[Св. Валентин] Тайната градина

Нима изглеждаше като човек, поправка, демон който се нуждаеше от помощ? Да, не вървяха нещата на добре с Офелия и му беше трудно да прикрие раздразнението си. Остана решен да се довери на вещицата, оставяйки я да избира без да я притиска. А и също така Ана си имаше свои проблеми. Още с появата на Колтън, демона направи бързи калкулации. Две с две равно на четири. Четирима. Толкова щяха да станат, защото Касиди, видно в обединение с Кол се бяха запътили към ъгълчето, където Дориан се опитваше да крутува, розовокоска бе решена да му попречи.
Халек на свой ред приближи лице до ухото на вампирката и зашушука, гледайки в очите на човека предизвикателно.
-Не се обръщай, но демонката ти носи човешкия гардероб и явно са намислили нещо. По-добре мисли бързо.
Докато све още шепнеше като ученичка с пикантна клюка в час на Ана, демонът отмести очните си ябълки към Касиди, намигвайки й предизвикателно оформяйки безмълвно ,,Нека игрите да започнат!".

И като стана дума за топлина - Киел със сигурност можеше да усети такава. Телесната температура на Луна се бе повишила с поне два градуса, а това караше кожата й да почти да пари. Тръпка премина през цялото й тяло, докато устните му слизаха все по-надолу по нея. Бе сигурна, че това не влизаше в избора й от менюто. Беше - бонус, който не искаше да изпуска. Тиха въздишка се чу, когато получи желаната си целувка. Вече официално можеше да каже, че демон е целувал ангелското й тяло.
Махна крака си от коляното му и се наведе, за да може погледите им да бъдат на едно ниво.
-... И свършим до тук. Сигурна съм, че още дами очакват твоето внимание.
Ако Киел си мислеше, че главата на Луна можеше да бъде завъртяна от няколко романтични целувки - бе напълно прав, но тя се опитваше да не губи самообладание и разум. Все още не беше ясно кой с кого си играеше, но тя със сигурност се забавляваше на цялата ситуация и взимаше от нея с пълни шепи- я някоя открадната целувка, я докосване.
Тя му подаде ръка, за да се изправи и двамата да се върнат при останалите, докато ситуацията между тях бе що-годе прилична.

Admin

Приятелките покрай блондинката, която Камаел така директно беше заговорил, го погледнаха странно, но нищо не казаха. Една от тях само се позасмя многозначително и седна от другата страна на непознатата. Докато не добиеха представа що за същество и що за характер беше Камаел - нямаше да оставят колежката си сама. Колкото до нея - тя тъкмо отпиваше от студения си чай, така че при пристигането си, Камаел завари само големите ѝ сини очи, надникнали над ръба на чашата. Стрелнаха се към подадената ръка, и загрубялата кожа по пръстите му не им убягна.
- Марселин - преглътна блондинката и остави питието, сетне хладната ѝ от чашата ръка деликатно кацна в отсрещната. - Размяната е честна. На какво дължа удоволствието?
Трите девойки около нея - една седнала и две изправени зад гърба ѝ, обърнаха очакващи погледи към Камаел. Добре дошъл пред Страшния съд. Последни думи?

***

Междувременно, недалеч от тях, г-н доктор прехапа устни в опит да сдържи усмивката си, когато един видимо фрустриран мъж премина покрай Офелия и набута нещо в ръката ѝ. Виж ти! Не целеше да създава проблеми, но нямаше как да пропусне възможността да подкачи девойката по въпроса. Макар че, съдейки по външния вид (а и по държанието) на мъжа, беше повече от ясно, че именно това бе другарят на вещицата от разказите ѝ. Позна го по прогресивно изчезващата риза. Все пак и Мор беше увита в неговата блуза, нали? Дано не си я искаше обратно. По последни данни, беше доста напикана.

