Универсалното жилище на Офелия

-Врътвам зарчето и се надявам на нещо хубаво :DD-

Боговете на спортната злоба и чревоугодничеството бяха дарили Камаел с една огромна усмивка, а Офелия изруга наум с полу-пълна уста. Тъкмо победоносно да удари с юмрук по тезгяха и да се поздрави с една особено подходяща песен на някоя си Тина Търнър, и онази едничка секунда се отрази в последния момент. Преглътна сухо и избърса устата с опакото на ръката си, като една истинска дама. Пред непознати можеше и да кокетничи, но това беше Камаел и той получаваше пълната версия.
- ОСПОРВАМ! - вече преглътнала и съвзела се извика и продължи по-тихично. - За догодина.
Поне вече можеше да минат на основните, да се подкрепят, да пийнат за душата и да си поговорят по същество. Въпреки че традиционно се правеха, сякаш не се познават, Офелия реално нямаше никаква идея защо Камаел беше в онези миризливи тунели и какво беше правил с живота си след това.

Вещицата извъртя очи щом Камаел се зае да чисти чинията си, но преди да успее да вметне друг наигран коментар, Мор вече бе върху масата и изглеждаше... спокойно. "Предателка" - помисли си, усмихвайки се примирено. Явно адаптационният период на лисичето вървеше плавно. Сетне кимна към човека - модерната магическа медицина наистина правеше чудеса! Въпреки това обаче, работата на феите също не оставаше незабелязана.
Следващият му въпрос я накара нетактично да се задави на глътката вода, която се опитваше да отпие.
- За Бога, не - снизходително махна с ръка. Каквото и да си бе въобразила първоначално, липсата на демона бе изострила замъглената ѝ преценка. Без тази пелена можеше да мисли трезво - наистина, проведеният експеримент бе интересен, ала Дориан изглеждаше като някой по-смел на думи отколкото действия. Не се бе мернал да види Мор, нито пък се беше появил за новото животозастрашаващо приключение въпреки пламенните си изявления. Сигурно бе прекалено зает да топли нечии чаршафи, а тази мисъл дори не подразни Офелия. Неволно се бе въвлякла в някаква дон-жуанска история и предполагаше, че евентуална причина заради това бе новата обстановка в Пъкъла и паралелът, който създаваше, с иначе скучния ѝ живот. Е, каквото и да беше всъщност, вече бе зад гърба ѝ. Разбира се, тези размишления бяха между нея и Исус - нямаше нужда да си чертае хипотезите пред Камаел, а и нямаше достатъчно място за тях в къщата.
- Нека някой друг следи наличността на гардероба му, аз нямам интерес - продължи, щипвайки Мориган по крачето, а очите ѝ светнаха съзаклятнически, - но остави Доркас, както се случва на... твоя фронт?

Вещицата с интерес проследи емоциите, които пробягаха по лицето на Камаел, а въпросът му я накара да се засмее. Щеше да е лъжа, ако започнеше да твърди, че концепцията за изваден от строя Дориан не бе... забавна, но все пак не беше психопат и можеше да различи шега от директен призив за действие. Макар че със сериозната физиономия на Камаел, май нямаше да е зле просто да размаха ръце и да обобщи, че нищо сериозно не се бе случило и сърчицето ѝ си бе съвсем наред. Разбира се, липсата на демона я бе подтикнала да иде на мисия сама, където я бяха хапали глинени големи, някакъв върколак може би бе направил не-толкова-изискан опит да ѝ извади гръкляна, а моралните ѝ ценности бяха поставени на кръстопът - да избяга с повече пари и животодаряващ амулет, или да спаси две малки феи. Но... за щастие на Дориан, темата пое в друга посока.
Подпряла лицето си, Офелия слушаше човека с интерес и тук-таме поклащаше глава. Разликата между нея и белокосия бе, че той бе готов за действие във всеки възможен момент, а нейната фортуна я тласкаше в проблеми, без да е бленувала за живот изпълнен с приключения. И все пак, изглежда съдбата му се бе усмихнала. Пое ръката на човека и с интерес завъртя дланите му, а сетне ги допря до лицето си. Не се шегуваше тази докторка, бяха по-меки от нейните собствени, а тя си правеше труда всекидневно да ползва хидратиращи отвари и какви ли не други глупости, наложени за социални норми. Закима одобрително. И все пак, не това бе най-впечатляващото в цялата работа. Докато се занимаваше със собствената си злощастна ситуация по време на злополучния купон, вещицата бе успяла да забележи как другарчето ѝ сковано се бе промъкнал към веселата женска групичката от медицински лица. Тръпки пробягаха през тялото ѝ само като си помислеше за това колко ли е било неловко първоначално.
- Все пак си успял да завържеш разговор значи - плесна доволно с ръце, - притесних се, че ще си лаконичен или ще се качиш на сцената с някое клише! - макар и собствения си ентусиазъм, усмивката на човека бе леко вяла, - По това, което виждам, всичко върви в положителна посока, кое те притеснява?
Дали защото човекът имаше песимистична преценка, или просто Офелия виждаше подобни неща по различен начин, объркването ѝ бе на лице. Отрицателна ситуация бе случката с нейния доктор, например. Неговото си беше направо десет от десет, че беше получил и дерматологичен бонус за без пари.

