Заглавие: Re: [Св. Валентин] Тайната градина Чет Фев 11, 2021 10:34 am
След като и подадоха менюто Араела го разгледа внимателно и видя специалната напитка на Киел.-Идеално,това ще да е.Ангелката извика една от сервитьорките. -Ще може ли Киел,да ми я донесе?След което Араела се запъти към пияното.Тази вечер целта и бе вниманието на Киел.Имаше нещо в този демон, което я привличаше адски много.Тя се настани удобно на стола и с ангелския си глас започна да пее.Придружено от също толкова приятното звучене на пияното.
Араела си поръча напитката на Киел
Дориан Халек likes this post
Касиди Евърглоу
Възраст : 30
Заглавие: Re: [Св. Валентин] Тайната градина Чет Фев 11, 2021 11:19 am
Касиди наистина искаше да е добър демон. Да, искаше да получи информация за лични облаги, но това пак беше добра постъпка, нали? Все пак създаваше представата, че опитва да успокои Ана и че я изслушва и подкрепя. Но атаката на лунната империя я остави със същите избори като Офелия, само дето Касиди клонеше по-скоро към това да изгрухти. Колко успя да се въздържи не стана ясно, защото от устата ѝ излезе някакъв хибриден звук между давещ се пушач и прасе на заколение. - Няма умрели хора, да - успя да каже през хриповете си. - Само едно куче. Сигурно си го спомняш - голямо, космато, по едно време и гол. Явно вече и поумрял. Белокосата сви рамене, потупа извинително Ана по ръката и се загледа в менюто. От което ѝ се догади леко, май беше по-добре да се върнат на труповете. Или и тя да си поиска чаша кръв и да се приключва. Картинките бяха сладки, но кой по дяволите ги беше измислил тези имена? И кой изобщо би дал пари за да се целува с някого? Дори не се сещаше за въпросния Киел. Касиди беше отвратена. Повика сервитьорката да се приближи и ѝ посочи горещия шоколад. Дано беше по-впечатляващ отколкото името загатваше.
(поръчка) Сладурче
Офелия Оселис, Дориан Халек and Колтън Блекроу like this post
Киел Конлид
Възраст : 28
Заглавие: Re: [Св. Валентин] Тайната градина Чет Фев 11, 2021 11:53 am
- Много благодаря за грижите, които положихте за мен в болницата. От части това събития нямаше да се състои и без вашата помощ. - мъжът настанил се до него можеше да мине за изгубеният му брат. След като се здрависаха и лекаря си поръча специалитета му, Киел нямаше как да го остави да пие сам. С лек жест повика бармана и също си поръча чаша вино. - За нас - вдигна лек тост към сексапилния мъж до себе си. След това една от сервитьорките го уведоми, че освен господина до него, госпожица Араела също си е поръчала неговото внимание. - Мисля, че е време да изпълня желанието ви. Ако ме извините за момент. Надявам се да харесвате балади. - Киел се усмихна на мъжа до себе си. - След изпълнението ми се надявам да продължим този така приятен разговор. - каза той и стана от мястото си, след което се обърна отново към мъжа и се приближи до него - Както и нямам търпение да ми кажеше къде ще пожелаеш тази моя целувка в знак на благодарност. Киел се застъпи към пианото и се засече с Араела. - Ще ми позволиш ли да чуя нежния ти глас отново, скъпа - помоли той, настанявайки се на пианото. Гласа на Араела бе нежен също като нея. Пръстите на Киел танцуваха по клавишите на пианото и двамата заедно дотълниха вечерта с приказно изпълнение.
Луна изслуша внимателно всички и разбра, че явно не бе подбрала думите си правилно. Махна пренебрежително с ръка и важно каза: -Голяма работа, аз също умрях веднъж, ама не съм тръгнала с мегафона да го разпространявам, нали? Странен флекс, но добре. Пък, за да ви успокоя - не е толкова лошо да си мъртъв. - Тя сви рамене многозначително и погледна менюто. Хората умират, били те върколаци, баби Яги, феи на зъбки или не. Не можеше да изпита съчувствие, но мълчанието й по темата беше достатъчно уважение. - За мен специалитетът на Киел. Ако ми хареса, ще си поръчам всичко от двете менюта. - съобщавайки поръчката си, тя се зачуди кой е тоя Киел, който така щедро раздаваше целувки насам-натам, без да се притеснява от някакви зарази.
