[Д][Ивент] Животът е сцена… (Касиди Евърглоу)

Възраст : 30

Очите на Касиди се подбелиха почти по инерция, в отговор на ненужната драма, която коконите създаваха. Поне по нейното скромно мнение. Останалите гости на ВИП сепарето изглежда оценяваха дори и най-малката клюка. Сигурно истинската дукеса щеше да научи за закъснението на кавалера си, преди коконите да успееха да я информират.

Докато чакаше, реши възможно най-дискретно да огледа другите гости и самата зала, в търсене на тоалетната, в случай че нещо се объркаше с отварата, и трябваше да се скрие някъде. Тупването на ветрилото успешно привлече вниманието ѝ, ала докато прехвърляше думите в съзнанието си, опитвайки да избере онези, звучащи най-много като дукесата, до ушите ѝ долетя странно познат, мъжки глас. Касиди не познаваше много земни мъже, особено такива, излизащи на срещи с дукеси. Заглуши огорчения брътвеж на Мелиса, оставяйки мисълта си да пропуска с прекалено много конски сили. Успя да свърже гласа с притежателя му, точно секунда, преди погледите им да се срещнат в огледалото.

Вгледана в нефритенозелените му очи, Касиди се почувства замаяна от многото неизвестни, дошли ръка в ръка с неочакваната поява на Джаксън Ким. Тя знаеше неща за него, ала дали с дукесата изобщо се познаваха? Мелиса видимо го познаваше, ала може би, защото беше богаташко синче, и всички го познаваха. Не ѝ се понрави, че я хванаха неподготвена. Задачата ѝ току-що стана в пъти по-трудна, защото трябваше внимателно да отсее своите знания за доктора, от...от кое? Та тя си нямаше ни най-малка представа какво знаеше Паци за него. Най-вероятно нищо, ако можеше да се вярва на картината, изрисувана от доктор Ян за образа на Джаксън. Щеше да е най-безопасно да подкара неутрален разговор и да се нагажда според ситуацията. Но ако оставеше Мелиса да си отвори устата, ситуацията можеше изобщо да не се завърже. А Касиди не помнеше дали в договора имаше клауза, в случай, че някой друг провалеше мисията ѝ.

Вдигна ръка, в знак коконата да замълчи. Извърна се към кавалера си, без да отмества погледа си от неговия. Не я целуна, което навяваше на мисълта, че нямаше желание за втора среща. Чудесно. Ако Касиди се държеше еднакво любезно, но и дръпнато, Джаксън Ким щеше да си тръгне доволен мъж, а тя - малко по-богата жена.
- Не се тревожи, Мелиса - поде, все така вгледана в мъжа. Тук и сега щяха да тестват ефективността на отварата, защото Джаксън със сигурност беше виждал истинската Касиди от толкова близко. И ниско. - Все пак Господин Ким благоволи да ни удостои с присъствието си, ще е жалко да си тръгнем сега и да пропуснем вечерята - прибра ръката си след псевдо-целувката, посочвайки с изпъната длан свободното място на масата ѝ. - Заповядайте, господин Ким. Тръпна да разбера дали чакането си е заслужавало.

Admin

Устата на Мелиса хлопна във видимо объркване и "придворната", както я бе нарекъл Джаксън Ким, смръщи недоволно вежди. Еднакво шокираната Алиса пък побърза да я придърпа обратно на отреденото ѝ във ВИП залата място. Тъй като беше прекарала известно време в компанията на тези жени, Касиди много добре можеше да различи смесицата от объркване (задето бяха получили заповед от дукесата), и желанието за неподчинение (задето бяха получили заповед от нея), върху лицата на двете ѝ нови приятелки. При всички случаи, Мелиса само разпери отново ветрилото си и недоволно запърха с него. Останалите клюкари в ресторанта пошушукаха още малко, все така вперили погледи в дукесата и кавалера ѝ. Най-вероятно щяха да ги наблюдават цяла вечер. Ала за пореден път никой не беше уведомил актрисата, че изявата ѝ щеше да бъде пред зорка публика, несъмнено готова да разпространи всяка грешка и всеки детайл до ушите на висшето общество. За сметка на дукесата, разбира се, и по стечение на обстоятелствата - за сметка на Касиди.

