Ари не искаше, да пусне топлите ръцете на Киел. -Скъпи мой демоне, аз никога не ревнувам.Най-вече от непознати мъже.Деликатеса си е деликатес.Не мисля, че някой би устоял на чара ти.Днес ти е ден за свалки по-добре се забавлявай докато можеш.Надявам се предложението ти за разходка до къщата ти още важи мили мой.Виждам как си зяпнал тоалетната отивай докато не си разбил нечие сърце. Колкото и да изпитваше ревност, Араела успяваше,да се въздържи от изблици,които биха развалили приятната вечер.
Самодоволната му усмивка се завърна. Чувстваше се сякаш беше мил и чаровен от твърде отдавна. - Абсолютно сте права, госпожице Представител на Съвета, или каквото там беше.. - Кол се направи на приятно разсеян, изправяйки Ана, заедно със себе си. - Ела с мен. - леко кимна, към най-уединеното кътче от цялото мероприятие, дискретно улови ръката и в своята, и с бавна крачка тръгна към въпросната маса, където нямаше шанс да бият на очи. Дръпна един стол, и помогна на Ана да се настани, но не седна до нея веднага. Леко отметна перфектната и на допир коса от едното ухо и се наведе към него, докато все още беше плътно зад нея.
- Искаш по-бавно? Добре, нека се опознаем. - спусна се надолу, и устните му се озоваха в основата на врата и. - Казвам се Колтън. - леко прокара език по кожата и, след което я целуна. - Харесвам мотори. - нова целувка, този път малко по-нагоре. - И обожавам да те дразня. - още една целувка, малко под ухото и. - А ти? - дрезгавият шепот напусна устните му, последван от леко... захапване на нейното ухо. Лекичко. Уж.
Очите не могат скрият емоциите на хората, и въпреки думите на Араела, Киел я погали нежно по-главата, за да я увери, че може да му има доверие. Допирът му бе закачлив, но изпълнен със загриженост. -Няма да се бавя – обеща й той и се запъти към тоалетната. -Докторе! - провикна се Киел към групичката от медицински лица събрала се до входа на тоалетната. - Извинете, че прекъсвам разговора ви с тези прелестни дами, но дойдох да ви съобщя, че специалитетът ми идва и с целувка. - усмихна се той - Празникът е към своя край и искам всички гости да останат доволни. И да се върнем на целувката. Вие ли желаете да я получите или ще я подарите на някого? - запита Киел доктора, който със сигурност не е очаквал някога да му бъде зададен подобен въпрос.
Офелия Оселис, Араела Клайн and Касиди Евърглоу like this post
Дориан не следеше какво си приказваха ангела и демона, мислите му бяха другаде. Толкова се беше съсредоточил над Офелия досега, че беше забравил идеята на събитието - да може всеки да си прекара добре. Вероянто беше изгубил интерес от приказките на Киел и Араела, или просто му стигаше с разговорите за вечерта. За да не изглежда груб, вместо да си тръгне от градината, реши да си намери друго занимание оставяйки двамата на саме. Дориан се отблъсна леко от бара, където се беше подпрял, взе недопитата чаша студена вода и отиде при паното,което тъкмо се освободи от Кол и Ана, оставяйки питието върху коркова поставка. Седна на пейката, след което постави пръсти на клавишите без да ги натиска. Затвори инстинктивно очи поемайки си въздух. През главата му мината множество мелодии, но като че ли нито една не беше подходяща. (Може би сцената от ,,Здрач", където Едуард свири щеше да е топа, но уви) Отвори очи като ги насочи нагоре към небето, гледайки към звездите. В този момент видя падаща звезда. Вместо да си пожелае нещо, Дориан прие това като знак - знаеше точно с коя мелодия да започне. Простите му ловко заиграха по клавишите, оставяйки музиката да се разпръсне в градината галейки ушите на гостите. Демонът не поздрави никого конкретно, защото тази вечер свиреше за всички.
Колежките оживено разказваха на Ян за появата на белокосия наглец на масата им с Марселин, и му дойде освежаващо да послуша за премеждията им. Даже пусна няколко шегички за разведряване, когато хостът на събитието се приближи групичката. - Целувка ли? - в главата му бяха изминали прекалено много събития от последната заредена с искрено опасение мисъл за този момент. Опасението обаче вече си имаше име. И глас. И лице. Съвсем прилично на неговото собствено.
