[Св. Валентин] Тайната градина

Човекът уточни, че няма лоши чувства към Дориан. Не беше като да са си изплели гривни на приятелството, но трябваше да започнат от някъде. Въпреки това не можа да го попита това, което искаше, явно щеше да остане за следващата им среща.
Останал сам на масата демонът завъртя глава на една страна загледан в пространството. Прекалено много мисли се въртяха в главата му, че да разбере какво гледа. Една русокоса глава обаче привлече вниманието му. Офелия. Разговаряше с някакъв мъжки, който седеше на стол срещу нея. Изглежда си прекарваха приятно заедно. Или поне така изглеждаше, не можа да види лицето на вещицата, защото тя бе застанала в гръб към демона. Не че ревнуваше, само искаше на сложи ръце окола врата му. Без да спира да стиска, докато лицет му не полилавенееше. Приятна мисъл, но после ще трябва да обяснява тялото, което беше прекалено много работа.
Вместо това Дориан се изправи и отиде отново зад бара все още с престилката върху него. Направи един студен чай от мента и надраска нещо върху лист хартия. Хвана ги в една ръка и се запъти към Офелия, вървейки откопча още едно копче на блузата си.
Застана зад вещицата и остави чашата и хартишката в нейната длан, обвивайки пръсти около нейните.
- От организаторите на събитието, милейди - Халек приближи глава до ухото й и измърка - това е да поохладиш страстите. Харесва ми как ти стои роклята ти, впрочем.
С тези думи се одръпна от нея и изчезна толкова бързо, колкото се появи, скривайки се в един по-затънтен ъгъл в очакване на реакцията й.
Надписа на бележката беше леко размазан от запотената чаша, но можеше да се прочете. Изискания му почерк гласеше: ,,Но мисля, че предпочитам да те видя без нея. Знаеш къде да ме намериш."

На Луна веднага й бе предоставена първата част от това, за което бе заплатила. Пред нея се появи висок, снажен момък, по спомен - демон. Тя бе сигурна, че е достатъчно привлекателен, за да получава целувки и без да трябва да предоставя каквито и да е допълнителни услуги.
-Благодаря. - изчурулика весело тя, а помен от зла умисъл не бе останал у нея, като продължи - Ще ви придружа, не искам да бавя последната част от...поръчката ми.
Тежките й черни коси падаха игриво върху раменете й, докато тих смях се откъсна от плътните й устни. Тя внимателно хвана ръката на Киел, погалвайки я нежно, дори игриво. А целувката - имаше доста специфично място, където искаше да я получи.

Възраст : 34

"Да убием някого.." Звярът в главата му роптаеше. "Няма да нараняваме никого, отиваме да пием по едно, и да съберем информация." Колтън отговори спокойно на ум. "Ами ако се появи някой с маска? Един от... онези?" ехидно му отвърна пепелявия глас. "Ще се редуваме в чупенето на пръсти, докато кръвта му изтича" Кол отговори с толкова ледена ярост, че дори кръвожадния му другар замлъкна. Вечерта беше приятна. Повода беше клиширан. Той беше облечен... както винаги всъщност. Имаше много хора, за момента нищо не изглеждаше подозрително. Всички бяха толкова наконтени, че му стана смешно.
- Само балове им дай на тези... - мисълта му беше прекъсната в момента в който мярна позната розова коса. Окей, какъв беше шанса точно тя да е тук? "Какво мрънкаш, искаш да я видиш така или иначе." кръвожадният му другар говореше, сякаш и той не бе заинтригуван от Ана. "Ако не млъкнеш ще се начаткам с кзанакс, и вино, като четиридесет годишна американска сексуално незадоволена домакиня... И няма да можеш да кажеш нищо, само ще се возиш докато слушаме КЪДЕ СИ БАТКО на риплей". "САМО НЕ КЪДЕ СИ БАТКО!"...
- Дами. - докато насираше второто си аз неусетно се бе озовал точно до масата на Ана. До нейния стол всъщност. Тя вероятно го бе усетила далеч преди да каже нещо, но той все пак реши да поздрави. Поклони се леко на нея, и другарчето и на масата, и се усмихна - Здравей, Ани. - задържа погледа си върху нея една идея повече от нормалното. Тя също беше облечена сякаш е готова за разходка с мотор. Ех, неговият още беше на ремонт, иначе не беше лоша идея. - А вие сте? - обърна се към белокосата и приятелка, с която явно бяха доста... близки.