Междувременно, видимо доволен от развоя на събитията, Джаксън прие поканата и се настани срещу нея. Издайническите му ангелски очи изпъкваха в обаятелния мрак на черния костюм. Лицето му, също обрамчено от мастилени къдрици, издаде мимолетно объркване и погледът му закратко се насочи към деколтето на дукесата.
Бърза справка с огледалото зад гърба на кавалера (вече само частично видимо за Касиди), и тя също улови източника на вниманието му. Да, деколтето ѝ беше пищно и розовокоската знаеше, че Джаксън обича да изпива с поглед, но не за това ставаше дума в случая. За кратък момент гърдите ѝ се смалиха и промениха цвета си. Изпразниха и запълниха роклята като грешка в паралелна вселена. Премигване. Трепет. Дъхът ѝ секна и се завърна отново. Само няколко секунди по-късно, ръката ѝ, все така галантно изпъната, за да подкани доктора на мястото му, също промени цвета си. Касиди можеше да се закълне, че бе видяла собствената си длан и собствените си пръсти вместо тези на дукесата.
Джаксън може и първоначално да не беше видял нередности, ала промеждутъчната промяна не му убегна. Сключи вежди объркано, точно както бе сторил и при запознанството им в музея. Тогава Евърглоу бе помислила объркването му за сладко, ала сега именно то предвещаваше по-скоро горчиви последствия.
- Може би сте гладна? - що за странна светлина имаше в това заведение? За момент му се стори, че дукесата... Поклати глава и направи знак на възрастния келнер да му налее вода. Пристигаше след дванадесетчасова смяна в болницата и сигурно започваше да халюцинира.

Възраст : 30

Касиди изпитваше толкова различни емоции в този момент, че самата тя не знаеше как точно се чувстваше. Съдейки по физиономиите на коконите, може би заповедническият ѝ тон беше малко преувеличен? Опитваше да си спомни как се беше държала Паци с тях по време на кастинга, ала тогава не им беше обърнала толкова внимание и ѝ беше трудно да си припомни. Тази евентуална грешка я напрягаше, а чувството бе засилено под зорките погледи на местната клю-клю агенция. Щеше да е проблем, ако имаха наблюдение над поведението на истинската дукеса и откриеха несъответствия в играта на Касиди. Точно това я и ядосваше. Струваше ѝ се, че част от информацията относно срещата беше премълчана и се надяваше, да не беше умишлено.

Втренчения поглед на Джаксън отклони вниманието от вътрешните ѝ терзания, към огледалото, където нещо не беше като хората. Касиди усети как дъхът ѝ секва за секунда, докато наблюдаваше промяната в тялото си. Усети надигащата се в гърдите ѝ паника, докато проследяваше погледа на кавалера си. Дали някой друг беше забелязал? Не ѝ се мислеше какъв скандал щеше да стане, ако измамата беше разкрита. Още повече, ако илюзията паднеше, разкривайки истинския ѝ образ пред всички. За един кратък момент Касиди видя как мисията ѝ се проваля с гръм и трясък и я заклеймяват като измамница, ала после нещо ѝ просветна, разпръсвайки мъглата, опитваща да погълне съзнанието ѝ. Та тя не беше някаква си простовата дукеса. Беше демон, който нямаше да се предаде в лицето на лека спънка.

Кимна да налеят вода и на нея, използвайки момента да обмисли какво бе довело до промяната в облика ѝ. Замалко да въздъхне, когато осъзна, че бе изговорила звука "им". Най-вероятно той беше виновникът. Трябваше да внимава повече с думите си. Благодари на сервитьора и върна вниманието си към Джаксън, който бе все така сладък отблизо.
- Какво бихте желали да вечеряме? - попита, в отговор на въпроса му, повдигайки чашата до устните си. Помнеше, че не биваше да докосва лицето си с плат или плът, но не се споменаваше нищо за стъкло, или прибори.

