[Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз)

Макар и неприятна болка в ухото, промиването на ушния й канал бе за предпочитане пред предполагаемата клизма, която трябваше да й се направи ако бе изпила течността. Е, щеше да се нагърби с тежката задача, но не умираше от желание, та бе благодарна за моментния дискомфорт на фона на варианта за спомен, който нямаше да забрави цял живот.
-Всички отдават почит като пият от мистериозната течност с тая клета амеба вътре. Абсолютно всички, без изключения. Предполагам, че тя ги разболява, но по команда на Бълбогинята, иначе жертвите на болестта щяха да са доста повече.
Луна избърса течността внимателно от лицето и косата, оставяйки тениската до себе си. На Арън може и да не му се понрави това, че трябваше да го играят двойка, ала след целия стрес, който бе преживяла, цялото тръшкане и рев - малко я вълнуваше.
Изяде си прилежно блокчето, което уж бе храна и реши да предложи няколко варианта за действие:
-Може да изчакаме всички да заспят и да отидем до забранените места на картата, които всъщност са забранени само за нас, не и за жителите на републиката - прошепна внимателно и скъси дистанцията между двама им, поставяйки нежно ръката си върху тази на Арън. Бълбгинята можеше и да не ги чува, ала кой знае дали не ги виждаше отнякъде.
-Или да поискаме среща с Нейно Водичество, макар че според мен тя и Бълбогинята си планират и координират заедно нещата. А може и да проучим малката амеба, да кажем нещо грешно около нея, за да видим дали ще има някаква реакция от...когото и да е.
Черната й коса тъжно падаше по раменете й, осигуряваща й малко топлина, която Луна приветства на драго сърце. Вдигна поглед към очите на Арън и го задържа там, докато ръката й нежно галеше неговата, сякаш това й помагаше да мисли по-добре.
Реалността бе, че по този начин, нито една мисъл не остана в главата й. Тя бе по-празна и от пустинята над тях. Движението бе станало почти механично, докато се опитваше да реши какво да предприемат, за да помогнат на прашнобълбукестите.

Admin

Арън много внимателно попиваше всяка дума от разсъжденията на своята талантлива стажантка. Връзките с обществеността ѝ бяха сила, а уменията ѝ за наблюдение, отсяване и справяне с кризисни ситуации бяха повече от похвални. Талантът ѝ да го разсейва обаче също беше ненадминат.
Уловила теменужения му поглед в клопката на кръглото си луничаво лице, девойката много ясно можеше да разпознае надигащото се притеснение у Арън. По бузите му се разстели бледорозов балдахин руменина и капка пот колебливо прекрачи по страната на лицето му. Тишина. Момент на вглъбено съзерцание и туптежен тътен в собствените му уши. Ангелът преглътна по инерция, а пръстите му под шаващата ръка на Луна потрепнаха колебливо. Беше време да го адресира.
- Луна.
Гласът му беше като чужд. Дрезгав, несигурен, нестандартно нисък; прозрачно илюстриращ всяка неспокойна мисъл.
- Луна - повтори отново, повече от притеснение, от колкото в опит да прозвучи съдбовно. - Прости ми за случилото се в пустинята. Не беше правилно от моя страна да предполагам, че би искала аз и ти да...
Думите засядаха в гърлото му мъчно и отказваха да се покажат наяве, може би от страх каква финалност биха предизвикали в отношенията им досега. Стотици, хиляди същества в републиката поверяваха животите си на техния професионализъм; а обидна аматьорщина бе държанието на Арън, чиито мисли се връщаха все към стреснатия поглед на Луна в мига на несъстоялата се целувка. Грешно бе разчел езикът на тялото ѝ тогава, и вината бе изцяло негова. Връзките бяха непозната наука за Арън Ким и в невежието си бе престъпил невидима граница.
Отдръпна бавно ръката си. Предложението на Луна за преструвка сега разпознаваше като хитроумие, а не като намек; и търсещата ѝ ръка интерпретираше като учтивост, а не покана. Тази Луна, чието лице сияеше като месечината на милиарди километри от тях, и въпреки това успяваше да я заслепи, не искаше неговите набези. И заслужаваше яснота.
- Дано да има как да ти се реванширам за грешката си, и се надявам да намериш сили в себе си да ми простиш. Не те моля да забравиш, защото би било безумна наглост. И отлагането не помага. Но не знам какво бих могъл да сторя, за да облекча товарът, който ти връчих.
Не издържа повече да я гледа в очите и последните думи изрече свел лице, с тих, ала решителен глас. Да, може да не разбираше чуждото държание. Напоследък съвсем не разбираше дори своето собствено, ала Арън бе мъж на място. И думата му тежеше повече дори от собственото му тягостно сърце в момента.

Докосването на Луна толкова ли отвращаваше Арън, че чак се зачерви и препоти от ужас? Девойката бе страшно объркана от думите му. Първоначално нищо не разбра, ала в последствие осъзна, че продължаваше да не разбира нищо. Започна да връща лентата назад, макар трудно, тъй като паметта й не бе много добра в компанията на Арън. Особено когато се съсредоточаваше повече върху него, отколкото върху заобикалящата я среда.
-Не мога да разбера защо ми се извиняваш - продума тихо с думи, граничещи с шепот. Намести се удобно на камъка и отново сложи ръката си върху неговата. Чак тогава разбра какво имаше предвид.
Вариантите бяха два - или на Арън никак не му бе чиста работата, беше доктор-убиец и извратеняк, или всъщност наистина бе добър ангел с честно и невинно сърце. Може би чернокосата трябваше да поеме нещата в свои ръце.
-О, имаш предвид, когато щяхме да се целунем? Няма за какво да ти прощавам, това е нещо, което искам от теб - осъзнавайки как прозвуча, Луна си помисли, че думите й едва ли бяха най-подходящо избраните за този случай. Цялото притеснение в нея се бе изпарило, отчасти, защото вече свикваше с Арън, отчасти и поради факта, че никак не обичаше да увърта нещата.
-Искам да кажа, че предполагаемата целувка с теб не е нещо, за което да трябва да се извиняваш. Стига да не е първа и последна, тогава вече ще е неловко. И стига да не решиш да ме убиеш, когато си затворя очите. Или аз теб. Може да съм психопат. А може и ти да си. Не, спокойно, аз не съм. Само лек социопат, но не е страшно.
В надеждите си да го успокои, бе започнала да говори прекалено много. Прекалено много думи, прекалено много глупости. Затвори устата си и решително дръпна ръката му към нея, поставяйки я върху бедрото си. Прокара пръст върху ключицата му с другата си ръка и тихо каза:
-Ако искаш, просто може да го направим...-Без да уточнява какво точно да правят, Луна гледаше право към Арън, в когото бе изборът. Сега имаше два варианта - или не го бе разбрала правилно и току що се бе превърнала в най-големия клоун на света, или му бе дала избор да реши какво иска той. Да вземе решение, което после нямаше да съжалява и нямаше да се извинява за него.

Admin

Ако скоро не си поемеше дъх, Арън Ким щеше да загине с чест и достойнство - най-сетне изпитал трепетното великолепие на споделената любов. Блески надежда в мъгла от неверие, и пръстите на Луна така нежни, така възхитително смели върху кожата му. Добила необяснима самостоятелност при допира с бедрото ѝ, и неговата ръка побърза да отвърне на ласката - за изненада на самия Арън. Сякаш друг ангел, дързък ангел и непознат, бе поел контрола над тялото му, и в момента командирски желаеше да се докаже пред Луна.
Притвори устни с намерението да каже нещо, ала всяка дума би била излишна. Досега ѝ беше бъбрил, досега я беше бавил - а тя го искаше. Искаше го. Него! Може би наистина не беше добре с главата, а може би и двамата бяха социопати, полудели, мечтатели на клета платноходка в океанската шир на непознатите усещания. Устните му, застинали така в неизречено съгласие, потърсиха пътя до отсрещните и потопиха и двама им в тези мистериозни води на неописуем трепет, на опресирано желание и първичност на талази. Вдигна ръка и вплете потрепващи пръсти в косите на Луна.
Странни чувства се пораждаха у Арън, и той самият продължаваше да съществува в блажена заблуда за причината им. Въпреки годините си професионален опит, той бе един съвсем млад ангел в света на любовта, и Луна беше може би първото момиче, намерило място в сърцето му. Същото това сърце, което сега щеше да изскочи от вълнение, притиснато близо до отсрещното и тръпнещо да влезе в синхрон с ритъма му.
Обхвана собственически бедрото ѝ и притисна телата им по-близо, а целувката задълбочи с главозамайващо контрастна нежност.
И щеше да продължи така, докато изведнъж...
- Права си - отдръпна се внезапно Арън, като ощипан, сякаш тази целувка му бе дала най-великото просветление в трите кралства. - Бълбогинята и Нейно Водичество работят заедно! - продължи задъхано той с блясък в теменужените си очи. - В болечебницата и по улиците дочух, че Републиката искат да свалят монарха от престола, за да станат чисто управление. От друга страна, храмовете на Бълбогинята са сравнително ново попълнение в този район, защото преди това прашнобълбукестите никак не са били религиозни. Възможно ли е Нейно Водичество да ползва тази "религия" като начин да промива мозъците на жителите, за да се въздигнат срещу-
Спря по средата на мисълта си, стъписан. Да не би току-що да беше провалил целувката на мечтите си?

Луна изживяваше миговете на живота си. Мигове, за които мечтае всеки себеуважаващ се преследвач. Девственото й сърце само бе чело за ситуации като тази, в която се намираше тя. Толкова изчетени романтични романи й се отплащаха точно сега, за да запази самообладание и да не изтърве козите в този важен час.
Усещайки нежните му устни върху своите, съвсем забрави къде се намира, макар някъде дълбоко в нея да се надяваше Бълбогинята да ги наблюдава. Точно преди да я пусне, цялото й тяло се напрегна, сякаш всеки момент щеше да скочи отгоре му и да приложи мизерния си въображаем любовен опит. За добро или лошо, не й се наложи да го прави, а вместо това слушаше внимателно думите му.
-Точно така мисля и аз! - Потвърди тя и размаха показалец, сякаш смяташе нещо - Промиват им мозъците с тази мистериозна течност и амебите, които се крият вътре в нея. А и всеки път, когато заговорех за Болечебницата пред жителите на Републиката, те ме гледаха странно или неразбиращо. Сякаш идея си нямаха за какво говоря, a може и просто да не ме разбираха. Мислиш ли, че е добра идея да споделим това с останалите медици и да вдигнем бунт срещу тиранията и диктаторството?
За нея определено бе всичко или нищо. Можеше да потърси двойката евентуални бегълци и те да ги прекарат незабележимо до Нейно Водичество или друга важна точка в Републиката.
Целувките си бяха важни, ала работата си е работа. Въпреки това, чернокосата удостои Арън с нежна усмивка, подсказваща му, че нищо не бе провалено, а просто...отложено за когато не се надпреварваха със смъртта.

Admin

Арън, от своя страна, също се позамисли над вариантите, които Луна така щедро бе предоставила пред него. Той не си падаше много по бунтарстването, но определено не можеше да толерира "тиранията и диктаторството", както тъмнокоската бе описала настоящата ситуация. И докато прехвърляше вероятните плюсове и минуси наум, премести отново поглед към устните ѝ. Телата им все още бяха близо, а ръцете му не се намираха на най-подходящите места за провеждане на планово-тактически разговори.
Ако я целунеше отново, със сигурност нямаше да повтори грешката си и да спре, което пък обричаше мисията им на провал защото така компроментираха времето си за работа. Но не я ли целунеше, щеше да съжалява до края на всичките си (почти) безсмъртни ангелски дни.
Блондинът преглътна и лекичко се надигна, за да допре устни до челото ѝ, без никакви видими притеснения, че цялото лице и косата на Луна бяха имали няколко близки срещи с непозната и доста мазна течност. Харесваше я. Засега искаше да ѝ намекне поне това.
- Мисля си - понечи да разплете телата им, за да се пресегне за тетрадката си и една писалка, - че трябва да приоретизираме здравето на пациентите. Вече имам няколко идеи за противовлияещ лек, който да намали контрола на... как я нарече? Клетата амеба.
Последва кратък кикот, с който Арън неуспешно се опита да прикрие забавлението си. Съществото далеч не беше никаква амеба (макар и да приличаше на такава за незапознатото око), но блондинът мисловно реши да го нарича така в името на откривателката му.
- Докато аз работя над това, ти имаш друга задача, която е малко по... - опита се да подбере думите си внимателно. - Е, да речем, че аз не бих могъл да се справя с нея.

Той откъсна лист хартия от тетрадката си и го подаде на Луна заедно с писалката. Обясни ѝ, че тъй като тя имаше по-добро разбиране над езика на прашнобълбукестите, както и по-голям успех със социалните контакти в Републиката (и като цяло), трябваше да поеме информационната част от задачата.
Помоли я да разпише флаер, с който да привика всички жители със симптоми да посетят "частната им болечебница" в следработно време. Причината? Щяха да работят по тъмно. Незаконно. Защото лекуването през деня, под надзора на други прашнобълбукести и на съмнителни лечители нямаше да им донесе никакъв успех. Арън даде насоки и какво точно трябваше да съдържа тайната покана: изброени симптоми, обещание за помощ и анонимност, уречено място и някакъв вид тайна парола или пък някакъв друг вид сигурност. Щяха да лекуват в личната си пещера извън Републиката, така че не можеха да рискуват да бъдат уловени. Разбира се, всичко трябваше да е написано на прашнобълбукестия официален език, и Луна трябваше да прецени по какъв най-добър и дискретен начин да разпространи обявлението.
След като се увери, че задачата е ясна, добрия и отдаден работохолик доктор Ким се залови за работа и се зае да изважда всички медицински провизии и книги, които беше донесъл, както и разни билки и други произволни неща, докопани от болечебницата на Републиката. Скоро подът на малката им пещера бе отрупан с какво ли не, и Арън бе потънал в своя добре познат свят.

Тази нощ нямаше да се спи. И не поради желаните и от двама им причини.

// Ако се справиш добре тук, това е последната ти сериозна задача преди края на мисията, и може би най-трудната. Арън при всички случаи ще успее да създаде лек, но до колко точно болни ще достигне той зависи изцяло от теб. Ще ти е полезно да разшифроваш начина, по който е построен езикът на прашнобълбукестите - всъщност е доста прост и има само 2-3 правила. Обърни внимание и на другите насоки от задачата и питай смело, ако нещо не ти е ясно. Успех!

Луна се изправи бавно, без да отделя поглед от Арън. Лапна подадения химикал и започна бясно да го гризе, докато напрягаше сивото си вещество да се сети как най-точно да привлече всички, които имаха симптоми. Не след дълго подпря листа върху стената на пещерата и внимателно започна да пише:

"До всички прашнобълбукести от Републиката!

Детето на Бълбогинята вика всички, които притежимат някаква болкослучка след разплаване на люспочит в храма в новата Болечебница! Който разплави за това на самата Бълбогиня ще има болкослучка от Нейно Водичество! Идването няма да бъде разплавено на никого! За влизане - покажи болкослучката си!
Болкослучка може да е: Притежимаме на зелена кожа, кашляне на малки рибки/попови лъжици (тук се опита да нарисува човек, който плюе странната амеба, която бе излязла от устата й) и голяма емоция!
(Всички с бълбукт могат да дойдат когато повечето прашнобълбукести заспят.)"

В долната част на листа нарисува карта от Републиката до частната им пещера, но не точно до входа й, а малко преди него. Първо щеше да види кой ще дойде и тогава щеше да прецени дали да ги заведе в пещерата или не. Щеше да е нещо като частен бияч проверяващ личните карти на непълнолетните в клуповете, но не точно.
-Случайно да знаеш как да си набавим няколко пощарини? Последните две ги примамих в движение и не успях да видя откъде идват...-обърна се тя към ангела, докато препрочиташе поканата си.

Admin

Арън, който се трудеше над разни бъкащи отвари с притеснителна миризма, набързо информира стажантката си, че пощаринки имаше навсякъде - нужно бе само да се огледа за дундестите им оранжеви телца по скалите.

Доброто ѝ отношение към пощаринския народ досега явно също не бе останало незабелязано (2а), защото веднъж щом бе понечила да ги потърси, малките носачи доброволно заприиждаха при нея от всички крайща на Републиката, и се заеха да отнесат новината ѝ с анонимност до тукашната печатница. Дали бяха намерили начин да заплатят за услугата, или пък бяха откраднали стотиците нови листовки, не беше от значение. За нула време пощаринките се заеха са "разплавят" тайното съобщение из всички ключови места на града - пивници, пазари, магазини, пристанището, че даже и по домовете. На Луна може би ѝ беше убягнало незаинтригуваното, и на моменти, дори грубо отношение на прашнобълбукестите жители към оранжевите твари, ала въпреки нисшия си клас, пощарините всъщност бяха интелигентни същества, и можеха да оценят благосклонното държание на новодошлата. Именно тя бе предлагала храна на събратята им и ги бе държала на топло, в близост до туптящото си сърце.

Луна и Арън си легнаха късно, а последвалия ден прекараха в Болечебницата, където останалите екипи от чуждестранни медици продължаваха да хвърлят лоши погледи, да крият тетрадките си и да се състезават помежду си. Болечебницата бе изпратила три жертви - повече от всякога, а бе приела още петима болни. Малката каменна сграда започваше да става пренаселена.
Не стига това, ами и в същия този ден се бяха появили разни поклонници на Бълбогинята, които твърдяха, че са там, за да се молят за душите им и да провеждат ритуали - ала беше повече от ясно, че се навъртат с някаква конкретна цел.

Уморен от мислене и споменолечения, с чиято помощ бе поддържал своите пациенти живи, Арън се прибра, за да работи над отварата си, с което остави Луна начело на тайния им заговор. С прииждащата нощ, късно след вечерния час на Републиката, на уреченото място се появи и първият прашнобълбукест. Лице, увито в черен шал и озъртаща се фигура сред тъмните камъняци извън осветения пристан на града в далечината. Мълчеше. Оглеждаше се. Търсеше някого. За добро, или за лошо.

(2а) Таен бонус 2a: "При добро отношение към пощарините, те ще извършат огромна безвъзмездна услуга за Луна в ключов за нея момент".

Луна взе най-необходимото със себе си преди да излезе - един камък, току виж се наложило да приспи по бързата процедура някой, шалът, който й бе даден назаем, увит около главата й и една чашка с вода.
Бързо и ловко се придвижи до уреченото място и щом видя първия придошъл, смело се приближи до него.
Щом бяха един срещу друг, Луна протегна чашата с вода към лицето на Прашнобълбукестия/тата и уверено каза:
-Кажи си симптомите в тази чаша и ако цветът й се промени - значи не си дошъл с добри помисли тук! Тази течност може да засича лъжи, предупреждавам те предварително!
Чернокосата погледна предизвикателно в очите на този пред нея и зачака. Междувременно се ослушваше за приближаващи стъпки. Току виж бяха пратили 1 да опипа почвата, преди да извика и останалите.

Admin

- Високопочитаема мармозел? Нима това сте вие? - познат глас достигна до ушите на Луна и тъмната фигура свали шала от лицето си. Беше синът на търгоплавеца, влюбен в една от поклонничките на бълбогинята, с когото преди време бяха посетили храма. Изглежда, съобщението на Луна за "бълбукта им", бе достигнало до него.
- С моята любима се готвехме да избълбягаме, но... - виждайки чашката пред лицето си, и с ясното съзнание колко странна и опасна беше тази непозната, се приведе над водичката, за да изкаже тревогите си. - Любимата ми притежима зелена кожа и възтежко бълбудишане. Помогнете ми.
Дори и специалната вода на Луна да бе детектор на лъжата, едва ли щеше да промени цвета си. Искреността на прашнобълбукестия бе видна в притеснените му очи. Обичаше момичето. И бе готов на всичко за нея, щом рискуваше живота си, за да дойде тук. Права беше и Луна, в подозрението си, че не е сам. Иззад една от скалите подаде глава познайницата ѝ от храма. Изглеждаше доста зле.

Тихо ахване се изплъзна от устните й. Това бяха последните хора, които очакваше да види тук.
-Да, разбира се. След мен - каза стегнато и им направи знак да я последват. Сега беше шансът им с Арън да разберат какво реално се случва в Републиката.
-В пещерата е моят колега - най-добрият доктор по нашите земи. Разплави му кога се появи зелената кожа, разплавала ли е почит към Бълбогинята с течността в храма и какво реално се случва тук.
Искаше да ги преведе достатъчно близо, за да видят пещерата и после бързо да се върне, за да доведе евентуалните други Прашнобълбукести.

» Създаване на персонаж
» На Луна къщата.
» Карнавал (Луна, Изидур)
» Да спасим зоопарка (Луна; Разиел)
» [Д][Ивент] Животът е сцена… (Касиди Евърглоу)