[Св. Валентин] Тайната градина

Възраст : 28

Пред очите ѝ се появиха силуетите на останалите гости, ала белите коси на Касиди първи привлякоха погледа ѝ... а после видя и ангела на своите кошмари, който тъкмо ѝ подаваше ръка. Стисна зъби в опит да прикрие напиращата усмивка и, все така изправена, се насочи към тях. По пътя към двойката демони видя астралното тяло на Камаел, розовите коси на Ана, а някъде, в по-далечния край на градината - Киел и пироманския ангел от бала. Вечните заподозряни!
Роклята ѝ ефирно се стелеше по пода докато пристъпваше напред, а сетне се спря и поздрави.
- Е, хубаво местенце... като за Зарево. - крайчетата на устните ѝ се изопнаха в игрива усмивка. Не бе виждала приятелката си от бала, а Дориан от... както беше избягала с Мор на ръце, право към болницата.
- Какво се случи с теб по време на бала, Каси? - вещицата реши да пропусне формалностите и направо да мине по същество. Любопитно наклони глава към белокосата в очакване. Сега, като се замислеше, и двамата с Дориан бяха изчезнали, но така и не бе разбрала къде. Е, можеше да остане при тях... за малко.

Admin

До масата за един на Араела, както и до тази на Камаел, застанаха сервитьорки, които мило им оставиха менюта и им пожелаха да прекарат една наистина приказна вечер. Обслужващият персонал тук беше само от девойки-доброволки, които просто искаха да направят услуга на Дориан и Киел... и да спечелят доброжеланието им, естествено. Не изглеждаха ревниви, макар че някои от тях имаха видими предпочитания към някой от двама им.

Междувременно, на една от масите, потънал в разговор с русокоса колежка от работа, седеше младеж в спортно-елегантно облекло. В далечината я беше помислил за друга блондинка, която може би се надяваше да види тук, та сегашното му объркване го беше пленило в разговор. Не, че не му беше приятно, но усещаше, че продължаваше да се оглежда. Минус точки за събеседстване. Засега, обаче, все още не беше забелязал срещата си за вечерта.

Възраст : 29

Вървейки към Дориан, Касиди някак бе успяла да си забърше една розовокоса вампирка. Беше ѝ малко странно да гледа Ана така...разпусната. Дрехите ѝ нямаха нищо общо с одеждите от бала. Дали имаше недостиг на кръв? Без да спира крачка, белокосата хвана вампирката под ръка и я завлачи по посока на Дориан.
- И аз се радвам... - върна в отговор и отпусна захвата си около Ана. - че си добре след случилото се - допълни и проследи погледа на демона. Усмихна се, щом зърна русокосата си приятелка, а усмивката ѝ се разшири още повече, щом видя точно как Дориан я зяпа. Ау, някой си падаше по русокосата вещица. Като истински демон, Касиди нямаше да остави този момент без коментар.
- Но май нечие друго присъствие те радва повече - пошушна на Дориан, стараейки се само той да чуе, сетне се обърна към Ана, отвори уста да я разпита какво не беше наред...и някой я нарече Каси? Обърна се готова за бой, но червените ѝ очи срещнаха кафевите такива на Офелия и гневът ѝ веднага се изпари.
- Ослепителна си тази вечер, Фел - каза вместо поздрав и се захвана да разказва за приключенията им с Дориан в оня пуст коридор. Нощта още беше млада и червенооката се надяваше набързо да приключат темата с лошите и да отворят приказка за по-приятни теми.

Луна се появи без гръм и трясък на събитието. Малкото й крехко сърце бе все още разбито, та планираше днес да се направи на маймуна. Освен ако вече не беше пристигнала пияна. Но не, поне не й личеше. Красивата зелена рокля караше очите й да изглеждат като перфектния аксесоар за нея. Пристъпи бавно напред и огледа присъстващите. Повечето бяха познати лица от бала.
-Ъх, само бели донесоха тия хора - изсъска ядно тя и се опита да намери някой, който реално й бе поносим за гледане в този момент. Забеляза цветекрадячката и покривкоскривачката, чийто имена й отне малко време, за да се сети. Не беше лош ангел, но много забравяше.
-Касиди и Офелия! - извика тя малко по-силно, отколкото искаше. Беше по-скоро осъзнаване, отколкото вик към тях. Не искаше да прекъсва разговорите им, все пак не беше чак такъв грубиян, затова само ги поздрави с ръка. Изтупа въображаемия прах върху едното си рамо и се запъти към една от малкото останали свободни маси, за да разгледа менюто.

