[Св. Валентин] Тайната градина

Изидур кръстоса ръце пред голите си гърди и след това поклати глава. Всичко започна да придобива малко повече смисъл. Той е прокуден от ада и изпратен на това място. Явно мястото е доста популярно за такива като него, и не само.

"-Ха! Ти да видиш. Това е доста интересно. Не очаквах да се озова на такова място, особено място на което няма вражда. Не съм чувал преди за...Как го нарече? Заре-Зарево? Доста странно име за място."
След като демона каза това чу и за събитието. Той се огледа още веднъж наоколо. Хората, мястото, масите. Наистина вече всичко придобиваше смисъл, но това което не знаеше, бе защо той беше *точно* тук и сега.

-"Това всъщност е доста интересна информация, нямах и на представа. Е щом не съм единственият който не е човек тук мисля,че няма смисъл вече да крия какво съм и къде съм работил." Очите на Изи се преместиха към белокоската за момент и обратно към Луна.

-"Аз работя....Работих" -Поправи се той. -"Като демон който изтезава душите на тези попаднали в ада. Палих казаните и кладите. Честно казано е доста скучна работа и изобщо не ми допадаше, но е по - добре от колкото да не правя нищо по цял ден. Разбира се имаше си и заплата, макар да беше и доста мизерна. Единственото което не разбирам сега е защо рогата ми ги няма и защо съм полу-гол..."

Възраст : 28

Киел подгледна мацката, за която Дориан го предупреди - белокоса хубавица със стройно тяло "Жалко, че е луда. Не изглежда никак зле" помисли си Киел.
- Тези, които ти пропусна. - усмихна се той. Вечерта за Киел се оказа доста приятна. Без бой, без маскирани мъже и без смъртоносни рани. Нощта бе топла и гостите изглеждаха да се забавляват:
-Между другото, от къде познаваш онова камилско лице, заградило една от сестрите? - спомни си, че бе забелязал как Дориан два пъти го заговори, макар и двата да му се струваха не дружелюбни.

Възраст : 28

Араела,както винаги пропусна всичко “забавно” докато беше се оттеглила в тоалетната.След като излезе се запъти, към бара където бяха седнали Дориан и Киел.Очевидно не се случваше нищо интересно при тях двамата.Тя се настани при тях и погали Дориан по рамото.Прекъсвйки разговора между тях двамата.
-Е, този път явно не си раздавал голите ти рисунки на непознати.Жалко можеше да спечелиш някоя пара от тях.След което Ари погледа Киел и му се усмихна.
- Колко мацки забихте г-не, докато ме нямаше ?

Белокосата вещица слушаше внимателно обяснението на събеседника си, подпряла лакти на масата и брадичка върху дланите си, запайки го почти втренчено. Как не бе усетила до сега демонична аура? Мислече, че покрай Касиди вече бе свикнала да надушва всичките ѝ роднини от там долу. Явно тук миризми, аури и какво ли не се мешаше в една огромна манджа с грозде, а покрай целия цирк Арабела изобщо не се стараеше да се заглежда кой всъщност какъв е. Историята на казанджията обаче бе прилично събуждаща интереса - конспирация или чиста случайност бе, че се е стоварил именно тук и именно сега?!
- Явно жегата в Ада върви и с хавайски дрескод. - подсмихна се весело.
Сетне се обърна към другата девойка.
- Жалко, че аз нямам подобна интересна история. Арабела Арно, вещица, гадател, астролог, специалист окултни науки и каквото още подобно се сетиш. - послъга малко, но не пропусна да си направи щателна реклама.
Все пак първоначалната ѝ цел тук бе да проучи потенциала за бизнес и да намери достатъчно изперкали хора, които да се вържат на глупостите ѝ.
- И най-вече клюкар по обществени събития.

Възраст : 27

Очите му бяха като наказание. Опитваха се да разголят душата й. Той целеше да види нещо, което не бе готова да покаже на никого. Въпреки това я бе предизвикал достатъчно категорично, та да го остави да опита. Говореше й с такава увереност, че нямаше избор освен да му повярва. Отпусна тялото си и остави желанията й да я водят. Подпря ръцете си на гърдите му и с нетипична за нея неувереност приближи тялото си до неговото. Дишането и беше учестено, ароматът му я подлудяваше. Беше като забраненият плод, но с разликата, че бе имала късмета да го опита и определено си струваше да прегреши за такава сладост. Целуна го, нежно и сякаш има цялото време на света. Облиза долната му устна преди да задълбочи целувката. Ако на нея й беше трудно да диша, то трябваше да са квит, бе решена да го остави без дъх. Не мислеше за нищо друго освен за този момент, моментът в който той я иска. Несъзнателно се усмихна върху устните му, без да се откъсва от тях. Егото й определено го харесваше, може би дори повече от самата нея.