Admin

Джаксън отпи от водата си с преценяващ поглед към дукесата. Нямаше ли нормално осветление в това заведение? Приглушената атмосфера объркваше сетивата му.
- Нека проверим какво предлага заведението - предложи докторът. Нямаше да е лошо да хапнат, макар че според добрия етикет не биваше да довършва вечерята си пред дама, за да не остави лошо впечатление. Пфт. Дукесата беше дама, да. Но Джаксън далеч не се стараеше да ѝ се хареса, и още отсега планираше хубаво да се нахрани. Така или иначе вечерята щеше да бъде заплатена от семейството му, та поне да се възползва.

Възрастният келнер донесе менюто, което за всеобща изненада представляваше само един посребрен лист дебела хартия. Върху него бяха извезани цифри от едно до четири. Никакви обяснения, никакви ястия, никакви питиета. Само четири цифри, които не говореха абсолютно нищо на Джаксън. Крадешком погледна над менюто, за да провери каква е реакцията на дукесата. Абстракциите на висшето общество му лазеха по нервите. Но трябваше поне да я остави с неутрално впечатление след тази вечер. Никакви втори срещи, нямаше време за това.
- За мен каквото поръча дамата - усмихна се учтиво Ким към келнера и върна скъпарския лист хартия. Според етикета, трябваше да остави избора на дукесата, и беше повече от щастлив да се възползва от това. Представа си нямаше какво ще му сервират, а съдейки по умните погледи на присъстващите, те също не знаеха. Бяха прекалено изтънчени, за да попитат. А и се предполагаше, че щом са богати - всичко им е пределно ясно.

// Няма хинтове или скрито значение зад цифрите.

Възраст : 30

Ако Касиди беше себе си, а не помпозна розовокоса дукеса, щеше да заведе доктор Ким в най-хубавата дюнерджийница в Зарево, където слагаха от белия сос, без да ти повдигат вежди. Уви, сега се вживяваше като дукеса Памела-Патрисия Катарини-Вивалди и затова вместо да държи мазен дюнер в ръце, държеше мистериозната хартия, играеща ролята на меню. Въздържа се от желанието да обърне листа и да го огледа от всички страни, в търсене на обяснение. Не разбираше защо другите гости зяпаха така усилено - нямаха ли си своя вечеря, и свой личен живот?! Вечерта едва беше започнала, но Касиди вече броеше минутите до края. Потисна необходимостта да ритне Джаксън в коляното, задето я бе натоварил със задачата да гадае значението на цифрите. Все пак нямаше откъде да знае, че етикетът предполагаше тя да вземе това трудоемко решение. Може би щеше, ако истинската дукеса бе благоволила да подпомогне мисията ѝ.
- Ще пробваме номер две и три. Помолете готвача, да няма босилек - на свой ред се усмихна с учтивата тънка усмивка на дукесата, връщайки менюто на келнера. Нямаше идея какво беше поръчала, ала и без това щеше да изяде само една-две хапки, преди да достигне полагащата ѝ се дажба от 25%.
Взела съдбоносното решение, Касиди си позволи да огледа доктора, уж небрежно. Личеше му, че не искаше да е тук. Може би ако Касиди не поведеше разговора, двамата щяха да прекарат вечерята в мълчание. На теория това беше чудесно, защото намаляваше шансовете девойката да каже грешното нещо, ала от друга страна наблюдателите щяха да приемат мълчанието като недоволство, или провалена среща, и слуховете щяха да плъзнат моментално. А и, една малка частица от демонката беше любопитна да научи повече за доктора; все пак не знаеше, дали щяха да се срещнат отново. Отпи от водата си и реши, може би в разрез с женската роля в тези среди, да попита мъжа срещу себе си как беше минал денят му. Без да използва звука "им", естествено.

