Универсалното жилище на Офелия

Гласът на белокосия погали врата на вещицата и лека руменина се разля по лицето ѝ. Клепачите ѝ възбудено потрепнаха щом усети ръцете му върху кожата си - можеше да се разтопи тук и сега. Сладострастните емоции, които бушуваха от главата до петите ѝ, я поглъщаха хапка по хапка.
- Искам го... всичкото - задържа дъха си, сетне се обърна така, че да е лице в лице с човека и постави дланите си върху гърдите му. - Намеря ли представянето ти за задоволително, ще получиш моя десерт.
Копнежът в погледа ѝ, топлината, танцуваща по цялото ѝ тяло, можеха да я побъркат. Камаел знаеше точно колко сладък щеше да е десертът - бяха го практикували от младите си години в тайна от зорките погледи на страничните наблюдатели. Тези моменти бяха изключително интимни и трябваше да се пазят в тайна. Тялото ѝ, прилепено до неговото, а погледът ѝ - изпълнен с очакване.

Тялото ѝ се изви в невъзможна арка, отпускайки се върху ръцете ѝ за опора. Прокара език по устните си, а изражението ѝ на първичен екстаз се смени с палава усмивка.
- Дано това не са празни приказки, Камаел - протегната едната си ръка, заравяйки я в косите на човека, - защото знаеш, каквата е цената за разочарованието ми.
Колкото и да се опитваше да се бори срещу инстинкта си да започнат тук и сега, сластното прехапване на устни разби всичките ѝ надежди за евентуално благоприличие.
- Моят личен пир в замяна на услугите ти - прошепна, гласът ѝ като кадифе, - но дали тази стая ще е достатъчна да издържи на цялото ни изпълнение?
Погледът ѝ се премести върху тениската му - по всичко си личеше, че бе дошъл подготвен. Имаха цял ритуал, внимателно култивиран с годините, способен да отприщи и най-дивото във всеки, ако знаеше стъпките.

На Офелия не ѝ трябваше по-ясен намек. За секунда изтръпна под ловките ръце на белокосия, готова да предаде наиграната си съпротива на мига. Стегна бедрата си около кръста на Камаел и кръстоса крака, така че да го придърпа плътно към себе си. Беше се озовал в клопката ѝ - хванат в този пикантен капан. Оттласна се от масата за да обвие ръце около врата му. Устните ѝ, на милиметри от ухото му, нежно прошепнаха вълшебните думи:
- В... кух-ня-та - мъжът много добре знаеше какво означава това. Компрометиращата им позиция освен... гореща, бе и удобна - Камаел просто трябваше да я занесе на стартовата линия и сезонът щеше да бъде обявен за открит. Щяха да потопят сетивата си в най-душевната наслада.

Камаел не се церемонеше нито за миг - беше мъж на действието и Офелия харесваше именно това у него. Ритуалът им бе изпълнен с първична страст и нямаше място за даване назад, нито пък за задръжки от всякакъв вид. Освен това, вещиците се славеха с широкоскроение и разкрепостеност за някои неща, а насладите от този сорт им бяха особено любими. Бяха минали месеци, а напрежението у русокосата бушуваше на талази в тялото ѝ, и просто искаше да се отдаде на удоволствието.
С огромно нежелание разхлаби хватката си около кръста на Камаел и грациозно се смъкна към студения под. Коленете ѝ опряха в хладните плочки, а погледът ѝ настоятелно се върна върху белокосия. Устните ѝ, леко притворени, жадуваха наградата си. Лежерно прокара десния си показалец нагоре, по бедрото на мъжа, спирайки малко под джоба му. Облиза устните си - от толкова емоции бяха поизсъхнали.
- Първо ти... - измърка вещицата, а ръката ѝ трепнеше в очакване.

Погледът на Камаел направо беше подивял, а щом властно хвана брадичката ѝ, вещицата инстинктивно прехапа устни. Действието изпрати електрически импулси по цялото ѝ тяло. Макар и недоволна, че предложението ѝ бе контрирано, знаеше, че за това, което щяха да направят, бе необходимо взаимно съгласие. Старовремците не упражняваха подобни разбирания, ала тя и Камаел имаха достатъчно опит да знаят как протичаха тези преговори. Дали на килимчето в гората, в плевнята на съседа Тошо, или под светлината на звездите - резултатът винаги беше чист екстаз.
Изправи се, олюлявайки се от адреналина, бушуващ във вените ѝ.
- Както знаеш, започнем ли - няма спиране докато и двамата не... свършим - облиза се доволно, погледът ѝ все така върху лицето на мъжа, - ползването на ръце е строго забранено и е насърчително да боравим само с устните си на първия етап.
Обви тънките си пръсти около дръжката на ниския хладилник, подръпвайки вратата леко.
- В случай, че не можеш да издържиш по което и да е време, знаеш коя е думата.

