Създаване на персонаж

Admin

Важно:
Преди да си създадете герой, уверете се, че сте прочели Правилата, Общата информация за света, както и Спецификациите на всички нации. Ако имате трудности с публикуването, прочетете Техническия гайд, а ако все още имате въпроси - питайте спокойно в Зоната за въпроси.

[Лична информация]

Полетата със знак * са задължителни. Останалите могат да бъдат изтрити. Можете да добавяте и всякаква друга информация, която ви се струва полезна.

Име*:
Презиме:
Фамилия*:

Нация*:
Възраст*:

Зодия:
Вярвания:
Родословие:
(и каквото още решите)

[Външен вид]

Описание:
Характер и История:

- Всички нови герои започват с +20 монети след одобрение.

Възраст : 27

[Лична информация]

Име*: Андрада - на кратко Ана
Фамилия*: фон Кайран

Нация*: Вампир
Възраст*: 123г
Зодия:Телец
Сексуалност: Би

[Външен вид]

Описание:

Висока е 1,75см. Носи предимно черно и винтидж бели ризи и почти винаги е на високи обувки. Тенът й е това, което обърква повечето същества, които се срещат с нея. Кожата й има цвят на топло кафе с 2 пъти повече от него мляко, което е в разрез със стереотипа за бледо прозрачно същество, горящо на слънце. Очите й са с цвят на печен лешник, когато е спокойна, но доста често в тях се рее сиво, понякога защото е гладна, понякога, защото идиотите наоколо й идват в повече, понякога пък причината е такава, каквато ще наложи цензура на това изречение. Макар й рядко да избухва, погледът й издава силната емоционалност, която се опитва да прикрие.

Характер и История:

Андрада, по-известна като Ана, мрази цялото си име и това е първото нещо, което трябва да знаете за нея. Второто е, че не говори за миналото или семейството си. Родом е от Трансилвания, но след като родителите й я принуждават да разпадне годежа си и отпращат половинката й, девойката се мести в Пъкъла, където живее сама. Работи като главен вампирски агент, тоест представител и защитник на онеправданите зъбати, ако изобщо има такива. Иначе казано - почетният вампир в Съвета. Истината е, че не е искала да бъда част от цялата мироподдържаща система, тъй като изобщо не вярва, че покоят и равенството ще просъществуват до края на този сбъркан и шарен свят. Само че, за да остане в този град и да живее необезпокоена Ана сметнала за нужно да се възползва от някои връзки в семейното си дърво. Поемайки толкова важна позиция, можеше да си осигури спокойствие, както и усамотение.
Има благ характер, до колкото е възможно някой от фракцията да бъде благ поначало. Пие човешка кръв съвсем легално и без да наранява хора. Досието й е чисто и Съветът се грижи, ако заплахите могат да се нарекат грижа, да остане такова. Не би наранила никого без причина, но ще ви дам един съвет, посивеят ли очите й напълно, бягайте.

Възраст : 30

Име*: Касиди
Фамилия*:Евърглоу

Нация*: демон
Възраст*: 26 (според личния ѝ документ със съмнителна валидност, но иначе е на стотици, може би на хиляди години)

Зодия: концепция, неизвестна за един демон (но ще я пишем скорпион)

[Външен вид]

Описание: В популярната човешка литература демоните често биват изобразявани като безформени страшилища, с повече крайници от приетото и с повече зъби от бяла акула. За свое собствено щастие, Касиди се откроява от наложения демонски стандарт и визуално прилича на съвсем нормална жена. Има си точна бройка крака и ръце - по две от всяко, ляво и дясно, също и по 5 пръста на всеки крайник, който се нуждае от такива. Косата ѝ е подстригана на късо каре, често затъкната зад ухото от едната страна. Палави кичурчета обрамчват бледото ѝ лице, а искрящо белият цвят на косата ѝ кара виненочервените ѝ очи да изпъкват. Малка кокетна бемка встрани от горната устна завършва напълно нормалния ѝ човешки облик. Направо не ѝ личеше, че беше демон. Е, големите черни крила на гърба ѝ може би загатваха леко, че не беше обикновен човек, но не беше нещо, което дългият ѝ шлифер не можеше да прикрие. Откъм облекло Касиди се ориентира към извайващи тялото панталони и ризи, но веднъж на хиляда години (макар и да е само на 26!) се случваше да се появи и на някое друго светско събитие в рокля.

Касиди

Касиди, ако беше малка и сладка

Профилът ѝ в OKMonster

Характер и история: Касиди е спокоен и уравновесен човек, колкото би могъл да е такъв един демон, също е и добра компания с чудесно чувство за хумор, поне ако можеше да се вярва на профила ѝ в OKMonster - най-горещото дейтинг приложение долу под земята. Извън принадлежността си към Фракцията на Тъмнината, Касиди не принадлежи към друга фракция. Не е срещала други демони от фамилията Евърглоу от години, а и честно казано вече не помнеше за кого да се оглежда. Имаше далечни спомени от родителите си, но дали владееха някой кръг на Ада, или сменяха лавата в казаните между изтезанията - белокосата не помнеше.
Като един истински демон не се чувства морално обвързана с правдата и единствения компас, който следва, е този водещ към личните ѝ интереси. Може да бъде жестока, зла и коравосърдечна ако се налага, но също може и да се държи прилично, без да се възползва от другите, или да им причинява неописуема болка. Свикнала е да е сама, но не е против идеята да се сдружи с други личности, дори и от други фракции.

(тази история може да претърпи добавки с течение на развитието на персонажа)

Възраст : 28

Име*: Офелия
Презиме: Луксана
Фамилия*: Оселис

Нация*: вещица
Възраст*: 25???

Зодия: Козирог

[Външен вид]

Описание: Съществуват купища противоречия за това как би следвало да изглежда една вещица. Къде са описани като изгърбени с брадавици, къде са представени като дяволски изкусителки, къпещи се в девическа кръв... Разбира се, истината далеч не е толкова куриозна. Офелия е висока, със стройна фигура и гъста, пепеляво-руса коса. По дългото ѝ лице шарят две палави кафяви очи, чипо носле и чифт пълни устни, често изопнати в усмивка. В редките случаи на дневна светлина, няколко игриви лунички замечтано танцуват по лицето ѝ.

Характер: Ужасен играч на карти и комарджия, Офелия експертно губи малкото си свободно време в опити да бие битовите алкохолици в Черногледово на “Блато”. Въпреки честите си загуби, вещицата има стоманено спокойствие и лъчезарно чувство за хумор. Най-голямата дъщеря измежду три деца, Офелия е дисциплиниран рационалист, който базира действията си върху логически прогнози и факти, а не чувства. Обича да използва карти таро когато изпадне в екзистенциален катарзис и трябва да се отдръпне за да види цялата картина. Не обича да споделя и е крайно неспособна на съчувствие в повечето ситуации.

История: Родом от Черногледово, Офелия има щастливо детство в рамките на нормалното за една малка вещица. Баба ѝ се слави както с невероятните си отвари, така и с честото си надигане на медовината, а родителите ѝ са ветерани в сферата на елементалните магии и проклятията. Двете ѝ по-малки сестри все още не са открили призванията си, освен ако не са да задигат вещите ѝ и да се забъркват в купища ритуали поели в грешната посока. Мрачното недоволство в селото и досадната (но сърцата) какофония от семейството ѝ стремително насърчават Офелия да замине за Пъкъла, където да отвори малък магазин за отвари (или проклятия в бутилки, спрямо нуждите на пазара). Въоръжена с необходимите познания и някой друг трик, младата жена се отправя към столицата готова да започне нова глава от живота си.

Възраст : 28

Име*: Киел
Фамилия*: Конлид

Нация*: Демон
Възраст*: 24

Зодия: Лъв

[Външен вид]

Описание и Характер: Където и да идеше, Киел привличаше погледите към себе си. И не само заради външния си вид, макар че и това допринасяше. Страстните му очи и лукавата му усмивка успяваха да омаят всеки, който го срещнеше. С коса, тъмна като миналото му, и очи - златни като ангелска сълза, Киел беше същинското олицетворение на дявол – умен, хитър, саркастичен, сладкодумен и не на последно място... скромен. Свободното си време той прекарваше с книга в ръка. От малък имаше проблеми със съня, затова и под очите му често се излежаваха малки тъмни кръгове.

История: Роден в Пандемониум като син на велик демон, след злощастна злополука Киел бива осъден за убийство. Неговото спасение - да потърси убежище в Сърцето на Пъкъла, където да започне нов живот - все така преследван от сенките на миналото си.

Име*: Дориан
Фамилия*: Халек

Нация*: Демон
Възраст*: неизвестна
Зодия: Овен

Описание:
Висок 1.80см с тъмна коса, която има лилави оттенъци. Различни очи - едното черно, а другото сивкаво-синьо. Строен и добре оформен с татуирани гърди, винаги облечен в черно. Тъй като е израснал сам, той е по-затворен и хладнокръвен. Най-голямата му слабост е ,че той не може да лъже, тъй като ненавижда съществата,които не казват истината. Понякога арогантен,саркастичен и хладнокръвен, обича насилието,да се доказва,побеждавайки силни съперници, и е перфектен в ръкопашния бой.

Характер и история :
Роден на небесата той бива изпъден от небеснотокралство едва на 13 тъй като са разкрили че освен, че е ангел той е и син на демон ,а Фейра Лайтборн (негоната майка) претърпява наказание като и режат крилата и я пращат на земята да живее прост човешки живот. Той приема единственото нещо което знае за баща си,което е Фамилията му.
Малко по-късно той разбира,че е наследил силите на демон и,че в него няма нищо ангелско.
За да преоткрие себе си и с малка надежда да разбере повече за демона,койта се води негов баща, той се мести в Пъкъла.

Име*: Зейдист
Фамилия*: Мак'Сон

Нация*: Върколак
Възраст*: 31

Зодия: Лъв.
Вярвания: Основно в себе си, на богове вяра да нямаш.
Родословие: Чистокръвен върколак, без капчица примес.
[Външен вид]

Описание: Висок около метър и деветдесет. Дълга до раменете тъмно кестенява, почти черна коса. Жълти очи, които не може да прикрие, именно заради чистотата на кръвта си. Белези по лицето и тялото от нокти, след години сражения, и кофти детство. Широки рамене, здрава физика. В никакъв случай модел, тялото му служи за битки, не за красота. Плътни черни татуировки по раменете и гърба.
Характер и История: Зейдист, син на Мак, е нищо повече, и нищо по малко, от огромен задник, с още по-голямо сърце. Въпреки годините на предателства, дуели, и дискриминация от собственият му вид, той не спира да взима от живота с двете си огромни шепи. Живота на наемник го прави недоверчив, но вродените му лидерски качества, и желязно сърце, го правят достоен мъж, готов на всичко за хората, които обича.

Когато е бил още на петнадесет, Зейдист губи всичко. Чичо му, Урог, побеждава неговият баща, Мак, в дуел за позицията на Алфа в семейството им, след което се опитва да убие и самия Зейдист, знаейки, че младият вълк рано или късно ще поиска разплата. След като покрива тялото на племенника си с белези, победоносният чичо, вместо да дари младият вълк с бърза смърт, решава демонстративно да захвърли тялото му от високите скали на семейният им замък, във водите на близката река Вунад. Никой не знае как Зейдист е оцелял. Едва ли някой е вярвал, и че ще го направи, с толкова счупени кости и рани. Но е факт, че банда наемници го намира надолу по течението по-късно на следващия ден. Факт е, и че именно те спасяват живота му. Повече от абсолютен факт обаче е, че пътят на наемник е този, който винаги е държал от онзи ден. Същият път, който го научи не само как да оцелява, но и да води. Дали обаче кръвта ще позволи на роден водач да остане обикновен наемник? Останете след рекламите...

Име: Бетамот (Bethamot)
Фамилия: син на Мефистофел
Нация: Демон
Възраст: 151
Зодия: ''Ахаха определям се като мръсно животно'' (не му обръщайте внимание Neutral

)
Сексуалност: ''Не обичам да поставям ограничения в нещата които ми носят удоволствие'' (моля ви игнорирайте го)

Външен вид

Сравнително дребен е за възрастта си.. може би около 168 с нежни ръце и изваяни форми. Косата му е черна и ''дяволито'' къдрава, обича да я подстригва сам и обикновено е малко рошава, в нея е вплетен бялорус кичур (в семейството му при раждането майката вплита малко от своята коса в тази на бебето.. един вид против уроки) Части от лицето и тялото му са покрити с почти избледнели белези от някакъв адски пожар, всъщност когато бил на 8 баща му се опитал да го научи да ''контролира огъня'' и го запалил.. Очите му са изумрудено зелени и много съблазнителни. По тялото му са разпръснати малки татуировки сред които любимата му разположена върху слънчевия му сплит. На нея пише ''ТУК'' защото тук можеш да го целунеш.. (пубертетски глупости)

Минало

Нека ви разкажа една трагична приказка. Една бурна нощ Мефистофел най-сетне отворил вратата на дома си след дълга и тежка война, но вместо да завари красивата си любяща съпруга пред очите му седял прислужник с малко бледо момченце в ръце.. Мефистофел никога не преживял загубата на жена си и това сериозно се отразило на връзката със сина му.
Когато бил малък Бетамот бил готов на всичко за да получи одобрението на баща си, но за жалост винаги нещо не достигало.. Баща му бил студен и жесток.. името на Бетамот дори било още едно доказателство за безразличието на баща му към него. Виждате ли, в техния клан кръщават мъжките си рожби на велики демони от миналато, така бил дядо му Сатанос, баща му Мефистофел.. и той.. Бетамот (на латински Bethamot за жалост с очевидна разлика от оригинала Behemoth).
На кратко всичко това го превърнало в един ужасен, нахален и надут глупак готов на всичко за да ядоса баща си. Бета (той така се нарича) с навършването си на 60 започнал да злоупотребява с различни корени и чайове.. разбира се това вбесявало баща му но не колкото фактът че целия град говорел за това как Бета често водел разни ангели и феи у дома (баща му бе много консервативен и не беше голям фен на междурасовите връзки). Нещата най сетне излезли извън контрол когато из демонското общество се понесъл слух че Бетамот продавал тялото си за ''райски корени''. И това ни води до сегашното положение. Мефистофел изпратил сина си да живее с дядо си под строго денонощно наблюдение и тежки забрани. Това само разпалило още по силно желание за беди у Бета.

Може би някога ще ви разкажа повече за разбойника но имам творчески блокаж в момента. Embarassed

Админ: Разбрахме се на лично. Мефистофел в историята не е познатата на всички фигура. Просто съвпадение на имената.

Възраст : 28

Име:Араела
Фамилия:Клайн
Нация:Ангел
Години: 25

Описание и характер:
Араела е 25 годишен ангел с черна дълга коса,бледа кожа и червени очи. В свободното си време обича да се мотае с човешките си приятели.Винаги е облечена с бялата си униформа и златната си броня. Тя е "отбор свободна воля". Обича да нарушава правилата и да се забавлява.(Тайно е влюбена в човек, когото наблюдава всеки ден.)

История:Още от тинейджърските си години обича хората, а все още й е хоби да ги наблюдава през по-голямата част от времето. Родителите ѝ нямат нищо против това за разлика от другите ангели, които често я тормозят заради тази й странност. Тя е силна и не се дава лесно на другите ангели.Има двама човешки приятели, с които се вижда почти всеки ден. Родителите й са уважавани от съгражданите си, а самата тя се разбира с тях през по-голямата част от времето. Когато стане дума защо не помни две години от живота си обаче родителите ѝ винаги я игнорират, което води до семейни скандали.

Име: Луна
Фамилия: Примроуз

Нация: Ангел
Възраст: 25

Зодия: Стрелец
Вярвания: Най-много вярва в хубавата храна. И в Онзи.

[Външен вид]

Описание:
Луна бе 165см. С изумрудено зелени очи и гарваново черна коса, стигаща до гърдите й, която най-често носеше на плитка.

Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3

История: Преди да стане ангел, тя бе човек. Детството й премина в бъркане в носа, ядене на кюфтета, понякога от кал, понякога от баба й, а понякога бяха комбинация от двете, ако имаше късмет. Стриктна ученичка – не пропускаше да подремне във всеки един възможен час. Щом завърши, се отдаде на доброволческа дейност, което доведе до сегашното й състояние.
В един трагичен ден, тя пресичаше улицата, отивайки да си купи здравословна храна( дюнер от братята). Забеляза в далечината камион, който се спускаше по стръмен наклон и не намаляваше скоростта си. С уникалните си математически способности(2+2=4) сметна, че с тази скорост, щеше да помете всичко по пътя му. Луна извика на всички хора да се отдръпнат от улицата, но в същия момент забеляза три бебета кученца, които си играеха точно по траекторията на засилващия се автомобил. Оставаха й няколко секунди. Тя скочи, преметна кученцата я на рамо, я на кръст и в последния момент се отдръпна, спасявайки живота на кученцата, пресичащата баба и 4-та група от детска градина „Детелина“, които бяха тръгнали на разходка.
Човек би помислил, че най-лошото бе преминало. Да, ако Луна не бе решила да изпрати децата до градината им, където усети остра миризма на газ. И не, за първи път не бе от нея. В следващият миг се чу силен гръм, земята се разтърси и градината избухна в пламъци. От димящата й врата излезе лелята, която тъкмо бе изчистила пода и извика:
-Сградата е празна, вътре е само нашата любима рибка – Димка.
Луна знаеше, че не може да остане Димка да умре. Нямаше да бъде хуманно. Децата щяха да плачат, а тя мразеше детския плач. Увери ги, че ще им помогне и се втурна в пламъците, които бяха обгърнали сградата. След петнадесет минути лутане и проклинане, че не попита къде се намира Димка, тя излезе навън. Децата плачеха – Димка я нямаше.
-Спо-ок-но деца..-Луна се изплю и от устата й излезе Димка, в цялата си светлина.
Всички започнаха да ръкопляскат, да се радват. Малкият Аспарух извади чашката си за път и я напълни със сълзите на всички деца, за да осигури водна среда за рибката, докато й намерят по-подходящ дом.
Пожарникарите пристигнаха, отведоха Луна в болницата. Тя бе на живото-поддържаща система, която й помагаше да диша, заради дима, които бе погълнала.
Докторът дойде, усмихна се мило и се наведе до ухото й.
-Не трябваше да спасяваш Димка. Заради това – ще умреш.
Последното нещо, което Луна видя, бе как той изключи кислородът, който тя дишаше.

***

В деня на страшния съд, Луна бе заслужила да бъде ангел, поради безбройните си добрини. От там вече, всичко бе различно.

Характер:
Луна бе нетърпелива. С пиперлив език, без филтър и задръжки. Често хората се чудеха как би могла точно тя да бъде ангел. Понякога дори самата се замисляше за това. Като един чистак-бърсак ангел, тя имаше държанието на селянин-каруцар, току що измамили го с парите. Мила и добра? Да, определено бе мила и добра, но само на високосна година и Меркурий трябваше да е на нивото на Сатурн.

Име*:Кашгар (ако имаше приятели, щяха да му викат КК)
Фамилия*:Клеве

Нация*:Върколак
Възраст*: 22
Сексуалност: Пан

Зодия: Везни

[Външен вид]

Описание: Кашгар изглеждаше сякаш все още преминава през онази бурна тинейджърска фаза, макар и да му беше малко късно за това. Ако го питате дали помни естествения цвят на косата си, най-вероятно ще ви каже да и с това 100% ще ви излъже. Не се усмихваше често, но очите му го правиха вместо него. Те бяха с цвят на меден калцит и с форма на избледняващ лунен сърп. Историята за белега на дясното му око сигурно е интересна, но ще чуете за нея, ако някакси минете третата чаша медовина. Младият върколак се учертаваше леко мързелив и въпреки че не си го признаваше наболата му наникъде брада го доказваше.

Характер и История: Много родители изоставят децата си. Кашгар не беше изключение. Това драматично за други събитя обаче не бе белязало живота на младия върколак по трагичен начин, а напротив - бе позволил на живота да го възпита без предрасъдъци и стериотипи. Той се бе научил да се справя с всичко сам и това го удовлетворяваше, караше го да се чуства като Алфа, макар и без глутница. Кашгар бе способен да обикне всеки за това което е, а не това което му се поставяше като етикет.
Или поне така бе едната му страна.
Неговата малка тайна бе не чак толкова тайна - КК беше биполярен, макар и да го отричаше...

Възраст : 22

[Лична информация]
Име*: Релиа
Фамилия*: Найт

Нация*: Вампир
Възраст*: 27

[Външен вид]
Описание:

Релиа е от персоните тип “хамелеон”, които успяват да се впишат навсякъде, в зависимост от ситуацията и настроението ѝ. Доста приятелски настроен , не квартален, по скоро селски вампир. Това настрана, предпочита собствената си компания и наситено червените нюанси на приятно дългата ѝ коса, ѝ помагаха с нежеланите интеракции , тъй като продължителното заглеждане в нея води до болежки в очите, освен ако не си екипиран с очила. Нещо, с което много се гордее е , че тенът ѝ не позволява да се изчервява в неудобните моменти, в които се забъркваше досадно често. Естетиката ѝ просто включва “ЧЕРНО” , или малко червено, но само за специалните нещица и хапване. Надарена с “ЧЕРЕН” хумор и добро сърце, нормално същество би я объркало за майка на 3 деца, които Реа не смята да има. Защото е мъртва, нали, подразбира се.

Характер и история:

Релиа не винаги е била вампир, поне по това което ѝ е беше разказано от сестра ѝ Холън Найт . Израснала само с нея, често ѝ се налагаше да се справя самичка със света, тъй като Холън винаги отсъстваше от сестринския си дълг, или родителски като по-голяма сестра. Нямаше проблем с това и честно казано не се чувстваше самотна. С течение на времето, обаче, самотата ѝ пораждаше различни въпроси свързани с миналото, както и къде по дяволите бяга винаги сестра ѝ. Смяташе да научи точно това, каквото и да ѝ коства.

Възраст : 24

[Лична информация]

Име*: Арахна
Фамилия*: Уокър

Нация*: Вещица
Възраст*: 354

Зодия: Телец
Вярвания: Не и в хората
Сексуалност: Пан

[Външен вид]

Описание:

С бяла като сняг кожа, дълъг черен водопад за коса и бонбонено розови очи, високата 170, Арахна заменя веселата усмивката с ехидна или със спокойно, а понякога студено изражение. Широка усмивка може да се забележи само когато навлезе в садистично състояние. Деликатните ѝ ръце, със сравнително дълги пръсти, са доставяли както страдание, така и удоволствие на мнозина.

Характер и История:

Арахна Уокър, стара, но не и колкото Библията, скита дълги години по необятната Земя, ставайки свидетел на развитието на хората, както в положителна, така и в отрицателна насока.
Тя се ражда през 1666 година в Салем, но с майка си не се задържат дълго и напускат през 1692 година, когато започват изпитанията и екзекуциите на вещици причинени от хората. Това подтиква Арахна към отказа ѝ да изучава изкуството наречено магия и да го практикува. Майка ѝ, уважавайки избора на дъщеря си, продължава своето практикуване, скришом от хората, без да я намесва, докато обикалят света, далеч от Северна Америка.
Арахна разбира за съществуването на баща си едва няколко дни преди заминаването на майка ѝ към Hellfire. Целта на пътуването е незабелязаното му бягство в суматохата на водещата се тогава война. Уви късметът не е на страната на родителите й и знаейки това, майка ѝ ѝ завещава писмо, което да получи след края на войната.
След дълги години самотно скитане, научавайки трагичната вест Арахна и заклевайки се да не произнася имената на покойните си родители на глас, се запътва към завещания ѝ дом в Пъкъла.
Спокойствието и сладостта, които извират от нея са главното ѝ оръжие, което използва, за да подмами егоистични и надменни хора в садистичната си паяжина. С годините е спряла да споделя каквото и да било с хората и митичните същества около нея, а късметлиите, на които им разкрие нещо сакрално за нея, не доживяват да го споделят или в редките случаи, не го помнят.

Име: Камаел
Презиме: n/a
Фамилия: n/a

Нация: човек
Възраст: 20

Външен вид:
Висок и заякнал. Бяла коса и червеникави очи.
Създаване на персонаж D1xWYUdVAAAtpep?format=jpg&name=medium

Създаване на персонаж D1xWYUdVAAAtpep?format=jpg&name=medium

Камаел
Още Камаел
Още повече Камаел
Лош Камаел

Характер:
Мълчалив и пресметлив, спокоен и търпелив. Не увърта и не губи време.

История:
Камаел е живял в отдалечените човешки територии, които са слабо охранявани и най-потърпевши от разпадащия се мир. Като малък губи родителите си в опустошителен пожар, изпепелил цялото село и като по чудо бива спасен от горския. Не оцелява никой, поради простата причина, че всички са били убити преди да бъдат изгорени. Израства сред горите под зоркия поглед на възрастния си спасител - единственото му семейство за първите няколко години от съзнателния и несъзнателния му живот. Той му дава име на ангел, тъй като истинското му такова е останало в пепелта. След като годините му отнемат и него, Камаел нарамва лъкът на покойникът и тръгва по следите на мистерията, която е сполетяла селото му.

Статистики:
Level: 1
EXP: 70
EXP NEEDED: 150
HP:170
MU: 3

Инвентар:
Черноблатен пръстен (+1 MU)
Лък от слонова кост

Умения:
Оръжие(Лък): 1/3

Арабела Арно / вещица / 21г.

Създаване на персонаж 9f3fa70db28b591f140d1719f17885b6f757146a_hq

"Мама често ми четеше приказки."
Малката ѝ стара книжка почти се разпадаше, а конопената връвчица едва успяваше да задържи кожените корици и пожълтелите страници между тях. Всяка една страница обаче съдържаше легенда. Приказка. Сигурно бяха събирани от целия свят, тъй като прилежно изписаните мастилени символи съчетаваха историите на морски чудовища и горски феи, на дракони в непрогледни пещери, на тролове и великани, на страховити химери и на прекрасни девойки, сплитащи лунните лъчи в косите си и омайващи мъжете с престорена невинност.
"Мама често ми четеше приказки. Твърде късно осъзнах, че са реалност."

За първи път видя какво е магията когато бе на 13. Просто го видя, не го осъзнаваше.
Не знаеше защо баща ѝ е толкова гневен, въпреки че в очите му напираха сълзи. Не знаеше защо онези мъже така свирепо блъскаха по залостената врата и почти успяваха да я разбият. Не знаеше как майка ѝ успяваше да запази такова самообладание когато сърцето й диво блъскаше в гърдите. Беше я притиснала към себе си толкова силно, че усещаше всеки негов удар.
- По-бързо. Изведи я навън. – настояваше баща ѝ.
След броени секунди майка ѝ я извеждаше през задната врата на къщата. Натика малката книжка с кожени корици и конопена връвчица в ръцете ѝ, а единственият инстинкт на Арабела бе да я стиска колкото се може по-силно. Тогава не знаеше, че това ще е последният ѝ останал спомен от нея.
- Той знае къде да те отведе.
Той? Кой беше той? С тревожен поглед момичето затърси въпросната личност. „Той“ обаче далеч не бе човек.
Огромните бели криле приличаха досущ на ангелски и караха въздуха да свисти от силния им замах. Копитата разриваха земята, сякаш искаха да я пропукат, а масивната фигура на животното се извисяваше величествено, поне три пъти по-висока от Арабела. Той бе спасителят – конят. Без принц. Просто конят.
Наблюдаваше всичко от птичи поглед, вплела пръсти в меката грива. Виждаше дома си от високо. Виждаше баща си и кръвта, обагрила лицето му; виждаше как няколко мъже хванаха майка ѝ и я отведоха някъде, а после погледът ѝ се замъгли от напиращите сълзи и от вятъра, който почти нараняваше лицето.

За първи път видя какво е магията когато бе на 13. Сега бе на 21 и вече знаеше, че мога да я практикува.

Създаване на персонаж Creature___irisviel_von_einzbern_by_aragnael-d4r9hqw

Създаване на персонаж Creature___irisviel_von_einzbern_by_aragnael-d4r9hqw

- родена е в териториите на Залеза в уж обикновено човешко семейство; избягала е териториите на Мрака, за да се спаси от смъртта, а в последствие и да се обучава;
- живоът в неутрални територии обаче се оказва не по-малко коварен - ненавистта на хората към вещици за момент надделява над крехкото усещане за мир; майка ѝ е убита; баща ѝ е наказан поради укриване на вещици в дома си, но смъртта му не е потвърдена
- след бягството ѝ в териториите на Мрака е намерена от демон, с когото в последствие е отраснала и който се е заел с обучението ѝ в новия за нея свят