Admin

Келнерът кимна и отнесе менютата. Двамата бяха поръчали последни заради закъснението на Джаксън, така че по останалите маси вече започваха да сервират апетитни, макар и доста мънички на вид блюда. Центрирани в изящни посребрени чинии, на пръв и далечен поглед представляваха някакви накачулени едно върху друго неща. По изчисления на Касиди, 25% от това жалко подобие на вечеря щеше да е приблизително една хапка.
И докато такива мисли минаваха през главата ѝ, придружени от напиращия глад заради пропуснатите няколко хранения в последните двадесет и четири часа, съвсем не бе дочула разказа на Ким за деня му. Уханията наоколо насъбираха слюнка в устата ѝ. Единственото, което дочу, беше последвалия въпрос.
- А вашият ден добре ли премина, дукесо? Как е уважаемият Освалдо Вентричини Вивалди? - поде докторът и отново отпи от водата си. Наблюдаваше я право в очите с будното съзнание на един изпълнен със съмнения ангел. На този етап все още обвиняваше преумората си и беше нащрек за други изменения в пейзажа, но отстрани изглеждаше сякаш е ама много, много заинтригуван от Памела-Патрисия. - Също така разбрах, че Чарлз IV се е чувствал зле тези дни. Дали бих могъл да ви бъда полезен с нещо? Имам познати в сферата.
Брей, че подготвен беше Джаксън за тази среща! Не само, че знаеше неща за живота на дукесата, ами и че и прилежно спазваше етикета. Явно много желаеше да му се получи. Касиди, обаче, трябваше да гадае кои са тези фигури, представляващи обект на сегашния му интерес, ако искаше да продължи с играта си.

// От този пост насетне имунитетът на Касиди със салатата отпада и започва да изпитва глад.

Възраст : 30

"Бахти салатата", би казала просто-Касиди. Ала дукеса Касиди-Патрисия Катарини-Вивалди не можеше да изрече тези думи на глас. Беше хем впечатлена, че салатата я беше заситила за толкова дълго, хем ужасена, че гладът я беше ударил така рязко и неочаквано. Касиди наистина се интересуваше как бе минал денят на Джаксън, ала мелодичният му глас (ако доктор Ян чуеше това ѝ определение, сигурно щеше да се вкара в медицинска кома) дори не беше влязъл в едното ѝ ухо, че да излезе през другото. Какво беше правил докторът щеше да си остане мистерия. В момент на слабост, Касиди си представи доктора в бялата му престилка, заобиколен от щастливи дечица-пациенти. Хвана се, тъкмо когато мисълта ѝ тръгна към опасни територии. Почти се беше почувствала готова да му открадне колкото малки дечица поиска.
Връщайки се в реалността, Касиди успя да хване последвалите въпроси, които искрено я объркаха. Нямаше си представа кои бяха тези хора, за които чернокосият ѝ кавалер любопитстваше. Още една черна точка в тефтера на коконите. Първият със сигурност беше роднина на дукесата, ала дали беше баща ѝ? Чичо ѝ? Брат ѝ? Опции - много, отговори - николко. Поне не тук и сега. А кой, под ягодите, беше Чарлз? Кучето ѝ?! Но Чочо се беше държал като напълно нормално куче по-рано през деня. Може би просто имаше човешки адаш?
Ситуацията ставаше все по-заплетена и Касиди отброяваше оставащите часове до края на деня още по-скоростно. Не знаеше какво я караше да продължава с този маскарад, като съвсем спокойно можеше да стане и да си тръгне. Да, имаше пари за печелене, но можеше да набие някоя бабичка по пътя и да ѝ вземе пенсията. Явно и демоните имаха чувство за дълг, ти да видиш.
- Благодаря за загрижеността - отговори, въздържайки се да пие от водата си. Не знаеше дали дукесите ходеха до тоалетната, или щеше да ѝ се наложи да стиска цяла вечер. - И двамата са добре. Полагаме нужните грижи за Чарлз IV - допълни, хвърляйки крадешком поглед към сервитьора. Защо храната им се бавеше? Не ѝ се понрави колко съсредоточено я гледаше Джаксън. Притесняваше я, че щеше да хване и най-малкия глич в матрицата. Усмихна се леко кокетно и уж небрежно (но всъщност внимаваше, да не докосне лицето си) прокара пръсти през розовите си коси, спомняйки си инструкциите на истинската дукеса. Трябваше на свой ред да изглежда адекватно заинтересована в кавалера си.

