положи цветето вътре с цялата грижовност, на която би могъл да бъде способен някой някога. Наведе се да я прибере на сигурно място в раницата под масата, а когато вдигна отново поглед към Луна - думите бяха излишни. В тъмнолилавите му очи танцуваха чародейните въздишки на стотици влюбени светулки, а смехът им пърхаво потрепваше по струните на зареденото му като супернова сърце. И беше очевидно колко е щастлив. И беше очевидно колко е благодарен. И беше очевидно... че започваше да се влюбва.
Арън си пое дълбоко дъх и откъсна поглед от отсрещния, преди наистина да избухне и да наговори прекалено много глупости, за които и на двама им още им беше рано. Вместо това остави устните си някак да изрекат едно "благодаря ти" през усмивка, и се зае да скупчва и подрежда хартиите на масата. - Тук съм съвсем отскоро, затова ме заварваш неподготвен да те посрещна - призна той, благодарен за въпроса ѝ. - Бях планирал-... както и да е - засмя се блондина отново, вече доста по-спокоен. Напрежението от първата среща започваше да избледнява, потенциално заменено от вълнението на съкровения подарък. - Та. Дали има някакъв шанс да ми кажеш името си, преди да се метна в дълбокото и да те поканя да странстваме заедно в далечни земи? За един приятел питам. Много силно се интересува дали ще вземе 5 монети от баса ни за името ти.
Само няколко минути от срещата им и Луна вече бе наясно с две неща. Първо - характерът на Арън беше изненадващо земен за един аристократичен чистокръвен ангел. И второ. Имаше сладурска бенка встрани под долната си устна, която чародейно ѝ намигаше с всяка негова усмивка.
Последната промяна е направена от Зара Мавззак на Вто Мар 09, 2021 11:33 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Офелия Оселис likes this post
Луна Примроуз
Заглавие: Re: [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз) Вто Мар 09, 2021 10:14 am
Сега бе неин ред да се стъписа от присъствието му. Със сигурност не очакваше такава реакция само заради едното цвете. Дали не съжали, че не бе набила Колтън и взела неговото също? Дали имаше време да прескочи до баба Гинка, да й приложи акция "Респект" и да вземе всичките такива цветя? Арън подбуждаше у нея все такива опасни мисли, каращи я да наруши всички морални правила, за да види тази реакция отново. Отне й време да излезе от транса, в който бе изпаднала, когато чу нещо за името си. - Не мислиш ли, че трябва да се представиш първи, Арън? - усмихна се широко и му намигна приятелски. Често й се случваше да забрави да се представи, а сега ставаше за втори път с него. Нещо толкова малко, но явно важно. - Името ми е...- за момент спря, можеше да бъде която си поиска. Сега искаше да бъде себе си, нямаше да лъже - току виж Арън тайно й бе закачил детектор на лъжата, който бе готов да изписка всеки един момент -...Луна Примроуз. И нося сандвичи, ако си гладен. Сега тя бе притеснената. Все път, щом заговореше за храна, бе очевидно, че се опитваше да прикрие срама си. Ловко извади два сандвича и обясни, че единият е с месо, а другият - без. Можеше да си избере най-спокойно. -Печелиш ли баса? - бе последният й въпрос, зад който всъщност се криеха стотици други. Какъв бас? С кого? Името й само пет лева ли струваше? Често ли мислеше за нейното име? С колко още хора бе споделил за нея? Тази сладка бенка на какво ли имаше вкус? Все въпроси, които щяха да си останат в пустата й глава.
Офелия Оселис likes this post
Азар Мавззак Admin
Заглавие: Re: [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз) Вто Мар 09, 2021 11:32 am
Горката наивна Луна може би не подозираше какъв житейски катарзис бе създало името ѝ в живота на Арън в последно време. Дали си мислеше за него? Пф. През всяка минута от ежедневието си. Защото макар и тя самата да виждаше себе си просто като "леко ку-ку с голям апетит и никакъв филтър на думите", за докторът тя беше магнетична, мистериозна, интригуваща и дръзка персона с аурата на пет миски, девет гръцки музи и около тир и половина сертифицирани сексбогини. Факт - Арън Ким беше гений, личеше му отвсякъде. И, факт - дори гениите имаха пълното право да бъдат заблудени наивници.