Възраст : 30

Добре, че външният вид на новодошлия не беше отражение на поста, защото смесицата от розово, червено и черно направо щеше да ослепи Касиди. За сега само оная там горе ослепяваше. Все още със здрави очи, Касиди проследи собствената си ръка докато не стигна бедрото на вампирката. Хубаво бедро беше. Ако Ана беше усетила постисване, то беше напълно неволен спазъм на ръката на белокосата. Или пък се възползваше да помазнее. Само тя си знаеше, може би.
Касиди вдигна поглед към Ана и започна да я оглежда с напълно научна цел. Розовокоската беше много приятна за гледане (и постискване), но по един платоничен начин. Май тройката нямаше да я бъде, но пък Касиди винаги беше насреща да постиска и някое друго бедро. Но само по ивенти!
Отрази Колтън, чак когато се почувства доволна от стискането на крачето:
- Това съм аз, Льоклер - заяви най-невъзмутимо и отпи от горещия шоколад със свободната си ръка. - Не е ли учтиво този, който идва, да се представи пръв? Виждам, че се познавате с Ана, но с теб за пръв път се срещаме. Ей има стол тук, направо седни да я зяпаш по-лесно - допълни, защото тази вечер никой не си криеше похотливите погледи и не си бършеше лигите. Дали беше заредила кондоми? Можеше да направи оборот ако почне да ги продава на всички двойки на ивента.

Възраст : 28

"По дяволите, Дориан!", - изсъска в главата си Офелия. Първо ще се прави, че не я познава, а после ще ѝ носи питиета, че и бележки. Бяха завършили Пъклената Академия преди векове, на колко години беше? Какво следваше, да я дръпне за косата и да ѝ каже, че има смешен нос? След като ѝ бе поднесъл комплиментите на заведението и "тайната" записка, вещицата бе стиснала зъби с досада. Щеше да я удостои с о, невероятно си присъствие само когато беше в компанията на някой друг?! Е, ами няма пък. Русокосата примижа с очи и подпъхна бележката в роклята си. Разбира се, бе обмислила да я пусне зад бара и да забрави за цялата тази зрелищна ескапада, но... е, все пак ѝ беше любопитно. За сега обаче, Доркас щеше да почака. Имаше си компания, а една дама не се държи непристойно (минус предния път - не беше виновна, че се бяха телепортирали в екскременти). А и... Дориан не я беше последвал в болницата с Мор и очевидно не се интересуваше от такива глупости? Облечи една хубава рокля и имаш внимание и май това му беше всичкото? Очите ѝ не издадоха леко смачканата емоция, а мислите ѝ рязко се върнаха върху доктор Фауст. Той се беше стекъл да ѝ помага още в коридора, бе решил дилемата ѝ на мига, беше я изслушал и ѝ бе предложил топъл чай. Тя обичаше топъл чай. И студен чай от мента обичаше, но не в това беше въпросът. Мистериозният вампир не играеше игрички и я бе поканил да излезе с него в прав текст, не се беше опитвал да я кани в дома си от раз дори! Усмихна се меко, сетне изправи рамене и бързо прокара език по сухите си устни.
- Извинявай за... това. - нямаше какво друго да каже, все пак и тя не беше сигурна какво целеше демонът. - Бих обяснила, но нямам никаква идея, а и не искам да прекъсваме екзистенциалния си разговор.
Подпря лице с опакото на дясната си длан, лакътят ѝ все още подпрян на бара и с любопитство се взря в Доктор Август. Щеше да види бележката на Дориан, но не сега.

