[К][Ивент] Владението на хаоса (Колтън Блекроу; Андрада фон Кайран)

Admin

Ана и Колтън безпроблемно стигнаха до осветената градина. Навсякъде имаше удобни пейки, над които прилежно пускаха светлина по два фенера. Не че се нуждаеха от нея - днес луната бе пълна, осигуряваща достатъчно видимост за всеки, който бе навън.
Градината беше огромна - почти колкото къщата. Мирисът на рози ги посрещна още от няколко метра, преди да влязат в перифериите й. Макар розите да преобладаваха, навсякъде можеха да забележат момини сълзи, хризантеми и много люляци. В средата на градината имаше красива беседка, която сякаш бе направена от феи. Всяка една дъска, всяка една колона бе украсена в най-различни издълбани цветя. В средата на беседката щяха да бъдат посрещнати от седем свещи, които горяха в тъмнината, създавайки уютна обстановка и малък начин за сгряване в нощта.

Възраст : 34

Кол и Ана седнаха в беседката един до друг. Изглеждаха изморени. И умислени. - Значи проблема е в домакинята. Въпреки, че реално нямаме гаранция, че ако тя промени държанието си бабата няма да поиска друго. А и дори не знаем КАКВО е бабата, и защо има материална форма, след като е мъртва. - той потърка брадичка, след което се облегна назад и пое дълбоко дъх. Аромата на цветната градина го изпълни със... спокойствие. Погледна Ана до себе си. На светлината на свещите косата и беше... като пламък от цветовете на цъфнала праскова. Без да усети кога и как бе погалил кичур от нея. Бързо дръпна ръката си и прочисти гърло. - Така де, поне благодарение на Роман знаем, че това наистина е баба му... Може би просто трябва да говорим с него, и Катя, на сутринта. - кривата усмивка беше на мястото си, но напрежението вероятно личеше в очите му. Беше му безкрайно трудно да се сдържа около нея, и колкото повече време прекарваха заедно, толкова повече я искаше. Сега повече от всякога. Не помръдна повече, просто седеше и се взираше в очите и, докато кокълчетата му побеляваха от стискане на пейката, върху която седяха. "Просто я вземи, глупако" Звяра подхвърли подигравателно в главата му. "Млъкни" ледено отвърна Кол.

Възраст : 27

Извърна поглед щом започна да усеща леката промяна в зениците си. Започваше да свиква с аромата му, но когато я гледаше така... Трябваше да се концентрира върху нещо друго, свещите например. Преброи ги наум и числото само напусна устните й като шепот. Защо пък бяха точно седем? Имаше ли нещо в тази беседка, или почваше да преувеличава значението на детайлите? Ами колоните?
-Тази беседка не ти ли изглежда прекалено... Не направена от хора? - заговори без да се обръща към Кол. Достатъчно объркваща й беше цялата ситуация с него. Не можеше и да забрави защо и как се запознаха, нито как бе изпуснала собствените си юзди и го бе целунала. Не трябваше да мисли за това обаче , а за Роман и нещастието на семейството му. Наистина трябваше да говорят с домакина на сутринта, но не бе сигурна за жена му. - Разделяй и владей - продължаваше да се вторачва в огънчетата на свещите. - Не мисля, че имаме шанс, ако са заедно. Таня очевидно го манипулира, по-добре да говорим с тях по-отделно. Ти с Таня, аз с Роман - не го предлагаше само, защото смяташе, че така е по-добре, а и защото не знаеше как ще приключат, ако продължават да са заедно.

Admin

Нощта, подобна на всички останали, бе доста хладна. Освен щурците, птичките и тревичките, Ана и Колтън можеха да доловят лек тътен и да оставят въображенията си да полудеят с представите какво се случваше в момента в кухнята на имението. Лек полъх накара огънчетата на свещите да помръднат, но нито една от тях не изгасна. Съвсем скоро, тропотът спря и можеха да бъдат сигурни, че цялата им усърдна работа през деня бе заминала в боклука.