Точно се готвеше да обясни на Киел, че с белокоската на бара имаха уговорка тя да се погрижи за целувките вместо него, когато беше прекъснат. Оживени от новата пикантерия, момичетата покрай двама им се спогледаха съзаклятнически. Гръмкият глас на една от тях през смях обяви мощно "ГОР-ЧИ-ВО!", а другите веднага се присъединиха. Запляскаха в ритъм. Заскачаха в такт. Гор-чи-во. гОр-чИ-Во. Дум-дум-дум. В главата на Ян зазвуча ритъмът на стотици бойни барабани, които обявяваха предстоящото му жертвопринушение. Един след друг, гостите заобръщаха глави и запригласяха на виковете. Вдигна поглед към бара в далечината, където Офелия му махаше, а Касиди наблюдаваше с напъхана гофрета в устата. Пое си дълбоко въздух. Не беше от вампирите, които нарушаваха обещанията си.
Сведе поглед обратно към Киел. Момчето беше по-ниско от него, по-слабичко, и абсолютен владетел на женските сърца. А и смелостта му не знаеше граници, щом директно обсъждаше тема, която всеки алфа-мъжкар би възприел като табу. Заслужаваше уважението му. И така, кехлибарените очи на Ян потънаха в златистото блаженство на отсрещните, а ръката му деликатно придърпа Конлид за кръста. Наведе лице. Дъх разстояние. Челото му се отпусна в отсрещното. - Специалитетът е само за дами, Киел. И мога да те уверя, че аз не съм една от тях.
В главата на Конлид нахлу ясен спомен. Картина от собственото му меню. "Дамата може да избере... мястото, на което да бъде целуната". Дамата. Дамата може да избере. Усети погледът си да се замъглява. И докато се осъзнае, вече дочуваше разочарованите гласове на момичетата наоколо, а Ян го отминаваше с потупване по рамото. Отиваше обратно към бара.
***
Блондинката го погледна за момент и наклони глава настрани, за да си осигури по-добра видимост върху дланите му - иначе им хвърляше сянка. Отдели пръсти от кожата му, за да прибере кичур коса зад ухото си, сетне познатият им хлад отново кацна в уязвимо разположените ръце на Камаел. - Ангел съм, да. Но не съм от онези ангели, които обожават хората и по цял ден ги наблюдават, ако това случайно е следващият ти въпрос - отвърна Марселин. Пръстите ѝ оставяха ледени дихания по тези на Камаел, а под тях, всяко прежулване от тетивата изчезваше без второ нареждане. Когато и последната следа бе разтопена, Марселин бавничко отдръпна ръцете си и вкупчи брадичката си в длани, с някак небрежно задоволство. - Бих препоръчала да си намериш предпазители. Не искаш да омаловажиш труда ми, нали?
Няколко поста character development по-късно, Офелия вече бе готова да се сблъска с момента на истината. Докторът се бе забавил, но и изникнал като прероден феникс от тоалетната. Защо подобията на медици около него скандираха, Офелия не разбираше. Не разбираше и защо така изкусително се бе навел към Киро?, но и това не остана незабелязано пред зоркия ѝ поглед. Беше си дояла гофретите и безцеремонно избърсала устни с опакото на ръката си. Дано нямаше шоколад на лицето си - нямаше да е баш достолепно за коментара, който бе приготвила. Ян вече ги приближаваше, а това я накара да скочи от стола и да се протегне. Нямаше да си говори с него във физически упражнения, но беше важно да ороси крайниците. Нощта може и да бе дълга, но това не беше мястото, където искаше да водят дискусия. Дано само се съгласеше с нея! Нямаше да го води на креватно джудо разбира се, не беше такъв Звяр. Но половинчасова разходка щеше да ѝ дойде много добре. Надяваше се, че и на него, а и уж си беше наредила мислите. Щом вампира ги приближи достатъчно, Офелия го пресрещна: - С риск да прозвучи крайно драматично... - запецна за момент, след което поклати глава, - Знам, че всичко изглеждаше много криво и може би драматично! Ако имаш половин час бих искала да си... поприказваме за малко по-различни неща! Извън това място... - по лицето ѝ се разля една малко глуповата усмивка, но надеждата в нея не бе прикрита.
Последната промяна е направена от Офелия Оселис на Пон Фев 15, 2021 7:10 pm; мнението е било променяно общо 1 път
-Така ли, не бях забелязала? - извъртя очи и потрепери, щом гризна ухото й. Срещу собствените си оръжия можеше да прояви безразличие, целувките се понасяха, но ухапването наелектризира цялото й тяло. Ушите й бяха достатъчно чувствителни и това, че има толкова очевидно слабо място понякога я подлудяваше. Като сега, например. Ако не бяха прекарали почти цялата вечер заедно, най-вероятно щеше да се обърне и да го зашлеви, но просто стисна юмрука си и си пое дълбоко въздух. -Да, аз... Цялото ми име е Андрада, Андрада фон Кайран. Кръстена съм на майка си Адина. Никога не съм карала мотор, не съм се и качвала на такъв, но виж , мога да яздя - прокашля се след като осъзна колко мръснишки е прозвучало това, особено след всички премеждия от тази вечер - коне. Баща ми н..ме научи да яздя, когато навърших 90 - бе се настанила удобно в стола и гледаше напред в пространството, докато говори. Приведе се леко напред, колкото да се отдели от дразнителя и прокара ръка по кожата на врата си, за да се отърве от настръхването. -Какво да кажа, не съм особено интересна - засмя се и се облегна отново назад.