Admin

Въпреки гладния делириум на Касиди, отговорът ѝ беше едновременно достатъчно задоволителен и задоволително абстрактен, за да свърши работа. Джаксън кимна с разбиране.
Права беше - Чарлз IV наистина беше Чочо песа, ала докторът нямаше представа, че го наричат така у дома и затова използваше официалното му име. Кучето наистина си изглеждаше нормално, освен агресивността, която беше демонстрирал към дукеса Касиди-Патрисия и факта, че беше разкъсал всички хартии на другата сутрин. Май здравословният му проблем беше по-скоро на хормонална или пък психическа основа. Колкото до другото неизвестно име, на розовокоската ѝ хрумна, че може би тази информация би научила именно от писмото на дукесата (ако и то не беше попаднало в кюпа разрушени документи), защото там истинската Катарини-Вивалди разказваше всякакви глупости за личния си живот. Където и да бе истината, Касиди бе избегнала куршума досущ както Нио от "Мутрисата" и гличове нямаше.

От другата страна на масата, отегчението личеше по лицето на Джаксън. Той също копнееше да си тръгне от поредната уредена среща за този месец и когато трима сервитьори донесоха храната и наредиха шестте красиво аранжирани чинии пред двама им, не съумя да сдържи облекчената си въздишка. Колкото по-бързо се нахранеха, толкова по-бързо щеше да приключи тази част на вечерта. Вече обмисляше как да се измъкне от досадния дебютантски бал по-късно. Но дукесата... го гледаше кокетно, изглеждаше заинтригувана и изпълнена с желание - досущ като всяка дама от висшето общество. Кокони като нея до една пърхаха с мигли и говореха внимателно, изискани до безбожие. Не си представяше как би могъл да разпусне с някоя от тях върху произволно намерено старовремско бюро или пък да скрие лице между-

Поклати глава. Сервитьорите бяха наредили чиниите по начин, по който не се разбираше коя за кого е. А честно казано, искаше да пробва от всичко. И без това родителите му щяха да пръснат бая монети за тази вечеря.
- Какво ще кажете да си разделим всички порции по равно? Изглежда толкова вкусно, че не ми се иска да пропусна нещо вкусно.

// Тъй като измина доста време от началото, ивентът ти се преобразува в дълъг. Само като времетраене, не като трудност. Това ще бъде отразено в наградата ти, благодарности за търпението!

Възраст : 30

Касиди нямаше големи очаквания и пак беше разочарована. Така ли се хранеха богаташите? Толкова пари - за пет кьорави аспержита? Разбираше защо Мелиса бе сметнала мандарините за адекватен обяд. Салатата отдавна не бе фактор, а гладът я караше да се разсейва и да недочува. Макар и малки, порциите я викаха поименно - чуваше не само първото си име, но всичките си майчини, бащини и фамилни имена. Фалшивата дукеса беше гладна. Ала беше и важна личност, с погледи впити в нея. Касиди искаше да се освини, ала тогава яката щеше да загази. Ако не сега, то когато поведението ѝ достигнеше до ушите на Катарини-Вивалди. Да, май беше по-добре да се придържа към плана. А със спечелените пари щеше да се вкара в хранителна кома.

Само дето придържането към плана беше наистина трудно, с обаятелния доктор на такова близко разстояние. Присъствието му будеше различни емоции у нея - беше объркана, че го вижда; щастлива, че този път водеха разговор (нищо, че изпусна 99% заради гладния си делириум); доволна, че не проявяваше интерес към дукесата, но също и ядосана, че не я разпознаваше иззад доста приличната отвара. Та не бяха ли прекарали един чудесен кратък следобед в онзи музей?! Вярно, не я беше гледал точно в лицето, но със сигурност тя щеше да го познае и зад сто илюзии и маски! Да бе.

