Таблото с обяви

Admin

Клементин огледа и двамата скептично, след което взе бележката и придърпа стола си към масата. Настани се по странен начин и придърпа една тетрадка. Записа задачата и датата, след което побутна тетрадката и една химикалка към демоните.
- Две имена и подпис и задачата е ваша. Бих ви посъветвала да изберете нещо по-лесно, но колкото по-малко от вас се въртят наоколо, толкова по-добре ще си почина.
Госпожицата им се умихна с видима неискреност и забарабани с пръсти по бюрото.
- Всичката информация е на бележката - допълни и изпрати двамата с небрежно махване на ръка.

[С][Ивент] Мистерии в Черногледово: Дориан Халек и Киел Конлид заемат две места. Няма други места. Пишете по един финален пост тук и после може да пишете тук

Без да коментира казаното от Клементин демонът хвана писалката и записа имената си. Потчеркът му беше подреден и доста прецизен като за мъж. След това се разписа все едно го карат да си подписва глобата от градския транспорт. Изчака Киел да се подпише, след което подметна игриво:
- Добре ли си скъпи, - постави ръка на рамото на Конлид сякаш имаше нужда от подкрепа. - за малко да ти избие зъбите...
Хвърли един крив поглед на момичето, надявайки се повече да не се виждат. Грабна бележката, а със свабодната си ръка дръпна Киел за дрехата в знак да вървят.

Възраст : 28

Киел усети топлата ръка на Дориан на рамото си, и след като се разписа и остави химикалката отново на бюрото, се обърна към приятелят си.
-Мисля, че само твоите устни могат да излекуват моите рани – намигна му игриво. Демонът се остави да бъде изтеглен от двора, като не след дълго преметна ръка през раменете на Дориан. Направиха няколко крачки и Киел погледна назад към Климентин.
-До скоро виждане, скъпа - провикна се той за сбогом.

Admin

Клементин само сбърчи нос в отговор, избута тетрадката настрани и положи чело на свитите си лакти, готова да се отдаде на поредната дрямка.

Аполо се изсипа като кофа с боя: бавно и с нежелание. За жалост откакто живееше в ПъКъЛа, се налагаше да използва вампирските си сили за работа. Ъх, и то не от приятната работа, която вършеше като човек.
О, не тук се налагаше реално да "помага" на обществото. Вампира тайно се надяваше, че някой ден(скоро) ще дочуе или примами, някой по-заможен член на мрачното общество и ще се настани удобно в джоба му. Така бе свикнал, така му бе добре... но до тогава, щеше да се наложи да оглежда обявите за работа. Като... като някой плебей!
с отегчен поглед вампира загледа обявите, надявайки се да намери нещо лесно, като за него. Може би някой загорял демон? Детствен вампир? Вешица имаща нужда от тестон обект?

Admin

Приближавайки се до таблото, Аполо видя само паяжини, листче с нарисувано лого и графитен надпис 'Локо Зарево', и един космат мъжки атрибут. Класика. Малко по-настрани от празното табло, една девойка пилеше ноктите си, напълно незаинтересована от състоянието на таблото. Че какво ѝ пукаше, че нямаше работа за тъмноземци? По-добре за нея. Хвърли бърз поглед на вампира, ала не пое инициативата да го заговори или да му предложи работа. Преди Аполо да успее да обмисли следващото си действие, близкият храст прошумоля и един прегракнал глас достигна слуха му:
- Пст, ей, високия, ела тука. Имам задача за теб.

» Таблото с обяви
» Таблото с обяви