[Св. Валентин] Тайната градина

Арабела тъкмо бе станала от мястото си в опитите си да убеждава новото си другарче да потанцува за нея. Дори самата тя се бе поразкършила на място до стола си, показвайки основната чупка в кръста при танцуването на хула и как принципно това се правело с китно подобие на поличка от листа. Смениш ли го пък с пендари и направиш ли музиката малко по-ориенталска, същото нещо ставало бели денс.
Можеше да изкара цяла една образователна програма, но тогава чу най-ужасяващата думичка за вечерта - драматично. Идваше от непознат женски глас на сравнително близка маса. Именно малкото разстояние помежду им подтикна Арабела отново да подвикне, този път на въпросната девойка.
- Каква ти драма повече?! - сви ръце на хълбоците си в особеното начумерена стойка Ф.
- И от кога фръцкането на мъжете в опит да накарат жена да ги гони се нарича съспенс.
Този път направо тропна на масата пред себе си и, слава богу, поне нямаше напитки, които да разлее.
- Не се прави така! Искаш жена, отиваш и си я крадеш! Какво е това търчане наляво-надясно като ощипани моми?! Драма, грънци! Не останаха мъже вече! - подвикваше си почти пред лицето на един от мъжете наоколо, сякаш не коментираше негово подобно, а героите от индийски сериал. Дано не се засегнеше горкия.
Не, че се караше и на момичето, а май просто търсеше някакво разнообразие наоколо и току що го бе открила в един от малкото индивиди, които все още не бяха навирали езика си в нечия уста днес. Нямаше нищо против такива действия, разбира се, но тази вечер се повтаряха твърде много пъти като някакъв патент сред хората на събитието. Чак се чудеше дали някой бе дошъл изобщо да се забавлява или имаше надпревара на кой колко ще му вържат.

Не искаше да печели, не изпита задоволство. Искаше нея. Представителка на вида, който му беше причинил толкова болка в миналото, го беше спечелила. Тя бе тази, която беше спечелила. Трябваше да си тръгне. Нямаше да излезе нищо от цялата работа. Повтаряше си го на ум, но краката му сякаш бяха пуснали корени. Показа среден пръст, усмихвайки се криво, на малката кресла, която се месеше където не и беше работа, без да сваля очи от Ана.
- Не искам да печеля. - той седна до нея - Това тук не е състезание. - той посочи тях двамата. Взе ръката й, и я сложи в своята. - Държиш се сякаш си единственото чудовище тук. - той се засмя топло - А дори не ме познаваш. Ne mi znae6 istoriqta. - имитира провинциална тийнейджърка и се засмя отново. - Не можеш да ме нараниш. Нито тялото, нито душата ми. Нямаш какво да ми вземеш. Можеш единствено да ми дадеш. - Колтън се усмихна тъжно. - Красива си, но няма нещо, което да можеш да ми сториш, което вече да не ми е причинявано стократно. - той преплете пръсти с нейните и я погледна в очите - Сега като знаеш това, кажи ми, от какво точно се страхуваш?

Изидур премигна отново след думите на вещицата която вече беше изправена и можеше да добие по - добра представа как точно изглеждаше тя. Е изобщо не си изглеждаше зле, но някак си..Май беше доста млада, а за демона това си беше направо нелегално! Изи се изкашля престорено и погледна наоколо.
-"Ако някой пита...не съм с нея, току що се запознахме..Е не сме се запознали още, но не съм с нея. Тя просто ме повика на масата!" Каза Изидур с по - висок тон, надявайки се някой от създанията там да му повярват. Това си беше леко унизително или поне той така смяташе. Да се месиш в работата на другите не беше едно от най - разумните неща и демона го знаеше, макар и да беше такъв демон който нямаше кой знае какви социални контакти или нещо подобно. От друга страна изгледаше така сякаш тези двамата бяха абсолютните противоположности. В Очите на Изидур това момиче беше хипер-активно и способно на какви ли не дивотии, а той...Е той просто си беше Изидур. Мързелив и непукист.(В повечето случаи)