Трябваше да внимава със зяпането, тъй като явно Касиди бе забелязала как гледа приятелката й. Не беше сигурен дали го заплашваше да внимава какви ги върши, или просто му се подиграваше. Жегнат от коментара на демонката, Дориан отмести поглед към вампирката. Ана от друга страна изглеждаше сякаш бе облечена в депресия. Буквално. Цялата в черно, но не по елегантен начин, а в очите и се четеше болка. Халек се съмняваше, че причината за липсата и на настроение беше само случилото се на бала. Знаеше че нямаше да проговори ако я притиснеше и не искаше да бъде нетактичен, затова реши първо да я накара да се отпусне.
Офелия се присъедини към групичката, което затрудни Дориан да се концентрира, и за да не си личи отбягваше погледа й. Съсредоточи се за момент върху звездите по роклята й. Той откопча едно копче на блузата си, въпреки че смяташе да я съблече чак когато се усамотеше с някоя мадама, след което премести вниманието си върху Ана отново опитвайки се да се овладее.
-Така и не разбрах как се казваш, аз съм Дориан Халек. Дами ако искате да поседнете, и ако си харесате нещо от менюто, сервитзорките с радост ще вземат поръчката ви! С Киел се надяваме да си прекарате добре и да се чувствате специални тази вечер.
Офелия действаше като магнит за очите му, защото отново я гледаше. Не просто я гледаше, а направо я изпиваше с поглед.
Разтърси глава и се отдръпна леко.
-Забавлявайте се и ако ви трябвам само ме повикайте. Ще съм наоколо. - с тези думи се изниза и се запъти и той не знаеше къде. Всеки си имаше дружка за разговор. Озова се близо до раздавача на съвети, помаха му сякаш бяха бфф-та с усмивка на лице. ,,Оп! Ето на кого ще досаждам малко'' Помисли си демона докато вървеше към Камаел с престорена женска подскоклива походка.
-Мале, от кога не сме се виждали! - повдигна вежди, за да драматизира казаното.

Възраст : 27

Наблюдаваше реакциите на останалите и слушаше разговорите им. Беше приятно да види доброто им настроение. На фона на изминалите няколко дни и на махмурлука от сутринта си беше направо глътка свеж въздух. Дориан помнеше бегло, все пак го бе видяла за кратко, в крайна сметка имаше кой да отвлича вниманието й онази вечер. И тогава осъзна. Никой от тези хора не знаеше. Нито какво е преживяла, нито, че Зейдист... Поклати глава, за да прогони спомена от онази вечер. Част от нея започна да съжалява и че е тук. Видя го в погледа на демона - частично съжаление, въпросът "какво й е, защо изглежда така?" Но се очакваше,нали? Не е като да имаше енергията за всичко това и не е като да се бе облякла като за събитие.
-Ана фон... - когато взе да се представя, Дориан вече го нямаше. Бе останала само с Касиди и Офелия, присъствието на които още повече натъртваше на неподходящото й облекло. "Веднъж да реша да се разхождам с тениска и ето на до къде ме доведе"
-Е прекрасни дами, явно само аз съм пропуснала дрес-кода днес -засмя се възможно най-малко фалшиво. Щеше да бъде дълга вечер...

Камаел благодари на сервитьорката с кимване и разлисти бавно менюто. Повече с научен отколкото с консуматорски интерес. Щеше да го затвори щом стигне последната страница и да си поръча планираната вода. С лимонче. Със също толкова научен интерес гледаше и приближаващия се Дориан, подпирайки брадичка на опакото на дланите си.
- От поне три къпания. - Отвърна човекът, след като погледна несъществуващия си часовник. - Хубаво място. И гостите не са лоши. - С по-тих глас довърши, кимайки едва забележимо към групата девойки, от която се бе откъснал с видима вътрешна борба демонът. Разкопчаването на копчето го издаваше повече от всичко друго.
- Май ти се очертава нелесна вечер.

Възраст : 28

Историята на Касиди беше не просто увлекателна, а и информативна! Най-накрая тайната на мистериозното им изчезване беше разбулена — както бе предполагала, нападението над бала беше имало повече нюанси. От друга страна, появата на Луна значително разведри прогресивно натежаващата обстановка, а меденият ѝ глас оттекна около тях, карайки вещицата да се усмихне меко и да вдигне ръка в знак на поздрав. По някаква причина Дориан упорито отказваше да я погледне в очите. Нима видът ѝ не му беше по вкуса? Та тя беше великолепна (уе). Разбира се, Офелия също се чувстваше странно по въпроса, защото хем не искаше да гледа към него, хем тайно си открадваше и някой друг прикрит поглед. Имаше прекалено много хора около нея, че да прави опити да започва разговор с него, а и... нещо я караше да се чувства странно. Сякаш беше изпила дванадесет кафета и три редбула. Демонът рязко ги бе оставил и заминал да галавантства нанякъде, което накара сърцето ѝ да падне в петите. Сбърчи нос, осъзнавайки колко беше глупаво да се чувства така. Просто си е въобразила някакви глупости и това беше.

