Таблото с обяви

Admin

Повечето същества не искаха да се занимават с излишна работа и общо взето всеки гледаше да те прецака да му свършиш някоя нежелана задачка. И понеже на администрацията на двореца най-малко ѝ се занимаваше с това, беше вдигнала едно голямо табло отстрани в двора, та всеки минувач да оставя на него своите обяви. Всеки, на когото му се намираше свободно време, беше добре дошъл да вземе някоя от задачите и да я изпълни срещу парична награда, осигурена от кралската хазна.

Текущи обяви:

[С][Ивент] В помощ на г-н Арнауд: Отчаян вампир има нужда от помощ, за да намери амулет, изгубен някъде из Териториите на Мрака. [Награда: 40 монети] Няма свободни места.

[С][Ивент] Мистерии в Черногледово: Нещо странно става в горите около Черногледово. Местният самоназначил се кмет обявява награда за първия, който открие проблема. Бонус, ако го и разреши. [Награда: 40 монети] Няма свободни места.

[С][Ивент] Злощастната мащеха: Майка от Зарево е изгубила своята доведена дъщеря някъде в Кралството на Тъмнината. Обещава награда за първия смелчак, който я върне обратно у дома. [Награда: 40 монети] [Свободни места: 1] (!Минимум трето ниво)

Възраст : 28

Вещицата технично свиваше по коридорите, като единственият ѝ съпровод бе бележката на Арнауд. Явно не беше чак такъв мошеник щом искаше да минат бюрократичните процедури, което донякъде бе успокоително. Мрежите на лъжите ѝ все още фигурираха, но нещата вече ѝ се струваха една идея по-малко абсурдни. Макар и потънала в размисли, Офелия обръщаше внимание на обкръжението си и не след дълго се озова пред таблото с обявите. Бяха само три - явно бизнесът не вървеше много добре при тъмноземците. Офелия сви рамене снизходително, докато издърпваше бележката на Уди. Прегледа я отгоре, колкото да се увери, че бе правилното нещо, а сетне се заоглежда към кого да адресира намерението си за изпълнението ѝ.

Admin

Отстрани до таблото (даже малко зад него, може би затова Офелия не го беше забелязала), имаше бюро със стол, на който се беше пльоснала отегчена на вид девойка. Провесила крака настрани и настанила се по начин, който би пробудил въпроси у всеки уважаващ себе си екзорсист, тя гледаше празно и надуваше балон от розовата си дъвка. ~~По всичко личеше~~, по нищо не личеше, че записването за таблата беше нейна работа. Погледна към Офелия закратко, после извъртя драматично очи и продължи безцелно да зяпа към тавана. Според баджа ѝ, се казваше Клементин и беше отговорник за таблото. А според личната ѝ преценка, се казваше Бегайбе и отговаряше за немисеработиднес.

Възраст : 28

Всячески опитвайки се да не изглежда неловко, Офелия уж лежерно се повъртя из стаята, докато не мерна забутаното зад таблото бюро. На стола седеше отегчено момиче, ненадейно категоризираща се като аматьор-конторционист... и най-вероятно отговорника по записването за обявите. Погледът ѝ бе празен досущ като този на сервитьорката в столичната кръчма, че даже и тази тук надуваше балон. Дали бяха роднини, или просто всички тъмноземци бяха отегчени и с афинитет към дъвки?

Стисна зъби в опит да предотврати извъртането на очи от своя страна и се запъти към бюрото. Погледът ѝ се спря върху баджа на отсрещната, а сетне прочисти гърло.
- Здравей, Клементин - започна красноречиво, - къде да се разпиша за обявата на Арнауд вампира?
Стараеше се тонът ѝ да не е пропит с досада - все пак дори някой толкова отегчен като тази мацка можеше някога да има нужда от отвари, а бизнесът нямаше да стане бизнес сам. Тъкмо бе напът да се усмихне наиграно, но реши, че ще изглежда тъпо и просто запази решителното си изражение.

Admin

Клементин въздъхна тежко, многострадално и с абсолютно нескрита досада. Балончето от дъвката ѝ се спука също толкова лениво и плавно увисна като ексцентричен розов сопол надолу до брадичката ѝ.
- Що не се разпишеш на... оф - Клементин замълча стратегически и лапна дъвката обратно, докато разни офис работнички от кабинетите наоколо преминаваха покрай таблото. Пратиха поздрави на майка ѝ Петуния, на което девойката само се усмихна неискрено. Явно излизаха в обедна почивка. И тя би искала обедна почивка... около осемчасова, по възможност.