Връщайки внимание към мизерната храна, Касиди едвам сподави стон на искрена болка. Тамън да приеме предложението, и се сети. Освен мижавата дажба от 25%, не трябваше и да дели храната си с кавалера. С всяка минута ѝ ставаше все по-жално за живота, воден от Патрисия. Огледа всяка чиния, макар да ѝ беше трудно да разпознае какво се случваше там.
- Не съм много гладна. Бих желала да пробвам тези три, но не се притеснявайте да пробвате от всичко - последната част почти прошепна, за да не би местната буржоазия да я чуеше какви си позволяваше. Сетне посочи бежавата чиния с подобие на сьомга и две от салатите. В сегашната ситуация всяка една хапка беше от значение, затова стратегически избра рибата. Дано Джаксън и петдесет и петте му наблюдатели не можеха да смятат, защото демонката планираше да хапне маааалко повече от отреденото. Преди да поднесе първата хапка към устата си обаче, привика най-близкия келнер. Държеше да провери дали в избраните от нея ястия нямаше босилек, както беше заръчала.

Admin

Келнерът първоначално се обърка, а после погледна въпросително ястията. Посочи три от тях, едно от които беше сред първоначалните избори на Касиди, и я предупреди, че зелената паста там беше песто. За жалост, колегата му беше по-възрастен и явно бе дочул "с босилек", вместо "без". Направи дълбок, дълбоооок извинителен реверанс и предложи на дукесата да се реваншира за грешката.

Междувременно, незаинтригуван от проблема с босилека, Джаксън джентълменски размени чиниите, така че въпросните три да се паднат на него. Не беше проблем.
- Не харесвате босилек ли, уважаема дукесо? - подпита тъмнокосият мъж повече от учтивост и колкото да поддържа разговора им. Може би на Касиди вече ѝ беше направило впечатление, че той самият не се държеше особено като човек от висшата класа, макар и видимо да беше наясно с всички правила на етикета. Започна да се храни, докато междувременно на фон започваше да се въздига поредното въстание на коконите. На тях съвсем не им беше убягнало.

Алиса и Мелиса, този път вкупом, бяха повече от възмутени от кавалера. Да предлага да ядат заедно? Да докосва чиниите на масата? Абсурд! Безобразие! Позор! Позор за целия род! Развилняла се отново, Мелиса тресна ветрилото си в масата и рязко се изправи. За беда, с това си действие сепна преминаващия наоколо келнер, който тръгна да залита и няколко ледчета от кофата, която носеше, подскочиха и тупнаха дукесата по челото. Последваха още извинения от стресирания келнер, който сигурно щеше да напусне работното си място още тази вечер.
- Внимавайте повече, де! - намеси се Джаксън и вдигна платнената си салфетка изпод наредените отдясно прибори. Сетне се пресегна през масата и деликатно докосна мекия плат до лицето на Памела-Патрисия, попивайки мократа щета от леда с изненадваща ласка. Уханието на парфюмът му, така познат и навяващ приятни спомени, достигна до сетивата на Касиди. А в същия момент, в примамливо зелените очи на Джаксън Ким премина така сладкото за него объркване. Устните му се притвориха в безмълвна сричка... "ка"...?!

Възраст : 30

Псевдо-дукесата дори не съумя да се потупа по рамото, задето беше предотвратила краха на мисията в лицето на стрък босилек. Подготвяше се най-накрая да поднесе първата хапка храна към устата си, когато двете кокони (да са живи и здрави), провалиха нещата за пореден път. Писмото до Паци ставаше все по-дълго, а още не го беше почнала.
Ледчетата бяха неприятни, но не и страшни. Поне така си мислеше, докато един Джаксън Ким не се озова неочаквано близо. Зелените му очи бяха толкова дълбоки, че Касиди се почувства сякаш ще се удави. Или поне една идея по-склонна да прегреши, ако й предложеше. Дори допирът на плата не успя да я изкара от ступора. Видя объркания му поглед, сведе очи към устните му, които изглеждаха по-апетитни и от шестте блюда на масата, и още подвластна на магията му, отвори уста да каже нещо тъпо, например че беше много красив отблизо, или че дивана й в Черногледово беше удобен.
Чак тогава мозъкът й прихвана какво се случваше и попи цялата ситуация. Джаксън Ким, с когото беше на среща наместо дукеса Памела-Патрисия, се беше пресегнал през масата и попиваше водата от лицето й, пред зорките погледи на местната клю-клю буржоазия. И за втори път беше видял през илюзията, ала този път сякаш я беше разпознал? И тя си беше признала?!
Издърпа салфетката от ръцете му с едно бързо “трябва да се освежа”, стана от мястото си и помоли стресирания сервитьор да я упъти към тоалетните. Самата тя беше стресирана, ала под зорките погледи опитваше да изглежда що-годе нормално, като една атакувана с лед дукеса. А всъщност се чудеше дали беше дошъл моментът, в който щяха да я ступат от бой и хвърлят в някоя канавка. Трябваше ли да избяга през канализацията? Все пак надали Джаксън щеше да се зарадва да види лъжкинята от музея, приела облика на височайшата му партньорка за вечерта.