Възраст : 27

Разбира се, че го беше усетила още от вратата. Присъствието му за нея бе толкова натрапчиво, че нямаше начин да го пропусне. Постискването на демонката за неин късмет й действаше достатъчно разсейващо, та погледът й го срещна едва когато проговори. Явно не бе единствената пропуснала да се облече подобаващо, за добро или за лошо и двамата изглеждаха сякаш щяха да си тръгнат с един и същи мотор. "Ани" - разбира се, че щеше да го използва, за да й лази по нервите във всеки удобен момент. Стисна зъби и се опита да прикрие досадата си, но беше сигурна, че той е напълно наясно с това как й влияе. Остави Касиди да се представи преди да каже каквото и да било и отпи глътка от забъркания от самата нея коктейл с малина и кръв. Груба грешка, едва не се задави, когато демонката направи закачлив коментар относно Кол и зяпането. Прокашля се тактично, за да прикрие кикота си и внимателно постави чашата обратно на масата, преди да е избухнала в неистов смях и да я е разляла.
-Та - все още се кискаше - какво правиш тук? Мислех, че такива събития не са ти по вкуса, или някоя дама е привлякла вниманието ти и имаш намерението да топли леглото ти тази вечер? Не че се сещам за някоя, която би се съгласила, но не пречи да си пробваш късмета, предполагам...
Само като се сети, че преди малко сама бе поискала да го види и се прииска да си зашлеви шамар. Този самоуверен идиот щеше да я побърка, а тя дори не разбираше защо я дразни толкова много.

Възраст : 28

Ако дивото имаше цвят, то това бяха нейните очи. Те имаха невероятни зелени оттенъци, а в тях все едно съществуваше малка галактика. Светлините идващи от лампите, им придаваха златисти нотки, а роклята… Това момиче бе дъщерята на нощта. Красотата и увереността извираха от нея, и това я правеше изключително привлекателна.
След като пое ръката му, Киел отново се затъпи към пианото. Тя се движеше елегантно, а леките й закачки ужасно много му допадаха.
След като първо настани дамата си на пейката, Киел седна до нея и засвири. Лека и приятна мелодия отново се извиси в гората. Дългите му и тънки пръсти ловко се движеха по клавишите, изпълнявайки песен стара като самата гора. След като приключи с изпълнението си се обърна към нея:
-Третата част от деликатеса… - започна той, като нежно прокара пръсти по косата й и се заигра с един кичур. Дългата й черна коса бе мека като коприна и Киел се зачуди дали и кожата й бе също толкова приятна на допир. Тя го гледаше с прелестните си зелени очи, а неговото внимание постоянно се отклоняваше благодарение на сочните й устни. – условията ги поставяш ти, Снежанке. Все пак това е моят знак на благодарност, че ме удостои с компанията си тази вечер.

Възраст : 34

- ДОБРЮТРУ! - той се изпъна, и се поклони рязко - Колтън Блекроу, нещо от сорта на приятно ми е. - леко се засмя, и се настани на предложения стол, малко встрани от Ана.
- Не знаех, че ще има дрескод, иначе не е лошо, защо да не е в мой стил? - той посочи бужи простотията, която ги обграждаше. Вдигна едно меню от масата и се изсмя. - Какъв им е проблема на всички с обикновената ВОДКА?! - театрално извиси глас, демонстративно хвърляйки менюто на масата. Шегуваше се, но една "Сива гъска" нямаше да му дойде зле.
- Както и да е. Е, Люклер, Ани... - той се усмихна криво на Ана - ... какви са плановете ви за вечерта? Освен да ме иронизирате, и описвате като новия прототип на "Ебльо 3000"? Нали знаете, че освен подвижна секс играчка, съм и човек. - Кол изхлипа - Имам и чувства... мечти... - той въздъхна драматично и положи лице в шепите си. Между пръстите си хвърли дяволит поглед на Ана обаче, така че само тя да може да го види. "Олигофрен" изкиска се пепелявия глас в главата му.

Луна преглътна най-сладкото вино, опитвала някога и лека руменина се появи по лицето й, докато слушаше мелодията, която бе само за нея. Обичаше да има само нейни неща. Това бе едно от тях.
А целувката? Тя определено искаше да е запомняща се, както за Киел, така и за нея. Хвана ръката му и нежно я насочи надолу към тялото й, докато не стигна до външната част на бедрото й, където цепката на роклята приключваше. Наклони се бавно към него, подминавайки на сантиметри устните му, отправяйки своите до ухото му, с думите:
-Целувката, предпочитам я, където е ръката ти сега, но не знам колко уместно ще е да я получа пред всички тези хора. Все пак, не искам останалите дами да се чувстват...зле.
Топлият й дъх галеше нежно ухото му при всяка изречена дума, а когато спря да говори, Луна се отдалечи съвсем леко, а очите й изразяваха нещо повече от предизвикателство.
Киел можеше да спи спокойно днес - Луна си беше взела душ точно преди да пристигне на купона, а бельото й бе чисто ново - ако изобщо носеше такова.