И колкото нацупен беше Дориан, толкова отпуснат и над нещата го раздаваше месец Август от календара на болницата. Офелия беше красива жена, ала се познаваха едва от часове, и изобщо нямаше изисквания или претенции към нея. Компанията ѝ беше приятна.
- Чаровен вампир? - замисли се за момент. - Не съм го виждал, сигурно е-...
С крайчеца на окото си, докторът долови завръщащите се от гората Киел и Луна. Какво правеха пък тия там? Двойникът му беше страшна работа, щом водеше девойките по гората още след първото питие. Впрочем, всички мъже тук пращяха от донжуанен тестостерон.
- ... извинявай, загубих си мисълта - призна с усмивка докторът и взе едно от менютата на бара, за да го подаде на Офелия. - Ако ми позволиш да ти взема питие, мооооже и да ти кажа как знам името ти. Не е гаранция, но дай да пробваме. А ако си избереш и за хапване, даже ще ти кажа на колко години си.
Продължаваше да увърта. Дракула го взел! Кой знае колко голяма беше тайната му.

Възраст : 28

Русокосата проследи погледа на Август само за да зърне фигурите на Луна и на... наръгания по време на бала демон Киро? Хмм, интересно. Луна беше доста луда глава по последни наблюдения, та вещицата беше сигурна, че каквото и да са правили в гората е било пикантно и участниците щяха да си го спомнят периодично. Освен, ако не бяха ходили да събират съчки? Ех, младежи. Сетне върна кафявите си очи върху вампира и му се усмихна криво. Беше чела статия в "Underworld Cosmopolitan", че кривите усмивки се били върнали на мода. Сега, не беше регистрирана като служител по мъченията в Ада, та нямаше как елегантно да свали нечие лице и да го пльокне върху своето, затова просто сви мускулите си така, че имитацията да изглежда убедително. Дано само Алукард не решеше, че получава инсулт.
Предложението му, от друга страна, ѝ звучеше напълно приемливо.
- Знаеш ли, ако фамилията ти не е Фауст, ще съм много разочарована. - сви рамене и отметна няколко от падналите по рамото ѝ кичури, - Аз хубаво мога да си поръчам шукарийки, но няма ли някаква схема, където всъщност разбирам и твоето име и твоите години?
Вещицата замислено разлисти менюто така любезно подадено ѝ от Спайк и се зае да прехвърля опциите. В крайна сметка се спря на топлия шоколад и гофретите. Вече беше консумирала както и топъл, така и студен чай и трябваха някакви промени. От друга страна, Офелия беше голям фен на панакотата, но реши да заложи на нещо по-хранително - може би щеше да се освини, но за някои това си беше направо топец. Посочи му ги в менюто като клиент, който се притеснява да произнесе имената на селекцията си под зоркото око на сервитьора и продължи:
- Ако не е прекалено смело, какво ще кажеш аз да те черпя нещо и да ти ми изпееш твоето име... или някой друг факт за себе си? - "изпееш" го имаше предвид съвсем буквално, но колко тънки да са намеците ѝ?
Беше забелязала и какофонията в закътания ъгъл, но реши да не се разсейва допълнително - нощта беше дълга.

Възраст : 34

- АБСОЛЮТНО НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН! - нека шоуто започне - Мистик Форс беше тотална боза, най-яките Пауър Рейнджъри бяха онези с нинджите! - пътуващия цирк стигна до Ана и Дориан за нула време. Екзистенциалният спор между него и Касиди щеше да въвлече и тях двамата, нямаше как да се измъкнат.
- Ана, Фифти шейдс ъф Блек, моля ви, обяснете на това невежо същество, че Мистик Форс са може би най-слабото "ентри" в серията с Пауър Рейнджърс. - Колтън бе привидно бесен, и адски засегнат. Сочеше Касиди с пръст през цялото време. Застана до Дориан и кръстоса ръце.
- Какво следва, Джоуи е по-добър дуелист от Юги? - Колтън започна да изброява с ироничен тон - Или Кик Бутовски НЕ Е най-яката анимация от тази страна на река Вунад? - беше му трудно да не се разсмее. На Люклер и бе два пъти по-трудно. Но актьорската игра беше безпогрешна, и планът им към момента вървеше като по мед и маргарин. Мразя масло.

