Докато чакаше Киел, да си приключи “задачите” за вечерта,Араела се въртеше на стола,като бейблейд пумпал.Антисоциалната ѝ персона не и помагаше особено със скуката.След като спря въртенето усети ръце на ханша си.Докато успее да погледне чу гласа на Киел в ухото си.Разбира се, кой друг можеше да е? -Тези жълти “невинни”*Араела се прокашля*очи могат, да те измъкнат от всякакви ситуации.Знаеш ли го? Ари за момент се замисли дали да се съгласи с демона или да го остави да се помъчи още малко.В крайна сметка забавлението си е забавление.Демона и се струваше някак доверчив. -Е, в края може да се укаже пълноценен партньор.Каза си тя на ум. - Внимавай само, не знаеш на какво е способен един ангел.Чакам те на изхода, а ѝ май сакото ти остана на моята маса. Не искаш и то да завърши подпалено в някой ъгъл нали? Дано вечерта, да е към края си защото имаме по-интересни неща за правене. Разговорът им бе прекъснат от Дориан.Точно преди, да го завлече на някъде Ари погледа Киел и му прошепна. - Чакам те мили мой.
Киел Конлид, Касиди Евърглоу and Дориан Халек like this post
Дори Ян беше започнал да се уморява от бурната вечер. Едно беше да изплюеш виното си пред целия ресторант-градина, друго беше да се псевдо-нацелуваш с хоста ти-близнак. И теориите на Касиди че най-киселият му колега беше кокиченце го бяха напрегнали. А сега и Офелия искаше да разговарят. Тежка вечер, макар и не по шаблон. - Виж, Офелия, не си длъжна да ми обясняваш каквото и да е - поде Ян, когато стигна до бара. Извади портфейла си и се зае да разплаща всички направени поръчки тази вечер. Остави и добър бакшиш, може би като благодарност за разбирането от страна на Киел. Пък и, без да си криви душата, момчето беше пич. - Имам половин час време... и повече имам, даже. Мога да те изпратя до дома ти, ако случайно си сама натам? Предложението му прозвуча някак уклончиво. Все още не знаеше как стоят нещата при нея, а тя видимо искаше да му сподели нещо. И колкото и уморен да беше Ян, не искаше да оставя вещицата да се прибира сама след партито, на което лично той я беше поканил. Какъвто и да беше случаят ѝ, му се струваше като правилната постъпка да я изпрати. Все още наметнал пуловерът си в ръка, той ѝ направи знак да вървят и се сбогува с Касиди. Сетне по инстинкт ѝ предложи лакътя си, но дори и да му откажеше, не би се засегнал. Като истинска еманципирана вещица, Офелия най-вероятно беше способна да тръгне сама към всяка дестинация. И да пристигне подобаващо.
***
Марселин звънко се засмя и само поклати глава. Нямаше намерение да търси отплата за малкия си жест към Камаел. Изражението му, докато бе разглеждал собствените си ръце преди секунди, беше достатъчна отплата за нея. С удивление като това, нищо повече не ѝ трябваше. Междувременно, за пореден път недоволни от развоя на събитията, колежките на блондинката се завърнаха на масата им и започнаха да си събират нещата. Обличаха късите си якенца, проверяваха наличността по дамските си чанти, и обсъждаха колко нечестно беше постъпил Ян към тях. Това момче хич не уважаваше хомоеротичните им представи от фикове, и беше провалило една чудесна възможност за съвсем добронамерено фенгърлене. Явно беше дошло времето да си тръгват. С въздишка, Марселин се изправи и взе чантичката си. - Беше ми приятно да се запознаем, Камаел - рече и се пресегна през масата, за да втъкне кичур бяла коса зад ухото му. Пръстите ѝ бяха все така ледени и Камаел усети тръпки да полазват надолу по гърба му. Сладурана беше тази Марселин, иначе, и много свежа и живичка за някой напрегнат медик в спешното. Но пък и с оглед на това какво беше направила с ръцете му, едва ли го лъжеше за професията си. Може би ангелите наистина имаха златни сърца? Обеща му да се видят отново и да потърсят луната заедно, и подтиквана от приятелките си, потегли. На тръгване бързичко погледна назад към Камаел, за да му помаха отново за довиждане. Може би не ѝ се тръгваше още, но когато приятелките даваха зор - дори Вселената мълчеше.
Киел Конлид, Офелия Оселис, Араела Клайн, Касиди Евърглоу, Дориан Халек and Камаел Лайт like this post
- Изобщо няма да е лошо и да чуем изпълнението, не само да го гледаме. - Колтън отправи тиха "забележка" към Ана - За малко гръмотевично облаче, изтъкано от захарен памук и секс, говориш много, някой да ти го е казвал? - леко и намигна, с типичната си КРИВА!!!!!!! усмивка. Чувстваше се сякаш може да си подава топката с нея цяла вечер. Може би повече. Не, че я харесваше или нещо такова. Ако го питате, изобщо не можеше да я търпи. Окей, може би малко. Колкото да и вземе акъла, нищо сериозно. - "Прекалено голяма хапка" мрън мрън. - каза го тихо под нос, но знаеше, че тя го чува. Усмихна се широко и зачака изпълнението.