- Луна Примроуз - даде глас на мислите си Арън и развълнувано извърна поглед към азуреносиньото небе. Пое си въздух, за да даде шанс на сърцето си да оцелее тази среща. Не би могъл да си представи по-красиво име, а и по-подходящо за момичето пред себе си. - Спечелих баса. Ще заделя петте монети за бъдещия колеж на детето ни.
Изрече това и върна предпазлив поглед към нейния. Стъпваше много внимателно сега, когато най-после се бяха срещнали. И особено след миналото му фиаско с почти-целувката, не искаше да ѝ дава нови поводи да го смята за поредния сваляч. Обаче! Това с детето не беше свалка, нито шега. Всъщност, Арън беше напълно сериозен в намерението си, ала девойката нямаше как да знае това. - Така, Луна - колко хубаво звучеше името ѝ само! - Както ти обещах, ще ти помогна с медицинския стаж. Прехвърлих всичките си планови операции на колега защото достигна зов за помощ от Прашната Република. Не си ли чувала за нея? - Арън се засмя. - Не се тревожи, аз също не бях. Но там вилнее непозната болест. Блондинът смръщи вежди, за пореден път разлисти книгата и се приближи до Луна, за да ѝ покаже няколко от бележките, които го бе заварила да попълва по-рано. - Изпратили са ни списък с тревожни симптоми и вече имам няколко теории по казуса. Налага се, обаче, да отида на място, за да добия по-добра представа и да предоставя помощ, та... стига да искаш, би могла да ме придружиш? Прашната Република се намира на три дни път, ако редуваме летене и вървене - тук подложи карта на околните земи, и посочи едно далечно червено хиксче насред планински пустинен участък. - Какво ще кажеш?
Офелия Оселис and Касиди Евърглоу like this post
Луна Примроуз
Заглавие: Re: [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз) Вто Мар 09, 2021 12:15 pm
Какво щеше да каже ли? Какво да каже? Беше си донесла половината покъщнина с нея, бе готова да отиде и до края на света с мъжа пред нея. Детето трябваше да почака, тъй като трудно се пътуваше с тях, но бе съгласна и с това, макар да го бе приела само като шега, на която свенливо се засмя. -Разбира се! - възкликна малко по-силно от нужното. - Готова съм да тръгнем още сега, както виждаш - подготвила съм се - посочи раницата и арбалета, които търпеливо бяха слушали всичките й мисли на глас, докато стигне до тук. Искаше да види записките му малко по-обстойно, затова се приближи до него. Може би тя също бе медицински гений. Може би тя също щеше да има теории, щом видеше необичайните симптоми. -В кое отделение каза, че работиш? - Имаше неща, които все пак не знаеше за него. Откровено смяташе, че е Онкология. Защо иначе жената на рецепция в болницата бе придобила така жално изражение и тикнала бонбоните към нея, сякаш друго нямаше да яде в живота си? Може би инфекциозни болести, щом го пращаха да разузнае тази нова непозната болест? Може би просто бе толкова добър, че бе последната им надежда? Това щяха да разберат щом пристигнат там.
Касиди Евърглоу likes this post
Азар Мавззак Admin
Заглавие: Re: [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз) Сря Мар 10, 2021 3:52 pm
Арън с готовност подложи записките си на вниманието на Луна, ала почеркът му беше прекалено неразбираем. Красив, но нечетлив. Може би щяха да обсъдят симптомите и теориите си изпът? Имаше ли деликатен начин да му каже, че почеркът му е калиграфско мечтание и пациентски кошмар? - Отделението ми е Душевни болести - поде той, докато мислено си задаваше въпроса как е решила да практикува при него, ако не знае това. - Предимно мозъчни и сърдечни травми от тежък неопределен характер. Трудно е да се определи, затова полето е изключително обширно и специализантите в него трябва да се подготвят векове наред. Принудени са да преминат през всяко поле на медицината, за да получат дори само шанса за стажуване в отделението.
