[К][Ивент] Владението на хаоса (Колтън Блекроу; Андрада фон Кайран)

Admin

Не мина много време след почукването на вратата, когато висок мъж с бяла коса и черни очи я отвори. Той ахна при вида на двамата съратници и ги подкани да влязат вътре, с чиста загриженост в гласа:
-О, горките вие! Виждам, че сте избрали панорамния път. Не трябваше в това време. Влизайте, влизайте!
Когато вече бяха вътре, пред тях се разкри широко антре, осветено сякаш от хиляди лампи. В центъра му имаше стълбище, а в най-връхната му точка - огромен семеен портрет.
-Очаквахме ви - продължи мило той - когато заваля, подготвихме някои неща за вас. Приготвили сме ви пижами. Ще ви помоля да не се разхождате неприлично облечени, в къщата има деца, които често стават нощем - той подаде дрехите на всеки от тях и им даде знак да го последват. Минаха през една врата, която се намираше в тяхно ляво, отвеждайки ги до дълъг коридор. В края му имаше две стаи - едната бе кухнята, а другата - тяхната стая за през нощта.
-Ще спите тук, до кухнята. През нощта там става най-шумно. Ще ви е по-лесно да разберете какво се случва. Ще ви помоля, когато се преоблечете, да оставите дрехите си извън стаята. Ще мина по-късно да ги прибера, за да ги изсуша и утре да са при вас - в погледа му можеха да различат съчувствие. Колко ли същества бяха минали през ръцете му, колко ли пъти му се е налагало да казва тези думи? - За днес сме ви оставили вечерята на плота в кухнята, хапнете и може да си лягате. Утре ще започне истинската работа.
С тези думи, двамата бяха оставени сам самички. Поне вече не ги валеше дъжда, а когато влязат в кухнята - там наистина ги чакаше вкусна вечеря и чаша топъл чай.

Пижамите от друга страна щяха да им бъдат точно по мярка. Имаше ли някой с тяхното телосложение в къщата или ги бяха подготвили специално за тях? Нямаше как да знаят все още.
Стаята им бе пълна противоположност на останалата част от къщата, която бяха видели. Бе по-тъжна и от Българската икономика. В нея се намираше един гардероб, врата, която водеше към малка баня с всичко необходимо и само едно легло. Едно, но беше най-удобното легло, на което някога бяха лягали. На такова легло, човек можеше да си мечтае някога да затвори очи, а направеше ли го - сънят го поглъщаше веднага. Единственият минус на това хипер-мега-гига удобно легло бе...големината му. За съжаление поемаше само един човек. Двама, ако се сместят малко.

Възраст : 27

Милият господин определено беше пооправил настроението й. Засега, все още не си бе направила труда да погледне дрехата в ръцете си, но определено нямаше да остане очарована веднъж щом го направеше. Къщата й изглеждаше доста приятна. За момента всичко й се струваше супер, даже се прокрадна съмнението, че може би тук не се случва нищо необикновено. Загледа се в семейния портрет и се опита да запомни лицата на всеки член на семейството, можеше да й полезно. Слушаше внимателно иконома, предположи, че е такъв, съдейки по личния си опит. Все пак бе прекарала целият си живот обгрижвана от персонал и макар и сега да нямаше такъв, понякога усещаше липсата му доста сериозно. Благодари на възрастния мъж, преди да изчезне, и остави пижамата на масата, за да може да сгрее ръцете с чашата чай. Едва не изгрухтя, когато видя какво всъщност трябваше да облече. Не знаеше да се смее или да плаче, но едно беше ясно - щяха да приличат на мутирали деца идиотчета и това определено щеше да бъде уникална гледка.
-Може да изядеш всичко, на мен така или иначе не ми е нужна храна. Аз ще отида да се преоблека. - изпи набързо чашата си и отиде да смени дрехите си, докато Колтън хапва, оставяйки й възможност за малко усамотение. Стаята нямаше нищо общо с всичко, на което беше свикнала, но макар и да изглеждаше капризна, не я притесняваше. Нямаше нужда от лукс при все че имаха на разположение всичко необходимо. Освен второ легло. Явно някой щеше да спи на пода и определено не възнамеряваше да е тя. Взе си бърз душ и се преоблече, продължавайки да държи косата си вързана на опашка. Нямаше намерението да я мокри повече и се надяваше скоро да е изсъхнала напълно. Остави дрехите си отпред, както ги бяха помолили и седна на леглото по турски, замисляйки се какво ги чака идната нощ. Съдейки по късмета им - едва ли щяха просто да спят спокойно.