Андрада? Ето това беше красиво име. Явно обаче не държеше да я наричат по този начин, щом до сега не му го бе споменавала. - Това беше доста интересна информация. - Кол се засмя и се настани срещу нея. - Аз обожавам да карам. Мотора ми още е в ремонт след един... инцидент. - той се почеса виновно зад главата - НО вината не беше моя! Просто да караш в дъжд не е безграничностно разумно. - поогледа се като виновен пубер, после се усмихна широко. - С майка ти имате много красиви имена, не знам защо ми казваш твоето чак сега, Ани. - този път не го каза за да я дразни, харесваше му да я нарича така. Взе ръката и в своята, изглеждаше малка, и нежна, но беше страшно силна. Знаеше го от опит. Това, разбира се, още повече го караше да иска да я придърпа към него. Вместо това обаче отново обърна ръката и и целуна дланта и. По някаква причина наистина му харесваше да го прави. Този път обаче не отделяше очи от нейните, и погледът му вещаеше нещо много по-различно, от вино и розички. Усмихна се криво и продължи да говори - Аз нямам много спомени от моите родители. Научих се да карам мотор със момчетата, покрай по-старите наемници. Никога не съм се качвал на кон, сега като се замисля. - Кол спря за секунда и продължи - Окей, аз ще те кача на мотор, когато моят е готов. А ти ще ме заведеш на езда. Как ти звучи? - сви пръстите и и целуна кокълчетата, които потенциално в даден момент щяха да се срещнат с носа му. По някаква причина. Все щеше да и даде повод. - И ще можем да го обсъдим по-обстойно, след като се разкараме от тук. Какво ще кажеш?
Камаел наблюдаваше изчезващите белези едновременно с ужас и с удивление. Определено я биваше в това, което правеше. Но в очите си той виждаше как тя заличаваше едва ли не миналото му. Тези белези бяха част от него и символ на това, което правеше най-добре. Единствения, който съзнателно бе искал премахнат беше този от бивни на корема му, но блондинката нямаше как да знае което и да е от това. И макар да не беше открил сантименти към белезите си до сега, в момента гледаше вцепенен и не смееше да гъкне. Не се дръпна и възпротиви. Марселин не правеше нищо лошо. Дори напротив. Вършеше му добро и белокосият го осъзнаваше. - Аз... - заекна той, затваряйки очи за миг. - Благодаря ти. - С тих и мек тон рече, докато гледаше "новите" си ръце и ги отваряше и затваряше бавно, сякаш се опасяваше белезите да не се появят отново. - Никой... - "не е правил нещо такова за мен" искаше да довърши, но го заподозря като признак на слабост и преглътна останалата част от изречението. - Ще ги използвам даже.- Обеща и се усмихна. Определено можеше и щеше да свикне ръцете му да не изглеждат като рендета. - Сега съм ти задължен и сигурно ще искаш да ме използваш за нечестивите си намерения - ухили се широко и намигна.
Касиди спокойно дояде гофретата си, най-накрая, и доволно се разплу в стола. Беше свършила всичките си житейски задължения за деня - дойде на копон, направи мръсно на някого, помогна на другар в беда, натъпка се - всичко беше топ. Ако приемеше, че не предстоеше неочакван обрат и Офелия успееше да отведе доктор Татуян да си поговорят насаме, то Касиди ставаше малко или много ненужна (narrator voice: много). Не намери Луна в тълпата, Арабела забавляваше някакъв гол типаж, а гравитацията отново бе доближила Добрютру Колтън и Ана един до друг. С това се изчерпваха познатите ѝ на това мероприятие, затова приключила с филър поста си белокосата реши да изчака естественото развитие на събитието, а именно края му.