Изправи рамене и си лепна една прилично-наиграха усмивка, а сетне се огледа. Бе дошла тук по покана на Доктор ~~Се-~~ Кълън, когото не бе зърнала в началото, макар и сигурна, че е на правилното място. Може би щеше да го мерне, а още по-добре щеше да е, ако той намереше нея и я изкараше от тези глупави катарзиси. Луна бе заминала нанякъде, а в тяхната компания беше и киселата розовокоса вампирка от бала. Офелия инстинктивно сбърчи нос при спомена. Въпреки първите впечатления, елегантната на предишното събитие жена изглеждаше... някак смачкана. Русокосата не визираше облеклото ѝ, разбира се, а това, което се четеше по лицето ѝ. Против желанието си да тръгне по следите на мистериозния красив вампир, реши да остане за няколко минути, колкото с Касиди да имат шанса да видят какво ѝ беше на душата на тази Ана фон Съветмис. Все пак можеше да е евентуален клиент, а Офелия, макар и твърдоглава, беше разумна. Погледът ѝ се върна върху въпросната и поде:
- И аз не бях планирала нищо екстравагантно, но имах среща... Която трябваше да е тук. - сви рамене при намека, че уговорката ѝ явно закъсняваше, - впрочем, последния път на бала те видях с компания? Големият, шумен тип ще се присъедини ли?
Дориан беше споменал нещо за менюта, а Офелия усети ропота на празния си стомах. Нямаше да е прилично да поръчва преди закачливия ѝ кавалер да се появи.

Възраст : 27

Усмивката й се стопи. Всъщност за момент сякаш всичко от лицето й изчезна преди да се окопити и да заговори с възможно най-равния тон, на който бе способна.
-Не, и да искаше, никога повече няма да има тази възможност. Зейдист бе убит от онези, които нападнаха Съвета още същата вечер. Причината е неясна, а разследването е в задънена улица - направи кратка пауза, за да им даде време да асимилират казаното - Ако искате може да поседнем на онази маса ей там - посочи първата такава, която видя и щеше да ги побере- и мога да отговоря на другите ви въпроси.
Щеше, но едва ли щеше да спомене Колтън. Поне засега може би не беше необходимо на никого да знае за съществуването му. А тя? Тя имаше нужда от нещо за пиене. Каквото и да е.

Възраст : 29

Още докато разказваше, Касиди проследи с поглед отдалечаващия се Дориан, докато въпросният не стигна до единичната маса на не-близнака ѝ. Доволна, че човекът се беше появил, Касиди запомни масата му и се върна обратно към Офелия и Ана, продължавайки да описва сражението в коридорите. Може би преувеличаваше бойните сцени, но само Дориан и Камаел бяха там, а не вярваше да я изобличат. Даже правеше услуга на събрата демон, като го описваше много по-боен от реалността. Все пак демонката може и да разказваше историята си пламенно, но очите ѝ продължаваха да шарят наоколо. Беше забелязала как Дориан гледа навсякъде, но не в Офелия, беше уловила и промяната в настроението на вещицата, както ѝ скришните погледи, които хвърляше на чернокосия демон. Хм, беше се заформило нещо между двамата.
Помаха на Луна и даже я прикани с жест да се присъедини към женското им трио, ала ангелът явно отново смяташе да тършува първо бара. Белокосата нервно пооправи ръкавите на роклята си, докато с вещицата и вампирката си разменяха разни приказки. Чувстваше се все така като принцесата на феите, а когато беше видяла семплото облекло на Ана се беше почувствала още по-навлечена. Добре, че Офелия и Луна също се бяха барнали, иначе Касиди щеше да получи криза на четвърт хилядолетието - често срещано явление сред демоните наближаващи тази възраст. Виждаше доста познати лица сред гостите, но колкото и да гледаше не намираше някой, който да прилича на Джаксън Ким. В района имаше доста маси, които може би щяха да му се харесат. Е, Касиди нямаше да си го слага на сърцето, сигурно зеленоокият ангел беше зает да развежда деца из музея или да прилага опосуми и ленивци на схванати пенсионерки.

