[Св. Валентин] Тайната градина

Касиди също се засмя. Наистина, каква абсурдна ситуация - не познаваше титана на свалките, господаря на женските сърца, а познаваше въпросния Джаксън Ким. Макар че 'познаваше' беше силно казано. 'Опозна' май описваше ситуацията в музея доста по-добре. Благодари на доктора за менюто и след един бърз прочит и тя си поръча гофрети. Тези на Офелия изглеждаха апетитно, но нямаше да ѝ ги дояжда.
- Май ще ми трябва психиатър след тази вечер - заяви, след като остави менюто на масата и отново върна вниманието си към мъжа. На фон гостите се изреждаха един след друг за музикално кабаре. В което може би нямаше лошо, но изборите им на песни бяха леко...странни? При толкова хормони и сексуална енергия във въздуха, белокоската очакваше да ѝ пеят за 34+35, а после да демонстрират отговора пред всички. Явно все пак им беше останало някакво чувство за благоприличе. За сега.
- И да имам интерес към медицината, не мисля, че ще ми се получи. Не знам дали си личи, но съм демон. По-скоро пращам другите на лекар, не ги лекувам аз. - По принцип такова изказване можеше да мине за заплаха, но ведрият тон на демонката трябваше да прокуди всякакви такива съмнения още преди да се породят. Просто споделяше факти. - А пък доктор Ким...не забелязах да е кисел. Даже доста ми се ослади - тук усмивката ѝ стана малко неприлична, но бързо я вкара под контрол. Горкият доктор Август нямаше нужда да знае за омърсеното бюро. - А пък на теб май Офелия ти се е осладила. Дано се върне скоро, не искам да отнемам от времето ви заедно.
Белокосата хвърли поглед зад рамо, но не успя да види русокосата вещица никъде. Сви рамене и се върна обратно към разговора с г-н месец Август, но ако другата се забавеше щеше да се замисли дали да не я потърси. Дано това не беше вечерта, в която най-накрая щеше да се сбие с някой.

- едни гофрети за сметка на НПЦ-то

Янус беше видимо притеснен.
Очевадно погнусен.
Объркан. Неразбиращ.
Поставящ под въпрос цялото си съществуване.
- Джаксън Ким? Сладък? - може би момичето наистина имаше нужда от помощ. Джаксън Ким, вселенският пандишпан, най-големият симпатяга в трите царства и отвъд? - Сигурно не говорим за един и същи ангел. Ще оставя ушите ми да забравят това, но моят съвет е да не се занимаваш с него. Груб е към всички, включително и към колежките. Страшен специалист, но неприятен типаж. Ти може да си демон, но той е ангел с демонски намерения. Аз не работя в неговото отделение, но така разправят останалите там. Може и да те лъжа, но... казвам ти само каквото съм чувал напоследък.
Не отговори на коментара относно Офелия. Не само, че нямаше какво да каже, ами и тя се появи, преди да е успял да продума. Беше психиатър, а не екстрасенс, та нямаше как магически да долови какво се е случило помежду им с Дориан. Само ѝ се поусмихна и махна небрежно с ръка, за да я увери, че не беше изпуснала нищо съществено. На сцената започваха да стават интересни работи и той насочи вниманието си натам. Все още не знаеше дали не е прекъснал нечии взаимоотношения, ала не беше уместно да я пита пред Касиди. Или изобщо. Нейната работа си беше нейна работа, и просто щеше да се оглежда за зелена светлина, ако случайно. А не я ли видеше... е, случваха се и такива работи! Ян се фокусираше повече върху качествените контакти, отколкото върху естеството им. И ако не приятелка, то поне... приятелка.


Марселин надигна вежда и отново се разкиска. С всяка следваща интеракция, този Камаел го раздаваше все по-смело, което - правилно беше предположил, направо вбесяваше приятелките ѝ. Една от тях даже заголи ръкав и тръгна да му се репчи, но блондинката галантно препречи пътя ѝ. Сетне им направи знак да се съберат около нея и прошушна по нещичко на всяка от тях. Секунди по-късно девойките се спогледаха, хвърлиха по един тягостен поглед на Камаел и вкупом отидоха нанякъде. Чантите и връхните им дрехи обаче останаха, така че със сигурност щяха да се върнат по някое време. Ала засега, Марселин беше осигурила на двама им малко усамотение, макар и все още да бяха насред фрашкана с вълшебни същества градина.
- Ако случайно намерим луната - поде блондинката като отговор на предишния му въпрос. - Ще ѝ кажем да се скрие, за да я потърсим пак. Кажи сега - Марселин отпи от напитката си и се намести по-удобно на стола, - да не би да си някой мой пациент и да не си те спомням? Рядко се случва някой да заговаря жена с драконова компания около ѝ.

Усмивката от страна на Ян беше небрежно съпроводена от махане с ръка, оставяйки русокосата вещицата само да гадае какво бе изпуснала. Дали беше важно или не нямаше как да знае, но се радваше, че белокосата ѝ другарка бе пожелала да бъде компания в нейното отсъствие. От друга страна, гофретите ѝ бяха поизстинали, но тайната към сърцето на Офелия се криеше в това, че тя предпочиташе студени храни и без това. Отряза си едно парче и енергично задъвка, че да не предаде Богу дух съвсем (те ходеха в Ада и без това). Ситуацията, в която се бе намерила, не бе толкова куриозна, колкото абсурдна - ако беше някой с по-богати морални ценности може би щеше да се скастри, но животът ѝ бе предоставил достатъчно ситуации, целящи изкусни маневри и финес за разрешаването им. Вещиците не се славеха със стеснителността си, но макар и стереотип, доста често се оказваше верен... а и както бе казала на Дориан по-рано - хората или те приемат или си хващат пътя. Защо се сещаше точно за този цитат в компанията на Ян (и Касиди), може би беше мистерия за друг път. Разбира се, тя познаваше вампира едва от няколко часа, но мигновеното спокойствие, което ѝ носеше компанията му най-вероятно можеше да се впише като блян. От другата страна пък, масата им би изглеждаше странно на наблюдателите, с Ян, все така гледащ към сцената и Офелия, спокойно подпряла лице в опакото на ръката си, вперила развеселен и някак отнесен поглед в него. Очевидно първите и вторите ѝ впечатления не бяха добри, но кой знае? Бе забравила да яде, но и тя заслужаваше поне малко да мечтае...