Admin

Дукесата се измъкна изпод платнената кърпичка, преди Джаксън да успее да отреагира. Коконите и останалите в помещението нямаха изглед към лицето ѝ, и единственият свидетел на промяната бе той. Стъписан, шокиран и объркан от видяното, ангелът не успя да спре розовокосата аристократка от бягството ѝ към тоалетните.
Постоя така за момент, сетне се отпусна назад в креслото си. Един път - добре, ала втори път да му се привиди подобно нещо? Малко вероятно.
Дори не усети колко време бе стоял така, докато до масата му не се приближи един от келнерите, за да предложи извинение. Дискретно, Джаксън му подшушна нещо и се извини на свой ред, а после се изправи и понечи да последва дукесата.

Около пет минути по-късно, Касиди все още се луташе из помещенията на огромния дворец-ресторант. Още на влизане тук бе заподозряла, че тоалетните ще ѝ бъдат нужни, и се оказа права. Трудното им намиране из завъртяните зали и коридори също беше нещо, което белокоската бе предвидила. Още точки в нейна полза. С няколко упътвания от преминаващ наоколо персонал бе успяла да стигне до женската тоалетна - просторна, широка и предвидена само за един ползвател. Опашка нямаше, така че бе свободна да се шмугне вътре.
Половин минутка след като го бе сторила обаче, на вратата се дочу почукване.
- Аз съм, настоявам да вляза - гласът му бе непогрешим. Идваше за нея.

Възраст : 30

Като цяло Касиди беше спокоен и уравновесен демон. Самочувствието й служеше като щит срещу неочакваните обрати на живота. Също беше и чаровна, а и цапната в устата - две качества, способни да те измъкнат от почти всяка ситуация. Затова почти успя да запази търпение, докато се луташе из шукаритетните коридори, в търсене на тоалетна. Нямаха ли биологични нужди тези хора?! Когато най-накрая я откри, въздъхна облекчено, ала това изобщо не прокуди напрежението, което изпитваше. Джаксън със сигурно беше видял глича в матрицата. Дали я беше разпознал? “Ка”-Касиди ли беше, или пък “какво”? Или пък “казачок”? Може би просто щеше да помоли да сменят музиката, а тя беше избягала?!
Подпря гръб на затворената врата, поемайки дълбоки глътки въздух в опит да се успокои. Кибритът трябваше да е някъде между слоевете на роклята й, ако го набараше можеше успешно да се опълчи на предполагаемите биячи, които дукесата щеше да й прати. Или пък нищо не беше станало? Да, щеше да изчака илюзията да се успокои, а после да се върне на масата, да изяви недоволството си от това непрофесионално отношение и да...
Хлъцна стреснато, когато чу почукването. Дали коконите не я бяха подгонили? Щеше да ги подреди едно хубав—
- Джаксън?! - не успя да сдържи вербалното ахване, но се надяваше да не я чуеше през вратата. Беше я последвал. Спукана й беше работата. Надали щеше да успее да го пребори и да избяга, а хванеше ли я играта приключваше. Ала как щеше да обясни променящия й се външен вид? Докторът беше умен - дори и лицето й отново да беше това на дукесата, Касиди нямаше да се учуди ако той тестваше илюзията собственоръчно. Отново въздъхна и отключи вратата. Не знаеше намеренията на доктора, но ако се наложеше щеше да лъже до последно.
- Какво искаш? Някой знае ли, че си тук? Ами ако ни хванат! - звучеше като дукесата напълно неволно, все още в тоалетната, държейки вратата отворена. Трябваше ли да го покани да влезе? Или да излезе в коридора при него? Изобщо какъв беше етикета в подобна ситуация ? И откога Касиди пазеше етикет? Накрая просто остана така, вперила поглед в този на чернокосия мъж. Не знаеше намеренията му, затова беше хубаво да стои нащрек.