Вещицата изръмжа. Какво бе това безобразие? Нима човекът се опитваше да ѝ влезе под кожата точно преди началото на акта им?
- Никога не моля - започна с отровна нотка русокосата, - независимо къде и как го правим.
Камаел изглеждаше самоуверен, но не знаеше, че тази година партньорката им бе внимателно подбрана. С приятни шоколадови извивки и нежен кокосов аромат... Офелия примрежи очи само при спомена за снимката от безкрайната селекция кандидатки. Сочните ѝ форми, приятната влага където едната част срещаше другата... Разбира се, имаше и втора, значително по-малка, но нейното присъствие щеше да е по-скоро символично... чисто сaнтиментално. Бе избрана за да им напомня за най-първия им такъв ритуал.

Сластна въздишка се отрони от устните на русокосата, ръцете ѝ затегнаха конската опашка един последен път, и сетне натисна дръжката на хладилника. Вратичката изскърца и се отвори, разкривайки една пищна, сочна, сладка, шоколадова... торта. До нея се мъдреше и малката отвара с течно кексче, която Офелия предвидливо бе оставила на хладно преди появата на човека - първата "торта", която двамата бяха хапвали преди единадесет години, пресъздадена в компактен формат.
- Честит рожден ден, глупчо.
Крайчетата на устните ѝ се извиха в едва доловима усмивка преди да се изплези като петокласник в Пъклената Академия.

Очите на Офелия тържествено светнаха във валутен знак при вида на богатия асортимент от билки. Прехраната на малко семейство горски духчета не тежеше на плещите ѝ, ала собственият ѝ апетит на (едноименен) акционер бе достатъчен да компенсира. Викът на Камаел моментално я изкара от краткия финансов кроеж, особено след като я бе завъртял във въздуха. Вече приземена и видимо умилостивена, русокосата бе готова за екшън! Светкавично отвори малък, плъзгащ се шкаф и извади съвсем обикновен нож. Хвана си го за дръжката като примерен гражданин - все пак ценеше комплекта си пръсти и искаше да остане функционален. За секунди великолепният сладкиш бе варварски разполовен върху подноса, а сетне и разпределен върху две чинии. Без да се церемони, ловко понесе екзекутираното шоколадово чудовище към главното помещение.
- Направо носи всичко към тезгяха и да започваме! - изчурулика доволно. В хладилника имаше достатъчно материал за един малък пир, въпреки че коронният номер бе тортата.

Двете чинии бяха грижливо разположени върху работната маса, а вълнението от предстоящата схватка караше ръцете ѝ нервно да потреперват.

Напът съвсем да се разнежи от плетората нови билки, Офелия тутакси усети стратегическото им позициониране. Не се даваше лесно, но човекът все пак имаше рожден ден, та дори и да бе наясно с намеренията му, можеше да му подари една секунда от солидарност. В тези схватки дори толкова бе от значение, но... дали проявенето лекомислие щеше да ѝ коства победата?! "Добър опит" - актьорската игра на Камаел щеше да е сполучлива диверсия при всеки друг, но повече време нямаше да подарява. Лицето ѝ стремително цопна в чинията, а горкото парче торта все повече и повече започваше да прилича на жалка обвивка от предишната си същност. Кремът на десерта покриваше края на носа ѝ и сравнителна част от лицето ѝ - по бузите и чак до брадичката. Първо щеше да доминира конкурса, после щеше да пита сладурски въпроси.

Докато двете другарчета бяха заети да се освинват до козирките, малките лапички на лисичето плахо изтопуркаха по стълбите. Мориган бе слязла на първия етаж, а нослето ѝ предпазливо душеше обувките на Камаел. Офелия предупреждаваше, ако щяха да имат гости, но явно катерицата с известието за тази забава се бе загубила.