Надяваше се разговорите за векове да не я уплашат много. Все пак е била човек преди да стане ангел и понятието за време може би все още беше трудна концепция за нея. А съдейки по това колко трудно се влизаше в това медицинско поле, Луна подразбираше не беше чувала за него, както и защо не взимаха никого на обучение. Освен нея. Някак беше ударила джакпота.
Докато говореше, Арън направи знак на едно застанало встрани от стъклената къщурка момиче, което мигом скокна да им донесе леденостудена кофа с кацнала в нея бутилка просеко. По нищо не личеше да е работничка тук, но със сигурност беше очевидна фенка на Арън. Приличаше на сервитьорката от галерията. При навеждането, за да остави кофата на масата им, няколко кичура от дългата ѝ руса коса пробягаха по рамото на доктора. Погледът ѝ фокусирано търсеше неговия, а ръката ѝ уж небрежно погали тази на Арън на отдръпване. Изящна, гримирана, сексапилна, уверена в действията си и престорено невинна, тя беше стереотипна ангелица. И въпреки това. Въпреки това, Арън не би могъл да бъде по-незаинтересован.
Благодари ѝ за услугата и сам запретна дългите ръкави на бялата си блуза, за да налее на двама им с Луна от пенливото просеко във високи чаши. Същите като онези от галерията. И същото просеко, което бяха пили по време на запознанството им. - В чест на бъдещото ни приключение, Луна. Не мога да си представя по-подходящ партньор от теб.
- Губиш цветето пламък. - В следващия пост тръгвате на път, но ако прекъснеш тук все още можеш да се върнеш към ивента по-късно, без последствия. Продължиш ли обаче, прекъсване на ивента няма да бъде позволено.
Луна Примроуз
Заглавие: Re: [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз) Сря Мар 10, 2021 6:00 pm
Бележките му останаха мистерия за нея. Трябваше да се досети, че като всеки един доктор, той също не можеше да избяга от проклятието на нечетливия почерк. Внимателно изслуша и запомни новата информация, която й поднесе. Векове? Ако векове отнемаха, само за да стажуваш - то на колко ли години бе Арън? Въпрос, който не мислеше да задава в близкото бъдеще. Сигурно беше като пеленаче в неговите очи. Луна наблюдаваше действията на приближилата се жена с неприкрит интерес. Арън можеше да е сигурен, че каквото й е на сърце - това е и върху лицето й. Беше като отворена книга пред него и макар да усети как тръпка минава през цялото й тяло, когато ангелицата уж случайно го докосна, тя се опита да не трепне. В крайна сметка - коя бе тя, за да изпитва дори нотка от чувството, което бе породено у нея? Тази ревност нямаше базисна основа, нямаше на какво да се обоснове. И въпреки желанието си да удари русата жена с арбалета в далака, тя насочи цялото си внимание към Арън, който й подаваше чашата. Позната чаша. Но дали бе същата? Едва ли, няма начин да се е върнал и да е взел същите чаши от галерията. Няма начин сервитьорката там да му е предала думите й. Нали? -Този път няма да бъркам в чашата ти, обещавам - каза шеговито тя и приближи чашата си до неговата, докато не се чу едно леко "Дзън". Отпи глътка, не повече, оставяйки чашата върху масата, с което му даде знак, че е готова да тръгнат, когато каже. Не мислеше да го докосва, освен с поглед. Не мислеше да се опитва да привлече вниманието му по какъвто и да е друг начин, само за да покаже доминантност на другата ангелица в ситуацията. Трябваше да й е пределно ясно, че не тя, а Луна стои срещу Арън сега. А на нея това й стигаше.