Вещицата кимна с разбиране. Според нея човекът просто имаше крилати същества в стомаха. Пеперуди? Колибри? Синигери? Някое от тези беше при всички случаи. Замислено погледна в чашата пред себе си. Може би пък тя не разбираше аналогията коректно и Камаел наистина имаше изострено чувството на безпокойство, ала това не беше ли същото като нейното сравнение? При всички положения, русокосата искрено се зарадва. Беше хубаво да вижда такава озаряваща усмивка на лицето на приятеля ѝ. Звънък смях се откъсна от устните ѝ при резкия контраст между ентусиазираната му реч и последвалия притворен хлад. Липсваше му само да си кръстоса краката.
След като разговорът опря до Ян, Корделия и Амелия, на Офелия малко ѝ прилоша. Не много, но достатъчно, че да пребледнее. Разтри слепоочията си, а сетне отпусна глава върху преплетените си пръсти. Набързо внедри Камаел в цялата работа с доктора, като започна от това как той ѝ се бе притекъл на помощ в болницата веднага, че даже бе седял до нея и успешно я бе успокоил. Бе седял до нея след като бе излязла от Драконовата дупка. Нямаше нужда да обяснява на Камаел какво означаваше това - той беше гостувал на същото място. Разказа му как след това Ян я бе поканил на среща, после за драматичната развръзка на купона и за сеира с Дориан, а сетне и за станалото в дома ѝ. Беше честна с доктора, защото макар и създалата се ситуация, наистина много го харесваше.
- Изпратих му колет с насипен билков чай и му направих кексче - тихо промълви, а посърналият ѝ поглед бе забит в земята. Не знаеше дали Ян бе получил грижливо подбраните ѝ армагани, но се надяваше пак да го види и... може би-
- Колко до Амелия и Корделия - тук вече въздъхна с досада. - Мели се е влюбила в някакъв върколак, който е крайно неподходящ за нея по всеки параграф, но отказва и дума да чуе! Тръшнала се е като новородено - нито приема, нито предава - извъртя очи, а погледът ѝ се върна върху човека. - Корделия... започнала е да се занимава с проклятия по-сериозно. Прати ми писмо наскоро, иска да... навести.
Проблемите с посещението на Корделия бяха няколко и вещицата искрено се надяваше визитата ѝ да бъде отменена. Или пък на нея да ѝ изникнеше неотложна работа за да не си е у дома? Определено обичаше сестрите си, просто не искаше да е около тях. В следващите няколко месеца.

Палитрата от емоции, която изпъстри лицето на Камаел, бе в синхрон със собствения ѝ душевен свят. Не една нощ я преследваха кошмарите с главни действащи лица - Корделия и несполучливите ѝ проклятия (които бяха доста по-опасни от сполучливите ѝ).
- Както винаги прозорлив! - русокосата издекламира с показалец във въздуха, - Но първо, мой любими приятелю, ще се отбием за няколко колби при Петуния.
Инвентарът ѝ, макар и пълничък, определено се нуждаеше от още няколко стъкленици за да може подобаващо да ощастливи както и себе си, така и Камаел с по някоя полезна отвара за пътешествието им. Без да губи повече време, вещицата набързо разказа бойния план, който куцо бе скалъпила след предложението на човека. В Зарево също раздаваха куестовете като топъл хляб, та все щеше да има по нещичко за нея и белокосия Леголас. Само да ѝ дадеше зелена светлина и направо хукваше към Петуния за пазарлък, а после щеше да се срещне с човека в грандиозната средна земя. Дано този път нямаше горящи сгради.

