Някак много бързо това между бях бе станало много лигаво и романтично. Усещаше как тялото му гори, усещаше и как се въздържа. Намираше за някак сладко, че мъж като него се опитва да бъде нежен. Не й се искаше да спира, но за един кратък момент, в който благоприличието и съвестта се сетиха, че съществуват там някъде в съзнанието й, се насили да се отдръпне. -Знаеш ли - пусна косата си и прокара пръсти през нея, за да я намести -колкото и да ми е приятно да се "опознаваме", не мисля, че е много прилично да го правим тук - не се сдържа и прокара палец по леко подпухналите му устни - а и, колкото и странно да звучи, излизащо точно от моята уста - отдръпна ръката си и отдели тялото си от неговото - мисля, че ще е по-добре да го караме бавно. Ако мислиш, че можеш да ми устоиш, разбира се - засмя се и откъсна поглед от неговия. Видимо всеки си бе намерил компания и нещо, което да го развеселява тази вечер. Радваше се, че поне за повечето същества там, те не играеха тази роля. А пред онези, които още малко и щяха да си поръчат пуканки, смяташе да се прави, че нищо не се беше случило. В крайна сметка важните спомени си бяха само за тях двамата.
-Знаеш, че сърцето ми принадлежи единствено на теб, Ари – отговори той на Араела. – А като заговорихме за неприятни същества. – покрай тях мина близнакът му. Доктора от по-рано, явно се бе запътил към тоалетната. За секунда сякаш ги загледаме и прецени с поглед, но демона имаше чувството, че тези очи не бяха за него – На този сладур дължа две целувки. – Киел наведе главата си в знак на отчаяние. – Някой желаещ да му ги даде или да отида, и да го притисна в тоалетната? – попита той, с надеждата, че ще има кандидат.
Така значи. Касиди набързо резюмира всичко в главата си - Офелия се беше чудила между Дориан и доктора, беше целунала Дориан, не ѝ беше станало и сега беше тук, оплакваща съдбата си. Тежка работа, де да имаше психиатър на масата да помогне. Касиди въздъхна и побутна леко чинията с последната гофрета. Щеше да си я запази за награда. Все пак ѝ предстоеше да предприеме доблестно действие, пред което всеки демон - гол или облечен, би изпаднал в ужас. Вдигна ръка и я задържа неловко във въздуха, докато преглъщаше шумно. Дано не почнеше да се поти, роклята се переше само на химическо. Събра кураж и внимателно постави висящата си ръка върху рамото на Офелия, което стисна с каквото се надяваше беше съчуствие и разбиране. Да се чудиш как едно стискане предаваше тази информация, но. Прочисти гърло няколко пъти, докато чакаше знак някъде отгоре. А той така и не идваше. Чисто и просто Касиди не знаеше какво да каже. Кога за последно беше успокоявала видимо разтърсен човек? Дали Офелия щеше да се почувства по-добре ако Касиди ѝ дадеше умряла мишка? Или главата на Дориан? Не, не, май тези неща работеха само в Ада. - Виж - поде напълно несигурно и прочисти гърло за пети път. Наистина щеше да има нужда от доктор. - В кофти ситуация си, наистина, но мисля, че доктор Ян би те изслушал. Изглежда ми разбран и търпелив. Предполагам, че е просто несигурен, заради смесените сигнали, които му пращаш. Излизаш с него, но водиш друг в гората, пък оттам се връщаш видимо разтроена. Като се върне си поговорете. - Касиди направи пауза, но не рекламна такава. Не знаеше какво повече да каже. Потупа Офелия по рамото още веднъж и погледна зад рамото ѝ към тоалетните. Не видя доктора никъде, затова върна очи на Фел и реши, че беше приключила с мисия 'съветване'. Щеше да започне мисия 'разсейване'. - Не бъди начумерена. Чакай, ще ти разкажа нещо интересно, ама да не казваш на друг! - Демонката размаха заплашително пръст, а след това се захвана да разказва на другата за текезесарското бюро, спестявайки си само баш най-скандалните детайли. Ако това не развеселеше Офелия, то белокосата демонка щеше да се върне при доктор Ким и да иска рекламация. Или втори дубъл, за да разкаже историято по-добре следващия път.
-10 монети? Трябваше да запазя онази анкета и да я продам на двойна или тройна цена.Може да започнеш много ефективен бизнес. След което сладкия глас на Киел зазвуча отново.Думите му бяха мед за ушите на Араела. -Май ти е навик,да ме караш,да се червя?А? Винаги знаеш какво,да ми кажеш. Кой би трябвало, да е този тип, който иска вниманието ти?Ари се обърна към двамата симпатични демона седящи до нея. -Щом толкова иска целувки нека дойде и си я вземе сам.Но първо ще трябва да се разбере с мен.Да не е някаква тинейджърка,която иска екшън в тоалетната?