Явно все пак се беше разсеяла, защото когато се върна съзнателно в разговора, русолявата вещица споделяше, че срещата ѝ закъснява. Ах, драма. Имаше среща, която не беше Дориан? А какви бяха тези погледи тогава? Касиди потупа Офелия по рамото, ала преди да съумее да ѝ даде съвет, Ана им сподели доста неочаквана информация. Кучето беше умряло? Но...
- ... как някой успява да убие такъв едър върколак? - мисълта ѝ излезе неканена, но поне не го беше нарекла 'куче'. Може би пред тях вампирката и върколакът само се бяха натискали, но съдейки по празния ѝ поглед и изтощения глас, Ана страдаше. Касиди я отведе внимателно до въпросната маса и се огледа за вода. Интересуваше я да научи повече, макар че вампирката явно също почти нямаше информация. Не ѝ пукаше конкретно за върколака - Зейдист, а по-скоро за убийците му. Още се ядосваше, че не разобличи маскираните в онея коридори. - Кажи ни каквото знаеш - допълни, докато опитваше да привлече вниманието на някоя сервитьорка и да поиска меню.

Възраст : 27

Въпросът на Касиди й се стори напълно логичен. Та самата тя си го беше задавала и може би нямаше да повярва,ако не беше там, ако не беше видяла как кръвта му изтича пред очите й.
-Като засегнеш артерия предполагам - не беше сигурна. Не помнеше от къде идваше цялата живителна течност или защо това се случваше бързо. В онзи момент не бе в състояние да се оглежда или да запомня детайли. Знаеше само онова, което той и бе казал - Мисля, че са били двама, черни маски, Зи не ми каза нищо повече, когато - преглътна - докато умираше. След това взриви къщата зад гърба ми, но когато се върнах останките изглеждаха някак подредени, все едно някой е бил там и преди - не бе сигурна до колко има смисъл дамите пред нея да знаят всичко това, но светът е голям и изненади дебнат от всякъде. Можеше един ден да разберат какво точно се бе случило онази вечер.
Несъзнателно докосна пръстена, който носеше на палеца си. И още по-несъзнателно в нея се прояви желание да види Колтън. Беше за кратко и го отдаде на махмурлука и глада, който се прокрадваше лека полека. Разговорът я изтощаваше, не искаше да мисли повече за нищо такова. Касиди очакваше меню, но тя имаше нужда от нещо, което бе сигурна че няма да е вписано там. Бе забелязала, че Дориан е зает, но едва ли щеше да е проблем да им обърне внимание за секунда. А и ако бе регистрирала сигналите на Офелия правилно по-рано, вещицата от женското им трио, нямаше да има нищо против той да им обърне малко повече внимание. Помаха му с надеждата да я види и отново се обърна към двете дами.
-Това е всичко, което знам. Поне засега.

Тук демона започна да се съврезема и напрежението, което усещаше до преди малко бавно изчезваше. Реши да не закопчава копчето, вероятно Камаел го беше видял.А Халек не искаше да покаже, че започва да се поотпуска, искаше да го остави да мисли, че още беше неспокоен. Не бива да сваля гарда си толкова лесно.
Видимо Дориан успяваше за го подразни, но човекът се държеше прекалено студено. Щом за трън в гащите...имаше че държанието му да е такова. Чудеше се демона. Или просто не разбираше от майтап? Или..Може би.. искаше вниманието му. В съзнанието му си представи как полягва на масата казвайки ,,Рисувай ме като французойка,,.Малко вероятно да завърши добре, затова и не опита.
Въпреки това нямаше да се откаже от разговора си с хомофобния му събеседник. Настани задните си части на стола срещу него заемайки същата ,,доминанта, но да изглежда, че не ми пука" поза.
-Виж, не знам какъв ти е проблема, но съм тук за да те питам нещо. Би ли престанал да се държиш като..- преди да довърши изречението си обаче Дориан долови, че Ана му маха от другата страна и веднага разбра защо - не си тръгвай искам да довърша, ще се върна след секунда.
Вместо да отиде при момичетата, Дориан мина зад бара и наметна набързо престилката, която остави наблизо. Взе една чаша за вино и един нож. Повдигна ръкава на блузата си и направи малък, но прецизен разрез на ръката си, оставяйки кръвта да се стича в чашата. Беше изключил, че в менюто за вечерта не се предлагаше нещо за вампири. След като я понапълни уви малък парцал около раната и смъкна ръкава си. Без да каже нещо занесе чашата, чието тяло беше направено от тъмно стъкло. Тъкмо нямаше да зяпат розовокосата Бела (От последните части,защото чак тогава става вампир) докато пие кръвта.