Историята му беше повече от правдоподобна, макар че тя също остана объркана защо дрехите му ги няма.
-Луна, аз съм мелез - половин демон, половин фея. Въпреки че май всичките ми външни белези са демонски... - тя погледна мъжът пред нея. Дали демоните се надушваха един друг? Е, ако е така - щеше да е разбрал веднага лъжите й. При всичките й запознанства досега, съществото пред нея обявяваше своя вид. Тя не разбираше защо, затова или не го правеше, или казваше някаква абсолютна глупост. Историята й можеше да бъде вярна, все пак характерът й наистина понякога бе демонски.
- Представете си баща ми - фея. Що за мазохист трябва да си, за да се влюбиш в жена демон и да имаш деца. Малко противоестествено ми се струва.
Макар и ангел, Луна обичаше да си послъгва. Видът й не пречеше, все пак има лоши ябълки от всички естества.
- И така де, нищо интересно при мен. - Обърна се точно навреме за целувката. - Сега вече трима са ме целували отзад.

Халек затърси Камаел из групичките, прикривайки смеха си от коментара на Киел. Не знаеше дали прилича на камила, но му беше забавно сравнението.
Той седеше на една маса и си разменяше сладки приказки с русокоса красавица. Като човек, който излъчваше енергията на ,,не ми пука за нищо", показваше голям интерес към младото момиче.
- Първата ни среща беше на бала, открих го в коридорите с запалени гащи - за да не си личи че го обсъждаха, Дориан се завъртя към Киел. - беше изпаднал в напечена ситуация - в битка с двама от качулатите ни приятели. А следващия път, когато се сблъсквах с човек беше - обаче преди да успее да довърши разказа си Араела се появи от нищо. Споменавайки голата рисунка, която направи на анкетите на бала.
- Срещу 10 монети ще позирам гол колко поискаш - засмя се демонът.
"Откога ангелите са толкова разкрепостени?,, помисли си Халек. Ето на, ангел заговаря двама демона. После се сети за родители си - ангел и демон. Но този ангел сякаш наистина имаше добри намерения и просто си търсеше компания.

Изидур погледна към другия демон и надигна вежда, а след това поклати глава и въздъхна, връщайки вниманието си към двете дами на масата на които те седяха.

-"10 монети? Та това си жив обир. Аз го правя за без пари,а той ще иска на другите 10 монети. Уф!"

Демона погледна надолу към собственото си тяло за момент, а след това и към тялото на оня другия демон. Повдигна вежда и очите му зашариха наоколо преди да се спрат на Арабела и да преминат към лъжливото птиче.
-"Аз си представих друго. Майка ти Фея, а баща ти Демон. Но не каква да е фея, а дървесна. От онези малките, сещаш се?"
Изидур показа с палец и показалец колко малка. Разстоянието между двата му пръста не бе по - голямо от десетина сантиметра един от друг.

Възраст : 34

Въздуха замръзна в дробовете му. Замръзна? Те май горяха. Цялото му тяло изгаряше от желание. Времето сякаш спря, беше погълнат от близостта и. С едната си ръка Колтън придърпа Ана още по-близо до себе си, докато другата погали лицето и. Целувката беше повече от сладка, беше като първият път в който вкусваш своят бъдещ любим десерт. Потенциално незабравим. Леко захапа долната и устна докато я целува, и на свой ред се усмихна. Нежно отдели устни, но допря челото си до нейното, така че все още бяха на един дъх разстояние. Палеца му грижливо галеше бузата и и той я погледна в очите.
- Е, май не беше толкова страшно. - усмихна се половинчатo - Да не се окаже накрая, че аз хапя повече? - леко се засмя и я целуна отново. Този път по-настоятелно. Всичко в него крещеше да я хване за косата, и да я направи своя още тук. Но нямаше, не и ако тя не поиска, разбира се. Щеше да и се наслаждава толкова дълго, колкото можеше. Нямаше да бърза. Беше хубаво. В този момент нямаше врагове, нямаше грижи. Нямаше я потенциалната война, тяхното разследване, дори разликите помежду им нямаха значение. Бяха само те двамата. И щеше да попие всяка секунда, докато и двамата вече не издържат, и се разкарат от това място.

Admin

На сцената вече не се случваше нищо особено и Ян върна вниманието си към двете момичета:
- Джаксън е в отдела по детска педиатрия, и се радва на голям успех там. Повечето му колеги казват, че е главно защото децата го обожават и го слушат за всичко. Дано поне с тях се държи нормално.
Ян отново хвана менюто и отпусна ръце до бедрата си. Беше сит, все още имаше чаша вино за допиване, ала някак нещо му липсваше (и не, може би не бяха двете целувки от Киел - макар че, кой знае?). Погледна закратко към заетата с гофретите си Офелия, сетне обратно към менюто в ръцете си, когато забеляза няколкото червени пръски вино върху пуловера си, навярно оставени там след фонтанното му изпълнение. Извини се на девойките и ги увери, че ще се върне след малко.

На път към тоалетната премина покрай Конлид и другия хост на събитието. Същият, който беше извикал Офелия малко по-рано. И макар и не съвсем нарочно, кехлибареният поглед на Ян измери непознатия с преценено недоверие, и може би с капка осъдителност. Все още нямаше контекст за взаимоотношенията им, и макар и те да бяха далеч от негов интерес - обективната преценка сочеше, че когато жена те издърпа като самосвал някъде насаме, спукана ти беше работата. Такива мисли преминаваха през ума му, докато оглеждаше петната от вино на огледалото в тоалетната.

***

В сините очи на Марселин заблестя оживление. Сравнението на приятелките ѝ с митологични създания пробуди ментална картина в ума ѝ на разплакана русокоса принцеса, на принц със стрела в окото и на четири огнедишащи драконици с дамски чанти. Добре, че принцесата в тази трактовка съвпадаше и с главната героиня, та беше повече от способна да се справи с всички възникнали проблеми.
- Дежурствам в спешното отделение - обясни тя при въпроса на Камаел. - Такива със стрели в окото са точно моя работа. Затова се радвам, че не си сред пациентите ми, и дано никога не бъдеш. Дългите смени там ме правят далеч от приятна, та болкоуспокоителните може и да са ритници.

Намигна му, сетне отново отпи от питието си. Погледът ѝ попадна обратно към ръцете му, и Марселин се пресегна, за да потърси китките на Камаел и да ги издърпа една след друга върху масата. Сетне обърна ръцете му с длани нагоре.
- Значи, си човек? - подпита, основно водена от фразата му за "останалите хора". Нямаше как да знае и на този етап само гадаеше. По затоплените му от горещия чай длани затанцува гъделичкащият хлад на пръстите ѝ, които заинтригувано проследиха ожулванията там. - С какво се занимаваш, че тормозиш ръцете си така?

Луна сви устни преди да каже каквото и да е. Останалите на бала не разбраха, че е ангел, когато смени цветето си. Защо иначе щеше да има цветя за всяка нация ако се надушваха един друг?
-Представяш си грешно. Слушай сега какво стана. Баща ми Беше фея. От онези- малките. И при първия секс с майка ми демон - БАМ! Умрял! А майка ми нямало как да ме махне - медицината не била толкова напреднала тогава. И от тогава си живея на земята. Прокудена. -една сълза падна в празната й чаша. - Изгонена. Отделена от всичко несвято. Разбираш, нали? Единственото, което ми остана от баща ми е... малко прах.
Луна избърса следата от сълзата с опакото на дланта си. Не знаеше дали има дървесни феи, затова не трябваше да потвърждава въпросът му по никакъв начин. Беше страшно добра лъжкиня, защото никога не си признаваше.

Възраст : 30

Белокосата с малко да се задави на голямата хапка гофрета, която хищно бе набутала в устата си. Беше гладна колкото за знания, толкова и за храна. А гофретите бяха сладки и пухкави и каквото друго беше една гофрета. Скоро и изчезнали. Откакто научи, че Ким беше доктор, си представяше как дочупва крайници в травматологията, или раздава гальовни ласки на трупове в моргата. И в най-дивите си мечти не очакваше ангелът да работи в детската педиатрия. Поне нямаше да ѝ се налага да си реже пръстите, за да го види отново. Просто трябваше да вземе дете назаем и да го заведе на преглед. Лесна работа.
Докато съумее да преглътне и да направи коментар по темата докторът се беше извинил нанякъде. Може би ако го проследеше с поглед щеше да разбере, но наместо това насочи цялото си внимание върху Офелия. Вещицата изглеждаше сякаш преживява криза на средната възраст и бушуваше от различни емоции. Касиди беше планирала да се изнесе и да остави приятелката си и доктора насаме, но щеше да остане докато той се върнеше.
- Та, какво стана там в гората? - Попита снишила тон, докато преместваше стола си по-близо до Офелия. Все пак не искаше да ги подслушват. - Доктор Ян е много приятен, според мен те харесва. Ама честно да ти кажа не изглеждаше много добре, че завлачи Дориан нанякъде. - Касиди наистина не целеше да е груба или да съди русокоската. Някъде по пътя беше решила, че двете се спогаждат и споделяше мнението си с напълно приятелската цел да помогне на другарчето си в тежката битка за завладяване на докторското сърце.

Когато Луна започна да разказва историята си демона срещу нея подпря главата си върху своята длан и я погледна едно такова мързеливо и леко безразлично. Изглеждаше, че не му пукаше особено дали непознатата дама пред него плачеше или не.

-"Мхм. Еми.. ние имаме един лаф там долу. Не знам дали и вие го имате, но той гласи следното; Ко'т тако'а" -Каза Изидур, а след това се прозя.
-"Така като гледам това място май няма да го бъде още дълго време. Почва да замира нещо. Тея пичове и пички се разотиват един по един. Предадоха си вкуса на твоя задник един на друг и нещо май им стана скучно." -Изсумтя Изи и за секунда реши да си затвори очите, надявайки се времето да мине малко по - бързо. Той също беше доста близо от това просто да стане и да си тръгне.

Докато си разговаряше с Араела и Киел, Дориан усети нечии очи върху себе си. Потърси с поглед източника на това чувство и някак се изненада. От друга страна го очакваше. Ян мина покрай тях, хвърляйки преценяващ поглед на демона. И с право, Халек не веднъж се опита да му отнеме дамата за вечерта. Като по филмите сякаш времето се забави, всичко вървеше на бавен кадър докато двамата се преценяваха с поглед. Демонът само му се усмихна подло и с най-голямата си наглост му намигна. Нямаше намерение да го следва в тоалетните, за да останат насаме - да го сплаши малко, разбира се, да не си помисли нещо друго човек, че след бала... Не, той не беше такъв или поне не още, не биеше хора без причина. Докторът не бе дал повод за подобни действия. Затова Дориан го изпрати с поглед, след което се върна към разговора си.

Възраст : 28

Офелия се опита да сподави воя, който се надигна от гърлото ѝ, но безуспешно. Продължаваше да подпира главата си с ръка, сякаш зверски се стараеше тя да не се търкулне нанякъде, превръщайки я в онзи конник. Очите ѝ измъчено се вдигнаха към Касиди и приглушено заговори:
- Аз съм пълен идиот. - изсъска, по-скоро на себе си, - Обикновено тези неща не ми правят впечатление, но и аз много го харесвам... доктора. - главата ѝ клюмна надолу, - Колкото до гората, нищо хубаво не стана. Нали знаеш, че понякога, когато прекараш известно време с някого и започваш да интерпретираш действията им... създаваш си представа за този човек? Е, нямах никаква идея какво се случваше с Дориан, защото от лайняната пещера насетне се държи неузнаваемо. - тук просто махна с ръка снизходително, сигнализирайки на Касиди, че пещерата беше история за друг път, - Та, в такива моменти... - тук направи кратка пауза и примижа с очи, чувстваше се повече от абсурдно, - В такива моменти, когато целунеш някого, може да си изясниш дали там има нещо повече, или няма. - пропусна да спомене как просто се бе надявала да поговори с Дориан и да изясни какво толкова го мъчеше, ала единствено беше получила коментар за целувка и работата ѝ се бе изяснила. Поне и тя си беше разрешила катарзиса. - Колко до доктор Ян - познавам го от няколко часа и се чувствам невероятно глупаво, че трябваше да става свидетел на цялата тази драма. - зарови лице в ръце, - И аз не бих се харесвала след такова нещо.
Приключи изтерзаната си тирада, забивайки поглед в Касиди. Не очакваше, че на белокосата това излияние ѝ бе донесло серотонин защото, ако трябва да сме честни, кой би искал да слуша такива глупости? Но фактите си бяха факти, а тя просто се притесняваше, че може би бе провалила шансовете си с някого, който ѝ се бе притекъл на помощ без никакви задни мисли. Въздъхна. В случай, че той все пак се върнеше, просто щеше да го помоли да се разходи с нея извън това проклето място и да му обясни глупавата история. Ако ли не - е, нямаше на кого да се сърди освен на себе си.

» [К][Ивент] Божествена градина (Араела Клайн)
» Тайната кутия и Високите Възвишения (Камаел; Офелия)