Последната промяна е направена от Араела Клайн на Нед Фев 14, 2021 11:33 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вещицата наистина не беше от тези, които споделяха, но Касиди я караше да се чувства доста спокойно, та явно имаше и изключения. В края на тирадата си вече изсумтя, но този път театрално, с цел да подчертае, че дилемата ѝ бе глупава. Бе изпадала в доста сложни ситуации през съзнателния си живот, но никога не се бе чувствала гузно. Ех, какво правеха добрите вампирски мъже-доктори с тези сърца? Отпусна рамене и изправи гръб, слушайки историята на Касиди с интерес. Очите ѝ се разтваряха в любопитна изненада, а устните ѝ се свиваха развеселено. Може би, ако пикантните детайли ѝ бяха споделени, щеше и да порозовее, но лицето ѝ нямаше този късмет. Явно Касиди наистина се чувстваше неловко с потупването я по гръб, я по ръка, щом бе прибегнала до нещо толкова лично. Е, русокосата го оценяваше и духът ѝ действително се приповдигна. Сега оставаше само Ян да се върне.
Киел нямаше как да не се засмее на коментара на Араела. -Да не би да усещам ревност, скъпа? - с лежерно движение той хвана ръката й и вплете пръсти в нейните. - Мисля, че от личен опит знаеш какво представлява специалитета ми. А сексапилния мъж, който ни подмина, явно си е го е поръчал два пъти, по последни данни на сервитьорката. Силно се надявам да е било за пиенето и музиката, а не само за последната част. - и като спомена тази последна част в специалитета си, погледът му спря да се рее из залата и се прикова в очите на Араела. - А ти, ангелче мое? Заради коя част от деликатеса ми си го поръча? - поинтересува се Киел, въпреки че се досещаше и сам отговора. Но от друга страна, новото му хоби включваше да кара Араела да се изчервява при всяка една възможност. Чакайки отговора, с крайчето на окото си наблюдаваше тоалетната. Все пак сделката си е сделка и поне трябваше да попита доктора дали наистина искаше тези две обещани целувки.
Араела Клайн, Касиди Евърглоу and Дориан Халек like this post
В крайна сметка, г-н доктор се отказа от мисията си да разкара окончателно пръските вино от пуловера. Нямаше как, обаче, да го облече обратно и да го носи с петната от вино и появилите се върху тях тъмни локви след несполучливото пране с течен сапун на мивката в тоалетната. В ретроспекция, изобщо не трябваше да се заема с тази дейност, но позитивът, който извлече от тишината в тоалетната, беше и новоспечелената тишина между сто и четирите стени на съзнанието му. Отказа се и преметна дрехата върху предмишницата си.
И ако в тоалетната беше влязъл един обикновен вампир с пуловер, оттам излезе мъж с черна тениска и сериозно татуирани ръце. Не достатъчно, че да не оставят и сантиметър за нови артистични прояви, но определено достатъчно, за да повдигнат някои въпроси. На всичкото отгоре, изглежда, под пуловера на г-н доктор, се криеше и изненадващ здравеняк. Може би психиатрите разтоварваха от собствения си стрес във фитнеса?
На излизане, Ян засече четири от колежките им с Марселин покрай тоалетните, и се заприказва закратко с тях. Ако Киел смяташе да се разплаща, моментът беше сега или никога.
Офелия Оселис, Касиди Евърглоу and Дориан Халек like this post
Трудно му беше да си представи как Марселин го упоява с шутове. Като цяло му беше трудно и да си я представи да е далеч от приятна, но явно медицинската професия си имаше изнервящи аспекти. - Кой би отказал такова обгрижване? Но добре. Ще внимавам. Не че не внимаваше почти винаги. Когато стреляш с лък трябва да си сигурен, че покрай теб няма опасности. Сега, обаче, се беше отпуснал напълно и вниманието му се бе насочило върху допира на блондинката, който се услади на Камаел далеч повече от чая. - Човек, да - потвърди той. - Ловувам доста често. Та белезите са основно от лъка и тук-таме - близки срещи с някой по-издръжлив глиган. За няколкото му сблъсъка с бандити, червеноокият премълча. Пък и те не се водеха дивеч, и определено нямаше да са от по-приятните теми за обсъждане. - Ще позная ли, ако предположа, че си ангел? - заинтересува се на свой ред той.
От всичко на света, Луна не харесваше бавните хора и тези, които не могат да оценяват изкуство, когато видят такова. С един бърз замах бутна ръката на демона пред нея с надеждата да си забие лицето в масата. -Я се стресни малко. - измърмори тя, точно преди да извърши действието си. Луна бе единствената, която заслужаваше да има репутация на красива, но луда.