Възраст : 34

Колтън нямаше особен апетит в даденият момент, но въпреки това изяде всичко с рекордна бързина. Не знаеше какво ги чака тази нощ, и искаше да има енергия. След като си изми ръцете и лицето погледна "пижамата", която любезните домакини му бяха предоставили. Засмя се толкова шумно, че Ана вероятно го чу в тяхната "стаичка". След като разтреби след себе си, все пак не искаше да тормози прислужниците, се запъти към мястото им за отдих. Пътьом хвърли горната си дреха до дрехите на Ана, които вече бяха пред стаята. Когато влезе я свари седнала на... изглежда единственото легло в стаята. Супер.

- Секси. - констатира след като я огледа и й намигна. Изглеждаше сладко с тази нелепа пижама. Сладко, не смъртоносно. Тотално безобидно. Крайно безопасно. - Е, явно за мен остават дъските на пода. - Кол свали ризата си, и започна най-безцеремонно, с перфектно спокойствие, да се съблича. Сребристите белези по цялото му тяло изпъкваха на светлината в стаята, дори леко проблясваха, по един тъжен, почти ужасяващ начин. Те бяха неизменна част от неговата история. Причината за раждането на Звяра. - Студените, твърди дъски... - продължаваше да говори, докато сваля всяка дреха от тялото си. Нарочно не гледаше към Ана. След като се отърва от предишния си аутфит надяна пижамката, която сякаш бе ушита за него. - На пода ще съм лесна плячка за духовете. Но това няма да ти тежи на съвестта, нали така, Ани? - обърна се най-после към нея, и й се усмихна криво.

Admin

Щом Колтън влезе в стаята, ако се абстрахираха от водопада от думи, който излизаше от устата му, щяха да забележат, че в къщата бе мъртвило. Ни звук, ни скръц. Муха да литне - щяха да я чуят.
Вече затоплени, нахранени и напълно спокойни, умората взе да си казва думата. Особено при Ана, която бе седнала върху леглото. Клепачите й се затваряха - срещу природата явно не може да се ходи, дори да искаше да остане будна. Същото бе и с Колтън, който така добре си бе хапнал цялата вечеря.
Трябваше да се разберат съвсем скоро кой къде ще спи, защото и двамата усещаха как Сънчо идва. Идваше по-бързо и от бурята, която ги свари по средата на стълбите, които изкачваха. Сънчо бе готов да нокаутира и двамата в идните 10 минути. Може би бе добре наистина да си починат, кой знае какво ги чакаше на сутринта.

Възраст : 27

Игнорира коментара му и извъртя очи. Последното нещо, което беше определено бе секси. Когато погледът й се върна в посока на Колтън, се ококори. Знаеше, че човека не се притеснява от нищо, но това беше малко прекалено. Рязко се извъртя и заби поглед в стената.
-Първо, не мисля, че стриптийзът беше част от инструкциите - прокашля се, за да натърти на факта, че минава граници. - И второ, не, изобщо няма да ми тежи на съвестта, господин видял-съм-какво-ли-не. Едва ли един студен под те плаши.
Намести се в леглото, така че да легне и се зави почти през глава, продължавайки да бъде с гръб към човека. Усещаше нуждата да се наспи още докато бе седнала та скоро след като прилегна, потъна в блаженството на съня. Тишината бе достатъчна та да я нокаутира за секунди, а кошмарите за първи път от известно време стояха далеч от съзнанието й.

Възраст : 34

Кол се подсмихна. Значи ще бъдат дъските. Е, по-добре от грубия под в килия. Вързан с вериги. Ит ииз уат ит ииииз. Седна на пода, и подпря гръб на леглото. Щеше да опита да я пази, дори докато спи. Дишането на Ана се забави, явно вече беше заспала. Усмихна се отново. Подпря ръка на коляното си и се загледа в празното пространство пред себе си. Мислите му се насочиха към Зейдист. Копелето му липсваше. Едва ли някога щеше да преживее факта, че не успя да се сбогува с брат си. Погледна пръстена на ръката си. Същия, който и Ана имаше, след като онзи малоумник и го бе подарил. Но някак се радваше, че е у нея. Все още не можеше да разбере защо му е толкова спокойно около Ана. Тя бе естественият му враг. И въпреки, че се бе научил да работи с вампири, Звяра винаги ги е ненавиждал. Но дори той клякаше в присъствието на Андрада. Какво имаше в тази жена? Докато продължаваше да си задава подобни въпроси, хвърляйки и погледи през рамо, без да разбере, Кол се бе отнесъл в прегръдките на съня...

Admin

Двете агънца най-сетне бяха в кошарата - спинкащи сладко-сладко. Ала не за дълго. Малко след като заспаха, Ана усети леко дръпване на косата си. Колтън ли й правеше нещо? Що за странна любовна игра? В просъницата си можеше да осъзнае, че някой я скубеше повече от нежно. Същото се отнасяше и за Колтън. Да не би някоя дива фенка да искаше косъм от косата му, за да направи свой собствен Колтън клонинг? Едва ли.
Когато и двамата бяха достатъчно будни, за да отворят очи и осъзнаят къде се намират, освен тихите капки на дъжда, успяха да чуят и съвсем тихо тропане. То се превърна в страшен шум, идващ от кухнята. Можеха само да предполагат какво се случва, а от звука разбираха, че падаха най-различни метални предмети, чинии и прибори за хранене. Малко след това - затишие. Затишие, последвано от още по-силен трясък - стол ли бе счупен? Можеха да се престорят, че нищо не чуват и просто да се опитат да заспят или отидат в кухнята и разберат това, за което бяха дошли - кой разхвърля къщата всяка нощ.

Възраст : 27

Да спи спокойно беше прекалено хубаво, за да е истина. Когато нещо започна да дърпа косата й, първично щеше да се обърне и да зашлеви Колтън. Беше съвсем логично с поведението му да си помисли, че му се играят детски игрички по никое време. Но когато се изправи, забеляза, че той е на пода до нея и видимо също бе току що събуден. Явно работата им започваше от сега, противно на казаното от иконома. И за нейно огромно съжаление, каквото и да правеха, трябваше да е докато носят тези пижами. Прибра косата си на кок, за да не я скубят отново и взе колана, който бе оставила на масата преди да се преоблече. Той нямаше нужда от сушене, а безценните й колби бяха вътре в чантичката, закачена за него. Ако нещо се случеше, нямаше да е забавно да се нахвърли на Кол, защото има нужда от кръв. Нито за него, нито за нея. Та мисълта, че има поне това и сферата, която бе получила на бала, я успокояваше. След като бе готова, се обърна към човека и го побутна по-рамото.
-Мисля, че трябва да проверим какво има там - без да чака отговор се насочи към кухнята. Стъпваше на пръсти и се оглеждаше. Не искаше да накара каквото там правеше този шум да избяга, преди поне да го е видяла. На прага на кухнята бе затаила дъх, готова да посрещне хаоса и евентуално - причинителя му.

Възраст : 34

- Хмпф.. - Кол се надигна от пода с тихо бунтовническо изпуфтяване. Трябваше да предположи, че няма да се наспят, особено в предполагаемо обитавана от духчета къща. Въпреки, че можеше и просто да е прокълната. Кой да ти каже, в свят с магия?
- Мисля, че няма да е лошо да се изчакваме. Тук съм за да ти пазя гърба, и ти моя. - Колтън и се скара тихо. Нямаше флирт, или шеговитост. Беше сериозен. Обикновено намираше за сладко как Ана се стрелкаше напред-назад, особено когато той беше причината, но тук може би бяха в опасност. Може би тя беше в опасност. Реално се притесняваше за нея. Не беше лесно да сплашиш дружелюбен социопат, с раздвоение на личността. Пътьом се наведе, бръкна в панталона си, и взе своята сфера за телепортация. Револвера му бе пристегнат към лявото бедро. Не мислеше да го използва, но беше единствената форма на защита, която имаха.
- Добре, да влезем. Заедно. - тихо натърти на последното, и застана до нея.