Възраст : 30

На Касиди ѝ беше през третия крак за доста от нещата случващи се около нея, включително и феите, за които Колтън ѝ говореше. Всички знаеха, че Уинкс беше евтината версия на Уич. Дори нямаше смисъл да спорят.
- За трети път, господин Добрютру, Дюк Девлин е най-добрият дуелист във всички итерации на детското! Сигурна съм, че може да играе югио карти на движещ се с бясна скорост мотор, или яхнал косатка. Даже ще победи червения рейнджър на 1в1 двубой!
Белокосата си нямаше и на идея какви глупости ръси, но имаше ли значение изобщо? Тя беше демон, Колтън беше... мъж, поне по видими външни белези, та поне на нея ѝ беше простено, че разваля чуждия Свети Валентин. Макар че този на Дориан отдавна си изглеждаше развален. А даже имаше още време до часа на херувимчетата и анти-бебе хапчетата.
- Дори не знам защо водя този разговор с плебей като теб. Видимо си гледал само Джетикс и не си истински ценител на франчайза. Разкарай ми се от лицето. - Сигурно можеше да мине само с неприличен жест, но планът не беше такъв. Касиди обърна своята карта капан, която ѝ позволи да намери пълна чаша в близост (ароматът на горски плодове подсказваше, че е грабнала нечия Лунна целувка), и без да се церемони я люсна по Колтън. Но Колтън явно беше истински рейнджър на гимнастиката и пилатеса, затова със завидни гъвкавост и бързина клекна*, поставяйки горкия Дориан на пътя на благоуханния чай. Надали беше планирал да се къпе точно сега. Опа.

*ботвам Колтън с позволение

Арабела се носеше наоколо като призрак в бялата си рокля , с белите си обувки, бялата си коса и също толкова бялата си като платно кожа. Спокойно можеха да я объркат за привидение, наметнало дамска чантичка през рамо - черна обаче, за да не я цапа ако налага с нея нечия глава.
С целия си късмет от тълпата разпозна само Касиди, която яростно изливаше цветни течности наоколо, макар и не съвсем координирано. Достатъчно добра причина да я заобиколи и просто да ѝ помаха от прилично разстояние. Дано само не хабеше алкохол. Тръпки побиха Арабела от мисълта да се шмугне и тя в драматичната малка сцена, затова предпочете да остане настрани и да поогледа малко хората и мястото. Все пак бе дошла да трупа опит и контакти, евентуално и прилична база за бъдещ бизнес.
Засега обаче не бе сигурна на кого да досади - да провали нечия романтична свалка, да препречи хищни погледи или да се включи в скандал.

Admin

Докторът отпусна предадено глава. Тази инатлива вещица щеше да го погуби. Дали някой не я беше излъгал при раждането, и всъщност беше демоница? Въздъхна драматично, макар че в очите му проблясваше непогрешимо забавление.
- Мога да ти изпея името си и без почерпка, Офелия - обърна се да поръча два броя гофрети с шоколад и втора чаша вино, защото първата я беше изплюл като градинска пръскачка по бара. - Но ще те оставя да платиш виното ми защото оценявам кавалерския ти нюх.
Наоколо се вдигаше врява, съвсем подходяща на едно градинско парти, но помежду им с Офелия беше някак... спокойно. Тихо. Приятно. Не се чувстваше задължен да я забавлява, впечатлява или да се опитва да я сваля. Казваше каквото си поиска и се държеше както си ще, и динамиката помежду им вървеше с небрежна гладкост.
- Казвам се Янус. Ян, накратко, но ако питаш съучениците ми от пети клас в Пъклената Академия, сто процента ще ти дадат други вариации на името ми. Започващи с буквата "А". Адски чаровният Янус например.

