Селото на Скрития Пламък

Луна бе решила, че има цялата свобода на света да обикаля. За първи път влизаше в такава къща, та реши да не се отделя от другите. Първо щеше да посети всекидневната, за да провери дали случайно не раздават нещо безплатно щом имаше толкова много хора.
Ако там нямаше нищо интересно, библиотеката бе второто място, което щеше да посети.

Възраст : 34

Колтън се престори, че залита и пада напред, прикривайки как кутийката за бижута се озова в джоба на якето му. Изправи се, след което се изтупа и се извини. Следващата стъпка бе да започне да разглежда дневника. Все трябваше да има нещо в него, което да даде някаква подсказка, някаква следа. Каквато и да е информация, за ключа, за връзката между демона и ангела. Имаше много въпроси, и се надяваше докато другите се редят за снимки да успее да прочете нещо, което да му бъде от полза.

Admin

Във всекидневната, за съжаление на Луна, не раздаваха нищо безплатно. Просто беше най-просторна. Имаше диванче и няколко столчета и по-възрастните туристи, както и онези дето не бяха много заинтересовани от цялата работа, ама ги бяха домъкнали половинките им насила, щото видиш ли било много романтично, бяха ги изпозаели. В стаята имаше и камина, а над нея огромен семеен портрет, който не би изглеждал зловещо, ако не бе видимо прорязан там, където явно се е намирала Анджелиета. От изображението на девойчета сега бе останала почти само и единствено роклята й.
В библиотеката пък имаше една малка симпатичен масичка точно под прозореца, където явно дамите от семейство са чели и прекарвали слънчевите си следобеди. Върху масата имаше чаша за чай и една ръкавица. А до загражденията на тази мебелировка (въжета, които обособяваха, че туристите тук не трябва да пипат) имаше поредната табелка, която гласеше - "Любимото място на Анджелиета. Пресъздадено по описание от предсмъртното писмо на майка й, в което се изповядала за греховете си и тези на дъщеря си. По думи от писмото, така оставила масичката рожбата й преди да посрещне трагичната си гибел от разярения й съпруг." Доста трагично...
~
На втория етаж, гидът вече бе прекалено изтощен да наблюдава туристите, иначе едва ли щеше да му убегне кражбата на Колтън. Но видиш ли, размина му се. Четенето на дневника също щеше, а написаното вътре трябваше да запомни, защото нямаше достатъчно дълбоки и много джобове , та да открадне и това. Та с красив женски почерк бе изписано следното:

Двамина млади през стени от злоба
обикват се под гибелна звезда...
Любими, тъй беше ясно,
че рано или късно
заплаха ще достигне любовта ни.
Ала имам да ти казвам
нещо много важно
преди да е изгаснало
сърцето със страстта ми.
Инструкции очакват те
на нашето любимо място
сред листите любими
ела и прочети ги!
А щом откриеш пътя
ще бъдеш мой протагонист
а аз ще бъда
последната ти страница...

Явно бе открил кодирано писмо до Демонео. Но какво ли значеше и къде ли щеше да ги отведе?

“Не пипай” - това гласеше табелата пред Луна, което направо си я накара да пипне нещо. С преимуществото, че повечето бяха във всекидневната, тя се надвеси над чашата, за да види дали вътре има нещо. След това се огледа по възможно най-неподозрителния начин и пипна ръкавицата. Все пак и това трябваше да провери. Накрая реши да се наведе под масата, за да види дали няма нещо залепено на дъното й.
Да се прави на Инспектор Гаджет много й харесваше.

Възраст : 34

Колтън запомни стиха на изуст, и започна да разлиства. "Последната страница" едва ли беше случайно спомената. Пръстите му се движеха чевръсто, и листите почти не издаваха шум. Трябваше да побърза, един бог знае какво можеше да стане, а и се притесняваше за Луна, не искаше да я оставя сама. Не, че беше малко нежно цветенце, което да се налага да спасява. Просто му беше по-спокойно, когато е около него.
- Хайде, дай ми нещо, и изчезваме от тук... - тихо си измънка докато прелистваше страница след страница, насочвайки се към последната, търсейки нещо междувременно. Каквото и да е.