Направи огромно усилие да запази кривата си позиция на стола, но все пак да завърти една тетрадка с писалка върху нея към Офелия. Беше списък с име на задачата и срещу нея - името на онзи, който се наема с нея. Естествено, имаше и подпис, че общината не носи отговорност за евентуални щети при изпълняването на задачата. Стандартни работи за Тъмнината. Офелия сигурно вече започваше да свиква с тези дребни подробности тук.

Извъртяна в невъзможни за обяснение градуси, Клементин се пресегна да лепне един печат върху листчето на Офелия от таблото. Както седеше така, това момиче нямаше да го спаси дори "агресивният птеродактил" от разказите на Касиди. И въпреки, че беше заела поза по-скоро на птеродактил-инвалид след тежка пиянска вечер, Клементин все пак съумя да помаха снизходително с ръка към вещицата. Кметът на Бегайбе я освобождаваше.

[С][Ивент] В помощ на г-н Арнауд: Офелия Оселис заема едно място. Остава още едно свободно. Трябва да почакаш за втори желаещ. Ако такъв не се появи скоро, можеш да продължиш сама (ако разказвачът на този ивент позволи), да си избереш друг или ивентът да бъде преработен като за един участник.

Възраст : 28

Клементин въздъхна с досада и си лапна дъвката обратно, което накара Офелия да сбърчи нос в погнуса. Щеше да ѝ се появи тик заради тези неща вече. Не прикри изненадата си щом подразбра коя бе майката на привидно мързеливото момиче. Изглежда неприязънта към работа с хора беше семейна черта - какви прекрасни професии си бяха избрали само! Също така подразбра, че девойката бленуваше обедна почивка и тъкмо бе готова да ѝ метне стария пиратски лаф "Какво ще кажеш да забравим за другите участници и ти да си отидеш в почивка, а аз да си поема по кривата права?", когато момичето все пак лепна печат на апликацията ѝ. Вещицата чинно си написа името и остави подписа си на отреденото му място. Явно в големия град ги "болеше газовата лампа" както обичаше да казва баща ѝ. Всеки сам си носеше последствията и нямаше да се надява да ѝ се реваншират парично, ако загубеше някой крайник по време на куеста си. Преди да свие устни в тънка линия и да се отправи по пътя си обаче се сети за доктора на Касиди със знаменитите му физиотерапевтични техники... но Клементин изглеждаше отвъд зоната на спасяване. Бързо кимна и се насочи към изхода.

Втори играч няма да има - разказвачът позволи евентът да се извърши само от мен и да бъде преработен за един участник.

Admin

Пътят на Офелия я отведе до една малка, тясна уличка, където приключението ѝ можеше да започне.

Пиши направо тук - В помощ на г-н Арнауд

Възраст : 28

Киел мерна таблото с обяви в двора на двореца. На него бяха останали само две листчета. Демонът се взираше в тях, сякаш написаното отгоре им, ще разкрие всички мистерии за света. И докато си мислише за мистериите, едната обява предлагаше точно това - търси се Шерлок Холмс. Перфектно! Киел внимателно прегледа съдържанието на обявата и изруга наум - задачата е за двама. Вдигна дясната си ръка и разтри тила си. Къде щеше да намериш това самотно и заблудено пале?

Разходката на Дориян го доведе до сърцето на Пъкъла, от там се запъти към към дворецът на Дракула. Стуваше му се добра идея да погледне дали случайно има нещо интересно на таблото с обяви. Имаше късмет, беше дошъл на време, преди всички обяви да са изчезнали. Видя Киел и веднага се запъти към него.
- Не очаквах да се видим толкова скоро. - подхвърли демона с различни очи щом се приближи достатъчно.
Дориян прокара бърз поглед през написаното. Въпреки че вариантите не бяха много беше по-добре от нищо. Първото нещо, което привлече вниманието му беше споменаването на Черногледово. Явно това място беше пълно с проблеми. Мисълта за децата от гората изплува в главата на демона, а през очите му преминаха сянки от спомена. Премести погледа си на следващата обява - Злощастната мащеха. Идеята за обикаляне на Зарево в търсене на някоя мома не му допадна особено, затова се върна на мистериите в Черногледово. Може би не ставаше въпрос за случката от сутринта. Обърна се към Киел като доволно му заяви:
- Току що се сдоби с партньор. Ела с мен.
Взе листовката занасяйки я на бюрото, което се намираше наблизо. Сложи листа на дървената повърхност и демостративно зачака да му се обърне внимание.