Харесваше игрите, но в леглото, не на котка и мишка. Обмисляше в края на вечерта да я дръпне настрана, за да й обясни поведението си. Но засега я остави да се забавлява. (Нали това беше целта на събитието?) Хвана го яд за изхабения ход с разкопчаните копчета. Дори си беше приготвил фрази за хода. Уви отидоха на вятъра. Точно като всички сладки тоалети за изминалата и тази година, защото никъде не можеше да се ходи заради Ковид.
Премести се леко, така че само лявата част от тялото му да е осветена. Погледа му зашари из градината в търсене на компания. Като гледаше повечето гости си бяха намерили компания за вечерта. Реши да остане там и да наблюдава как се развиват нещата. Мирната и весела картина го стопли, сякаш стоеше до въображаема камина. Караше го да се чувства спокоен. Малко като затишие пред буря ама айде да не урочасваме нещата.

Възраст : 27

"Чувства!" Да бе да. Тук вече не можа да се сдържи и се разсмя, искрено. Единственото чувство, което човекът срещу нея можеше да изпита най-вероятно бе желание - желанието да убие някого.
-Какви са плановете ни - постави ръка на брадичката си и загледа в нищото с престорена замисленост - каквито и да си били - погледна го в очите - един нахалник с чувства ... и мечти... ги провали.
Нямаше намерението да се занимава с него точно сега, бе дошла тук да се разведри, а не да се натоварва още повече. Огледа се наоколо и когато забеляза нещо, което щеше да направи тази вечер малко по-скандална, се изправи от стола.
-Мила,Касиди, благодаря за стискането - намигна й - но ще те оставя за малко.
Направи лек поклон и продължи към Дориан. Така и не му бе благодарила тази вечер, а това не бе присъщо отношение за една дама. Приближи се достатъчно близо до него, за да може да шепне в ухото му и застана така, че Колтън да вижда колко близо е тялото и да това на демона.
-Така и не можах да изкажа благодарността си за специалното отношение - върна лицето си пред неговото, стоейки все толкова близо - ясно ми е, че между теб и Офелия се случва нещо, каквото и да е, но все трябва да мога да направя нещо за теб, Дориан Халек.

Възраст : 30

Касиди изпрати и Ана с дружелюбна усмивка. Всички я оставяха, ей! След малко и Колтън щеше да си вдигне чукалата и белокосата щеше да остане сама. Явно не беше приятна компания? Не предлагаше целувки, та явно това беше проблемът. Нищо, трябваше ѝ 55 опит, а не венерическа болест.
- Съжалявам, че те оставиха, Добрютру Колтън Блекроу. Много дълго име - от знатен род ли си? - Касиди изпи и последната глътка от горещия шоколад и побутна чашата настрани. Дали човекът щеше да тръгне по вампирката? Щеше да стане интересна драма, ако го направеше. - Ако те успокоява, това е третият път тази вечер, в който ме оставят. Така че имаш да наваксваш. - Допълни с мила усмивка и подпря брадичка върху обърнатата си длан. - Та...каква е вашата схема? Чувства, проблеми...секс играчки. Доста конкретен избор на думи. Макар че май е бая едностранно от твоя страна, май Дориан ей там ще намаже пръв.
Както винаги демонката беше отворила чуууудесна тема за светско събитие. Увеличаваше шансовете да си остане сама на масата. Но животът беше тежък, а Касиди беше цапната в устата.