Admin

Гидът бе слязъл на първия етаж в дискретно търсене на нещо много по-малко вълнуващо от това, което търсеха двамата ни герои, а именно тоалетната. Сигурно ако знаеше къде е точно и не се оглеждаше като ученичка дето няма домашно, нямаше да забележи задните части на Луна, които се подаваха изпод масата. Но уви, не му убягна.
-Ей, вие там, какво си мислите че правите - разтърка слепоочието си и изпусна тежка въздиша. Тия проклети туристи, ако беше продължил с приложните изкуства вместо да слуша майка си и да гради "перспективно бъдеще", сега нямаше да се занимава са лазещи по пода девойки и старци дето само се чудят къде да седнат - Яя, се изправете, хмм, не ви помня аз в моя списък. Коя сте? Какво търсите? Яяя, марш навън, че главоболието ми е достатъчно за днес. Ще се направя, че не съм ви срещнал, ама да не сте посмели да пипате повече неща и да се мотаете без да сте си платили. - феята се врътна на пети и изчезна в задната част, продължавайки да си търси тоалетната. А Луна, която не бе открила нищо важно под масата така или иначе, бързо трябваше да се изниже.
~
Колтън също нямаше много време, гидът бе станал по-мнителен и на връщане от тоалетната, ако го беше видял, щеше да загази. Последната страница на дневника бе празна. Горкото девойче не бе доживяло да я попълни. Та сигурно всички тия приказки за страници, листи и протагонисти значеха нещо друго. Е, каквото и да беше, щеше да трябва да го мъдрят някъде далеч от тук. Феята можеше и да е дребна, но като едното нищо можеше да ги натупа и набързо да им прекрати търсенето.

Възраст : 34

Окей, нямаше да открие нищо повече. Трябваше да се разкарат от тук, и заедно с Луна да премислят внимателно следващия си ход. Колтън спокойно слезе на долния етаж. Дочу как някой прави забележка на малката му съучастничка.
- Сестричке, хайде да се чупим. Тука е 'баси скуката. - каза той на висок глас. Прегърна я през рамо, и заедно напуснаха къщата. - Слушай сега, защото попаднах на нещо интересно. - Колтън заговори, когато най-после бяха отпред, и само двамата. - Разгледах един дневника, може би е на Жулиетката в цялата история. - Кол прочисти гълро и й го повтори дума по дума както го беше прочел. - Освен това, случайно попаднах на още нещо. - той извади кутията за бижута от джоба си, и я подаде на Луна. Намигна и заговорнически. - Взех го за малко. Ще го върна. Някой ден. - той се потърка по брадичката и се засмя отново - Виж, тази поне би трябвало да можеш да я отвориш без камък. Нека честта бъде твоя. - усмихна се топло и и подаде кутията. Надяваше се да не е празна, иначе нямаше да си е струвал риска.

Първият етаж не й бе донесъл нищо, освен караница. Беше готова да вдигне чутовен скандал, когато Колтън я изведе от сградата. Прочете набързо стихотворението, кимна умно, макар представа да си нямаше какво можеше да значи всичко това и пое кутията в ръце. Преди да я отвори реши, че ще е по-добре ако бързо се отдалечат от къщата. Нямаше начин да не забележат липсата на предметите. Когато бяха на сравнително голямо разстояние, тя отвори кутията, за да види съдържанието й. През цялото време обаче, не спираше да мисли къде би могло да е тяхното специално място.

Admin

В кутията, която човекът така нагло си бе взел назаем, нямаше нищо особено. Едно перлено колие, ръждясала брошка, деликатни малки обеци и няколко пръстена. Разследването им дотук вървеше добре, но едва ли няколко дрънкулки щяха да им покажат правия път. Табелките от друга страна, можеха. Или пък питането за посоката. В крайна сметка какво правиш, ако се изгубиш в града? Сигурно и други полезни дейности, ама компасите например не всеки ги разбираше. Та бяха се отдалечили на достатъчно голямо разстояние от къщата, за да достигнат до нова табелка. Имаше три лъча и беше от другата страна, на тази дето ги бе довела до тук по-рано. Трите пътя бяха както следва: "Домът на Анджелиета" - сочеща натам, от където идваха; "Домът на Демонео" - сочещ натам, където вече бях и "Центъра на селото на Скрития пламък" - накъдето май май все нещо ги водеше.

Луна завъртя очи, когато видя съдържанието на кутията. Явно наистина трябваше да се върнат отново.
-Знаеш ли... И двамата имаха една и съща книга. Любимото им място може да е било библиотеката на града! Нека стигнем до центъра и попитаме някой там, искаш ли? - както винаги, тя не дочака отговор, а направо тръгна. Пътят към центъра беше по-гаден, все пак сега трябваше да вземат баира от гадната му страна. Вече беше минало достатъчно време, за да започне да огладнява, та искаше да намерят пламъка възможно най-бързо. Вече знаеше на кого иска да го подари.

Възраст : 34

- Звучи като план! - възкликна Колтън. Докато го каже, разбира се, Луна вече бе щъкнала напред. - Знаеш ли... - започна той запъхтяно - ...оказа се много по-заплетено от колкото очаквах. - вече бе догонил Луна. Усмихна се широко и протегна ръце. - Наистина интересен ден. Още ми е интересно какво означават пламъците обаче, сещаш се, онези по табелите. - започна да размишлява на глас - Едва ли е случайно. Оглеждай се. - с последното присви очи и приклекна леко, преструвайки се на таен агент. Без да усети беше започнал наистина да се забавлява с цялото нещо.

Admin

Този път баба Гинка никъде не се виждаше, но на нейно място сякаш се бяха появили много повече същества. С навлизането в центъра на града Луна и Колтън видяха какви ли не представители на светлината. Имаше и не малко хора. Нещо, което правеше впечатление е, че деветдесет процента от присъстващите изглеждаха като туристи. От онези клишираните - с шапчици и фотоапарати, и огромните раници, все едно са тръгнали да катерят някой връх. По-силно на очи обаче се набиваше една групичка, представителите на която, хем си личеше, че са туристи, хем бяха по-обрани и определено изглеждаха като конкуренция на странното дуо. Бандата се състоеше от няколко феички, които по-скоро се чуваха, макар и да не се разбираше какво точно говорят, и няколко ангела, които бяха разперили криле и ги бяха наобиколили все едно крият най-голямата тайна на вселената. Доста шейди типове...
От друга страна наоколо табелки имаше бол. Не колкото живите организми, ама пак бяха в изобилие. Тези, които можеха да прочетат за момента бяха:
"Странноприемница" - без пламъчета
"Лятната мини-опера" - с две пламъчета
"Неделният клуб по шиене" - с едно пламъче

Групата туристи, които бяха наобиколили феите, със сигурност привлякоха вниманието на Луна. Бе достатъчно ниска, за да се опита да се приближи незабележимо и да види или чуе какво ставаше там. Със сигурност не се притесняваше да лази по земята, за да получи нужната информация, ако се наложи.
-Ти се опитай да видиш какво става отгоре, достатъчно висок си. И възможността да те видят е по-голяма, а аз ще се присламча. - Прошушна тихо тя и се зае да продължава ролята, в която Колтън бе влязал преди малко - на супер таен агент. Дори можеше да мине за дете шпионин или просто дете, стига да не си отваряше устата. Даже бе готова да се сбие ако се наложи. Кой знае какво криеха там - пари, голи хора, информация? Тя трябваше да разбере, изкушението бе прекалено голямо. Ако не стане с мирни действия - винаги можеше да ги наплюе.
Придаде си леко небрежен вид, сякаш изобщо не им обръщаше внимание, а разглеждаше околността и се приближи към тях, за да опита да разбере каквото може.

Възраст : 34

Скоро щяха да си навлекат неприятности, Колтън го предчувстваше. Но и именно това го развълнува. Само не искаше Луна да пострада, за това запази прилично разстояние от нея докато се промъква, но все пак беше достатъчно близо за да се намеси моментално, ако нещо се обърка. Последното, което според него им липсваше, бе информация за пламъчетата. Може би те бяха разковничето. Ако не до пламъка, то може би щяха да ги насочат поне към ключа за мистериозната кутия, която го цапардоса крайно неучтиво по главата. - Давай, Астериксм, ти можеш. - тихо подшушна под нос, знаейки, че само Луна ще го чуе. Стискаше и палци. Всъщност, и не нея, и сам на себе си.

Admin

В техните представи може би Луна и Колтън бяха по-секретно дуо шпиони, от колкото самият агент 007 би си и мечтал да бъде, но чакаленето им беше повече от очевидно. Не само за останалите същества, на които сектоподобната групичка беше направила впечатление, но и за самите "сектанти". Един от ангелите, рязко се обърна, свивайки крилете си, за да не фрасне някого и също толкова рязко ги разпъна отново щом вече бе насочил лицето си към посестримата му, за която дори не знаеше, че е такава.
-Я каква хубава госпожица, пък се опитва да се вкара в беля - заговори с насмешка. Определено не взимаше момичето на сериозно, но и не му харесваше някой да му се бута в работата. Прокара пръсти през косата си, отмятайки я назад, и продължи с малко по-сериозен и заплашителен тон - предлагам да си имаме уважението и да не играем мръсно. Ако ти и какъвто там ти е онзи, дето се опитва да се прави на секретен бодигард, имате желанието да видите картата на града - вземете си своя. Раздават ги безплатно ей там - посочи мързеливо към едно павилионче, което изглеждаше доста старо и изтезано от времето. В него седеше един чичко с очила като лупи и съсредоточено четеш вестник. А ангелът не каза нищо повече и възвърна първоначалната си позиция - с гръб към Луна.