[Св. Валентин] Тайната градина

Admin

Закътана сред китните дръвчета в покрайнините на град Зарево, туптеше вълшебна градина с вълнуващия ритъм на хиляди копнежи. Топлите ѝ светлини огряваха благоуханните растения наоколо и сякаш още повече засилваха аромата им. Мистика витаеше покрай осветения бар и прилежно наредените пейки. Цветчета отморяваха върху старинното пиано по средата градината. Под плетен навес от другата страна пък имаше кушетки, меки възглавници и одеала, идеални за романтични звездобройци и споделени съкровения с непознати. Беше късен следобед и пурпурното слънце над Зарево чертаеше сладкодумни краски по затварящото очи небе. А прииждащата вечер вещаеше топлина в сърцата на всеки посетител.

[Св. Валентин] Тайната градина 7b34642a9b8b8a28b5c7a32cc0b1d2d6

Сервитьорки приемаха поръчките на гостите, ала главните организатори на вълшебното събитие бяха две романтични души. Двама титани в изкуството на съблазнението. Двама демони. Мъже. Познайници. Копнежи в сънищата женски. Киел Конлид и Дориан Халек.

МЕНЮ

Освен това, лично Дориан и Киел предлагаха следните специалитети:

=> Специалитет "Киел": Представлява вино, но не обикновено. То бе омагьосано и само по себе си променяше вкуса си според желанията на този, който го опитва. За някой бе тръпчиво, за други сладко, но във всички случаи тази божествена напитка успяваше на угоди на изискванията на всяко небце. Този деликатес се съпровожда с изпълнение на пиано. Дамата може да избере мелодията, както и мястото където да бъде целуната, в знак да благодарност (цена 2 монети).

=> Специалитет "Дориан": Включва дегустация на тъмно печено кафе на френска преса. По време на дегустацията ще бъде разказана кратка история на кафето. Към цената влизат десерт от шоколадово брауни с бадеми и топинг, и чаша еспресо (цена 2 монети).

! Всичко тук се заплаща с истински монети. Цените са ниски и повече от разумни, така че заповядайте смело Smile

Възраст : 27

Киел пристигна в градината рано. Мястото изглеждаше приказно. Украсата, масите цветята, осветлението - всичко бе изпипано до последния детайл. Обстановката бе идеална за предстоящи празник.
Киел се настани до пианото, и се заигра с едно от цветята, в очакване на гостенките.

Дориан пристигна в градината облечен целия в черно като Киел, само дето на блузата на Халек имаше декорации със сребърни нишки. Обувките му лъщяха, а косата му стоеше точно както трябва. Слънцето залязваше разливайки розово-оранжеви нюанси по небесния свод. Което придаваше още по-магичен вид на градината - украсена прилежно със светлини, цветя и добре подредени маси, където щяха да се забавляват.
Демонът оправи стойката и се запъти към Конлид. В дясната си ръка държеше черна престилка, която остави на облегалката на един стол, когато се приближи да другия демон.
- Привет - застана до Киел и пъхна лежерно ръце в джобовете си - явно сестрите в болницата правят чудеса, май и аз трябваше да поостана. Не бих и предположил, че до скоро заплискаше червата си по пода - стана сериозен - не ме разбирай погрешно, радвам се да те видя, че си добре.
Погледа му започна да се рее из градината сякаш търсеше нещо или по-скоро някого. Чудеше се дали Офелия ще се появи. "Очакванията водят до разочарования,, помисли си той избутвайки мисълта за русокосата вещица настрана, той отново се обърна към Киел да равързе разговор.
- Ако нямаш нищо против да попитам. Койте те продупчи като лейка ?

Възраст : 27

Женския Едуард - отговори Киел - розовокосите мацки са луда. Първо ме намушква, после ми помага. Връзката ни определено е интересна. - замисли се демона. Очакваш ли някой специален днес? - обърна се той към Дориан.

Възраст : 28

Разхождането на Араела я доведе до много приятно изглеждащо място сред дърветата.Интуицията и подсказваше,че трябва да отиде там.Мястото изглеждаше приятно.На входа забеляза Киел и Дориан да си говорят нещо.-Е късметът ми се усмихна.Араела бързо се запъти, към една от кушетките надявайки се този път тя, да привлече погледа на Киел.

Нима си личеше, че очакваше Охелия да се появи? Преди да пристигне мислеше само как ще се забавлява и може би да се прибере с някоя непозната, щом звездите се появиха в нощното небе. Искаше да забрави за последните дни. Заслужаваше малко разпускане, след няколко поредни дни приключения, в които прекалено много пъти се размина със смъртта. Да не би тя да си го беше харесала, и предизвикваше съдбата да го поставя в такива опасни ситуации, само за да е близо до него?
Дориан отпусна лицето си, да попречи на Киел да успее да го разчете.
-Не ти влиза в работата - опита се да не звучи студено и преди демонът да го помисли за грубянин добани - чакам само веселбата да започне - довърши, усмихвайки се лукаво.
През това време се появи женски ангел с тъмна коса, симпатична и с малко непохватна стъпка, който се запъти към тях.
-Не знам коя е по-луда. Розовокосата вампирка коята те е направила на сито или онази там - Дориан посочи в посока на Араела- тя запали нечие сако в муцуната на един от стражите на бала - усмихна й се и я повика - Здравей сладурче, ела при нас!

Възраст : 27

Както кажеш, красавецо – отвърна Киел и забеляза Араела да идва към тях. Той се отблъсна от мястото си и отиде при нея. Тя бе вързала дългата си черна коса на две опашки, които я караха да изглежда много по-малка от него. Носеше къса черна пола с чорапи до половината на бедрото, а отгоре бе с бяла риза и черно сако. Когато се доближи достатъчно, така че да може да я докосне, Киел й подаде ръката си и се поклони.
Много грубо от твоя страна да ме прелъстяваш така на публично място. Надявам се да не си се наконтила за друг, херовимче мое. – едната му вежда подскочи нагоре и лукава усмивка се намести на лицето му. Цветовете на залеза правеха червените й очи да изглеждат по-меки. Човек можеше да се изгуби в тяхната красота, и това се случваше и с него. След като забеляза, че едва ли не я запя, разтърси главата си и й предложи – „Маса за един, госпожице?“

Киел налетя на Араела като пчела невиждала цвете дни наред, оставяйки Халек сам. Не изпитваше желание да им се бута затова остана на мястото си в очакване на следващия гост.
Цялата атмосфера беше много приятно, която създаваше чувство за спокойствие у Дориан. С надеждата този път нищо да не развали вечерта той поседна на един стол наблизо. Щеше да мисли на следващия ден за случките на бала и потайните маскирани фигури, за които с Киел си припомниха. Търпеливо зачака.

Възраст : 28

Араела чу провикването на Дориан и се запъти към тях.Нежния допир на Киел накара сърцето ѝ, да затупти толкова силно чак, да го усети в гърлото си.Думите му не ѝ помогнаха много със сърцебиенето.Напротив то стана още по-силно, още малко и щеше да получи някой удар.Тя пое дъх и му отговори.-Ако се бях наконтила за друг едва ли щях, да държа сакото Ви в другата ми ръка.Маса за един ще да е.Араела го погледна право в очите и му намигна.Тези очи, златни като Ел Дорадо.Дори един ангел, като нея би се поддал на този поглед.

Възраст : 27

Араела му отвърна с медения си глас и Киел нямаше как да не сдържи усмивката си.
- Насам моля. - хвана ръката й и я поведе между многото пейки. Избра една близо до пианото. Тя бе отрупа с малки и разноцветни възглавнички и одеала. На масата прилежно бяха поставени две менюта.
- Ще те оставя за минука да си избереш нещо, макар и да не искам да си сама. Ако имаш нужда от нещо не се притеснявай да ме потърсиш, красавице.

Възраст : 29

Белокосата глава на Касиди се показа зад ъгъла, а червените ѝ очи се стрелкаха на всички посоки. Сякаш търсеше нещо. Не стана ясно дали беше доволна от видяното, но секунди след като се беше прикрила обратно зад ъгъла можеше да се чуе звук като на удряне. Ако някой провереше щеше да я намери да си удря главата в стената. Хубавият ѝ син гащеризон беше претърпял твърде много поражения на бала, хубавият ѝ панталон беше за пране, а роклята, която беше избрала първоначално, всъщност май беше твърде къса за светско събитие. Поне така беше решила преди два часа и се беше облякла в единствената дълга рокля, която притежаваше. Направена от ефирен млечносин плат роклята стигаше до земята, и ако не бяха токчетата демонката сигурно щеше да се спъва. Прозрачните бухнали ръкави, пришитите цветенца и коланът я караха да се чувства като фея принцеса. Добре, че имаше скандална цепка от едната страна, че да подаде палаво краче и да се почувства като половинчат демон.

Когато започна да вижда звездички в резултат от самобичуването, Касиди прокара пръсти през оформените около лицето си кичури и се въздържа да развали небрежния си кок. Подаде глава още веднъж за да провери дали нямаше да види някой познат. Затърси русоляви или абаносово черни коси, също се огледа и за не-близнак си или Джаксън оппа. Не видя никой от тях, но мерна Дориан, което май беше по-добре от нищо. Щеше да си поговори с него. Дано рано или късно се появеше още някой познат, и дано този път пиршеството преминеше мирно. Нямаше да понесе да загуби още някоя хубава дреха.

Възраст : 27

Безцелното шляене я бе довело до това прекрасно място, което се чудеше защо не бе открила по-рано. Поогледа се преди да влезе навътре и й се стори, че видя познати мъжки фигури. Ако беше права, щеше да попадне на господата от бала, а ако не.... е все бяха мъже, поне един щеше да може да я разсея. "Може би този тоалет не е най-подходящия за това място и каквото и да се случва вътре, но какво пък, не е като да има нещо за губене в тази ситуация" - обеди се сама наум и тогава забеляза Касиди.
-Оо, и това, ако не е привлекателна млада дама, с която ни се размина тройката. Зашеметяваща рокля - усмихна се приветливо, макар и да се чувстваше като идиот с тийн тениската си.

Възраст : 28

Вещицата бе спряла пред входа на красивата градина, където щеше да продължи разговора си с Доктор Хаус. Танцуващите светлинки из дърветата придаваха един вълшебен вид на цялото местенце. Ако надникнеше вътре щеше да зърне останалите присъстващи, бара, както и цялостната обстановка, ала се бе разбрала с д-р Вампи, и сметна за добре да го изчака преди да влезе. Но… От друга страна можеше да им запази маса? Мястото изглеждаше сякаш би събрало навалица за нула време, а това нямаше да е добра развръзка за вечерта ѝ. Русокосата кимна на себе си, а буклите от високата ѝ конска опашка затанцуваха по раменете и гърба ѝ. Сега, като се огледа, изглежда сякаш не само тя бе с официален тоалет, което, донякъде, си е плюс. Сетне изправи рамене и решено се отправи навътре.

Започнаха да прииждат хора, с което пространството в градината се позапълваше. Първо влезе Касиди, която се запъти към Дориан. Той се усмихна и я изчака да се доближи преди да я заговори. Изправи се от стола за да покаже уважение и й подаде ръка, за да хване нейната.
-Добър вечер- с другата ръка мина през тъмната си коса и виолетави нюанси заиграха в очите му - радвам се да те видя.
Нещо зад добре оформената фигура на демонката обаче привлече вниманието му. Опита се да не задържа погледна си върху Офелия, но не се сдържа. Можеше да я погълне с очи. Върна се към Касиди, все още държейки ръка във въздуха.
-Имаме си компания- изрече думите, като успя да прикрие усмивката си.

Астралното тяло на Камаел след хилядолетия събиране на сили бе сформирало второ физическо такова, с което да присъства на интригуващото събитие. Имайки достъп до вселенското знание, Камаел беше калкулирал, че има сериозен шанс в тази градина на този ден да пресече пътища с Мис Февруари от календара (и някакъв спорадичен бууст). Евентуално и други персонажи, за които беше почти толкова развълнуван. Естествено пак нямаше покана. Беше установил тялото си в тесни кожени панталони и още по-тясна червена риза с къси, навити над лактите ръкави. Предишния път като се беше преконтил нещата не свършиха добре. Сега го раздаваше по-неглиже.
Мерна доста познати лица и фигури. ~~Лешникотрошачката~~Вампирката от бала, припадащия демон Киро, вещицата от драконовата дупка също бе тук. И о! Касиди се спотаяваше в сравнително приличен за ангел тоалет баш зад Ана. Вероятност за втори дубъл тройка не беше изключен. Дориан можеше да се забележи в малката за сега тълпа, но Камаел не му отдели твърде много внимание. Макар да беше изкусителна оферта да си поръча едно меню, че да иска целувка по петата от бонусите там, предпочете да не предприема такава дръзка инвестиция.
Потайно и незабележимо, до колкото бе възможно за неговите размери и окраска, човекът се шмугна зад една от соло масите. Надяваше се мястото да нямаше всеобщия навик да предлага вода като най-скъпата си напитка, защото смяташе точно това да консумира. За сега.

» [К][Ивент] Божествена градина (Араела Клайн)
» Тайната кутия и Високите Възвишения (Камаел; Офелия)