Admin

Като две добри другарчета - Ана и Колтън се движеха заедно. Но също така, като наистина две добри другарчета - едва пред кухненската врата осъзнаха, че всъщност нито една тяхна принадлежност не беше там, където я бяха оставили. Дрехите липсваха, коланът липсваше, револверът липсваше. Само колбите с кръв бяха там. Който и да бе взел всички тези неща - явно не бе чак толкова зъл. Не искаше да озвери Ана.
А какво всъщност държаха в ръцете си? Пръчки. Държаха дървени пръчки. Все пак бе нещо. В правилните ръце, дори пръчките бяха смъртоносно оръжие.

Открехвайки вратата, щяха да видят малка стара жена, съвсем крехка, да разхвърля де що й падне. Къде ли я бяха виждали преди? Дали случайно не им приличаше на някой от обитателите на къщата? Дали случайно не бяха объркали белокосия грешно с иконом? Имаха ли изобщо някаква роднинска връзка? След всеки един бутнат предмет, тя си мънкаше нещо под тънък мустак.
-Ако ще влизате, влизайте! -извика ядно тя. - Пийте вода като сте жадни и беж да ви няма!

Възраст : 27

За момент изтръпна щом погледна ръцете си. Ако не друго поне кръвта на Колтън беше там. Не че истинската ходеща банка не бе до нея, но той беше също толкова опасен, колкото липсата на всякаква кръв. Изпусна една въздишка, колкото да говори тихо и учтиво и се обърна към бабата:
-Добре ли сте, имате ли нужда от помощ? - беше се опитала да ги изгони, но знаеше ли се какво всъщност прави тази жена там. А за да не изглежда подозрително, хвана Кол за ръката и го дръпна вътре, доста по-внимателно от предишните пъти, в които дори да се пребиеше нямаше да й направи впечатление. Притисна тялото си в неговото и тотално промени тона си. - Каза, че си жаден, нали, мили? - погледна го право в очите и се надяваше да схване намека. Трябваше да изглеждат възможно най-нормални, а тя трябваше да се държи възможно най-човешки, затова й задържа дъха си и се усмихна сякаш бяха на меден месец и всичко им беше розово. Включително тази мистерия.

Възраст : 34

- Да, да, устата ми е като пустинята Рахаса... - и малкото екипировка, която имаха, я нямаше. Бяха тотално обезоръжени, на непозната територия, и гарантирано се бяха забъркали в сериозна каша. На все отгоре тази баба, която виждаха за пръв път, и липсваше от портрета по-рано, сега правеше золуми. Можеше и да е причината за всичко странно, което се случваше в тази къща, нямаше как да са сигурни. - Направо съм обезводнен... но пък на меден месец, с жена като теб, мила, е нормално човек да... ожаднее. - той се усмихна криво на Ана, и я целуна нежно. Окей, беше добро оправдание да докосне устните си до нея. Пък и знаеше, че вероятно ще го взриви за това после. Точно за това я прегърна през кръста и я придърпа още по-близо до себе си. - Простете за безпокойствието, госпожо, наистина сме тук само да се освежим. Но ако можем да ви помогнем с нещо, ще. Да не би да търсите нещо изгубено? - обърна се към възрастната дама, все така прегърнал Ана. На пръв поглед изглеждаше като просто влюбен млад мъж, прегърнал своята възлюбена. Но всъщност я бе дръпнал леко зад себе си, и бе пристъпил напред с десният си крак така, че ако се наложи да я избута към изхода, можеше да го направи лесно, поемайки каквото щеше да дойде насреща. Тонът му беше спокоен, и мил. Ако револвера му беше тук щеше да пусне куршум в главата на бабата при първото и по-рязко движение, но ето, че беше обезоръжен. Как мразеше такива ситуации.

Admin

Бабата спря да върлува и започна да ги зяпа. Младоженци, пък с такива пижами. Брат и сестра ли бяха? Последно като провери, не се намираше в Алабама.
-Нужда от помощ ще имате вие, ако не си легнете скоро. - тя въздъхна изморено и реши да поясни - Внук ми ви посрещна днес. Той е главата на къщата, няма как да не сте го видели върху семейния ни портрет - явно хипотетичният иконом бе белокосият висок мъж, който всъщност е главата на семейството. Колтън умилостиви бабата. Дали защото бе така мил или чинно си разтреби вечерята, след като приключи с нея?
-Ще ти кажа какво е изгубено, млади момко - маниерите! Тая...мръсница! - Кой знае какво казваше - със сигурност не и те. Ана ли бе мръсницата? Едва ли, все пак за първи път се виждаха.
Кухнята бе все едно гигант бе минал през нея - нямаше едно нещо на мястото му. - А сега си лягайте, аз днес свърших своята работа, освен...-бутна последното бурканче с подправки, което не бе разпиляно - това, но ето, че и това е готово. Лека нощ, деца. Хайде, момко, спинкай. Няма да те притеснявам повече, ти си много подредено момче. Ще си спиш спокойно.
Нещо им подсказваше, че наистина остатъкът от вечерта щеше да мине спокойно. Освен ако не решат да досаждат още. Кой знае какъв гняв можеха да си навлекат тогава?

Възраст : 34

- Добре, ще си легнем. Извинявам се за безпокойствието. - с тези думи Кол върна себе си, и Ана обратно в стаята. С добре прикрито нежелание я пусна от ръцете си, и седна на същото място, на което бе седнал и преди. - Взеха ни дрехите, но пък да ни вземат ВСИЧКО?! - изсъска тихо. Прекара пръсти през косата си и уморено погледна Ана. - Е, какво мислиш? Някакви наблюдения? - главата му бе леко килната назад, и се усмихваше доволно. Още можеше да усети устните и върху своите, и със сигурност не му беше достатъчно. Всичко мъжко в него крещеше, че иска да я измъкне от тази пижама, и да я има още тук. Но на първо място днес беше нейн партньор. После потенциален другар. Личните удоволствия оставаха след това. По-важно бе първо да открият доверие един в друг. Останалото щеше да дойде само.

Възраст : 27

Дишането й вече бе нормално, но в очите й се бе прокраднало мъничко сиво. Бе започнала да свиква с присъствието му, но не й беше лесно. Особено като не спираше да я целува от нищото, ма както и да е. Тя беше започнала, тотално забравяйки в какво са облечени, тоест бе логично нещата да свият в тази посока. Легна на леглото и се загледа в тавана. Тази баба беше адски шейди. На първо време, защо я нямаше в портрета, ако беше майка на главата на семейството? Второ - тя ли беше споменатата мръсница, или някоя жена, заради която може би не фигурираше в портрета? И какво значеше, че не си е свършила работата до преди да бутне подправките? В главата й започваше да се заформя теория, но нямаше представа дали изобщо има нещо общо с реалността.
-Ами, ако е от онези семейни драми като по сериалите - обърна се на една страна, така че да вижда лицето му. - Бабата каза, че има работа нали? Може да звучи налудничаво ама ... ако тя прави мизериите нощем, защото синът й се е оженила за някаква жена, която е причината да я няма в семейния портрет? Жена, която не понася и това е вид отмъщение... Или говоря пълни глупости и мръсницата съм аз - изпуфтя й се обърна към стената. - Може би просто трябва да се опитаме да поспим...

» [К][Ивент] Божествена градина (Араела Клайн)
» Летният замък на Андрада
» Градините на лейди Амбърли (Ана фон Кайран, Офелия Оселис)
» Коледно (Ана фон Кайран; Дориан Халек; и всеки, който има желание)
» [Д][Ивент] Животът е сцена… (Касиди Евърглоу)