Азар Мавззак Admin
Заглавие: Re: [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз) Пет Мар 12, 2021 11:43 am
- Е, наистина ли? Аз пък тайно се надявах на това - отвърна слънчево Арън на коментара ѝ с чашите. Луна беше... уникална. Момиче като нея не се срещаше често, дори след милиони години в търсене. Още от първия път, в който я беше видял с черния шлифер и отровнозеления поглед, с прибраната назад коса (той все още не подозираше, че тогава Луна всъщност беше мокра и недоспала), не можеше да я изтръгне от съзнанието си. А и за посетителите на арт галерията важеше същото. Само ден след появата ѝ там, по улиците на Светлината бяха започнали да се разхождат ангелици с черни шлифери и феички с прибрани назад коси и тъмен грим. Наред с всичките си невероятности, Луна беше и модна икона. А той беше поласкан да споделя присъствието ѝ. Даже мъничко се чудеше с какво го е заслужил.
Допиха просекото в неангажиращи разговори. Току някой от двамата пускаше по някоя закачка, другият се засмиваше - и напрежението помежду им се стапяше наедно с леда в кофата на масата. След около час и половина, през който на Арън му се стори сякаш бяха на истинска среща, а не се готвеха за задачи, станаха да си съберат нещата. Китните градини беше чудесно място за снабдявне с полезни билки - нещо, което вече беше свършил, докато я чакаше. Мястото разполагаше и с достатъчно високи места и поляни, от които да отлетят спокойно и дискретно. На тръгване към едно от хълмчетата, блондинът помаха за довиждане на сервитьорката от галерията, която се беше съгласила да помогне с пресъздаването на първата им среща с Луна. Много мило момиче. Сетне деликатно подпита спътничката си дали случайно не би искала да вземе раницата ѝ, наред със своята собствена. Хич не му се щеше да ѝ тежи, ала Луна даваше вид на независима жена отвсякъде, и сигурно щеше да откаже.
Щом се изкачиха на хълма, Арън разкопча страничните ципове на раницата си, за да направи нужното място. Разтвори криле, внимателно, леко, и сантиметър по сантиметър, ги остави да засияят на слънчевата светлина в златистобялото си великолепие. Всеки сантиметър от тях беше като изваян от мрамор и целунат с благословията на някоя вълшебна златошепница. Широки, здрави и силни, това бяха крилете на бъдещ архангел, и Луна го знаеше.
Арън се обърна да протегне ръка към своята муза, и в теменужения му поглед засия копнеж.
Офелия Оселис likes this post
Луна Примроуз
Заглавие: Re: [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз) Пет Мар 12, 2021 3:21 pm
Всичко бе тъй прекрасно, че по едно време Луна забрави за какво реално е дошла. Щом дойде време за тръгване и Арън бе пред нея, тя се обърна към русата ангелица и се оплези нагло. Знаеше ги тя нейните номера. Докато той разкопчаваше страничните ципове на раницата - тя направи една бърза плитка, в която прибра косата си. Не искаше в небесата да вижда само черни кичури пред нея. Щом ангелът разгърна криле, цялата застина. Не можеше да мръдне и милиметър, а дишането й бе близо до спряло. Никога през живота си не бе виждала чужди крила и то толкова магнетични. Няма начин Арън да не знаеше какво й причинява точно в този момент. Ако ли не - то лесно щеше да разбере щом види захласнатото й изражение и протегнатата ръка, която искаше да ги докосне. Бързо я прибра, едва ли бе прието да се пипат чужди криле. -Сега ли е моментът да кажа, че не съм летяла преди? - попита тихо, съвсем хипнотизирана от златистите оттенъци. Чувстваше се като човек излъгал в автобиографията си - прост чистач, намерил работа като пилот в НАСА, който трябваше да излети за пръв път. Когато се окопити, а това отне поне няколко минути зяпане, нагласи принадлежностите си така, че да не й пречат и разпери криле. Нейните бяха далеч по-обикновени от тези на Арън. Чувстваше се като изтърсак до него, макар да не го показваше. Понечи да хване ръката му, ала в момента на разгръщане на крилете й - тя падна по дупе. Сега ли е моментът да му каже, че дори не ги е виждала преди? Беше я страх сама, сякаш нещо можеше да се обърка. -Извинявай, може би ще трябва да ми покажеш как става цялата работа с летенето... Разликата в центъра на гравитацията я обърка, залитна и падна. Чувството бе тъй ново и странно? Приятно? Не, беше повече странно, отколкото приятно. Изправи се. Тоест - изпълзя някак до полу-седнало положение, после клатушкайки се наляво-надясно като пиян руснак, успя да се изправи. Да стои права не бе най-лесното действие, полюшваше се като парцалена кукла в порой. Кукла, която залитна право към Арън с надеждата да не събори и двама им.