Поръчка - специалитета на Киел
Офелия Оселис, Касиди Евърглоу and Колтън Блекроу like this post
Всички, които поръчваха напитки, ги получаваха почти веднага от трудолюбивия персонал фенки на Киел и Дориан. Много добри момичета - спор нямаше.
Едно от тях услужливо дойде да окаже помощ и на тъмнокосия непознат на бара, с когото Киел бе разговарял малко преди да тръгне към пианото. Виждате ли... г-н Август от календара на "Трета Междуградска Болница", тъкмо отпиваше от вкусното тръпчиво вино на Киел, когато същият бе споменал за някаква целувка. Хванат неподготвен, докторът усети как глътката вино полита в стремглав снаряд право към мястото, на което доскоро седеше целувко-раздавача, и здравата опръсква пет от десетте стола в права линия отстрани по бара. Направи грешката да си поеме дълбоко въздух и усети как сладкото вино сладко го задушава, и далеч не толкова сладко предизвиква серия от сподавени кашлюкания за ужас на асистиращата сервитьорка. Девойката го потупа по гърба и се зае да почиства, докато г-н Непознат се съвземе, сетне му подаде отново едно от менютата. Той го хвана с две ръце и впи стресиран поглед в красиво напечатаните букви. "Дамата може да избере мястото, на което да бъде целуната за благодарност". Последва звучна въздишка на облекчение. Ох! Добре, че не беше дама. Колко ли конфузно щеше да бъде за двама им да целуват новооткрития си близнак?
Офелия ентусиазирано пое напитката си и тъкмо да вдигне наздравица, долови някакъв сравнително хриплив звук... сякаш някой се давеше? Веждите ѝ се сключиха в гримаса, изпитваща досада, но когато се обърна да скастри с поглед индивида, издаващ тези звуци, очите ѝ се разшириха. Това беше д-р Август Вампирски, с когото, всъщност имаше среща. Е, изглежда рандевутата им щяха да започват по подобен начин всеки път - кой мръсен, кой се давещ се. Вещицата се усмихна, привидно развеселена от мисълта. Можеше да остане да си побъбри с момичетата още - имаше доста какво да се каже, но не искаше да изпусне момента си с красавеца от по-рано, а и си струваше да разгадава неговите мистерии. - Извинете ме, но мисля, че срещата ми се появи. - кимна им дипломатично, сетне се изправи от мястото си и все още с чашата в ръка се отправи по посока на чернокосия мъж. - За малко да те потупам по гърба, но най-вероятно само щях да влоша нещата. - шеговито подметна, облягайки се до него, с гръб към бара.
Нямаше намерение да обръща внимание на коментарите по повод смъртта на Зи, в крайна сметка бе дошла, за да се разсея и щеше да е много по-добре за всички да не говори по темата повече. Макар и да бе получила специално отношение от Дориан, той явно бе решил да изчезва винаги преди да му се каже нещо тази вечер. Отбеляза си наум да му благодари преди да си тръгне, след което все пак погледна менюто. Всичко звучеше толкова романтично и сладникаво, че направо и се прииска да се гръмне. "Поне има нещо студено, комбинацията между малина и демонска кръв звучи, страхотно" При първа възможност поръча чаша от студения чай на една от поклонничките на очевидното мъжко великолепие на двамата хостове. Не, че не бе напълно разбираемо, просто тя видимо не бе в настроение за свалки. За разлика от Офелия, която явно бе намерила срещата си за вечерта и учтиво ги напусна. -Е, дами, обърна се към Луна и Касиди - вие сте тук с някого или за да намерите някого?
Поръчка - Студен допир с малина
Киел Конлид, Офелия Оселис and Дориан Халек like this post
Дългите му пръсти нежно се движиха по пианото, докато Араела пееше. Тя може и да не изглежда като ангел с черната си коса и червени очи, но гласа й я издаваше за произхода й. Когато изсвири и последната нота от баладата, Киел се обърна към Араела: - Изцяло ли прочете предложението в специалитета ми, скъпа моя? - попита той. Ангела се бе настанил на пейката до него, но тя бе обърнала гръб на пианото. Рамената на двамата се докосваха леко и той можеше да усети топлината, която излъчваше стройното й тяло. - За теб специално може да изпълня едно от условията по-късно, или пък може да повторя друго. Всичко е в твоите ръце, Ари.