Вещицата бързичко изкозирува на Камаел, проследявайки как изчезва от полезрението ѝ. Без да губи повече време си навлече дългото кожено палто, обу кубинките и нарами платнената чанта. Щипна Мориган по нослето и със завидна скорост се хвърли към центъра. Заключи си къщурката все пак, не искаше някой да ѝ задигне билките или фамилиара.

***
За противоотровата щеше да използва вода като реагент, тъй като свойствата ѝ бяха за прочистване и лечение, за хипнозата пък щеше да ползва оцет (макар и отварата да не бе за промяна или трансформация, ѝ се стори като подходяща основа), а пък за отварите против вампири и върколаци щеше да приложи чист алкохол (все пак миризмата трябваше да е достатъчно силна). Запретнала ръкави, вещицата се зае да приготвя котела, като след всяка процедура го прочистваше наново. Звуците на хаванчето тъпо отекваха из помещението, а русокосата бързаше да приключи и да си плюе на петите, преди Корделия да е кацнала пред вратата, готова да прекрати плановете ѝ за бягство. Мориган, все още подвизаваща се на долния етаж, бе нежно повдигната върху тезгяха, така че Офелия да можеше пищно да обяви плана им за действие очи в очи с лисичето-пепелянка. Кратичко я внедри в семейните си ескапади с Корделия, сетне подтвърди предложението на Камаел, по време на чиято дискусия малкото съществото бе присъствало. Разбира се, Офелия никога нямаше да остави Мор сама, особено, ако имаше шанс за облачно с проклятия! Изсипа последната си кокоша отвара върху парче старо въже, надявайки се Мориган да се забавлява с малкото гъди-гъди от перцата, или да си почеше зъбките, дъвчейки предмета. Все пак щяха да летят едва за втори път и най-вероятно нямаше да е плавно, та поне фамилиарът ѝ да имаше с какво да се разсея. Бързо надраска бележка, която гласеше "Дел, пътувам по работа и не знам кога ще се върна. Поздрави на всички вкъщи!", извади ценоразписа на отварите от джоба си и закрепи двата листа към външната страна вратата си. Може би нямаше да е зле да преработи имената на продуктите си щом се върнеше?

Прибрала необходимите отвари в чантата, с готовност яхна метла. Хванала дръжата с една ръка, а с друга придържайки лисичето в скута си, леко се оттласна от земята, надявайки се попътните ветрове да бяха с тях и балансът да не ѝ изиграеше лоша шега. А сега към широкия свят!

---
+ 2x Противоотрова;
+ 2x Отвара за краткотрайна хипноза;
+ 2x Отвара против вампири;
+ 2x Отвара против върколаци.

- 1x Отвара "Кокоше перо";
- 8 стъклени колби.
---

Цитат :

Ценоразпис на отварна работилница "Оприял":
~ за поръчки попълнете името на продукта, както и адрес за доставка - при първа възможност ще изпълня желанията ви~

"Течно кексче" [готварска отвара] - 1 монета;
"Супа в бутилка" [готварска отвара] - 1 монета;
"Кокоше перо" [отвара, която ви покрива в пера] - 1 монета;
"Брокат" [отвара, която ви покрива в брокат] - 1 монета;
"Целуни ме, Рисанд" [отвара, която побужда желание за целувки] - 1 монета.
"Ич ми не е" [отвара за отблъскване на негативна енергия] - 1 монета.

"Креватно джудо" [отвара за зачеване] - 2 монети;
"Подай афтър пил-а" [противозачатъчна отвара] - 2 монети.

"ХАРАБА Е" [отвара за щастие] - 3 монети;
"Елеонора моя" [любовна отвара] - 3 монети;
"Не тъгувай, бепце" [лек за тъга] - 3 монети.

"Яката дупара" [отвара за подмладяване] - 5 монети
"Опиум Халюцинео" [просто... опиум] - 5 монети;
"Като бик" [отвара, която възвръща 10 HP] - 5 монети;
"Кажи ми като мъж на мъж" [отвара за откровеност] - 5 монети.

"Анти пилоу толк" [приспивателна отвара] - 7 монети;
"Енергичен маниак" [отвара, която възвръща едно MU] - 7 монети.

"Бай Звяр" [отвара против вампири] - 10 монети;
"Лъки, ти си геврек" [краткотрайна хипноза] - 10 монети;
"Пътувай, куче" [отвара против върколаци] - 10 монети;
"Спаси яйчицето" [противоотрова] - 10 монети.