[Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз)

Admin

Жената донесоха на носилка и я преместиха на едно легло набързо. Никой не се пазеше от нея, даже напротив - едва откъснаха мъжа ѝ, вкопчен в ръцете ѝ. Изкараха го навън по бързата процедура.

На коментарите на Луна никой не обърна внимание, досущ както с онези на доктора от по-рано. Всеки екип къташе събралата си информация, несъмнено решен да се справи сам с болестта. Това далеч не бе държанието, с което Арън третираше пациентите си и отношението на "колегите" в стаята видимо го беше засегнало. Ала мъж на мястото си и натурален лечител, той поставяше пациентите на първо място.
Предпазливо, той пристъпи към жената и се приведе над леглото ѝ. Извади от раницата си разни приспособления, с които да я преслуша, да премери температурата ѝ и да прегледа гърлото ѝ. Тихичко инструктира Луна да записва резултатите в един тефтер и сетне заедно провериха пулса на непознатата.
- Жителите на републиката са земноводни и техните живителни показатели са различни от нашите. Важно е да се запознаеш със спецификите на всяка нация, преди да тръгнеш да я лекуваш - заговори на висок глас докторът. - Очевиден урок, да, но ще се изненадаш колко фатални инциденти биха могли да ти спестят подготовката и знанията.
Вярно, това все пак беше медицински стаж, а не екскурзия за двама. И определено под всяка нация, Арън имаше предвид дори неприятелите и враждебните сред тях. Опазването на живота беше пръв приоритет на медиците, а политкавгите бяха някъде надолу в списъка.

Приведен до Луна, блондинът продължаваше да ѝ обяснява кратички неща, докато преглеждаха пациентката заедно. Макар и в съзнание, тя беше прекалено уморена от болестта си, за да говори, и Арън съвсем скоро щеше да ѝ препоръча да си почине. Ала преди това имаше задачи за раздаване.
- Прави се, че ме слушаш и кимай с разбиране - поде по-тихо, само за ушите на стажантката си. - Има нещо гнило тук и още не знам какво. Ти си много по-обиграна в социалните контакти от мен и имаш по-набито око. Излез и проучи републиката и ситуацията навън, докато аз я преглеждам. Разчитам на талантите ти.
И ако преди на чернокоската не ѝ беше ясно защо виден медик като Арън би взел под крилото си неука стажантка като нея, може би сега в главата ѝ пъзелът започваше да се нарежда. Впечатлен от умението ѝ да го заговори с лекота в галерията и от наблюдателността ѝ, той беше преценил че тези нейни качества ще бъдат от полза в необичайно пътешествие като това, а в замяна бе готов да ѝ предложи опита, знанията си и плавното влизане в иначе трудоемката медицинска сфера.

Всъщност на чернокоската не й присветна нито една лампа защо Арън би я взел с нея на тази така важна мисия, тъй като тя все още мислеше за ръката си и дали пък случайно не бе загубила мирис и от нея да се носеше страшна воня. Малко вероятно, но не невъзможно.
Кимаше наистина с разбиране, а когато Арън й сподели съмненията си, на лицето й се изписа шокиращо изражение. Сякаш ангелът току що й бе споделил тайната на вечната младост.
-Разбира се, това е толкова очевидно! Вие сте гений, доктор Ким! - възкликна тя, без да отделя поглед от него. Кимна изпълнително и изхвърча от лечебницата, сякаш бързаше да вземе панацеята от съседната улица.
Когато излезе, направи едно бързо завъртане, за да се ориентира къде се намира, с широко разтворена карта. Всъщност не търсеше нещо определено, освен възможно най-съмнителните типове, които съществуваха в тази пещера. Оглеждаше се за нещо дори съвсем малко подозрително, което би я навело на мисълта, че има опасност. Все повече започваше да мисли, че тази болест, която бе налегнала Прашната Република, не бе нещо случайно появило се, ами зъл план на нечия личност. Може би наистина бе проклятие, сега й оставаше само да намери първоизточника му.

Admin

Картата в ръцете на Луна беше колкото и ясна, толкова и пълна с въпросителни. Защо забранените места бяха забранени? Какво точно представляваха местата за отдих? Защо не навсякъде имаше удобно разположени стълби?
Арън не беше споменавал нищо на стажантката си за летене, а наоколо други летящи същества освен тях двама им сякаш нямаше - особено съдейки по системата за придвижване Долу във водната зона на републиката плуваха жители, които безпроблемно излизаха на повърхността и продължаваха нагоре по мостовете и стълбите, носеха кошници със зелени растения и разни малки животинки и си бъбреха. Имаше и подобия на лодки, които пренасяха товари от един сталакмит до друг срещу скромни суми.
По скалните образувания наоколо подскачаха и се търкаляха заетите пощарини, досущ като топки за тенис; бутаха се едно в друго и издаваха смешни пльокащи звуци.
Пред болечебницата странницата с табелка на посетител бе посрещната от няколко шокирани погледа (едно момиче даже припадна). Прав беше приказливият гид - в затвореното общество на републиката не идваха често посетители, особено такива с неясен външен вид като Луна. Най-вероятно никой не подозираше каква е, и само им правеше впечатление, че е много, много странна. Съответно - летенето беше съвсем извън картинката, защото щеше да предизвика фурор, който съвсем не би помогнал в победата над мистериозната болест.
Ами сега? Накъде?

След като погледна картата, тя затвори очи, представи си как изритва Арън в седалищните части и си пое дълбоко дъх. Отвори отново очи, стараейки се да не излъчва лоши чакри, и се загърна още повече с шала от Фамина, за да не докара на някой друг сърдечен удар, а табелката “Посетител” скри под дългата Арънова блуза. При нужда, щеше да я покаже, ала засега не искаше да всява ненужна паника. Големия багаж бе оставила вътре при ангела, с мъка се раздели и с арбалета си.
Отново погледна картата-лабиринт и бързо реши накъде да тръгне - нагоре, към първото място за отдих. Докато се изкачваше, се опита да привлече вниманието на няколко пощарини, като размахваше блокчето, което Джарет й бе дал. Току виж привлече вниманието им и извлече някаква полза от тях. Някъде дълбоко в съзнанието си мислеше как щеше да е страхотно ако сложи една от тях в бюстието си и така се прибере, ала сигурно не бе легално.
Когато стигнеше до мястото за отдих, със сигурност щеше да получи информация, нямаше да се върне без такава. Ако ли не - храмът и едно забранено място бяха на един мост разстояние.

Admin

Стълбата нагоре край нямаше. Добре, че Луна беше подремнала изпът, та да има енергията за това пътешествие нагоре до върха към първото място за отдих. Стълбените "пътеки" бяха теснички, като за една персона, ала наредени по няколко на разстояние една от друга, така че движението да върви плавно и никой да не пречи на останалите. Ако вдигнеше поглед достатъчно нагоре, Луна можеше да забележи как някой се изкачва във висините над нея.
С шала си и без баджа, стажантката бе една идея по-малко подозрителна от преди. В крайна сметка, съдейки по Джарет и Фамина, скаутите не носеха шаловете и очилата си в републиката - само навън. Но пък сигурно честичко им се случваше да ги забравят на главите си.
Засега никой не се намираше под нея, така че спирането за примамване на пощарин не попречи на движението. Две от дундестите кръгли топки поспряха любопитно да огледат хранителното блокче в ръцете на Луна, и даже посегнаха да си го вземат. Примамване - успешно! Сега оставаше само да ги грабне без да привлича вниманието и без да се катурне надолу по стръмнините.

Всъщност Луна не искаше да ги отвлича насила. Кой знае каква противооткрадваща система имаха и какъв вой щяха да наддадат ако се почувстват застрашени. Нямаше да рискува. Вместо това, помръдна блокчето към вътрешността на дланта си, за да може да е достатъчно далеко, че да не го грабнат. Ако някой искаше да го вземе, трябваше да стъпи върху пръстите й, а от там нататък, възможностите й за грабване бяха по-големи.
-Здравейте, уважаеми! Искам да ви кажа колко съм благодарна за усърдната работа, която вършите всеки ден тук. Може да си разделите това блокче нещо, ако ме насочите как да вляза в една от забр...охраняемите? зони тук незабележимо. Също така - пое си дъх тя бързо, за да не губи вниманието им - обещавам да ви дам по три черни косъма от моята много, много дълга и здрава коса, които са многофункционални! Стават както за спиране на теч, така и за аксесоар или подарък към любим човек.
Луна се надяваше това да е достатъчно, иначе щеше да почне да търгува и с тялото си скоро. Всичко, за да не провали мисията. Колкото по-дълго бе надалеко от Арън, толкова повече възвръщаше предишната си натура. Кой знае какви магии й прилагаше присъствието му.

Admin

Пощаринките мигаха умно, и макар и да разбираха донякъде какво им казваше бъбривото момиче, не бяха чак толкова напреднали, че да осъзнаят ценната размяна, която им предлагаше. Те си бяха доволни и само на блокчето "нещо", и без колебание дружно се покачиха в отворената длан на чернокоската.
Малки бяха, макар и дундести, и гъчкаха в ръката на Луна, ала несъмнено можеше с лекота да грабне и двете. Само дето на стълбицата под нея се готвеше да се качи някакво момче, така че най-добре беше да ги свие набързо и да продължи по задачите си.

Тръпка премина през цялото й тяло, когато усети малките им крачета. Бяха почти гъделичкащи. Сега трябваше само да реши къде да ги сложи без да ги смачка.
Първо мислеше в деколтето, обаче вече се беше потнала стабилно, а и не знаеше дали имат обоняние. Не искаше да страдат.
Бързо ги грабна и остави едната върху лявото си рамо, а другата - върху дясното, като ги прикри с шала си.
Продължи да се катери бързо и стегнато, доколкото можеше, а през това време нежно им шептеше:
-Вие сте много добри и красиви! Ах, колко меки и мили сте! Хайде сега заедно да отидем до тайното място в тази пещера. И да сме само тримата, никой друг да не ни види. Тайното място, с тайното придвижване, ние сме тайните приятели!
Опитваше се да ги залее с комплименти, да ги предразположи по всеки възможен начин, за да й помогнат. Самата тя знаеше, че в свят на големи хора, никой не обръщаше внимание на малките, а дори и често се отнасяха лошо с тях.
По едно време започна да им тананика тиха, успокояваща мелодия, нещо като нежен боен марш.

Admin

Когато най-после с пот и мъки (и две пощаринки на рамената) се изкачи до върха, Луна можеше малко да си отдъхне. Горе въздухът беше по-горещ, но изпитваше свежест и облекчение от освобождението да изкачва още стъпала.
А що се отнасяше до върха, от сегашната си позиция ангелът можеше да разпознае, че забраненото място не е точно пещера, а по-скоро някаква сграда. Не можеше да види каква е и защо е забранена, но ѝ се струваше сравнително безобидна на вид - не особено различна от жилищните постройки, които бяха накацали навсякъде по пещерните образувания.
Мястото за отдих обаче беше приказна гледка. Приличаше на добре поддържано паркче със странна на вид зеленина, подобия на пейки, хамаци, постлани по земята черги и пр. Освен тичащи наоколо дечурлига, в него имаше излезли в обедна почивка работници от републиката, които седяха по мъхестите полянки и похапваха разни зелени квадратчета и чепки свежи плодове, които си носеха увити в големи листа. Някои от насядалите там идваха именно от забраненото място и посядаха в парка да си побърборят. Точно в момента слънцето бе застанало угодно и напичаше именно този грамадан, върху който беше разположена цялата идилия.
Езикът на републиката имаше общо с този, който говореше и Луна, но може би вече беше забелязала множеството странни и непознати думи в него. А разговореха ли се бързо тукашните жители, отнемаше известно време на ума да дешифрира чутото (ако изобщо се справи с това), и ухото имаше нужда да привикне. Изискваше се съсредоточение в конкретен разговор или конкретен индивид, за да може умът успешно да задвижи преводаческия процес. Джарет и Фамина говореха точно по същия начин, но, може би защото пътуваха повече в работата си като скаути, комуникираха една идея по-разбираемо от тукашните посетители на паркчето.

Най-сетне изкачила невъзможните стъпала, Луна имаше време да отдъхне, макар да бе на прага да издъхне. Забеляза, че доста от носядалите същества идваха от забраненото място, затова внимателно се насочи точно към тези от тях, поседна небрежно, стараейки се да наподобява някой, който е извършвал това действие на това място поне стотици пъти и заслуша. Първо се замисли да не би от височината нещо да се е счупило в нея, защото чуваше едно, а разбираше - нищо. После започна да прихваща различни думи, които й бяха познати. Опита се да се концентрира в разговора на съществата до нея, току виж бе събрала важна информация, която да й помогне и която да може да предаде на Арън, когато се върне при него. Не вдигаше поглед, не искаше някой да получи инфаркт от красотата й.

Admin

Заетите в обедни приказки същества не забелязаха Луна. Имаха си разни зелени квадратчета за похапване, теми за обсъждане и невъзможно труден за схващане език, на който да си комуникират. Хубаво се беше сетила Луна да скрие пощаринките, защото несъмнено малките лакомници щяха да се въодушевят при вида на храната и да хукнат да си търсят и те. За щастие, освен скрити - бяха и заети. Ангелът под прикритие можеше да дочуе как примляскват от нейното "нещо", което им беше дала така щедро.
Междувременно един от разговорите прихвана вниманието ѝ - беше между по-млади на вид жители на републиката, които си приказваха настрана. Момче и момиче, държаха се за ръце и си говореха тихо. Те не забелязваха Луна по други причини. Любовни причини.
- Утре вечер ела у нас, любима, и нека тайно да избягаме. Има толкова много места, които можем да видим. Ще си намерим наш свят, ще си построим блато, ще си купим подземна пещера... - умоляваше мъжът, ала девойката изглеждаше натъжена. Обясни му накратко, че не могат. Това би било измяна на Нейно Водичество и престъпване на закона. Тези думи и горното изречение в преведен вид отнеха на Луна известно време за навързване, но беше напълно сигурна в значението им. Самият диалект сякаш беше по-лек, не така натрупан с невъзможно странни лексеми, което го правеше и сравнително разбираем.
Междувременно Луна започна да прихваща и частичка от останалите разговори. И частичката от всички тях беше именно "Нейно Водичество". Била направила това, била направила онова, била се засмяла на нечия шега и това направил деня "възключителен"! Изобщо, спрямо чутото досега, "Нейно Водичество" беше една съвсем "яшан-башан щедродарска разностранно въключителна и пре-пре-хвърсияйно страхопочитателна" фигура.
Изглежда, пощаринките бяха съгласни с тези твърдения защото едната от тях издаде смешен цвикащ звук, който Луна успя да разпознае като неволна оригня. Двойката встрани от нея обърнаха уплашени погледи към внезапният за тях звук и пуснаха хванатите си ръце. Стресирани, че някой ги е чул, изглеждаха сякаш всеки момент очакваха да им се случи нещо много, много лошо. В техните очи, странната прашнорепубликанка с шала на главата държеше карфицата, която можеше много лесно да спука тайничкия им сапунен мехур.

Луна отново бе поставена пред кръстопът с много неясни знаци. Искаше да скочи и да им зададе триста осемдесет и девет въпроса, да ги увери, че ще им помогне. Ала в същото време се колебаеше дали страхът не бе по-сигурният подход в дадената ситуация. Мъжът бе решен, ала жената сякаш се колебаеше между лоялността и любовта. Чернокоската се изправи бавно и внимателно, за да не ги подплаши още повече, приближи се нежно и тихо, за да не привлече излишно чуждо внимание, и продума:
-Неусетно станах случаен свидетел на вашия...смел, дори бих казала дързък разговор. Може би - стъпваше внимателно, за да не сгреши, но зоркият й поглед минаваше ту върху единия, ту върху другия - аз бих могла да ви помогна. Разбира се, в замяна на малко информация за това място и случващото се в него. Аз съм...доктор! Но никой не ми помага - последното си беше чиста лъжа, ала все пак, едва ли биха казали нещо на когото и да е, непознат, а и вече със сигурност разбрали - чужденец.
-Освен ако, разбира се, не предпочетете да пресъздам разговора ви на Нейно Водичество. Сигурна съм, че ще й бъде доста...интересно да Не чуе оправданията ви.
За нейно щастие, двамата нямаше как да чуят бързо биещото й сърце, което всеки момент щеше да изскочи от блузата на Арън.

Admin

Също толкова уплашени от появата на Луна, колкото тя самата бе уплашена от собствената си смелост, двамата влюбени мигом се отдръпнаха един от друг. Така бяха потънали в разговора си, че появата на непознатата слушателка не само ги беше стреснала, ами че и странността ѝ бе оставила двамата в ступорна изненада. С трепваща ръка, момичето понечи да потърси закрила в любимия си, ала знаеше, че не бива да го прави. Ами, ако и някой друг ги видеше?
Не само, че не знаеха отде беше дошла непознатата с шала на главата и подозрително набъбналите рамене, ами и думичка не можеха да разберат от всичкия скоропоговорчен низ, който бе извезала специално за ушите им. Е, добре, де, разбраха една думичка. Нейно Водичество. И макар и на теория това да бяха даже цели две думички, те съвсем не бяха достатъчни за земноводните да разберат какво точно изискваше Луна от тях. Схванаха, обаче, заплахата. Тонът я издаваше повече от всичко друго.
- Бълбогинята разплава болкослучки заради бълбукта ни - проплака момичето и скри лицето си в ципести шепи. Цялата трепереше.
Притеснен за своята любима, а и за статутът на тайната им, мъжът преглътна и с блеснал поглед - досущ като този на Луна в смелостта ѝ, отправи призив към ангелът под прикритие:
- Проявете благостиня, високопочитаема мармозел и недей разплавайте ни болкослучки - преглътна напрегнато и продължи на странния си едновременно разбираем, но и труден за пресъздаване език, - притежимам много, рибаща ми е търгоплавец. Пожелайствайте всичко и ще люспея да го набълбавя за вас! Само не разплавайте до Нейно Водичество...
Ушите на Луна все по-успешно се настройваха на тази лингвистична честота, ала собственото ѝ притеснение накъсваше връзката и голяма част от думите излизаха във великолепния си бъркоч оригинал. Може би сега не разбираше всяка дума, ала поне контекстът ѝ стана ясен. Двамата влюбени бяха повече от готови да преговарят, за да опазят тайната си, ала сякаш не разбираха с какво и защо. Стига само да измислеше как да им обясни какво желаят по начин, който да разберат. В крайна сметка, слушането беше само началото на една успешна сделка. Ораторството беше катализатора.

// Успехът ти влияе директно на този на партньора ти. Колкото по-добре се справяш, толкова по-добре ще се справи и Арън с неговата част от задачата.

Щом видя притеснението в очите им, Луна се успокои. Макар репликите им да напрегнаха трите й мозъчни клетки, тя разбра голямата картинка, която описваха пред нея. Сега само й оставаше да зададе правилните въпроси, така че да бъде разбрана и съответно те да разберат нея. Момичето за нея ли говореше или за някой друг? Едва ли имаше причина да нарича точно Луна "богиня". По-скоро Нейно Водичество би била тази богиня, щом всеки толкова много я споменава и се бои от нея. Болкослучките, най-вероятно не бяха пиршество и награди, а точно обратното. Болкослучките би трябвало да е болестта, която бе налегнала народа на Прашната Република.
Ако се напрегнеше, дори би предположила, че щом Републиката е доста затворено общество и почти никой не излиза и никой не вижда чужденци, едва ли на управляващите я би им харесало това да бъде променено. Възможно ли бе Бълбогинята да наказва всеки, който иска да избяга? На Луна й звучеше доста логично в празната глава. Започна да говори бавно и внимателно, за да бъде разбрана правилно, доколкото това бе възможно:
-Искам да...притежимам информация, знание, факти. Кой и къде е Бълбогинята? Ако ти и тя - посочи ги тайно - избягате и си купите подземна пещера и ви хванат, заловят в бягство - ще има ли за вас болкослучка? Болкослучка и направо в Болколечебницата? -Не искаше да ги натоварва с допълнително въпроси, затова реши да приключи с последен - В болколечебницата само избягали рибобари ли са? Кажете и няма да...разплавам нищо на никого!
Луна стисна палци да е задала правилните въпроси. Започна да излъчва гама лъчи, за да може и пощарините да стискат несъществуващите си крайници или каквото там имаха.

Admin

Върху раменете на Луна, пощарините се напрягаха заедно с нея. Можеше да усети как дундестите им дупета натежават от притеснение, притиснали се здравата в излъчващата високочестотни вълни агентка под прикритие, която днес се превъплъщаваше и в симултантна преводачка на прашнорепубликански.
Само по себе си, бавното говорене нямаше да спомогне с комуникацията, ала в комбинация с хитроумното вмъкване на тукашните локални лексеми, успя да смекчи малко погледите на непознатите влюбени. Все така странни приказки излизаха от покритата с шал уста на тази подозрителна и потенциално опасна непозната, ала двамата някак се поотпуснаха. Поне вече знаеха какво иска, макар и да не беше добро.
- Бълбогинята... тя е навсякъде и бди над всички нас, има очи и в небесата и във водата - сподели плахо момичето, и Луна усети, че вече я разбира малко по-добре, макар и някои думи все така да ѝ се губеха. - Нейно Водичество предава повелята ѝ дваж водневно.
С тези думи момичето притвори закратко очи, поклони се леко и издаде бълбукащ звук.
- Да, мармозел, ще има болкослучки за нас - намеси се в припряна тревога мъжа, и за пореден път се огледа плахо, преди да продължи, снишил глас, - не разплавайте за бълукта ни на никого или Нейно Водичество ще разбере. А тогава... никой не знае каква болкослучка ще го сполети.
Останалите въпроси не разбраха, или може би нямаха знанията да им отговорят или да запомнят толкова много неща наведнъж. Те също сякаш се стараеха да говорят бавно и ясно, в неволна имитация на луненото показно.

» Създаване на персонаж
» На Луна къщата.
» Карнавал (Луна, Изидур)
» Да спасим зоопарка (Луна; Разиел)
» [К][Ивент] Божествена градина (Араела Клайн)