Офелия Оселис, Араела Клайн, Касиди Евърглоу and Дориан Халек like this post
Вещицата любопитно килна глава настрани. - Напълно си прав, Ян - не съм длъжна, но въпреки това искам. - поде на свой ред Офелия. Бе на път да остави бонус бакшиш, тъй като вампирът явно все пак беше надделял в плащането, макар и нехайно. Прецени, обаче, че това щеше да е излишен флекс, а не целеше да влоши ситуацията още повече. Първоначално се стресна от жеста му с подаване на лакът, но прие. Не беше длъжна и може би и това трябваше да я накара да се чувства гузно, но негативните емоции постепенно преминаваха в спокойствие. Ръцете ѝ се сключиха около лакътя му така, че да ѝ удобно и тръгнаха напред. Кимна за чао на Касиди, смигвайки ѝ в знак на благодарност. Реално намигването не означаваше това, но тя се надяваше белокосата да я разбере. - Живея наблизо. Ще се радвам да останеш на по чаша чай колкото да мога да... ти обясня поведението си. - проговори тя, докато гледаше пътя пред тях.
Последната промяна е направена от Офелия Оселис на Пон Фев 15, 2021 11:35 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Араела Клайн, Касиди Евърглоу and Дориан Халек like this post
-Всеки път уцелваш момента Халек. – озъби се Киел, но Дориан имаше право. Като домакини на това събитие, тяхно задължение бе да забавляват гостите до самия край, макар той да се бе забавлявал доста и без намесата на приятелят му. Взе подаденият му микрофон и започна: - Дами и господа, ще помоля всички да вдигнете чашите си, ако нямате такива и без тях става. Не се притеснявайте, ръцете ви няма да се уморят. Речта ми ще бъде къса като мини пола – достатъчно дълга, за да покрие най-важното и достатъчно къса, за да задържи вниманието ви. – Киел премести микрофона в другата си ръка, а свободната постави на рамото на Дориан - С господин Халек желаем искрено да ви благодарим за вашето присъствие тази вечер. Организирахме това парти с цел отпразнуването на деня на любовта и благодарение на вашите усмивки и смях вечерта бе вълшебна. Надявам се на всички да им е било толкова приятно колкото на нас и без повече увъртания. За любовта! – подкани той гостите, след което направи две големи крачки и се премести встрани от пианото, така че светлините да падат над приятелят му. Киел направи лек поклон и остави Дориан да обере овациите. С бърза крачка се запъти към Араела, докато приятна мелодия се разнесе из цялата гора.
Ана фон Кайран, Офелия Оселис, Араела Клайн, Касиди Евърглоу and Дориан Халек like this post
Ах, каква реч само.Толкова много ли иска да прекара време с мен,че веднага да избяга от сцената.Как най-мазно заряза Дориан, да се оправя сам на сцената.Преди Киел да стигне до нея, Араела стана и го доближи.Хвана го за ръката и го отведе при масата ѝ, където беше така известно сако. -Взех най-важните неща в двете ми ръце.Ари му се усмихна нежно. -Нека се махаме от тук скъпи мой демоне.Изричайки тези думи,Ари го поведе този път, към изхода продължавайки да държи нежно ръката му.
Киел Конлид, Офелия Оселис, Касиди Евърглоу and Дориан Халек like this post
Ана слушаше речта на Киел с интерес, имаше хубав глас и определено цялото му същество бе омайно, но беше малко по-романтичен от необходимото. Поне за нея. Може би бе забравила, или пък така и не попита каква е идеята на събитието, но в мига, в който го чу, и се стори нелепо. "Да се празнува любовта, що за глупост - все едно има какво и да се празнува." Хората и техните странни обичаи. Изправи се , върна стола на мястото му и се обърна към Кол. -О, да, казвали са ми, че съм изтъкана от секс - сви рамене, сякаш не го разбираше - Е, Колтън, беше ми приятно, но е време да си вървя. Пожелавам ти спокойна нощ - не изчака отговор и изчезна в нощта. Знаеше, че има много причини отношенията й с Колтън да приключат там, но тайничко се надяваше да го види отново. А и знаеше, че стига да проима нужда от нещо, имаше начин да го поиска от него.