Възраст : 34

- Значи съм наказан с отчаяната съпруга? - Кол се подсмихна, щеше да е интересно да опита да говори с нея. Вдигна пръст в момента в който шумовете от към къщата спряха. - И явно баба ни се навилня. - Усмихна се криво и се наведе към Андрада. Нежно обърна лицето и към своето, след което я целуна, като постепенно задълбочи целувката си. Този път не беше само нежен, беше искащ. Погали косата и, и се отдели на не повече от сантиметър от устните и. - Спри да криеш очите си от мен. Знам какво си. - на светлината на свещите белезите по кожата му се отличаваха там, където дрехите му не ги покриваха. - Знам и на какво си способна. - леко прокара пръст по долната и устна, след което се отдръпна малко повече. - Всъщност, ако те бях срещнал, преди десетина години, сигурно щях да се опитам да те убия. Но този етап от живота ми отдавна е в миналото. - Колтън впи поглед в малките пламъци на свещите пред себе си. - Чудовищата нямат определен биологичен вид. Те просто съществуват. - той се усмихна тъжно и погледна Ана. - Понякога им завиждам обаче, те нямат души, нямат съвест, която да им тежи. Да имаш душа и да извършиш нещо чудовищно обаче, ето това вече е ад на земята. - Кол се изправи, и се протегна. Леко се прозя, след което се усмихна на Андрада. - Надявам се някой ден да споделиш своят ад с мен, Ани. - намигна и, след което се насочи към изхода от беседката. - Уморен съм, чакат ме дъските пред леглото ти. Утре ще задействаме план "разделяй и владей". Дано Злодеида не ме превърне в жаба. - с тези думи той се обърна и тръгна.

Възраст : 27

Това определено трябваше да спре. С всяка целувка Колтън настойчиво се отдалечаваше от това, което трябваше да бъде за нея. Чувстваше се сякаш я превръща в поредното си завоевание, сякаш няма да спре, докато не научи всичко за нея и не я погълне цялата. Ужасно натрапчиво присъствие, което бе като опиат. И това я ядосваше най-много. Когато устните му бяха върху нейните, искаше да му каже да не спира. Дори малкото й останала душа го искаше, бе докоснал онази част от нея, която не бе изстинала напълно. Но беше безсмислено и грешно и това я побъркваше. Изключая страхът, че може да й влезе под кожата, че може да й пука, че може да иска да му сподели всичко, имаше нещо друго, което я караше да мисли, че постъпва безумно грешно.
-Кол - опита се да го спре. Дори и да не се обърнеше обаче, тя бе решена да говорят за това. Сега или никога. - Това .... каквото и да е, трябва да приключи. Не е редно и би трябвало за теб да е дори по-смущаващо - тонът й бе равен и престорено дипломатичен. - Освен, ако не ме приемаш за недовършената работа на брат ти няма никаква логика да си с мен по какъвто и да било начин. Онази вечер, отидох там, за да - прочисти гърлото си. Опитваше се да прикрие всякаква емоция, когато в нея бушуваха толкова много. Бе ядосана, че се запознаха така. Страхуваше се, че нищо хубаво няма да им се случи заедно. Проклинаше се, че отново поставя себе си на първо място... - за да спя с него.И често казано, не вярвам да си толкова тъп, че да не го знаеш! Може да нямам задръжки но... това просто не е ... никой няма да го приеме ... аз... - изръмжа и духна свещите. Надяваше се да ги загаси и да не си личи как хапе устна до кръв, за да млъкне. Дали драматизираше? Един дявол знае, но едно беше сигурно - опитваше се да избяга. Просто, защото така е по-лесно.

Admin

Ана фон Кайран написа:: Това определено трябваше да спре.

Ала щом Ана духна свещите, нито една от тях не изгасна. Дори напротив - стана още по-светло. По-светло ли? Нито една от лампите не увеличи волтажа си и нито една допълнителна свещ не се бе появила. Тогава откъде идваше светлината? Може би от слънчевите лъчи, които погалиха нежно лицето на Колтън. И двамата можеха да се закълнат, че преди миг бе малко след полунощ? Да не би да бяха направили дупка във времевия континиум? Щом и двамата погледнеха към центъра на масата - щяха да видят само разпиляна пепел - нищо друго. Кой знае какви ги бяха свършили тази нощ. Капка кръв от Анината устна падна върху пепелта, оставяща тъмно петно.
Преди да споделят мислите си, една катерица се покатери върху панталона на Колтън, а от там - до рамото му. Секунда по-късно мъжът получи лист хартия, върху който прилежно бе написано:

"Забравих да Ви кажа, че имате само два дни в имението.
-Бойко"

Възраст : 34

- Какво по... - сякаш светът се обърна на триста и шестдесет градуса около тях. Изведнъж беше сутрин, катерици с бележки, Ана... - Ани! - Кол сякаш след миг се озова пред нея и коленичи. Избърса кръвта от устната и с палец. Трябваше да приключат с тази задача по-бързо. И не само заради бележката на Бойко. - Мамка му. - изскърца със зъби, гневът му се опита да се разбушува, но той го подтисна. Нямаше да помогне нито на нея, нито на себе си, ако сега се ядосаше. Трябваше да приключват с тази къща по-бързо, пък каквото стане. - Не си ничия недовършена работа, и това между теб и Зи не ме вълнува. Да, първоначално проявих личен интерес, защото исках да видя какво толкова е усетил в теб, - той я погледна в очите и с напълно сериозен тон продължи, - но не, не заради това още съм тук, до теб. И не е само заради задачата. И ако толкова се страхуваш, нямам проблем да бъда смел за двама ни. От теб се иска само щипка доверие, и да ми дадеш време. Да ни дадеш време. Но за това ще поговорим, като те изведа на вечеря. И когато не кървиш поради потенциално свръхестествени причини. - Кол се изправи. Дари я с една бърза крива усмивка, след което се изправи, и протегна ръка към нея. - Е, партньорке, ще доразнищим ли случая? - отново беше сериозен, но в погледа му имаше топлина. Времето прекарано с нея наистина го... стопляше. Беше странно, но за разлика от нея Колтън не го мислеше толкова, просто се адаптираше към промените в движение. Така бе оцелявал винаги. Така щеше и да продължава.

Възраст : 27

Очевидно нямаха време за това. Не, че Кол й пречете бележката, но съдейки по реакцията му, както и по изведнъж изгрялото слънце, скоро трябваше да си ходят. Нямаше да продължава да дълбае, щяха да имат достатъчно време и да говорят щом са разкарат от тук... и определено щом се преоблече. Хвана ръката му и го затегли към къщата.
-Аз съм - направи пауза и осъзна, че това едва ли има някаква логика, затова побърза да довърши. - Аз съм свръхестествената причина - продължаваше да върви, дърпайки го. - Просто се прехапах.
В тези свещи определено имаше нещо магично. А пепелта, която се появи на сутринта не беше по-малко съмнителна. Дали имаше някакъв лунен ритуал и това беше кремираната евентуално баба? "Ако се съживява от пепелта си като феникс всяка нощ, това ще е адски зловещо" - помисли си девойката и силно се надяваше да срещнат Роман, да успеят да му помогнат и ако всевишният ~~разказвач~~ се смили над нея - да си получи дрехите обратно.

Admin

Висшата сила в имението чу молитвите на Ана - на вратата завариха Роман, държаш дрехите на Ана, а върху тях - всичките им принадлежности.
-Добро утро! - поздрави позитивно той, но се стъписа, когато видя лицата им - дълбоки черни кръгове и подути очи. Цяла нощ ли не бяха спали? Може би цяла нощ са мислели как да му помогнат? Тази мисъл трогна домакина и очите му се насълзиха от умиление. - Дрехите и нешата ви са тук! Не знам какво сте направили, но за първи път изгубени вещи се появяват толкова бързо.
За разлика от Роман, Ана и Колтън се чувстваха така, както и изглеждаха - страшно изтощени, нямащи търпение да облегнат гръбнак върху каквото и да е. Дори да легнат върху камък - щяха да получат моментално облекчение.
-За съжаление - продължи той,- това са последните ни часове заедно. Налага ни се да пътуваме. Разбрахте ли какво се случва?

Когато Ана избереше да се преоблече, щеше да забележи, че има нещо различно в дрехите й. Ала какво ли? Може би уханието на лавандула, а може би това, че деколтето й бе зашито, а с това приключваше и гледката към гръдта й.

Възраст : 34

- Явно сме ги заслужили. - Кол се засмя, и благодари за вещите им. Върна всичко на мястото си, включително и револвера. - Случиха се много неща, и наистина ще трябва да ни се доверите. - започна той, и прочисти гърло. - Градината, така отговори бабата, на въпроса за любимото ви място, което значи, че наистина е вашата баба. Но и не е дух, защото има физическа форма. Просто е много... студена. - Колтън потърка брадичка, сетне продължи. - Появява се нощем, и разхвърля, защото е недоволна. Но ви обича, повече от колкото можете да си представите. И беше добра с нас. Явно това е последният и мил жест. - той посочи принадлежностите им. - Мислим, че по някакъв начин е обвързана с градината. В беседката намерихме седем свещи, които не искаха да изгаснат. И когато все пак опитахме да ги изгасим, изведнъж беше сутрин. Още сме леко дезориентирани. - той се потърка зад главата и се засмя. - А самите свещи се превърнаха в пепел, което едва ли е съвпадение. Може би е символ. Говори ли ви нещо? - Кол спря, и погледна към Ана.

