[К][Ивент] Владението на хаоса (Колтън Блекроу; Андрада фон Кайран)

Admin

Ако Роман преди им изглеждаше объркан, то сега бе направо зашеметен, но не от думите им, а от странното им държание. Не разбираше поведението на Колтън. Не му бе дал нито една причина, за да се държи толкова недружелюбно и нащрек около него. Думите му казваха едно, но езикът на тялото - друго. Белокосият се опитваше да ги накара да се почувстват като у дома си, осигури им дрехи, топла храна и най-удобното легло в къщата, но въпреки това - явно нещо в тях не им позволяваше да се отпуснат напълно. Защо иначе щяха да увъртат цяла сутрин, та чак досега, за да му кажат, че са видели баба му в кухнята?
-Може би сте се объркали, но моята баба почина преди година. Да, не се разбираха с Катя, но духовете не могат да събарят неща. Поне не и в такъв размер, цяла нощ. А сега ме извинете, но трябва да се кача горе. Вечерята ви ще пристигне всеки момент, може да я изчакате тук или в стаята ви. Така или иначе - шумът не започва докато не си легнем - Роман взе подноса с чай и се запъти към фоайето с него. Изглеждаше им разочарован, донякъде наранен. Не разбираха ли, че ако искаше да им стори зло - щеше отдавна да го е направил чрез храната, която им поднесе вчера и днес. Ана и Колтън разполагаха с един пост време, за да се разберат, преди да се стъмни и купонът да започне - отново.

Възраст : 27

Ада въздъхна е си откъсна от ръцете на Колтън, забързвайки в посоката на Роман. Нямаше да протегне ръка или да навлезе в личното му пространство, но се надяваше поне да успее да се приближи достатъчно, за да я чуе. Или евентуално да го спре.Нямаше желание да го обърква или разочарова, макар, че явно бяха постигнали точно това. И не изглеждаше като да има много избор освен а прави едно от нещата, които мрази най-много - да се извинява.
-Съжалявам, за своето поведение и затова на партньора ми - беше искрена и започваше да се измаря. Неспособността й да се доверява и да не бъде нащрек непрекъснато я вкарваше в подобни ситуации, но това не я правеше безсърдечна. - Съжалявам и за баба Ви, но това не променя какво видяхме. Възрастна жена, която Ви представи като неин внук. Разбирам и защо не бихте ни повярвали, но нямаме причина да Ви лъжем. Поне това можем да направим, за да се отблагодарим за топлото Ви отношение - не знаеше дали има смисъл, но си струваше да опита да обясни на човека поне отчасти какво се случва в главата й. Не, че самата тя разбираше.

Възраст : 33

Кол реши да последва примера и, не е като да имаха какво да губят, освен времето си. - Тя е права, простете. - той се усмихна и се подпря на стената. - Не е лесно да се довериш на когото и да е в къща, в която просто ти изчезват нещата. Наистина благодарим за гостоприемството. - Кол леко кимна с глава в знак на извинение. Нямаше да се поклони, но и може би дължеше малко повече респект на домакина. - Освен това не сме деца. Нещо като наша работа е да сме мнителни и да задаваме въпроси. Не е лично насочено към вас, просто личен житейски опит. - не знаеше дали случайно домакина не забелязваше белезите по тялото му. С Ана явно му изглеждаха като напълно нормални същества, които не са преминали през каквото и да е, и трябваше просто да вземат думата му за дадена монета. - Няма значение, видяхме каквото видяхме. И ви вярваме, за това ви споделяме тази информация. - той кръстоса ръце и се усмихна.

Admin

Когато Роман чу Ана, той спря и се обърна, за да я изслуша. Същото бе и с Колтън. Мълча дълго време, а сетне каза:
-Ако я видите тази нощ, попитайте я кое е любимото място на внука й. Ако каже градината - значи наистина е тя. Също така - тук погледът му стана по-мрачен от обичайното - ако имаше някаква заплаха в тази къща, ако дори за миг мислех, че нещо може да нарани вас или семейството ми - аз щях да опиша това в молбата, която пуснах в Зарево. Тази, която вие сте приели. Не сте първите дошли - никога не бих поставил в риск когото и да е. А сега ме извинете, трябва да видя как е Катя - не им остави време за повече въпроси. Наистина трябваше да се качи горе, не искаше да си има проблеми с жена си.