-Извинявай, че се забавих, скъпи. - подхвърли Халек, когато се завърна, заемайки отново същата поза, като Камаел.

Докато чертаеше кръгчета по масата с пръст, Луна бе заела обичайния си пост като наблюдателна кула, така че нищо да не убегне на зоркия й поглед. Може би беше навик от човешките й години, а може би любопитството бе в кръвта й.
Прие негласната покана на Касиди и се приближи със смела походка към тях. Когато бе на масата, лопна с ръка по нея, може би по-силно от необходимото и каза:
-Ебаси тягостната обстановка има на тая маса. Дайте да разведрим нещата, все пак няма умрели хора. - смигна им игриво, но сякаш недостатъчно изказала се, реши да продължи, този път обърната към Офелия:
- Изглеждаш ми притеснена, колкото и тайни погледи да си хвърляте с онзи демон и все да се разминавате. Да не те е обидил? Искаш ли да го наплюя? Аз съм ангел, ще го залея със светена вода, обещавам да страда.
Луна постави ръка върху рамото на Офелия закрилнически и хвърли неприкрит злобен поглед към мъжката маса. Можеше да бъде колкото мила, толкова и зла и нетактична. Днес се бе събудила с нагласа за проклетия и отдалеко си личеше.

Admin

И докато Офелия се подвизаваше под защитническото метафорично крило на Луна, към масата им приближи сервитьорка и раздаде по едно от прилежно оформените менюта, сетне извади тефтерче и зачака поръчките им.

Междувременно, събеседникът на масата с блондинката се извини, задето му се налага да я остави за секунда. Покрай масата им бяха дошли и други колежки от работа, така че едва ли щеше да скучае повече. Запъти се към бара, където засече и една от причините да посети това място на първо време. Стоеше там с достолепието на някой, който притежаваше мястото. Интересно.
Киел Конлид беше момчето, за което в болницата му разказваха буквално всеки ден, откакто се бе сгромолясал там с прободна рана в корема. "Като близнаци сте", повтаряха всички. "Помислихме го за теб". "Трябва да го намериш". И ето, че го беше открил. Мъжът приседна до него на бара и му подаде ръка да се здрависат.
- Радвам се да се срещнем най-сетне, господин Конлид. Предполагам, вие сте сред организаторите на това събитие? Чудесна вечер, наистина. Моите адмирации - с тези думи, пусна ръката му от здравата си хватка. Сетне се обърна към девойката на бара и си поръча от специалитета на Конлид с чаша червено вино, за да е подготвен за евентуална наздравица, ако събеседникът му също консумираше алкохол.

(поръчка) специалитет на Киел

Всички печалби ще бъдат описани във финален пост тук. Който поръчва по нещо, моля, да напише "(поръчка) X" или нещо в този порядък, за да се следи по-лесно.

Възраст : 28

Русокосата изнурено разтри слепоочията си. Опциите ѝ бяха да се разхили като дебил или да смени темата (колкото и нетактично да беше, ама в Тъмнината нямаше такт). Очевидно на розовата кума лиса ѝ беше кофти за кумчо вълчо, но вещицата по-скоро разбираше прикритото снизхождение на Касиди по темата. Тя лично нямаше какво да каже за да разведри ситуацията, защото не беше от типа съчувстващи, но шукаритетната поява на Луна подейства добре за смяна на темата (а и малко сатира винаги беше добре дошла). Само че не темата, която ѝ се коментираше. Вещицата престорено облегна главата си върху рамото на чернокосия ангел:
- Нали, неспокойно лежат главите с короните? - не, чакай, това беше друг цитат, - Оставете го да си подскача момчето (уе), нищо лошо не е станало, все ще пие една студена (светена) вода.
Сетне се усмихна като ленивец в полумрак и ги остави на интерпретациите (вече имаше чувството, че всеки започваше да забелязва някакви тънкости, които пък тя не виждаше). Все още облегната на Луна, погледът ѝ се спря върху Ана и Касиди:
- Май ще е хубаво да си поръчаме нещо, а?, - намести се по удобно, а с пръст посочи първата напитка в менюто, която улови вниманието ѝ, - За мен една... Среднощна разходка.
Е, все отнякъде се почваше. Смигна на сервитьорката, а сетне отново се заоглежда - щеше да е хубаво, ако и тайнственият ѝ доктор се появеше да я изкара от създаващите се емоционални ситуации, че нещо не ѝ се нравеха.

(поръчка) Среднощна разходка

» [К][Ивент] Божествена градина (Араела Клайн)
» Тайната кутия и Високите Възвишения (Камаел; Офелия)