Последната промяна е направена от Луна Примроуз на Пон Фев 15, 2021 11:42 am; мнението е било променяно общо 1 път
Със замах, Луна беше избутала ръката на Хардик. Хванат неподготвен, той не успя да отреагира навреме и усети как китката му поддава и главата му полита настрани. За щастие, рефлексът го спаси от това да разбие брадичката или носа си в масата. Можеше обаче да се каже, че действието на Луна тотално го разсъни.
-"Ой! Какво по дяволите правиш?! Изидур се намръщи и след това се изправи, слагайки ръце под масата, почти готов да я обърне върху Луна. -" Съжалявам да те разочаровам, но твоята история не ме интересува, а това, че пусна сълза която изглеждаше доста измъчена не значи абсолютно нищо.
Демона изсумтя и изръмжа едновременно. Той затвори очи за момент и след няколко секунди той леко се усмихна и седна обратно на мястото си, подпирайки се отново по същия начин по който се беше подпрял преди Луна да му бутне ръката. Изглежда, че палеше бързо, но губеше интерес още по - бързо.
-Аз ли какво правя? - Попита невинно Луна. - Откъде знаеш, че бях аз, та ти беше с затворени очи? - Тя повдигна рамене небрежно и се усмихна мило. Надяваше се масата да бъде обърната от него, но уви - нищо не се случи. -Другият вариант беше да забия вилицата в теб. Радвай се, че днес не съм станала с гъза нагоре. Не мога да кажа същото за теб, обаче. Луна се изплези подигравателно и завъртя очи отегчено. Компанията не заслужаваше нейното внимание повече, затова просто стана и реши да се прибере вкъщи, където нямаше досадни буболечки, които да не разбират от шега. С удоволствие предпочиташе да разговаря с полските мишки в съседство, отколкото да стои още тук. С ведра крачка се изниза, плащайки цялата си консумация досега.
Историята на Касиди видимо забавляваше и скандализираше русокосата вещица, което си беше чиста победа според демонката. Щеше да черпи доктор Ким едно кафе следващия път, когато посетеше болницата. Ех, тези неигрови ангелски персонажи, явно бяха предпочитаната раса. Доволна, че странните ѝ опити за успокояване бяха дали резултат, Касиди придърпа чинията си и се захвана да унищожава последната гофрета. Планираше да си бие камшика щом доктор Ян се върнеше, за да може двамата с Офелия да си поговорят насаме. Само дето докторът сякаш се бавеше повече време, отколкото бе една пиш-пауза. Да не би да плачеше в тоалетните? Или да биеше малки деца в гората? Червените ѝ очи потърсиха бегло познатата фигура на доктора за пореден път тази вечер. Трябваха ѝ три обиколки, за да разпознае татуираната фигура като месец Август. Гофретата ѝ приседна. Пак. - Докторът ти се е поразхвърлял малко. - Гласът ѝ излезе на жални хрипове, след което се разкашля отново, затова просто дискретно посочи с палец зад рамото си, показвайки на Офелия къде да погледне. Дано само русокосата не се разплачеше от умиление.
Офелия проследи погледа на Касиди до доктора си и се разрида вътрешно. "Мамка му бе, докторе..." - не знаеше да се смее или да плаче, но определено щеше да има едно от двете. Дано ѝ пуснеше гювеч да си излее душата и да види дали щеше да има хубавия или лошия ендинг. Офелия не знаеше какви бяха тези краища, но и нейния (виво)Звяр понякога ѝ шепнеше... в ушенце. На свой ред отпусна косата си така, че свободно да се разпилее навсякъде. В интерес на истината, обичаше да има повод да се издокара, но вътрешно си беше кофти картоиграча от Черногледово и май нямаше да е зле да бъде искрена... поне веднъж. Все пак не всеки може да накара кокорото ти да прави доки-доки толкова бързо! Вещицата само се надяваше душевното ѝ излияние да не я превърне в пациент на оппа, защото макар и близо, това не бе близото, което търсеше. Погледът ѝ се спря на чернокосия вампир, а ръцете ѝ се отвориха по крайно нехарактерен за вещицата начин, в опит да сигнализира, че тя беше тук и имаше какво да му каже. По възможност извън Содом и Гомора.
![[Св. Валентин] Тайната градина - Page 11 Empty](https://2img.net/i/empty.gif)
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: [Св. Валентин] Тайната градина 
![[Св. Валентин] Тайната градина - Page 11 5](https://i.ibb.co/Jvw3z1L/5.png)
![[Св. Валентин] Тайната градина - Page 11 2](https://i.ibb.co/NCMRSd2/2.png)
![[Св. Валентин] Тайната градина - Page 11 6](https://i.ibb.co/x84HVN4/6.png)
![[Св. Валентин] Тайната градина - Page 11 3](https://i.ibb.co/gynn9dr/3.png)