Ана и Колтън можеха да се върнат в кухнята, за да вечерят или да отидат в стаята си, за да си починат преди реалната задача да започне. При посещение на стаята, с изненада щяха да видят, че дрехите на Колтън са прилежно сгънати върху леглото. Ала какво бе направил, за да заслужи този жест? Знае ли се, не се ли знае? Може би трябваше да помисли, а може би трябваше да се радва, че всяка негова дреха бе върната с уханието на лавандула.

Възраст : 33

- Аз се качвам. Явно не дебне кой знае какво наоколо, ако искаш хапни. Ще те чакам горе. - Кол се усмихна криво и мина покрай Ана. Пръстите на ръката му леко докоснаха нейните, и адски се изгуши да я хване за ръка. Трябваше да поговорят, рано или късно. За тях, за това, каквото и да беше, помежду им. Също за това как ще процедират от тук нататък. Може би тази нощ щеше да има нов епизод на "Шепот от отвъдното" или каквото там се случваше. След като влезе в стаята Колтън с изненада откри дрехите си. - Брей. - той се засмя, леко плясна с ръце, и се преоблече набързо. Не му трябваше пижама за да спи на пода все пак. След като огледа да не би останалата част от нещата му да са наоколо, което за жалост не беше така, той седна на същото място, на което бе седял и предната вечер, кръстоса ръце пред гърдите си, притвори очи, и зачака Ана да се върне. Без да усети обаче бе задрямал.

Възраст : 27

Кимна леко и се насочи към кухнята. Чистенето от по-рано я беше поизморило та вечеря нямаше да й се отрази зле. Малко време сама също. Не се чувстваше комфортно да спи около други същества, бе свикнала да си тръгват преди да се събуди. Вярваше, че го правят веднага щом затвори очи, а понякога ги и чуваше. Но да се буди с някого в стаята, беше ... почти като когато беше дете. Надяваше се да може да седне там и да помисли за бабата призрак и за всичко останало.

Admin

Ала дрямката на Колтън не продължи дълго. Съвсем скоро, остър мирис на лавандула, който със сигурност не идваше от дрехите му, го накара да отвори очи. Пред него стоеше бабата от вчера, с възможно най-широката усмивка.
-Е, млади момко! Какво мислиш за внук ми? Виж колко е добър, как всичко си почиства и прибира! Виж как се грижи за вас, милото ми момче! Баба много го обича. Еееех, кратки мигове бяха с него, кратки. Ама баба си се грижи пак - Тя седна на леглото до Колтън, погледна го замечтано и продължи - ти, бабе, много ми напомняш за него. И ти си много подреден, също като Роман. Нали те видях как си прибра вечерята вчера, днес закуската и колко много му помагаш. Не искаш ли да поостанеш още тук, при моето внуче - да му помагаш?
Бабата постави нежно ръка върху рамото на Колтън и го погледна с поглед пълен с очакване и надежда.

Щом влезе в кухнята, Ана забеляза на масата няколко колби с кръв, които отвореше ли - щеше да разбере, че бяха пълни с човешка такава. До тях стоеше и вечерята на Колтън. Кухнята бе съвсем тиха, нищо необичайно не се случваше вътре, а ако наистина се заслушаше - можеше да чуе песента на щурците, която влизаше през отворения прозорец. През него, Ана можеше да се наслади и на последните слънчеви лъчи, които бързо изчезваха.