Луна бе толкова съсредоточена в събитията пред нея, че й отне малко време да разбере, че някой говори на нея. Задоволната й усмивка секна, реши да отпие последната си глътка вино, но точно преди да я отпие - изплю течността на земята отегчено. Дори го направи като фонтанче излизащо от устата й, без да се интересува дали ще опръска някого.
Жена, застанала като делва й обясняваше как мъжете трябва да постъпват, а човекът до нея - как всъщност не са заедно.
-Дреме ми на шнура. - повдигна рамене и леко свъси вежди при мисълта, че някой бе отнел вниманието й от любовната сапунка пред нея, а после продължи - Ако си обърнеш лицето към бара - няма да ги виждаш. Това ще е перфектна възможност да не си вреш носа в чуждите работи. Аз, обаче - тук си пое дъх, хвана празната чиния и я счупи в земята, повишавайки тон - Исках спокойно да си изгледам сериала! Не виждаш ли, че след малко ще се...- последните думи не бяха изречени. Вместо думи, всички видяха как Луна получава целувка. Или даваше такава. Показваше им, че тъкмо Колтън и Ана щяха да се целунат и да се махнат от градината. Махна ядно с ръка и постави показалеца си пред устните, правейки универсалния знак за “Тишина”, придружен с тихо “шшшшт”.

- Ооо не, изобщо няма да се измъкваш. Тъкмо съм те хванала. - малката вещица смъмри лентаяя до себе си и буквално го хвана под ръчичка, за да го замъкне със себе си към Луна.
- Най-накрая си намерих компания, която знае важността на чуждите драми. - заобяснява, сякаш клюкарството всъщност бе важна наука.
За нея може би наистина бе такава или поне неотменна хоби.
- Трябва да те научим.
Затътри мъжа до чуждата маса и потърси местенце, на което да настани задника си, за да може да подшушва коментрчета с Луна. Не се допита дали всъщност е поканена и добре дошла, но така поне нямаше да крещи през масите и да разсейва главните действащи лица. Щеше да е грехота да не я приеме.
- Наистина ли дебнеш целувката? - зашепна необичайно тихо след досегашните крясъци.
- Къде беше като вече се мляскаха толкова пъти? Вече трябва да извади пръстен, за да ме впечатли наистина! Или да си свалят гащите.. Ама няма да е толкова драматично.

Щом масата й приюти още двама, Луна отвърна поглед от главните действащи лица и фокусира посетителите й.
-Всъщност най-забавното е, че преди онзи - посочи Киел на бара - да я целуне или тя него, устните му бяха върху моя задник. Е, близо до него. Та, все едно двама са ми го целунали сега.
Луна се засмя подигравателно и избърса внимателно насълзените си очи.
-А на вас какво ви се е случило? - попита тя, повече визирайки мъжа, който бе избрал доста нудитско облекло за събитието.

Изидур беше замъкнат на някаква друга масата от непозната жена, при още една непозната жена, правейки ситуацията още по - объркана за него. След като демона се настани въздъхна тежко. Вече се молеше на всичките демони някой да се появи и да го спази от това нещо. В какво се беше забъркал? Защо просто не си продължи по пътя, а трябваше да идва тук на това място за да види какво се случва, е това може би си беше изцяло негова вина заради ситуацията в която беше. Той чу обаче думите на Луна и това го накара да погледне към нея и да се усмихне леко. Изидур определено се опитваше да не се изсмее гласно на това което Луна каза за задните ѝ части и целувките които другите си раздаваха наляво и надясно.

-"Ъмм..амии..Какво се случи ли? Не знам, не мога да ти кажа. Както си седях и си бърках в но..така де вършех си работата и изведнъж се озовах тук, в това облекло. Дори не знам къде е това "тук", заради това не ме питай. Нямам си и на идея."
Изидур повдигна рамене и въздъхна. Може би компанията няма да е чак толкова лоша. Не очакваше нито една от двете да каже някаква такава простотия която щеше да го накара да се засмее.

Мъжът пред нея очевидно си бе ударил главата сериозно щом не знаеше къде се намира.
-Ама че работа! - възкликна тя и удари развеселено по масата. - Намираш се в Зарево. Това е златната среда между териториите на Светлината и Тъмнината. Тук всички живеем мирно, независимо от каква раса. Ангелите, хората и феите са в Светлината, а всички останали - на тъмно. Все пак, не те съветвам да припарваш в чужда територия без основателна причина.
Луна отмести един буен кичур коса и въздиша тежко. Как да обясни по-добре къде се намира - не знаеше.
- А това тук е мирно събитие, в чест на деня на любовта, може би затова има толкова много ... целувки, които се раздават насам-натам. Къде е било работното ти място?