Ана фон Кайран, Офелия Оселис and Колтън Блекроу like this post
Ана се засмя със задоволство. Колтън явно си мислеше, че вече е достатъчно омагьосана, та той да води. Само дето грешеше. -Не звучи лошо, но - говореше бавно и сладостно, за да е сигурна, че ще попие всяка дума, която изрича - бавно си значи бавно. Тази вечер аз - отдръпна ръката си от неговата и я постави върху деколтето си -ще си тръгна от тук сама тази, а ти - постави пръст върху слънчевия му сплит - можеш да се прибереш с когото поискаш - смигна му и промени тона си, сякаш не бе казала нищо досега - Как мислиш, че ще завърши тази вечер? Дали двамата хостове ще изпеят най-накрая нещо заедно? Не би било лошо, не бих отказала и някой танц, знам ли, със или без дрехи... - завъртя стола си по посока на пияното, на което Дориан се вихреше, приготвяйки се за каквото и да следваше.
Доктора изигра картите си изключително добре и Киел нямаше как да не го похвали наум. Сега, след като знаеше, че не задължен да се целува с мъж, се върна при дамата си. -Видя ли? – прегърна я той в гръб – Не се бавих много. Макар, че съм на сто процента сигурен, че дори и за това кратко време съм ти липсвал. – топлите му ръце почиваха от двете страни на ханша й. Киел бавно доближи лицето си до нейното и прошепна в ухото й: -Само за протокола, вместо да бъда целунат предпочитам да целувам. Имай го в предвид следващия път като решиш да си поиграеш с тези твой сладки устни. – Киел не виждаше лицето й, но бе сигурен, че Араела се е изчервила като домат. – И като заговорихме за целувки – започна Киел и обърна Ари с лице към себе си - Какво ще кажеш да те изпратя до вас тази вечер скъпа? Обещавам, че няма да съм лош – погледна я с изкуствени жални очички – Но виж от друга страна, за теб мога да бъда всеки, зависи как ме предпочиташ. – едно крайче на устата му се изви нагоре, а очите му подло заблестяха. Ръцете му все още държаха Араела, чакайки нейния отговор.
Последната промяна е направена от Киел Конлид на Пон Фев 15, 2021 9:48 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Араела Клайн, Дориан Халек and Колтън Блекроу like this post
Колтън се засмя, гласно. Боже, допадаше му. - Един танц няма да е лош. Дали някоя ще ми се навие обаче? - той също се направи, че не е казала нищо, и завъртя стола си в същата посока. Вечерта се оказа хубава. Бе научил нещо ново за Ана, и се чувстваше добре. Компанията и му харесваше много повече, от колкото бе готов да признае. Потърка брадичката си, и се прозя драматично. - Принципно съм хвърлил око на една уважаема дама... но не съм сигурен, че късмета ще ми се усмихне. Може би не съм достатъчно чаровен? - усмихна се криво - Или просто афинитета ми към розовите нюанси бледнее пред нейния? Кой да ти каже... Може пък и да я е страх, да не ме настъпи случайно. - той изцъка с език - Колко ли срамно ще бъде, да изглежда толкова добре, а да се окаже, че не може да танцува. - кръстоса ръце пред гърдите си и зачака. Къде реакция, къде изпълнение. Къде двете.
Музиката се лееше из градината. Демонът обаче започна да забавя ритъм, не защото се беше изморила, напротив можеше да продължи цяла нощ, но реши че нещо липсваше - танц. Ето така трябваше да приключи вечерта. Дориан хвърли бърз поглед през рамо, за да потърси Киел. Намери го там където го беше оставил - при бара с Араела. Почти недоловимо спря мелодията по средата сякаш беше нейният край и се запъти към приятеля си/колега/коу-фост/флиртаджия. Постави ръка на рамото му, лепна мазна усмивка гледайки женския ангел. - Ще ни извиниш ли за момент, ще ти го върна след минутка - хвана Киел под ръка и го задърпа на някъде. Ама че обноски. Дориан цяла вечер само крадеше компанията на някого, но намеренията му бяха добронамерени, поне този път. Когато стигнаха при пианото Халек зае отново мястото като музикант и подаде микрофона на г-н Сладникави фрази, понеже на него повече му вървеше в приказките тази вечер.
Отново успя да я разсмее с глас тази вечер. Компанията му не беше чак толкова лоша. Не, че щеше да го каже на глас. Ако я питате дори не си го беше помисляла. -Имах предвид - размаха пръста си, сочейки Дориан и ако виждаше правилно къде точно се намира - Киел - тях двамата. Но виж, не бих отказала да погледам и твоят опит за танц - продължаваше да се киска - А относно уважаемата дама, знае ли се, може просто да е голяма хапка за твоята уста - погледна го през рамо закачливо. Щом отново погледна напред се ентусиазира. -Уу, виж, може и наистина да се окажа права - зарадва се щом видя двамата демони, които вече бяха заедно до пианото - това шоу определено ще си струва гледането.
![[Св. Валентин] Тайната градина - Page 12 Empty](https://2img.net/i/empty.gif)
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: [Св. Валентин] Тайната градина 