Възраст : 33

- С най-голямо удоволствие ще му гостувам. - Кол се усмихна топло и постави ръка върху нейната. Беше искрен. Никога не бе имал баба, или дядо. Или поне никога не ги беше срещал. Когато бе питал родителите си за това къде са техните родители, тъй като бе срещал бабите, и дядовците, на други деца, те просто му отговаряха с тъжен поглед, че ги "няма". Та сега, гледайки тази мила, може би призрачна баба, сърцето на Колтън сякаш леко се стопли. - Но първо искам да ми отговориш, защо се явяваш само пред нас? И внук ти в някаква опасност ли е? Ако да, кълна се, че ще му помогнем с каквото можем. Аз и партньорката ми. Така, че ти най-после да можеш да си отдъхнеш. Но искам да ми разкажеш какво става. - топлата усмивка не слезе от лицето му. Ана вероятно щеше да се върне всеки момент, и заедно трябваше да разрешат този случай. "Размекваш се, Колтън Блекроу. И не мисля, че е заради бабата, по-скоро е заради..." Звярът не довърши, само се изкикоти. Може би беше прав, времето прекарано с Андрада... го караше да иска да бъде по-добър. Или поне да се замисли, преди да стреля. Не, че имаше с какво да стреля в момента.

Възраст : 27

Човешката кръв беше хубаво нещо за Ада. Още повече, когато бяха няколко колби и не бе видяла как и дали са взети насила. Поседна, сякаш имаше цялото време на света, и се загледа в залязващо слънце. Спомените й я изяждаха отвътре. Колтън й напомняше на него прекалено много и на моменти не бе сигурна как да се справя с това. Може би трябваше да стои далеч от човека, но не знаеше дали е способна. Не знаеше дали е готова да се откаже от онова, което виждаше като възможност в него. От друга страна стоеше въпросът- как той я вижда? И затова не бе сигурна дали е готова да разбере.
Напоследък вампирката се сблъскваше с все повече проблеми и с все по-малко решения. Не вярваше, че ще вземе правилното, не и докато миналото продължаваше да впива острите си зъби в плътта й...Същевременно положението в къщата не се подобряваше. Семейство си имаше своите тайни, а нашите приключенци ги сърбяха ръцете да разберат какво крият Фрейлър. Въпреки че бяха тук, за да вършат работа, някои неизяснени моменти ги възспираха. Защо бабата не бе в покой, какво толкова бе направила Таня? Защо внукът й не я бе виждал никога, ако той я задържаше тук? Наистина ли бе дух? Въпроси, въпроси, въпроси, а слънцето не успяваше да победи бурята в главата ѝ. Когато приключи с вечерята изми чашата, в която бе наляла съдържанието на колбите преди това и я остави да съхне. Понечи да тръгне към стаята, но тогава видя човешката храна и се върна няколко крачки назад, за да я вземе, след което се запъти обратно към стаята.

Admin

Щом Колтън постави ръката си върху нейната, усети смразяващ студ. Ако беше дух, не трябваше ли да не усеща нищо? Ако беше жива - със сигурност не би усетил и тази студенина. Когато Ана влезе в стаята, завари отговора на бабата, но не и въпроса на Колтън.
-Ние бяхме много близки. Не искам да му причинявам болка, когато ме види - тя замълча за малко и изчака Ана да затвори вратата след себе си. - Тая мръсница - Катя, само лежи по цял ден. Не чисти, не готви, не се грижи за Роман. Колкото по-мързелива е, толкова по-ядосана ставам аз. Иде ми да съборя цялата къща!
Белокосата жена се хвана за главата и задърпа косите си. Бе видно, че гневът се надигаше в нея. Колтън и Ана трябваше да внимават в следващите си действия и думи, освен ако не искаха този гняв да се изсипе върху тях.

Възраст : 33

- Няма нужда да се гневите. - Кол произнесе със спокоен тон. Студенината на ръката и го бе изненадала, но той не реагира по никакъв начин. Не искаше да я уплаши, или разгневи допълнително. - Но като правите всичко това не плашите само Катя, плашите и Роман, и децата... - Колтън изведнъж се сети за това как може би ще разреши цялата ситуцаия. - Вижте, тук сме да помогнем, както на тях, така и на вас. И за да го направим, трябва да ми отговорите на един много простичък въпрос: Кое е любимото място на внук ви? И се успокойте, моля ви. Ще наредим всичко. - той се усмихна топло.