Възраст : 28

-Твоята дума е заповед за мен – рече Киел и като стана се обърна към Луна – ако ме извините – каза той и с лекота я вдигна на ръце като принцеса. Киел се запъти към бара, мина покрай него и навлезе в гората, толкова колкото да можеха да чуват само звуците на събитието.
Също толкова внимателно, Киел облегна Луна на едно от дърветата и с лявата си ръка се подпря на кората на дървото. Той вдигна поглед към лицето й, което бе поруменяло. С другата си ръка Киел отметна косата й от едното рамо и се доближи до ухото й:
-Мисля, че ще бъде много невъзпитано от моя страна да не предоставя удоволствие на жена като теб. – прошепна той, а долната му устна леко докосна ухото й. - Затова защо не започнем от тук – довърши той и нежно я целуна по врата. Дясната му ръка се обви около кръста й и я притисна към себе си, докато целувките продължаваха – последва една по ключицата и една над гърдата й. Тялото й бе долепено до неговото и топлината й можеше да го стопи. Кожата й бе като коприна, и той се зачуди дали по скоро тя не му доставя по-голямо удоволствие, позволявайки му да я докосне по този начин. Ръката на Киел се плъзна надолу по роклята на Луна и се спря там, където тя желаеше да бъде целуната. Той коленичи пред нея и вдигна крака й, така че тя да го постави върху коляното му. Правейки това движение, крака на Луна вече не бе покрит от роклята й. Киел погледна бялата й като сняг кожа и нежно прокара пръсти от кокалчето на глезана й до средата на бедрото й. Погали кожата й и я дари с нежна целувка.

Възраст : 34

Колтън само дето не се изсмя. Харесваше Ана, особено опита да му го върне, и да го накара да се... притесни? Ревнува? От чуждо мъжко присъствие? Та той едва ли и беше първия, като се има предвид разликата в това колко потенциално ще живеят и двамата, едва ли щеше да е последния. Но по някаква причина, въпреки току що изписаната аналогия, той грам не бързаше.
- Изобщо не планирам просто да те изоставя, Люклер. Доста смело коментираш името ми, имайки предвид своето собствено. Вашите да не са планирали момче, и после да ги е домързяло да измислят друго име? - той и намигна приятелски. Харесваше невръстното отроче на Данте насреща си. Беше хаплива, и много точна. Вредно откровена. Все едно гледаше себе си с бяла коса. И цици. Секси...
- История с Ана? Да видим, запознахме се скоро, след като брат ми беше убит. - той го каза с равен тон - НО пък за сметка на това сега имаме три тона сексуално напрежение помежду си, и не съм сигурен кой лази по чии нерви повече. И дали искаме да сме приятели, или да се убием един друг. - Кол възкликна и плясна с ръце - ТРЯБВА МИ ПОМОЩТА ТИ! И ще бъдем приятели. Всъщност, ще бъдем приятели, дори да не искаш. Слушай сега... - Колтън се наклони към нея, и последва ред кикотене, ред шушу мушу, и още кикотене.

Възраст : 30

- Леле, да не би да познаваш наще - отвърна Касиди с престорено учудване. - Била съм мъжки демон до последния момент. Наще са обяснявали на всички в Пъкъла как малкият Льоклер ще се роди с две големи бицарки, готов да бие душите на грешниците, докато не умрат отново. Казват, че историите на тате побърквали изтезаваните души повече от всяко друго наказание. Някакъв даже сам скочил в казана с лава и почнал да си слага подправки, само и само тате да млъкне за малкия Льоклер и петте му остри предни зъба. Та като съм излязла момиче и без бицарки, тате направо щял да умре повторно. Още ми вика синко, между другото.
Дали историята беше вярна нямаше да разберем, но Касиди я разказа с напълно равен тон и правдоподобно изражение. Направо и детектор на лъжата щеше да се окаже изправен пред предизвикателство.

Историята на Колтън беше интересна, но имаше някакви съвпадения. Колко хора бяха умрели наскоро? Статистически може би доста. Касиди си направи умствена бележка да се разтършува из местното гробище и да събере повече информация. Ако братът на г-н Добрютру и голият върколак бяха един и същи човек, то конспирацията с маскираните се засилваше. Но! Не беше време за това сега!
Белокосата се наведе напред, за да чува Колтън по-добре, а това, което ѝ шепнеше мазно на ушенце страшно ѝ се хареса. Със сигурност кикотенето им изглеждаше странно отстрани, но нещата тепърва щяха да станат по-странни. С палава усмивка Касиди се изправи, пооправи роклята си и подаде ръка на Колтън. Когато усети грубата му убер мъжка длан в своята тръгна с решени стъпки право към Ана и Дориан, които опознаваха един приятно изглеждащ ъгъл. Тъкмо и Касиди и Колтън (накратко КК, още едно К и щяха да ги линчуват) щяха да го опознаят.

» [К][Ивент] Божествена градина (Араела Клайн)
» Тайната кутия и Високите Възвишения (Камаел; Офелия)