Гофретите им тъкмо пристигнаха и той не пропусна да опита от своите. Сетне вдигна чашата си с вино към Офелия и рече:
- Наздраве за теб, Офелия Луксана Оселис, вещица на 25 години с местожителство Тъмнината, и наздраве за всичкото време, което ти отне да се сетиш как знам името ти, при положение, че работя в болницата и си попълвала формуляри там - заяви с многозначителна усмивка Ян. Мистерията беше разкрита и в същината си наистина беше напълно логична. Само дето това значеше, че най-вероятно в болницата бе блъфирал за името ѝ, и че го беше изровил в последствие от документите за Мор.

+Поръчват 2x гофрети с шоколад
+1 чаша вино от специалитета на Киел

Възраст : 28

Очите на Офелия се разшириха, а донякъде сподавеният кикот заседна в гърлото ѝ. Тъкмо беше оплюла Дориан за детинско поведение, а се оказа и че тя не е далеч по капацитет от съучениците на Янус в пети клас. Да израснеш с такова име май никак не е било лесно и нищо чудно, че отне толкова време за да ѝ каже. Сетне се окопити, защото честно не целеше да го обиди:
- Кажи ми сега, единствено дете ли си бил, защото ако е така, вашите сигурно са много коравосърдечни. Разбирам да сте били няколко и да не си бил измежду фаворитите... Което би било тъжно за някой с такива очи.
Офелия преценяващо закима докато все още разглеждаше чертите на лицето му. Всъщност, познаваше няколко Ричард и не бяха фенове на шегичките с “Дик”, въпреки че Янус Август Фауст не даваше вид на тънкообиден. От друга страна пък, той я беше надхитрил!!! По най-очевидния начин, при това! Русокосата театрално изду бузи и си набоде едно парченце от гофретата.
- Подозирах, че Мор ме е издала, а пък виж ти какви номера си въртял с формулярите си! Само където се оплакваш от бюрокрацията после.
Докато преглъщаше заговори повторно:
- Е, как реши да бъдеш доктор? С цел да си протагониста на някоя иновативна история за добрия вампир, или заради тежката кесийка?
Продължавайки разговора им, Офелия кратко видя как Касиди плясна някаква течност към Дориан. Е, явно при тях всичко беше в разгара си. Какво ли беше направил пак? А пък новият тип, който крачеше с белокосата, беше толкова гръмогласен, че само споминалият се Зейдист би могъл да му опонира.

Admin

Янус извъртя театрално очи и махна дружески с ръка. Не обичаше да споделя името си на първа среща, но да съществуваш толкова години име като неговото моментално ти даваше +100 точки непукизъм по всякакви параметри, макар и такава система да не съществуваше. Засмя се на коментара с родителите си. Обичаха го, ама...
- Абе, те нашите са готини, ама не са особено идейни. Роден съм в края на януари, така че януари=>Янус, лесна работа. Пиши го там и не му мисли, пък той в училище ще си разбере самичък - засмя се Ян съвсем небрежно. Изглежда, отдавна беше приел съдбата си. - А можех да съм някой Мартин, Августин, Юлий, Септемвриус Прайм, Октавиан Безстрашни. Да, да... и по-лошо можеше да бъде.

Направи кратка пауза. Май много пъти беше мислил по този казус. Хапна от гофретата си и разказа на Офелия, че всъщност от малък бе имал интерес към психиатрията и на нея бе решил да посвети живота си. Сподели, че в момента работи по научен проект в една от техническите лаборатории на Зарево, а в болницата помага, когато има време, и колкото да наднича по документации, за да търси имената на симпатични миризливи блондинки. Сетне отпи отново от виното си. В главата му на скоростно лимбо препускаше сладкия ѝ комплимент за очите му, и започваше да му става горещо. Прямите момичета бяха огън работа.
- А ти какво друго правиш, когато не спасяваш клети души? Какви хобита имаш? Как разпускаш? Обещавам да не те подлагам на психоанализ, ако случайно си падаш по приложна математика или концерти на Фейфики 100раро.

***

Междувременно, едно от момичетата премина покрай Арабела, за да ѝ поднесе меню с приветлива усмивка и да я насочи към една от свободните маси.