Араела все така бе на ръба на сърдечна криза.Киел започна, да изглежда още по-красив.Тя го погледна право в очите и без да се замисля го целуна по нежните му устни.Как някой можеше, да устой на такъв джентълмен? -Ще се възползвам от желанието ми малко по-късно.Нека сегашната,да е за моя сметка следващата нека бъде изненада.Казвайки това, Араела се запъти обратно,към масата си цялата почервеняла.
Целувката на Араела бе бърза, но и деликатна. Тя докосна меките си устни до неговите, но преди тази целувка да стане по-дълбока, Араела вече бе на крака. Тази малка изненада от нейна страна остави Киел остави без думи и единственото, което можа да направи след като тя тръгна обратно към масата си, бе да я гледа. Той докосна с пръст долната си устна и се усмихна, сладостта от нейните устни все още можеше да се усети. Ангела бе оставила своя отпечатък върху него. Докато все още седеше на пейката пред пианото, една от сервитьорките отново дойде при него да му покаже още една дама, поръчала специалитетът му. Киел мина през бара и взе чашата вино на поднос и се затъпи към красиво чернокосо момиче облечено в прелестна зелена рокля. Когато отиде до масата й, нежно постави чашата пред нея: -Поръчката ви, госпожице. – поклони се Киел – имате ли нещо против да ме придружите до пианото за останалата част от деликатеса – усмихна се той – или желаете да се насладите на избора си от тук?
Случи се точно онова, от което се опасяваше. Вместо да намери сладката вещица - тя го намери него и то по време на злощастното му задавяне като първия тъпанар. В цялата ситуация имаше голяма доза трагикомедия, но господин доктор обичаше да се фокусира върху втората част от тази дума, та ситуацията му се стори по-малко срамна, и повече адски, ама адски забавна. Засмя се ведро на Офелия, радостен да я види, и завъртя стола си към нея, за да може по възможно най-кривия и преувеличен начин да облегне лакът на барплота, да отпусне глава назад в дланта си, и застанал като стереотипен мачо, да каже: - Знам си аз с какво да привлека вниманието ти
Шегуваше се, де. Засмя се отново, напълно наясно, че никога няма да отпере капките вино от пуловера си, и че най-вероятно в момента приличаше на стереотипен мачо и стереотипен вампир едновременно, и се отпусна обратно на стола си, вече малко по-сериозен. - Радвам се да те видя, Офелия - явно онова в болницата не беше блъф. - Как си прекарваш тук? Няма да ти обяснявам, че те търся цяла вечер (макар че те), и няма да те лъжа, че роклята ти мъничко прозира (защото прозира) - тук той направи кратка пауза, за да отпие от виного си и хубаво да огледа вещицата. - Какво стана с учтивата форма? Мислех, че само аз мога да ти говоря като приятел, понеже знам името ти.
Офелия Оселис, Касиди Евърглоу and Дориан Халек like this post
Човекът наблюдаваше любопитния демон и се чудеше дали не трябваше наистина да си поиска целувка. Сигурно щеше да го приеме по-добре от коментара му, че ще е зает цяла вечер, който бе по-скоро състрадателен, отколкото подигравателен, но явно равния тон на белокосия не излъчваше думите му в правилна светлина. - Имитацията е най-висшата форма на ласкателство - усмихна се лукаво червеноокият и завъртя чашата пред себе си. - Не мисля, че ме разбираш правилно. Нямам желанието да инвестирам енергия в конфликти с теб. Стига да не си търсиш белята, няма да намериш враг от моя страна. Пий една студена вода. Човекът бе видял блондинката, която прикова вниманието му, затова побърза да разреши несъздалата се свада. Бутна чашата с лимончето към демона и се изправи, потупвайки го леко по рамото. - Успех с мероприятието. Сега ме извини. Доктора, с когото говореше тя тъкмо си би камшика и белокосия се спря да не изгалопира до масата й. Астралмаел така и не беше създал предварителен план. По принцип за битки се подготвяше, но за това нямаше как. Но блондинката беше там и кой знае кога щеше да има друг подобен шанс. Всичките й колежки наоколо не го притесняваха. Важното бе да е уверен. Факта че му се струваше да е забравил как се ходи правилно не му помагаше. Вдиша и издиша дълбоко, по средата на пътя и се приближи: - Привет. Не мога да не попитам за името ви и за да е честна размяна ще споделя своето. Камаел, приятно ми е. Настърганата от тетива ръка се протегна умерено към нея, надявайки се на ответна някъде по средата.