Офелия Оселис and Касиди Евърглоу like this post
Азар Мавззак Admin
Заглавие: Re: [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз) Пет Мар 12, 2021 7:37 pm
Арън щеше да хване Луна още при първото ѝ залитане, ала беше прекалено зает да наблюдава захласнатото ѝ изражение. Разбира се, той далеч не го интерпретира по този начин. В неговите очи Луна беше просто... великолепна. Направо съжали, задето не се беше обърнал по-рано да я погледне под яркото слънце на хълма. Събрана в небрежна плитка, тъмната ѝ коса обрамчваше малкото ѝ бяло лице, а изумрудените ѝ очи сияеха в контраст и приказно изтриваха у него всеки помен относно съставянето на смислени изречения. Това ли представляваше любовта от пръв поглед?
Зяпнал на свой ред, блондинът първоначално не регистрира притеснението на Луна. Възхитата му бе достигнала върховата си точка след разперването на крилете ѝ, които не би могъл да си представи по-перфектни. Изглежда, и на двамата им бе отнело време да се завърнат обратно към реалността. Арън се наведе да помогне на изправящата се от земята Луна, макар и със закъснение, ала точно в този момент девойката вече беше поела инициативата и на свой ред се засилваше към него. Движена от инерцията и от тежестта на собствените си криле, а и на собствената си твърда глава, Луна се вши с всичка сила в навелия се към нея Арън и челата им издумкаха в едно изключително болезнено ДЪН! Добре, че не бяха на самия край на хълма, защото някой щеше да се научи да лети по трудния начин.
Блондинът опря длан в челото си, стисна очи и усети напиращото главоболие, в чудесна комбинация с предстоящо вертиго. Ами... ами Луна? Паникьосано стрелна поглед надолу към нея и обгърна лицето ѝ с длани. Изглеждаше странно добре. И главата ѝ беше впечатляващо твърда за такова нежно на вид момиче. Дори не беше зачервена. - Заболя ли те? Добре ли си? Стой така - паниката на лекарския му инстинкт се вля в паниката от току-що изживяния срам, и Арън наведе подутото си отстрани чело до нейното. Затвори очи. Прилив от облекчение пробяга през мислите на Луна и дори минималната болка в главата ѝ олекна. На Арън обаче със сигурност щеше да му остане цицина.
Когато се увери, че тя е добре, отстъпи назад и поде: - Летенето е лесно, стига да си вярваш. Аз съм с теб, така че можеш да разчиташ и на мен. Опитай се да задвижиш криле и да се издигнеш нагоре. Мисли за тях като за продължение на тялото ти... като втори чифт ръце, да речем? - докато ѝ обясняваше, разтриваше главата си с длан. - Дишай равномерно, не се страхувай и просто се опитай да раздвижиш крилете си.
Касиди Евърглоу likes this post
Sponsored content
Заглавие: Re: [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз)
[Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз)