Селото на Скрития Пламък

Възраст : 34

- БАБО ГИНКЕЕЕЕЕЕЕЙ! - Кол вече не издържаше и започна да вика. С Луна пристигнаха на мястото, където за пръв път се бяха заприказвали. - БАААААБО ГИНКЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЙ! - викаше с цяло гърло. Той също беше изморен, и искаше да види края на цялото търсене. - Достатъчно ли викам, дали ще ме чуе? - той се усмихна на Луна и се огледа, но от легендарната баба сякаш нямаше и следа. - Дано да ни чуе, имам нужда да ни черпя сандвич. - Кол почеса вече отдавна празния си корем и извика отново...

Admin

От баба Гинка нямаше и следа. Странно, защото цветята й си бяха там, но единствената жена наоколо, която виждаха Луна и Колтън бе значително по-млада и изправена. Отвара за промяна на вида, имаше такива, нали? Незначителни подробности. Баба Гинка явно не беше баба, а и не се знаеше дали изобщо се казва Гинка.
-Е, младежи, добра работа. Сигурно сте изненадани от истинския ми облик, но се надявам да не е неприятно. Както се надявам да не останете и разочаровани от наградата си, защото не е това, което сте очаквали - преди да довърши разкриването на цялата история, мистериозната жена им подаде по едно цвете. - Първо важните неща - Луна, ти можеш да задържиш пръстена на Демонео. Колтън, върни кутията, която открадна - жената явно имаше очи и на гърба си. Или това, или някой ги беше наблюдавал през цялото време. - А сега отговорът на въпроса, който сигурно не сте спрели да си задавате - пламък, който изпълнява желания, няма. Градската легенда е просто измишльотина, която да ангажира в това магично преживяване, от което и вие бяхте част.

Луна и Колтън получават по 70 EXP за писаното в темата
+цвете пламък(възстановява max HP и MU) - по едно и за двамата
+пръстенът на Демонео (+5HP) - само за Луна

Възраст : 34

- Трябва да призная, че ни разходихте добре. И благодаря за цветето. - Колтън престорено виновно върна кутията. - Е, явно сме до тук, малко пиле. - той се обърна към Луна. Усмихна и се топло, първия му инстинкт бе да я гушне, но после се отказа, спомняйки си как бе реагирала първия път. - До нови срещи. - метна и за довиждане, и със спокойна крачка се отдръпна. Не намери това, за което бе дошъл, но пък имаше красиво цвете, и нов приятел. "Сантиментален олигофрен" пепеляво се изсмя Звяра в главата му. Беше мълчал твърде дълго, чак беше странно. Кол не отвърна. Беше твърде изморен. Вместо това само се подсмихна. Криво.

Луна въздъхна тихо. Пое подаденото цвете и кимна благодарно.
-Доскив, брят - изрече бързо и задмина Колтън със скоростта на светлината. Или на човек, който бързаше за нещо, което го чакаше поне месец.