Възраст : 27

Ана взе нещата си и кимна на Роман. Благодари мислено на бабата, или на всевишния, за жеста и се заслуша в Колтън. Кимаше бавно, одобрявайки всичко, което той казва и следеше мисълта му, за да довърши.
-Баба Ви иска да сте щастлив - започна отдалеч, винаги правеше така, когато трябваше да съобщава лоши новини. - Според нея обаче не е възможно докато сте с Таня. Освен, ако тя не се промени. Като всяка любяща жена, била някога майка, тя изисква от съпругата Ви най-доброто за вас... Да поддържа дома, да ви помага и обгрижва, затова разхвърля - спря за момент. Не искаше да каже нещо грубо, но Роман трябваше да разбере, че ако жена му продължава да го манипулира, никога няма да живеят спокойно в тази къща. - Мисля, че трябва да поговорите с любимата си. Сигурна съм, че баба ви не вижда колко любяща жена е, само има нужда да е малко по-дейна, разбирате ли? За да може да е спокойна, че сте в добри ръце - усмихна се нежно и положи дланта си върху тази на възрастния мъж. - Обичта е трудна, търси най-доброто за онези, на които я даряваме. Дори да значи да се жертваме, опитайте се да я усетите - надяваше се да го докосне с думите си и да отвори очите му.

Admin

Определено дадоха причина на Роман за няколко бъдещи безсънни нощи. Освен това, погледът му стана още по-объркан, когато Ана спомена жена му.
-Искаш да кажеш...Катя? - попита объркано той, а мислите му хвърчаха на всички посоки - в заблуда ли бе живял досега? Да не би жена му да се казваше Таня, а той да й е казвал грешно и затова да е толкова сърдита постоянно? Не, беше 99% убеден, че на брачното им свидетелство пишеше "Катя". Може би просто Ана се беше объркала. За него нощта бе почти толкова стресираща, колкото и за тях - къщата се намираше в абсолютна кочина, отново.
-Разбирам. Ще си поговоря с нея. На вас ви остава само да оправите кухнята и сте свободни. Катя събира багажа ни и може би няма да се засечем, за да се сбогуваме. Когато сте готови, може да отидете при милия Младеж Бойко, който би трябвало да ви очаква - пое дълбоко дъх и надежда се появи в очите му, че може би нещата щяха да се наредят - Благодаря ви!
Роман стисна ръцете на двама им и изчезна някъде в къщата - може би, за да помогне и на децата.

///пишете по един последен пост.

Възраст : 34

- Е, явно имаме една последна бъркотия за оправяне. - Кол вдигна рамене и се усмихна широко. Изпука врата си, след което се обърна към Ана. - Да приключваме с това. От тук нататък всичко зависи от Роман, и жена му. - той се прозя и изпъна гръб. - Ще започваме ли? След това явно сме свободни да си ходим. И този път, хайде да вземем лифта. Как ти звучи, Ани? - Колтън намигна на Ана закачливо, и се усмихна криво. Нуждаеше се и от пиво. По възможност пенливо.

Възраст : 27

"Да, Катя... Имам нужда от истински сън" - мислеше си девойката, докато гледаше как Роман се отдалечава от тях. Явно скоро щеше да може да се прибере у дома, макар и да не знаеше дали ще е способна да го направи без нечия помощ. Умората си казваше думата, а дори не бяха приключили напълно с работата си.
-Само ще отида да се преоблека набързо и ще дойда. Ти направо отивай в кухнята -заяви на Колтън и се насочи към стаята. Видя, че деколтето й е доста по-прилично и си отбележи да го разшие отново щом се прибере. Нямаше да бъде тя, ако не покаже поне малко плът. Не че се оплакваше, поне пак си беше с нейното облекло, че й миришеше на лавандула. Докато възвръщаше стария си лик, дори с малките промени, се замисли за семейството. Надяваше наистина да са помогнали и бабата да успее да намери покой. Струваше й се тъжно дори да не можеш да си отидеш спокойно от този свят. Мислеше й за разговора й с човека от по-рано. Дали бяха приключили темата? Честно казано не знаеше дали иска да дълбаят повече, или иска да приключи всичко, както съзнанието й навява от самото начало. Не, че някога го бе слушала... Без да си даде отговор, вече преоблечена, се насочи към кухнята, за да приключат последната си задача.

» [К][Ивент] Божествена градина (Араела Клайн)
» Летният замък на Андрада
» Градините на лейди Амбърли (Ана фон Кайран, Офелия Оселис)
» Коледно (Ана фон Кайран; Дориан Халек; и всеки, който има желание)
» [Д][Ивент] Животът е сцена… (Касиди Евърглоу)