[К][Ивент] Владението на хаоса (Колтън Блекроу; Андрада фон Кайран)

Admin

Семейство Фрейлър бяха една от най-влиятелните фамилии в Зарево, затова бележката с инструкциите как да стигнат до къщата им, може би бе леко излишна. Всички знаеха кои бяха владенията им и къде се намираха, но въпреки това, Андрада и Колтън бяха упътени според протокола.
На бележката пишеше следното "Тръгвате от Великият съвет към най-високия хълм в града, там ще видите имението".
Бяха се забавили достатъчно, за да видят как слънцето още малко и щеше да се скрие зад хоризонта. Колко удобно, че погледнеха ли към него - щяха да видят и тяхната дестинация - в далечината се виждаше висок хълм, нежно гален от последните слънчеви лъчи, а върху него - няколко големи сгради. Може би трябваше да побързат, ако не искаха да се лутат в тъмното.

Възраст : 26

На девойката не й трябваше мотивация да ходи бързо. Така бе подпалила джапанките от ярост, че човек отстрани щеше да си помисли, че 2 метра дистанция според нея не са достатъчни за предпазване от каквото и да е било. Бойко видимо не я харесваше, та дори не й бе оставил възможност да се възпротиви, просто се бе подписала и приела нещастната си съдба. В този момент й се стори, че светивалентинския ивент е бил в някой друг живот. "Каква глупачка си да си помислиш, че искаш да го видиш отново някога. Единствената цел на този човек е да разбере кои са всички неща, които мразиш, и да ги направи." На всичкото отгоре трябваше да катерят й хълм, а заради господина зад нея, не можеше просто да литне до там, което я караше да му се дразни още повече. Каквото и да ги очакваше обаче, Ада трябваше да е успокои, да се стегне и просто да свърши работата, която се изисква от тях. И да игнорира Колтън. Което съдейки по влиянието, което той оказваше върху нея, а тя не искаше да си признае, определено ~~нямаше~~ щеше да й се получи.

Възраст : 33

"Бясна е, супер!" изкикоти се Звяра в главата на Кол. "Забавляваш се, но не твоя задник е готова да срита" отвърна насмешливо той. "Дай ми контрол и ще и покажа какв.." пепелявия глас не успя да довърши, разтресен от ледения гняв на човека, в момента в който изобщо предложи да се докосне до Андрада. Нямаше нужда от думи, беше достатъчно ясно предупреден да кротува.
- За човек, който явно се е позабавлявал снощи, си странно буреносна. - Кол подхвърли зад гърба и. Не му беше трудно да я следва, а още по-лесно му беше да и лази по нервите. Прекрасното и деколте бе разкрило няколко следи от любовна игра, и той нямаше как да не отбележи. - Но пък и залеза е хубав. - той се усмихна на последните слънчеви лъчи - И гледката си я бива. - този път очите му бяха върху Ана - Е, какво мислиш, Ани, какво ни очаква в тази къща? - обожаваше да я нарича така. Противно на това, което вероятно тя мислеше, не го правеше за да я дразни. Просто му харесваше. А и явно тя не искаше да се използва цялото и име, иначе щеше да го е казала още при запознанството им. Кол пое дълбоко въздух, аромата на тучна трева, и вятър преди залез слънце, го накара да се усмихне отново. Нямаше да му е скучно. Не и с нея.

Admin

Не след дълго, след като слънцето залезе, двамата спътници усетиха как започва да става хладно. Пролетта не винаги бе птички, тревички и топло време. Тук по-скоро беше - топъл ден и мразовита нощ. Не само това, но струваше ли им се или в далечината се виждаха буреносни облаци, които се приближаваха притеснително бързо?
Бързо приближаващите облаци обаче бяха в пълен контраст с тяхното темпо на бавна родопска песен. С малко късмет под формата на чевръсти крачки, съвсем скоро щяха да стигнат до подножието на хълма. А колкото повече се приближаваха, толкова по-ясно виждаха...стъпала.
Явно щеше да им се наложи да изкачат безбройните на пръв поглед стъпала, за да стигнат до имението. Дано днес да бяха обули удобни обувки.

Възраст : 26

"Човек, който се е позабавлявал снощи, ли? Какво трябва да..." Ада погледна надолу, към единствената част, от тоалета й, която разкриваше плът и й стана ясно. Не й бе направило впечатление по-рано, не е като да я касаеше дали подобни следи по кожата й се виждаха, но по някаква причина сега и се искаше да ги бе прикрила. Какво ли си бе помислил Колтън, дали го е накарало да ревнува?..." А, какво ми пука. Не му влиза в работата така или иначе" - издрани се наум на собствените си шизофренични пристъпи. А относно прякора - или трябваше да се прекръсти, или да свикне, защото явно човекът нямаше намерение да спре да я нарича Ани...
Когато видя стълбите й се прииска да може да се телепортира, особено сега, съдейки по задаващата се буря. Не й се рискуваше да лети, ако облаците я догонеха, докато е в небето, приземяването определено нямаше да е приятно преживяване. Спря за секунда и се обърна към Кол:
-Вместо да ми задаваш тъпи въпроси, пренасочи енергията си към краката си. Ще те чакам пред къщата - и без да му дава повече обяснения се забърза към стълбите готова да ги изкачи на един дъх, с надеждата, че ще изпревари дъжда.

Възраст : 33

Караше го да се усмихва много повече, от колкото бе готов да признае. С няколко големи крачки скъси разстоянието помежду им и се изравни с Ана. Краката му бяха доста по-дълги, не беше особено трудно.
- Сега разбирам чие настроение развали времето. - усмихна и се криво. Искаше да я докосне, но нямаха време за нежности, или грубости. Може и да не беше облечен като за епизод на Некст ин Фешън, но това не означаваше, че иска да се измокри до кости. Вместо да продължава да и лази по нервите Колтън усили темпото, и с няколко крачки изпревари Ана, оставяйки я зад себе си, както тя бе направила по-рано с него. Докато кожените му обувки тропаха по стъпалата, взимайки ги по две, усмивката така и не слезе от лицето му.

Admin

Ана и Колтън се приближаваха все повече и повече до средата на стъпалата, макар да не го осъзнаваха. Лампите започнаха да светват, една след друга, разкривайки пред тях малка спретната беседка. Дали това означаваше, че са почти там? Едва ли - имението бе все така далеч, а може би просто бяха изморени, за да могат да преценят добре.
Ситни капки дъжд започнаха да падат от небето, попивайки по кожите им. Чу се далечен гръм, което им подсказа, че съвсем скоро щеше да завали доста силен порой.
Можеха да си починат в беседката, а можеха и да продължат нагоре - изборът бе изцяло техен.

Възраст : 26

За първи път се заглеждаше в телосложението на Колтън. Всъщност беше доста добре сложен мъж се почувства някак мъничка, което не беше присъщо за нея и самочувствието й. Преди сама да си зашлеви ментален шамар капка вода падна на бузата й и я разсея. Никак не й се искаше да подгизне. Тъкмо се чудеше как да се измъкнат, когато видя една беседка. Стори и се малко шейди, но желанието й да остане суха, задейства краката й. Навакса разстоянието между нея и господин ще-ти-викам-както-аз-си-реша и без да му се обяснява го завлече към единствения наличен завет в момента. Надяваше се да е взела правилното решение, иначе сигурно човекът щеше да и го натяква да края на това пътуване.

Възраст : 33

"Хм, явно наистина ще завал..." без малко да падне по врат, когато Ана, прекъсвайки рязко мисълта му, го задърпа към някаква съмнително спретната беседка. Стана му смешно от това колко рязко действа, без дори да обели дума. Усмихна се криво, разбира се, но този път запази усмивката за себе си. Когато с госпожица ще-те-дръпна-пък-ако-щеш-се-пребий се озоваха под малкия покрив Кол се закова на място и я погледна една идея по-сериозно.
- Започна да става студено, не искам да измръзнеш, Ани. - този път нямаше сарказъм. Щеше да има повече от достатъчно време да и лази по нервите, след като се увери, че е добре. Небето започна да се святка, и съвсем скоро вероятно щяха да бъдат обградени от порой, а въздуха ставаше по-студен. Без дори да пита, с две бързи движения разкопча и свали горната си дреха, и я наметна около раменете и, оставайки по черната ленена риза, която носеше отдолу. - Последното което искаме е да пръскаш сополчета на ляво и на дясно. - усмихна се топло и й намигна, все така близо до нея.

Admin

Беседката бе малка и спретната, съвсем уютна, с единствен минус, че вътре бе толкова студено, колкото и извън нея. Имението на хълма се обсипа в светлини, които светеха сякаш само за тях и те забелязаха, че им остава още малко.
За съжаление, времето днес не се интересуваше от това кой бърза и кой не. Кой е седнал да си почива и кой не. Днес нощното време бе решило да е гадно. Студено и гадно, перфектно за поредния депресивен епизод на някой писател.
Колкото повече стояха в беседката, толкова повече се засилваше дъжда. А при малко по-силен вятър, нямаше значение дали са вътре или не - дъждът ги мокреше. Дали сега, с нови сили и енергия, не бе време да си дадат зор и да изтичат до горе, преди пороят да е станал на градушка?
Едно беше сигурно - дъждът скоро нямаше да спре.

Възраст : 26

Изненада я. За кратко обаче. Неочакваният му жест, трябваше да бъде съсипан от поредният типичен за него коментар. "По-добре, не ми е притрябвала престорената му нежност така или иначе" - не смяташе, че подобно поведение е искрено и има друга цел освен да се вкара в леглото й. Защо някой изобщо би би загрижен за друг, звучи налудничаво, нали? Посегна към рамото си и стисна плата. Сама не разбираше защо нещо толкова дребно я изнерви. Може би, защото беше Кол, може би всяко негово действие я дразнеше. Просто, защото е той... дишането включително.
Изключая вътрешната й буря, която рано или късно щеше да затихне поради липсата на логика в нея, тази навън нямаше никакъв изглед да ги остави на мира. Свали връхната дреха и я набута в ръцете му.
-Мога да се грижа и сама за себе си - тросна се и и прекрачи прага на беседката. Капките се пропиваха в тънката материя на блузата й и кожата й настръхна. Може би дъжда щеше да избистри главата й малко и да я укроти. Без много да му мисли повече се затича. Не беше нужно да казва на човека да я последва, бе сигурна, че ще го направи. Внимаваше къде стъпва и силно се надяваше да надбяга влошаването на времето.

Възраст : 33

Беше толкова сладка, когато сумти. Адското захарче. Смъртоносно, но сладко. Без да казва каквото и да е Колтън затича след нея, обличайки дрехата си в движение. Ана се държеше като котка, която няма доверие на никого. Или лъв. Може би дракон? Драконова-котка? Дракотка? Едва не си наби шамар заради абсурдната посока, в която се бяха насочили мислите му. Концентрира се над това да не си размаже главата в стъпалата, докато тича след нея, но и спазваше лека дистанция. Ако случайно Ана се подхлъзнеше и литнеше назад беше готов да я улови. И потенциално да се пребие с нея. Но пък поне щеше да опита, и да и се подиграва после. Ако не си счупи врата, нали.
- Мразя. Шибани. Стъпала. - измърмори запъхтяно. Мускулите в краката му вече горяха. Щеше да тича колкото му се наложи обаче. Кол вдигна поглед към имението на върха на хълма и присви очи. Щяха да го достигнат. Трябваше да го достигнат, преди някоя природна стихия да е довела до меко казано ироничен край на иначе обещаващо грандиозните им съдби. Не, че дъжда го плашеше кой знае колко. Но потенциален порой от парчета лед върху незащитените им глави звучеше... неприятно.

Admin

И като всички истории с добър край - тази също имаше такъв. Най-накрая бяха достигнали имението, макар в мрака да виждаха само част от него.
На стълбите ги пресрещна малка фея, скрила се под едно огромно листо, което използваше за чадър. Щом ги зърна, продума с насмешка:
-Ха! Поредните заблудени! Успех да разберете какво се случва в тази проклета къща. Цяла седмица бях тук - вътре...Вътре са дяволите! - тя изписка последните няколко думи и се затича надолу към стълбите, откъдето идваха Колтън и Ана. Обаче не слезе. Защо не слезе? Защото чинно изчака лифта да придвижи една празна кабинка до мястото, където се намираше - влезе в нея и бавно се понесе надолу към града.

За разлика от малката фея, която остана суха - Колтън и Ана бяха вир вода. Студени капки дъжд падаха по и от тях. Сякаш басейн се бе излял върху тях. Добрата новина бе, че вече стигнаха къщата и спокойно можеха да влязат вътре, където ги очакваха с топъл чай, сухи дрехи и инструкции.

Възраст : 33

- Има... Лифт?! - Кол не беше сигурен дали трепери от бяс, или от напрежението да стигнат до тук по възможно най-бързия начин. - Лифт, Ани. ЛИФТ! - посочи го с пръст, но после се засмя като я огледа хубаво. Тя също беше вир вода. Хвана се за корема, може би му течаха сълзи от смях, може би беше просто вода, кой да каже. При всички случаи картинката беше пълна. И двамата бяха запъхтяни и мокри до кости. - Вътре има дяволи, и тъй като потенциално са ти рода, предлагам ти да водиш. - той се отмести и направи театрален жест с ръка, давайки и път. - Сеньорита, след вас. - шегуваше се, но щеше да е по-лесно да и пази гърба. Револвера бе скрит под дрехата му, и зареден. Наистина се надяваше да не му се налага да го ползва. "Загубеняк" изкикоти се Звяра.

Възраст : 26

-Мерси, че ми каза, Шерлок, нямаше да го забележа - беше достатъчно задъхана и мокра, та да се ядосва за още едно нещо. Ако не друго, поне можеха да използват лифта, за да се върнат обратно. Така или иначе вече се бяха прецакали. От розовите й букли бяха останали само тънки, виещи се като змии по залепналите й дрехи, кичури. Събра косата си, изцеди водата, която се бе събрала в нея, и я върза на висока опашка. Чувстваше се достатъчно на показ и без това. Една идеа повече или по-малко не я притесняваше. Обърна се към вратата и почука, достатъчно силно, та да я чуят, но и не прекалено та да си помислят, че някой луд се опитва да нахлуе в къщата им. Пое си дълбоко въздух и издиша през устата. Нямаше да позволи на думите на една малка фея да я стресират, но и нямаше да приема работата за опечена, преди дори да я е сложила във фурната. Нямаше представа какво ги очаква вътре, но едва ли щеше да приключи с чаша топъл чай. Опита се да не мисли за нищо конкретно, последното, което искаше, бе да предизвика съдбата. Въпреки това, тайничко да се надяваше да извадят късмет и дъждът да е единственото лошо нещо, което щеше да им се случи днес.

» Кеч от Уиш (Андрада фон Кайран; Араела Клайн)
» Летният замък на Андрада
» Градините на лейди Амбърли (Ана фон Кайран, Офелия Оселис)
» Коледно (Ана фон Кайран; Дориан Халек; и всеки, който има желание)
» [К][Ивент] Божествена градина (Араела Клайн)