Градините на лейди Амбърли (Ана фон Кайран, Офелия Оселис)

Слънчевите лъчи игриво галеха лицето на Офелия. Въпреки че денят тепърва бе започнал, вещицата нетърпеливо подтичваше към новата си дестинация. Днешната Събота бе маркирана в календара ѝ от месеци, а крайпътното имение вече се ширеше пред очите ѝ.

Лейди Амбърли бе демонеса (изключително настоятелна да се обръщат към нея точно по този начин), известна освен с авангардните партита и огромното си имение, така и с желанието си да участва в различни благотворителни каузи за общото благо. Тази година каузата бе да се закупят нови чинове и ученически принадлежности за студентите на Пъклената Академия, а метода за събиране на средства щеше да е през... цветарство. Какво означаваше това? Означаваше, че русокосата можеше да изкопае колкото различни (и редки) цветя искаше от градината на въпросната лейди "демонеса", сетне да ги претегли на килограм и да заплати почти нищо за тях! С други думи, вместо да се изхарчи при Петуния, поредната сърдита цветарка, или да рискува живота си за редки растения, можеше просто да посвети един ден в тази "благотворителна акция" и да реши повечето си проблеми с флората.

Очакваше да е фрашкано с желаещи, тъй като грамадната порта зееше широко отворена, а от фоайето на приемната се чуваха оживени гласове. Извъртя поглед, а сетне затърси от кого можеше да си набави карта с различните зони в градините, че и бутилка охладена лимонада. Знаеше флайера наизуст, сега оставаше да мерне и някой иконом.

Неидентифицираният обект на рамото ѝ я сепна, карайки я инстинктивно да се извърти и да приклекне. Що за крилата гад бе решила да я притеснява в този радостен ден?! Щом, обаче, трансформацията се развали и пред нея се появиха познатите розови коси, вещицата сбърчи нос и се изправи.
- О, това си била ти... Съветмис - окопити се русокосата, като очевидно не бе във възторг. Андрада изглеждаше доста по-усмихната от обичайното, което искрено обърка Офелия. Дали си бе намерила някой батко да я отрака? Повдигна вежда изпитателно, след което указа на прииждащия иконом.
- Е, за какви растения си дошла? - можеше пък да се възползва от ситуацията на видимо дезориентираната Ана и да я впрегне да ѝ помогне. Не бе чувала за вампири с интерес към градинарство, та сигурно подбудите на Кайран бяха други. Нямаше да е зле да спазва добрия тон за бъдещи търговски взаимоотношения, но вампирката бе дала ясна индикация по време на бала, че светът ѝ беше крив.

Докато чакаше отговора на неволната си събеседница, безцеремонно грабна две карти на градините и една от кофичките с лед и лимонада. Икономът, вече застанал до тях, се опита да каже нещо, но Офелия просто му махна с ръка снизходително. Бе дошла за цветя, не за приказки.

- Хмпф - изду бузи за кратко вещицата. Колко предсказуемо - вампир, който не се интересува от флора и просто е дошъл да си губи времето. Най-вероятно беше от онези, които обичаха да получават пищни букети вместо цветя в саксии, че после и най-безцеремонно ги мятаха в боклука! Сви рамене снизходително - не бе нейна работата кой какво харесваше, но плюсът в тази ситуация бе, че получаваше чифт ръце, които да работят наравно с нейните.

Веждата ѝ объркано се изви нагоре щом видя как Ана изсипа шишенцето с кръв право в кофата с лед. Може би предпочиташе да пие направо от кофата защото бе авантюристка? Е, Офелия щеше да си пие лимонадата от бутилката, не беше толкова интересна. Без повече да задържа вниманието си върху ексцентричното изпълнение, набута една от картите на градините в ръцете на Ана. Със свободната си ръка пък, извади прилежно сгънат списък, който светкавично се разтвори до... земята.
- Първите ни приоритети са винобой, беладона, самакитка и примула - делово изправи гърба си, сетне се обърна към Ана, видимо по-склонна да поддържа добрия тон. - Може да започнем с винобоя и примулата - общият им хабитат са зелените местности, сиреч ливадите.
Спести информацията за последните две пред Ана, тъй като първо искаше да види дали работата им в екип щеше потръгне. Не пропусна да проследи погледа на розовокосата към мъжа във фоайето... дали бе някое от завоеванията ѝ? Щеше да подпита по-късно, ако интересът ѝ се задържеше.

Вещицата не успя да подтисне усмивката си, щом видя импровизирания опит на Ана да оправи сконфузната ситуация. Кимна ѝ заговорнически, указвайки към кофичката на вампирката с глава.
- Вампирска сангрия... добре звучи - надяваше се икономът да не знае как всъщност се приготвяше сангрията, защото дори не бе близо до това в кофата. След одисеята на розовокосата с питието, Офелия любопитно килна глава към нея. Констатацията ѝ за свойствата на самакитката бяха интересни.
- Всъщност, трябва ми за противовъзпалително - явно Кайран, освен и начумерен съветски представител, имаше някакви познания по ботаника. Дали наистина нямаше интерес към флората?

Няколко вампира заинтригувано започнаха да си проправят път към тях, което накара Офелия да хване Ана за ръката и да я повлече към споменатата местност. След като бе прибрала списъка си обратно в чантата ѝ през кръст, разбира се. Нямаше сто ръце все пак!