Admin

И в момента, в който дукеса Касиди-Патрисия Катарини Евърглоу Вивалди отвори вратата на тоалетната и подаде зачервеното си от удара на трите ледчета чело през отвора, усети как дръжката се изтръгва от пръстите си.
В цялата си кавалерска мощ, Джаксън влетя в тоалетната с все вратата и побърза да я тръшне зад гърба си. Заключи я, тупна длан върху нея в знак, че изходът за дукесата е блокиран, и се пресегна да пусне мивката, в случай, че някой слухти навън.
- Никой не ме следи - поясни той. - На приятелките ти поръчах скъпо вино и сладкиши, за да ги занимават за известно време.
Над емералдовия му поглед бяха паднали няколко тъмни къдрици, несъмнено смутени от забързаните действия досега. Дишаше учестено и гръдта му се надигаше аритмично в прегръдката на черния костюм, а пръстите му върху вратата потрепваха нервно. Умората от дългата смяна си личеше по лицето му, ала този път бе примесена и с непотушима подозрителност.
- Имаш една минута да ми дадеш адекватно обяснение.
Шумът на водата в мивката изпълни стаята с напрегнато очакване.

Възраст : 30

Колкото и различни фантазии да беше имала за Джаксън, нито една от тях не включваше да е затворена с него в тоалетната на скъпарско заведение, облечена в помпозна рокля и в... чуждо тяло. Трясването на вратата зад гърба му затвърди притесненията ѝ, че нямаше да успее да се измъкне оттук с груба сила. Макар докторът да изглеждаше изморен и задъхан, може би ако го треснеше силно по главата... Не, не, не беше време за агресия, пък и ангелът за нищо не ѝ беше виновен. Освен може би, че беше посегнал да попива водата от челото на дукесата. А Касиди мислеше, че имаха нещо специално!
С поредната въздишка за последните няколко часа, демонката отметна розовите коси на дукесата и скръсти ръце пред гърдите си. Една минута ѝ се струваше абсурдно малко време да обясни всичките приключения случили ѝ се през последните два дни. Не ѝ беше останало време да прегледа състоянието на илюзията, и не знаеше дали срещу Джаксън седеше дукесата, Касиди, или някое дяволско изчадие, смесица между двете. Продължаваше да е в неизгодна позиция, защото не знаеше намеренията на мъжа срещу нея. Джаксън беше от богаташко семейство, ала видимо не следваше правилата и на моменти бе изглеждал отегчен. Може би нямаше да се жегне, ако му разкриеше истината? Всъщност, не беше важно дали щеше да се жегне, а по-скоро дали нямаше да я изпорти на властите и да я депортира обратно в най-долния кръг на Ада.
Дали минутата вече не беше минала?
- На тайна мисия съм - рече накрая, решила да спре с актьорската игра. Дукеса Патрисия Вивалди не беше любимата ѝ роля. - Замествам дукесата, която е Бог знае къде и съм под прикритие. Което е доста нестабилно, както сигурно си забелязал. Не знаех, че ти си срещата ѝ. Приятелките ми - тук направи въздушни кавички и сбърчи носле, - по-скоро ме саботират през цялото време. За нищо не стават, ей, Паци ще види едно дълго писмо от... - усетила се, че почва с мрънкането и заплахите, Касиди млъкна и потърси погледа на Джаксън. Падналите пред очите му къдрици затрудниха това търсене, затова без много да му мисли вдигна ръка, за да ги отмести. - Само не получавай инфаркт, не съм аз доктора тук - допълни шеговито, най-накрая осъзнала колко учестено бе дишането му.

» По следите на зеления елф (Касиди Евърглоу, Офелия Оселис)
» Малката спретната хижа на Касиди
» Вампирският пазар (Касиди Евъглоу; Бенедета Уард)
» [К][Ивент] Божествена градина (Араела Клайн)
» [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз)