Касиди наистина не очакваше, че калташкият им план щеше да сработи. Трябваше да се потупа по рамото после, когато нямаше кой да види и да я обвини - и то правилно! - че умишлено беше поляла Дориан. Замисли се, че може би трябваше да се почувства виновно, защото другият демон изглеждаше още по-смачкан от преди, но просто не усещаше такава емоция и не знаеше дали щеше да я намери дори да опиташе. Затова се зачуди, когато чернокосият ѝ дръпна реч за приятелство. Приятели ли бяха? Белокосата не помнеше да е отключила точно този ъчивмънт в отношенията им, но май след сегашното фиаско отново щеше да го заключи. Ех, случваха се такива работи. Но сега помагаше на новия си приятел Колтън, в замяна на услуга, естествено, и не можеше да се тревожи за стария си приятел Дориан, който не ѝ вършеше услуги в замяна на това, че не го тормозеше. Прехапа долната си устна, когато демонът навлезе в личното ѝ пространство и почна сладко да ѝ шепне на уше. Да не би да си падаше по заплахи и груби стискания? Не, или дори и да си падаше, сега точно се опитваше да не се разсмее. Надали настроението на Халек щеше да се подобри ако белокосата му се изсмееше право в лицето. Кимна като доброто дете, което не беше, а когато Дориан се отдалечи всичко, което беше влязло в едното ухо, излезе през другото. Хич не ѝ пукаше за празните заплахи на пичове с накърнена мъжественост. - Да не забравиш услугата - обърна се към Колтън и го потупа по рамото, когато Ана за пореден път го остави да ѝ диша праха. Ех, колко хора трябваше да полива тази вечер, за да се разберат тези влюбени гълъбчета? Обърна се и се запъти към масата на Офелия с бърза крачка, давайки шанс на човека да си прикотка вампирката обратно. Нейната мисия беше изпълнена макар и с жертви. Дориан беше все така в полезрението ѝ и демонката откри, че явно и двамата отиваха към русолявата вещица. Дали ароматните билки в чая бяха отворили очите на демона за това как да се държи с една дама? Или студената напитка го беше събудила от халюцинацията му на недостижим мачо? - Ей, Фел, виждам, че имаш прилив от компания - поде, щом стигна до масата на Офелия. Не я изчака да се обърне, а направо мина от другата ѝ страна. - Дойдох да си поговорим, но може да правя компания на този непознат господин, докато се върнеш. Че май те викат - кимна към чакащия като колче Дориан, а после се обърна към срещата на Офелия и му се усмихна.
"Нямаше ли нещо спиртно, да му пощипе поне" роптаеше Звярът. "Не сме животни, идиот такъв" отвърна Колтън на ум, след което намигна заговорнически на Касиди, и се обърна. Концентрира се върху Ана. Добрата новина беше, че вече можеше спокойно да прекара време с нея, каквото и целеше по начало. Лошата новина беше, че тя вероятно му бе бясна. Трябваше да се извини и на демона после, той беше косвена жертва. Щеше да му купи суши. Или каквото там обичат да ядат демоните. Захарен памук? Може би цяла кутия дъвки Шок. - Хей. - Кол изчака Ана да седне обратно на масата си. Взе своя стол, завъртя го на обратно и подпря ръце на облегалката след като седна. Беше на прилично разстояние от нея, не искаше да я дразни... поне не изцяло. Протегна се и взе една червена салфетка от масата, след което започна да прави нещо с нея. - Може би прекалих малко. - усмихна се виновно. Е, не се чувстваше зле, нямаше и да се преструва. Целта оправдава средствата. Но на нея сякаш искаше да се извини. Нямаше да го направи. Само малко му се искаше. "Загубеняк" изкиска се пепелявия глас в главата му. - В моя защита, не очаквах изобщо да ни се получи. - леко се засмя и се усмихна криво - И отново в моя защита, нямаше как да те изпусна. Особено когато изглеждаш толкова добре. Не че ако беше по нощница, с гурели на очите, щях да положа по-малко старание. - погледна завършената в ръцете си творба, нежно изработена от салфетката, която взе преди малко. Прочисти гърлото си драматично, и протегна малката роза към Ана. - Милейди, ще приемете ли този старателно изработен дар, в знак на примирие. И ще споделите ли вечерта с моята скромна особа? - или особи, зависи от гледната точка.
В жалкия си опит като човек, който бе повече от десетгодишен, Луна бе научила доста полезни неща- как винаги да си обува чорапи, освен ако не носеше отворени обувки, как да се труди, за да сполучи и как не беше хубаво да краде, каквото и да е, на тоя тъжен свят. Обаче нещото, което й бе най-често полезно, бе умението да бъде себе си във всяка една ситуация. Това не винаги бе добре...за околните. Все пак, понякога държанието й плашеше останалите, които често си мислеха, че някъде там, на нечия лудница й липсваше пациент. Докато беше в гората, времето сякаш бе спряло. Всички горски звуци замряха, дори по едно време се притесни, че към тях се приближава някакъв хищник. После се сети, че хищникът бе самата тя и това се бе случило само в главата й. Обратно в центъра на събитието, тя се приближи до момичетата, които днес работеха за онзи, дето духа (може би това в края на вечерта щяха да са те) и каза: -Искам една виолетка. -визираше панакотата - С вилица. Не можеше да не забележи всички нови лица на събитието, къде голи- къде не. Може би докато я нямаше беше станал някакъв групов бой или групов секс? Не, останалите бяха прекалено облечени, за да е което и да е от изброените. Може би просто се бе...загубил. Лоша работа. Това не й пречеше да го зяпа неприкрито, граничещо с грубо.
Поръчка - violet
Киел Конлид, Офелия Оселис, Касиди Евърглоу and Дориан Халек like this post
Изидур избута леко някои от присъстващите тук с ръка колкото за да може да мине, но все пак не толкова грубо,че да ги притесни излишно и се отправи към бара който бе неговата цел. След като полу-голия демон който току що бе пристигнал на това място достигна бара той се спря пред него и огледа доста добре какво предлагаше. Някои от напитките които бяха в менюто и на рафтовете дори не ги бе чувал, а други бяха не чак толкова по негов вкус. Това което обаче му направи впечатление бе кафето. Изидур наклони главата и премигна няколко пъти. "К-ка..кафе? Какво в името на косматите ми топки е кафе.." Помисли си той и се огледа за да види дали има някого покрай него или зад бара който можеше да пита какво точно представлява тази чудата напитка. Може би бе нещо хубаво? Все пак той никога не бе пробвал кафе преди. В ада напитки като тази бяха рядкост и само тези които бяха поставени на по - голям ранк от него можеха да си го позволят, но имайки на предвид,че той бе доста ниско в цялата йерархия там долу, та дори може би и някой от тези над него също не можеха да се добият с такова нещо наречено "кафе".
Арабела вече се бе настанила на посочената ѝ маса и разглеждаше менюто, макар че крясъците на онзи, когото Касиди бе заляла, вече няколко пъти я разконцентрираха от особено съсредоточеното ѝ занимание. Ама че работа! Така ли си решаваха проблемите тея демони?! След като изпусна събитието, за чийто екшън все още се носеха слухове, Арабела очакваше поне тук да види нещо повече от уж страшни същества. Поне малко бой, не само писукане. Изпуфтя възмутено, заглеждайки се пак в поредното описание на напитка. Именно тогава чу потресеното възклицание на някого около нея. - Пссст. - подшушна на необичайно разсъблечения индивид с космати топки (по непотвърдена информация) в близост. Размаха и ръка, за да привлече вниманието му и да му подшушне малък житейски хак. - Никой тук не пие кафе. Явно е за простолюдието. Но пък виж - размаха във въздуха менюто, което сервитьорката бе донесла. - Имат си цял куп плодови сокчета с цветовете на дъгата. Сега ако имаше и една водчица да им долеем от някъде.. - изцъка почти разочаровано.
Последната промяна е направена от Арабела Арно на Пет Фев 12, 2021 10:19 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Ян беше чудесен в повече от едно отношение, а Офелия наистина имаше нужда от такъв тип компания. Тъкмо когато го чакаше да отговори на добре-подбрания ѝ асортимент от закачки, какофонията в ъгъла на квартета се усили. Фел не бе видяла какво точно се бе случило там, защото очите на вампира бяха по-интересни от другите истории в момента, ала нещо я стъписа. С периферното си зрение бе видяла как Дориан, който обикновено не сваляше онази специфична усмивка от лицето си, изглеждаше... омърлушен? Русокосата не мислеше, че той притежава този емоционален спектър, но по-странното в ситуацията бе, че вървеше към нея. Вещицата отново върна погледа си на Ян, инстинктивно хващайки се за стола си в очакване на поредния неприличен коментар, когато ръката на демона я потупа по рамото. Е, това бе ново. Подходът също беше по-изпипан - не се беше опитал да развали срещата ѝ втори път, та нека видим. Тъкмо да му отговори и на хоризонта се появи Касиди, която плавно се присъедини към уютното им кътче. Русокосата стисна зъби, предчувствайки, че нещата отново щяха да тръгнат в друга от планираната посока за срещата ѝ. Изправи се и изтупвайки роклята си се обърна към Янус: - Надявам се да ме извиниш за момент, има нещо, което трябва да свърша. - усмивката ѝ бе колкото виновна, толкова и тъжна, - Това е моята приятелка Касиди и мога да гарантирам, че е чудесна компания. - сетне погледна към Каси, - А това е доктор Ян! Той много ми помогна след последното ми премеждие, надявам се да си изкарате добре и нямам търпение да чуя подробностите! Кафявите ѝ очи се върнаха върху Дориан, който изглежда беше попаднал в собствен вид премеждие, съдейки по вадичките, които се стичаха я през косите, я през лицето му. Беше му толкова бясна по-рано и дори още не бе видяла бележката, която бе получила от него, но нещо в цялата работа силно я бе халосало. Смекчи иначе зоркия си поглед върху мъжа, сетне хвана Дориан за предмишницата и тръгна към изхода, откъдето се бяха върнали Киел и Луна. Предпочиташе да нямат повече публика по време на интеракциите си, че нещо всеки беше започнал да ги чете като книги, а това не беше в репертоара ѝ. Поне тук беше тъмно и сравнително тихо. Можеха да обсъдят каквото бе необходимо без да ги обезпокояват. - О, Доркас, - започна тихо на свой ред, отмествайки един от влажните кичури от лицето му, - какво ти се е случило?
Дали беше бясна, определено. Може би малко повече на себе си, че изобщо се забъркваше с този човек, но определено действията му не помагаха. -Малко? Бих казала, че прекали достатъчно за тази вечер - усмихна се лукаво - Но поне мога да се чувствам поласкана, че до такава степен искаше вниманието ми, че намеси и трети лица - колкото и детинско да беше, не й се губеше просто така. Не му отиваше да се прави на романтичен и определено си личеше, е не го прави често. Но оценяваше усилието. Постара се нежните й пръсти да докоснат неговите, щом й подаде розичката, след което я развя във въздуха като бяло знаме. Целта й- да привлече едно от минаващите сервитьорки. -Мадам, това е за вас, с цялата ми благодарност за неуморното ви припкане. Може ли да поръчам още един студен допир с малина и едно сладурче - казвайки последното смигна на Колтън - за негова сметка, благодаря - направи кратка пауза и насочи цялото си внимание към човека. -Предполагам това отговаря на въпроса ти.
Колтън не издържа и се засмя. От сърце. Гасай Юно бе особено буреносна тази вечер. Беше му липсвала в малкото време, което бяха прекарали разделени. - Напитка, И ПОДМАЗВАНЕ, за моя сметка?! - драматично извиси глас Колтън. Стана, завъртя стола, в обратната посока, и най после седна на него, както повелява етикета. Една идея по-близо до Ана разбира се. Но не прекалено. - Исключително нахално от ваша страна, госпожице "когато цъфтя съм красива, но плода ми е кисел". В духа на това, още един студен допир, но с вишна. Aко е възможно, разбира се, няма да нахалствам. Ако не, и за мен с малина. - той се усмихна криво на сервитьорката. Не искаше да я замесва в това помежду им, за това я отпрати с любезно кимване. - Знаеш ли, Ани, събитието е твърде розово... - тук и намигна - ... за да говорим за "работа". - имаше предвид разследването им. Имаха още много неща да свършат, и опитат, но тази вечер нямаше да е посветена на това. - За това ще бъда директен в друго отношение. По някаква причина не мога да те избия от главата си. - той посочи черепната си кутия, и леко наклони глава. - Което е досадно, когато не си около мен. Та в духа на това, имам предложение. Ще излезеш ли на среща с мен? - този път беше напълно сериозен. Усмивката не слезе от лицето му, и стойката му издаваше увереност, но не се перчеше. Беше оставил сарказма и иронията зад гърба си, поне за през следващите няколко мига. Искаше да я опознае, и това нямаше да стане с фалшиво бравадо. - Само да кажа, че ако кажеш не, ще се съблека като онзи сельо на бара, и ще ти изпея Издислав. На Фики. Без аутотюн. Повярвай ми, не искаш да чуваш конкретно това. - той се засмя отново, като не сваляше очите си от нейните.
Не можа да се сдържи и се разсмя. Първо, алтернативата звучеше безумно и второ - от години не я бяха канили на среща. Винаги беше просто секс и обикновено тя питаше. Колтън, от друга страна, бе решил да гъделичка егото й и това определено й се нравеше. Може би наистина трябваше да приключи с игричките за вечерта и да се опита да си изкара приятно. "Кое е най-лошото, което може да се случи" - между впрочем, кога нещо хубаво се случва, когато човек си зададе този въпрос? -Хмм - той очевидно пазеше дистанция (то в тия времена така трябва), но ако щяха да се сближават, определено не беше правилният подход. Затова й тактично се приближи до него и заговори достатъчно близо да врата и ухото му, надявайки се дъхът й да наелектризира кожата му - Ще бъда добро момиче по изключение и ще спестя на всички подобно изпълнение - дръпна лицето си назад, така че да го погледне в очите - Щом не можеш да ме избиеш от главата си, имам ли избор освен да кажа да?
Киел се подпря на пианото и откъсна едно от цветенцата от висящата лиана над главата му. С поглед следеше известно време Луна. Всяко движение на чернокосата красавица бе омайващо. „О, как сърцето ми разби, моя малка Снежанке, името си от мен скри, но спомена за прелестните ти очи в душата ми издялка…“ тананикаше си той, докато въртеше малкото цвете в ръката си.
Ана фон Кайран, Офелия Оселис and Касиди Евърглоу like this post
Всяко мускулно влакно в тялото на Колтън се изпъна като струна в момента в който дъха и стигна до кожата му. Част от него искаше зъбите и по себе си. Никога до сега не го беше искал. Беше се съгласявал. Бяха си вземали от него насила. Но сега му се искаше. Розовата зелка наистина му беше под кожата. "Проклет да си, Зи" изпрати бърза мисъл към най-добрият си приятел, след което се усмихна половинчато, както той си можеше. Усещаше аромата й, и му беше малко трудно да се концентрира. - Не, нямаш. - пошегува се тихо той. Дрезгавият му глас носеше хумора и сексуалното напрежение на ситуацията в себе си. - В противен случай щях да се обадя на братовчедите ми в Сицилия. Има един замък там, влиза се с едногодишен абонамент, и се излиза само с любов. - той се наклони леко напред. Лицата им бяха още по близо едно до друго. - Много шопинг, слънце, и вкусна храна. Първо ще изпълня заканата с пеенето обаче. Уж ми се отдава. Но не казвай на никого. - леко се засмя, след което се изгуби в очите и за секунда. Устните и бяха толкова близо...
-Себе си ли визираш? - прехапа устната си инстинктивно. Беше дяволски близо и ароматът му нахлуваше направо в мозъка й. В очите й бушуваха сиво и лешниково кафяво, борейки за надмощие. Колтън си беше живо изкушение и кой знае до кога щеше да се контролира... Отпусна се на стола, отдалечавайки лицето си от неговото, ако бяха останали така още малко, нямаше да я изпива само с поглед - шопингът звучи добре, но замъкът не ме блазни, имам си вече, лично мой... и е доста просторен. Леглото ми е голямо, и ваната ми също ... така де, за да ми е удобно, когато съм сама в тях, да не си помислиш нещо. Започваше да й става топло. Наоколо имаше не малко същества, а напрежението между тях двамата не помагаше. Добре че за първи път от 100 години (буквално) си носеше ластик. Не връзваше буйните си коси често, но определено не искаше да се задуши от жегата и собствената си коса. Издърпа аксесоара от ръката си със зъби и се зае да събира розовите си букли. Когато бе сигурна, че са достатъчно добре обхванати, взе ластика и дооформи конската си опашка. Гледаше го през цялото време, а движенията й бяха плавни. Докосваше врата си, докато събира косата си и се стараеше да изглежда възможно най-непринудено. -Та, мислиш си, че можеш да пееш, или наистина можеш - поде щом приключи с новата си прическа - ако е първото, може някой път да ти покажа как се прави.
"Наистина е сладка с вързана коса" измрънка Звяра. "Повтаряш се, друже" отговори му Колтън на ум. - Мога. - той се усмихна самодоволно. Това не беше само бравадо, Колтън можеше да пее и го знаеше много добре. Не го беше правил много отдавна обаче. Като, наистина. - Окей, да се хванем на бас. Но няма да се насилваш, само за да спечелиш, ще бъдеш искрена. - той вдигна пръст уж предупредително, но се засмя топло. - Ще изпея нещо. И ако измъкна поне една сълзичка от тези прекрасни очи, които досадно често ми прекъсват мисълта длъжен съм да отбележа, ще ме целунеш. - усмивката му от крива стана цяла и той продължи - Ако не, аз ще ти изпълня едно желание. Каквото поискаш от мен. - той протегна ръка към нея. Искаше да погали косата и, но не го направи. Не още. Нямаше да я докосне така докато тя не поиска. Не беше тук за да и се натрапва. Да я опознае, да. Да и лази по нервите, О, ДА! Но не и да се натрапва.
Да я разплаче? Трезва. Тук и сега. Прозвуча й комично. Щеше да е прекалено лесно. Чудеше се дали е редно да се възползва от наивността му, но едно желание звучеше доста примамливо. Не, че знаеше как ще го използва, но винаги можеше да го запази за момент, в който ще има полза от него. -Добре - стисна протегната му към нея ръка - ако някак на магия успееш да ме разплачеш, ще те целуна. Но от сега ти казвам, бъди готов на всичко, защото ще си спечеля желанието - усмихна се без да пуска ръката му. Дали бе прекалено самоуверена, напълно възможно. Само дето благодарение именно на това, му бе влязла под кожата и нямаше никакво намерение да променя този факт.
Изидур в началото не обърна кой знае какво внимание на Арабела когато тя се опита да му привлече вниманието, но скоро след като тя започна да мята нейното меню и да говори за кафето, демонът свали леко менюто което той държеше и погледна към жената която седеше срещу него на масата. Той повдигна вежда и я огледа добре от главата почти до пети. В седнала позиция не можеше точно да прецени колко висока беше или какво точно имаше отдолу под масата, но той поне видя горната част на нейното тялото и краката ѝ. Изи се намръщи леко когато чу,че няма силна пиячка и въздъхна. Той затвори менюто, а след това направи няколко стъпки към масата на която бе седнала Арабела.
-"Хм...Това е толкова жалко. Съжалявам, но не съм от типа персонажи които си падат по "сокчета" ако трябва да бъда честен." Демонът отговори на Арабела, а след това се огледа наоколо. -"Какво е това място? Къде се намираме?" попита той, връщайки погледа си към седналата жена.
![[Св. Валентин] Тайната градина - Page 6 Empty](https://2img.net/i/empty.gif)
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: [Св. Валентин] Тайната градина 