Admin

Дориан бе посрещнат от две подметки. Притежателката им - Клементин Бегайбе, си беше пуснала следобедна почивка и сега похъркваше на стола. Или на земята. Беше трудно да се каже, защото краката ѝ бяха вдигнати на бюрото, дупето ѝ беше на стола, но гърба и главата ѝ висяха надолу към земята. Как ли главата ѝ не се пълнеше с кръв? Госпожицата похръкна тихичко и едно сополче потече надолу...или нагоре? по лицето ѝ. Нито присъствието на двамата демони, нито аурата на Дориан изпълнена с нахакано очакване я бяха събудили.

Кой си взимаше почивката, за да спи и то на работното място, можеше поне да си сложи ръцете на бюрото и главата върху тях - като ученичка. Разбира се Дориан не прикри раздразнението си. С Киел застанаха от двете на Аврора, надвесвайки се над нея. След пет минутен дебат за това в коя посока течаха сополчетата ѝ демоните взеха взаимно решение, че е време да я събудят.
- Може би трябва да я събудиш с целувка, все пак знам че обичаш да ги раздаваш. - пошегува се Дориан.
Постоя още минута с надеждата госпожицата да отвори очи от само себе си, но тя беше откъртила здраво. Ако не беше хъркането щеше да си помисли, че е мъртва. Понеже вече губеше търпение демонът с различни очи постави ръца на рамото ѝ и леко я разтресе. С другата ръка хвана стола, на който така сладко се беше опънала. Не искаше Клементин да падне понеже се опитваха да я събудят.

Имам позволението на Киел да кажа че сме се доближили заедно до госпожицата.

Възраст : 28

Демонът се усмихна и вдигна игриво вежди към приятелят си.
- Това го оствям за план Б. - сподели той.
След като Дориан се зае да клати девойчето, Киел се настани до краката й. Облегна се на бюрото, кръстоса ръце пред здравите си гърди и се прокашля.
-Според кодекса на съвета чл.420, раздел 69, ал. "Спяща красавица" е недопустимо прелестно момиче да спи само, дори и на работното си място. - обяви той с малко по-силен глас, с надеждата с това да я събудят.

Admin

- Не, бе, майко, мне...не ти изпуших аз билките. Да е, честна скаутска, кълна се. - Клементин сръбна обратно потеклата от ъгълчетата на устните ѝ лигичка и понечи да се намести по-удобно. В същия момент обаче Дориан беше решил да я поразтресе, което откровено казано я стресна. Със сигурност ръката на демона беше застанала на стола с добри намерения, но те бяха непосилни да възпрат първичния ужас от това да те изтръгнат насилствено от дълбок сън. Девойката размаха крака в опит да се задържи на стола, но уви. Полетът ѝ към земята беше бърз и взе косвени жертви. С ъгълчето на обувката си успя да отнесе Киел в брадичката, а с падането си бутна стола назад, директно в капачката на Дориан.
Следващите няколко секунди бяха коктейл от разнородни, но споделени емоции. И тримата изпитваха някаква болка, я в ченето, я в коляното, я в кръста, но отгоре на това Клементин беше и видимо недоволна. Изправи се във феерия от сплъстени коси и тресна с ръце по масата.
- Защо всички не си гледате работата, а? Цял ден идват някакви хора и ме занимават. Не виждате ли табелката, че съм в обедна почивка? - Такава табелка нямаше, но Клементин видимо нямаше да се зарадва на тази забележка. - Казвайте какво искате и се махайте.

Възраст : 28

-Ние, котенце, желаем да вземем тази задача – каза Киел и посочи листа, който Дориан държеше. Вдигна едната си ръка и взе да разтрива брадичката си, а другата протегна към Клементин, за да й помогне да стане. Демонът всячески се опитваше да скрие раздразнението си. Прости жени с почти никакъв морал не бяха негов тип, затова се въздържа от други коментари.

Явно бе стреснал госпожицата повече отколкото възнамеряваше, а удъра който тя му нанесе го изнерви още повече. Усети пулсираща балка в коляното, но реши да не ѝ обръща внимание. Клементин започна да им се кара като даскалица от по времето на комунизма. Явно се е събудила с краката нагоре, буквално.
- Май трябва да намалиш билките, защото няма никаква табела. - Дориан побутна бележката с обявата по повърхността на бюрото сякаш ѝ даваше чек с безбожна сума и се усмихна. - Няма да ти губим времето, просто ни кажи дали трябва да се запишем някъде и ще те оставим намира.
Тонът на демона беше умерен, но настоятелен. Не възнамеряваше да губи ценнота време на спящата красавица, нито пък своето. Колкото по-бързо получеше информацията, толкова по-бързо щеше да се махне. И със сигурност Киел беше на същото мнение.

» Таблото с обяви
» Таблото с обяви