Както Изидур си чоплеше в носа, седейки на работното си място в Ада, изведнъж той се озова на друго място, незнаейки как и защо. Той бе в седнала позиция по това време и сега просто седеше във въздуха, но не точно. Той падна по гъз на земята и след това се огледа наоколо. Може би за да види дали някой го е видял,че е паднал или просто оглеждаше мястото. Това място бе доста странно за него и никога не бе виждал подобно нещо. В близката далечина(ХД) демонът видя някакви светлини и присви очи за да фокусира и доближи образа до колкото е възможно. Изглеждаше така сякаш имаше нещо като парти там. Той е бил на партита преди и тотално знаеше как да се държи(НЕ). Изидур се изправи, изтупа си задника от пръстта която бе полепнала по него и след това закрачи гордо към това място, но докато вървеше усети,че нещо го лъха, това бе вятъра който биеше точно в гърдите му които сега бяха голи. Той погледна надолу към своят тоалет и видя,че дори и дрехите му не бяха същите с които беше до преди няколко секунди.
"-Какво по дяволите?!" Попита себе си и докато питаше усети,че също така и главата му се чувства по леко по - различен начин от преди. Той си вдигна дясната ръка и я сложи върху главата си, прекарвайки я... Рогата му ги нямаше. Изидур въздъхна тежко, а след това просто поклати главата и се запъти към това странно място. След като вече стигна там той огледа хората от близо. Всеки един от тях беше облечен в доста странен тоалет, а самият Изидур просто носеше едни хавайски гащи и бе гол до кръста поради някаква странна причина. Това не беше неговият избор, но той нямаше друг вариант. Направи няколко стъпки напред и отиде към бара за да види какво предлат там.

Съдба? Вселенската воля? Керъктър дивелъпмънт? Бууст? Не можеше да каже никое от тези неща без да прозвучи като идиот, какъвто не бе. Май нямаше лесен отговор на въпроса. А и срещу него стояха толкова съдници, че шанса да даде задоволителен за всички отговор беше горе-долу отрицателен.
- И аз се опитвам да разбера - отвърна след като набързо обходи с поглед "охраната". - Нещо ме накара да напусна комфорта на мълчанието и да се хвърля в социално рискована ситуация. Дори не знам кого и какво да виня. Извинете, дами, за грубото отношение, но когато Слънцето е изгряло други звезди по небосвода не се виждат лесно. - Обърна се накрая и към приятелките й. Положението му не беше много лесно за навигиране, но имаше сравнително добро предчувствие. Защо тогава сърцето му леко ускори при ръкостискането?
- Може би ще разгадаем мистерията? - Умишлено запита в множествено число, позволявайки си лека усмивка, докато се стараеше да не се губи в очите на блондинката. Трудна работа.

Възраст : 28

Офелия искрено се забавляваше с чернокосия вампир. Обстановката бе лека и приятна, нямаше напрежение, а и не се беше засегнал от импромпту шегата ѝ.
- Края на Януари?, - вещицата театрално сложи длан върху сърцето си, - Направо ми кажи в колко часа и вадим наталните карти, защото... - тук направи драматична пауза без да отмества поглед от неговия, - Аз също съм родена Януари. Макар че ти сигурно знаеш това, Ян! Октавиан Безстрашни също е окей опция, ако трябва да бъдем честни де.
Вещицата неприкрито беше впечатлена от историята на вампира за избора му на кариера. Явно водеше доста зает начин на живот, щом не само участваше в научен проект, ами и помагаше в болницата.
След като така заинтересовано я бе бомбардирал с въпроси, Офелия се оживи от шанса да поговори за себе си, защото май нямаше някой, който не беше фен на такива неща. Или пък тя беше от онези досадни изключения?
- Да видим... - замислено вдигна поглед към небето, - Планирам да си отворя магазин за отвари когато имам достатъчно клиенти, но засега просто влизам в животозастрашаващи ситуации за набавяне на редки билки. Малко като протагониста на Вампириана Джоунс, само че с помощ от приятел. - тук килна глава в посока на шумната четворка в ъгъла, - Ако не беше видял името ми във формуляра сигурно щях да ти кажа, че се казвам Корделия Халилуел... Родом съм от Черногледово и имам две по-малки сестри, които може би са ми докарали нуждата от психоаналитик, а колкото до Фейфики... Предпочитам Фейзис! Тези от Светлината винаги знаят как да вдигнат купон, ама всичко е до лична преценка! - смигна му заговорнически и се опъна удобно на стола. - Предполагам си доста зает щом каниш наказани от съдбата девойки, с които си се запознал на работното си място?
В очите ѝ заиграха игриви пламъчета. Забавен беше този доктор Янус.