Възраст : 27

Девойката внимателно затвори вратата след себе си. Опитваше се да стъпва на пръсти и да е крайно тиха, за да не прекъсне бабата, току виж им беше казала нещо наистина важно. Не искаше да я ядоса и затова мълчаливо се приближи към Колтън и остави храната в ръцете му, след което се отдалечи и се подпря на гардероба. Кимаше монотонно в отговор на думите на човека и спокойно чакаше възрастната жена. Същевременно се похвали наум за преценката си относно съпругата на Роман. Явно Таня наистина бе най-големия проблем на домакина, макар й да не го осъзнаваше. "Любовта е толкова сляпа, че по-добре да си извадиш очите, щом толкова не желаеш да виждаш" - помисли си без никаква емоция да се изписва на лицето й.

Admin

Що за въпрос бе това? Да не би да се съмняваха в нея? Колтън и Ана усетиха как стаята леко се разтриса. Бабата си пое дълбоко дъх преди да вдигне поглед към момичето и тихо каза:
-Не съм сигурна това как би помогнало, но като беше малък, прекарвахме най-много време в градината заедно.
Тя не се сещаше кой човек последно се бе успокоил, след като чуе думите "Няма нужда да се ядосваш, успокой се". Със сигурност тя не бе един от тях. - Искам Катя вън от тази къща. Или това, или да помага на Роман, да го уважава и обича. Ако ли не - ще съборя всичко, което погледа ми види, обещавам ви! А сега ме извинете, имам да разхвърлям - с тези думи стана и се запъти към вратата, а от там - кой знае накъде щеше да тръгне.
Изглеждаше сякаш не я интересува ако при падането на къщата има други жертви, освен Роман. Може би щеше да изчака него да го няма? Каквото и да мислеше - Колтън и Ана трябваше да бъдат медиатори между нея и Роман, иначе едва ли къщата някога щеше да остане чиста. Ако изобщо имаше къща скоро.

Възраст : 33

Кол изслуша всичко и се замисли. Погледна храната в ръцете си, сетне обърна поглед към Ана, и се усмихна. - Благодаря, Ани. - храната изчезна пред очите и толкова бързо, че сигурно и беше трудно да го повярва. Когато приключи той доволно потърка корем, и замислено изцъка с език. - Да минем през кухнята, да оставя тези неща. Бабата може и да ги разхвъли, но няма да рискувам да я ядосам като ги оставя тук. - Колтън се надигна и се приближи до Андрада - След което можем да открием тази въпросна градина. Малко чист въздух ще ни дойде добре. Да обсъдим какво ще правим също. Как ти звучи? - той се подпря срещу нея и се загледа в очите и. Отново искаше да погали розовата и коса, и за пореден път се спря. Боже, трябваше да убие нещо скоро, само и само да се почувства отново себе си. "Няма да е лошо" измърмори Звяра в главата му на свой ред.

Възраст : 27

Катя да изчезне и се струваше като доста добро решение на проблема. Не й беше приятна и едва ли горкия Роман заслужаваше змия в леглото. Въпреки че това получава човек като се влюбва. Кому е нужно да си съсипва живота. Сама си беше добре. Даже супер, не е като нещо да й липсваше... Само дето ако наистина бе така, едва ли щеше да стои и да се убеждава сама в това. И то наум. Бе изключила тотално, отнасяйки се в мисли за безполезността на брака и за яростната баба и последствията от действията й. Така дори и не забеляза кога жената изчезна и какво прави и говори Кол докато не стоеше срещу нея, вперил поглед в в очите й. Които впрочем гледаха през него и издаваха, че явно само тялом беше там.
-Ам...добре - премига няколко пъти, за да се върне и духом в стаята. Ако беше асимилирала правилно, човекът говореше за градина, а малко свеж въздух нямаше да й се отрази зле. И без това трябваше да измислят някакъв план, поне можеше да не са затворени в малка стая с едно легло докато обсъждат.

» Кеч от Уиш (Андрада фон Кайран; Араела Клайн)
» Летният замък на Андрада
» Градините на лейди Амбърли (Ана фон Кайран, Офелия Оселис)
» Коледно (Ана фон Кайран; Дориан Халек; и всеки, който има желание)
» [К][Ивент] Божествена градина (Араела Клайн)