- Луна явно намери - директно отговори Касиди, защото докато реши как да отговори на въпроса, ако изобщо, бегло познатият чернокос откривател на свалките се беше пръкнал и пред тях. Вярно, че Луна си беше заплатила за целувките му. Касиди поклати тъжно глава. Ако знаеше, че чернокосата ѝ приятелка беше толкова нещастна в любовта, че трябваше да си плаща за нея, щеше да ѝ намери някой мъж. Или жена. Прогресивни хора...демони...абе, прогресивни индивиди бяха. Ей, даже Дориан се сваляше с не-брат ѝ. Къде ти око види - само свалки. Офелия също си беше намерила доста лицеприятна компания. Касиди щеше да се врътне оттам да се запознае с въпросния и да прецени дали заслужаваше вниманието на русолявата ѝ приятелка, но нямаше да ги кокблоква отрано. И без това хриповете на въпросния се чуваха чак до масата им, ако предадеше богу дух сега щеше да е по-добре да не е в района. - Не знам защо съм тук - реши да каже накрая, докато бъркаше горещия си шоколад, гледайки го скептично. Името му беше кофти, но миришеше и излеждаше като истински. Отпи плаха глътка и остана доволна, че шоколадът имаше вкус на шоколад. Шок, нали? - Явно двете ще се забавляваме заедно - допълни, защото и розовокоската още не си беше намерила обожател. Но ако се върнеше към онази Ана, която беше видяла на бала, съвсем скоро Касиди можеше да си остане сама на масата.
"Ще се забавляваме заедно, хмм, защо не?" И ето на, Ана от бала се завърна, поне частично, сякаш бе призована от вселенска сила (или на чист прост български казано - пост). Прокара пръст по долната си устна, сякаш се опитваше да избърше кръв, която видимо не бе останала по лицето й, след което погледна Касиди в очите и се усмихна лукаво. -Всъщност, това не ми звучи като никак лоша идея - внимателно приближи стола си към нейния - Мисля, че изящна дама като теб е способна да оправи така заразно неприятното ми настроение, какво ще кажеш? - когато бе достатъчно близо нежно хвана дланта й и я постави върху бедрото си. Нямаше причина да продължава да киселее, в крайна сметка всички тук се ориентираха към набавянето на билет за вечерни забавления с дадена особа, а видимо мъжете носеха само главоболия. Жена като Касиди от друга страна, определено можеше да разкара нейното, заедно с всички ненужни и депресиращи мисли.
Офелия имаше слабост към самоиронията, та не се направи на недостъпна вещица, а искрено се засмя на първия му коментар. След като изрече името ѝ, тя вече бе сигурна, че нещо тук не е наред. Дали случайно Мориган бе издала името на похитителката си на ветеринарката???? И ТЯ БЕ КАЗАЛА НА ГОСПОДИН ВАМПИР? Конспирацията вървеше в пълна силна, но тя щеше да я разнищи както един млад следовател разнищваше уликите на местопрестъплението! Бе важно за нея толкова, колкото камъните бяха важни за народния герой Мелодиас. На свой ред русокосата се извъртя надясно така, че да е с лице към него, след което веждите ѝ заиграха като тези на мазен чичак, опитващ се да ти продаде нещо не селския курбан. - Ами да видим... Разбрах, че някакъв пичага се е гътнал, похарчих пара за първата напитка, която видях в менюто и съм облечена като от приказка за пораснали елфи и подрастващи вампири. - закима одобрително на бълвоча си, - А, да! И чаках един чаровен вампир, който заобиколно ме покани на среща да се материализира - да си го виждал?, - тук вече постави ръка над очите си и изду бузи, сякаш в тази нощ имаше слънце, а тя упорито търсеше някого в тълпата пред тях. На шега, разбира се. Сега вече обаче го подхващаше. - Е, как знаеш името ми и защо се забави? Нима не ме позна защото не изглеждам като торен бръмбър?
Ана фон Кайран, Касиди Евърглоу and Дориан Халек like this post
![[Св. Валентин] Тайната градина - Page 3 Empty](https://2img.net/i/empty.gif)
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: [Св. Валентин] Тайната градина 