Киел се остави за пореден път тази вечер да бъде теглен. Ръката на Араела бе мека и приятна на допир, и той вплете пръсни в нейните. Черната й коса се вееше зад нея, докато със смела крачка тя го до дърпаше към изхода, все едно някой щеше отново да й го открадне. Той леко стисна ръката й, за да я увери, че няма да избяга. Изпълнението на Дориан бе красиво. Мелодията се носеше из нощта и оставяше своята малка следа в сърцето на всеки. Тази вечер със сигурност бе специална за много от гостите. Нови запознанства, срещи със стари приятели и създаване на нови връзки. Наближавайки изхода Киел дръпна Араела за ръката и я завъртя. Тя вече бе в прегръдките му и той отмести кичур коса паднал пред очите й. Нежно постави ръката си на лицето й и я погали. -Благодаря ти за прекрасната компания тази вечер. – Киел помести ръката си на тила й и с леко движение пръстите му се наместиха под брадичката й. Вдигна лицето й към себе си и я дари с малка целувка по челото.
Ана фон Кайран, Араела Клайн and Дориан Халек like this post
Пианото вдъхваше живот на мелодията, която Дориан така старателно пресъздаваше. Отдаде се на музиката, оставяйки мислите му да бушуват на заден план. Мигове по-късно отново забави темпото, осъзнавайки, че повечето гости са си тръгнали. Явно и той трябваше да си ходи, като да остави персонала да затвори на спокойствие. Демонът обаче остана да изсвири една последна мелодия. Вечерта не мина както планираше и със сигурност не се беше веселил, но със сигурност някой отгоре се забавляваше на негов гръб. За момент през главата му мина момента, в който Офелия го целуна. По дяворите! Сгреши една нота, което го издразни още повече. Яко беше оплескал нещата, като очевидно беше прекалил с закачките тази вечер. Но премислянето нямаше да помогне. Довърши оставащите ноти и когато приключи остана на за миг неподвижен. Сега като градината беше полу-празна хладкия въздух се усещаше повече - там където го беше заляла Касиди на места не бяха изсъхнали дрехите му. Лек бриз целуваше кожата му (последните целувки за тази вечер), докато се изправяше от пейката, запътвайки се към дома си.
Ана фон Кайран, Киел Конлид, Офелия Оселис and Араела Клайн like this post
По време на последното изпълнение на Дориан за вечерта, целият персонал от влюбени в него и Киел девойки (и няколко мъже, между другото), се насъбраха около пианото да се насладят на баладата. Може би бяха решили, че тя е благодарствен поздрав за усърдната им работа тази вечер - все пак бяха тук на доброволни начала. Повъздишаха малко, даже пуснаха по някоя сълзичка, сетне се заеха да разтребват след последните гости в градината.
Смехът и светлините потънаха в мистичната прегръдка на напредващата нощ, и тайната градина на любовта затвори очи, за да поспи в блажена умора... чак до другата година. И макар и заспиваща, тя бе оставила в сърцата на присъстващите будни спомени, бурни спомени, бленувани, бушуващи, безбройни. Беше им подарила усещания и копнежи; радости, осъзнатости и прочувствени световъртежи. Защото под розовото було на любовта, ежедневието бледнееше в сивотата си. А в тайната градина на споделените моменти, мечтите ставаха реалност.
Благодарности на всички присъстващи! Скоро ще обявим и наградите от ивента, които са съвсем символични и далеч не могат да се сравнят с тези от бала, на който повечето от вас присъстваха в началото. Но първо ще получите по една кратка анкета в пощите си. А наградите ще бъдат обявени след няколко дни в пост след този.
Киел Конлид, Офелия Оселис, Араела Клайн and Дориан Халек like this post
И последният глас от анкетата беше отчетен. Благодарности на всички за участието!
Както много от вас подозираха, освен място за любов и купон, тази тема представляваше и бойното поле на Киел Конлид и Дориан Халек. Двамата се съревноваваха в битка не само за сърцата на гостите, но и за творчески подход в приготвянето на събитието, менютата и специалитетите.
Ето и резултатите от класирането спрямо анкетата:
1) Кое от двете менюта ви допадна повече? => "Черното меню" печели с 8 гласа. Победа за Дориан (+пръстен).
2) Кой от двата специалитета ви допадна повече? => "Специалитет Киел" печели със 7 гласа. Победа за Киел (+пръстен).
3) Според вас кой от двамата хостове забавляваше гостите по-успешно? => "И двамата" печели с 3 гласа. В тази категория и двамата са победители. Но няма награда.
4) Колко доволни останахте от ивента? (1-5 звезди) => 4/5 звездички според анкетираните. При резултат от 4+ звезди, наградата за хостовете ще бъде увеличена. ______________________________________✰___________________________________
В тази тема потребителите и НПЦ-тата колективно похарчиха 18 монети, които се удвояват (и малко отгоре). Всички приходи от събитието ще отидат при вашите романтични хостове. Монетите, които героите ви са похарчили за ивента, ще бъдат автоматично премахнати от профилите ви.
И още малко статистики: Най-поръчван: "Специалитет Киел" - Киел печели една златна ябълка (възвръща пълна кръв). Най-поръчвал: Луна Примроуз - печели 2x фойерверки (1 слот). ______________________________________✰___________________________________
![[Св. Валентин] Тайната градина - Page 13 Empty](https://2img.net/i/empty.gif)
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: [Св. Валентин] Тайната градина 