Дориан имаше бързи реакции, но не чак толкова че да успее да реагира напълно. Не се справи с това да забави времето като в ,,Матрицата", отбягвайки водните куршуми. Вместо това успя да затвори очи, готов да поеме заливката. Касиди смело лисна чашата в лицето му, без да й мигне окото. Не бе сигурен дали беше предназначено за Колтън или просто беше грозна случайност. Затова му трябваше да положи огромно старание да запази хладнокръвие, факта че напитката беше студено му помогна. В противен случай щеше да кипне и да се нахвърли на Касиди и то не по начина, по който повечето жени биха искали.
Прокара бавно пръсти през косата си, въпреки че стърчаха някои морки кичура, той все още изглеждаше добре. Обяви война на демонката с поглед, обещайвайки някой ден да и го върне. Тъпкано. Същевременно направи тъжна физиономия.
-Така ли ми благодариш, за дето се опитахме с Киел да организираме това събитие, за да може всяка от вас да се почувства специална? - да повече драматизъм размаха ръце и вдигна вежди. Искаше да я накара да се почувства гузно - и без това видя, че вечерта за мен не вървеше добре, а сега и това! Мислех, че сме приятели, та аз затова ли ти помогнах в коридорите?
Досега го играеше доброто момче, но до тук беше с милите жестове. Прибжи се до Касиди, като постави ръка на рамото й придърпвайки се до нея, така че останалите да не го чуват.
-Не ме интересува дали беше нарочно или чиста случайност, не искаш да съм ти враг, повярвай ми -стисна там,къдета я беше хванал, за да покаже, че не се шегуваше. Гласът му беше студен като напитката, коята се стичаше от лицето му по демонката - до тук с цирковите номера - обърна се към човека и вампирката, които стояха и гледаха сеира- и вие двамата, престанете с игричките и се разберете какво искате.
Казаното го осени. Ето къде беше сгрешил с Офелия, правеше същото като Изма и Кронк. Не й казваше това което трябва, а се държеше като хлапе - дразнеше я. Осъзна също така, че трябва да действа, затова обърна гръб на цирка и прекоси градината оставяйки краката си да го заведат при вещицата. Потупа я по рамото и леко прочисти гърло. Сега или никога. Изчака тя да се обърне преди да заговори. Искаше да оправи нещата, но и даваше избор дали да го изслуша или да го игнорира.

Възраст : 27

Тъкмо да си помисли, че нещо хубаво ще се случи тази вечер и цялата работа се обърна с главата надолу. Първо, реакцията на Колтън меко казано я вбеси, а сега и това. Конското на Дориан, наистина я накара да се почувства кофти, ако не го беше въвличала в детинските си номера, нямаше да го заливат с течности. Въпреки чене може да се кажеше на черното бяло, мократа визия определено му отиваше. Преди да има възможност да му се извини, той отново изчезна. Ада въздъхна и се загледа в него - "Дано поне с Офелия му се получи, иначе наистина ще проимам съвест".
Относно Колтън - да се разбират какво искат? Тя кръв,той - да й лази по нервите, лесна работа. Нямаше за какво да се разбират. Именно по тази причина, тя просто реши да се върне на масата си и да доизпие чашата си на спокойствие, макар и да знаеше, че едва ли ще извади този късмет. Или по-скоро тайничко се надяваше човекът да я спре или да я последва, колкото и да не намираше причина за това...

» [К][Ивент] Божествена градина (Араела Клайн)
» Тайната кутия и Високите Възвишения (Камаел; Офелия)