Слънцето започваше да припича по-стремително и нямаше да е зле да си поискат по една шапка от дежурните икономи, позиционирани на входа на всяка отделна местност. За да поддържа някакъв разговор по време на пътя русокосата, уж незаинтересовано, поде:
- Е, кой беше онзи мъж във фоайето? Бивш пламък? Противник?

Вещицата изви устни в отчаяна усмивка при описанието на Антон. "Особен тип" си беше направо комплимент, ако бе изтълкувала подбудите му правилно. В Съвета явно наистина наемаха когото им паднеше... освен, ако Тони не бе адски добър в работата си? Но беше ли морално такова оправдание... ? Поразмишлява над този казус минута - две, а шапката, връчена ѝ от Ана, я изкара от екзистенциалните размисли, които, съвсем откровено, наистина не ѝ бяха от полза.

Съдейки по красиво-изписания текст на огромната позлатена табела пред която се бяха озовали, бяха достигнали първата си цел. Лек бриз игриво подръпна косите им, а мелодичните нотки, хармонично носещи се към тях, указваха на лъкатушещо поточе - характерно именно за този хабитат. Усещаше се умерена влажност и за Офелия все още бе мистерия как успяваха да поддържат толкова много различни условия за живот на още толкова по-различните едно от друго растения. След няколко стъпки напред, пред погледите им се откри огромна ливада, обагрена с всевъзможни пъстри растения - кои обикновени цветя, кои редки билки! Около тях постепенно се надигна приятният аромат на свежест и... пролет? Вещицата се замисли, че тревистата местност ухаеше точно като сезона, сякаш се намираха в подножието на някоя планина! Една ненадейна усмивка се разля по лицето ѝ, а в очите ѝ съвсем спокойно можеше да се прочете спокойствие. Полюбува се на картината пред тях още малко, сетне върна погледа си върху лицето на Ана.
- Предполагам, знаеш как изглеждат растенията, които търсим? В случай, че имаш предпочитание, предлагам да избереш сега - усмихна се половинчато, с цел да индикира, че това не бе съсухрен опит за заяждане. - Ливадните растения не се разпиляват, а растат със собствения си вид - намирането на лехите няма да е сложно.

Вещицата не пропусна нотката на лека носталгия в очите на Ана щом погледът ѝ се спря върху ливадата, ала не мислеше, че бе нейно място да задава въпроси. Или поне на този етап.
- Трябва ми обикновена иглика, но, ако се натъкнеш на някой Верис няма да го върна - погледът ѝ отново бе станал любопитен, докато наблюдаваше розовокосата. - Преди години са вярвали, че игликата привлича феи, а порти, окичени с цветовете ѝ, са портал към други измерения, представяш ли си? - засмя се на абсурдните твърдения. - На нас ни трябва за успокоителни отвари - примулата е чудесна срещу стрес и високо търсена от много светлоземски домакини... Не мога да ги виня, животът им звучи абсурдно!
Тръсна глава, а косата ѝ се разпиля из-под шапката, падайки като златен водопад по раменете ѝ. Щеше да е добра идея да я върже преди да започнат да копаят.

Погледът ѝ шареше из ливадата, търсейки храстовидното растение. Винобоят бе труден за пропускане, а Ана бе изразила желанието си да търси иглика. Без да извръща очите си към вампирката, вещицата поде, някак непринудено:
- Майка ти ли те е въвела в ботаниката?
Искрено ѝ бе интересно - не познаваше други вампири с афинитет към растение, което не беше роза. Първото и второто ѝ впечатление за Кайран може би бяха грешни?

Докато попиваше историята на Ана, машинално свали шапката си и трескаво завърза косите си в стегнат кок. Обичайните няколко палави кичура все така играеха по лицето ѝ, но не достатъчно, че да ѝ пречат. Откровено казано, семейството на розовокосата звучаха като доста сладки хора - украсяваха си стаите според характерите и натурите, грижеха се за комфорта един на друг... Нейното собствено семейство бе съвсем обикновено, но най-яркият спомен от майка ѝ не бе как ѝ подарява букет росичета, а как държи все още биещо върколашко сърце! При това, докато кръвта от него все още се стичаше по ръцете ѝ. Баща ѝ, пък, бе до нея и изглеждаше съвсем незаинтригуван от случващото се... а баба ѝ дори не ѝ бе дала билки назаем, или пътния си котел, щом бе решила да се премести в Пъкъла!

Впечатление ѝ направи опита на Кайран да замаже казаното, но Офелия не се поддаваше на такива неща. Беше ѝ странно как в едно толкова благо, на първи думи, семейство, Ана бе пуснала намек ала "Баща ми не ме обича...", а след това бе последвал и опит за... "б" като брат? Офелия прочисти гърлото си, като реши, че и без това имаха време за губене и можеше да копае иглики с Ана. Белким разбереше нещо по-интересно за нея, а и звучеше като някого, с много проблеми - можеше да се опита да ѝ пробута разни отвари по-натам? Даваше ѝ вид на принцеса с всякакви нужди... по-скоро под спиртна форма, съдейки по изпълнението на бала, но не беше изключено и да има с какво да изкара някоя златна монета. Приятелската тематика в момента ѝ се виждаше далечна, но засега розовокосата бе успяла да я опровергае, та кой знае?
- Имаш брат? - въпросът бе много кратък, но вещицата се надяваше Ана да води разговора. Повечето ѝ познати обичаха те да са в центъра на вниманието, та не би трябвало да е проблем и тук.